№ 10515
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110117791 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Ищецът Я. К. предявява иск против *** с твърдение, че въз основа изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№ 26171/2014г. от СРС, 88 – ми състав в полза на *** против него е
образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Якимов, по което дело е постъпила на
5.2.2019г. молба от ответното дружество, основаваща се на договор за цесия. Ищецът
твърди, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, от
1.7.2018г. като счита, че последното валидно изпълнително действие е молбата за
образуване на изпълнително дело от 1.7.2016г. и счита, че подадените молби след изтичане
на 2- годишния срок, като подадени по несъществуващо изпълнително дело, не прекъсват
давността. Предявява установителен иск за признаване недължимост на сумата 463,23 лева,
законна лихва, възнаградителна лихва от 171,77 лева, мораторна лихва, както и разноски по
изпълнителния лист.
Ответникът в срока за отговор, счита иска за недопустим, защото ищецът няма
интерес от водене на делото. Оспорва иска като неоснователен, като твърди извършването
на изпълнителни действия, които счита, че са прекъсвали давностния срок.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните,
СРС е съобщил, че му е служебно известно, че по заявление от 16.5.2014г., подадено в СРС
от ***, на 26.05.2014 г., против настоящия ищец е издадена заповед по чл.410 ГПК, а на
19.8.2014г., поради неподаване на възражение – изпълнителен лист, за: сумата от 463,23 лв.,
1
ведно със законна лихва за периода от 16.05.2014 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 171,77 лв. за периода от 04.01.2013 г. до 19.4.2013 г.,
мораторна лихва в размер на 58,3 лв. за периода от 25.01.2013 г. до 25.04.2014 г. и 325 лв.
разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
От представеното по делото копие на изпълнително дело е видно, че същото е образувано
по молба на БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс ЕАД от 1.7.2016г. с приложен изпълнителен
лист, като на 10.8.2016г. е наложен запор на МПС, собственост на ищеца Я. К., ЧСИ е
изпратил запорни съобщения към кредитни институции, от които е върнат отговор на
26.2.2018г., че се налага запор на банкова сметка, но същият не може да се изпълни поради
липса на средства. На 5.2.2019г., ответното дружество *** е подало молба за конституиране
като взискател, въз основа договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.9.2018г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Вземането по изпълнителния лист, не попада
под посочените в чл.111 ЗЗД вземания, поради което и за тях се прилага общото правило на
чл.110 ЗЗД, и главницата за вземане по договор за кредит / основанието е видно от
изпълнителния лист/ се погасява с изтичане на 5 години от изискуемостта й.
Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно производство. По делото няма
данни за подадено възражение. Искът по чл.439 ГПК, се основава на факти, настъпили
след издаване на заповедта и изпълнителния лист.
Относно спорния въпрос дали давността за вземането е изтекла, са приети две
Тълкувателни решения на ВКС. С т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ
на ВКС се прие, че „Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие
за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД.“, както и че постановките на
ППлВС № 3/1980г. / в рамките на изпълнителния процес, давност не тече, а същата е
спряна/, са изгубили сила.
С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на изпълнителното
дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира на осн.
чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД .
С Тълкувателно решение по т.д.№ 3/2020г. от 28.3.2023г. на ОСГКТ на ВКС, се
прие, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече
от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
При съобразяване на горните две задължителни за СРС тълкувания на закона, следва
2
да се приеме, че 5- годишната давност за вземането по изпълнителния лист е изтекла към
датата на подаване на отговора на исковата молба от ответното дружество. Изпълнителното
производство е образувано след 26.6.2015г., като от тази дата, до подаване на отговора от
страна на ответника , няма извършвани никакви годни изпълнителни действия,
прекъсващи давността, съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС.
Запорните съобщения, които са изпращани по това изпълнително дело, и наложеният запор
на МПС, без извършване на опис на същото, не са довели до преводи в полза на ЧСИ. Този
извод на съда следва от обстоятелството, че ако изпращането на запорните съобщения не
доведе до същинско налагане на запор /например поради липса на наличност по банковите
сметки, както е в настоящия случай/, то и взискателят следва да посочи друг изпълнителен
способ за събиране на вземането си, в противен случай едновременно, не събира вземането
си, и бездейства, или налице е хипотезата на чл.433,ал.1,т. 8 ГПК. Налагането на запор
върху сметки, в които няма средства, не води до събиране на вземането, защото този запор е
свързан с едно бъдещо несигурно събитие – евентуалното постъпване на средства по тези
сметки и не може да се приеме, че вземането се събира по този начин. Същото се отнася до
налагането на запор върху МПС, който не е довел до резултат – събиране на вземането
принудително.
Последващите молби на взискателя – ответник за извършване на изпълнителни
действия не са годни да прекъснат давностния срок, защото същите са относими само към
приложението на разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК, тъй като не са довели до събирането
на суми. В този смисъл е посоченото тълкуване на ВКС в ТР ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№
2/2013г. на ОСГКТ на ВКС. Ето защо, следва да се приеме, че последното изпълнително
действие, прекъснало давността, е от 1.7.2019г. – молбата на взискателя за образуване на
изпълнително дело, като след тази дата, не са извършени никакви изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността, ето защо, 5- годишната давност е изтекла към датата на
подаване на отговора на исковата молба – 22.5.2023г., и искът е основателен изцяло, и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има правото на разноски.
Ищецът е сторил разноски за 50 лева за държавна такса и 400 лева адвокатско
възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.439 ГПК, че Я. А. К. ЕГН *** с адрес ***
със съдебен адрес ***, не дължи чрез принудително изпълнение на *** ***, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 463,23 лева главница , ведно със законна лихва от
16.5.2014г. до плащането, възнаградителна лихва от 171,77 лева за период 4.1.2013г. -
19.4.2013г., мораторна лихва в размер 58,30 лева за периода 25.1.2013г. до 25.4.2014г. и 325
лева разноски, от които 25 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение за юрисконсулт,
за които по гр.д.№ 26171/2014г. от СРС, е издаден изпълнителен лист в полза на „*** ,
3
които вземания са прехвърлени на ответното дружество въз основа договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 14.9.2018г.
ОСЪЖДА *** ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Я. А. К.
ЕГН *** с адрес *** със съдебен адрес *** сторените по делото разноски от 450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4