РЕШЕНИЕ
№ 1409
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря А. Б. К.
като разгледа докладваното от С.П. Г. Административно наказателно дело №
20241110211478 по описа за 2024 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на С. Ф. Б. срещу наказателно постановление (НП) №11-
01-13932023 от 13.06.2024 г. на директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция (АДФИ) - гр.С., с което на същия е наложено следното
административно наказание: глоба в размер на 50 000 (петдесет хиляди лева)
лв. на основание чл.256, ал.1, във вр. с чл.261, ал.2 от Закона за обществените
поръчки (ЗОП) (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп.
ДВ бр.23 от 14.03.2020 г.) и Заповед №ЗМФ-494/25.04.2024 г. на министъра на
финансите, за това, че в качеството на изпълнителен директор на
„А***********“ЕАД и публичен възложител на обществени поръчки по
смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП е нарушил чл.17, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1,
т.1, б. „б“ от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп.
ДВ бр.23 от 14.03.2020 г.).
В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се
визират поотделно предпоставките за това, а именно: липса на реквизит –
дата, в съставения в отсъствието на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение, което е станало три дни преди изтичане на
1
тригодишния срок по чл.261, ал.1 от ЗОП; нормата на чл.17, ал.1 от ЗОП е
общо правило за поведение и не е самостоятелен или част от състава на
административно нарушение; твърдяното не съставлявало нарушение;
дружеството не било „публичноправна организация“ по смисъла на §2, т.43 от
ДР на ЗОП, а търговско дружество, поради което сключването на договори
между две дружества не изисква прилагане на ЗОП; „А*********“ ЕАД се
представлява и управлява от Съвет на директори, поради което
жалбоподателят като изпълнителен директор е представлявал дружеството и
изпълнявал решения на Съвета на директорите; в акта и НП се правили
изводи по нормативни актове, които нямали отношение към обвинителната
теза на НП. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание не се явява жалбоподателя, респ. упълномощен от
него процесуален представител, последният се е явил при отлагане на едно от
съдебните заседания. Не е приложено становище по същество.
За въззиваемата страна се явява упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде потвърдено
наказателното постановление като правилно и законосъобразно, по
съображения, които излага в писмени бележки и представя по делото.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на адвокатско такова.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Дружество „Автомагистрали“ е еднолично акционерно (ЕАД) такова, с
ЕИК: ********* и е със седалище и адрес на управление: гр. С*********
Едноличен собственик на капитала на търговеца и негов принципал е
държавата, като правата й в това качество се упражняват от министъра на
регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Дружеството
„А*********“ ЕАД по силата на чл.4, т.3 от Закона за държавната финансова
инспекция (ЗДФИ) попада в обхвата на държавната финансова инспекция, тъй
като е налице блокираща квота на държавно участие в капитала му. Органите
на управление на търговеца са едноличният собственик на капитала му
(държавата) и Съветът на директорите (СД). Изборът на членовете на СД,
тяхното възнаграждение и освобождаването им е от едноличния собственик
на капитала. Изпълнителният директор на същото дружество сам по себе си
2
представлява публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на
чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП, вр. с §2, т.43, б. „а“ и б. „б“ от ЗОП.
„А**********“ ЕАД е публично предприятие, създадено и управляващо се
в интерес на гражданите и обществото с цел постигането на максимална
стойност за обществото чрез ефективно разпределение на ресурсите по
смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), тъй като
било търговско дружество с над 50 на сто държавно участие в капитала.
Също така „Автомагистрали“ ЕАД е и организация от публичния сектор,
която събира, получава, съхранява, разпределя и разходва публични средства
по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 8 от Закона за финансовото управление и контрол
в публичния сектор (ЗФУКПС) като
търговско дружество с над 50 на сто държавно участие в капитала.
За периода 01.01.2018 г. до 01.09.2023 г. изпълнителен директор на
„А***********“ ЕАД бил жалбоподателят С. Ф. Б.. Той бил и член на СД на
ЕАД-то, съгласно извършен избор на 01.12.2017 г. от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на представител
на държавата като едноличен собственик на капитала на „А***********”
ЕАД и съгласно одобрението му от 01.12.2017 г. на Съвета на директорите на
юридическото лице по силата на протокол № 1/01.12.2017 г. Между
жалбоподателя Б. и министъра на регионалното развитие и
благоустройството бил сключен договор № РД-02-16 ф-24/01.12.2017 г. за
възлагане на управлението на едноличното акционерно дружество с
държавно участие в капитала. Съгласно т.1 от Раздел I от договора за
възлагане, жалбоподателят Б. поел задължението да управлява дружеството
добросъвестно и в защита на интересите на доверителя му - държавата.
Доколкото „А********“ ЕАД е публично-правна организация, съгласно §2,
т.43, б. „а“ и б. „б“ от ЗОП вр. с чл.5, ал.2, т.4 от ЗОП, осъществяващо дейност
в обществен (публичен) интерес, който няма промишлен или търговски
характер, то представляващият го изпълнителен директор е и публичен
възложител по смисъла на чл.5, ал.1, т.14 от ЗОП.
Със Заповед №ФК-10-697/30.08.2023 г. на директора на АДФИ, изменена
със Заповед №ФК-10-848/23.10.2023 г., спряна със Заповед №ФК-10-
971/21.11.2023 г. и възобновена със Заповед №ФК-10-1066/19.12.2023 г. на
директора на АДФИ на Г. К. Т. – главен финансов инспектор при АДФИ и А.
3
Н. П.– главен финансов инспектор при АДФИ било възложено да извършат
финансова инспекция на „Автомагистрали“ ЕАД.
В хода на проверката били изискани справки и писмени доказателства, от
същите било установено, че:
На 23.12.2020 г., в гр. С. жалбоподателят С. Ф. Б., в качеството си на
изпълнителен директор на „А**********” ЕАД и публичен възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, сключил договор
с изх. № Д-467/23.12.2020 г. на общата ориентировъчна стойност 15 732 160,
85 лева, без ДДС, с дружество „Д********” ООД, гр. В********** По силата
на същия е възложена обществена поръчка за доставка на материали и
изделия за обект: „Трайно укрепване на проявени деформации на пътното
платно на АМ „Тракия“ в участъка от км 342 до км 348“. Съгласно чл.2 от
сключения договор общата ориентировъчна стойност за реализиране
предмета на договора е в размер на 15 732 160, 85 лв. без ДДС, което
представлява прогнозна цена за доставка на материалите и изделията, които
са посочени в Приложение №1 към договора. Съгласно чл.3, ал.1 от договора
купувачът следва да предостави на доставчика аванс в размер на 42% от
общата ориентировъчна стойност, посочена в чл.2, а именно в размер на 6
607 508, 00 лв. без ДДС или 7 929 009, 60 лв. с ДДС. Съгласно чл.5, ал.1 от
договора същият влиза в сила от датата на подписването му, а съгласно чл.5,
ал.2 от същия срокът му за изпълнение е 30 месечен от датата на
подписването му от страните.
Установило се от справката, която била подписана от изпълнителния
директор и главния счетоводител на „А*******“ ЕАД, че стойността на
извършените плащания по договор с изх. № Д-467/23.12.2020 г. към
30.07.2023 г. е в размер на 7 929 009, 60 лв. с ДДС, а стойността на договора е
18 878 593, 02 лв. с ДДС.
Предвид горното стойността на договора без ДДС попада в стойностния
праг на чл.20, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗОП, доколкото без ДДС е в размер на 15 732
160, 85 лв. В случая, обаче, жалбоподателят С. Ф. Б. в качеството си на
изпълнителен директор на „Автомагистрали“ ЕАД не е приложил
процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 1-11 от ЗОП, съобразно стойността на
поръчката при наличие на основания за това, доколкото е бил превишен
минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 2, т. 1, б. „б“ от ЗОП, съгласно
4
който възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1-11 от ЗОП,
когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставка или
услуга по-голяма или равна на 270 000, 00 лева без ДДС.
През проверявания период от време от дружеството „А********“ ЕАД, с
действащ по това време като изпълнителен директор С. Ф. Б. са извършвани
дейности от обществен (публичен) интерес, свързани с изграждането на
участъци от Автомагистрала „Хемус”. Агенция „Пътна инфраструктура“, за
да осъществи дейността си в обществен интерес, който нямал промишлен или
търговски характер, избрало, при липса на осигурена свободна стопанска
конкуренция с други търговски субекти, за изпълнител дружеството
„А********” ЕАД във връзка с I.). изграждане на участъци от А****
„Хемус”: 1.). Участък 1 от км 87+800 до км 103+060, включително пътен
възел „Дерманци”; 2.). Участък 2 от края на пътен възел „Дерманци”
(пресичане с път Ш-307) до пресичането с път III-3005, включително пътен
възел „К*******”, от км 103+060 до км 122+260; 3.). Участък 3 от края на
пътен възел „К*******” (пресичане с път III-3005) до пресичането с път II-
35, включително пътен възел „Плевен“ от км 122+260 до км 139+340; 4.).
Участък 4 от края на пътен възел „Плевен” (пресичане с път II-35) до път Ш-
301, включително пътен възел „Л********”, от км 139+340 до км 166+144.09;
5.). Участък 5 от края на пътен възел „Л*********” (пресичане с път III-301)
до път III-303, включително пътен възел, от км 166+144,09 до км 189+344; 6.).
Участък 6 от края на пътен възел на път III-303 до Път 1-5, включително
пътен възел, от км 189+344 до км 222+000; във връзка с II.). Укрепване на
обекти от републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси
и явления; във връзка с III.). Доизграждане на Автомагистрала „Хемус” от км
222+000 до км 310+940, разделен на три участъка: Участък 7 от км 222+000
(след пресичането на път 1-5) до км 265+600 (след пътен възел
„К**********”, пресичане с път II 51 - по идеен проект); Участък 8 от км
265+600 (след пътен възел „К*********”, пресичане с път II-51-по идеен
проект) до км 299+000 (след пътен възел „Л********”, пресичане с път П-49
- по идеен проект); Участък 9 от км 299+000 (след пътен възел „Л******”,
пресичане с път П-49 - по идеен проект) до км 310+940 (начало на участък в
строителство), включително пътен възел „Б*********” (пресичането на път
1-4 с път III-5102); във връзка с IV.). модернизация на път 1-1 (Е-79)
„В*********” от км 33+400 до км 102+060 (км 99+193 - километраж по
5
проект), разделен на 5 участъка. От дружеството „А*****” ЕАД като
изпълнител, на основание чл. 14, ал. 1, т. 6 от ЗОП, са били сключени общо 4
(четири) броя договора с АПИ за 1.). изграждане на Автомагистрала
„Х********”; за 2.). укрепване на обекти от републиканската пътна мрежа,
засегнати от геодинамични процеси и явления, и модернизация на път 1-1 (Е-
79) „В*********”, на обща стойност 4 918 749 667, 87 лева с ДДС, по които
са били получени плащания на обща стойност 2 251 274 506, 80 лева с ДДС
или 79, 05% от плащанията, получени във връзка с изпълнението на
основната дейност на дружеството. Получените плащания, извършени от
АПИ в полза на „А********“ ЕАД по тези четири договора възлизали на
обща стойност 2 847 649 088, 08 лева с ДДС. От дружеството
„А***********“ ЕАД чрез изпълнителния директор и жалбоподател в
настоящето производство С. Ф. Б. се взело решение дейностите от обществен
(публичен) интерес, свързани - с изграждането на Автомагистрала
„Х********”; с укрепването на обекти от републиканската пътна мрежа,
засегнати от геодинамични процеси и явления, и за модернизацията на път 1-
1 (Е-79) „В*******”, да бъдат превъзложени директно чрез последващи
сключени договори с трети лица, като преведените на „А*******“ ЕАД от
АПИ плащания се прехвърляли на тези трети лица. За изпълнението на тази
цел „А*********” ЕАД чрез изпълнителния директор като възложител за
изграждане на Автомагистрала „Хемус”; за укрепване на обекти от
републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси и явления,
и за модернизация на път 1-1 (Е-79) „В**********”, директно сключил общо
321 (триста двадесет и един) броя договори с трети лица, както и анекси и
допълнителни споразумения към договорите, на обща стойност 4 069 271
487, 67 лева с ДДС, или формиращи 82, 73% от стойността на договорите,
сключени между „Автомагистрали” ЕАД и АПИ, по които са били извършени
преводи на обща стойност 1 941 510 015, 59 лева с ДДС, или формиращи 86,
24% от получените от „А********” ЕАД плащания. Предвид което
„А********“ ЕАД не се е стрЕ.о да реализира печалби.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
20.12.2023 г. от главен финансов инспектор Г. К. Т. срещу С. Ф. Б. за
нарушение на чл.17, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗОП. Същият е
връчен лично на жалбоподателя на 08.01.2024 г. АУАН е съставен в отсъствие
на жалбоподателя, на когото е била връчен по негово желание по имейл
6
покана за явяване по повод на съставяне на актове за административни
нарушения, като на посочената в поканата дата същият не се е явил,
впоследствие представил болничен лист, а след изтичане на същия отново не
се е явил, за което посочил, че ще продължи лечението си в чужбина без да
представи доказателства за това. Във връзка с тези факти са били съставени
надлежни констативни протоколи за уведомяване и размяна на
кореспонденция между актосъставителя и жалбоподателя. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения от жалбоподателя Б..
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление №11-01-13932023 от 13.06.2024 г. от съответния компетентен
орган по чл.47, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАНН, оправомощен по силата на
Заповед № ЗМФ-494/25.04.2024 г. на министъра на финансите, а именно:
директора на АДФИ. Същото е било връчено на упълномощено от
жалбоподателя лице адв. К. на 19.08.2024 г. по пощата с обратна разписка.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по
делото писмени доказателства, както и гласните доказателства:
свидетелските показания на Г. Т.. Съдът цени в съвкупността им
доказателствата, като не намира помежду им съществени противоречия,
поради които да се произнесе защо приема едни, а отхвърля други.
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, подадена в законовия 14-дневен срок,
като по своята същност е неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното: Същите са
съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им.
Това е така, защото относно актосъставителя правомощието му е определено
в чл.127, ал.1 от ЗОП, а относно административно-наказващия орган, същият
черпи правата си въз основа на чл.127, ал.2 от ЗОП от заповедта за
компетентност № ЗМФ-494/25.04.2024 г. на министъра на финансите.
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени в сроковете
предвидени в ЗАНН. Като в случая е налице специална норма чл.261, ал.1 от
ЗОП, съгласно който актовете за установяване на нарушения по този закон се
съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова
7
инспекция в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на
агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-
късно от три години от извършването на нарушението. Наличието на
специална норма дерогира приложението на общата норма на чл. 34 ЗАНН.
АУАН е съставен на 20.12.2023 г. в срока по чл.261, ал.1 от ЗОП и в рамките
на проверката на АДФИ в шестмесечен срок от откриването на нарушителя и
установяването му от свидетеля Г. Т., че същия се казва С. Ф. Б., съгласно
писмо с приложенията към него с изх. № РД-18-1693/15.09.2023 г., писмо с
изх. № РД-18-1693-6 от 29.09.2023 г. и писмо изх. №РД-18-1693-8/04.10.2023
г., но не по късно от три години от датата на извършване на нарушението -
23.12.2020 г. НП е издадено на 13.06.2024г. в срок, който с оглед съставянето
на акта на 20.12.2023 г. е до 20.06.2024 г., т.е. в шестмесечния преклузивен
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН - от датата на съставения АУАН, като НП
съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на АУАН се съдържат изискуемите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Като настоящият съдебен състав приема, че
непосочването на датата на установяване на нарушението не е в нарушение
на закона, тъй като такова изискване в ЗАНН няма нито относно АУАН –
чл.42, нито относно НП – чл.57, както и не води до невъзможност
жалбоподателят да разбере за какво е наказан и съответно не води до
нарушено право на защита. Нормите сочещи на задължителните реквизити
относно АУАН – чл.42 от ЗАНН и НП – чл.57 от ЗАНН, предвиждат да се
посочва датата на нарушението и датата на съставяне на АУАН, които
изисквания са спазени. АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя след
като е бил поканен и не се явил без да представи доказателства за това, а
именно при съблюдаване на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Непосочването в АУАН
какво е качеството на подсипалите го свидетели също по никакъв начин не
ограничава възможността на жалбоподателя да се защити по така
повдигнатото административнонаказателно обвинение в пълен обем. Макар и
да липсва подпис за нарушител на АУАН, който е съставен в неговото
отсъствие, като такъв е отразен само в разписката за надлежно връчване на
08.01.2024 г., то жалбоподателят е имал възможност да изложи възражения и
да се запознае със съдържанието му. Предвид което се приема, че не са били
ограничени правата му в производството, не е опорочена процедурата по
налагане на административно наказание и не е имало пречка лицето да се
8
защити. Вмененото на жалбоподателя административно нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинен и въз
основа на какви доказателства. Нарушената материалноправна норма е
посочена правилно и отговаря на словесното описание на административното
нарушение в акта и издаденото въз основа на него и атакувано в настоящето
производство НП.
Разгледана и по същество жалбата се явява неоснователна, поради
следното:
При така установената фактическа обстановка безспорно е установено че
на 23.12.2020 г., в гр. С******** жалбоподателят С. Ф. Б., в качеството си на
изпълнителен директор на „А*********” ЕАД и публичен възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, сключил договор
с изх. № Д-467/23.12.2020 г. с дружество „Д********” ООД, гр. В*********,
на което е възложена обществена поръчка за доставка на материали и
изделия за обект: „Трайно укрепване на проявени деформации на пътното
платно на АМ „Т*******“ в участъка от км 342 до км 348“. При стойност на
договор с изх. № Д-467/23.12.2020 г. между „А*” ЕАД и „Д*******” ООД, гр.
В********** в размер на 15 732 160, 85 лева, без ДДС, с което се надвишавал
минималният стойностен праг на чл.20, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗОП.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че „А*********“ ЕАД
не е публичноправна организация, а представляващият го не е публичен
възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП. Като в процесния случай
дружеството, представлявано от жалбоподателя, се явява публичноправна
организация по смисъла на ЗОП, съответно неговият представляващ има
качеството на възложител съгласно чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП. Това е така
поради следните прети от съдебния състав съображения:
Понятието за публичноправна организация е легално посочено в нормата
на § 2, т. 43 от ДР на ЗОП, като това е всяко юридическо лице, което
кумулативно отговаря на следните условия: а) създадено е с конкретната цел
да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски
характер; б) финансирано е с повече от 50 на сто от държавни, териториални
или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на
управленски контрол от страна на тези органи, или има управителен или
надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени
9
от публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1 - 14 от ЗОП.
„А*********“ ЕАД е организация от публичния сектор по смисъла чл. 2,
ал. 2, т. 8 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор
(ЗФУКПС) като търговско дружество с над 50 на сто държавно участие в
капитала. Дружеството е изцяло собственост на българската държава чрез
МРРБ, което се явява негов принципал. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗФУКПС публични средства са всички средства, които се събират, получават,
съхраняват разпределят и разходват от организациите от публичния сектор.
Следователно всички средства, които се събират, получават, съхраняват,
разпределят и разходват от „А********“ ЕАД, са публични средства.
Цитираната законова дефиниция по § 2, т. 43 от ДР на ЗОП следва да се
тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 1, т. 1 от ЗОП, съгласно която
законът определя условията и реда за възлагане на обществени поръчки за
строителство, доставки или услуги и за провеждане на конкурси за проект от
възложители с цел осигуряване на ефективност при разходването на
публичните средства. По смисъла на § 2, т. 43а от ДР на ЗОП публични
средства са тези по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗФУКПС , цитиран по-горе.
Наред с горното, „А*********“ ЕАД е публично предприятие по смисъла на
чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), като дружество
собственост на държавата, чрез МРРБ, видно от справката в Търговски
регистър. В тази връзка цитираната легална дефиниция на понятието
„публичноправна организация“ следва да бъде тълкувана и в светлината на
чл. 5 от ЗПП, съгласно който публичните предприятия са юридически лица,
които се създават и управляват в интерес на гражданите и обществото, с цел
постигане на максимална стойност за обществото, чрез ефективно
разпределение на ресурсите. Според § 2, т.43 буква „б“ от ДР на ЗОП
дружеството е публичноправна организация, ако е финансирано с повече от
50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други
публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна
на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от
половината от членовете, на който са назначени от публичен възложител по
чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14, които изисквания са дадени алтернативно, а не
кумулативно. В случая дружеството не се финансира от държавата,
доколкото има самостоятелна дейност и приходи, които не са директно
предназначени за неговата безвъзмездна издръжка и не получава директно
10
финансиране, но според легалната дефиниция на публичноправна
организация това не е задължително условие, за да има дружеството това
качество. Дори и да няма финансиране от държавата над 50%, същото се
явява с такъв статут, доколкото е обект на управленски контрол от страна на
държавен орган МРРБ, който е и собственик на капитала му. Съгласно чл. 11,
ал.1 т.1 от устава на „А**********“ ЕАД, дружеството има органи на
управление, един от които е едноличният собственик на капитала – МРРБ.
Също така се установява, че повечето от половината от членовете на
управителния му орган са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал. 2,
т. 1 – 14, а именно от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Видно от чл.13, ал.2 от устава, членовете на
директорите се назначават с договори за управление, сключени с едноличния
собственик на капитала – МРРБ. Ето защо условието по § 2, т.43 буква „б“ от
ДР на ЗОП е налице, доколкото съгласно § 2, т.43 буква „а“ от ЗОП ЮЛ, което
има качеството на публична организация и е създадено с конкретната цел да
задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски
характер. В случая „А***********“ ЕАД е създадено да поддържа пътната
инфраструктура в страната, както и да строи нови пътни съоръжения и
обслужващите пътищата обекти – чл. 5 от устава и видно от справката в
Търговски регистър. Горепосоченото е напълно достатъчно, за да бъде
спазено условието по § 2, т. 43, б. „а“ и б. „б“ от ДР на ЗОП и да се възприеме,
че дружеството е създадено с конкретната цел да задоволява нужди от общ
интерес, каквито са поддържането на пътищата в изправност и вид,
позволяваща тяхното безопасно ползване. Такова задължение е вменено от
Закона за пътищата на АПИ, която превъзлага тази дейност на дружеството,
управлявано към процесния период от извършваната проверка от АДФИ от
жалбоподателя. Неоснователно е твърдението в жалбата, че дружеството не е
създадено да извършва дейности в обществен интерес. Съгласно даденото в
закона изрично разяснение, „нуждите от общ интерес имат промишлен или
търговски характер, когато лицето действа в нормални пазарни условия,
стреми се да реализира печалба, като самостоятелно понася загубите от
извършване на дейността си“. При анализ на дейността на „А********“ ЕАД,
не се констатира дружеството да действа в нормални пазарни условия, за да
се определи дейността му като такава с промишлен или търговски характер
съобразно специфичните критерии, залегнали в ЗОП. Съдът намира, че от
11
събраните по делото писмени доказателства може да се заключи, че
дружеството не действа в нормални пазарни условия, т. е. в конкурентна
среда, а неговата дейност е силно зависима от дейността на държавен орган –
А „ПИ“, от който получава приходи, макар и чрез сключване на договори в
предвидените от ЗОП изключения, за които не се провеждат обществени
поръчки. Същите се възлагат без реална конкуренция, без състезателност
между потенциални изпълнители и това напълно отдалечава „А*********“
ЕАД от нормалните пазарни условия, където юридически лица със
собственици на капитала частноправни субекти и несвързани с държавно
участие, нямат достъп. Това означава, че за дейността на дружеството отпада
изключението нуждите, които задоволява дружеството да са с търговски и
промишлен интерес, съобразно дадената дефиниция. Следва да се има
предвид, че представените от жалбоподателя книжа и становища по
отношение на липсата на необходимост да се обявява обществена поръчка за
сключване на договори касаят отношенията между А „ПИ“ като възложител и
„А***********“ ЕАД като изпълнител, а не процесното превъзлагане на
работата от изпълнителя „А*********“ ЕАД на подизпълнители, какъвто е
процесният случай. Самото дружество „А**********“ ЕАД е създадено с цел
да изпълнява задължения на А „ПИ“ като държавен орган, натоварен с
поддръжката на пътната инфраструктура в страната, каквито задължения има
и МРРБ. В този смисъл „А********“ ЕАД задоволява нужди от обществен
интерес и всъщност това е основната му дейност, макар и да превъзлага това
на други юридически лица.
Предвид гореизложеното се приема от съда, че за „А*********“ ЕАД са
били налице условията, посочени в § 2, т. 43, б. „а“ и б. „б“ от ДР на ЗОП -
дружеството е създадено с конкретната цел да задоволява нужди от
обществен интерес, които нямат промишлен или търговски характер, и е
обект на управленски контрол от страна на държавата, поради което и
правилно административнонаказващият орган е приел, че „А***********“
ЕАД е „публичноправна организация“, а представляващото го лице
„възложител“ по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП.
Нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като Б.,
който е заемал ръководна и отговорна позиция в „А********“ ЕАД, което
дружество е публичноправна организация, имайки самостоятелна преценка
как да изпълнява правомощията си като ръководен орган на същото и в
12
качеството на правен субект по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП е
съзнавал общественоопасните последици на деянието, неговия
противоправен характер и е искал и целял настъпването на резултата. Като
без значение е за формиране на този умисъл у него като ФЛ дали ще се
довери на правни консултанти или други лица, тъй като той е следвало да
спазва изискванията на ЗОП при сключване на процесния договор.
Административнонаказващият орган правилно е приложил нормите на
чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, поради следното:
Нормата на чл.256, ал.1 от ЗОП в актуалната му редакция, посочва, че
възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или
извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се
достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2,
без да приложи процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно стойността на поръчката
при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 2 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен
договор – от извършения разход или от поетото задължение за извършване на
разход, но не повече от 75 000 лв.
Максималният размер на глобата към датата на нарушението е бил в
размер на 50 000 лева, поради което и правилно в НП е посочен размер на
санкцията – глоба при приложение на по-благоприятния за нарушителя закон
в минимален размер.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по т.н.д.№1/2007 г. на
ОСНК на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
„маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение,
административнонаказващият орган е преценил, че се касае за нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, а не за маловажен случай.
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни.
Съдът намира, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
13
и не приема, че нарушението съставлява маловажен случай, поради следното:
Нарушението е формално, поради което евентуалната липса на вреди не
може да доведе до извод за неговата маловажност. Целта на въведеното
законово изискване на конкретното нарушение от административен характер
е да е налице прозрачност, публичност, яснота и отчетност при
изразходването на средствата в публичния сектор, като с реализирането на
административното нарушение се дерогира принципа на публичност и
прозрачност в немалка степен, като един от основните принципи, залегнали в
ЗОП. Касае се за договор с изключително висока стойност, увреждащ
конкуренцията и респективно нарушава създадената уредба на правилата за
разходване на публични средства.
По тези съображения наказателно постановление следва да бъде
потвърдено по изложените по-горе съображения като законосъобразно.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на АДФИ, който се
е явил в проведените съдебни заседания, самото дело се преценя, че е с
фактическа, но не и с правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5,
във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско
възнаграждение от 100 (сто лева) лв. за процесуалното представителство пред
въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №11-01-13932023 от
13.06.2024 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция -
гр.София, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С. Ф. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. *********, с
БУЛСТАТ********** сумата от 100 (сто лева) лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред
СРС по делото.
14
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15