Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
04.12.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л : ТЕОДОРА НАЧЕВА
При
секретаря Иглика Игнатова и в
присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева
АНД № 2170 по описа на същия съд за
Постъпила е
жалба от Г.Д.В. ***, ЕГН ********** против наказателно постановление № 745/04.10.2019г.
на ***, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.4 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл.211а, ал.1 от ЗГ, във вр.
с чл.117, ал.1 от ЗГ и на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.275, ал.1,
т.2 от ЗГ е било наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предл.4 от ЗГ в размер на 100,00 /сто/ лева, както и на
основание чл.20 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ е отнет в полза на държавата 1
брой МПС – джип „***“ без регистрационни номера, с пазарна стойност 1500 лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление от материалноправна и процесуалноправна страна. В
заключение се моли съда за отмяна на издаденото НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично и с адв. М.М. от ***. Същите молят за
отмяна на обжалваното НП. Процесуалният представител развива подробни
съображения относно незаконосъобразността на същото в писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч,
редовно призовани, не се представляват, както и не ангажират становище по
предмета на делото.
Съдът като съобрази
изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото
доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В
ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО
СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.
На 16.04.2019 г. в землището на с. Брестовец,
общ. Плевен, длъжностните лица И.М.Р. и А.В.В. констатирали,
че жалбоподателя Г.Д.В. в *** горска територия транспортира с МПС - джип „***“
без регистрационни номера, 0,18 пр.куб.м.недървесни горски продукти /дъбови
кори/, без да притежава превозен билет за недървесни горски продукти.
За установеното нарушение на жалбоподателя
бил съставен АУАН № 745/30.04.2019г., в негово отсъствие, удостоверено с подпис
на свидетел. Бил съставен и констативен протокол № 025196/16.04.2019г.
Въз основа на АУАН, на 04.10.2019г.,
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 745/04.10.2019г.,
в което нарушението е описано и квалифицирано по аналогичен начин, както в АУАН
и за посоченото нарушение на чл.213, ал.1, предл.4,
т.4 от ЗГ на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева. На основание чл.20 от ЗАНН и
чл.273, ал.1 от ЗГ бил отнет в полза на държавата 1 брой МПС – джип „***“ без
регистрационни номера, с пазарна стойност 1500 лева.
При така установената фактическа обстановка и въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
При съставянето на АУАН са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които
опорочават издаденото, въз основа на този акт, наказателно постановление. Съдът
споделя аргумента на процесуалния представител на жалбоподателя за ненадлежно
предявен и връчен АУАН, съставен в отсъствие на жалбоподателя, което е възможно
единствено и само в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Посочената разпоредба
предвижда възможност за съставяне на
акта в отсъствие на нарушителя, ако последният е бил поканен за
съставянето на акта. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението. Съгласно ал.2 „Когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие.” Нормата на чл.40 от ЗАНН е императивна и урежда реда и начина
за съставяне на АУАН. В случая обаче, при съставянето на акта е
допуснато нарушение, тъй като посочената разпоредба на чл.40, ал.2 от ЗАНН
предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствието на нарушителя, ако
последният е бил поканен за съставянето на акта и не се яви, или не може да
бъде намерен. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят,
след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за
извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за
съставянето на акта. Правилно твърди процесуалният представител, че само при
наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви,
съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл.40, ал.2
от ЗАНН.
В конкретния случай по делото липсват доказателства
ж-лят да е бил търсен от страна на актосъставителя и
да не е бил открит, обратното – видно от цитирания констатиран протокол дл.лица на датата на установяване на нарушението са
последвали МПС управлявано от ж-ля, след като са го спрели са установили
самоличността на лицата, като водач е бил ж-лят, след което са се върнали на
мястото на нарушението за да опишат неговия предмет – отсечената дървесина. На
30.04.2019г., т.е. 14 дни по-късно без никакви доказателства, че ж-лят е бил
поканен за съставяне на АУАН, е бил съставен такъв в негово отсъствие,
доколкото не е отразено същият да е присъствал, но да е отказал да го подпише.
Съдът намира, че в конкретния случай е допуснато и друго
съществено нарушение на процесуалните правила, а именно на чл.43, ал.1 и ал.4
от ЗАНН. Според посочените разпоредби актът се подписва от съставителя и поне
от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си, а когато актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава – на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от
получаването и се връща незабавно. Целта на връчването на препис от акта е да
запознае лицето с образуваното спрямо него административно наказателно
производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде
възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства.
Установяването на тези обстоятелства, както и че акта е бил предявен на
нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със съдържанието му, подлежи
на доказване с всички доказателствени средства.
Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, предвижда след
подписването на акта препис да се връчи на нарушителя срещу разписка. Правото
на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си санкция за него да не
получи един екземпляр от акта, тъй като той има право да направи възражения в
тридневен срок. Дори при наличие на отказ от нарушителят да подпише АУАН не се изключва в никакъв случай
задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и
самостоятелни действия. След като приключи процедурата по съставяне на акта, актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като
ако същия откаже да го получи това следва да се отбележи в разписката.
Неслучайно законодателят изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно наличие
на разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи
независимо и без значение, дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя
или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът приема,
че съществено е опорочена процедурата по връчване на акта за установяване на
административно нарушение. Отказът да се подпише акта от нарушителя не
освобождава органа от задължението
екземпляр от акта да му бъде връчен. Съществено е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, който не е могъл в установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок да се
възползва от правото си да даде писмени възражения. Нарушението на това правило
е самостоятелно основание за отмяна на процесното
наказателно постановление. В случая допуснатото нарушение е от категорията на абсолютните, водещи до
незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани
и преодолени с издаването на НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е следвало
да констатира допуснатото процесуално нарушение и да го отстрани, като връчи
АУАН на нарушителя. Като последица от изложеното наказателното постановление,
следва да бъде отменено само на това основание.
Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, при който, когато ако
не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. В настоящия случай горните нарушения на процесуалните правила са
съществени, тъй като са във връзка с правото на защита на жалбоподателя. След
като има неизпълнение на задължението на актосъставителя
да предяви АУАН на нарушителя, то жалбоподателят е била лишен от възможността на
разбере за какво точно свое виновно поведение се обвинява с акта, какви нарушения
се твърди, че е извършил, бил е лишен и от възможността да организира адекватно
и в пълен обем защитата си, като направи необходимите за това коректни
възражения, които да се вземат предвид
както от актосъставителя, така и от наказващия орган.
Нещо повече нарушението по чл. 43, ал. 1 ЗАНН се е отразило върху цялото производство, като се има предвид, че съгласно
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение.
Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все
процесуални гаранции за осъществяване правото на защита на наказаното лице и
затова нарушаването им винаги се преценява като съществено нарушение на
процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното постановление изцяло
като незаконосъобразно, в т.ч. в частта в която на основание чл.20 от ЗАНН и
чл.273, ал.1 от ЗГ е отнет в полза на държавата 1 брой МПС – джип „***“ без
регистрационни номера, с пазарна стойност 1500 лева, доколкото отмяната в тази
част следва тази в частта в която за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.4 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл.211а, ал.1 от ЗГ, във вр.
с чл.117, ал.1 от ЗГ и на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.275, ал.1,
т.2 от ЗГ е било наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предл.4 от ЗГ в размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление № 745/04.10.2019г. на ***, с което на жалбоподателя Г.Д.В. ***,
ЕГН ********** за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4,
т.4 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл.211а, ал.1
от ЗГ, във вр. с чл.117, ал.1 от ЗГ и на основание
чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е било наложено
административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предл.4
от ЗГ в размер на 100,00 /сто/ лева, както и на основание чл.20 от ЗАНН и
чл.273, ал.1 от ЗГ е отнет в полза на държавата 1 брой МПС – джип „***“ без
регистрационни номера, с пазарна стойност 1500 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК
пред АС-гр.Плевен в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :