Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Пирдоп, 08.06.2018 година.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на десети май през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на съдебния секретар М.Н., като разгледа
докладваното от съдия Гюров А.Н.Д. № 17 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила
е жалба от „ВИВАГАРД” ЕООД(посочено в жалбата като
„ООД”, което настоящия състав намира за техническа грешка, видно от посочения
ЕИК и събраните доказателства в
административнонаказателната преписка) с ЕИК *********, представлявано от управителя Здравко Георгиев Тичев, с която е обжалвано наказателно
постановление № 23-001482 от 22.01.2018г.
на Дирекция
„Инспекция по труда -Софийска област”-гр. София, с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложена
имуществена санкция на търговското дружество в размер на 2000 /две хиляди/ лева
за административно нарушение по чл. 128, ал. 2 от КТ.
Жалбоподателят
намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно
и в нарушение на материалния и процесуалния закон, в съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, заявява становище за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Дирекция “Инспекция по труда” София,
редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
ангажира становище за неоснователност на жалбата.
Районна прокуратура-Пирдоп, редовно
призована, не се явява в съдебно заседание, не се представлява, не взема становище по жалбата.
Районен
съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства, провери служебно
атакуваното Наказателно постановление и приложените към него писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се приет по делото АУАН, че при
извършена проверка от Р.К.-актосъставител и П.Е.-свидетел при установяване на
нарушението, съставяне и връчване на акта, по спазване на трудовото
законодателство на "ВИВАГАРД" ЕООД на 09.11.2017 г. на място в обект
на контрол: депо за твърди битови отпадъци, намиращ се в град Златица и на
23.11.2017 г. и 01.12.2017 г. за приключване на проверката по документи в
сградата на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област със седалище град София,
бул."Витоша" № 6, ет. 2 е установено, че "ВИВАГАРД" ЕООД,
ЕИК ********* в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е изплатил уговореното
трудово възнаграждение за месец януари 2017 г. на лицето А.К.М., ЕГН **********,
на длъжност „портиер”, с
място на работа обект „Златица” за извършената от него работа през този месец, в
установените срокове, а именно до 60 дни след изтичане на месеца, за който то е
дължимо. Нарушението е извършено на 01.04.2017 г. в град Златица и е установено
при приключване на провеката по документи на 01.12.2017 г. в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област със седалище град София, бул.
„Витоша” № 6. В АУАН е посочено, че с горното жалбоподателя е
извършил нарушение по чл. 128 ал. 2 от КТ. Видно е от акта, че същия е връчен
срещу подпис на представляващия на дружеството.
Установи се, че на 04.12.2017 г.
е входирано писмо от управителя на „Вивагард”ЕООД до директора на ДИТ-Софийска
област гр.София, в което се възразява срещу съставения АУАН, като управителя твърди,
че е заплатено трудовото възнаграждение на А.М., в подкрепа на което прилага
копия от операционна бележка и седем бр.фактури за гориво.
Установи се от протокол за извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство от ...със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Софроний Врачански" № 15, ет. 2, ап. 6, в обект за охрана
ДТБО, намиращо се в гр. Златица, представляван от Здравко Георгиев
Тичев-управител, ЕГН **********, връчен на жалбоподателя на 01.12.2017 г., че
на 09.11.2017г., 23.11.2017г. и на 01.12.2017г. , е посочено в т. 5, че Работодателят
не е изплатил в установените срокове до 60 дни след изтичане на месеца, за
който е дължимо, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на А.К.М.,
ЕГН ********** на длъжност „портиер" за месец януари 2017г., с което е
нарушил чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и
е дадено предписание за заплащането му до 29.12.2017 г.
Видно от трудов договор № 191/15.09.2014г.,
е че между „Вивагард” ЕООД с ЕИК:********* и А.К.М. с ЕГН **********
е налично трудово правоотношение, възникнало въз основа на същия, като страните
са уговорили работа на четиричасов работен ден, определена периодичността на
изплащане на трудовото възнаграждение и е регламентирано, че заплата се изплаща
до 60 дни след изтичане на месеца, за който е дължима.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № 23-001482/22.01.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда-Софийска област” - гр.София срещу „ВИВАГАРД” ЕООД, ЕИК *********, като в
него е отразено, че същото се издава въз основа на АУАН от 01.12.2017г.. В наказателното
постановление е посочено, че „При извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на „ВИВАГАРД” ЕООД
на 09.11.2017 г. на място в обект на контрол: депо за твърди битови отпадъци,
намиращ се в град Златица и на 23.11.2017 г. и 01.12.2017 г. за приключване на
проверката по документи в сградата на Дирекция "Инспекция по труда"
Софийска област със седалище град София, бул."Витоша" № 6, ет. 2 е
установено, че „ВИВАГАРД" ЕООД, ЕИК ********* в качеството си на работодател
по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е
изплатил уговореното трудово възнаграждение за месец януари 2017 г. на лицето А.К.М.,
ЕГН **********, на длъжност "портиер", с място на работа обект
"Златица" за извършената от него работа през този месец, в
установените срокове, а именно до 60 дни след изтичане на месеца, за който то е
дължимо. Нарушението е извършено на 01.04.2017 г. в град Златица и е установено
при приключване на провеката по документи на 01.12.2017 г. в сградата на
Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област със седалище град
София, бул."Витоша" № 6”. Посочено в НП, че е извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, като на
основание чл. 416 ал. 5, във връзка с чл. 414 ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена “имуществена санкция” в размер на 2
000 /две хиляди/ лева.
От заповед №3-0058/11.02.2014г., заповед № 3-0014/04.01.2017г.
и Заповед № 3-0015/04.01.2017 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” гр.
София, се установи, че на Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска
област”-гр.София са делегирани права да издава наказателни постановления по
АУАН, съставени от контролните органи в съответната дирекция, като е определена
и териториалния обхват на контролна
дейност на служителите в дирекция
„Инспекция по труда Софийска област” със седалище гр.София, бул.Витоша №6.
От показанията на свидетелите Р.К.-актосъставител и П.Е. - свидетел при
проверката и при съставянето и връчването на акта, се установи, че те поддържат
фактическите констатации, отразени в протокола за проверка и АУАН.
От показанията на свидетеля А.М.
се установява, че през месец януари 2017 г. бил изцяло на работа във „Вивагард“
ЕООД. С „Вивагард“ ЕООД били в трудови правоотношения, така поне подписали в
началото трудовия договор. Друг договор граждански нямал с тях. Имал 4-5 или 3
дни болничен през януари. Там се работело по 30 дена. През месец януари бил на
работа, без тези 3-4 дена, в които е бил в болничен, – значи е работил 27 или
26 дни. Работел като охрана на селскостопанска продукция. Работното време
започвало сутрин в 08.00 часа и приключвало по неопределено време. Примерно
можело в 10.00-12.00 часа вечерта да излязе пак. Работното време било сутрин от
06.00 часа до 17.00 часа, но след това е работил пак извънредно, ако имало
сигнал някъде. Ползвал еслужебен автомобил и най-вече личен. През месец януари
е ползвал служебен автомобил за обход на района. Заплатата за януари 2017 г. я
получил със закъснение. Не помни точно кога. В пълен размер я получил. Бил
пуснал вече известията до инстанциите и след това му се заплатило. По принцип
350.00 лева му било трудовото възнаграждение, а били се разбрали за 600.00
лева. Възнагражденията му изплащали по банков път, включително и за месец
януари, по някой път имало плащания и на ръка.
От назначена съдебно-счетоводна експертиза
и изслушано вещо лице в съдебно заседание се установява, че в експертизата са
описатни на документите, за да стане наистина ясно, че в графика лицето не
фигурирало. В подадената информация в НОИ лицето било в неплатен отпуск. Нямало
оформени документи за ползване на неплатен отпуск. Имало ордер, на който е
написано, че лицето получава трудово възнаграждение за м.януари и също така
гориво за м.януари, от което имало логика лицето да е било наистина на работа.
При разговор с лицето се оказало, че лицето освен, че е било целия месец на
работа, т.е. не е било целия месец на работа – 5 дни е било болничен. Тези 5
дни също не са били подадени в НОИ. Просто нямало съвпадение на ситуацията да е
описана с верните документи. В.л. не може да установи и не може да каже, че
тази сума била преведена за м.януари, защото стигнала до там да използва
личното извлечение на г-н М., от което да стане ясно какви суми са превеждани в
банковата му сметка. Но така както е записано в заключението, в обяснението,
което било дадено към преводните суми, никъде не пишело заплата за м.януари,
заплата за м.февруари. Затова в.л. го е поставила в кавички и е посочила лист
38 от делото. Но в платежния фиш нямало
начислена сума. От документа, който е приложен към делото – лист 38, фигурирала
сумата 89.69 лева трудово възнаграждение за месец януари, но тази сума не
съответствала на разплащателната за м.януари за лицето А.М., където били
начислени 0 лева. На стр. 2 от експертизата, в.л. е описало основното месечно
възнаграждение, основното и допълнително възнаграждение е с постоянен характер
и се изплащало до 60 дни след изтичане на месеца, за който са дължими. Но още
по-големия парадокс бил, че основното месечно възнаграждение е 170.00 лева.
Сумите, които се превеждали по банков път са 520.00 лева на стр. 4, са описани
за периода, който се коментира, а дали това е
възнаграждението, в.л. не може да отговоря. Имало документи, но те не
кореспондирали помежду си. Тези документи, според в.л., са направени за
кориците на делото. В този график, който е приложен към делото, се оказало, че
лицата, които са в неплатен отпуск януари месец, не само лицето, което се
коментира, при посещението на в.л.в депото за отпадъци, всички лица са били на
работа, а лицата, от които бил съставен графика никога не са давали дежурства.
В.л. установява, че е уговорено в този договор възнаграждение 170.00 лева за
4-часов работен ден, което представлявало половината от минималната работна
заплата за 2017 г. към момента на сключване на договора, но при посещението и в
НОИ се оказало, че същия договор бил регистриран на два часа. Не е имала задача
да установи към месец януари 2017 г. при 4-часов работен ден какво би било
възнаграждението. В.л. установява, че към м.януари наличен документ, който да
отразява дейност на М. към работодателя е сключения трудов договор. На в.л. не
му била представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Пак
хипотетично може да се каже, че той е отчел фактурите, но в.л. не може да посочи
дали точно той ги е отчел, защото нямало и не и е бил представен негов служебен аванс.
Просто в самия разходен ордер било написано фактура, фактура, фактура, което е хипотеза. В.л. ползвало банковите извлечения
на А.М., защото от фирмата не и били представени документи. Сумата от 520.00
лева фигурирала в банковото извлечение.В.л. ги е описало по дати, по суми и по
основание за плащане. От
отчетната форма за месец януари 2017 година на „ВИВАГАРД" ЕООД, Обект
Златица и разплащателната ведомост за месец януари 2017 година А.М. е в
неплатен отпуск, няма начислено възнаграждение. Приложените документи по делото
относно явяването на работа и заплащането на А.К.М. не кореспондират помежду
си.
В хода на делото са приети като писмени доказателства Жалба от санкционираното дружество; Административна преписка съдържаща: Наказателно постановление № 23-001482/22.01.2018г.
– оригинал; АУАН № 23-001482 /01.12.2017г.- оригинал и
заверени копия на: Призовки на основание
чл.45, ал.1 от АПК- 2 броя; Обратна
разписка ИД PS 1000 03FXCT 2; Протокол
за извършена проверка от 01.12.2017 г.; Информация от Здравко Георгиев Тичев; Трудов договор № 191/15.09.2014 г.; Разчетно-платежна ведомост за месец януари
2017 г.; Предварителен график за месец януари 2017
г.; Писмо от жалбоподателя от 15.11.2017 г. до Д
“ИТ” Софийска област за удължаване срока на проверката; Заповеди за материална и териториална компетентност
издадени от Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда”: Заповед №
3-0058/11.02.2014 г.; Заповед № 3-0014/04.01.2017 г. и Заповед №
3-0015/04.01.2017 г.; писмо от жалбоподателя от 04.12.2017 г. до Д „ИТ“ София област с
приложени заверени копия от: Авансов отчет за получен аванс с РКО №
1667/06.03.2017 г.; РКО № 1668/06.03.2017 г.; 7 бр. фактури за гориво и Операционна бележка DK9004 от 06.03.2017 г. издадена от „Банка ДСК“ ЕАД; 3 бр. Жалби
от жалбоподателя А.М. - 1 бр. до Омбудсмана на Република България, 1 бр. до
Администрацията на Президента и 1 бр. сигнал до Главната „Инспекция по труда“;
неномерирано ЛТД на лицето А.К. Марко, представено на въззиваемата страна по
време на проверката; Заповеди
за материална и териториална компетентност; приети са и гласни доказателства-разпитите на св. К., Е.
и М.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
По допустимостта на жалбата, съдът намира,
че същата е допустима. Атакуваното наказателно постановление подлежи на
обжалване. Събраха се доказателства за датата на получаване на наказателното
постановление, а именно Наказателното постановление е връчено на 31.01.2018г.(видно от обратна разписка),
а жалбата против същото е депозирана на 05.02.2018 г., поради което съдът
приема, че същото е обжалвано в срок.
По основателността на жалбата, съдът намира
че АУАН е съставен и НП е издадено, като не се допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, жалбоподателя е подал жалбата в
законоустановения срок, което е показател, че същия е запознат с нея и поради
което не е налице съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото му на
защита, достатъчно ясно е описано самото нарушение, посочено е мястото на
извършване на същото и датата на установяването му, не е налице маловажност на
нарушението по чл.28 ЗАНН. Административнонаказващият орган е спазил задължението си да
изясни фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението, което е довело до
постановяване на законосъобразен акт. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 128, т.2 от КТ, съгл.
която работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената от работника работа. Мястото, начина и
сроковете на изплащане на трудово възнаграждение е регламентирано в чл.270 от КТ, съгласно който плащането става в предприятието,
където се извършва работата, лично на работника или служителя по ведомост,
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение може да се превежда на влог в посочената от него банка. В случая
не се спори от страните по делото, че
за процесния месец януари 2017 година лицето А.М. е полагало труд по
трудовото си правоотношение със санкционираното дружество-ажлбоподател. Работодателят като длъжник е изпаднал в забава
с настъпване срокът за изплащане на трудовото
възнаграждение и не е налице забава на кредитора на вземането, която да го
освобождава от това. По
писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се
превежда на влог в посочената от него банка. Разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ
въвежда обща дължимост за плащане от работодателя в установените срокове на
уговореното трудово задължение, като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила на работника, докато тази на чл. 245, ал. 1 КТ
гарантира изплащането на поне един минимален размер от трудовото възнаграждение
и то при добросъвестно изпълнение на трудовото задължение от страна на
работника.
Жалбоподателят не е представил доказателства
да е изплатил трудовото възнаграждение на работника до датата на приключване на
проверката-01.12.2017 г.
Представените
от санкционираното дружество документи по делото относно явяването на
работа и заплащането на А.М. не не се кореспондират, установино и с изготвената
СЧЕ по делото, във ведомост за заплати и в отчетна форма за посочения период
м.01.2017г., работодателят е оформил това време като неплатен отпуск
престацията на труд на св. А.М. през януари 2017г., като постъпилите суми по
сметка на св.М. са посочени като „охранителни услуги”, в противоречие с
разпоредбите на трудовото законодателство, гарантиращо
своевременно изплащане на трудовото възнаграждение. Периодичността на
изплащането на трудовото възнаграждение е задължителна и не може да се
накърнява максималният едномесечен интервал на изплащането на трудовото
възнаграждение, предвиден в чл. 270, ал. 2 КТ. Директива на
Съвета 80/987/ЕИО от 20 октомври 1980 г. и ратифицираната от
България Конвенция №
173 на Международната организация на труда от 1992 г. предвиждат
международни задължения на страната да осигури своевременно изплащане на
трудовите възнаграждения на работника и служителя от работодателя. Редовното му
и своевременно изплащане е от жизнено значение за неговото и на семейството му равнище
и начин на живот, тъй като е основен източник на доходи. Няма трудово правна
норма, която да позволява на работодателя със свое едностранно волеизявление
или по съвместно изразена заедно с работника воля да се освободи от
задължението по чл. 128, т. 2 КТ да заплаща в установените срокове станалото изискуемо трудово
възнаграждение при добросъвестно престиране на труд от страна на работника
/Решение № 3755 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2107/2012 г., VI о./.Нарушението на работодателя се изразява
в бездействие, което е започнало от датата, следваща тази, на която е изтекъл
срокът за изплащане на трудовото възнаграждение /в случая - 01.04.2017 г./ и към момента на
установяването му, посочен в АУАН и НП и съвпадащ с датата на приключване на
проверката, кат ос
еналага извода, че включително и към тази дата нарушението чрез
бездействие е било налице. При тези обстоятелства и особености на механизма на
извършване на нарушението чрез бездействие, следва, че датата, посочена за
такава на установяването му е и дата на неговото извършване, като се налага изводът, че
както в АУАН, така и в НП присъства дата на извършване на нарушението. Съдът
намира, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 415в НК,
която норма се явява специална по отношение на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице всички кумулативно предвидени условия,
а именно нарушението да е отстранено незабавно след установяването му и от него
да не са произтекли вредни последици за работници и служители. Съдът счита, че
в настоящия случай не може да приеме, че нарушението е било отстранено
незабавно, както
и че не са последвали врезни последици за работника видно и от приетите по
делото жалби от същия до разрлични институции, като несвоевременното плащане на възнаграждение винаги
лишава работника от средства за издръжка т.е. са налице вредни последици.
Предвид гореизложеното, съдът
намира съставът на административното нарушение за осъществен и счита, че
жалбата е неоснователна, като
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал
отговорността на нарушителя. В
същото време съдът намери, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда за
извършване на визираното административно нарушение да бъде наложена имуществена санкция от 1 500,00 до 15 000,00 лева. Административнонаказващия орган в конкретния случай е наложил на
жалбоподателя имуществена
санкция в размер на 2 000,00 лв. – така наложената санкция е над минималния размер
спрямо предвиденото. Не се обосноваха от въззиваемата страна обстоятелствата,
коите да са били взети предвид от административно-наказващия орган при
индивидуализацията на наказанието. При индивидуализиране на наказанието съдът взе предвид, че така наложеното
наказание се явява завишено с оглед на факта, че извършеното от жалбоподателя
административно нарушение е за пръв път (противното не бе установено от
административнонаказващия орган). Горното поражда необходимостта
административното наказание да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Поради
горното определената
от въззиваемата страна имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди)
лева, следва
да се определи в минималния и размер
от 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева, в какъвто смисъл
следва да се измени обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от изложеното,
съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 23-001482 от 22.01.2018 г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда-Софийска област”-гр.София, с което и
на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на „Вивагард” ЕООД с
ЕИК *********, му е наложена имуществена
санкция в размер на 2000,00 (две хиляди)
лева за нарушение на чл.128, ал.2 от Кодекса на труда КТ), като ОПРЕДЕЛЯ размера
на имуществената санкция на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Решението може да бъде
обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: