№ 16240
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20201110132989 по
описа за 2020 година
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание
по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Н. К. В.
срещу .... (предишно наименование и правна форма ....). По делото е постъпила и
уточняваща молба от ищеца с вх. № 25001361/17.01.2024 г., с която се сочи, че предявеният
иск е за недължимост на процесната сума единствено поради изтекъл период на погасителна
давност.
Ищецът е предявил иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаването за
установено по отношение на ответника .... (предишно наименование и правна форма ....), че
не му дължи сумата от 3267,92 лева, представляваща главница по фактура с № ...... от
16.01.2014 г., както и начислената върху нея неустойка за забавено плащане за сумата от
2038,23 лева, начислена за периода от 16.02.2014 г. до 23.07.2020 г., като ищецът претендира
сумите да са погасени по давност, поради което не се дължат. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 07.03.2024 г. ищецът поддържа исковата
молба и уточненията към същата. Признава факта, че между страните е налице влязло в сила
решение относно процесната сума, като не поддържа основанията за недължимост, посочени
в исковата молба, а именно, че проверката с която е установена процесната сума е извършена
не по установения в закона ред, а претендира недължимост единствено на основание, че
сумата е погасена по давност като счита, че давността е настъпила към 15.03.2020 г., т. е.
преди датата на завеждане на настоящото дело. Сочи, че предвид че предходното дело не е
имало за предмет обстоятелството дали давностния срок е изтекъл, доколкото правния спор
е бил за недължимост на процесната фактура, то решението по него няма осъдителен
диспозитив, поради което давността на материалното правоотношение не се е
трансформирала в 5-годишна като признато от съда правоотношение. С оглед предходното,
счита, че давността е 3-годишна и е започнала да тече от падежа на фактурата. Сочи, че в
конкретния случай падежът зависи от уведомяването на длъжника и давността започва да
тече от датата на възникване на задължението, а не от датата на поканата. В този смисъл
счита, че задължението е възникнало на 13.01.2014 г., когато е процесният период на
доставката. При условията на евентуалност се позовава на 5-годишна давност, считано от
датата на изменение на обстоятелствата на основание чл. 235 от ГПК.
1
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че през 2014 г.
потребителят и ищец в настоящото производство Н. К. В. е депозирал пред СРС искова
молба с искане за признаване недължимост на сумата от 3267,92 лева по фактура № ...... от
16.01.2014 г. по корекция на сметки за период от 16.02.2014 г. до 23.07.2020 г. Било
образувано гр. д. № 4137/2014 г. по описа на СРС, по което било постановено Решение №
III-82 от 14.01.2015 г., с което съдът е приел сумата за дължима и е отхвърлил предявения
отрицателен установителен иск. Решението било обжалвано пред СГС, който с окончателен
съдебен акт потвърдил първоинстанционното решение. В тази връзка ответникът твърди, че
ищецът е знаел, че не е платил задължението си по горецитираната фактура, поради което по
отношение на това задължение отдавна е изпаднал в забава. Посочва, че редовно е
уведомявал ищеца, че има просрочени задължения, но същият е продължил да бъде
неизправен длъжник. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 07.03.2024 г., ответникът редовно
уведомен, не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане
съществува, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице
основания за спиране или прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116
ЗЗД.
С приетия и неоспорен от страните доклад по делото като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че помежду им е сключен
облигационен договор за недвижим имот, описан в исковата молба; че за имота е издадена
фактура за корекции по смети за период 16.10.2013 г. до 13.01.2014 г. за сумата в размер на
3267.92 лева. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото заверени преписи
от постановените съдебни решения по посочените граждански дела (л. 45-53 от делото).
От приетото за послужване по настоящото дело – дело гр. д. 4137/2014 г. по описа
на СРС, се установява, че оспореното от ищеца вземане съществува, за което страните са
обвързани от влязло в сила решение относно процесната сума по гр. дело № 4137/2014 г. по
описа на СРС, потвърдено с решение по гр. дело № 4490/2015 г. по описа на СГС. Тези
обстоятелства се установяват и от приетото по делото заверен препис на решение от
03.07.2015 г. по гр. дело № 4490/2015 г. по описа на СГС (л. 49-53 от делото). От същите се
установява, че първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Н. К. В. срещу .... иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от 3267,92 лева
- представляваща служебно начислена от .... стойност на консумирана електроенергия по
партида с клиентски № ...., аб. № ..... за периода 16.10.2013 г. - 13.01.2014 г. в обект, находящ
се в ..... въз основа на констативен протокол № ...../13.01.2014 г.
Установява се, че в присъствието на двама свидетели е извършена проверка на
средство за търговско отчитане на електроенергията, потребявана в обекта на ищеца, като е
установено, че липсва пломбата на щита на електромерното табло, липсва пломбата на
капачката на клемния блок на електромера, развити винтовете на деривационната пластина,
свързваща токова и напреженова бобини фаза S втора на клемния блок на електромера,
пластината е дръпната в крайно дясно положение, прекъсната е ел.връзката между токова и
напреженова бобини на фаза S на електромера. Установена е промяна в схемата на
свързване. Въз основа на отразеното в протокола ответното дружество е изготвило
предложение за корекция на сметка -..... и определило стойността на консумираната, но
незаплатена електроенергия в размер на 20654 kWh, за което е издадена процесната фактура
№ ...... от 16.01.2014 г. за сумата от 3267,92 лева. Установява се също, че
първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № 4859 от 03.07.2015 г. по описа на
2
СГС и окончателно е влязло в законна сила, считано от 03.07.2015 г.
С оглед силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по смисъла
на чл. 298, ал. 1 ГПК, в настоящото производство не могат да бъдат пререшавани въпросите,
касаещи съществуването на процесното вземане, както и правото на ответника за
извършване на едностранна корекция. Като ново обстоятелство следва да се даде отговор на
въпроса погасено ли е процесното задължение по давност и с изтичането на какъв срок се
погасява същото.
Спорен между страните е въпросът дали същото се погасява с общата петгодишна
давност или с предвидената в закона по-кратка тригодишна давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви".
Установи се по делото, че отречената от ищеца сума не представлява задължение за
месечна потребена и отчетена от средство за търговско отчитане електрическа енергия по
реален отчет, които задължения безспорно се погасяват по давност с изтичането на
тригодишен срок. Процесната сума е начислена еднократно от ответника, като основанието
за това не е реално потребено и отчетено от потребителя количество енергия, а е резултат от
проведена нормативно предвидена корекционна процедура. Безпротиворечива е съдебната
практика на съдилищата, че това вземане няма характер на периодично. Така напр. съгл.
постановеното Решение № 372/15.01.2020 г. по в. гр. дело № 3725/2019 г. на СГС, 4 Г състав,
задължението за заплащане на корекционната сметка, респективно вземането на ответника
след извършената корекция, не представлява периодично задължение и се погасява с
петгодишна давност. Прието е, че вземането по корекционната сметка по своя характер се
явява вземане за неоснователно обогатяване, след като процедурата по установяването на
предпоставките за налагане на корекциите на количеството доставена, но неизмерена или
неточно измерена електрическа енергия е да възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване, както и че има еднократен и самостоятелен характер и не
съдържа признаците на периодично плащане, съгласно постановките в ТР № 3/18.05.2012
год. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвиденият падеж за изпълнение на задължението за плащане на посочената
сума е 31.01.2014 г., като срокът е отразен във фактурата (представена по делото на л. 41).
Независимо обаче дали началото на 5-годишния срок ще се отчита от тази дата, или от
датата на издаване на фактурата (най-ранният възможен момент), то давността е изтекла
през м. 02.2019 г., тоест преди подаване на исковата молба е изтекъл предвиденият в закона
давностен срок от пет години. Следователно за погасени по давност следва да се считат
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 01.02.2019 г., т. е. оспореното вземане за
сумата от 3267,92 лева, представляваща главница по фактура с № ...... от 16.01.2014 г.
По отношение на вземането за сумата от 2038,23 лева, начислена за периода от
16.02.2014 г. до 23.07.2020 г., съдът съобрази разпоредбата на чл. 111, б."в" от ЗЗД, съгласно
която задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност, поради което съдът намира,
че и това вземане е погасено по давност.
С оглед горните изводи, съдът намира, че оспорените вземания са погасени поради
изтекла погасителна давност и предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
уважен изцяло.
3
По разноските:
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски за производството има ищецът, който е поискал присъждането им и е доказъл
такива в общ размер на 740,61 лева, от които 140,61 лева за държавна такса (л. 2 от делото) и
600 лева за адвокатски хонорар, платено в брой, съгласно представен договор за правна
защита и съдействие (л. 88 от делото), чийто размер ответникът заявява, че е прекомерен.
Съдът, след като взе предвид фактическа и правна сложност на делото и съобрази
разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действащата към подаване на исковата молба – 23.07.2020 г.,
намира че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради
което на ищеца следва да се присъди претендираното такова в размер на 600 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание 124, ал. 1
ГПК от Н. К. В., ЕГН: **********, с адрес: ..... срещу ...., ЕИК: ..... (предишно наименование
и правна форма ....), със седалище и адрес на управление: .... че Н. К. В., ЕГН: ********** не
дължи на ...., ЕИК: ..... (предишно наименование и правна форма ....) сумата от 3267,92 лева,
представляваща главница по фактура с № ...... от 16.01.2014 г., както и начислената върху нея
неустойка за забавено плащане за сумата от 2038,23 лева, начислена за периода от 16.02.2014
г. до 23.07.2020 г., на основание, че тези същите вземания са погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ...., ЕИК: ..... (предишно наименование
и правна форма ....), със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на Н. К. В., ЕГН:
**********, с адрес: ..... сумата от 740,61 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4