Решение по дело №2115/2019 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към Решение № 5 по АНД № 2115/2019г. по описа на РС- В. Търново.

 

         Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 02.12.2019г. на ВТРП по ДП № ЗМ 223/2019г. по описа на РУ - гр. П. Тръмбеш, към ОД на МВР - В. Търново за освобождаване от наказателна отговорност на И.П.П. с ЕГН ********** за това, че на 09.11.2017г. на км. 72+400, на първокласен път I - 5 (гр. Русе - гр. Велико Търново), в с. Р, общ. Полски Тръмбеш при управление на МПС - л.а "Ауди А 4" с peг. № ******* собственост на М Св М от гр. Р, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДВП), като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и чл. 20, ал. 2, изр. поел. от ЗДвП, като не намалил скоростта и не спрял незабавно при възникнала опасност за движението - предприелата пресичане на платното за движение отляво надясно пешеходка М М Р, от с. Р, общ. П Т в резултат на което а блъснал, в своята лента за движение, и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник поради закрито счупване на долното рамо на лявата срамна кост на тазовия пръстен - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, пр.2,алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр.посл. от ЗДвП.

         В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - В.Търново, поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че извършването на престъплението и участието на обвиняемия в него е доказано. Предлага, П. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното деяние, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78 а от НК в предвиденият в закона минимален размер. Излагат се съображения, според които са налице основания да не се наложи предвиденото в чл. 343 г от НК, вр. с чл. 37, ал. 1, т.7 от НК комулативно наказание, свързано с лишаване от правоуправление на МПС.

Упълномощеният от И.П.П. защитник (адв. О.В.), заема становище, с което не оспорва фактическата обстановка по делото. Твърди, че в хода на същото е доказано извършването на престъплението от страна на обвиняемия. Предлага подзащитният му да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и моли, да му бъде определено наказание в минималния предвиден в закона размер по отношение на предвидената парична санкция. Навежда съображения в подкрепа на направеното от държавното обвинение предложение спрямо приложимото комулативно наказание. 

         В производството пред РС, И.П.П., дава обяснения и се признава за виновен в извършеното деяние. Сочи, че инцидентът между страните се бил развил много бързо. Изразява съжаление за извършеното деяние. Моли, да му бъде определено наказание - глоба, към предвидения в закона минимален размер. Сочи, че в резултат на осъществяваната от него трудава дейност, реализира месечен доход в рамките на около 150,00лв. При това излага съображения за пряка необходимост, във връзка с работата му, от право управление на МПС, с оглед на което моли, да не бъде лишаван от тези права.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

         Обвиняемият И.П.П. ***. Същият е български гражданин (с двойно гражданство - гражданин на Руска Федерация), с висше образование. Не е женен, Работи като служител - човешки ресурси в "БГ консулгт Русе", при което получава месечен доход от около 1500 лв. Не е осъждан за извършвани престъпления и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК.

         П. е правоспособен водач за МПС категории В, М и АМ. В личният му картон, като водач на МПС, няма отбелязани налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП.

         На 09.11.2017г. И.П. управлявал лек автомобил "Ауди А 4" с peг. № Р 1522 ВМ, собственост на М С М от гр. Русе, в посока на гр. Х. С него пътувал и собственика на лекия автомобил, като двамата се като се сменяли при управлението. Движели се по ПП I - 5 (гр. Русе - гр. Велико Търново). В гр. Бяла управлението  на автомобила се поело от П.. В района на км. 72+400, на територията на с. Раданово, попътно, имало автобусна спирка, която била в посока на гр. Велико Търново. На нея имало спрял микробус „Пежо Боксер" с peг. № *******. Пострадалата М М Р, искала да се качи за да пътува с него. Тя била на отсрещната страна на платното, поради което помахала на водача на микробуса, който й дал знак, че ще я изчака за да се качи. Рашкова била заедно със съпруга си Р М Р, който се движел зад нея. Тя предприела пресичане платното за движение отляво надясно (перпендикулярно на посоката на движение), като се насочила да пресече преди микробуса. Преминала без проблем лявата лента за движение в посока към гр. Русе и продължила движението си, свързано с навлизане в лентата за движение в посока към гр. В.Търново. Около осовата линия възприела, че към нея, отдясно приближавал лек автомобил "Ауди А4" с peг. № ****** Преценила че е на достатъчно разстояние и ще може да пресече преди него, поради което и продължила движението си отляво надясно.

         През това време, П. бил управлявайки л.а също бил възприел, спрелия на спирката микробус, като продължил движението си, и предприел маневра по заобикалянето му от лява страна. В този момент видял движението на пресичащата пътните платна М М Р, но не предприел спиране в момента, в който възприел пресичането на пострадалата на платното за движение. При навлизането и в неговата лента за движение, обвиняемият предприел действия по извършване на маневра с л.а свързана с заобикалянето на пешеходката от към лявата и страна. в този момент, пресичащата жена, забавила движението си, тъй като се била обърнала назад, за да видела до къде бил стигнал и нейния съпруг. В резултат на това И.П., с управлявания от него л.а блъснал Р в своята лента за движение, като съприкосновението на пострадалата било в дясна челна част, на преден десен калник и дясно огледало.

         Пешеходката паднала пред автобуса, а автомобилът спрял в своята пътна лента в процес на интензивно спиране. Водачът и спътника му веднага слезли, установили състоянието на пострадалата и поради състоянието й, й помогнали да се изправи и да се качи в процесния лек автомобил, с който я закарали до болницата в гр. Полски Тръмбеш. В последствие Р била откарана в МОБАЛ В. Търново. След като я прегледали установили, че й била счупена „срамната кост", след което я изписали за домашно лечение.

         Възприетата от съда фактическа обстановка, не е спорна между страните и се установява от фактите, наведени в процеса чрез показанията на разпитаните свидетели - М М Р; М С М, Р М Р, А В Й и П Л. С. Както и от приложените писмени доказателства и доказателствени средства -протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, справки, данни за личността и др., както и от заключенията на назначените съдебномедицинка, автотехническа и техникодиагностична експертизи.

         От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинската експертиза, която не е спорна между страните и се възприема от съда като обективна и безпристрастна се установява, че Р е получила обширни кръвонасядания в областта на лявото бедро; кръвонасядане в областта на дясната мишница и дясна лакътна става; кръвонасядане в областта на лявата предмишница и лявата лакътна става; кръвонасядане в областта на дясна колянна става; закрито счупване на долното рамо на лявата срамна кост на тазовия пръстен, имобилизация (постелен режим на легло за шест седмици). Вещото лице е заключило, че получените травматични увреждания били в резултат от тъпи травми и било възможно да са получени по начин, описан от пострадалата и свидетелите, а именно - от удар от външните части на купето на лек автомобил с последващо падане върху твърд терен и претъркаляне на тялото. Обективиран е извод, според който счупването на лявата срамна кост и е причинило на М Р трайно затруднение движението на ляв долен крайник, със срок на лечение и възстановяване не по по-малък от три месеца. На следващо място експертът е заключил, че обширните кръвонасядания по долните и горните крайници са причинили временно разстройство на здравето не опасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около двадесет и пет дни.

         От приобщеното като доказателство по делото заключение на автотехническа експертиза, което се възприема от съда и от страните като обективно и безпристрастно, се установява, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при облачно време и слаб валеж, влажна пътна настилка на прав участък на първокласен път I - 5 (гр. Русе - гр. В.Търново), км. 72+400 в с. Раданово, общ. П.Тръмбеш. Изчислено е било, че скоростта на движение на л.а., преди ПТП, е била 56.6 км/ч, а на пешеходеца - 4.9 км/ч;. При тези на движение около 90°, с дясна челна част, преден десен калник, дясно огледало данни е отразено, че опасната зона за спиране на лекия автомобил, неговия пълен спирачен път при скоростта с която се е движил (56.6 км/ч.) е била - 50.3 м, а при максимално разрешената скорост за пътния участък - 50.0 км/ч е  била 42 м. Вещото лице е посочило, че разстоянието на виждане е било 82.3 м, а опасната зона за спиране на лекия автомобил със скоростта с която се е движил е 50.3 м (по-малко от разстоянието на виждане), следователно водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Същият (мястото на удара) е било закрепено върху пътното платно - надлъжно - 25 м. южно от мерната линия и напречно - 3.15 м от западния край (граница) на платното за движение. Ударът, според експертът бил челен за л.а; при ъгъл спрямо траекториите им и пешеходеца, а като основната причина за ПТП от експлоатационно техническа гледна точка било пресичането на траекторията на движение на л.а. "Ауди А4" с peг. № *****от пешеходката и ненавременно предприетото спиране от водача на л. а, в рамките на разстоянието, с което е разполагал, и в което е имал достатъчно време да възприеме опасността (пешеходеца), и да спре преди мястото на удара със скоростта, с която се е движил.

         От съдържанието на назначената по делото технико-диагностична експертиза, която се възприема от съда и страните, като безспорна и компетентна, се установява, че части, възли и агрегатина кормилната уредба, спирачната система, колелата, лагерните връзки и гумите на л. а. „Ауди А 4" с peг. № ****** преди и по време на произшествието, са били технически изправни и годни за експлоатация. Заключено е, че същите не са в причинна връзка с произшествието.

         Изложеното мотивира съда да приеме, че с деянието си И.П.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 343, ал. 1,6. „б", пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, пр.2,алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр.посл.от ЗДвП.

         От обективна страна, И.П.П., на 09.11.2017г. на. първокласен път 1-5 (гр. Русе - гр. В.Търново), в района на км. 72+400, на територията на с. Р, общ. П. Т управлявал моторно превозно средство - лек автомобил "Ауди А4" с peг. № Р които се намират в пряка причинна връзка - причинения съставомерен резултат, и в частност причиненатата - средна телесна повреда на пострадалото лице М М Р.

         По делото се установи по безспорен начин, че обвиняемият с деянието си е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал. Осъщественото бездействие обхваща неосъществения контрол на пътната ситуация и разположението на участниците в движението на платното за движение, движейки се на прав пътен участък.

         На следващо място по делото е установено и не е спорно между страните, осъщественото от П. нарушение на разпрдбите на чл. 20, ал. 2, изр. посл. от ЗДвП., доколкото обвиняемият не е намалил скоростта и не спрял незабавно при възникнала опасност за движението. Пострадалото лице е представлявала опасност за движението още, когато е навлязла на пътното платно като П. е разполагал с достатъчно разстояние и видимост, за да спре преди мястото на удара, ако незабавно би предприел дължимото по закон.

         Обективираният от съда извод се предпостававя от заключението на вещото ллице по приетата по делото автотехническа експертиза, в която е констатирана като основна причина за настъпилото ПТП - пресичането на траекторията на движение на л.а от пешеходката и ненавременнотото предприемане на спиране от водача, в рамките на разстоянието, с което е разполагал, и в което е имал достатъчно време да възприеме опасността, и да спре преди мястото на удара, със скоростта, с която се е движел.

         Такава наказателноправна - ревеантна причина връзка с настъпилия резултат се констатира и по отношение на причинената на пострадалото лице средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник поради закрито счупване на долното рамо на лявата срамна кост на тазовия пръстен.

         От субективна страна деянието е извършено от П. - виновно, при форма на вина непредпазливост - същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици - причиняване на средна телесна повреда на пострадалия, но е бил длъжен /предвид правоспособността си като водач / и е могъл /предвид опита си/ да ги предвиди.

         За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, пр.2,алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр.посл.от ЗДвП. законодателят е предвидил наказание до три години лишаване от свобода, или пробация.

         Видно от приетите по делото доказателства обвиняемия е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер; не представлява лице с висока обществена опасност. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК. С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.78А от НК за освобождаване на И.П.П. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление - с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне на административното наказание, съдът, съобразно разпоредбите на ЗАНН, обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите (съдът отчете- младата възраст на дееца, оказано съдействие на пострадалото лице и такова за разкриване на обективната истина, изразено съжаление, добро поведение като водач изразено в липса на санкционирани нарушения на ЗДВП) и отегчаващите вината обстоятелства (такива не се отчетоха).

Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на обвиняемия, и като съобрази имущественото му положение (работи, реализира месечан доход от около 1500 лв.) съдът приема, че за извършеното деяние, на П., следва да бъдат наложено наказание – глоба, към минималния предвиден в закона размер, но над установения в закона минимален праг, а иманно - 1000,00лв.

Съдът приема, че така определеното по размер наказание би оказало своята превантивна и превъзпитателна и възпираща роля. Същото би довело до постигане на целите на наказанието предвидени в закона и е съобразено с имотното състояние на дееца.

В разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, е предвидена възможност за съда да наложи и административно наказание лишаване от право да упражнява определена професия или дейност до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

Разпоредбата на чл. 343 г от НК, предвижда, задължително, лишаване от право да се управлява МПС за деянието извършено от подсъдимо лице. Такава императивност не се въвежда в разпоредбата на чл. 78 а, ал. 4 от НК, по отношение на процесното производство развиващо се по диференцирааните правила на глава 28 от НК. Разпоредбата визира факултативна възможност, но не и задължение за налаагане на предзвиденото допълнително наказание, свързано с лишаване от правоуправление на МПС. В конкретния случай  по делото е установено, че П. е правоспособен водач, който до настъпване на инкриминираното деяние не е бил извършил нарушение по ЗДвП и ППЗДвП. Такива нарушения не са били фиксирани и в изминалия продължителен период от време (от деянието на 09.11.17г., до датата на произнасянето на съда). На следващо място извършваната от него трудова дейност е свързана с ежедневно пътуване с лек автомобил и лишаването му от право да управлява такъв и то във време, стоящо напред във времето, след извършване на деянието, би довело до неоправдано засягане на  интересите на лицето и до репресивен резултат стоящ извън целите предвидени в чл. 36 НК. по тези съображения съдът бе мотивиран да не лишава П от право да управлява моторно превозно средство.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК И.П. беше осъден да заплати да заплати, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - В. Търново, направените по делото разноски в размер на 540,00лв., както и 5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

         Водим от изложените съображения съдът постанови обявеното на страните решение. 

                      

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: