Решение по дело №696/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                 462            02.12.2019г.                 град П.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на тридесети  октомври  две хиляди и деветнадесета  година в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: Минка Трънджиева

        Членове: Венцислав Маратилов

                                                                      Димитър Бозаджиев

                                                                                                                                                                                                                   

при участието на секретаря Галина Младенова  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№696 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №257 от 25.07.2019г. постановено по гр.д.№826/2016г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения по чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост, на ищеца „Б.- 90”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., общ.Р., Цех за Х.ов гранулат, п р о т и в ОБЩИНА Р., ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Р., ул.”И.К.” № 57, за признаване за установено по отношение на ОБЩИНА Р., че не е собственик на следните сгради: стопанска сграда със застроена площ от 507 кв.м., стопанска сграда с площ от 838 кв.м., стопанска сграда с площ от 538 кв.м., стопанска сграда с площ от 743 кв.м., стопанска сграда с площ от 195 кв.м., всичките построени в поземлен имот с № 094091, в землището на гр. К., с ЕКАТТЕ 38844, общ. Р., с площ 18.452 дка и с начин на трайно ползване - др. произв. база, находящ се в местността „Д.“, при граници и съседи на имота: поземлен имот № 094099, 094087, 094044, 094039, 094038, 094037, 000177, 000265, 094050. Със същото решение  ищецът „Б.- 90”АД, е осъден да заплати на ОБЩИНА Р., сумата от 5171,20лв., разноски по делото.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция  „Б.-90“ АД чрез пълномощника си адв.В..Поддържа, че същото е неправилно и необосновано. Анализират се събраните по делото доказателства и начина по който ищецът е станал собственик на процесните сгради. Подробно е отразено за праводателя Земеделска кооперация „Х.“, как е придобила собствеността, по кой материално-правен ред и  за каква точно земя  се отнася. Поддържа се, че  процесната земя е била държавна и е закупена от упълномощеното лице на продавача в лицето на министъра за земеделието и хранителната промишленост по чл.52 ал.8 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.7 и чл.18 от ЗС и чл.27 ал.6, т.1 от ЗСПЗЗ. Коментирани са и процесните сгради, находящи се на закупената земя, записани и със съответните инвентарни номера.Посочено е, че в договорите  за покупко-продажба от 1996г. за сградите вместо в стопанския двора на с.К. на заличеното  АПК- Р. е вписано, че същите попадат в гр.Р. вместо в гр.К. и че е допусната грешка в договорите.Пояснява се, че ЗК“Х.“ е акционер в ищцовото дружество, извършила апортна вноска на недвижимите имоти придобити с договора от 01.02.1996г. Твърди се, че всички тези факти и обстоятелства не са оспорени от ответната Община с отговора по чл.131 от ГПК и че липсата на оспорване на договорите, е следвало да бъде основата от която да изходи исковият съд при преценка на всички факти и обстоятелства и да направи правилните правни изводи, като в  същност е пропуснал да ги обсъди и да прецени тяхното правно действие. Твърди се още, че ЗК е придобила собствеността върху сградите с вписаните по съответния ред и породили правното си действие договори от 01.02.1996г, като държавата ги е зачела и на свой ред е продала земята под сградите без да провежда търг съгласно чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ. По въпроса за идентичността на сградите жалбоподателят поддържа, че по този факт няма спор и се доказвало от доказателствата, като се коментира коя сграда по договора на кой инвентарен номер сграда отговаря. Поддържа още, че съдът не е имал основание да обсъжда и да признава нищожността на договорите сключени от ЗК“Х.“, доколкото такава нищожност не е била заявена като възражение дори и по време на доклада на делото за което не са и давани от съда  указания на ищеца и разпределяне на доказателствената тежест. Коментиран е и процесуалния ред за заличаване на една непререгистрирана кооперация, каквато била и процесната ЗК“Х.“ и че заличаването се извършва след окончателното разпределяне на имуществото от  ликвидаторите за разлика от ЕТ и клонове на чуждестранни търговци, което става по силата на закона. Счита, че съдът не е направил разграничение между кооперации, кооперативни и междукооперативни предприятия, прекратяване на кооперация и  заличаване на кооперация, както и че няма как  имуществото на прекратена  по право кооперация, на което не е проведена ликвидация да стане общинска собственост. В тази връзка се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие практика на ВКС-решение №18 от 28.01.2019г. по гр.д.№ 978/2018г.,І г.о. По въпроса за придобивната давност  по отношение на сградите от страна на ищеца, в жалбата се поддържа, че според съда ищецът не е станал собственик на това основание и че ответникът  е станал собственик не на основанието посочено в АЧОС, а на друго основание-по силата на закона след изтичане на срока по чл.14 ал.2 от ЗК, тъй като тези сгради представлявали имущество, останало от заличения правен субект ЗК “Х.“ и като непотърсено станало собственост на общината, на чиято територия се намира.Твърди се за наличие на недопустимо служебно приложение на давността от страна на съда по отношение получаването на дяловата вноска и дивидентите, на което следвало да се позове кооперацията.Твърди се още, че съдът прилагайки служебно давността е направил незаконосъобразен извод, че  след като някой не си е  потърсил дяловите вноски или дивидент, представляващо имуществено право на бившите кооператори и наследниците им, това водело до загуба на собствеността. По отношение на  липсата на субективния елемент на давностното владение което е прието от съда, жалбоподателят поддържа, че промяната на  намерението следва да се прояви само между съсобственици на една вещ, но не и между лица, които не са съсобственици. В тази връзка се твърди, че владението е било предадено на ищеца, което се установявало от съвкупната преценка на събраните доказателства и че за такова владение говорят свидетелите посочени от ищеца, но и трети свидетел С., предявила иск  против ищеца за да прекъсне давността на дружеството. Направен е подробен анализ на свидетелските показания и се навежда извода за упражнявана фактическа власт и владение само и единствено от ищцовото дружество върху процесните сгради.В тази връзка се коментира и отговора на исковата молба в посока, че ответникът не изключва фактическата власт върху сградите, а изключва възможността да се придобие по давност, поради водени между страните съдебни спорове. Коментира се фактическата обстановка и установеното от съда, че процесното имущество е придобито от ответната община поради неразпределянето му между правоимащите в 5-годишния срок, предвиден със закона, както и начина на съставяне на проемо-предавателния протокол от 26.10.1998г. Коментира се и влязло в сила решение по гр.д.№1099/2016г. по описа на РС-В., потвърдено от Окръжен съд гр.П. /в.гр.д.№875/2017г./ и недопуснато до касация /гр.д.№2213/2018г. на ВКС, 2-ро гр. о./ относно датата на съставяне на приемо-предавателния протокол, имащ значение за началото на срока от 5г. по чл.30 ал.2 от ЗСПЗЗ, което би направило община Р. собственик както и че ответникът е доказал единствено, че на 10.02.2017г. е съставен констативен акт №716 за ЧОС относно имота,имащ характер на официален свидетелстващ документ без да има правопораждащо действие относно имота. Коментира се и влязлото в сила съдебно решение за приетото по него, че  имуществото предмет на спора и включено в същия приемо-предавателен протокол не е било предадено на общината. Повтаря се и довода за оспорена дата  на приемо-предавателния протокол /ППП/ на който се позовава Общината от 26.10.1998г., както и предаването на вещите, описани в него  и датата на този документ, заявено в първото по делото заседание. Посочват се в 8/осем/ пункта установените във връзка с оспорването на този протокол факти:-1.Неяснота кой е подписал протокола за приемащата страна-Община Р.; 2.Предявения иск от Председателя на  на комисията по §29 от ЗСПЗЗ на 13.02.2009г. на заличената АПК-Р. против „Б. -90“ АД /гр.д.№100/2009г. – РС-В./ с твърдението, че  правоимащите лица притежаващи дялове от имуществото на  заличената организация АПК-Р. са собственици на 10 изброени в исоквата молба сгради, включени в Приемо-предавателния протокол от 26.10.1998г; 3.Неприключило разпределение в Общината на имуществото на АПК-Р. и непроведено общо събрание на правоимащите за представяне на отчет за разпределено и неразпределеното имущество, и които обстоятелства са отразени в писмо на Кмета на Община Р. до общинските съветници от 23.03.2006г. ; 4.Писмо на Кмета  на общината до Й. С. от 10.02.2005г. със задължение да му предаде документацията, касаеща разпределението на имуществото на правоимащите лица по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ, протоколи от проведени  ОСП /общо събрание на правоимащите/, окончателен баланс на разпределеното и неразпределено имущество; 5.Писмо на Кмета до Областиня управител от 05.10.2001г. за непредадена документация  за разпределението на имуществото на бившето АПК; 6.Писмо на Кмета до Т.А. от 10.10.2001г., че едва след предаване на документацията от С. ще бъде извършена проверка по разпределянето на  имуществото на бившето АПК и ще се насрочи ОСП; 7.Жалба от Инициативен комитет  от 2000г. с приложена заповед  от 23.03.2000г. на областен управител на област П. за провеждане на ОСП за вземане на решения за разпределяне на останалото имущество на АПК и 8. Писмо на областен управител от 08.06.2004г. до Кмета на Община Р. за все още непроведено ОСП за разпределение на имуществото на АПК Р., от които документи жалбоподателят „Б. -90“ АД   навежда извод, че протоколът не е подписан на посочената в него дата 26.10.1998г., а през 2016г. Аргументира се извода защо св.Й. С. не е имала  правомощия към 2016г. да представлява лицата по параграф 27, както и процедурата по предаване на имуществото на общината само при нежелание на лицата по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ да го получат в дял или имуществото не може да бъде продадено. Коментира се съдебна практика, според която имуществото на организациите по параграф 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което не може да бъде разпределено или осребрено преди да премине в собственост на общината за срока  от предаването му на общината и до  придобиването в собствеността от нея /5г. след предаването/, това имущество продължава да бъде съсобствено на лицата по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ, които могат да се разпореждат с него и да защитават собствеността си, а общината може само да го ползва и стопанисва, тоест навежда се извод, че тя упражнява право на владение предоставено й от закона, което може да защитава, ако някой от имотите е завладян от трето лице по чл.68 ал.1 от ЗС. Поддържа още, че владението било явно когато третото лице установи  без правно основание  фактическа власт с намерение  за своене върху имот, съсобствен на лицата по чл.27 ал.1 от ППЗСПЗЗ и щом я осъществява по начин, който дава  възможност на всеки заинтересован да научи за действията му, то владението е явно и в полза на това лице тече придобивна давност.В тази връзка се твърди, че  не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че община Р. е оспорила владението на „Б.-90“ АД и че образуваното гр.д.№100/2009г. по описа на РС-В.  не е прекъснало давността тъй като производството по делото е  прекратено и давността не се смята за прекъсната. Изводът който поддържа жалбоподателя е, че  процесното имущество не е останало като неразпределено, тъй като е продадено, че не е взето решение на общото събрание на правоимащите за да предаде неразпределено имущество на общината, че е създаден един протокол, който е предаден на Общината след предявяване на иска, с цел да осуети защитата на правата на ищеца.Коментирани са вътрешните правила на Община Р. и процедурата по даване на входящ номер на всеки завеждащ се документ и действията на администрацията в тази връзка. Счита, че предаването на имуществото на общината трябва да не е продадено, както и че никой от правоимащите по чл.27 от ЗСПЗЗ да не желае да го получи в дял, което следа да бъде  удостоверено единствено в протокол на Общото събрание на правоимащите. Счита, че съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, тъй като решението съдържало противоречиви мотиви, обсъдени  доказателства, които нямат значение за правния спор за сметка на необсъдени, но имащи значение за спора доказателства, както и неправилно третиране на  представения от Общината протокол от събранието на правоимащите от 02.10.1998г. и доколкото  от него се установявало, че правоимащите не са взимали решение за предаване на имущество на общината и че с него не е завършен напълно процеса на разпределението на имуществото. Моли да се отмени решението и се уважи предявения иск с присъждане на разноските.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна Община Р. чрез пълномощника си адв.С. с доводи за неоснователност на  същата. Поддържа се, че обжалваното решение е валидно, допустимо  и по същество правилно.Твърди се, че предмета на иска, разпределянето на доказателствената тежест и указанията на съда към страните са  изцяло съобразени със задължителната практика на ВКС на РБ. Поддържа, че мотивите на съда за валидността на договорите на ЗК“Х.“ са с оглед необходимостта съдът да установи дали процесните имоти са част от  неразпределеното имущество на прекратеното АПК-Р. и че не е налице служебно разглеждане от съда на валидността на договорите без заявено в тази връзка възражение. В тази връзка били представени писмени доказателства обвързващи съда за нищожност на разделителния протокол от 15.05.1995г. между ликвидационния съвет на АПК-Р. и ЗК“Х.“ за предаване на недвижимите имоти на ЗК и че този въпрос не подлежи на пререшаване, доколкото е разрешен от ВАС на РБ. Освен това ищецът се позовал само на оригинерен способ за придобиване на собствеността-давност, но не и по правоприемство от ЗК“Х.“; че заповедта за изземване на  имуществото, предадено на  ЗК“Х. е изпълнено от комисия по чл.29 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, а процесните сгради са заключени и запечатани от председателя на комисията през 1998г. и в тях се съхранява архива на бившето АПК-Р.. Оспорват се изводите на икономическите експертизи по въпросите кое имущество е останало неразпределено, доколкото се съдържали предимно правни изводи, но не и  такива в областта на специалните знания на експертите. Навежда се извод, че процесните имоти представляват част от  неразпределеното имущество на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ-АПК-Р. и  фактическа власт върху процесните имоти след 1998г. е осъществявана от Председателя на комисията по §29 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за АПК-Р.. Коментирано е значението на съставения приемопредавателен протокол относно неразпределеното имущество  на Председателя на комисията по §29 ал.1 и че неразпределеното имущество е предадено на Общината още през 1998г. както и кой представлява тази комисията. По отношение на 5г. срок, по чл.30 ал.2 от ЗСПЗЗ  се поддържа, че той е изтекъл най-късно към края на 2003г. и от този момент по силата на закона-чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС във връзка с чл.30 ал.1 от ЗСПЗЗ Община Р. е станала собственик на процесните сгради и че съставения АЧОС №707 се ползва с доказателствена сила и правата на Общината следва да се приемат за възникнали предвид констативното му действие.  Като липса на всякаква обвързваща сила между страните се сочи от Общината постановеното решение по  гр.д.№1099/2016г. на РС-В., а като последен довод се сочи, че ищецът не би могъл да придобие имота по давност поради неустановено упражнявано владение върху тези имоти доколкото сградите са били заключени и запечатани още през 1998г. и същите не са ползвани за производствена или друга дейност, както и че ищецът не е установил през 1999г. твърдяна фактическа власт нито собственическо отношение и че документите не можели да установят предаване на фактическа власт при налично изземване и запечатване на сградите, поради което не е имало как ЗК “Х.“ да ги  предаде; че владението на ЗК „Х.“ е  прекъснато през 1998г. и няма как да се присъединява към владението на ищеца „Б.- 90“ АД. Моли да се потвърди обжалваното решение.Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 ал.1 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и в писмения отговор и  прие за установено следното:

Предявен отрицателен установителен  иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.77 и следващите от Закона за собствеността.

В исковата си молба против Община Р., Булстат *********, със седалище и  адрес на управление в гр. Р., ул.“И.К.“ №57, обл.П., представлявана от кмета на общината К.Щ.Х., / с настоящ кмет Е.Е./, ищецът „Б.-90“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К., община Р., цех за Х.ов гранулат, представлявано от изпълнителния директор А.И., чрез процесуалния си представител адв.К.В.Г. ***, се поддържа, че ищецът е търговско дружество, вписано в Пазарджишки окръжен съд с решение по фирмено дело №104/1997г. и записано в Търговския регистър с посочения ЕИК. Твърди се, че това дружество владее от месец април 1999г. следните недвижими имоти, намиращи се в гр.К., а именно-стопанска сграда със застроена площ от 507кв.м.; стопанска сграда с площ от 838кв.м.; стопанска сграда с площ от 538кв.м.; стопанска сграда с площ от 743кв.м.; стопанска сграда с площ от 195кв.м., всичките  построени в поземлен имот /ПИ/ с №094091 в землището на гр.К., с ЕКАТТЕ 38844, община Р., обл.П. с площ от 18.452дка с начин на трайно ползване-друга производствена база, находящ се в местността “Д.“ при граници и съседи на имота-ПИ №№ 094099, 094087, 094044, 094039, 094038, 094037, 000177, 000265 и 094050. Тъй като ищцовото дружество владяло сградите повече от 10г. попълнило молба-декларация за признаване на правото на собственост върху тези недвижими имот чрез извършване на обстоятелствена проверка тъй като ищецът нямал нотариален акт.При представянето на декларацията на Община Р. на 07.07.2016г. за извършване на съответните заверки, отдел „МДТ“ удостоверил, че  декларираните сгради са общински сгради на основание чл.30 от ЗСПЗЗ /Закона за собствеността и ползвнето на земеделските земи/ след приключване на срока за разпределение на имуществото на заличената организация по параграф 12 от ПЗР на  ЗСПЗЗ - АПК Р.-в ликвидация, като неразпределените и непродадените сгради и описаните  на стр.1-ва от молбата-декларация сгради, са станали общинска собственост и като такива неподлежат на   придобиване по давност. Твърди се още, че Областният управител на област П. издал удостоверение №9200-276-1 от 19.07.2016г. във връзка с молба от 19.07.2016г., №9200-276 на ищцовото дружество, според която, в актовите книги за държавни имоти и главния входящ регистър за съставени актове за държавна собственост от 01.06.1996г. до 19.07.2016г., няма съставен акт за държавна собственост за тези имоти. Ищецът твърди още, че Община Р. счита процесните пет сгради за общинска собственост на основание чл.30 от ЗСПЗЗ. Акционерното дружество твърди, че владее сградите явно, спокойно и несмущавано от м.април 1999г. и до настоящия момент, намира се във фактическа власт на същите, поддържа ги, използва ги и ги охранява до настоящия момент; че владението е предадено на дружеството от земеделска кооперация /ЗК/ „Х.“-гр.Р., акционер в това дружество, която е извършила апортна вноска на недвижими имоти, придобити с договор от 01.02.1996г., вписан в Агенцията по вписванията при РС-В.. Според клаузите на този договор ЗК“Х.“ закупила от упълномощено лице от Министъра на  земеделието и хранителната промишленост /ЗХП/ по чл.52 ал.8 от ППЗСПЗЗ на основание чл.7 и чл.18 от ЗС и чл.27 ал.6 т.1 от ЗСПЗЗ няколко поземлени имота, подробно описани в чл.1, от буква“а“ до буква “м“ от договора. С този договор за продажба на недвижими имоти ЗК придобила собствеността и на държавната земя, описана в чл.1, буква“е“ от договора-19.804дка държавна земя-парцел ХLІ, върху който има изградени трайни активи-сгради с инвентарни номера №№ 63, 103, 113, 114, 116, 117 и 1021-Х.осушилня, от стопански двор с.К. на заличеното АПК-Р.. Твърди се, че описаните в чл.1,буква“е“ от договора сгради са придобити от ЗК с договори от 08.01.1996г. сключени от Комисията по параграф 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ и ЗК“Х.“ и че всички договори за вписани в Службата по вписванията /СВ/-гр.В. на 23.02.1999г. Твърди се още, че за продажбата е съставена фактура №74 от 15.01.1996г. В резултат на сключените договори ЗК“Х.“ започнала да владее описаните сгради от 15.01.1996г., макар, че в договорите била допусната грешка при посочване на местоположението на сградите, а именно, че същите в същност се намират в гр.К., а не в гр.Р., така както погрешно било записано в договорите. Твърди се още, че  между сградите предмет на описаните договори от 08.01.1996г. и сградите, нанесени в имот №094091 в землището на гр.К. съществува идентичност като стопанската сграда с площ от 507кв.м. е идентична със сграда с инвентарен №63 на бившия АПК-Р., представляваща сграда  сушилня, придобита с договор от 08.01.1996г., вписана  в СВ на 23.02. 1999г.; стопанската сграда с площ от 838кв.м. е идентична със сграда с инвентарен №103 на бившия АПК-Р.-сграда Х.осушилня, придобита с договор от 08.01.1996г. и вписан в СВ-В. на дата 23.02.1999г.; стопанската сграда с площ от 538 кв.м. идентична със сграда с инв.№117 на същия АПК-сграда Х.осушилна инсталация, придобита по  договор от същата дата и вписана в СВ на същата дата; стопанска сграда с площ от 743кв.м. и стопанска сграда от 195кв.м. идентични със сграда с инвентарен номер 1021  на същото АПК-сграда цех за обувки, придобита с договор от същата дата и вписана в СВ на същата дата, посочени и за другите изброени по-горе сгради.

Твърди се още, че ответникът Община Р. не е собственик на сградите нито на основание чл.30 от ЗСПЗЗ, нито и на каквато и да е друго основание; че ищецът има правен интерес след като владее тези имоти да предяви отрицателен установителен иск /ОУИ/  против тази община, след като заявява самостоятелни права върху тези имоти и претендира да е техен собственик и да иска да се снабди с КНА /констативен нотариален акт/ за собственост като придобити по давност. Твърди, че общината Р. заявява права на собственост, каквито не притежава, но пречи на ищеца да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, като преченето е изразено в направените от последната заверки на молбата –декларация от  07.07.2016г. и като неиздава данъчни оценки за тези имоти. Предвид неоснователните претенции на ответника, ищцовото дружество моли да се  признае в отношенията между страните, че Община Р. не е собственик на процесните пет стопански сгради, подробно индивидуализирани в исковата молба, всичките построени в ПИ №094091 в землището на гр.К., обл.П., местност “Д.“ с площ от 18.452дка  при посочените площи, граници и съседи. Претендира присъждане на разноските направени в производството.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Р., чрез пълномощника си адв.И.Л. от АК –П., в който се излагат доводи за неоснователност на заявената искова претенция. Поддържа се, че дружеството не владее имотите от 1999г. предвид водени спорове между страните относно собствеността пред РС-В.. Твърди се още, че имотите са собственост на Община Р. поради което ищцовото дружество не ги е придобило по давност, още повече, че се касае за имоти общинска собственост; че не е налице непрекъснато владение и своене за ищеца по смисъла на чл.79 от ЗС от 10г. за придобиване в собственост на същите. Коментирани са предпоставките на закона за придобиване на имота по давност в посока, че упражняване на фактическа власт от дружеството не е налице и че имотите не се ползват  и държат от ищеца от 1999г. и не се намират под неговата изключителна и пълна власт и че не е налице държане и ползване на имота  като свой собствен и против волята на ответната община. Развити са правни доводи относно  придобиването на имоти частна държавна и частна общинска собственост по давност в исторически аспект, и предвидената възможност за придобиване в собственост на частна общинска и частна държавна собственост на това основание, съгласно ЗДС и ЗОС, както и  за спиране на давностните срокове и наложен мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти държавна и общинска собственост/§1 от Закона за допълнение на ЗС/, считано от 31.05.2006г. за срок от 7 месеца-д.в.,бр.46 от 2006г./. Коментират се мотивите към Закона за допълнение на ЗС за спиране на давността с цел предпазване на държавни и общински имоти от завладяване при бъдещо изтичане на 10г. давностен срок по чл.79 ал.1 от ЗС, което правело практически невъзможно придобиването на държавен или общински имот чрез давностно владение . Твърди се още, че спирането на давността по §1 от ЗР на ЗДЗС не е свързано със спиране или отнемане на владението върху имота и че лицата ще продължават да владеят съответните имоти, но времето на спиране няма да се зачете като част от давностния срок,както и че  след периода на спиране придобивната давност върху имоти частна държавна и общинска собственост продължава да тече, като към нея може да се присъединява и  изтеклата преди спирането давност, като посочения параграф имал обратно действие спрямо заварените отношения и се прилагал и за отношения възникнали към 31.05.2006г. Твърди се, че с последващи изменения на разпоредбата, налагаща мораториум върху придобивната давност относно държавни и общински имоти, срокът за мораториума е продължен до 31.12.2014г. Предвид така изложените доводи ответникът Община Р. поддържа, че  предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан. В тази връзка следва изрично да се отбележи от  настоящата въззивна инстанция, че в отговора по чл.131 от ГПК доводи за това как, защо и на какво основание ответната община Р. е станала собственик на процесните пет стопански сгради, подробно описани и конкретизирани в исковата молба, както и по отношение твърдяната идентичност на сградите с тези, посочени с инвентарните си номера, местонахождение, съседи, землище и местност, няма изложени и развити, включително и по отношение твърдението на ищовото дружество за неприложимост на основанието за придобиването им в собственост от общината, предвидено в чл.30 ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

            Видно от данните, вписани в Търговския регистър към 07.10.2019г. ищцовото акционерно дружество е регистрирано с наменование “Б.-90“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.К., цех за Х.ов гранулат“ и с основен предмет на дейност-производство, преработка и търговия с Х. и Х.ови продукти, изкупуване, преработка и реализация на селскостопанска продукция и други, като  Съветът на директорите му се състои от  А.И.И., „Б.“ ЕООД и „Юндола-АМ“ЕООД, а като непарична вноска е записано Приложение №1 и №2 към Устава. В раздел II „Капитал“ на Устава на дружеството-чл.6 ал.4 от 1999г. e записано, че ЗК “Х.“ участвува с капитал от 2200000лв съгласно приложен опис на непарични вноски-недвижими имоти по договор за покупко-продажба от 01.02.1996г., оценени по чл.72 от ТЗ. 

            Видно е от доказателствата по делото, че на 12.12.2016г. или в деня на връчването на препис от исковата молба на  „Б.-90“ АД на насрещната по спора страна, от ответника Община Р. е съставен Акт №707 за частна общинска собственост /АЧОС/, на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС и чл.30 ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ и приемо-предавателен протокол от 26.10.1998г. на комисията по §29 ал.1 от ЗСПЗЗ, както и протокол от 26.08.2016г., на следните сгради-стопанска сграда с номер 04 със застроена площ от 507кв.м., РЗП-1014кв.м., на два етажа, полумасивна конструкция, построена през 1978г.; страда стопанска /Х.осушилня/ с номер 05 със застроена площ от 838кв.м., на 1 етаж, с метална конструкция, построена  през 1987г.; сграда стопанска /Х.осушилня/ с номер 06 със застроена площ от 538кв.м., на 1 етаж, с метална конструкция, построена през 1987г.; сграда стопанска с номер 07, със застроена  площ от 743кв.м., на един етаж, полумасивна конструкция, построена през 1978г.; сграда стопанска с номер 08 със застроена площ 195кв.м., РЗП-390кв.м. на 2 етажа, масивна конструкция, построена през 1978г., всичките построени в имот №094091, начин на трайно ползване-друга производствена база, в местност “Д.“, землище на гр.К., като за съставянето на АЧОС са представени скица на сградите № К-00679 от 23.11.2016г., удостоверение за данъчна оценка от 04.11.2016г. с №**********, приемо-предавателен протокол от 26.10.1998г. на Комисията по §29 ал.1 от ЗСПЗЗ и протокол от 26.08.2016г. АЧОС е съставен от гл.специалист Общинска собственост Д.Б., при съгласуване с инж.Т. Г.-началник отдел ЕОССД и е утвърден от Кмета на Общината  К.Х., като е вписан в СВ при РС-В. на дата 14.12.2016г. с вх.рег.№2481, акт.47,том IХ, партидна книга -дв.вх.№2473. Според разпоредбите на чл.30 ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ, посочени като правно основание за съставяне на АЧОС за процесните сгради, се касае за придобита частна общинска собственост от Община Р.  върху имуществото на заличените организации по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, което лицата по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат в дял /това е имуществото, което не е получено от тези лица в едномесечен срок след уведомлението им по реда на ГПК, съгласно §1ж ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ, д.в., бр.122 от 19.12.1997г./,  и което имущество не може да бъде продадено /това е имуществото, за което на три поредни търга не се е явил купувач- ал.2 на същия параграф 1ж/, и което се предоставя безвъзмездно на общината, на територията на която същото се намира и след като е изтекъл петгодишен срок от фактическото предаване на имуществото. Според отразеното в АЧОС предаването на имуществото е извършено на  дата -26.10.1998г., като към тази дата разпоредбата на чл.30 от ЗСПЗЗ гласи - ДВ, бр. 98 от 1997г. -ал.1, изр.I-во „Имуществото на заличените организации по §12 от преходните и заключителните разпоредби, което лицата по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат в дял и което не може да бъде продадено, се предоставя безвъзмездно на общината, в която то се намира.“ С новата алинея 2-ра на чл.30 от ЗСПЗЗ, обнародвана в ДВ, бр.68 от 30.07.1999г., в сила от същата дата, за първи път е предвидена възможността да се промени титуляра на правото на собственост върху такова имущество на заличените организации по §12, като след изтичане на 5-годишен срок от фактическото предаване на имуществото по ал. 1, изречение първо, то става общинска собственост. На тази материалноправна норма не й е придадено обратно действие, видно от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ-бр.68/1999г., тоест тя действа само за напред. 

Установява се, че в първото по делото заседание / 16.03.2017г./ и след извършване на доклада по делото от Районен съд гр.В. по реда на чл.146 от ГПК и разпределяне на доказателствената тежест, от пълномощника на ответната община адв.Л. е направено изявление по повод указанията на съда за посочване на основанието на собственост на Общината върху процесните сгради в смисъл, че Община Р. е придобила процесните сгради на основание чл.56 от ЗСПЗЗ /няма такава разпоредба в ЗСПЗЗ, но вероятно страната е имала в предвид разпоредбата на чл.30 от ЗСПЗЗ/, доколкото от последната незабавно е направено  уточнението, че това придобиване в собственост е в резултат на приемо-предавателния протокол от АПК-Р. в ликвидация, приложен към отговора на исковата молба /л.116, л.57-л.58 от делото/. Във второто по ред открито заседание по делото, проведено на 01.06.2017г.-л.130, пълномощникът на Община Р. потвърждава основанието на което същата е станала собственик на имотите-чл.30 от ЗСПЗЗ и предаденото й имущество на заличения АПК-Р. по приемо-предавателния протокол, като  се поддържа изрично, че Общината по никакъв начин не е запечатвала това имущество.  Друго основание за собственост на ответната община по отношение на процесните сгради не е въведено в първото по делото заседание, въпреки дадените в тази връзка ясни и недвусмислени указания от исковия съд.

Процесният приемно-предавателен протокол е оспорен от ищеца „Б.-90“ АД по отношение на датата и съдържанието на документа, което е заявено с нарочна писмена молба, адресирана до съда преди първото по делото заседание като становище по подадения от ответника отговор на исковата молба, а именно, че на 26.10.1998г. документа е бил  подписан между Комисията по параграф 29 ал.1 от ЗСПЗЗ като предаваща страна и Община Р. като приемаща страна; отбелязването в протокола, че предаващата страна предава, а приемащата страна приема имуществото на заличената организация АПК-Р. подробно описано в документа, и при неяснота за лицето, подписало документа от приемащата страна, и вписаната като протоколчик З.Т., без посочени кои са другите лица подписали протокола, длъжността им, с оглед наличието на представителна власт за предаващ и приемащ. В тази връзка се излагат и доводи, че на дата 26.10.1998г. не е провеждано общо събрание, на което да е избирана за протоколчик З.Т.. Оспорват се изявленията направени в документа, като направени от неиндивидуализирани поименно и по длъжност лица както и представителната им власт. Оспорва се факта, че подписалите документа лица имат представителна власт и са направили изявления от името и за сметка на процесната Комисия по §29 ал.1 от закона. Оспорват се подписите на Й. Г. и протоколчика З. Т.  и обстоятелството да са членове на комисията или на лица по §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че процесният приемо-предавателен протокол като частен документ няма достоверна дата и се поддържа, че този документ не е съставен на 26.10. 2018г. и е неистински; че лицето подписало от името на предаващата страна не е пълномощник на правоимащите по чл.27 от ЗСПЗЗ, за което на проведеното на 02.10.1998г. Общо събрание е избрана комисията по чл.27 от ЗСПЗЗ в състав от 7 пълномощника, сред които не фигурира лицето подписало се от предаващата страна / Й. Г./,  както и че документа  не е подписан от Общината. Твърди се, че този документ няма  правна стойност и е предаден на Община Р. на  26.08.2016г. и че в същност нито на посочената в него дата нито в по-късен момент е предавано имущество на Община Р.; че документът е неверен и съдържа изявления, които не са направени от лица по чл.27 от ЗСПЗЗ, както и че изброеното в документа имущество, е било продадено на търгове  преди посочената в документа дата. Твърди се, че документът не е породил правно действие защото не е останало неразпределено имущество, и че специално процесното имущество е било разпределено, че не са изпълнени условията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за безвъзмездно предаване на имуществото на Община Р., че Й. Г. не е била пълномощник на правоимащите лица по чл.27 от ЗСПЗЗ след 02.10.1998г., а преди тази дата не е доказано да е била единствен пълномощник да взема еднолични решения. Във връзка с така заявеното оспорване на документа е поискано  и уважено от съда искането за представяне на оригинала на документа, и разпечатка на деловодната програма за дата 26.08.2016г. Оспорени са от ищеца и АЧОС  за констатираното с него  право на общинска собственост върху процесните сгради,както и правото да се придобива по давност  ЧОС. По така направените възражения в първото по делото заседение пълномощникът на Община Р. е  изложил конкретни доводи  опровергаващи тезата на ищеца.

Според извлечението от програмата на Община Р. –Справка „Пълен Филтър“, на дата 26.08.2016г. под №00/46 е заведено и регистрирано писмо за сведение, касаещо АПК-имущество за наличната организация, представляващо процесния приемо-предавателен протокол, предоставен от лицата И.Л., Т. Г. и Д.Г.. Данни и твърдения, че протокола е заведен  в Община Р. преди въпросната дата, респективно на датата на която е посочено в него, че е съставен или непосредствено след нея  няма заявени от ответника.

Съгласно съдържанието на процесния приемо-предавателен протокол, в същия е посочено, че е изготвен на дата 26.10.1998г. (която е оспорена от ищеца) като страни по него са посочени-Комисия по параграф 29 ал.1 от ЗСПЗЗ-предаваща страна и от Община Р. като приемаща страна. В заглавната част на документа липсват вписани  членовете и Председателя на комисията, респективно имената на лице, представляващ комисията като колективен орган, ако има такъв и как е учредено това представителство, както и физическото лице, представляващо община Р.-законен представител  на юридическото лице или негов пълномощник. В протокола е отразено, че от Комисията се предава на Община Р., която приема имущество на заличената организация АПК-Р., на сгради, машини, съоръжения и находящото се в тях оборудване за обслужване на населението, като имуществото е описано единствено по инвентарен номер, какво представлява и каква стойност има. В Раздел ІІ-ри „Сгради със  специфично предназначение и находящи се в тях машини, за обработка, съхранение на Х.ов цвят“ е посочено, че се предават сгради и машини в стопански двор  с.К., като са изброени 9 сгради - инв.№63 - Сграда тютюносушилня, инв.№103-Х.осушилен пункт; инв.№105А-Х.осушилня; инв.№113-Производствено хале; инв.№ 114-склад; инв.№115-Битова сграда; инв.№ 116 -Помещение за парно; инв.№119-Сграда за Х.осушилня; инв.№1021-Цех за обувки с битова сграда.  От изслушаното по делото заключение по назначена съдебно-техническа експретиза, изготвено от вещото лице  инж.Гаджев, което въззивният съд възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните,  на база извършена справка и оглед по скица  №К00622 от 01.07.2016г. по КВС за гр. К., е установено, че в имот ПИ с №38844.094091  в м. “Д.“ попадат и са нанесени девет сгради, между които и сграда №04-масивна сграда от 507кв.м., на два етажа-тютюносушилня идентична със сграда инвентарен номер 63 от УПИ ХLI-Х.осушилня от стопански двор на с.К. при АПК-Р. в ликвидация; Сграда №05 –полумасивна сграда от 838кв.м., на един етаж-Х.осушилня, идентична със сграда с инв.№103 от УПИ ХLI-Х.осушилня от същия стопански двор; сграда №06-полумасивна сграда  от 538кв.м., едноетажна-Х.осушилня идентична  със сграда с инв.№117 от УПИ ХLI-Х.осушилня от същия стопански двор и  сграда №07 полумасивна сграда от 743кв.м., на два етажа-за цех за обувки идентична със сграда с инвентарен номер 1021 от УПИ ХLI-Х.осушилня от същия стопански двор. Сгради с процесните инвентарни номера са описани и в посочения по-горе приемо-предавателен протокол. Видно от последния  същият е подписан  за предаващата страна единствено от лицето Г., без да е посочено в какво качество тя подписва този протокол. Липсват и отразявания за характера, естеството и правната природа на предаваното имущество, а именно дали се  касае за имущество на заличеното АПК-Р., което е останало неразпределено поради липса на желаещи лица по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ да го получат в срока за уведомяване  по реда на ГПК   и се касае за непродадено  на три поредин търга имущество поради неявяване на купувач по смисъла на чл.30 ал.1 от същия закон,  или се предава друго имущество на заличения АПК, защото само такова от посочите първи две категории имущество може да бъде предмет на безвъзмездно предаване в полза на Общината по реда на чл.30 ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ. На следващо място, в този протокол липсва изрично отразяване за това кога,  на кого и с какво решение на ОС на правоимащите /ОСП/по чл.27 от ЗСПЗЗ е решено кое от имуществото на  заличеното АПК  е продадено и кое е разпределено между правоимащите, както и кое е останало непродадено, кое от имуществото е останало неразпределено и поради какви причини, както и дали безусловно е спазен §1ж от ДР на ППЗСПЗЗ, респективно да е прието изрично решение по съответния ред от ОСП,  че предвид обективната невъзможност на това имущество да бъде продадено или да се разпредели в посочените по-горе преклузивни срокове, то следва същото да се включи в категорията непродадено и неразпределено имущество на заличеното АПК-Р., като се приеме нарочно решение от ОСП безусловно да се  предаде и то безвъзмездно на Общината по реда на чл.30 от ЗСПЗЗ, като освен това предаването на имуществето следва да стане само и едиствено от колективен орган-упълномощени лица от ОСП с представителни функции за след 31.12. 1997г.-§1ж ал.3. Такива данни няма отразени в приемо-предавателния протокол, нито клаузите му препращат към съответно взети по надлежния ред решения от ОСП в тази връзка, и най-вече  да е изразено писмено съгласие във формата на взето решение от правоимащите за безвъзмездно разпореждане с това имущество като  същото се предостави на Община Р..

Установява се от приложената по делото документация във връзка с проведени общи събрания на правоимащите, че последното проведено общо събрание  преди датата, посочена в приемо-предавателния протокол за съставянето му-26.10.1998г., е на дата 02.10.1998г.  за което е съставен протокол за събрание на правоимащите  лица от Община Р. по чл.27 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ по параграф 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно заповед на Областен управител, публикувана в ДВ бр.88 от 31.07.1998г., което се е провело при дневен ред:1.Отчет на дейността на определените лица по параграф 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 2.Разпределяне на имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и удължаване на срока на действие на комисията по §29 от закона или избор на нови лица със същите правомощия за срок не повече от 6месеца от провеждането на събранието както и за представителство по висящи дела в съда, съгласно §29 ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ /л.93-л.98/. Съгласно протокола,  по точка първа от дневния ред е прочетен от Й. С.  непълен отчет за дейността на комисията,  по причина, че докладът е представен в  областната управа и в Районна прокуратура-В..Отразено е общо, че  е прочетено  от същата заключение за цифри от разпределеното имущество и неразпределеното такова от бившето АПК. В доклада  имуществото на кооперацията  разпределено и неразпределено, продадено и непродадено  не е индивидуализирано по вид, характеристики, местонахождение, граници, площи, а ако се касае за земеделски земи и стопански сгради, с посочване на съседи, местност и землище, инвентарен номер, нито докладващия е посочил, че за тези характеристики на имуществото се препраща към примерно нарочно изготвена в тази връзка справка или друг документ, който освен това да е приложен като неразделна част към отчета и протокола от общото събрание за правоимащите с пълна конкретизация и индивидуализация на цялото имущество на АПК. При разискванията по т.1 е изразено съмнение по верността на цифрите посочени от докладващия, като дейността на същата е подложена на критика като извършвана еднолично, без присъствието на другите двама членове на комисията. По предложение на участниците в събранието е прието решение с което се прекратява работата на досегашната избрана комисия по §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която участва като Председател и докладчика по т.1 Й.   С.-Г., като е избрана  от ОСП нова комисия, в състав:М.В.С.; С.Б.; Г.Б.; И.Г.; Н.П.; Д.Х. и Д.Т.. Посочено е, че решенията са взети с единодушие от присъстващите на събранието. Други решения от ОСП, включително и за съдбата  на наличното неразпределено и непродадено имущество на заличения АПК и как ще се процедира занапред с него не са взети. Протоколът е подписан от председателя на събранието Г.М.. и от протоколчика М. С...

От изслушана съдебно-комплексна експертиза, изготвена от вещото лице Н.Н. се установява, че подписите са положени от лицата посочени в протокола от Общото събрание на правоимащите като председател и като протоколчик, но че  са положени в различно време и  не може да се определи възрастта на подписа за председател, а ръкописния текст на протокола е написан от протоколчика, като не може да се отговори на въпроса за абсолютната давност на протокола.

Установява се, че на 08.01.1996г. в гр.Р., област Пловдив /тогава/ са сключени 5 /пет/ типови договора за покупко-продажба, между едни и същи страни и в едно и също качество-продавач- Комисия по параграф 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ в състав от 7 физически лица поименно посочени в договорите  / като сред лицата не фигурира лицето Й.  Г.-С./ и купувач-Земеделска кооперация „Х.“ гр.Р., за продажба на недвижими имоти находящи се в стопанския двор на гр.Р. /бланката на договора предварително е напечатана с печатен шрифт влючително и в частта за местонахождението на продавания имот/ , по силата на които договори  купувачът купува от продавача, съответно Х.осушилня с инв.№103, сграда Х.осушилна инсталация инв.№119; сграда Х.осушилня инв.№63;цех за обувки, инв.№1021 и Х.осушилня, инв.103, срещу съответната продажна цена посочена в договорите и вписана ръкописносно /същото се отнася и до продаваната сграда/. Всички договори са с нотариална заверка на подписите на страните-на всички членове на Комисията и на купувача ЗК, чрез П.Д.-председател от дата 12.01.1996г. Плащането на закупените сгради е извършено чрез издаване на фактура №74 от 15.01.1996г. по талонната стойност на сградите която освен във фактурата е вписана като продажна цена в договорите за покупко-продажба. Петте продажбени договора са вписани в Службата по вписванията при В.ски районен съд на дата 23.02. 1999г. или след повече от 3години след сключването на сделките. Същата ЗК на 01.02.1996г. е закупила държавната земя, в която се намират процесните сгради за което е сключен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите между  Министъра на земеделието и хранителната промишленост, чрез упълномощеното от него лице  Е.Т. като продавач и  ЗК представлявана от председателя й  .Д., посочени в т. І, буква „е“ от договора като договорът е вписан в Службата по вписванията при РС-В. на 04.03.1997г. Според препис извлечението от Устава на АД „Б.“ АД с.К. от 1999г. ЗК „Х. участва“ с капитал 2200000лв формирани от непарична вноска по договор за покупко-продажба на  от 01.02.1996г., в който договор е предмет единствено закупена държавна земя, но не и сградите в нея по буква“е“.

Със заповед №789 от 29.03.2000г. на ВРИД областен управител на Област П. арх.М.  /л.109/ на основание §29 ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл.56 ал.5 от ППЗСПЗЗ поради изтекъл срок на упълномощаване от ОСП по чл.27 от ЗСПЗЗ и чл.31 т.4 и чл.2 ал.1 от ЗА, са отнети правомощията на Комисията по §29 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ на лицата по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ за разпределение на имуществото на организацията по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на АПК-Р. с председател Й. В. С. и е указано на Кмета на гр.Р. да подготви провеждането на ОСП за вземане на решение за разпределяне на имуществото на организацията по §12 и упълномошаване на лице по §29 за извършването му, като от така посоченото съдъдържание на документа се налага извода, че и към датата на издаването на заповедта имушеството на АПК-Р. все още не е разпределено,включително не  взето решение дали има или няма неразпределено и непродадено имушество на процесната организация и дали отговаря същото на изискванията на §1ж от ДР на ППЗСПЗЗ за безвъзмездното му предоставяне на Община Р..  В писмо адресирано до Й. С., А.Д. и Н.Т.,  от кмета на Община Р. Л.П., от 19.12.2013г., с изх.№91-00-380 от 21.12. 2013г. е направено признание от името на общината, /виж т.3 от писмото –л.110/, че архивните материали на заличената организация по §12 - АПК Р. и документацията на комисията, извършила продажбата и разпределението на имуществото не са предадени за съхранение и ползване от Община Р. и че общинските власти не са информирани, тоест същите  не знаят и нямат никаква яснота за това кое имущество  на АПК -Р. е продадено и кое не е, как е разпределено и кой ползва неразпределеното имущество, което само по себе си представлява несъмнено признание на Община Р., че към датата на писмото на същата няма предадено каквото и да било имущество по приемо-предавателния протокол от 26.10.1998г., включително и като имущество на заличеното АПК-Р. като непродадено и неразпределено, включващо посочените в протокола сгради и обекти със съответните инвентарни номера. В нито един ред от писмото не е посочено от Кмета на общината, че примерно част от неразпределеното и непродаденото имущество е вече предадено безвъзмездно на Общината Р. по реда на чл.30 от ЗСПЗЗ и поради изтекъл 5г. срок от предаването му последното да е станало общинска собственост, респективно да се иска от комисията да представи данни за друго непродадено или неразпределено имущество. В т.1 на писмото от Кмета е посочено само принципното положение за възможността собствеността върху неразпределено и непредадено  имущество на заличеното АПК Р. да стане общинска собственост и нищо повече не е отразено в тази връзка за налично такова трансформирало собствеността си имущество от АПК в полза на Община Р.. Нещо повече, писмото завършва с въпроси за неяснота за това  какви средства са реализирани от продажбата на имущество, как са разпределени, колко е разпределеното имущество и къде е неразпределеното имущество, както и защо не е предадена документацията  след приключване на работата на комисията в Община Р.. Към дата 08.06.2004г. е направена констатация от Областния Управител на Област П. И.Д., че  Й. С. е с изтекъл мандат на 31.12.1997г.,  и към момента областният управител не е уведомен от кмета на общината съгласно §28 ал.4 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предадена му документация на АПК-Р. включваща и приемателно-предавателни протоколи за непродадено и непреразпределено имущество и че такива документи и описи не са издавани на кмета. Коментирана е и разпоредбата на §1ж  от ДР на ППЗСПЗЗ с оглед на която следва да се уточни  кое имущество спада към категорията непродадено на три поредни търга и неразпределено на правоимащите, което е следвало да бъде издадено по опис с дата на Кмета на община Р. с оглед придобиването му в собственост след изтичане на 5годишен срок от издаването му.  

Съгласно писмо на Кмета на Община Р. изх.№60-00-10 от 23.03.2006г. /л.127/ адресирано до Общинския съвет, Общината признава, че не е приключило разпределението на имуществото на АПК-Р. и не е проведено общо събрание на правоимащите за представяне на отчет на разпределеното и неразпределеното имущество на бившия АПК от комисията по §29 от ЗСПЗЗ, тоест отново се налага извода, че липсва каквото и да било основание към този момент да се предава безвъзмездно на Общината неразпределено и непродадено имущество на заличеното АПК-Р. и в същност такова не е предадено, доколкото не  е проведено общо събрание на правоимащите което да вземе окончателно решение и по този въпрос. Установява се, че със заповед на Областния управител на Пловдивска област №1910 от 12.06.1998г. /л.161/ или след сключените договори за покупко-продажба на процесните стопански сгради между Комисията по чл.27 от ЗСПЗЗ и ЗК „Х.“ и по повод съставен разделителен протокол от 15.05.1995г. с който Ликвидационния съвет при АПК гр.Р. предава всички активи и пасиви на ЗК Х.-Р., между които и процесните стопански сгради с инвентарни номера 63, 103, 117,1021, е прогласена нищожността  на разделителния протокол на основание чл.80 от ЗДС и §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ като е разпоредено изземване от ЗК“Х.“ на описаните в заповедна недвижими имоти. Заповедта е влязла окончателно в сила на 13.06.2000г. когато с решение на 5-ченен състав на ВАС на РБ  №3806 от 13.06.2000г. по адм.д.№ 661/2000г. е оставено в сила решение №137 от 14. 01.2000г. по адм.д.№ 2846/1998г. на тричленен ВАС, с което е отхвърлена жалбата на ЗК „Х.“ срещу заповедта на областния управител за изземване. Липсват даннни за това кога и как фактически е иззето това имущество, извършено ли е ново разпределение на същото между правоимащите или е изнесено на нов търг, продадено ли е, респективно дали е останало неразпределено и непродадено при условията на §1ж от ДР на ППЗСПЗЗ, което да е сторено преди вписаната в приемо-предавателния протокол дата, достоверността на която е оспорена от ищеца. Липсват и данни процесните договори за покупко-продажба от 08.01.1996г. сключени от Комисията по §29, а не от ЛС на АПК Р., и ЗК“Х.“ да са признати за нищожни или развалени и да е постановено връщане на насрещните престации дадени по тях, което да е сторено по съответния исков ред, независимо от посоченото в решението на ВАС на  РБ-петчленен състав.

Първата разпитана по делото свидетелка  Е.Б.Ч., изпълняваща длъжността домакин в ищцовото дружество установява, че познава стопанския двор на  бившето АПК в гр.К. от 1986г. както и сградите в него -тютюнев склад, две Х.осушилни, обувен цех и цеха за Х.огранулат, като обяснява, че работи в цеха за гранулат и на това работно място е от 2000г. Обяснява, че първоначално е работила в АПК-Р., след това в ЗК „Х.“ в склада за тютюн и накрая в ищцовото дружество. Обяснява, че  от 2000г. е работила и  като дневен пазач на портала водещ към цеха. Знае, че никой от Община Р. не е идвал  на място и да е оспорвал нещо. Обяснява, че продукцията Х., която се намира в цеха,  е собственост на дружеството и е прекарвана от работници на това дружество, като в цеха през 2000г. са работели също работници на „Б.-90“АД. Знае, че сградите в стопанския  двор са получени от дружеството от ЗК“Х.“, а последната ги получила от  копюрите на правоимащите член –кооператори, и че през 1996г. на  общо събрание на правоимащите са дадени талоните им и с тях били взети сградите и земата. Обяснява, че тя също е член-кооператор. Знае, че през 1995г. е била образувана ЗК“Х.“ от правоимащи от ТКЗС, която взела машини, земя и сгради с копюрите, като след  финансовото влошаване  на ЗК вляза в ищцовото дружество. Обяснява, че от 1995г. работи  там, че до момента никой от Общината не е идвал и да е заявявал, че този имот е на Общината. Обяснява, че никой не е идвал и не е запечатвал сградите и поставял лепенки върху тях. Вторият свидетел А.Г.Т., установава, че като член на ЗК „Х.“ е участвал в търговете за продажба на сградите на стопансикя двор на АПК-Р. в гр.К. срещу заплащане на стойността им от копюрите.Твърди, че процесните сгради са били ползвани първоначално от АПК, след това  от ЗК“Х.“ до 1999г. След което са ползвани от „Б. -90“АД, в резултат на извършен апорт от ЗК“Х.“. Била апортирана само земята и без сградите, които останали на ЗК“Х.“. Кооперацията била ликвидирана през 2005г. след което сградите останали да се стопанисват, управляват  и ползват от „Б.-90“ АД тъй като дружеството се занимавало със същата производствена дейност която се извършва в тези сгради-производство и преработка на Х.. Категоричен е, че  за периода 1995г. до 2017г. никой от Община Р. не е изявявал претенции относно собствеността на тези сгради. Категоричен е, че производството  в тези сгради не е спирано нито същите са запечатвани. Свидетелят Н.Т. като бивш член на ликвидационния съвет /ЛС/ на АПК установява, че  процесните сгради са имущество на бившето АПК и са останали неразпределени и е трябвало да се вземе от Общината. Поддържа, че тези сгради са останали неразпределено имущество, но не обяснява как  достига до този извод и как е установен този факт с правно значение както и дали е спазен  §1ж от ДР на ППЗСПЗЗ регламентиращ процедурата по определяне на имущество на заличена организация по §12 като такова. Обяснява свидетелят, че предвид постановените решения на ВАС на РБ констатирали, че процесните сгради не са собственост на ЗК“Х.“ нито на „Б.“ АД към 2000г., към този момент не е била приключила ликвидацията  на АПК защото тези постройки не са разпределени и следвало да станат общинска собственост. Обяснява, че в момента в тези сгради не се извършва производствена дейност и че същите са оградени с обща ограда. Обяснява още, че е сигнализирал на предишните двама кметове на гр.Р. за налично неразпределено имущество за да бъде взето от общината. Предполага, че е бил съставен от Ликвидационния съвет протокол за предаване на останалото неразпределено имущество, но не е напълно сигурен в това. Свидетелката Й. С. установява, че е била председател на АПК-Р.,знае местонахождението и разположението на процесните стопански сгради, обяснява в коя от сградите каква производствена дейност е била развивана. Установява, че след издаването на заповедта на областния управител за изземване на предаденото на ЗК „Х.“ имущество  по протокол от 15.05.1995г., обжалването на която приключило през 2002г. същата по време на воденото на делото ги е стопанисвала, като последно е сменявала катинарите през 2009г. Не обяснява как, защо и в полза на кого е стопанисвала тези сгради. Обяснява още, че през 1998г. и въз основа на заповедта на областния управител за изземване на имуществото, ЗК „Х.“ е била изведена от тези сгради и същите били запечатани от полицията. Не установява кога и как е взето и дали изобщо е взимано решение от Общото събрание на правоимащите /ОСП/ за безвъзмездно предоставяне  на Община Р. на неразпределено и непродадено имущество, което да включва и процесните пет сгради. Сочи, че на проведено на 02.10.1998г.  ОСП  тя в качеството си председател на Комисията  по §29 е следвало да направи отчет  и да се приеме решение  от ОСП за прхвърляне собствеността и стопанисването на процесните сгради на Общината поради тяхната специфика и специалиризаната техника в същите и невъзможност правоимащите да се организират за да ги получат, но не установява да е взето такова решение от събранието. Твърди, че от 1998г. свидетелката се е опитвала да  предостави правата на общината, но че е имало личен интерес който  пречи на общината да стопанисва именно процесните сгради. Обяснява, че тя е изготвила приемо-предавателния протокол през 1998г., за което е имало предложение още от 1991г. и че го е предала на секретарката на кмета на Общината без документацията за сградите. Обяснява, че не е предала и ключовете за сградите и че през 2009г. като Председател на Комисията по параграф 29 е предявила иск за собственост на сградите срещу „Б.-90“ АД, което било прекратено .Разпитани са още трима свидетели- М.Б., участвала в събранието на правоимащите на 02.10.1998г. която установява, че след отчета на С., последната е напуснала събранието,  бил предложен и избран нов състав на Комисията по §29 от ЗСПЗЗ. Свидетелката не може да каже дали и какви други решения са взети от събранието. Св.К.Т., установява, че е участвала на процесното събрание в качеството си на заместник-кмет на Общината и като организатор на същото и че на него същински отчет на Председателя на  комисята не е правен, а само са  прочетени „някакви цифри“ и е казала ,че „отчет няма да прави, защото се е отчела пред когото трябва..“. Установява свидетелката, че събранието е било законно и тогава е била избрана друга ликвидационна комисия; св.Г. М.. установява, че е бил председател на въпросното събрание и че е имало гласуване за избор на нова комисия, като събранието завършило със скандал. Твърди, че подписът  поставен под неговото име в протокола не е негов. Отново е разпитана св. Й. С., която установява, че събранието е било свикано от Областната управа, с дневен ред да се направи отчет на разпределеното до момента имущество и съответно ако има останало имущество да се разпоредят правоимащите с него. Обяснява, че  е била председател на ЛС до 1994, а след нея такъв е станал Г. П.. Заявява, че не е предала документацията нито отчета за разпределението на председателя на ЛС, а е била оставена в административната сграда на АПК-Р.. Обяснява, че когато е  описвала имуществото за предаване на община Р. не е взела в предвид процесните договори за покупко-продажба,защото към 1997г. същите не са съществували и че този  протокол /ППП/ не е успяла да внесе в кметството при няколкото кметове, като описът е бил съставен на база заповедта за изземване на Областния управител. Твърди, че се е опитвала да прехвърли собствеността на Общината и е давала протокола на всички кметове, но й е било отказано даването на входящ номер на протокола в общината и не е искано да бъдат въведени тези документи. Свидетелката не може да каже кой служител е подписал ППП от страна на Община Р.. Свидетелката не сочи дали , кога и на кого фактически е било предадено имуществото по протокола-примерно на домакин, на касиер, на кмета, на секретаря, на представител на Общинския съвет или на друг упълномощен представител на Общината и как точно е станало предаването и кога, доколкото се касае  значителен  брой сгради 38 /тридесет и осем /  ведно с машини и съоръжения в тях, част от тях разположени в стопанския двор в гр.Р., а друга част в стопанския двор на с.К., което обективно не би могло да стане в рамките примерно на един ден или на седмица или на месец предвид значителния обем на предаваното имущество. Още повече, че това логично  предполага и изготвяне на пълен и подробен инвентаризационен опис на всеки имот и всяка вещ и състоянието им в което се предават.

По делото е изслушано заключение по назначена съдебно-техническа експертиза за установяване какво  неразпределено имущество собственост на бившето АПК-Р. е останало и дали е продадено, като в резултат на проучване на цялостната документация, е изготвено заключение от експерта Симеон Бънков, според което в останалото неразпределено имущество собственост на бившето АПК Р. не следва да се включват процесните сгради в имот ПИ №094091 в м.“Д.“, землще К., тъй като същите са разпределени. Като неразпределени активи се сочат 8 /осем/ сметки-302-материали на склад; 303-продукция на склад; 40-доставчици; 41-кленти; 503-разплащателна сметка; 507-депозити; 513-облигации; 611-незавършено производство. Констатирано е от вещото лице, че процесните земи са продадени на ЗК“Х.“ а в последствие е апортирана земята под сградите  като непарична вноска в „Б.-90“ АД. По отношение на оспорени протокол от 26.10.1998г. поддържа, че той е изготвен без да са съобразени сключените договори за покупко-продажба преди това на същите сгради и че не е следвало същите да бъдат включени в този протокол. Коментирана е наличната фактура №74 от 15.01.1996г. с която са закупени 12бр. сгради от правоимащите лица с платежна форма -талони като сред тези сгради  са и процесните пет сгради, записани  с инвентарните си номера. Коментиран е и начина на плащане, извършен с талони, като последните удостоверяват дяловото участие на лицата по чл.27 от ЗСПЗЗ. По отношение на приемопредавателния протокол експертът сочи, че този документ не е заверен надлежно и не е вписан в актовите книги, като в архива на Община Р. той не съществува. И че е предаден в държавен архив без входящи и изходящи номера. Посочено е, че на 03.04.1999г. от Председателя С. е изготвено писмо №24 до областен управител, за наличие на неразпределени активи по посочени осем сметки на обща стойност от 23531581.56лв, като нито една от сметките не касае сграден фонд ведно със земя и други недвижими имоти. Допусната е и повторна икономическа екпретиза /л.298/ изготвена от вещото лице К. И., която установява, че  в писмото №24 от 03.04.1999г. на Председателя С. за наличие на неразпределени активи по посочените 8/осем/ сметки, няма включени процесните сгради, построени в поземлен имот №094091 в землището на гр.К. и че данни за други продажби не са налични в архивите като ДМА, включително и че процесните сгради са предмет на разпределено имущество, че плащането е  направено с талони на правоимащи, посочени във фактурите в периода ноември 1994г.-август 1995г.; че няма данни ЛС да ги е продавал в периода 1996г.-2001г. и по-късно и че използваните платежни документи са фактури и протоколи за предадени талони.Вещото лице е категорично, че няма данни и документи за това, че процесните сгради да са останали като неразпределено имущество и че в протоколите липсват данни да са предадени на обшината, липсват  документи в архива /общински и областен държавен/ за процесните сгради, което водело на извод, че  е спазена процедурата по предаването им на правоимащите от ЗК“Х.“. Констатирано е от експерта, че  изготвяне на документи за останалото неразпределено имущество не са намерени  в страните по делото и че разпореждането с останалото имущество на АПК-Р. е предадено  и придобито от общината, съгласно писмо №24 от 03.04.1999г. След отмяна хода по същество и даване от съда на указания на ответника по доказването на твърденията си, от последния е въведен довод за придобиване на  имота по давност във връзка с чл.30 от ЗСПЗЗ без обаче да е конкретизиран нито периода, нито началото му, нито неговия край и считано от кой момент Общината е станала собственик на тези сгради, както и с какво точно и с настъпването на какъв факт с правно знчение се свързва началото на придобивната давност и за нейната продължителност -кратката 5г. или дългата 10 г., като съдът в нарушение на процесуалните правила  игнорирайки императивните разпоредби на чл.133, чл.143 и чл.146 ал.3 от ГПК е приел за разглеждане това основание за придобиване на имота по давност и са разпитани като свидетели  Й.  С. и Н.Т.. Първата свидетелка установява, че имуществото е било иззето от ЗК“Х.“ и е запечатано м.октомври 1998г. без да става  ясно от показанията й дали е била спазена императивната процедура по  §1ж от ДР на ППЗСПЗЗ преди имуществото на заличената организация по §12 от ЗСПЗЗ, в случая заличения АПК-Р., да се квалифицира като неразпределено и непродадено. Свидетелката обяснява само, че списъкът на имуществото за предаване на общината така и не бил прочетен на проведеното ОСП, като променя първоначално дадените показания, по отношение предаването /непредаването на ППП и заявява, че тя го е занесла в общината, който  е бил подписан в последствие за общината от неизвестно за нея лице. Вторият свидетел сочи, че през 1998г. е било проведено събрание на което било взето решение неразпределеното имущество да се предаде на Община Р. по опис, като събранието било проведено в началото на м.октомври 1998г. Заявява, че никой не е ползвал имуществото предадено на общината. Данни за проведено такова събрание с взети такива решения няма ангажирани от ответната Община, включително такъв факт не се установява и от представената по делото документация, както и от заключенията на вещите лица депозирани по делото.

Тази фактическа  обстановка възприе съдът.

I.Обжалваното решентие е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма, при наличие  на правен интерес за ищеца да установи, че ответната община не е собственик на процесните сгради поради което няма основание да издава документ на ищеца, необходим на последния да се снабди с констативен нотариален акт за собственост за тях по обстоятелствена проверка като придобити по давност- молба-декларация до съответния  нотариус, в който да удостовери неверни обсотятелства, а именно, че тази община е собственик на процесните сгради като придобити на основание чл.30 от ЗСПЗЗ.

Макар в исковата молба да са изложени факти и обстоятелства с които ищецът обосновава правото си на собственост върху тези земи като придобити по давност, това не го лишава от правен интерес да иска по съдебен ред да изключи правата на собственост за ответната община издала в своя полза и АЧОС. С признаването по делото, че ответната община не е собственик на процесните сгради, за ищеца се открива процесуалната възможност да иска да  бъде признат като техен собственик на основание придобивна давност изразяващо се в осъществявана фактическа власт и своене на тези имоти като негова изключителна собственост за съответния период от време и да иска да му бъде издаден от нотариуса констативен нотариален акт за собственост. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, както е в процесния случай последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Интересът на ищеца произтича и от факта, че с исковата молба се заявяват самостоятелни права на собственост върху процесните сгради, които изключват правата на ответната Община, предвид и на възможността същите да бъдат придобити на оригинерно основание - по давност.Затова предявеният отрицателен установителен иск за собственост иск е процесуално допустим.

В този смисъл са и разясненията дадени  в ТР №8 от 27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

II.Разгледана по същество исковата претенция е изцяло основателна.

Предвид характера и естеството на заявения отрицателно-установителен иск за собственост, предвид отричането на правата на ответника Община Р. като собственик на процесните земи от страна на ищцовото дружество, то разпределението на доказателствената тежест предполага при условията на пълно и главно доказване ответникът, чиито права се отричат от ищеца, да установи, че той е действителния собственик на процесните недвижими имоти-сгради, като собствеността е придобил по предвидения за това процесуален ред и на съответните посочени от него  основания и че към момента той успешно се легитимира като техен собственост, тоест че той под никаква форма не е изгубил правото си на собственост след като го е придобил.

Едиственото основание за собственост върху процесните недвижими имоти надлежно посочено и въведено от ответника по спора Община Р. и за което са представени доказателства в отговора на исковата  молба и доразвито в първото по делото заседание е, че той е станал собственик в хипотезата на чл.30 ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ. Макар да не сочи точната дата на която е придобил собствеността, доколкото се касае за осъществяване на сложен фактически състав, то най-рано би могло да се приеме, че би могъл да претендира  придобиване в собственост на сградите на дата 30.07.2004г. /чл.30 ал.2 от ЗСПЗЗ, Д.в., бр.68,  в сила от 30.07. 2004г./.

Ответникът Община Р. се позовава на приложен по делото и оспорен по отношение достоверността на датата и съдържанието и подписването на частен писмен документ- приемо-предавателен протокол от 26.10.1998г. Предвид въведеното оспорване на документа и събраните по делото доказателства, и съгласно разпоредбата на чл.181 ал.1 от ГПК, не се установява този протокол на първо място да е съставен на посочената в него дата, доколкото същият няма вписан нито изходящ номер от Комисията по §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито е нотариално заверен, нито съдържанието му е възпроизведено в официален документ, нито е вписан в изходяща или входяща документация на другата страна по  протокола, като едва на дата 26.08.2016г. този частен писмен документ официално е вписан в регистрите на Община Р. и по тоза начин му е дадена съответната правна значимост. Преди тази дата такова вписване не е налично както в общината така и в друга институция, където евентуално той би могъл да бъде представен, включително и в съответиня архив. Нещо повече, този протокол е бил неизвестен за Общината и към 21.12.2013г., когато в писмо на Кмета на Община Р.  Л.П. адресирано до Й. С.,  А.Д. и Н.Т. е посочено, че общината не е информирана до момента коя собственост на заличеното АПК-Р. е продадена, коя собственост не е, как е разпределена и кой ползва разпределената, в частност има ли и каква собственост е предоставена на общината по чл.30 от ЗСПЗЗ. Такова незнание на Общината, респективно на кмета на Общината за налично имущество по чл.30 от ЗСПЗЗ, което да й е предоставено безвъзмездно е налице и в предходен период от време предвид и на приложената по делото кореспонденция между Общината и други институции и лица, изброени по-горе. Тоест достоверността на датата вписана в протокола от 26.10.1998г. е оборена по несъмнен начин и в същност това не е датата на която е съставен този документ. Нещо повече, към този протокол, освен че не е с необходимата нотариална заверка на подписите на лицата, подписали документа предвид неговата обвързваща за страните сила и значение, както и предвид значителната стойност на сградите, вещите и съоръженията, които се предават на общината и то безвъзмездно от една страна, а от друга липсата на  приложен двустранно подписан подробен опис на характера, вида и моментното състояние на предаваните сгради, машини и съоръжения, за които както се посочи са на значителна стойност и е логично и напълно нормално след като се предоставя такова имущество на Общината, същото да  бъде описано детайлно по съответния ред, което означава, че на посочената дата общината реално не е получила във фактическа власт тези сгради. Освен това никъде в този протокола не е отбелязано, че описаното имущество само с инвентаризационните си номера и стойност, е от категорията на неразпределено и непродадено имущество на заличения АПК-Р.. Никъде в ППП не е посочено и че се предава безвъзмездно такова имущество.  Нещо повече, предвидената в §1ж от ДР на ППЗСПЗЗ процедура въвежда определени изисквания на които следва да отговаря едно имущество за да се включи в категорията на непродадено и неразпределено-нежелание за закупуването му от правоимащите, установено по реда на ГПК, а по отношение на непродаденото имущество  да се установи, че то е изнесено на три поредни търга и не се е намерил купувач, който да го закупи. И на трето място, дали едно имущество е неразпределено и е непродадено и че следва да се предостави безвъзмездно  на Общината където то се намира, е въпрос който се решава само и единствено от общото събрание на правоимащите, които следва безусловно да приемат решение за неговото безвъзмездно предоставяне,  съгласно чл 30 ал.1 във връзка с чл.27 ал.1от ЗСПЗ  и чл.52  и §1ж ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Компетентността на ОСП в това отношение е изключителна и тя не може да им бъде иззета, доколкото се касае за безвъзмездно разпореждане с имущество на правоимащите в полза на Община.  Данни за взето такова решение от ОСП на заличеното АПК-Р. липсват по делото. Такова решение  е било наложително дори и в хипотезата на иззето със заповед на Областния управител имущество на заличеното АПК №1910 от 12.06. 1998г., доколкото след изземването на имуществото  от ЗК“Х.“, последното се връща в патримониума на заличеното АПК-Р. и същото подлежи на разпределяне чрез обявяване на нови търгове и покани до правоимащите да го изкупят и едва след това при спазване на §1ж ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ, следва да се конкретизира неразпределеното и непродадено имущество, и да се предложи от Комисията по §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ на ОСП да вземе решение за безвъзмездното му предоставяне на Общината. От доказателствата по делото се налага извода, че няма проведена такава процедура. Следователно като краен резултат не се установява да е  взето решение от ОСП за отнасяне на процесното имущество в категорията „неразпределено и непродадено“, както и да е постановено изрично решение за неговото безвъзмездно предоставяне на Община Р.. Не се установява кога в същност е съставен ППП, но че  за достоверна дата на същия следва да се приеме датата на завеждането му в Общината под №00/46 от 26.08.2016г., тъй като липсват данни да е завеждан и обявен на по-ранна дата. Липсват и данни кога точно е предадена и дали изобщо е предадена фактическата власт върху имуществото на Общината доколкото от доказателствата по делото не се установява такъв правнорелевантен факт. В този смисъл следва да се приеме,  че дори да е спазена процедурата по формирането на неразпределено и непродадено имущество на заличеното АПК-Р., липсват данни това имущество реално да е предадено на общината по начин, че последната да е установила фактическа власт продължила 5г. доколкото самата община не знае и упорито в кореспонденцията си продължава да твърди,  включително и спрямо бившия председател на Комисията по параграф 29 от ЗСПЗЗ, че не разполага с никаква информация за разпределеното  и неразпределеното имущество на това АПК, включително и за безвъзмездно предадено на тази община имущество от категорията на такова по §1ж ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Нещо повече, никой от свидетелите не установява наличие на  фактическа власт на Община Р. върху процесното имущество както към 26.10. 1998г. така и към 29.03.2000г., 10.10.2000г., 08.06.2004г., 23.03.2006г., 21.12.2013г., 26.08.2016г.. В същност това са част от датите на водената от страна на Община Р. кореспонденция, от която ясно и недвусмислено се установява, че Общината не знае да й е предавано безвъзмездно имущество по реда на чл.30 от ЗСПЗЗ на заличеното АПК-Р. и по-конкретно на процесните пет стопански сгради подробно посочени и индивидуализирани в исковата молба. Както се посочи фактическият състав на придобиване от общината на неразпределено имущество включва на първо място фактическо  и безвъзмездно предаване на такова имущество в реална фактическа власт на съответната община и изтичане на срок от 5години  от момента на предаването.Този процесуален ред за придобиване в общинска собственост на неразпределено имущество на организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е създаден  цел да се уредят в определен срок имуществените отношения, възникващи с прекратяването на организациите, като имуществото,което не може да бъде разпределено или осребрено, се запази преди да премине в собственост на общината, тоест в посочения петгодишен срок това имущество продължава да бъде съсобствено на лицата по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ, които могат да се разпореждат с него и да защитават собствеността си, а общината може само да го ползва и стопанисва,като упражнява владение предоставено й от закона, което може да защитава по съответиня ред при завладяване от трето лице. Както се посочи, в представеният от ответната община приемо-предавателен протокол от 26.10.1998г. с който  Комисия по §29 ал.1 ог ЗСПЗЗ предава на Община Р., като приемаща страна имущество на АПК-Р., не е уточнено характера на това имущество- дали е разпределено или е неразпределено, както и дали се предоставя безвъзмездно или на някакво друго основание на Общината. Този протокол е оспорен на основание чл.193 от ГПК и независимо, че съдът не е открил производство по оспорването му, това не елиминира задължението на страната която  е представила този частен писмен документ  и заявява, че ще се ползва от него да установи датата на която този протокол е съставен при заявено от насрещната страна, че протоколът е антидатиран, да докаже че документа е истински, което в случая не е установено при условията на пълно и главно доказване. Оспорването на датата е направено с оглед на това, че от нея започва да тече срокът по чл.30 ал.2 от ЗСПЗЗ, което би направило Общината собственик на тези сгради. Общината не може да се легитимира като собственик на основание съставения АЧОС на 12.12.2016г. №707 доколкото документът представлява  само констативен акт, като  в него е посочено основанието за придобиване на правото на собственост-чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС, чл.30 ал.1 и ал.2 от ЗЗСПЗЗ, приемо-предавателния протокол от 26.10.1998г. на комисията по §29 от ЗСПЗ и протокол от 26.08.2016г., тоест в него са възпроизведени единствено общата законова разпоредба, което не води на извод за установеност на правото на собственост на общината, доколкото не е проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които  имотите са станали общински. Предвид липсата на установеност досежно предаването  на общината на неразпределено имущество, предварително квалифицирано като такова от ОСП на заличената АПК, липсата на реално изтекъл срок от 5г. в полза на Община Р. по чл.30 ал.2 от ЗСПЗЗ, а и изобщо неустановеност да е изтекъл на какъвто и да било срок в който общината да е завладяла и да е упражнявал фактическа власт върху процесното имущество, достатъчен  за да го придобие по давност, то следва да се приеме, че процесните пет стопански сгради не са станали общинска собственост нито по реда на чл.30 от ЗСПЗЗ във връзка с §1ж от ДР на ЗСПЗЗ, нито по давностно владение. Свидетелите също не установяват такива обстоятелства в полза на Общината, като показанията им са по-скоро в посока за упражнявано владение от страна на ищцовото дружество по отношение на тези сгради предвид и на извършваната от дружеството търговска дейност. Както се посочи, предвид приложената по делото кореспонденция  такъв приемо-предавателен протокол не е бил съставен нито е бил подписан нито на дата 26.10.1998г., нито и към 21.12.2013г. и че за негова достоверна дата следва да се приеме датата, на която този протокол е заведен в Община Р.-26.08.2016г., тоест след образуването на настоящото исково производство /05.08.2016г./, предвид на което разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗСПЗЗ  в случая е неприложима.

Без значение за изхода на спора е дали ищцовото дружество е придобило в собственост процесните сгради, в резултат на покупко-продажби от акционера ЗК“Х.“ с последвала апортна вноска по отношение на земята върху която се намират тези сгради или в резултат на придобивна давност по чл.79 от ЗС или на някакво друго основание. Заявените в исковата молба самостоятелни собственически права спрямо сградите, включително и като придобити по давност  изключват правата на ответника. Ищецът в този случай решава по какъв начин да се защити-дали с положителен установителен иск за собственост и да установява собствеността си при условията на пълно и главно доказване или с отрицателен установителен иск като във втория случай както се посочи след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи.  В случая, предмет на предявения отрицателен установителен иск, е отричане правата на собственост на Община Р.  върху процесните сгради, безвъзмездно придобити  и представляващи неразпределено (поради нежелание на правоимащите да го получат) и непродадено (имущество, за което на три поредни търга не се е явил купувач) имущество, на заличения АПК-Р., в резултат на надлежно проведена и приключила процедура по чл.30 ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ, при което при условията на пълно и главно доказване ответната Община следва да установи с допустимите от закона доказателства и доказателствени средства правото си на собственост на основанието така както е посочено в съставения АЧОС и поддържано в хода на производството. Както се посочи общината не е придобила собствеността и по давност по чл.79 от ЗС макар, че такова придобивно основание не е заявено по съответния ред, а твърдяната давност е във връзка с разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗСПЗЗ. Но дори да се приеме, че е налице надлежно въведно основание  от Община Р. за придобивна давност  по чл.79 от ЗС, то по същите съображения и на това основание ответната община не е станала собственик на тези сгради поради неустановена от нея фактическа власт върху тези сгради и липса на намерение за своене на имотите като общинска собственост.

В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ-решение №151 от 25.11. 2016г. по гр.д.№1875/2016г., II г.о.; решение №1922 от 30.11.2004г. на ВКС по гр.д.№1644/2003г.,IV г.о.;определение №1128 от 24.11.2011г. на ВКС по гр.д.№1306/2010г.,I г.о.; определение №283 от 19.03.2010г. на ВКС по гр.д. №314/2010г., II г.о.; определение №52 от 25.01.2019г. на ВКС по гр.д. №2213/2018г., II г.о. и други.

С оглед на изложеното макар и да е валидно и допустимо, обжалваното решение по същество е неправилно и ще следва да бъде отменено и се постанови ново с което да бъде уважен предявения от ищеца „Б.-90“АД отрицателен установителен иск за собственост срещу Община Р. по отношение на процесните сгради, описани в исковата молба.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя „Б.-90“АД ще следва да бъдат присъдени разноските, направени в производствата пред  двете инстанции в общ размер на 4955.60лв, от които за първата инстанция-3070.10лв ,  а за въззивната инстанция-1885.50лв.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                       

 

Р     Е    Ш     И

 

ОТМЕНЯ решение на В.ски районен съд №257 от 25.07.2019г. постановено по гр.д.№826/2016г. по описа на същия съд.

ПО  ИСКА на „Б.- 90”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.К.,общ.Р., Цех за Х.ов гранулат, обл.П., представлявано от управителя А.И. ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”И.К.” №57, обл.П. представлявана от кмета Е.Е.,  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,  че ОБЩИНА Р., ЕИК *********, НЕ Е СОБСТВЕНИК  на следните сгради: стопанска сграда със застроена площ от 507 кв.м., стопанска сграда с площ от 838 кв.м., стопанска сграда с площ от 538 кв.м., стопанска сграда с площ от 743 кв.м., стопанска сграда с площ от 195 кв.м., всичките построени в поземлен имот с № 094091, в землището на гр. К., с ЕКАТТЕ 38844, общ.Р., обл.П., с площ 18.452 дка и с начин на трайно ползване - др. произв. база, находящ се в местността „Д.“, при граници и съседи на имота: поземлен имот № 094099, 094087, 094044, 094039, 094038, 094037, 000177, 000265, 094050.

ОСЪЖДА Община Р. с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Б.- 90”АД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител, сумата от 4955.60лв /четири хиляди  деветстотин петдесет и пет лева  и шестдесет стотинки/ представляваща сторените по делото разноски, от които 3070.10лв за първата инстанция и 1885.50лв за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

Председател:                         Членове:1.           2.