Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 11.03.2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от
съдия Вълчева гр. дело №2522 по описа на съда за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.71
ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от
Закона за защита от дискриминация.
Подадена е искова молба от Н.Н.А., с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора-гр.Пазарджик против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София
Ищецът твърди, че от
14.04.2014г. е в Затвор – гр.Пазарджик и че всеки ден провежда престой на
открито в каре №3 или в каре №4. Твърди, че като провежда престой на открито се
налага да си отпочине, но липсва пейка, за да седне и се налага да сяда на
земята.
Твърди, че в затворите в гр.Стара
Загора и в гр.София лишените от свобода и осъдените на доживотен затвор където провеждат
престой на открито си имат много на брой пейки за сядане, за да отпочинат при
нужда.
Сочи, че разпоредбата на чл.6
ал.2 от Конституцията на РБългария прокламира, че всички граждани са равни пред
закона, в т.ч. и лишените от свобода и не се допускат никакви ограничения на
правата или привилегии. Посочва, че в чл.14 от ЕКЗПЧОС е прокламирано, че никой
не може да бъде подлаган на дискриминационно отношение.
Моли съда да признае за
установено по отношение на него, че в периода от 14.04.2014г. до 11.06.2018г.
ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София е извършил
нарушение на чл.4 и ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр., изразяващо се в пряка и непряка
дискриминация, чрез неравно третиране по лично положение.
Моли
да бъде осъден ответникът да се въздържа в бъдеще от по-нататъшните си действия.
Прави доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез
процесуалния му представител, с който взема становище, че ищецът не установява
по безспорен начин дисциплинарния признак, който твърди - поставяне в
по-неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода. Твърди, че
не се доказва действие или бездействие на длъжностно лице, представляващо
неравностойно третиране на ищеца спрямо другите.
Моли да му бъде дадена възможност
да ангажира писмени доказателства и да изрази допълнително становище относно
иска.
С молба с вх.№21210/21.09.2018г.
ответникът е представил писмени доказателства по списък.
В проведените по делото съдебни
заседания ищецът лично поддържа предявения иск и моли да бъде уважен като доказан
и основателен. Подробни съображения по същество излага в представеното и прието
по делото писмено становище.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли съда да приеме,
че по отношение на ищеца не е налице дискриминация и че всички лишени от
свобода с доживотни присъди се третират по един и същи начин и не се прави
разлика и да отхвърли иска като неоснователен.
На
основание чл.146 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.9 от Закона за защита от
дискриминация, съдът е указал на страните, че в производството за защита от дискриминация ищецът следва да докаже
факти, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а
ответната страна следва да докаже, че принципът на равно третиране не е
нарушен.
Съдът като се запозна с твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и с възраженията на ответника в писмения отговор и като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори между страните по делото, че ищецът Н.Н.А. изтърпява наложено
наказание „доживотен затвор“, считано от 14.04.2014г., в Затвора-гр.Пазарджик.
От
представените от ответника и приети по делото писмени доказателства се
установява, че в периода от 14.04.2014г. до 11.06.2018г. в Затвора гр.Стара
Загора престоят на открито на осъдените на доживотен затвор, които са настанени
в зоната за повишена сигурност, се провежда по график на две места за престой
на открито – Югоизточно или Югозападно каре в зависимост от графика. На югозападното
каре са монтирани и функционират шест броя пейки /метал и дърво/.
На югоизточното каре са монтирани
и функционират седемнадесет броя пейки /метал и дърво/. Това е видно от Писмо
изх.№1604/25.07.2018г. на Началника на Затвора гр.Стара Загора.
За
периода от 14.04.2014г. до 11.06.2018г. на престоите на открито в Затвора
гр.София има изградени пейки – видно от Писмо рег.№6377 от 30.07.2018г. на Началника
на Затвора–гр.София, коригирано с Писмо рег.№544/29.01.2019г. на Началника на Затвора–гр.София.
Със
саморъчно написана молба от 04.06.2018г., ищецът Н. А. *** за това, че в каре №3 и в каре №4
където провежда престой на открито няма пейка за сядане, както и че в затворите
в гр.София и в гр.Стара Загора има многобройни пейки.
От
Писмо изх.№92/14 от 31.07.2018г. на Началника на Затвора–гр.Пазарджик се
установява, че предвид обстоятелството, че ищецът А. е осъден на „доживотен
затвор“ и му е определен от съда специален режим за изтърпяване на наказанието,
той е настанен в зоната с повишена сигурност, където битуват и останалите
осъдени на доживотен затвор /чл.197/1/ ЗИНЗС, чл.213, чл.214 от ППЗИНЗС/. Отразено
е, че ежедневно и съгласно графика за провеждане на престой на открито,
осъденият А. може да упражни това си право на специално обособено външно
пространство в часовия период от 12.50 часа до 14.00 часа. От момента на
превеждането на ищеца в Затвора,
гр.Пазарджик на обособеното каре за престой на открито има лежанка, която може
да се ползва за пейка и да сяда и почива в случай, че не тренира на нея.
Съгласно молба с вх.№834/04.06.2018г. от осъдения А. *** за поставяне на пейка,
на 11.06.2018г. е увовлетворена и са поставени пейки на каре 3 и 4, съгласно резолюцията
на Зам. началник РНОД.
В
съдебно заседание, както и в писменото си становище, ищецът заявява, че след
11.06.2018г. в каре №3 и в каре №4 са поставени по една пейка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск с правно основание
чл.71 ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл.4
от Закона за защита от дискриминация - за установяване на нарушение
в третирането на ищеца, представляващо
дискриминация, основана на
признака „лично положение“ и за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от
по-нататъшни нарушения.
Съгласно
разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация,
след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация,
ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е
нарушен. В този
смисъл са и указанията на съда, дадени на страните с Определение №3117/20.11.2018г.,
постановено в производството по делото, както и в съдебното заседание на 22.01.2019г.
Следователно ищецът, който твърди, че е бил жертва на дискриминация следва да докаже факти, въз основа на които може да се направи извод, че е
налице дискриминация, изразяваща се в различно, неравно третиране на лица на основата на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Нормите на ал.2 и
ал.3
на чл.4 от ЗЗДискр. съдържат определения на понятията "пряка
дискриминация" и "непряка дискриминация". Пряка дискриминация е
всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или
лица, носители на признак по чл.4 ал.1, или на
лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят
по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно
положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика,
освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед
на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. И в двата случая, за да се обоснове извод
за наличие на дискриминация по някой от горепосочените признаци, трябва да се
направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на
дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица, които са в
същото или сходно положение, т.е. по отношение на които са налице сравними
сходни обстоятелства. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява
в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение
от други при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към
дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от
защитен признак. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно
третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това
неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл.4
ал.1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена
връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички
случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.4
ал.1 от ЗЗДискр. Заключението за наличие
на дискриминационно отношение може да се направи тогава, когато са налице
доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна страна, така и по
отношение на субектите. Това означава, че предмет
на доказване са следните обстоятелства: налице ли е разлика в третирането и то
неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признака, предмет на защита;
причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. /В този смисъл Решение
№383 от 26.02.2018г. на АдмС - Варна по адм. д. №400/2017г./.
В
настоящия случай не се установи наличието на горепосочените обстоятелства –
нито твърдяната от ищеца неблагоприятна разлика в третирането, нито наличие на
някой от признаците, по които може да е налице дискриминационно отношение.
Установи
се по делото от събраните писмени доказателства, а и не е спорно между
страните, че ищецът Н.А. е осъден с влязла в сила присъда на „доживотен затвор“
и че е преведен за доизтърпяване на наложеното му наказание в Затвора-гр.Пазарджик
на 14.04.2014г. Предвид наложеното му наказание „доживотен затвор“ и определения
му специален режим за изтърпяването му, ищецът е настанен в зоната с повишена
сигурност, където са и останалите осъдени на доживотен затвор, с оглед
изискванията на разпоредбите на чл.197 ал.1 от ЗИНЗС, чл.213 и чл.214 от
ППЗИНЗС. Ежедневно и съгласно графика, ищецът има право на престой на открито на
специално обособено външно пространство за времето от 12.50 часа до 14.00 часа.
От превеждането на ищеца в Затвора, гр.Пазарджик на така обособеното каре за
престой на открито е имало лежанка, която е могла да се ползва и за сядане в
случай, че не се тренира на нея. След подаването на молбата от ищеца с
вх.№834/04.06.2018г. до Началника на затвора, гр.Пазарджик с искане за
поставяне на пейки в каре №3 и в каре №4, на 11.06.2018г. такива са поставени.
При
тези данни се налага извода, че ищецът и всички останали лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в Затвора-гр.Пазарджик през
процесния период от време - 14.04.2014г. до 11.06.2018г. са били поставени при равни условия. Освен това искането
на ищеца за поставяне на пейки в двете карета, в които той провежда престоят си
на открито е било удовлетворено седмица след подаването на молбата му с това
искане до Началника на Затвора-гр.Пазарджик. По
делото се установи, че през процесния период от време, на престоите на открито
на осъдените на доживотен затвор, в затворите в гр.София и в гр.Стара Загора е
имало изградени пейки. Не се установи такива да е имало във всички
останали затвори в страната.
Освен
това наличието на различно и то по-неблагоприятно третиране на лишените от свобода в зависимост от
това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си, не е сред изрично предвидените
дискриминационни
признаци по смисъла на
разпоредбата на чл.4
ал.1 от ЗЗДискр.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е
осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл.4
ал.1 от ЗЗДискр, тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия, спрямо другите лишени от свобода в затвора, в който той изтърпява наказанието си „доживотен
затвор“.
По изложените съображения този иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това обуславя отхвърляне и на вторият
иск - по чл.71 ал.1, т.2 от ЗЗДискр. Последният би бил основателен единствено в случай на
установено нарушение по ЗЗДискр. от ответника спрямо ищеца, каквото не е налице.
Страната,
имаща право на разноски, с оглед изхода на делото – ответникът не е поискал
присъждането на такива.
По изложените
съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Н.А., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“
в Затвора-гр.Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр.София иск с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от
дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от дискриминация – за
приемане за установено, че в периода от 14.04.2014 г. до 11.06.2018г.
ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София е извършил
нарушение на чл.4 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр., изразяващо се в пряка и непряка
дискриминация, чрез неравно третиране по лично положение, изразяващо се в неосигуряване
на пейки в каре №3 и в каре №4 където се провежда престоят на открито и за
осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшните си действия
/нарушения/, като неоснователен.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
,