Присъда по дело №704/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 70
Дата: 12 април 2022 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20221110200704
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 70
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
СъдебниИВАНА ЙОЗОВА РУСЕНОВА

заседатели:Славяна Ивайлова Кирова
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
и прокурора Р. Д. П.
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20221110200704 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. В. К. - 52 г., ********************,
български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование,
безработен, с адрес: ********************, с ЕГН:**********, за
НЕВИНЕН в това, деянието му, изразило се в това, че на 28.05.2020г. около
13.50 часа в гр. София, на неохраняем паркинг пред магазин „К.“, находящ се
ж.к. ********************, от лек автомобил марка „********************,
с рег. № ******************** е направил опит да отнеме чужди движими
вещи, а именно: 1 брой чанта „****“ на стойност 0.30 /тридесет стотинки/,
2/два/ броя блузи с етикети „********************“, всяка с единична цена
за брой 16.00 /шестнадесет/ лева, на обща стойност 32.00 /тридесет и два/
лева; 1 /един/ брой блуза с етикет „********************“ на стойност 15.99
/петнадесет лева и 99 стотинки/ лева; 1 /един/ брой потник на фирма
„********************“ на стойност 54.74 / петдесет и четири лева и 74
1
стотинки/ лева; 1 /един/ брой блуза на фирма „********************“ на
стойност 16.00 /шестнадесет/ лева; 1 /един/ брой сукман
„********************“ на стойност 70.00 /седемдесет / лева; 1 /един/ брой
панталон „********************“ на стойност 39.00 /тридесет и девет/ лева;
1 /един/ брой блуза „********************“ на стойност 16.00 /шестнадесет/
лева; 1 /един/ брой блуза с надпис „********************“ на стойност 16.00
/шестнадесет/ лева и 1 /един/ брой блуза „********************“ на
стойност 16.00 /шестнадесет/ лева, всички вещи на обща стойност 276.03/
двеста седемдесет и шест лева и 03 стотинки/ лева, от владението на Ц.Б. Д.,
собственост на Б. П. П., като деянието е останало недовършено поради
независими от дееца причини - К. е бил задържан от граждани, ДА
СЪСТАВЛЯВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, КАТО ГО ОПРАВДАВА за това
отнетите вещи да са били такива, оставени без постоянен надзор, както и за
правната квалификация по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от
НК, тъй като извършеното деяние съставлява административно нарушение,
поради което и на осн. чл.301, ал.4, вр. чл.305, ал.6 от НПК, му налага
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200.00 /двеста/ лева по
чл.218б, ал.1, вр. чл.194, ал.3 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимия Н. В. К., с
ЕГН:********** /с посочени по-горе данни за самоличност/ да заплати
разноските, направени в досъдебното производство в размер на 232,97
/двеста тридесет и два лева и 97 ст./ лева, в полза на Държавния бюджет и по
сметка на СДВР.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към Присъда № 70, постановена на 12.04.2022г.
по НОХД № 704/2022 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав

Съдебното производство по делото е образувано по обвинителния акт
на Софийска районна прокуратура против Н. В. К. - 52 г.,
********************, български гражданин, неосъждан, неженен, със
средно образование, безработен, с адрес: ********************, с
ЕГН:**********, с обвинение за извършенo престъпление по чл.195, ал.1, т.2,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, фактически изразило се в това, че на
28.05.2020г. около 13.50 часа в гр. София, на неохраняем паркинг пред
магазин „К.“, находящ се ********************, от лек автомобил марка
„М.“, модел ********“, с рег. № ******************** е направил опит да
отнеме чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор, а именно: 1
брой чанта „****“ на стойност 0.30 /тридесет стотинки/, 2/два/ броя блузи с
етикети „********************“, всяка с единична цена за брой 16.00
/шестнадесет/ лева, на обща стойност 32.00 /тридесет и два/ лева; 1 /един/
брой блуза с етикет „********************“ на стойност 15.99 /петнадесет
лева и 99 стотинки/ лева; 1 /един/ брой потник на фирма
„********************“ на стойност 54.74 / петдесет и четири лева и 74
стотинки/ лева; 1 /един/ брой блуза на фирма „********************“ на
стойност 16.00 /шестнадесет/ лева; 1 /един/ брой сукман
„********************“ на стойност 70.00 /седемдесет / лева; 1 /един/ брой
панталон „********************“ на стойност 39.00 /тридесет и девет/ лева;
1 /един/ брой блуза „********************“ на стойност 16.00 /шестнадесет/
лева; 1 /един/ брой блуза с надпис „********************“ на стойност 16.00
/шестнадесет/ лева и 1 /един/ брой блуза „********************“ на
стойност 16.00 /шестнадесет/ лева, всички вещи на обща стойност 276.03/
двеста седемдесет и шест лева и 03 стотинки/ лева, от владението на Ц.Б. Д.,
собственост на Б. П. П., като деянието е останало недовършено поради
независими от дееца причини - К. е бил задържан от граждани.
В съдебно заседание, представителят на СРП поддържа
обвинението срещу подс. Н.К., за извършено престъпление по чл.195, ал.1,
т.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, считайки, че същото е доказано по
категоричен и несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели –
Б.П., Ц. Д. и В. Г. и заключенията на СОЕ и ВТЕ. Представителят на СРП
счита, че от събраните доказателства се установява наличието на
квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.2 НК, а именно, че
инкриминираните вещи са били оставени без постоянен надзор в автомобила,
доколкото въпреки, че св. Ц. Д. е категоричен, че е заключил автомобила, то
според прокурора той е останал отключен по „някакъв начин“, като допуска
да е използван „заглушител“. Този свой извод обосновава с факта, че при
1
задържането на подсъдимия К. у него не са били намерени никакви
инструменти или други вещи, с които е могъл да отвори заключен автомобил.

Предлага обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното
следствие да бъдат кредитирани като негова защитна теза, поради това, че не
се подкрепят от други доказателства. С тези съображения се моли за
признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и
налагане на същия на наказание лишаване от свобода около минималния
размер, като се отчетат настъпилата реабилитация за предходното му
осъждане, невисоката стойност на инкриминираните вещи и изминалия
период от деянието. Моли се за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК.
Упълномощеният защитник на подс. К. – адв. С Д. счита, че
обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поддържайки,
че в показанията на свидетелите, посочени от обвинението са налице
съществени противоречия. Освен това посочва, че по делото е изготвена
дактилоскопна експертиза, съгласно заключението на която не са открити
следи оставени от подсъдимия в процесното МПС. С тези съображения моли
подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимия заявява, че поддържа казаното от защитника си, а в
последната си дума казва, че не се счита за виновен и предлага да бъде
оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 28.05.2020г. около 12.00 часа свидетелят Ц.Б. Д. паркирал лек
автомобил марка „М.“, модел ********“, с рег. № ********************,
собственост на приятелката му Б. П. П., на неохраняем паркинг пред магазин
„К.“ в гр.София, ********************. Мъжът слязъл от автомобила,
задействал ключа-дистанционно, генериращ звуков и светлинен сигнал,
обозначаващ заключването на автомобила, след което се отправил към
сградата на хипермаркета, без да провери с издърпване на вратите на
автомобила дали същият действително се е заключил автоматично. В
багажника на автомобила, който оставил на паркинга се намирали вещи,
собственост на приятелката му Б.П., а именно: 1 брой чанта „****“ с
намиращи се вътре нови дрехи с етикети - 2 бр. блузи с етикети
„********************“; 1 бр. блуза с етикет „********************“; 1 бр.
потник на фирма „********************“; 1 бр. блуза на фирма
„********************“; 1 бр. сукман „********************“; 1 бр.
панталон „********************“; 1 бр. блуза „********************“; 1
бр. блуза с надпис „********************“ и 1 бр. блуза
„********************“.
На 28.05.2020г. около 13.50 часа на неохраняемия паркинг на магазин
„К.“ се появил и подсъдимият Н. В. К.. Намеренията на лицето били да огледа
2
паркираните на мястото автомобили и да отнеме намиращи се в тях. В
изпълнение на това свое решение К. се насочил към автомобила, паркиран от
свидетеля Д., който установил, че не е заключен. Подсъдимият отворил
багажника на автомобила и от извадил плика с надпис „****”, ведно с
намиращите се в него дрехи. Той видял, че дрехите вътре в плика са нови и с
етикети и решил, че лесно може да ги продаде, поради което решил да ги
вземе. С тази цел ги преместил от багажника на автомобила в купето на
същия /на предна дясна седалка/, за да може лесно да ги вземе от там, преди
да тръгне, защото искал да провери какво има и в купето на автомобила. С
тази цел, подс.К. отворил една от вратите в дясно на автомобила и започнал
да оглежда. Тогава именно го забелязал св. Ц.Б. Д., който се връщал към
превозното средство. Той видял, че подс. Н.К. е отворил една от вратите в
дясно на автомобила и тялото му се намира наполовина в купето на същия. Д.
извикал на непознатия „Какво правиш в колата, ей!“, при което мъжът се
стреснал и започнал да бяга, за да се отдалечи от мястото и да не бъде
заловен. Случващото се на паркинга било видяно и виковете на св.Д. били
чути от намиращия се наблизо свидетел В.Г., който видял как обвиняемия
тича право към него, а Ц. Д. го гони и се опитва да го настигне. Тогава и Д.
забелязал Г. и му извикал: „Спри го! Краде!“. В този момент В.Г. се спуснал
да гони подс. К., пресрещнал го на края на паркинга и го бутнал с ръце, при
което Н.К. паднал в намиращите се там храсти. След това двамата мъже /Г. и
Д./ задържали извършителя до пристигането на полицията – свидетелите Н.П.
и А.А., които установили самоличността на лицето, а именно подс. Н. В. К.. В
подс. Н.К. били намерени само лични документи, без никакви технически
средства и пособия, които обстоятелства били отразени в изготвените
протокол за извършен обиск в неотложен случай с последващо одобрение от
съда и протокола за обиск на лице при задържането му за 24 ч.
От назначената в хода на разследването оценителна експертиза се
установява, че инкриминираните вещи, намиращи се в плика с надпис „****”,
собственост на св. Б.П., които подс.К. се е опитал да отнеме, са с пазарна
стойност както следва: 1 брой чанта „****“ на стойност 0.30 /тридесет
стотинки/, 2/два/ броя блузи с етикети „********************“, всяка с
единична цена за брой 16.00 /шестнадесет/ лева, на обща стойност 32.00
/тридесет и два/ лева; 1 /един/ брой блуза с етикет „********************“
на стойност 15.99 /петнадесет лева и 99 стотинки/ лева; 1 /един/ брой потник
на фирма „********************“ на стойност 54.74 / петдесет и четири лева
и 74 стотинки/ лева; 1 /един/ брой блуза на фирма „********************“ на
стойност 16.00 /шестнадесет/ лева; 1 /един/ брой сукман
„********************“ на стойност 70.00 /седемдесет / лева; 1 /един/ брой
панталон „********************“ на стойност 39.00 /тридесет и девет/ лева;
1 /един/ брой блуза „********************“ на стойност 16.00 /шестнадесет/
лева; 1 /един/ брой блуза с надпис „********************“ на стойност 16.00
/шестнадесет/ лева и 1 /един/ брой блуза „********************“ на
стойност 16.00 /шестнадесет/ лева или всички вещи на обща стойност 276.03/
3
двеста седемдесет и шест лева и 03 стотинки/ лева.
По доказателствата.
Така описаната фактическа обстановка, настоящият състав прие за
установена въз основа на следните доказателства и доказателствени средства:
показанията на свидетелите Б.П., Ц. Д., В.н Геогиев, Н.П. и А.А. и
заключенията на изготвените по делото и приобщени на осн. чл.282, ал.3
НПК експертизи – съдебно-оценителна и видео-техническа експертизи, както
и писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с
последващо съдебно одобрение и определение от 01.06.2020 г. на СРС, по
НЧД №6488/20 г., с което е одобрено действието, протокол за доброволно
предаване на 1 бр. диск, съдържащ видеозапис, разписка за връщане на
веществени доказателства на лицето Б.П., заповед за задържане на Н.К., фиш
за спешна медицинска помощ, справка за съдимост на Н.К..
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Ц. Д. и В.Г.,
които са били преки очевидци на инкриминираното деяние и на действията на
подс. К. и задържали същия непосредствено след това, доколкото същите са
логични, последователни и взаимно допълващи и подкрепящи се. Съдът няма
никакво основание да се съмнява в тяхната достоверност, като техните
показания се подкрепят изцяло от източници на производни доказателствени
факти – показанията на свидетелите Б.П., Н.П. и А.А.. Извършените
фактически действия от подсъдимия по обикаляне около автомобилите на
въпросния паркинг с цел набелязване на конкретен автомобил, от който да
бъдат отнети вещи се потвърждават от заключението на приетата по делото
ВТЕ. От същата се установява, че лицата, които са тръгнали да гонят подс. К.,
след като св. Д. е забелязал, че същият противозаконно е проникнал в
управляваното от него МПС са именно две /свидетелите Д. и Г., като единият
го гони, а другият го пресреща/, а не три както подържа подс. К., в дадените
от него обяснения. С оглед на това, съдът намира, че обясненията на
подсъдимия се явяват изолирани, изцяло опровергани от показанията на
свидетелите Д. и Г. и неподкрепени от други доказателства. Неговите
обяснения остават голословни и в частта на твърденията за получени два
удара с пистолет по главата от св. Д., доколкото видно от отразеното в
приложения по делото фиш за медицински преглед /л.32 от ДП/, при
подсъдимия е констатирано само наличие на оплакване от болка в областта на
дясна мандибуларна става /т.е. долна челюст/, но не са установени и описани
медицински данни за нанесени удари с твърд тъп предмет по главата, както
подсъдимият твърди в обясненията си. Не само, че такива не са описани в
посочения медицински документ, то към този момент дори не е имало такова
оплакване от подсъдимия, с оглед на което съдът счита, че тази защитна
версия е изградена впоследствие.
С оглед на това, че фактите, поддържани от подсъдимия, в дадените от
него обяснения, по категоричен начин се опровергават от събраните по
4
делото доказателства, съдът прие, че неговите обяснения не отразяват
действителната фактическа обстановка и следва да се ценят като средство за
защита срещу повдигнатото му обвинение.
Факта, че именно подс. К. е преместил намиращата се в багажното
отделение на автомобила 1 брой чанта „****“, съдържаща инкриминираните
вещи, в купето на същия автомобил, очевидно с цел да отнеме съдържащите
се в нея вещи при отдалечаването си, по един категоричен и несъмнен начин
се установява от показанията на свидетелите Б.П. и Ц. Д., дадени в хода на
съдебното следствие и в ДП, които са приобщени на осн. чл.281 НПК. От
техните показания по еднозначен начин е индивидуализиран предметът на
престъпното посегателство, а именно вещите към противозаконно отнемане
на които се е насочил подсъдимият.
От доказателствата по делото, съдът намира, че по отношение на факта
дали автомобилът, управляван от св. Д. е оставен на въпросния паркинг
заключен или отключен, се налага извода, че същият е останал отключен,
независимо от убеждението на св. Д., че е възприел светлинен и звуков
сигнал, обозначаващи несъмненото му автоматично заключване. Този извод
се налага с оглед на обстоятелството, че при връщането си към автомобила,
св. Д. видял, че той е отключен и с отворена дясна врата и в купето на същия
с половината си тяло /от кръста нагоре/ се намира подс. К., а при направения
оглед на автомобила не са установени никакви интервенции по заключващите
механизми на автомобила. Освен това, не са установени и никакви вещи при
направения обиск на подс. К., с които същият да е имал възможност да
отключи заключен автомобил или да въздейства на процеса по заключване на
същия, така, че автомобилът да остане отключен. Причината, поради която
автомобилът е останал незаключен, въпреки предприетите от св. Д.
необходими и достатъчни при обикновени условия действия за заключването
му и по този начин за опазване на намиращите се в него вещи, остана
неизяснена делото.
Съдът кредитира с пълно доверие изготвените по делото експертизи,
като изготвени от компетентни вещи лица и отговарящи пълно и обосновано
на поставените въпроси. От заключението на СОЕ се установява стойността
на инкриминираните вещи, а от заключението на ВТЕ се установяват
фактическите действия, извършени по време на инкриминираното деяние на
местопрестъплението от свидетелите Ц. Д. ин В.Г., както и от подс. К..
Въпреки, че лошото качество на записа не позволява извършването на лицева
идентификация и описване на конкретните наблюдавани техни действия в
детайли, то описаните в експертизата общи действия напълно съвпадат с
показанията на свидетелите Д. и Г..
Действително, съгласно изготвената по делото дактилоскопна
експертиза, по представените обекти за лабораторна обработка – 2 бр. сиви
полиетиленови плика, иззети по ДП и запечатани с картон серия А 0456504 и
печат №901 НЕКД-СДВР, не са установени дактилоскопни следи, но това
5
обстоятелство не води автоматично до извода, поддържан от защитника на
подсъдимия, а именно, че оневинява подзащитния му. Това е така, доколкото
тази експертиза е изследвала само два обекта, а не всички вещи в автомобила.
Отделно от това, доказателствената съвкупност следва да бъде анализирана
както поотделно, така и в своята съвкупност, като останалите доказателства,
събрани и анализирани по делото, дават възможност да се приеме за
несъмнено установена фактическата обстановка, описана по-горе, и същата
по несъмнен начин доказва извършването на описаното деяние именно от
подс. К., независимо от заключението на изготвената дактилоскопна
експертиза.
От справката за съдимост на подс. К. се установява, че към момента на
инкриминираното му деяние той е бил неосъждан, доколкото е настъпила
реабилитация за двете осъждания, вписани в справката му за съдимост.
Така изложената фактическа обстановка, изведена въз основа на
описания доказателствен анализ, налага следните правни изводи:
Подсъдимият Н.К. е извършил деянието, описано в приетата от съда за
установена фактическа обстановка, изразило се в това, че на 28.05.2020г.
около 13.50 часа в гр. София, на неохраняем паркинг пред магазин „К.“,
находящ се ********************, от лек автомобил марка „М.“, модел
********“, с рег. № ******************** е направил опит да отнеме чужди
движими вещи, а именно: 1 брой чанта „****“ на стойност 0.30 /тридесет
стотинки/, 2/два/ броя блузи с етикети „********************“, всяка с
единична цена за брой 16.00 /шестнадесет/ лева, на обща стойност 32.00
/тридесет и два/ лева; 1 /един/ брой блуза с етикет „********************“
на стойност 15.99 /петнадесет лева и 99 стотинки/ лева; 1 /един/ брой потник
на фирма „********************“ на стойност 54.74 / петдесет и четири лева
и 74 стотинки/ лева; 1 /един/ брой блуза на фирма „********************“ на
стойност 16.00 /шестнадесет/ лева; 1 /един/ брой сукман
„********************“ на стойност 70.00 /седемдесет / лева; 1 /един/ брой
панталон „********************“ на стойност 39.00 /тридесет и девет/ лева;
1 /един/ брой блуза „********************“ на стойност 16.00 /шестнадесет/
лева; 1 /един/ брой блуза с надпис „********************“ на стойност 16.00
/шестнадесет/ лева и 1 /един/ брой блуза „********************“ на
стойност 16.00 /шестнадесет/ лева, всички вещи на обща стойност 276.03/
двеста седемдесет и шест лева и 03 стотинки/ лева, от владението на Ц.Б. Д.,
собственост на Б. П. П., като деянието е останало недовършено поради
независими от дееца причини - К. е бил задържан от граждани, като деянието
представлява маловажен случай, с оглед на което следва да се квалифицира
по чл.194, ал.3 от НК.
Съдът прие, че в хода на съдебното следствие не се доказа наличието на
квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.2 от НК, а именно предметът на
престъплението да представлява вещи, които не са под постоянен надзор.
Наличието на този квалифициращ признак, според настоящия съдебен състав
6
не се предопределя само и единствено от факта дали автомобилът, в който са
се намирали вещите е бил заключен или не, а от това дали самите вещи по
обичай, по естество, по предназначение или поради други наложили се
обстоятелства са оставени на обществено доверие, без постоянен надзор,
независимо от това къде се намират – т.II.9. от Постановление №6 от
26.04.1971 г. по Н.Д. №3/1971 г. на Пленума на ВС. Освен това, съгласно т.2
от ТР №54/16.09.1989 г. оп Н.Д. №49/1989 г., ОСНК на СВ, при извършена
кражба от МПС, ако вратите и багажникът на същото не са заключени и се
отнемат вещи, намиращи се вътре в автомобила, ще е налице квалифицирана
кражба по чл.195, ал.1, т.2 от НК само ако вещите с били оставени
фактически на обществено доверие от техния собственик или държател. Т.е.
когато лицето в чието държане са вещите - в случая лицето, което ползва
автомобила, в който те се намират, умишлено остави същия незаключен,
оставяйки по този начин вещите намиращи се в него на обществено доверие и
без постоянен надзор. Конкретният случай очевидно не е такъв, видно от
показанията на св. Д., който е категоричен, че е предприел необходимите
действия за да заключи автомобила и по този начин да охрани вещите,
намиращи се в него. Причината, поради която въпреки предприетите от св. Д.
действия да го заключи, автомобилът е останал отключен, не е доказана, а от
представителя на СРП в пледоариите по делото само и единствено са
наведени предположения за тази причина - използване на заглушител или
някакъв друг неуточнен начин. Присъдата обаче, съгласно разпоредбата на
чл.303, ал.1 от НПК не може да почива на предположения. След като
прокуратурата не е доказала своите предположения и участието на
подсъдимото лице в реализирането на същите, съдът не може да ги приеме. В
конкретния случай, дори и да се приеме конкретно посочената хипотеза –
заглушаване на заключващия сигнал, тя би обосновала друг квалифициращ
признак, а именно по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК, а такова обвинение не е
повдигнато на подсъдимия.
С оглед на така изложените съображения, настоящият състав на съда
прие, че квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.2 от НК, не се доказа в
хода на съдебното следствие по начина изискуем от разпоредбата на чл.303,
ал.2 от НПК.
С отпадане на квалифициращото обстоятелство, въз основа на останалите
обективни признаци на престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК,
които покрива извършеното от подсъдимия К. деяние – опит за
противозаконно отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго,
без негово съгласие, при изпълнение на задължението си да съпостави
обществената опасност на деянието и дееца с обикновените случаи от същия
вид, с оглед преценка наличие на предпоставки за приложимост на
разпоредбата на чл.194, ал.3 от НК, съдът достига до извода, че в конкретния
случай е приложима именно тази разпоредба, доколкото случаят носи
характеристиките на маловажност по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съгласно
посочената разпоредба: "Маловажен случай" е този, при който извършеното
7
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
В конкретния случай според съда, както деянието, така и самият деец
разкриват по-ниска степен на обществена опасност от типичните случаи на
кражба по основния състав.
За да достигне до този извод, съдът съобрази на първо място факта,
че деянието макар и по независещи от дееца причини /същият е задържан от
граждани/ е останало на фазата на опита, с оглед на което от същото не са
причинени вредни последици. Освен това отчете ниския размер на предмета
на посегателство /по-малко от 300 лева/, както и механизма на извършване на
самото деяние, който освен самото действие по започване на отнемането, не
съдържа други противоправни елементи и не са причинени други
несъставомерни вреди по автомобила или вещите в него. При преценка на
деянието като маловажно, съдът съобрази и личността на дееца, който следва
да се третира като неосъждат, с оглед настъпилата реабилитация по чл.86 Нк
и по чл.88а НК по отношение на вписаните в справката му за съдимост
предходни осъждания, които са много отдалечени във времето – 1991 и 1991
г. /повече от 30 години/.
Предвид преквалификацията на деянието по чл. 194, ал. 3 НК и
доколкото стойността на предмета на престъплението е до две минимални
работни заплати, същата не е било нужно да се възстановява, тъй като реални
вреди не са причинени, понеже деянието е останало на фазата на опита и не са
налице отрицателните условия, визирани в чл. 218б, ал. 2 НК, то съдът
намира, че в случая е приложима нормата на чл. 218б, ал. 1 НК съгласно
която наказанието на дееца се налага по административен ред.
Поради това и съгласно изричните разпоредби на чл. 305, ал. 6 от
НПК, вр. чл. 301, ал. 4 от НПК деецът беше оправдан по обвинението да е
извършил престъплението опит за кражба по чл.195, ал.т, т.2, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл.18, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение, като съдът му
наложи административна санкция за извършеното от него със същото деяние
административно нарушение по чл. 218б, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 3, вр. чл.18,ал.1
НК.
РАЗМЕРА НА АДМИНИСТРАТИВНАТА САНКЦИЯ
В чл. 218б, ал. 1 НК е предвидено, че приложимата административна
санкция е глоба от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 47, ал. 1 НК размера на
глобата се съобразява с имущественото състояние на дееца. В този смисъл,
съдът като съобрази, че подсъдимия е безработен и като отчете всички
останали обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца намира, че за
неговото поправяне и превъзпитание е достатъчно налагането на
административна санкция глоба около средния размер-200 лева.
8
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, доколкото се установи, че е
извършил противоправно деяние, макар и наказуемо по административен ред,
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавния бюджет
и по сметка на СДВР сумата от 232,97 /двеста тридесет и два лева и 97 ст./
лева, представляваща направени разноски за експертизи по делото на
досъдебна фаза.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Настоящите мотиви към нея са обявени на 09.05.2022 г.



Районен съдия: ……………………….
/ Г. Кокоева /







9
Съобщи за изтекли лични данни