РЕШЕНИЕ
№ 799
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ПЛОВДИВ, ХХVIІІ състав, в
публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при участието
на секретар Б.К., като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 1013/2022година по описа на
съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл.27а ЗЗДет.
Образувано по жалба от А.Л.Т.,
ЕГН**********,***, в качеството му на родител и законен представител, подадена чрез
пълномощника адв.К. против Заповед № ЗД/Д-РВ-РД-002/29.03.2022г., издадена от Директор на Дирекция "Социално
подпомагане"
-Родопи, с която е наредено временно настаняване на
непълнолетното му
дете Р.А.Т., с постоянен адрес *** в семейство
на роднини- баба по майчина линия Р.А. В.с настоящ адрес ***, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от
Закона за закрила на детето.
В жалбата се
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен поради нарушение на административно-
производствените правила, противоречие с материалните разпоредби и в
несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Поддържа се, че са налице съществени нарушения на
административно- производствените правила, изразили се в непосочване на
конкретните основания по чл.25 ал.1 т.2 ЗЗД. Счита, че липсват
основания за издаване на посочената заповед поради обстоятелството, че майката
от години се грижи за детето чрез неговата баба. Излага съображенията си, че за детето е по-добре да живее в неговата семейна среда в Германия със
съответните родителски грижи, като настаняването при роднини следва
да бъде само в краен случай. Редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от пълномощника адв.К., която поддържа жалбата и ангажира доказателства. По
същество на спора и в писмени бележки иска отмяна на заповедта и връщане на
преписката със задължителни указания за временно настаняване на детето при баща
му. Претендира разноски.
Ответникът – Директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" – Родопи редовно
призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище счита жалбата
за неоснователна, а атакувания административен акт за правилен и
законосъобразен. Иска се отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.
Заинтересованата страна – С.Й.А., родител и законен представител на малолетното дете,
редовно призован, се представлява от пълномощника адв.
Ж.Б., която оспорва жалбата. По същество на спора излага становище, че липсват
посочените основания за незаконосъборазност на
обжалвания административен акт. Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Производството пред ДСП – Родопи е образувано по сигнал от м. септември 2020година на Р.А.В.,
баба по майчина линия на малолетната Р.А.Т. за предоставяне на социални услуги,
свързани с промени в поведението. С влязло в сила Решение №3479/23.10.2015г. по
гр.д.№24782015г е бил прекратен бракът между родителите С.Й.А. и А.Л.Т., като
родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на
лични контакти. В последствие и двамата родители трайно се установяват на
територията на ФР Германия, където съжителстват на семейни начала с други лица,
докато за малолетното им дете в България се е грижила баба му по майчина линия.
На основание постъпилият от нея сигнал са оценени рисковете за детето.
Така е изяснено от представеният социален доклад №СЛ/Д-РВ-РД/417-036/25.03.2022г. относно
предприемане мерки за закрила на малолетното дете, че се касае за родители,
чийто лични взаимоотношения са изключително влошени, което заедно с тяхното постоянно
местопребиваване на територията на друга държава, членка на ЕО, където съжителстват
с други лица, води до невъзможност те да упражняват пряк и непосредствен,
ефективен родителски контрол върху детето. Изводите в тази насока са изградени
както от беседите и с двамата родители, така и от материалите по гр. д.№1282/2020г
на Районен съд-Пловдив, свързано с предявени искове и от двамата относно промяна
на местоживеенето на детето от България на територията на ФР Германия, както и
промяна на родителя, който да упражнява родителските права върху него. В тази
връзка са изследвани от социалните работници приложеното заключение на съдебно-
психологична експертиза на Р.А.Т., както и становище на Служба по децата,
младежта и семейството при Окръжна служба за социални услуги към Областна
администрация Гюнцбург. От тях е прието, че
напрежението между родителите, които не успяват да комуникират нормално,
създава психологичен дискомфорт у детето, а отсъствието им от страната е пречка
те трайно да полагат грижи за него, като липсват основателни причини за това. Направен е извод, че с времето значимия
възрастен при определяне на неговото поведение се явява бабата по майчина линия,
с която то има изградена силна доверителна връзка. Изготвен е социален доклад
от 25.03.2022г. за възможностите Р.В.да полага грижи за детето. След приетата
оценка за дете в риск и възможностите за капацитета на родителите да полагат
грижи върху него, в социалният доклад е направена препоръка за наличие на
основания по смисъла на чл.25 ал.1 т.2 ЗЗД за настаняване на Р.Т.извън
семейството, а именно в дома на неговата баба по майчина линия- Р.А.В., която е
декларирала по чл.24 ал.3 ЗЗД и съгласие за това. Направена е всеобхватна
оценка от социалните работници на условията, които са най- подходящи за детето,
като е преценено, че най- добре с оглед неговото здравословно, психическо и
емоционално състояние е то да остане в дома на баба си, която има най- подходящ
капацитет да се грижи за него. В тази връзка е издадена и процесната Заповед №ЗД/Д-РВ-РД-002/29.03.2022година,
с която то е настанено временно до приключване на производството пред съда по
чл.28 от ЗЗДет в семейство на роднини- бабата по
майчина линия Р.А. ***, което е мястото, където детето е живяло и до момента. В
последствие след издаването на заповедта за временно настаняване на детето по
административен ред за нея е уведомен и жалбоподателят. Предприет е план за
действия по отношение на детето, който включва и оценка на възможностите на
бащата да полага необходимите родителски грижи. С вх.№33512 от 27.04.2022г. на
Районен съд-Пловдив е входирано и искане за
образуване на производство по чл.28 ал.4 от ЗЗДет.,
което към настоящият момент не е приключило.
По делото са събрани писмени доказателства, съдържащи
се в изпратеното заверено копие на административната преписка и писмени
доказателства към жалбата за проведени срещи по социални услуги във ФР Германия
и уведомявания на други пълнолетни членове на семейството, за проведени
производство относно деца в риск. Допълнително са
приложени доказателства относно компетентността на административният орган,
Доклад от 28.06.2021година за оценка на случай и предприемане на мярка за
закрила на дете, уведомление за образувано производство по чл.28 от ЗЗДет. пред Районен съд –Пловдив.
При
така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в производството
писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното
от правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимна страна в надлежния законовоустановен
срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания,
които осъществяват фактическия състав на разпоредбата на ч.25 ал.1
т.2 ЗЗД. При издаването й не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна. Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.
Съгласно процесуалното правило на чл. 142, ал. 1 от АПК преценката за
съответствието на оспорения административен акт с материалния закон следва да
бъде извършена към момента на издаването му. По силата на чл. 1, ал. 2 от ЗЗД държавата защитава и гарантира
основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи
деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и
психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа,
социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. В
изпълнение именно на тези свои задължения, при осъществяване на своите функции
и правомощия органите за закрила на детето следва да се ръководят от висшите
интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните
семейства. Освен това, органите за закрила на детето са длъжни да осигуряват на
детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като
предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни
мерки. Именно в изпълнение на тези функции компетентните институции следва да
съобразяват всички обстоятелства, свързани с житейския опит, мотивацията на
лицето да полага грижа, жилищните и материалните условия, необходими за
отглеждане на едно дете и не на последно място, съществуването на причини,
които биха навредили на психическото, физическото или социалното развитие на
детето.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД предоставяне на
социална услуга-настаняване
на дете в семейство на роднини или близки, се извършва от съда. До неговото произнасяне Дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред със заповед на директора по чл. 27, ал. 1 от ЗЗД. В заповедта са възпроизведени констатациите в
изготвения доклад от социалния работник, че Р.Т.на 12 години се нуждае от
специализирана социална закрила, защото попада в условията на §1,т.11, б. „А“
от ДРЗЗД за дете в риск /детето е останало без необходимата родителска грижа/, с което съществува опасност от увреждане
на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие. В тази връзка, като най- съответно на профила на
детето и като най- подходяща мярка е предложено нейното настаняване в семейство
на роднини- баба по майчина линия, където е пребивавала и до момента и които могат
в най- пълноценна степен да поемат грижата за нея до произнасянето на съда в
производството по ч.28 от ЗЗД. Този доклад,
преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по
установения ред и форма, съставляващ и индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, с който са установени факти и обстоятелства с
правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият е
доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и
действията, извършени пред и от социалния работник. Предвид това съдът приема
за установена фактическата обстановка, описана в него. Доказателства, оборващи
констатациите на социалните работници и установяващи противното в хода на
съдебното производство не са представени. Напротив, наличните доказателства след издаването
на процесната заповед сочат, че е извършена прецизна оценка на възможностите на
жалбоподателят като родител да полага грижи за непълнолетното си дете, както и
на родствениците му по бащина линия. Те
само потвърждават факти, които са безспорно установени в хода на
административното производство и са неспорни между страните по делото. Въз
основа на доклада е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с
която на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1,
т. 2,
вр. ал. 2 от ЗЗДет. е наредено
временно настаняване на непълнолетното дете в семейство на роднини, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от
Закона за закрила на детето. Предприетата с оспорената заповед мярка за закрила е най-
целесъобразно и с оглед спазване на принципите за закрила на детето, посочени в
чл. 3, т. 1-14 от ЗЗДет. Тя е временна и се налага незабавно по
административен ред при наличие на данни за "дете в риск". В случая
събраните по делото доказателства установяват, че административният орган е
разполагал с безспорни
данни, че непълнолетната Р.А.Т. е дете в риск, като родителите са в невъзможност да
полагат необходимите за нея родителски грижи, за което обстоятелство липсват
основателни причини. Това е
установено и в изготвения по случая доклад от социален работник.
По
тези съображения съдът намира за правилна
констатацията на административния орган, че в конкретния случай с прилагане на
мярка за закрила на
детето с неговото
настаняване извън семейството в семейството на най- близките му роднини, се изпълняват в най- ефективна и пълноценна форма
основанията за тяхното прилагане -осигуряване на педагогическа, психологическа
подкрепа за защита и гарантиране на основните права на детето, здравето и живота му. В случая въпросната мярка е взета законосъобразно, като тя е обоснована с изводите на социалния работник в доклада, че
родителите не са в състояние адекватно да се грижат за непълнолетното дете, което създава риск за здравето и живота му.
Предвид това съдът приема, че към момента на издаването на заповедта, тя е в
съответствие с материалния закон. В рамките на настоящото производство съдът
счита, че предпоставките за настаняване извън семейството към датата на
издаване на заповедта са били налице, поради наличието на безспорни
доказателства за необходимостта от предприемане на тази крайна мярка. Посредством предприетата мярка е постигната и целта на закона да бъдат защитени
интересите на детето и неговото, на първо място, физическо здраве, като
правилна е и целесъобразна преценката на ответния административен орган към
датата на постановяване на обжалваната заповед за наличие на основание по чл.
25, ал. 1, т. 2
от ЗЗД. –
да бъде настанено извън семейството дете, чийто родители са в трайна
невъзможност да упражняват съответния родителски контрол, за което липсват
основателни причини. По този начин ще се осъществят и в най- пълна защита висшите интереси на детето по смисъла на
чл.10 ал.1 ЗЗД, които имат приоритет пред
желанията или интересите на родителя. В конкретния случай, приоритетно значение
има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и
нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Тези права и интереси
са изцяло спазени с издаването на обжалваната заповед, с която е и постигнато
най-доброто осигуряване на посочените права на детето. Следва да се има
предвид, че въпросът
дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее
детето за в бъдеще е предмет на производство по чл. 28 от ЗЗД, което е в правомощията
на компетентния районен съд. Предвид изложеното и след цялостна служебна
проверка на обжалвания акт, съдът формира извода, че обжалваната заповед е
законосъобразна, издадена при спазване на относимите материално правни
разпоредби и процесуални правила, при което жалбата, като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото съобразно
разпоредбата на чл.143 ал.3 и ал.4 АПК разноски се
дължат на ответника и страната, за която акта е благоприятен. В случаят
ответникът не е направил искане за тяхното присъждане.
Искане за присъждането им е направена от заинтересованата страна, за която акта
се явява благоприятен. Такива се констатираха в размер на 600 лева за
адвокатско възнаграждение съгласно представеният договор за правна защита и
съдействие от 29.04.2022г., за което е направено възражение за тяхната
прекомерност, което е основателно. Съгласно чл.20 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие в
самостоятелните съдебни процедури по Закона за
закрила на детето минималното възнаграждение е 400 лева, в който размер и
следва да се присъдят разноски на заинтересованата страна за адвокатско
възнаграждение.
По изложеното и на основание чл.27а ал.5 ЗЗД и чл.172 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Л.Т., ЕГН**********,*** против Заповед
№ ЗД/Д-РВ-РД-002/29.03.2022г., издадена от
Директор на Дирекция "Социално подпомагане" -Родопи, с която е наредено временно настаняване на
непълнолетното му
дете Р.А.Т. в семейство на
роднини- баба по майчина линия Р.А. В.с настоящ адрес ***, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от
Закона за закрила на детето.
ОСЪЖДА А.Л.Т., ЕГН**********,***, да заплати на С.Й.А. ЕГН********** *** направените
по делото разноски в размер на 400.00/четиристотин/ лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: