Р
Е Ш Е
Н И Е
№
288 19.11.2019 год. гр.Д.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На осемнадесети октомври 2019 год.
В открито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДИАНА
ДЯКОВА
Секретар:Елица А.
като разгледа гражданско
дело № 444 по описа за 2019 год. за да се произнесе
съобрази следното:
Въз основа на подадени искови молби
рег.№№ 5789/21.09.2018 год. и 5792/21.09.2018 год. са били образувани гр.д.№№443/2018 год. и 444/2018 год. по описа на Д.кия окръжен съд,съединени за общо разглеждане по почин на
съда на основание чл.213 от ГПК с определение № 373/02.05.2019 год. по прекратеното гр.д.№ 443/2018 год.
Предявените от всеки от ищците :1./ В.Й.Й.,
ЕГН ********** ***, със съгласието на К.К. Р.-Й. ,
ЕГН **********,негова майка и законен представител и 2./Н.П.А.,ЕГН **********,***,със
съгласието на М.Й.Г.,ЕГН ********** ,нейна майка и законен представител срещу Д.П.П.,ЕГН **********,*** осъдителни искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
са за присъждане за суми,съставляващи :1./обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на телесни увреждания,резултат от пътно-транспортно
произшествие , причинено виновно от
ответника ,при управление на личен
автомобил марка “Фолксваген Пасат Вариант“,с рег.№ *** на дата
23.10.2015 год. , в гр.Д. на ул.“С.С.,както и
2./обезщетение за неизпълнение на парично задължение, определено по размер на
законната лихва за периода от
увреждането и до завеждане на
исковата молба.
Изложени са твърдения,че шофьорът на лекия автомобил нарушил правилата
за движение по пътищата,изразяващо се в несъобразяване на скоростта с пътните
знаци и обстановка и не пропуснал на пешеходна пътека тип“зебра“ преминаващите
по нея деца ,при което последвал удар от
автомобила.Непосредствено след настъпване на произшествието,пострадалите били
транспортирани в „Многопрофилна болница за активно
лечение-Д.“АД,където им оказали незабавна помощ и били задържани за болнично
лечение.Вследствие на удара на В.Й. била нанесена средна телесна повреда,изразяваща
се в пукване /фисура/ на дясна бедрена
кост,затруднила движението на десен
долен крайник за период от около 2-3 месеца и отчупване на част от режещата
повърхност на първи долен резец в дясно,разкъсно-контузна
рана по гръбната повърхност на първи пръст на лявото
стъпало. Вследствие на удара на Н.А. била нанесена средна телесна
повреда,изразяваща се в счупване на срамната
кост в дясно, затруднила движението на
десен долен крайник за период от около 2 месеца и кръвонасядания
на ляв долен крайник и по лявото бедро и пръсти 1,2 и 3 на дясната
ръка.Телесните увреждания били съпроводени с изключителни физически болки,
налагали продължително лечение,вкл.болничен престой, обездвижване, довели до невъзможност
за самостоятелно предвижване,отсъствие от училище,преустановяване на
упражнявани от децата други дейности и
занимания ,както и направата на финансови разходи за лекарства,запис на
рентгенови снимки на компакт диск.Стресът и шокът от катастрофата били с трайно
действие и с особено тежки последици и поражения върху психиката и развитието
на пострадалите,предвид възрастта им.Виновното поведение на водача на лекия
автомобил и механизма за настъпване на
ПТП били установени с материалите по досъдебно производство:констативен
протокол с пострадали лица № 240015-88/23.10.2015 год.,протокол за оглед от
същата дата,автотехнически и медицински експертизи
/единични и комплексни/,респективно съдебно производство за освобождаване от
наказателна отговорност на дееца и налагане на административно наказание.
Ответникът не оспорвал обстоятелствата около настъпването на ПТП и отговорността си за заплащане на претендираното обезщетение ,в каквото насока били отговори на покани за доброволно плащане и
отправено от него уведомление до
застрахователя му.
С оглед на горното е отправено искане, Д.П.П. да бъде осъден да заплати 1./ обезщетения за неимуществени вреди
–болки и страдания : на В.Й.Й. в размер от
30 000 лв. и на Н.П.А. в
размер от 50 000 лв.,ведно със законната лихва ,считано от завеждане на
исковите молби на дата 21.09.2018 год. и до окончателното изплащане на
обезщетенията; 2./ обезщетения
за неизпълнение на парични задължения от 30 000 лв. и 50 000 лв., определени по размер на
законната лихва за периода от датата на увреждането 23.10.2015 год. и до
завеждане на исковите молби на дата 21.09.2018 год.: на В.Й.Й.
в размер от 8 870.06 лв. и на Н.П.А. в размер от 14 783.44 лв;3./обезщетения за имуществени вреди: на В.Й.Й. в размер от 55 лв.
и на Н.П.А. в размер от 39.46
лв., ведно със законната лихва ,считано от завеждане на исковите молби на дата
21.09.2018 год. и до окончателното изплащане на обезщетенията.
Ищците заявяват искане да им бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски,вкл. по реда на чл. 38 ал.2,във
връзка с чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение
за оказаната им безплатна адвокатска помощ..
Ответникът Д.П.П. оспорва основателността на исковете,което свое становище е изразил в
подадени в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговори рег.№№ 7272/22.11.2018
год. и 7283/23.11.2018 год.
Механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие по причина
виновното поведение на водача на лекия автомобил , не можело да се счита за
установен по категоричен начин от констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на
местопроизшествието,съставени от длъжностно лице след настъпването на ПТП и документиращи единствено последиците му.
Изпратеното на застрахователя уведомление не съставлявало признание за вина,а
изпълнение на законоустановено задължение по чл. 206
ал.1 от КЗ от 2005 год./отм./ за съобщаване на настъпило застрахователно
събитие,а приложения протокол от съдебно заседание нямал задължителната сила на
присъда на наказателен съд по смисъла на чл.300 от ГПК.Размера на претендираните обезщетения бил силно завишен,несъобразен с
правилото на чл.52 от ЗЗД и задължителна практика на ВС от 1968 год., несъответен на представената медицинска
документация за причинените телесни увреждания и на лишено от конкретика заключение на клиничен психолог.Настоява за
прилагане на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД,като обезщетенията бъдат
намалени поради съпричиняване на вредоносния резултат
от ищците,нарушили като пешеходци разпоредбите на чл.113 и чл.114 от Закона за
движение по пътищата-макар да са пресичали на място с очертана маркировка върху
пътното платно и поставен знак за пешеходна пътека,изскочили внезапно ,без да
се огледат и предприели бягайки пресичане.Настоява да бъде отчетено и съпричиняването на родителите,поради неупражнен родителски
контрол и недостатъчно възпитание на децата им,за което носят лична отговорност
по чл.48 ал.1 от ЗЗД.
С определение № 126/26.02.2019
год. по в.ч.гр.д.№ 83/2019 год. на Апелативен съд В. и № 116/21.02.2019
год. по в.ч.гр.д.№ 84/2019 год. на Апелативен съд В. Застрахователна компания “***“АД,К., чрез Застрахователна компания “***-клон
България“КЧТ,ЕИК *** е била конституиран
като трето –лице помагач на ответника по гр.д.№ 443/2018 год. и гр.д.№ 444/2018
год.
С искови молби рег.№№
7273/22.11.2018 год. и 7284/23.11.2018 год.,ответника по първоначалните
искове Д.П.П.,ЕГН **********,***,застрахован при условията на
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ е предявил срещу
подпомагащата го страна Застрахователна
компания “***“АД,К.,с адрес на управление гр.Н.,ул.“С.“№**,С.*–ти
4-ти етаж,регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № ***, чрез
Застрахователна компания “***-клон България“КЧТ,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.С.,район *** обратни
осъдителни искове с правно основание чл.229 от КЗ от 2005 год./отм./ за суми,съставляващи застрахователни обезщетения, равняващи се по
размер на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от деликт в случай,че
удовлетвори увредените лица В.Й.Й. и Н.П.А..
Застрахователна компания “***“АД,К.,с адрес на управление гр.Н.,ул.“С.“№**,С.*–ти 4-ти етаж,регистрирано в Търговския и фирмен
регистър на Р К. под № ***, чрез Застрахователна компания “***-клон
България“КЧТ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,район *** счита обратните искове за
неоснователни.Увредените лица В.Й.Й. и Н.П.А.-ищци по първоначалните искове не били
доказали предпоставките за възникване на отговорността на застрахователната
компания и своето право за получаване на обезщетение за вреди от
ПТП.Отговорността на застрахователя била вторична на деликтната
отговорност на водача на лекия автомобил,а категорични данни за елементите от
фактическия й състав:противоправно и виновно негово поведение в причинна връзка
с настъпването на вредоносните резултати не били засвидетелствани в
констативния протокол за ПТП . Ответникът
оспорва описания в констативния протокол
механизъм на ПТП,всички твърдения по отношение вида,характера и степента
на уврежданията на пострадалите лица,продължителността на оздравителния
период,направата на разходи за лечение,респективно при наличие на такива,че са
във връзка с ПТП.Деянието на Д.П. било случайно,а пострадалите лица съпричинили
вредоносния резултат с предприето пресичане на пътното платно в нарушение на
разпоредбите на чл.113,чл.114 и чл.5 от ЗДвП.Размерът на претендираното
обезщетение не бил съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Настоява за отхвърляне както на
главните искове,така и на обратните такива.
С решение на Районния съд в Н.,публикувано на дата 23.08.2019 год. в
официалния вестник на Република К. е
открито производството по ликвидация на Застрахователна компания “***“АД,К.,поради
което с определение от проведено на дата 18.10.2019
год. съдебно заседание и на основание
чл.229 ал.1 т.7 от ГПК ,производството по делото в частта на обратните искове е
било спряно. Продължило е разглеждането
на исковете на В.Й.Й. и Н.П.А. срещу Д.П.П.,
с участието на обявената в несъстоятелност застрахователна компания на адрес
и представителство : Официалния
синдик,Ъгъла на ул.“Г.М.“ и ул.“М.“ №*, * Н.,К. и П.Н., ул.“Р.“ №*,сграда Т.,1-ви
етаж,1070 Н.,К., в качеството й на трето –лице
помагач на ответника,за
което производството по несъстоятелност
не е процесуална пречка.
Окръжният съд след
запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната
фактическа обстановка по претенцията:
Ищецът В.Й.Й. е роден на дата *** год.-така удостоверение за раждане
Серия ДГ № ***/10.01.2003 год. на Община Д.-град.
Ищецът Н.П.А. е родена на дата *** год.-така
удостоверение за раждане Серия ДГ № ***/30.10.2003 год.
За инцидента е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 240015-88/23.10.2015 год.
от мл.сержант Б.А.,дежурен ПТП при сектор ПП-Д.,в който е отразено,че
участник № 1- Д.П.П.,ЕГН **********,*** ,при
управление на личен автомобил марка
“Фолксваген Пасат Вариант“,с рег.№ *** на дата 23.10.2015 год. не е пропуснал и
е ударил пресичащите пешеходци на
сигнализирана пешеходна пътека тип“зебра“:участници №№ 1 и 2 В.Й.Й. и Н.П.А.,при което са причинени видими щети по
автомобила-преден капак и броня,а на пешеходците –пукната кост на дясното
бедро,фрактура на срамна кост и натъртвания.
Съгласно приложен по ДП № 952/2015 год.
протокол от 23.10.2015 год., огледа на пътно-транспортното
местопроизшествие е извършен след
получено на 09.00 часа съобщение,като поради липса на видими следи и белези,то
е било посочено от ответника по делото.Към
протокола е приложена мащабна скица на
ПТП,визуализираща с оразмеряване мястото на инцидента .
Ответникът Д.П.П. е бил разпитан като свидетел на дата 23.10.2015 год. и
като обвиняем на дата 28.01.2016 год. по ДП № 952/2015 год.Заявил е ,че е
собственик на лек автомобил “Фолксваген Пасат Вариант“,с рег.№ ***,който управлявал на дата 23.10.2015 год.,около 07.10 часа.В
колата били сина му и негов съученик,които водел на училище в ЕГ“Гео
Милев“.Движел се по ул.“С.С.“ в посока магазин
“Била“със скорост от около 30-35 км./ч. и с включени фарове.Валяло дъжд,все още
било тъмно,не може да посочи имало ли е улично осветление,може би не. Не помни
дали пред него или в насрещната лента за движение е имало друг
автомобил.Достигнал до пешеходната пътека до детската градина по ул.“С.С.“. Двете деца,които пресичали,видял в последния момент,на
около метър от автомобила си ,вече в края на пешеходната пътека,в неговата
лента за движение и от страната на жилищната кооперация срещу детската
градина.Веднага натиснал спирачка,но
колата ги ударила.След като натиснал рязко спирачка,колата не поднесла,спряла
плавно,може би след около 2-3 метра след
бабунката на
пешеходната пътека.Децата паднали пред колата
и до тротоара на платното за движение.Излязъл от автомобила ,видял че са
адекватни и ги отвел в „Бърза
помощ“,като даже уведомил родител на едно от децата по телефона.Предполага,че
за да не види децата на пешеходната пътека,тъй като те идвали от негово ляво,не
е разполагал с видимост,тъй като са попаднали зад лявата колона на автомобила и
съответно се е получила “мъртва точка“.
Ищците В.Й.Й. и Н.П.А. са били разпитани като свидетели на
дата 23.10.2015 год. по ДП № 952/2015 год.Заявили са, че на
посочената дата,около 07.15 часа сутринта отивали на училище.Било тъмно и
валяло дъжд.Когато трябвало да пресекат ул.“С.С.“ от
детската градина към тяхното училище-СОУ“П.Р.Славейков“ ,преди да стъпят на
пешеходната пътека се огледали в двете посоки .Видели автомобил ,който спрял
,за да им даде възможност да пресекат.В далечината забелязали автомобил,за
който преценили ,че е далеч и също ще спре ,за да преминат.Вървели с нормален
ход по пешеходната пътека и в края й,почти до отсрещната улица,видели светлините
на фарове и усетили удар.Паднали на земята,шофьора им оказал помощ и ги
транспортирал до болницата.
Показания по настоящото дело като свидетели са дали децата,пътуващи в автомобила на ответника по
време на инцидента- П.Д.П./син на ответника/ и К. Й.П. /съученик на П.П./. Децата учили в Езикова гимназия и били първа
смяна. Движели се по ул.“С.С.“ ,където било тъмно
и нямало улично осветление ,валяло дъжд .
Когато наближили пешеходната пътека
забелязали две деца и било неизбежно да се избегне удара. Колата се движела в
дясната лента,а децата идвали от другата. Св.П. седял на пасажерското място
отпред,а св.П. на седалката зад шофьора,според сина на ответника,докато св.П.
сочи,че е седял на седалката зад своя съученик.Св.П. гледал настрани,но не и
пътя.Заявява,че забелязал децата на
разстояние от около 3-4 метра,но така също
след удара ,в последния момент или точно по време на удара, защото имало
реакция от баща му ,който възкликнал и спрял веднага след удара.От удара децата
паднали на пътното платно,неговия баща им оказал помощ,а те отишли на училище.Св.П.
си играел на телефона и гледал пътя от
време на време,в колата слушали музика.Когато станал инцидента видял децата или малко преди това, те
изскочили в последния момент,така също възприел
децата пред колата точно по време на удара. Удара бил в дясната лента, по-близо до
тротоара.Счита,че секунди преди удара ,когато шофьора забелязал децата, веднага намалил
скоростта, като в колата се чуло рязко
спиране.Непосредствено преди удара децата бягали, изскочили рязко от лявата
част на тротоара.Посочва,че децата бягали непосредствено преди удара ,но не
може да уточни разположението им едно спрямо друго-едно зад друго или едно до
друго.
Видно от материалите
по а.н.д.№ 334/2016 год. по описа на ДРС ,ДП № 952/2015 год. по описа на
Първо РУ на МВР-Д. е приключило и е било изпратено на Д.ката районна
прокуратура със заключително мнение за повдигане на обвинение спрямо Д.П.П. за престъпление по чл. 343а ал.1б.“в“,пр.1-во,във връзка
с чл.343 ал.3,пр.4-то и предложение последно,б.“а“,пр.2-ро,във връзка с чл. 343
ал.1 б.“б“ ,пр.2-ро,вр. с чл. 342 ал.1 от НК.С
постановление от дата 15.03.2016 год.,районният прокурор е преценил,че са
налице основанията на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност
на обвиняемия П. с налагане на същия на административно наказание.С протоколно
определение № 157/13.04.2016 год. по а.н.д.№ 334/2016 год. и на
основание чл.343а ал.2 от НК,Д.кия районен съд
е прекратил наказателното производство,като е постановил материалите по делото
да бъдат изпратени на Сектор “Пътна полиция“ОД МВР гр.Д. за ангажиране на
административно -наказателната отговорност на дееца Д.П.П..
Съгласно епикриза И.З.14818 на ортопедично
отделение на “МБАЛ-Д.“АД Н.П.А. е бил
приета за болнично лечение на 23.10.2015 год. и изписана на дата 30.10.2015
год. Поставена й е била окончателна диагноза :Счупване на пубиса
в дясно.Закрито. Извършена е била процедурата:закрито наместване на фрактура
без вътрешна фиксация -тазови кости.Болната е била
поставена на строг постелен режим. Дадена е препоръка
за постелен режим за
четири седмици.
Съгласно изготвена от клиничен психолог –психотерапевт Б.Г.
психологическа консултация от дата
29.11.2017 год., наблюдават се симптоми на тревожност по отношение на ищцата Н.П.А..Ищцата е споделила,че две
години имала големи страхове.След инцидента била два месеца в болнични,а след
като й позволи да се движи,две седмици се учела да ходи.По това време се
страхувала,дали изобщо ще може да ходи.Изпитвала големи притеснения при
пресичане на пешеходна пътека я обземала
паника и постоянно се сещала за
всичко,което й се случило.Тази паника отминала ,но с наближаване на зимните
месеци започнали притесненията й ,да не би да падне,когато е заледено и да си
счупи нещо.Към датата на изследването
детето все по рядко сънувало кошмари.Същата преживява посттравматичен
стрес,който започва като закъснял или твърде продължителен отговор към
стресовото събитие-ПТП на пешеходна пътека.Детето е трансформирало страха от
катастрофата в страх и тревожност да не си счупи нещо,което пречи на
нормалното й функциониране.Малко са хората,които след преживяването на
изключителна стресова ситуация успяват да се справят с натиска,който психиката
започва да оказва върху съзнанието.Изпада се в дълги моменти на стрес и
тревога.Преживяванията включват спомени,които изплуват без
контрол,кошмари,внезапни проблясъци от момента.Симптомите карат човек отново да се чувства ,като че ли
преживява събитието.Много често спомените се връщат и когато човек чуе или види
нещо,което му напомня за инцидента.
Съгласно епикриза И.З.14819 на ортопедично
отделение на “МБАЛ-Д.“АД В.Й.Й. е бил приет за болнично лечение на 23.10.2015
год. и изписан на дата 30.10.2015 год.Поставена му е била окончателна
диагноза:Счупване -фисура на тялото на дясна бедрена
кост.Закрито.Извършена е била процедурата:закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация - бедро.Болният е бил постановен на
постелен режим.Дадена е препоръка за гипсова имобилизация на десен долен крайник за 4 седмици.
Съгласно изготвена от клиничен психолог –психотерапевт Б.Г.
психологическа консултация от дата
29.11.2017 год., наблюдава се наличие на тревожност ,задържане на негативни
емоции и нерешителност по отношение на ищеца В.Й.Й..Детето
е споделило,че първоначално след инцидента му било притеснено да излиза,два-три
месеца се оглеждал повече отколкото било нужно при пресичане на улица.Същият е
съмняващ се,зависим и се опитва да трансформира реалността.Страхът и тревогата
се срещат у деца на всеки стадии от развитието.Особено опасни са специфичните
страхове от определена ситуация или обект.В симптома става трансформация на
тревожното състояние чрез различни защитни механизми/изтласкване,проекция,регресия
и др./.Децата преживели критично събитие са объркани,безпомощни,изпитват
страх,тревожност,гняв,вина,срам и скръб,не могат да спят,загубили са вяра в
себе си и околните.
В.Й.Й. и Н.П.А. са отсъствали от училище в
периода 23.10.2015 год.-29.11.2015 год.-така медицински бележки изх.№№ 14818 и
14819 /30.10.2015 год. на МБАЛ-Д.,ортопедично отделение.
Съгласно заключение рег.№ 4537/02.07.2019 год. на вещите лица д-р Д.Д.-Н-к отд. “Съдебна медицина“,гр.Д.;д-р
Р. М.-Н-к отд.“Ортопедия и травматология МБАЛ“Света
Анна“,гр.В. и инж.Е.Ж.-автотехнически експерт ,изготвили
назначената по делото комплексна експертиза, непосредствено преди произшествието лекият автомобил “Фолксваген
Пасат Вариант“,с рег.№ *** се е движел със скорост около 31.49 км/ч.При тази
скорост на движение и отчитане състоянието на платното за движение (мокра
асфалтова настилка,запазена ,без неравности по нея,хоризонтална),опасната зона
на спиране на лекия автомобил е имала дължина около 18.43 м.При съобразяване на
данните за установените повреди по лекия автомобил,техническите му
характеристики,разположението му след произшествието,размерите на платното за
движение по ул.“С.С.“ и разположението на пешеходната
пътека,данните от протокола за оглед на ПТП и скицата с посоченото място на
удара от водача на лекия автомобил,мястото на удара между лекия автомобил и
пострадалите деца Н.А. и В.Й. се намира
на пешеходна пътека ,на около 3.20 м.
след ОР 1 / ориентирът е пътен знак за пешеходна пътека тип Д17,намиращ се 1 м. вдясно в десния край на платното за
движение/ и на около 2.40 м. в ляво от десния край на платното за движение по посока на движението на автомобила,като
общата ширина на двете платна за движение е 10.50 метра,съобразно приложената
мащабна скица на ПТП.При съобразяване
хода на движение на пострадалите деца,лекият автомобил се е намирал на отстояние от мястото на удара съответно 70.85 м. при бавен
ход; 51.01 м. при спокоен/обикновен /ход и 41.81 в. при бърз ход.Произшествието
е станало на прав участък ,при работеща светофарна колона с жълта мигаща
светлина тип „бягащ пешеходец” и при
липса на други движещи се автомобили в участъка между лекия автомобил и
мястото,където децата са пресичали ул.”С.С.”.По тази
причина мястото върху платното ,където са се движели децата е било осветено от
светофарната колона,а не от фаровете на автомобила и не е възможно децата да
бъдат осветени от фаровете на лекия автомобил,включени на къси светлини,тъй
като те преди това са били осветени от светлината на светофарната уредба. По
отношение механизма на настъпване ПТП на
дата 23.10.2015 год.,в тъмната част на денонощието ,около 07.10-07.20 часа. в
гр.Д.,по ул.”С.С., вещите лица са посочили,че лекия
автомобил се е движел по посока кръстовището с ул.”К.М.” с включени фарове на
къси светлини,а светофарната уредба над пешеходната пътека е била с включена
мигаща жълта светлина тип „бягащ пешеходец”,като по този начин е осветявала
района на пешеходната пътека,където е станало произшествието,по което няма
неравности,които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.В същото
време Н.А. и В.Й. са предприели пресичане на пътното платно за движение на ул.”С.С.” в посока от детската градина към тротоара ,от която
страна на улицата се намира СОУ”П.Р.Славейков”,т.е. от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на лекия автомобил.Според обясненията на децата,те са
пресичали платното за движение по
пешеходната пътека,перпендикулярно на надлъжната му ос,движейки се с нормален
ход,като от лявата страна се е намирал В.Й.,а Н.А. е била в дясно от него.В
резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на автомобила и децата е настъпил удар между
предната част на автомобила в средата и
дясната страна на Н.А. и В.Й. в областта на таза и горната част на дясното
бедро.Вследствие скоростите,посоките и разликата в масите на лекия автомобил и
децата,при удара те са изхвърлени по посока на движението на лекия
автомобил,като са паднали върху платното за движение пред спрелия след удара
автомобил.При сравняване дължината на опасната зона на спиране на автомобила,отстоянието на автомобила от мястото на удара,при
своевременна реакция и предприето
спиране в момента,в който децата са навлезли в платното за движение по ул.”С.С.”,водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати
произшествието,спирайки автомобила си
преди мястото на удара ,в който и
да е начин на движение на децата-бавен,спокоен и бърз ход на движение.С оглед
конкретната пътна обстановка,метеорологични условия,час от денонощието,
включените фарове на къси светлини е възможно да бъдат възприети от разстояние
по-голямо от 300 м.С оглед отстоянието на автомобила
от мястото на удара,в момента ,в който са навлезли на пътното платно /от 41.81
м. до 70.85 м./,пострадалите деца са имали възможност да възприемат светлините
на автомобила преди да навлязат на пътното платно.С оглед на горното ,те са
имали техническа възможност да предотвратят произшествието,ако преди да
предприемат пресичане са изчакали
преминаването на лекия автомобил.Експертите не могат да дадат отговор
,дали пострадалите деца са имали възможност да съобразят разстоянието до лекия
автомобил при навлизането им на платното и скоростта му на движение,тъй като се
касае до субективни възприятия на пострадалите към момента на произшествието.Вследствие
ПТП от 23.10.2015 год. ищците са получили травматични увреждания ,както следва:
Н.А. –счупване на дясна срамна кост на таза,довело до трайно затруднение
движението на долен десен крайник за период от около 2 месеца;лечението е с
режим на легло за 25-30 дни и ходене с помощно средство за още около 30
дни,като може да остане за по-дълъг период накуцване с десния крайник поради
залавяне на мускулатура в близост до счупената кост;В.Й.-пукване на дясна
бедрена кост,довело до трайно затруднение движението на долен десен крайник за
период от около 2-3 месеца; лечението е с гипсова имобилизация
за 30 дни,ходене първоначално с две патерици,а след 15-20 дни с една за общо 60
дни с постепенно натоварване на крайника.В първите дни 15-20 дни има пълно
обездвижване,а натоварване на крайника се разрешава след 30-тия ден от
счупването;отчупване на режещият ръб на първи долен резец в дясно,което не води
до трайно затруднение на дъвченето и говоренето ,но представлява естетически
дефект и причинява неудобство при храненето; разкъсно-контузна
рана на първи пръст на лявото стъпало,временно разстройство на
здравето,неопасно за живота и обичайно преминава за около 2 седмици.През цялото
време на оздравителния период,получените от ищците увреждания причиняват
неудобство в ежедневието и учебния процес и са придружени със значителни
по интензитет болки и страдания.Продължителността на болките и страданията е около месец,а на неудобствата в ежедневието
и учебния процес е около 2-3 месеца. Механизма на причиняване на
уврежданията е удар с или върху твърд
предмет и може да бъде получен по описания в исковата молба начин,като е налице
причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и травматичните увреждания на Н.А.
и В.Й..
Вещото лице д-р К.К. ,доктор по клинична психология ,изготвил съдебнопсихологична експертиза по
делото на Н.П.А. е посочил в заключение рег.№ 5994/18.09.2019 год.,че
понастоящем няма данни за актуална психологическа травма,която да води до
нарушения във функционирането.Детето е преживяло стресова ситуация,като няма
данни за посттравматичен стрес .Не са налице данни за наличие на трудности при
справяне с преживяното събитие,като освидетелствания използва адаптивни модели
за справяне в трудни житейски ситуации.Няма данни преживяното събитие да оказва
влияние върху функционирането ,както и към момента на изследването да е довело
до трайна дезадаптация или да оказва влияние върху
социалното ,психическото функциониране,както и да мотивира поведението му.
Вещото лице д-р К.К. ,доктор по клинична психология ,изготвил съдебнопсихологична експертиза по делото е посочил в
заключение рег.№ 5983/18.09.2019 год. ,че преживяната ситуация от В.Й.Й. не покрива
критериите за актуална психотравма,достигаща
до ниво на посттравматично стресово разстройство.Й. е преживял стресова
реакция,която не нарушава функционирането му и не е довела до трайна дезадаптация.Същият е много добра адаптация,ситуацията не
оказва влияние върху функционирането ,няма дълготраен неблагоприятен ефект
върху психиката му,вкл.понастоящем и няма данни,че ще оказва последици и
влияние за в бъдеще в различни житейски
ситуации.
К.К. Р.-Й. -майка на ищеца В. Й. свидетелства,че той и ищцата Н.П.А. всяка сутрин си звънят по телефона и заедно тръгват за училище,тъй
като живеят в съседни блокове и учат в един клас.Училището започвало от 07.30
часа и затова децата тръгвали около
07.00 часа. Скоро
след като синът й тръгнал за училище
се обадил по телефона да й съобщи за инцидента и че шофьора на лекия
автомобил,който ги е блъснал ги кара в Бърза помощ. В залата на Бърза помощ видяла,че двете деца са на легла, притеснени, пребледнели. По-късно,
директно от Бърза помощ децата били преместени в отделението по ортопедия и настанени в една стая.Тя и майката на Н. се редували да
стоят при тях денонощно. Сложили им едно параванче ,защото
са момиченце и момченце и не им давали да стават, а те имали физиологични нужди
и се притеснявали .Децата били изписани
заедно от болницата след около десетина дни. В. бил 1 месец с гипс и понеже
семейството живеело на 3-ти етаж без
асансьор, го завели в дома на баба му и
общо взето се наложило при нея да се премести и цялото семейство за това време и докато детето започне да ползва
патерици .В. бил с патерици още около месец-първо с две,като постепенно премахнали
едната .Налагало се прием на медикаменти
за по-бързо калциране на костта.Свидетелката водела сина си на училище, за да
не го бутнат някъде с патериците. Отваряли
им задния вход на училището,за да влезе-да му е по –близо и да не
се налага да върви.Детето наваксвало трудно с учебния материал,наложило се да
го запишат на частни уроци по български език.В. бил картотекиран състезател към
тенис клуб „И.“,ходел даже на състезания. Тъй като около
3 месеца не тренирал,започнал постепенно отново,но изостанал в сравнение с
другите си връстници и се наложило да прекрати състезателната си
дейност.Св.М.Й.Г.-А.-майка на Н.А. дава показания, че видяла детето си в спешното, то плачело, не говорело и било очевидно под стрес. В. бил малко по
–овладян.Изнася същите данни по отношение болничния престой на децата,като
майката на В..Н. навършила 13 години по време на болничния престой и в
отделението се наложило да празнува рождения си ден. Прибрали се в къщи с
линейка, въпреки, че живеели на 5 минути от болницата ,където следващите 40 дена, Н. прекарала неподвижна.Заради мястото на
счупването не можело да й се постави имобилизация и
при нея било въпрос на самосъзнание да не се движи ,докато целия крак на В. бил
гипсиран .Заради залежаването,всеки ден следвало да бъде разтривана,къпането й
било изключително трудно,приемала обезболяващи,витамини и препарати за калциране.
Н. била много живо дете, свирила на пиано, ходела на театрално
музикален център, на солфеж, пеела, имала
5-6 медала от конкурси.По тази причина й било изключително трудно да прекара
тези дни,като вижда единствено майка си .Учела, мъчела се да навакса,тъй като реално с В. около месец и половина не били на
училище. Сега, не намирала смисъл да се върни към предишните си занимания.Първите
думи на детето след инцидента били въпрос,дали няма да остане инвалид.Година и
нещо си замятала единия крак.Все още се страхувала да пресича.Св.Х.С.З.,при посещение в болничното заведение по повод
рождения ден на Н., констатирала,че децата са обездвижени,изглеждат
травмирани,притеснени.Св.Г.В.К.,учител по математика и гласен ръководител на
децата в СОУ“П.Р.Славейков“ е работила три години с децата .Сочи,че били много
отговорни,справяли се почти перфектно в училище,имали амбицията да продължат
образованието си след 7-клас в друго добро училище.Занимавали се и с много
други дейности:Н. с музика,а В. със спорт.В. се завърнал в училище след месец,а
Н. след почти тримесечно отсъствие,тъй
като била неподвижна и обездвижена за дълъг период от време.В. имал сериозно
поражение на крака си,завърнал се след инцидента в
училище с патерици,куцукал от етаж на етаж и от кабинет в кабинет.Било
му изключително трудно,тъй като кабинетите били разположени на третия и
четвъртия етаж и той трябвало за всеки час от програмата да ги сменя .Другите
деца му помагали при предвижването. Трудно му било и самото връщане към учебния
процес.Тези трудности с предвижването изпитвала и Н..Тя отсъствала изключително много от училище,
почти целият първи срок не била на училище. На децата им било трудно да свикнат
с това и да се върнат обратно на училищния чин, защото били изпуснали изключително
много материал, особено по предметите български език и математика, където им
предстояло и външно оценяване в края на
годината. За Н. било проблематично и приключването на първия учебен срок. Тя
нямала достатъчно брой оценки, във връзка с големия период на отсъствия, а по
правилник дори би трябвало да се явява на изпити по всички предмети, защото имала повече от 25 % извинени отсъствия.
Всички учители били отзивчиви и оказвали
помощ на децата.Ищците били отговорни и
много дисциплинирани деца и пропускането на голяма част от учебния материал ги
тормозело,въпреки че през възстановителния период били положили усилия да
наваксват с основните предмети.
Направата и размера на претендираните и документирани с касови бонове разходи на
ищците за лекарствени средства и запис на диск на рентгеново изследване
,не са оспорени от ответника .
Към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие
,управлявания от Д.П.П. личен автомобил
марка “Фолксваген Пасат Вариант“,с рег.№ *** на дата 23.10.2015 год. е имал
валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите “ към
ЗК“***“,чрез ЗК“***-клон България“АД по силата на застрахователна полица № BG/28/115001920600,издадена
на 23.07.2015 год.,валидна от 23.07.2015 год. до 22.07.2016 год.
Не е спорно по делото,че
отправените застрахователни претенции на ищците до застрахователната компания
съответно,получени с вх.№№ 1622 /06.03.2018 год. и 1623/06.03.2018 год. не са били удовлетворени.
Доброволно плащане ищците не са получили и от ответника по делото след
отправени покани от дата 30.08.2018
год.,връчени му на дата 04.09.2018 год.,в каквато насока са отговорите му за
отказ да удовлетвори претенциите им.
Така изложената
фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Исковете са за
заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на телесни увреждания,резултат от пътно-транспортно произшествие ,заявени
от увредените лица срещу деликвента, както и на обезщетения за неизпълнение на
парични задължения, определени по размер
на законната лихва за периода от
увреждането и до завеждане на
исковата молба.Исковете черпят правното си основание в разпоредбите на чл. 45 и
чл.86 от ЗЗД.
Основателността на иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД се предпоставя от кумулативното наличие на
следните предпоставки - противоправно деяние, вина,
вреда и причинна връзка между деянието и вредата.
Събраните по делото доказателства установяват
всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. За установяване
механизмът на ПТП , техническите причини за неговото настъпване,вида и характера на телесните увреждания,техните
последици и причинно следствената връзка
между тях е изготвена комплексна експертиза,възложена на вещи
лица,които разполагат с необходимите специалности и квалификация за изпълнение
на задачите и чиято компетентност не е оспорена. При приемане на заключението
страните не са изразили несъгласие с изводите на експертите.Заключението е
пълно, ясно и обосновано и няма основание съдът да откаже да възприеме предложените от вещите
лица изводи по релевантните
факти, за които се изискват специални знания. Същото е базирано
на множество обективни факти, установени от събраните доказателства, вкл.
протокол за ПТП, скица на местопроизшествието, официална медицинска
документация. Съобразени са мястото на произшествието,състоянието и размерите
на платното за движение,времето на настъпването му,атмосферна обстановка, вид
на деформациите на автомобила и получените травматични увреждания от ищците, посока
и скорост на движение на участниците в ПТП ,като същите са съпоставени с научни
данни за зависимостите между тях.Относно
последиците на ПТП за психичното здраве
на увредените лица са изготвени съдебно-психологични експертизи и са представени от ищците консултации от
клиничен психолог-психотерапевт.Не е налице противоречие в изводите на
експертите,доколкото същите са оценили
стресовото въздействие на инцидента върху ищците по различно време /2017
год. и 2019 год./,а с оглед събраните по делото гласни доказателства,в
състоянието на децата е настъпило подобрение.Дадените в хода на досъдебното
производство показания на ответника
съставляват извънсъдебни признания,доколкото съдържат изявления за неизгодни за
страната факти,поради което съдът следва да ги цени,ведно с всички
доказателства съгласно чл.175 от ГПК. При
преценка на свидетелските показания по реда на чл. 172 от ГПК, съдът установява
вътрешно противоречие в показанията на всеки един от свидетелите Павел П. и К. Й.,така
също и между тях,респ.показанията на ответника и ищците в досъдебното
производство .Съпоставяйки данните за
осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на
всеки един от тях с установеното по категоричен начин от други
доказателства-протокол за оглед,скица и експертно заключение,обстоятелството,че
вниманието им преди и по време на инцидента не е било насочено към пътната
обстановка,родствената връзка на единия от тях с ответника,приятелските
отношения между съученици ,показанията на посочените свидетели не са достоверни
и вяра не следва да им бъде давана. Следва
да бъдат кредитирани показанията на останалите свидетели по делото-макар част
от тях да са в роднинска връзка с ищците,съдържащите се в тях данни са
аналогични на сочените от останалите свидетели по отношение състоянието на
пострадалите в оздравителния период и след възобновяване на социалната им
активност.
ПТП е
настъпило в тъмната част на денонощието ,при дъждовно време
и осветеност от светлината на светофарната уредба на района
на пешеходната пътека,като място върху платното,където са се движели децата,на прав участък от
пътя,при липса на други автомобили , препятствия и неравности на пътя,т.е. при
липса на ограничения за водача на лекия автомобил в шофирането,вкл.
относно видимостта .Ищците са предприели
пресичане на платното на ул.“С.С.“ в познат за
шофьора на лекия автомобил участък ,с
разположени насрещно от двете му
страни детска градина и училище.Децата са навлезли в пътното платно на обозначена
с
пътен знак , съответна маркировка и светлинна сигнализация пешеходна пътека и на разстояние от автомобила на
ответника,по-голямо от опасната му зона за спиране.Ударът е настъпил ,след като
децата са изминали 8.10 метра от общата
ширина на улицата от 10.50 метра,а мястото му е на разстояние от 2.40 м. от десния тротоар ,т.е.
в края на пешеходната пътека и в лентата за движение на шофьора.Водачът на
лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати удара,спирайки
автомобила си преди мястото на пресичане на траекториите на движение на
участниците в ПТП,в който и да е начин на движение на децата-бавен,спокоен и
бърз ход.
Налице е деликт при
съответното авторство, противоправност и вина на
ответника.
Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението,каквито са пешеходците-чл.5 ал.2 т.1 от Закона за
движение по пътищата, а ищците са такива
по смисъла на чл. 107 от с.з. В разпоредбата на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП се съдържа общо правило, което възлага и вменява на водачите
на ППС задължение да "контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват". Съгласно разпоредбата на чл.116 от Закона за движение
по пътищата ,водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците,особено към децата.Съгласно разпоредбата на
чл.117 от ЗДвП при приближаване на място,където на пътя или в близост до него
се намират деца,водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта,а
при необходимост и да спре,а в района на инцидента се намират училище и детска
градина. Съгласно чл.
119 ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а
ПТП е настъпило в края на пешеходна пътека ,а увредените са преминаващи по нея .
Контролът
по смисъла на чл.
20 ал. 1 ЗДвП многократно е изясняван в практиката на ВКС, в която, в
съответствие и с теорията, еднозначно е приемано, че фактически се касае за
владеене на управляваното превозно средство, и то във всяко отношение, при
което се обхващат всичките действия на водача, които засягат не само
техническото състояние на пътното превозно средство и показанията на
съответните негови уреди, както и възможността пътното превозно средство да се
задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, но и положението
му спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя или терена,
включително ако се намира в покой.Контролирането по смисъла на чл.
20 ал. 1 от ЗДвП включва внимателното и всеобхватно наблюдение от негова
страна на пътната обстановка, респ. нейното изменение и поведението на
останалите участници в движението, каквито без съмнение се явяват и
пешеходците.Установява се от данните по делото,че скоростта на управлявания от
ответника автомобил е била в рамките на разрешената по чл.21 от ЗДвП,която с оглед данните за осветеност на пешеходната
пътека и липсата на фактори,значително утежняващи пътната обстановка е достатъчна
за възприемане на препятствия по пътя и предприемане на мерки за безопасност, а
от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим . От заключението на комплексната експертиза и в съгласие с фактическите твърдения на
ответника,дадени в досъдебното производство
се установява,че същият изобщо не е видял пострадалите пешеходци при
навлизането им в пътното платно,въпреки установената обективна възможност да
стори това, а едва на метър пред автомобила си и когато са
достигнали края на пешеходната пътека.Именно и горното е причина за липсата на
своевременна реакция от негова страна,респ.адекватно поведение,при наличие на
техническа възможност за предотвратяване на вредоносното събитие. Кредитираните
по делото доказателствени източници, в това число и самите обяснения на
ответника , несъмнено установяват, че в случая водачът въобще не е възприел навреме
препятствието по пътя в лицето на пресичащите пешеходци.Така, с оглед
обективните данни за пътната обстановка и поведението на ответника и при
липсата на друга установена причина за невъзприемане на пострадалите и блъскането им се налага извода, че всичко
това се дължи единствено и само на липсата на дължимо внимание от страна на
водача при управлението на процесния автомобил и то в
район на пешеходна пътека и разположени в близост училище и детска градина. Тук следва да се отбележи, че визираното в чл.
20, ал. 1 от ЗДвП правило за непрекъснат контрол върху превозното средство
и внимание върху пътната обстановка е с различно съдържание от очертаното в чл.
20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП правило за преодоляване на внезапно възникналата
опасност и нейното предотвратяване, тъй като невъзприемането на дадена опасност
за движението не мотивира дееца за вземане на мерки за нейното преодоляване, но
това невъзприемане, което е могло да се осъществи, е проява на негово виновно
поведение,изразяващо се в неконтролиране на пътната обстановка .
Безспорно
установените нарушения на тези правила
за движение от водача,водят до извод ,че деянието му е противоправно
и виновно извършено, тъй като е могъл и е бил
длъжен да предвиди, че при невнимателното управление на МПС на място,в близост до което
се намират деца и при непропускане на
пешеходци, пресичащи пътното платно по пешеходна пътека може да настъпи ПТП.
В пряк и
непосредствен резултат от него са били причинени вреди на Н.П. и В.Й.. Категорични
са писмените доказателства, заключението на експертите и свидетелските показания,относно вида на
причинените на ищците увреждания,механизма на причиняването им,последиците за
физическата и социалната им активност,психическо равновесие,тяхната
продължителност, търпените физически болки и страдания и причинно –следствената
им връзка с противоправното деяние .
Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредените да
претендират парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда /чл.52 от ЗЗД/да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение и при съобразяване общовъзприетото понятие за
справедливост , общото икономическо състояние на обществото,вкл. нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, от значение за номиналния размер на
обезщетението. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и
неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от
време.
При определянето размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази, установените по делото от медицинската документация,заключения на вещи
лица и свидетелски показания и описани
по-горе при установяване на фактическата страна по спора за всеки един от
ищците : брой, вид и тежест на причинените телесни увреждания ;продължителността
на лечебния и възстановителния период,постелен режим
и обездвижване ;необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни
битови потребности и предвижване в
периода след ПТП; търпените ограничения;интензитет на болките;изпитвани
неудобства; отражението, което е дало и продължава да дава процесното
ПТП върху живота на пострадалите;последици за самочувствието; отрицателни стресови преживявания, страх и
безпокойство;негативно отражение върху психиката на пострадалите поради
крехката им възраст;негативните преживявания, чувства и усещания ;ефекта върху
начина на живот и социални активности, изолиране от съученици и съотборници и
ограничения в общуването, за водене на пълноценен
живот и упражняване на любими дейности; отсъствие от училище и усилия за наваксване на пропуски.Последиците за активни и жизнерадостни деца,напълно обездвижени
за определен период от време, без възможност за самообслужване и
преживяващи страха , дали ще останат инвалиди,дали някога отново ще могат да се движат
свободно като преди,засилен от ниската им възраст и неопитност са
значителни.Преживяното създава тревожност, чувство на безпомощност, неувереност и намалено самочувствие заради физически
недъг и при сравнение с други ученици,неизостанали в
учебния процес.
Предвид
всички тези обстоятелства,съдът намира , че справедливото обезщетение за
претърпените от Н.П. неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 35 000 лв.,а за В.Й. на сумата от 17 000 лв. До тези размери исковете претенции следва да
бъдат уважени ,а за разликата до пълния размер на заявяването им отхвърлени .Обезщетенията
са дължими ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковете и до
окончателното им изплащане.
Относно
приложението на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД:
Съпричиняването на вредите изисква обща
връзка на каузалност,като за настъпването им са налице две причини – едната
създадена от поведението на деликвента и другата – от
това на увредения. Принос по смисъла на
посочената разпоредба е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди
Въведеното от ответното
дружество възражение за съпричиняване, основано на
твърдение, че ищците не са съобразили разстоянието до приближаващото
се пътно превозно средство и с неговата скорост на движение, респективно
внезапно са навлезли на пътното платно следва да се квалифицира като такова за
нарушаване на нормите на чл.
113, ал. 1, т. 1 и чл.114 т.1 от ЗДвП.
От обективна страна деянието е извършено на пешеходна
пътека, доколкото без съмнение ударът е настъпил именно върху пешеходната
пътека, за която е имало съответните обозначения и маркировка. Ищецът В.Й.Й. е
роден на дата *** год. ,а ищецът Н.П.А. е родена на дата *** год.Към датата на
инцидента-23.10.2015 год. не са навършили 14 –годишна възраст и по смисъла
на разпоредбата на чл. 3 ал.1 от Закона
за лицата са малолетни,т.е. деца.
Съгласно разясненията ,дадени в т.6 от тълкувателно решение № 2/22.12.2016 год. по тълкувателно дело № 2/2016 год. на
ОСНК на ВКС, основната грижа на обществото и на законодателя е да се осигури
безопасността на движението и най-вече на най-уязвимите участници в него,
каквито са пешеходците съгласно чл.
5, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Възложените задължения на водачите на превозни
средства в това отношение имат императивен характер, като правото им да
преминат през пешеходните пътеки е подложено на значителни ограничения и
забрани. Няма непосредствена корелация между техните права и задължения и тези
на пешеходците, тъй като преследваните цели са различни - едните следва да
опазят живота и здравето на уязвимите участници в движението, а другите-да
съхранят своя живот и здраве. Затова обемът и интензивността на задълженията са
различни за водачите от една страна и за пешеходците - от друга. Постигането на
целта при осъществяване на правнорегламентираната
дейност при движение по пътищата да бъде осигурена максимална защита на живота
и здравето на участниците в него, и предимно на най-уязвимите от тях, каквито
несъмнено са пешеходците, се реализира и с въвеждането на квалифициращ признак,
визиращ произшествие на пешеходна пътека. За да могат пешеходците да осъществят
обсъжданото право, е необходимо те да са стъпили на пешеходна пътека или да
преминават по нея. Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали
скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки -
пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
При използване на своето право за преминаване
през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат
задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от
преминаването на необозначено място. Същевременно, при преминаване през
обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел задължение за пешеходците,
прогласено в разпоредбата на чл. 113 т. 1 от ЗДвП- да се съобразят с
разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение.
Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат
платното за движение при ограничена видимост - чл. 114 т. 1 и т.
2 от ЗДвП .Законът предвижда засилена защита по отношение на определени
категории пешеходци,посочени в разпоредбата на чл. 116
от ЗДвП,сред които са децата. Закрилата на тези категории пешеходци при
пресичане на пешеходна пътека (а за децата и в чл. 117
от ЗДвП) е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за
пресичане по пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи
водачът не може да повдига възражение за съпричиняване,
дори такива лица да не са съобразили приближаването му и да са пресекли
внезапно пешеходната пътека.
С оглед
даденото тълкувателно разрешение и данните за ПТП с деца на пешеходна
пътека,определените по-горе размери на обезщетенията не следва да бъдат
намалявани.
Като
последица от уважаването на исковете по чл. 45 от ЗЗД,следва да бъдат уважени и
исковете за мораторно обезщетение по чл. 86 от ЗЗД,в размери изчислени от съда
с лихвен калкулатор,съответно в размер
от 10 357.29 лв. за Н.П. и 5 030.68 лв. за В.Й..
По силата на
чл. 45
и сл. ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, включително и имуществените такива,
които пострадалият търпи. Същите могат да се
изразят в извършването на необходимите разходи за възстановяване на
здравето. От представените по делото писмени доказателства -касови бонове се
установява, че ищците са сторили претендираните за
репарация разходи, като с оглед времето на реализирането им, както и тяхното
естество, съдът приема, че същите са във връзка с претърпяното ПТП, което не е
и оспорено от ответната страна. Поради горното, претенциите за имуществени
вреди като доказани по основание и размер следва да се уважат изцяло в размер от
39.46 лв. за Н.П. и 55 лв. за В.Й..
По отношение
отговорността за разноски:
Осъдителната претенция на В.Й.Й. е заявена в
общ размер от 38 925 .06 лв. /30 000 + 8 870 + 55/,а съдът
постановява уважаването й в общ размер от 22 085.68 лв./17
000+5 030.68+55/, респективно отхвърлянето й в общ размер от 16 839.38
лв..Осъдителната претенция на Н.П.А. е заявена в общ размер от
64 822.90 лв./50 000+ 14 783.44+ 39.46/, а съдът постановява
уважаването й в общ размер от 45 396.75 лв./35 000+10 357.29+ 39.46/,
респективно отхвърлянето й в общ размер от 19 426.15 лв.
В.Й.Й. е сторил съдебно-деловодни разноски в
общ размер от 2057 лв./ДТ от 1 557.00 лв., депозити за вещи лица от 300
лв. и 200 лв./ Н.П.А. е сторила съдебно деловодни разноски в общ размер от
3094.50 лв./ДТ от 2594.50 лв.,депозити за вещи лица от 300 лв. и 200 лв./.С
оглед изхода по спора и по правилото на чл.78 ал.1 от ГПК,съразмерно на
уважената част от претенциите им ,следва да им се присъдят разноски в размер от 1 167.12 лв. на В.Й. и в размер от 1 858.19 лв. на Н.А..
На основание чл. 38
ал.2 ,във връзка с чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за адвокатурата на адвоката С.Т., осъществил безплатно
процесуалното представителство на Н.А. и В.Й. следва да бъдат присъдени сумата
от 1 891.90 лв. и сумата от 1192.57
лв.,съставляващи адвокатски възнаграждения ,определени по реда на чл.2 ал.2,във
връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Адв.С.Т. ,
адвокат от Софийската адвокатска колегия представил
безплатна правна помощ на ищците,претендира да му бъдат заплатени разходи по
повод пътуването му за явяване по делото в Д.кия окръжен съд.Отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК е деликтна, но тя е уредена като ограничена
обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или
недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството,
както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е
ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от
страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда)
и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод
за завеждане на делото-така постановеното от ВКС по реда на чл. 290
от ГПК решение № 189/ 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о. С
оглед на горното пътни и командировъчни
разходи не следва да бъдат присъждани.
Ответникът Д.П.П.,претендира съдебно-деловодни разноски в общ размер от 7 443.78 лв.,включващ:1./ ДТ
по обратните искове от 3 203.78 лв.;2./ДТ по частни жалби -30
лв.,3./ДТ-съдебно-удостоверение-10 лв.,4./депозит за вещи лица-600 лв. и 5./адвокатско
възнаграждение по фактура от 20.09.2019 год. в размер на 3 600 лв.Разноските
по п.1 и п.3 са сторени във връзка с обратните искове,по които е постановено спиране
на производството.Настоящото решение се постановява по исковете по чл. 45 и
чл.86 от ЗЗД,поради което не следват да
бъдат присъждани понастоящем,а евентуално след възобновяване на производството
и отговорността за тях не е на ищците,а
ответника-застрахователна компания.Ответникът е бил защитаван от адвокат по
общо 4 бр.осъдителни претенции-като ответник по осъдителни претенции на двете
увредени от него физически лица и като
ищец по двете обратни осъдителни претенции,заявени от него срещу застрахователното
дружество.В представените договори за правна защита и съдействие от 19.11.2018
год.,не е направено разграничение на уговореното възнаграждение по всяка една
от претенциите,а заплащането по приложената фактура е за предоставени адвокатски услуги по гр.д.№
444/2018 год.С оглед правилото на чл.2 ал.5 от Наредба № 1
от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при
липса на данни за уговореното възнаграждение по всеки един от исковете,следва
да се приеме,че заплатеното възнаграждение от 3 600 лв. и по 4 бр.
претенции,т.е. по 900 лв. С оглед на горното,ответникът е сторил
разноски по претенциите на всяко от увредените лица в общ размер от 1 215 лв.
/ДТ от 15 лв. по частна жалба;депозит за вещи лица от 300 лв. и адвокатско възнаграждение
от 900 лв./.С оглед изхода по спора и по правилото на чл.78 ал.3 от ГПК,на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размерите от по 525.62
лв.-дължими от В.Й. и 364.11 лв.-дължими от Н.Алексндрова.
По изложените
съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.П.П.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.Й., ЕГН ********** ***, със
съгласието на К.К. Р.-Й. , ЕГН ********** , негова майка и законен представител сумата от
17 000 лв.,съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди :болки и страдания вследствие на телесни
увреждания: пукване на дясна бедрена кост, отчупване на режещият ръб на първи
долен резец в дясно и разкъсно-контузна рана на първи пръст на лявото стъпало ,резултат
от пътно-транспортно произшествие , причинено на дата 23.10.2015 год., в гр.Д.
на ул.“С.С.
виновно от Д.П.П. ,при управление на личен автомобил марка “Фолксваген Пасат Вариант“,с
рег.№ ***,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба-21.09.2018 год. и до окончателното плащане ,като ОТХВЪРЛЯ иска на В.Й.Й.,
ЕГН **********, със съгласието на К.К. Р.-Й. , ЕГН ********** , негова майка и законен представител срещу Д.П.П.,ЕГН ********** за
разликата над 17 000 лв. и до пълния
размер на заявяването му от 30 000 лв.
ОСЪЖДА Д.П.П.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.Й., ЕГН ********** ***, със съгласието на К.К. Р.-Й. , ЕГН ********** , негова майка и законен представител сумата от
5 030.68 лв.,съставляваща обезщетение за неизпълнение на
парично задължение от 17 000 лв., , определено по
размер на законната лихва за периода от датата на увреждането -23.10.2015 год. и до завеждане
на исковата молба-20.09.2018 год.,като ОТХВЪРЛЯ иска на В.Й.Й., ЕГН ********** , със
съгласието на К.К. Р.-Й. , ЕГН ********** , негова майка и законен представител срещу Д.П.П.,ЕГН ********** за разликата над 5 030.68 лв. до пълния размер на заявяването му от 8 870.06 лв.
ОСЪЖДА Д.П.П.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.Й., ЕГН ********** ***, със
съгласието на К.К. Р.-Й. , ЕГН ********** , негова майка и законен представител сумата от 55 лв. съставляваща
обезщетение за
имуществени вреди : медицински разходи,сторени за лечение на телесни
увреждания, резултат от
пътно-транспортно произшествие , причинено на дата 23.10.2015 год., в гр.Д.
на ул.“С.С.
виновно от Д.П.П. ,при управление на личен автомобил марка “Фолксваген Пасат Вариант“,с
рег.№ ***,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба-21.09.2018 год. и до окончателното плащане
ОСЪЖДА Д.П.П.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.Й., ЕГН ********** ***, със
съгласието на К.К. Р.-Й. , ЕГН ********** , негова майка и законен представител сумата от 1 167.12
лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
УКАЗВА на Д.П.П.,че може да преведе сумите,присъдени в полза на В.Й.Й. по банкова сметка *** - ***,открита в Банка ДСК с титуляр В.Й.Й. , ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.П.П.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.А.,ЕГН **********,***,със съгласието на М.Й.Г.,ЕГН **********,нейна майка и
законен представител сумата от 35 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди :болки и страдания вследствие на телесно увреждане: счупване на дясна
срамна кост на таза, резултат от пътно-транспортно произшествие , причинено на дата 23.10.2015 год., в гр.Д.
на ул.“С.С.
виновно от Д.П.П. ,при управление на личен автомобил марка “Фолксваген Пасат Вариант“,с
рег.№ ***,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба-21.09.2018 год. и до окончателното плащане ,като ОТХВЪРЛЯ иска на Н.П.А.,ЕГН **********,
със съгласието на М.Й.Г.,ЕГН **********,нейна майка и законен представител срещу Д.П.П.,ЕГН ********** за
разликата над 35 000 лв. и до
пълния размер на заявяването му от 50 000 лв.
ОСЪЖДА Д.П.П.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.А.,ЕГН **********,***,със съгласието на М.Й.Г.,ЕГН ********** , нейна
майка и законен представител сумата от 10 357.29 лв., съставляваща обезщетение за неизпълнение на
парично задължение от 35 000 лв., определено по размер на законната лихва за
периода от датата на увреждането
-23.10.2015 год. и до завеждане на исковата молба-20.09.2018 год.,като ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.П.А.,ЕГН **********, със
съгласието на М.Й.Г.,ЕГН **********, нейна майка и законен представител срещу Д.П.П.,ЕГН ********** за
разликата над 10 357.29 лв. и до
пълния размер на заявяването му от 14 783.44 лв.
ОСЪЖДА Д.П.П.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.А., ЕГН **********,***,със съгласието на М.Й.Г.,ЕГН ********** ,нейна майка
и законен представител сумата от 39.46 лв. съставляваща обезщетение за имуществени вреди : медицински
разходи,сторени за лечение на телесни увреждания, резултат от пътно-транспортно произшествие , причинено на дата 23.10.2015 год., в гр.Д.
на ул.“С.С.
виновно от Д.П.П. ,при управление на личен автомобил марка “Фолксваген Пасат Вариант“,с
рег.№ ***,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба-21.09.2018 год. и до окончателното плащане
ОСЪЖДА Д.П.П.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.А., ЕГН **********,***,със съгласието на М.Й.Г.,ЕГН **********,
нейна майка и законен представител сумата от 1858.19 лв.,съставляваща
сторени съдебно-деловодни разноски.
УКАЗВА на Д.П.П.,че може да преведе сумите,присъдени в полза на Н.П.А. по банкова сметка *** – ***,открита в „С.Ж.Е.“АС,с титуляр Н.П.А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.П.П.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат С.Р.Т.,САК –личен номер ***,гр.С. ****,ул.”Д-р
Х.С.”№ * ет.* :1./сумата от 1192.57
лв.,съставляваща възнаграждение за безплатна
правна помощ ,предоставена на В.Й.Й., ЕГН ********** ***.№ 444/2018 год. по описа на
Д.кия окръжен съд и 2./ сумата от 1 891.90 лв.,съставляваща възнаграждение за безплатна правна помощ
,предоставена на Н.П.А., ЕГН **********,***/2018 год. по описа на Д.кия
окръжен съд .
ОСЪЖДА Н.П.А., ЕГН **********,***,със
М.Й.Г.,ЕГН **********, нейна майка и законен представител ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.П.,ЕГН **********,***
сумата от 364.11 лв.,съставляваща сторени
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.Й.Й.,
ЕГН ********** ***, със съгласието на К.К. Р.-Й. ,
ЕГН **********, негова майка и законен
представител ДА ЗАПЛАТИ
на Д.П.П.,ЕГН **********,*** сумата от 525.62 лв.,съставляваща сторени
съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на Застрахователна
компания “***“ АД,К.,с адрес на управление гр.Н.,ул.“С.“№**,С.*–ти
4-ти етаж,регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № ***, чрез
Застрахователна компания “***-клон България“КЧТ,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.С.,район *** ,в хода на
производството обявена в ликвидация с решение на Районния съд в Н.,публикувано
на дата 23.08.2019 год. в официалния вестник на Република К. с адрес и представителство : Официалния синдик,Ъгъла на
ул.“Г.М.“ и ул.“М.“ №*, ** Н.,К. и П.Н., ул.“Р.“ №*,сграда Т.,1-ви
етаж,* Н.,К.,като трето лице –помагач на
ответника Д.П.П.,ЕГН **********,*** .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: