Р Е Ш Е Н И Е
№
30.04.2019
г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен съд втори граждански състав на петнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Мария Атанасова
секретар: Антония Христова с участието на Районния прокурор: Маргарит Стоилов като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1017 по описа на РС-Харманли за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Предявени са
субективно, кумулативно съединени
искове, първият иск е за сумата 1 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно обвинение, който намира
правно основание в чл.2 ал.1 т.3 от
ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ, вторият иск е
за сумата 300 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно обвинение, който намира правно основание в чл. чл.2 ал.1 т.3
от ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА
И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ, третият иск е за законна лихва върху главниците и намира
правно основание в чл.86 от ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.
Ищецът С.В.В., ЕГН ********** с адрес *** офис 5,
чрез адвокат Б.И. твърди, че наказателното преследване срещу него започнало с
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
09.11.2016 г. по бързо производство № 423/2016 г. на РУП - Димитровград за
престъпление по чл.345 ал.1 НК. С постановление от 21.12.2016 г. за внасяне на
предложение за освобождаване от наказателна отговорност досъдебното
производство било внесено в Районен Съд Димитровград. Образувано било АНД № 1/2017
г. Проведени били няколко съдебни заседания. На 14.03.2017 г. със протоколно
определение в съдебно заседание, производството по делото било прекратено за
допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения и делото било
върнато на РП - Димитровград. Тъй като по бързо производство 423/2016 на РУП-
Димитровград обвиняеми били двама, материалите относно него били отделени в
отделно производство, като за целта е било образувано ново ДП № 341/2017 по
описа на РУ Полиция - Димитровград. С постановление за прекратяване на
наказателно производство от 27.11.2017 г. наказателното производство срещу него
било прекратено, поради недоказаност на обвинението.
През горепосочения период претърпял неимуществени
вреди, които се изразили в отрицателни изживявания вследствие на наказателните
процедури, на които бях подложен. Свързаните с това производство ограничаване
на личната му сфера, неприкосновеност и намеса в личния му живот, довело до
постоянно психическо напрежение, изразяващо
се в непрекъснат стрес, притеснения, безпокойства, тревоги и страх.
В производството по АНД № 1/2017 на РС-
Димитровград ангажирал адвокатска защита, за която заплатил сумата от 300 лева.
С горепосочените действия и актове бил осъществен
фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните
и органи, визирана в чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за причинените му вреди- имуществени
и неимуществени от органите на Прокуратура на Р.България, поради което следвало
да се ангажира отговорността и за възмездяването им.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника - Прокуратура на Република България да му заплати сумата от 1000 лв. като
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие
незаконосъобразното обвинение, ведно със законната лихва от влизане на
постановлението за прекратяване на ДП № 341/2017 по описа на РУ Полиция - Димитровград
в сила, до окончателно изплащане на същата, както и направените разноски по
делото.
Моли да бъде осъден ответника - Прокуратура на
Република България да му заплати и сумата от 300 лв., представляваща,
претърпени от него имуществени вреди в резултат на незаконосъобразното
обвинение, ведно със законната лихва от влизане на постановлението за
прекратяване на ДП № 341/2017 по описа на РУ - Полиция - Димитровград в сила,
до окончателно изплащане на същата, както и направените разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил
отговор от П.Н. П. - прокурор при Районна прокуратура- гр.Харманли.
І. СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВИТЕ
ПРЕТЕНЦИИ:
Представителят на прокуратурата счита иска за
допустим, предявен от легитимирано лице, нуждаещо се от правна защита, поради
което са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за
предявяване на иска.
Същият е предявен пред родово и местно компетентен
съд, поради което намира, че не съществуват процесуални пречки да бъде
разгледан по същество.
ІІ. СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВИТЕ
ПРЕТЕНЦИИ:
От името на Прокуратурата на Република България
заявява, че изцяло оспорва предявените искове и по основание и по размер.
С депозираната в съда искова молба са предявени
два кумулативно съединени искове, намиращи правното си основание в чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ - за присъждане на имуществени
вреди в размер на 300 лева и за присъждане на неимуществени вреди в размер на 1
000 лева.
Досежно основателността на претенцията по чл.2,
ал.1,т.3 ЗОДОВ-съгласно посочения законов текст „Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано”. Намирам
иска изцяло за неоснователен.
Оспорва изнесените в исковата молба твърдения, че
вследствие на незаконното обвинение са претърпени вреди, които да се в пряка и
непосредствена връзка с обвинението.
Във връзка с направените оспорвания в настоящия
отговор, от името на Прокуратурата на Република България заявява следните
насрещни твърдения:
Оспорва иска за присъждане на имуществени вреди в
размер на 300 лева. По наказателното производство не се съдържали доказателства
такива разноски под форма на адвокатски хонорар да са направени от ищеца, а на
обезщетение по реда на ЗОДОВ, подлежат само реално претърпени вреди. Не се
установявало, че ищецът е заплатил реално договореното адвокатско възнаграждение,
нито представял документи за това.
ІІІ. СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ
Не възразява да се приемат приложените с исковата
молба доказателства.
Не възразява. да се приложи като доказателство по
настоящото дело производството по АНД №
1/2017 година на РС- Димитровград
Досежно представения с исковата молба договор за
правна помощ и съдействие - оспорва същия по отношение на неговата
автентичност, като твърди че същия не е подписан нито от ищеца, нито от
защитника му по АНД № 1/2017 година на РС-Димитровград . Ако ищцовата страна
заявява че желае да се ползва от същия моли да откриете производство по чл.193,
ал.1 ГПК.
В първото съдебно заседание, проведено на 21.01.2019 г. процесуалният представител на
ищеца адв.И. е оттеглил иска за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, заявявайки, че не желае да се ползва от договора за правна
помощ и съдействие. На основание чл.232 от ГПК производството по делото в
частта, досежно иска за присъждане на обезщетение в размер на сумата 300 лева
имуществени вреди е прекратено с определение влязло в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ДП № 423/2016г. по описа на
РУ „П”- Димитровград, на 17.06.2016г. е образувано това ДП срещу НЕИЗВЕСТЕН
ИЗВЪРШИТЕЛ за това, дали на 03.01.2016 г. в гр.Димитровград си служил с
контролни знаци, издадени за друго
моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните
органи – престъпление по чл.345 от НК. На 18.07.2016 г. С.В.В., ЕГН ********** ***
е разпитан в качеството на свидетел. Впоследствие на 09.11.2016г. с
постановление за привличане на обвиняем, С.В.В. е привличен в процесуалното
качество на обвиняем за престъпление по чл.345, предл.1 от НК за това, че на
03.11.2017 г. в гр.Димитровград, Хасковска област си служил с контролни знаци –
преден и заден регистрационен номер на лек автомобил „БМВ” с чужд транзитен ДК№
М
С постановление за разделяне на материали от дело
на 24.04.2017 г., прокурор при РП – Димитровград е отделил от досъдебно
производство № 423/2016 г. по описа на РУ МВР – Димитровград материалите за
извършено престъпление по чл.345 от НК и образувал досъдебно производство срещу
С.В.В., ЕГН ********** затова дали на дали на 03.01.2016 г. в землището на
общ.Димитровград, Хасковска област, на първокласен път Димитровград – Хасково
/Е-85/ в бензиностанция „Газпром” си служил с контролни знаци, преден и заден
регистрационен номер на лек автомобил „БМВ” с чужд транзитен ****, издадени за
друго моторно превозно средство –
престъпление по чл.345 предл.1 от НК. На 03.08.2017 г. с постановление за привличане
на обвиняем, С.В.В. е привличен в процесуалното качество на обвиняем за
престъпление по чл.345, предл.1 от НК за това, че на 03.11.2017 г. в землището
на общ.Димитровград, Хасковска област, на първокласен път Димитровград –
Хасково /Е-85/ в бензиностанция „Газпром” си служил с контролни знаци, преден и
заден регистрационен номер на лек автомобил „БМВ” с чужд транзитен ****,
издадени за друго моторно превозно
средство, като му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Същият ден е бил
разпитан в качеството на обвиняем. Извършени са били множество процесуални
действия - разпити на свидетели, оглед на веществени доказателства, събрани писмени
доказателства. С постановление от 27.11.2017 г. на прокурор в РП – Димитровград,
на основание чл.242, ал.1, вр. чл.243, ал.1, т.1 и т.2 и чл.24 ал.1, т.1 от НПК, е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 341/2017 г. по описа на РУ „Полиция”
гр.Димитровград, образувано и водено срещу С.В.В. за престъпление по чл.345
ал.1 от НК, поради недоказаност на обвинението.
По делото в качеството на свидетел е разпитан И.М.
А., негов приятел от 6-7 години, който два или три пъти е придружавал ищеца при
посещенията му в РУ „Полиция” – Димитровград и до кантората на неговия адвокат.
Той установява, че през това време С.В. бил притеснен и се опасявал, че ще бъде
наказан без вина.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.2, ал.1,
т.3, предл.2 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани по повод дейността на правозащитните си органи и конкретно в случая на
прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето. На тази хипотеза, съгласно тълкуването дадено с т.7 от ТР
№ 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. от ОСГК, ВКС, се приравняват случаите
на прекратяване на образуваното наказателно производство поради недоказаност на
обвинението. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер, тъй като тя
възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и
не е обусловена от наличието на виновно поведение от страна на конкретното
длъжностно лице, причинило с поведението си вредата (чл.4 от ЗОДОВ).
Основание за ангажирането отговорността на държавата е обективният факт, че
спрямо лицето е било образувано наказателно производство, той е бил привлечен в
качеството на обвиняем за конкретно престъпление, като впоследствие
наказателното производство срещу него е било прекратено поради недоказаност на
обвинението. В конкретния случай от приложеното
АНД № 1/2017 г. по описа на РС – Димитровград се установява, че по ДП №
423/2016 г. по описа на РУ „Полиция” –Димитровград на 09.11.2016г. с
постановление за привличане на обвиняем, С.В.В. е привличен в процесуалното
качество на обвиняем за престъпление по чл.345, предл.1 от НК за това, че на 03.11.2017
г. в гр.Димитровград, Хасковска област си служил с контролни знаци – преден и
заден регистрационен номер на лек автомобил „БМВ” с чужд транзитен **** издаден
за друго моторно превозно средство, като му е взета мярка за неотклонение „подписка”
и същият ден е бил разпитан в качеството
на обвиняем. С постановление за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание делото е било внесено в РС-Димитровград.
Обвиняемият е присъствал лично на едно от проведените три съдебни заседания.
След прекратяване производството по АНД № 1/2017 г. на РС – Димитровград
Прокурор при РП – Димитровград с
постановление от 24.04.2017 г. е разделил материалите. Образувано е досъдебно
производство № 341/2017 г. по описа на РУ „Полиция” - гр.Димитровград в хода,
на което на 09.11.2016г. С.В.В. отново е привличен в процесуалното качество на
обвиняем за престъпление по чл.345, предл.1 от НК за това, че на 03.11.2017 г.
в гр.Димитровград, Хасковска област си служил с контролни знаци – преден и
заден регистрационен номер на лек автомобил „БМВ” с чужд транзитен ****,
издаден за друго моторно превозно средство, като му е взета мярка за
неотклонение „Подписка”. Същият ден е бил разпитан в качеството на обвиняем.
На 27.11.2017 г. наказателното
производство по повдигнатото му обвинение е прекратено, поради недоказаност на
обвинението на основание чл.242, ал.1, вр. чл.243, ал.1, т.1 и т.2 и чл.24
ал.1, т.1 от НПК. Следователно налице е основание за ангажиране отговорността
на държавата по чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, като съобразно предвиденото
в чл.4 от ЗОДОВ
се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Предвид
на това, че на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ
характер, наложена е мярка за неотклонение, разпитан е в качеството на
обвиняем, което ноторно известно, винаги е свързано с притеснение, неудобство и
неприятни усещания, съдът намира, че искът е установен по основание. От
показанията на разпитания по делото свидетел
Иво Миленов Ангелов се установява, че ищецът се е притеснявал и чувствал
застрашен от постановяване на незаслужено наказание. Съдът следва да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по своя преценка. С Решение №
365 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 5376 / 2014 г. ІV г.о. на Върховният
касационен съд намира, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на
упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са
извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в
продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок
и др. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни
изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е
установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по
своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК
(чл. 130 ГПК
/отм./). На следващо място размерът на обезщетението се определя
според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са
фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения
иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за
неговото развитие.
При
определяне размера на обезщетението в случая, съдът отчита периода, през
който срещу ищеца е водено наказателно
производство, който обхваща времето от 09.11.2016 г., когато е привлечен като
обвиняем до 27.11.2017 г., когато е издадено постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Производството спрямо него е приключило в разумни
срокове съгл. чл.234 от НПК – около година от привличането му като обвиняем до
влизането в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. През този период освен двукратното му привличане като обвиняем на
09.11.2016 г. и на 03.08.2017 г. и проведените разпити на тези дати в това му
качество, спрямо ищеца не са провеждани други процесуално – следствения
действия. На същия е определена мярка за неотклонение „подписка“ и не са налагани
други мерки на процесуална принуда. От изложеното се налага извод, че ищецът не
е търпял силни по интензитет негативни емоции от воденото срещу него
наказателно производство. Горният извод се обуславя от обстоятелството, че за
целия период на наказателното производство ищецът само два пъти е бил търсен за
целите на разследването и веднъж се е явил и участвал в съдебното следствие, поради което същите не са
довели до ограничения в личния му живот, свързани с явяването му пред
съответните органи. Отделно от това на ищеца е повдигнато обвинение за деяние,
което по смисъла на НК не е тежко умишлено престъплението и спрямо него е
наложена най – леката мярка за неотклонение, а именно „подписка“, която в най –
малка степен засяга основните му граждански права. Не се установи по делото
наказателно производството да се е отразило негативно на начина му на живот, на
взаимоотношенията в семейството му и с неговите близки и познати. Все пак
следва да се има предвид, че за времето на наказателното преследване ищецът е
бил поставен в ситуация на несигурност и безпокойство, в невъзможността да
прогнозира развитието на производството, а от тук и на личния си живот. През
този период е търпял негативно влияние, породено от тежестта на повдигнатото
обвинение с очакване за налагане на наказателна репресия. Предвид изложеното
съдът намира, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди от неоснователно
воденото срещу него наказателно производство следва да му бъде определено
обезщетение в размер на 500 лв. и отхвърлен за разликата до пълния размер от 1
000 лв., доколкото относно отхвърлената част не се събраха доказателства за
претърпени от ищеца изключителни или пък многобройни неимуществени вреди,
обуславящи уважаване на иска в пълния му предявен размер.
Обезщетението за неимуществени вреди следва също
да се присъди ведно със законната лихва от 16.02.2017 г. с оглед искането на
ищеца, заявено с исковата молба, доколкото началният момент на забавата
възниква с влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство съгл. т.4 на ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. от ОСГК,
ВКС и от този момент насетне се дължи и законна лихва върху присъденото
обезщетение. Поради това и предвид
искането на ищеца, съдът следва да присъди и законна лихва, считано от 16.02.2017
г., когато след влизане на постановлението за прекратяване на наказателното
производство е изпратено с писмо до РУ МВР – Димитровград за налагане на
административно наказание, до окончателно изплащане на вземането.
С оглед частичното уважаване на иска за
неимуществени вреди, на основание чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъди изцяло внесената от него ДТ
и част от заплатения адвокатски хонорар В случая срещу С.В. *** е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.345, предл.1 от НК, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от
петстотин до хиляда лева. В чл.7 ал.2 т.2
Наредба № 1 от 9 юли
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр. София,
бул. *****, представлявана от Главен прокурор на РБългария С. Ц., на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на С.В.В., ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване: град Хасково, бул****, чрез адвокат Б.И., сумата от 500.00 (петстотин)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
на обвинение в извършване на престъпление по чл.345 ал.1 от НК, за което е
образувано наказателно производство - ДП № 423/2016 г. по описа на РУ „Полиция”
– гр.Димитровград, внесено в РС - Димитровград с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, по повод на което е образувано АНД № 1/2017 г. по описа на РС –
Димитровград, което е прекратено и върнато за отстраняване на допуснато
процесуално нарушение, след което материалите са отделени в образуваното ДП №
341/2017 г. по описа на РУ „Полиция” – гр.Димитровград, водено срещу ищеца,
прекратено на основание чл.242 ал.1, чл.243, ал.1, т.1 и т.2 от НПК с Постановление
на РП-Димитровград от 27.11.2017 г., влязло в сила на 16.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2018 г. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата му част за разликата над 500 лв. до пълния
предявен размер от 1 000 лв., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр. София, бул.
*** представлявана от Главен прокурор на РБългария С.Ц., на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на С.В.В., ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване: град Хасково, бул.”****, чрез адвокат Б.И. направените по делото
разноски в размер на общо 160.00 лв., от които 10.00 държавна такса и 150 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: