Решение по дело №676/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260033
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 30 април 2021 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20205320200676
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                       №…………

 

                                          гр. Карлово, 12.04.2021 година

 

                                         В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                   

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов

 

с участието на секретаря Маргарита Тянчева, като разгледа НАХД №676 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 51-00-194/16.10.2020 година на Кмета на О.К. на М.П.Е. с ЕГН ********** ***, на основание чл.18, ал.2 от Наредбата за отглеждане на животни и пчелни семейства на територията на О.К. /НОЖПСТОК/, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.14, ал.2 от Наредбата.        

Недоволна от наказателното постановление е останал жалбоподателката Е. и е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, а се представлява от адв.Г., който поддържа жалбата, излага доводи, като моли НП да бъде отменено поради недоказаност на авторството на нарушението. Претендира разноски.

Ответната по жалбата страна – О.К. редовно призована, чрез процесуалният си представител юрк.Г. моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

          Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

Разгледана по същество е основателна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита като свидетели на актосъставителя - М.Т.К. и свидетеля по акта - Т.П.И. – П. и на св.Е. Г. – по почин на жалбоподателя и приложените и приети писмени такива – заявление, писма от кмета на общ.К., Заповед № РД 575/02.07.2018г., констативен протокол №********** от 28.07.2020г., пълномощно, наказателно постановление № 51-00-194/16.10.2020 година, жалба, констативен протокол №********** от 10.07.2020г., нотариален акт, удостоверение за наследници, препис от акт за смърт, АУАН  № 1/28.07.2020г., съдът намира за установено следното:

На 23.06.2020г. в общ.К. постъпило заявление от граждани за отглеждане на гълъби в гр. Б., в таванско помещение на жилищен блок на ул.„****” №*. По този сигнал, служители на общ.К. свидетелите М.Т.К. и Т.П.И. – П. извършили проверка, като установи, че имота е собственост на жалбоподателката, посетили адреса, не намерили Е., не успели да влязат в таванското помещение, а от вън чули шум от гълъби и видели причиненото от тях замърсяване. Преценили, че в помещението има гълъби и за това съставили констативен протокол /КП/ №********** от 10.07.2020г., като издали предписание до 24.07.2020г. да бъде преустановено отглеждането на птици. Този КП бил връчен в последствие на Е., чрез съдействието на РУП К..

На 28.07.2020г. М.Т.К. и Т.П.И. – П. извършили повторна проверка на обекта в присъствието на сина на М.П.Е., като този път той им отворил и те влезнали в таванското помещение в което имало 2-3 гълъба, които излетели през отворената капандура и било видно, че в помещението са били отглеждани птици, тъй като имало клетки и екскременти. Синът на Е. – М.Е.заявил на служителите на общ.К., че не майка му, а той отглежда гълъбите и им казал „Оставете майка ми, гълъбите не са нейни, гълъбите са мои, аз ги отглеждам тези гълъби“. Въпреки това на 28.07.2020г. в кметството на гр.Б., св.К. в присъствието на св.Т.И.–П. и на жалбоподателката, съставила на последната акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №1/28.07.2020г., в който отразила, че при извършената повторна проверка на 28.07.2020г., М.Е. отглежда птици /гълъби/ в таванско помещение на жил. кооперация на ул.“****“ №* в гр.Б.. На същата е направено предписание с констативен протокол /КП/ №********** от 10.07.2020г., което не е изпълнено.

Нарушението е квалифицирано по чл.14, ал.2 от Наредбата за отглеждане на животни и пчелни семейства на територията на о.К.М.Е. отказала до подпише и получи АУАН, като свидетел на отказа е служителка от кметството в гр.Б. – Е.Г..

На 16.10.2020г. компетентният орган - Кметът на О.К.  издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.18, ал.2 от Наредбата за отглеждане на животни и пчелни семейства на територията на о.К. на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.14, ал.2 от Наредбата, като нарушението е описано по начин, сходен с този в акта.

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

      Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно-наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал. 1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и, че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление /НП/.

Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

В случая, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, а и не се спори, че към 10.07.2020г. в таванско помещение на жил. кооперация на ул.“****“ №** в гр.Б. са били отглеждани гълъби, но не от М.Е., а от сина й - М.Е.. За датата за която е приета, че е извършено нарушението и която е отразена в АУАН и НП -  28.07.2020г. не се установи да са отглеждани птици, но дори и да приемем, че видените от М.К. и Т.И. – П. 2-3 гълъба са домашни и са отглеждани на тавана, то отново не е установено, те да са отглеждани от М.Е..

Т.е. дори и да се приеме, че нарушение е извършено, то от административно-наказващият орган не бяха представени каквито и да е доказателства, че тези гълъби са отглеждани на 28.07.2020г. от жалбоподателката. Напротив установено е, че те са били отглеждани от друго лице, а не от Е., което е признало това обстоятелство пред служителите на о.К. още преди съставяне на АУАН.

Служителите на о.К. извършващи проверката не са положили каквито и да е усилия да установят обективната истина по случая.

От показанията на св. Е.А.Г., които съдът кредитира се установява, че гълъбите винаги са били отглеждани от М.Е., а не от майка му – жалбоподателката.

 В административното производство тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, който следва да докаже нарушението по безспорен и категоричен начин, нещо, което не бе сторено в конкретния случай.

Според чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.7, ал.1 от същия закон, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а по силата на ал.2 непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи. Не са представени никакви доказателства от страна на административно-наказващия орган относно вината на жалбоподателя, с какви негови умишлени действия е извършено нарушението и въобще дали се дължи на негово виновно поведение или на други фактори, на други обстоятелства или на други лица. Не е ясно, а и в съдебно заседание от свидетелите М.К. и Т.И. – П. не беше взето отношение относно това как и защо са приели, че именно Е. отглежда гълъбите в нарушение на Наредбата за отглеждане на животни и пчелни семейства на територията на о.К. Приели са, че щом тя е регистрирана, че живее в блока и таванското помещение е нейна собственост, то тя е извършила и дейностите по отглеждане на птиците. Отговорността на лицето обаче не може да бъде ангажирана въз основа на предположения, съмнения и догадки, а следва да се установи дали именно наказаното лице е отговорно за констатираното деяние. Отговорност за едно деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни доказателства, че е извършено именно визираното в АУАН нарушение, и то от лицето, сочено като нарушител. 

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателката административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира достатъчно доказателства в подкрепа на установената в наказателното постановление фактическа обстановка. Липсват доказателства относно приетите в акта фактически констатации, възприети и в обжалваното наказателно постановление.

Ето защо съдът счита, че в случая не е доказана вината на жалбоподателката.

Поради изложените подробно по-горе мотиви  съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, което налага отмяната му.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв.

          По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

                                                     Р  Е  Ш  И:

 

1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № 51-00-194/16.10.2020 година на Кмета на О.К. с което на М.П.Е. с ЕГН ********** ***, на основание чл.18, ал.2 от Наредбата за отглеждане на животни и пчелни семейства на територията на О.К. /НОЖПСТОК/, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.14, ал.2 от Наредбата.

 

2. ОСЪЖДА О.К. да заплати на М.П.Е. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

 

3.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МТ