О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
град Стара Загора
02.09.2020 год.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в закрито заседание на втори
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА БОЗОВА
при секретаря МАРИЯН КРЪСТЕВ
прокурора………
като изслуша докладваното от съдия
БОЗОВА
ч.н.дело N 1966 по описа за 2020
година, съобрази следното:
Производството
е на
основание чл.243 ал.5 и 6 вр. с ал.7 от НПК.
Образувано
е по жалба против постановление от 29.07.2020 година на Районна прокуратура -
Стара Загора, с което се прекратява наказателното производство по досъдебно
производство № 20/2020 година по описа на ОСлО в ОП
Стара Загора, образувано на 11.03.2020
г. и водено за престъпление по чл.286 ал.1 от НК.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното постановление.
Съдът,
като се запозна с постановлението на прокурора, направените в жалбата
оплаквания и материалите по досъдебното производство, приема следното:
Досъдебното
производство е образувано за това, че на 07.02.2018 г. в гр. Стара Загора, пред
надлежен орган на властта – Районен съд Стара Загора набедил А.С.С. в
престъпление, като знаел, че е невинна - - престъпление по чл.286 ал.1 от НК.
Разследването
е приключено и материалите по досъдебното производство са изпратени в Районна
прокуратура - гр. Стара Загора с мнение за прекратяване.
Прокурорът,
след като е съобразил събраните доказателства е приел, че не са събрани доказателства,
които да обосноват обективната и субективната страна на деянията по чл.286 ал.1
и 2 от НК, поради което е сложил край на наказателното производство.
Съдът
приема, че жалбата е процесуално недопустима.
Нормите на НПК, регламентиращи кръга лица,
които отговарят на критериите за придобиване на това качество са залегнали в
разпоредбите на чл.74 от НПК и съответно разполагащи с произтичащите от това
права по чл.75 от НПК. Обществените отношения, които са обект на съответния вид
престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат
качеството на пострадал, респ. ощетено юридическо лице в наказателния процес и
съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или
граждански ищци в съдебното производство по него. Преценката за това дали от
дадено престъпление са претърпени вреди и съответно възникнала ли е процесуална
правоспособност на определени лица/или лице/ да бъдат страни в съдебната фаза
/и от тук възможността да атакуват постановлението на прокурора по чл.243 от НПК/ се основава на резултата от проверката на следните характеристики на
конкретното престъпление, предмет на обвинението, които винаги е необходимо да
са налични, за да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал
или ощетено юридическо лице: 1. дали престъплението е със съставомерни
общественоопасни последици, т.е. дали в състава е предвиден определен престъпен
резултат, което в конкретната хипотеза, доколкото се касае за престъпление на
формално извършване не е налице и 2. дали обекта на посегателство /защитените
чрез криминализацията обществени отношения/ е свързан с правната сфера на
определен правен субект. Вредата като негативно въздействие върху благо,
охранявано от правото по принцип, се състои в отрицателно изменение в сферата
на даден правен субект. Респективно, отнесено към наказателното право, това
общо положение обосновава, че засегнатият с престъплението обект следва да е
свързан с имуществени или неимуществени права. Безспорно отговора на въпроса
дали от конкретното престъпление има пострадал се извършва на основата на
анализ на конкретния фактически състав, респективно от този анализ е необходимо
да може да се направи и да следва положителен извод за това, дали е налице
престъпен резултат, накърняващ непосредствено нечии права. Следва да се
акцентира и върху това, че евентуално вредоносния резултат следва да произтича
пряко и непосредствено от конкретното престъпление, а не от деянието в широк смисъл. За да придобие едно лице
качеството на пострадал по смисъла на чл.74 ал.1 НПК, то това лице следва да е
претърпяло такива вреди от самото престъпление, които биха му позволили да
встъпи в процеса като граждански ищец, т.е. активната легитимация за обжалване
на прекратителното постановление е поставена на плоскостта на обективно
претърпени вреди /от конкретното престъпление/ и тяхното наличие е предмет на
законодателна преценка и въз основа на критериите изложени по-горе. И това е
така, защото всяко престъпление, съставляващо негативно изменение в правилното
функциониране на обществото, в различните му аспекти и проявления на
обществения живот, в по-малка или по-голяма степен засяга нечии права. Но
критериите за регламентираното в чл.74 от НПК качество "пострадал",
респ. ощетено юридическо лице и следващите от това права и възможности за
процесуално участие са обективно установени. Претърпени вреди следва да
съставляват пряка и непосредствена последица от престъплението, за което се
води наказателното производство в досъдебната му фаза и след като това условие
не е налице, то не може да се приеме, че жалбоподателят има качество на
пострадало лице и в този смисъл да е активно легитимиран да подава жалба срещу
прокурорския акт, посредством който е сложен край на досъдебното производство.
Доколкото чл.74 от НПК изисква за придобиване на качеството пострадал вредите
да са от престъплението, т.е. не от деянието в широк смисъл, жалбата се явява
недопустима,
Обществените отношения, които са обект на съответния вид
престъпления от Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат
качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да
бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното
производство по него.
В
случая се касае за престъпление по глава Осма, раздел III от Особената част на НК. При престъпленията против правосъдието не могат да
бъдат причинени преки вреди на конкретни физически или юридически лица.
Престъплението е формално, на просто извършване и същото не съдържа от
обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено
лице.
Тълкуването
на чл.74 и чл.84 от НПК сочи, че лицата могат да бъдат пострадали от деяние, за
което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е.
вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено
в особената част на НК. Само тогава пострадалият, ще може да се конституира и
като страна в процеса. Липсата на съставомерни вреди предпоставя и липсата на
фигурата на пострадал при престъпленията против правосъдието, в частност на
престъплението по чл.286 ал.1 от НК /В този смисъл виж Определение № 2773 от
23.08.2012 г. по н. д. № 4108/2012 г. на НО VIII въззивен състав на Софийски
градски съд, Определение № 44 от 17.6.2010 г. по н. д. № 333/2010 г. на Окръжен
съд - Велико Търново, Определение № 333 от 01.03.2016 г. по н.д. № 1113/2016 г.
на Районен съд – Бургас, Определение от 02.07.2015 г. по н.д. № 210/2015 г. на
Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 49 от 18.01.2016 г. по н. д. № 38/2016
г. на Окръжен съд – Варна; определение по чнд № 2662/2018 г. на РС – Бургас и
др./.
Действително, съществува и съдебна практика
в обратния смисъл, но според настоящия състав при нея се касае за смесване по
инерция на различни престъпления. По същество, най-близко до престъплението по
чл.286 ал.1 от НК се явява престъплението клевета по чл.147 от НК под формата
на приписване на престъпление, като безспорно в практиката е прието, че
най-съществената разлика между двата състава е качеството на лицето, пред което
се излага съответната информация. Именно това качество влияе и на преценката за
възможността да се засегнат законни права и интереси на конкретно физическо
лице. В случаите на престъпление по чл. 147 от НК информацията се изнася пред
лице или лица, които по презумпция нямат възможност да я проверят чрез гарантирани
в закона механизми, поради което те могат директно или да я приемат за
достоверна, или не. Оттук произтича обществената опасност на клеветата, тъй
като доброто име на наклеветения и оценката на обществото за него директно се
засягат. Именно това е и целта на извършителя. Същият съзнава, че информацията
е поднесена по такъв начин, че непосредствено ще се формира негативна оценка за
наклеветения.
Не така стои проблемът при изнасянето на
информация, с която се приписва престъпление пред съответния надлежен орган.
Последният получава информацията в професионално качество, като негово
задължение е не да й се доверява и да формира оценки за дадена личност, а да я
проверява и да я изследва обективно и всестранно. Иначе казано, тук няма как да
бъде накърнено доброто име на лицето, на което се приписва престъпление, тъй
като държавните органи не би следвало да формират в съзнанието си подобни
оценки. Предвид на това, следва да се приеме, че докато в състава на
престъплението клевета имплицитно се съдържа настъпването на неимуществени
вреди за едно физическо лице (това произтича от систематическото място на
престъплението в Особената част на НК), такъв извод не може да бъде направен за
престъплението набедяване. Допълнителни аргументи в тази насока следват и от
самия закон, като съгласно чл.3 от ЗМВР част от принципите, при които
служителите изпълняват своите задължения са тези за защита правата на
гражданите и тяхното достойнство, за обективност и безпристрастност и за защита
на информацията. Същевременно разпоредбата на чл.198 ал.1 от НПК гласи, че
материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на
прокурора, а чл.360 от НК предвижда наказателна отговорност за разгласяване на
сведения, чието разгласяване е било забранено. Приписването на престъпление
пред надлежен орган, представлява информация, която обаче се ползва със защита
и не може да засегне доброто име на лицето, на което се приписва престъпление.
Именно тук прозира най-ясно идеята на законодателя да включи това престъпление
като такова против правосъдието, тъй като точно тези обществени отношения се
засягат с това деяние. Не би следвало да се считат като причина за претърпени
неимуществени вреди евентуалното явяване за разпит или друго процесуално
действие, доколкото се касае за нещо хипотетично и би се стигнало до извършване
на конкретна преценка всеки път дали има пострадал, или не. Нещо повече,
лицето, което е набедено дори може да не разбере за това, ако не бъде
образувано производство, или образуваното бъде прекратено.
При
липсата на пострадал от престъплението и съответно липсата на качеството
пострадал на жалбоподателя, подадената жалба следва да бъде оставена без
разглеждане и производството по делото прекратено.
За гарантиране интересите на правоприлагането в сходни случаи е
налице разпоредбата на чл.243 ал.10 от НПК, предоставяща възможност
постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде предмет
на служебна проверка от прокурор от по - горестоящата прокуратура.
Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.С.С. против постановление на прокурор от Районна
прокуратура - Стара Загора от 29.07.2020 г., с което се прекратява
наказателното производство по досъдебно производство № 20/2020 година по описа
на ОСлО в ОП Стара Загора, образувано на 11.03.2020 г. и водено за престъпление
по чл.286 ал.1 от НК, като недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протест чрез Районен съд – Стара Загора пред Окръжен съд - Стара Загора в
7-дневен срок от получаване на съобщението до жалбоподателя и Районна
прокуратура - Стара Загора.
Досъдебното производство ведно със заверен
препис от настоящото определение, след влизането му в сила, да се изпратят на Районна
прокуратура - Стара Загора.
СЪДИЯ: