РЕШЕНИЕ
№ 1068
гр. Бургас, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203873 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Бургас воркс БГ" ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно
постановление № 02-0003533/10.08.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по
труда" гр.Бургас, с което е наложено административни наказание на основание чл. 416, ал. 5 от
Кодекса на труда във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева, за извършено административно нарушение по чл.7 от Наредбата
за условията и реда за командироването и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги /обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г./.
В подадената жалба се сочат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния
закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното
нарушение. В с.з. не се явява представител на дружеството.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли жалбата и
да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и съобрази разпоредбите на закона, намери за
установено следното:
При извършена проверка от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" по документи
на „Бургас воркс БГ" ЕООД, се установено, че дружество е командировало С.Д.И. в Кралство
Белгия като „машинен оператор пералня“ с дата на постъпване 23.03.2021г. Командироването
било направено без да се изготви писмено допълнително споразумение, с което работодателят и
работникът да са уговорили допълнително заплащането и мястото на полагане на труд.За
констатираното нарушение свид. В. е съставила на АУАН като приел, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироването и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г./
АУАН е връчен на управителя на дружеството, който в срок е депозирал
възражения.Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление с възприета
идентична фактическа обстановка и правна квалификация с посочената в АУАН и на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
1
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по
делото писмени доказателства /акт за установяване на административно нарушение; уведомително
писмо, уведомление по чл.62, ал.4 от КТ, трудов договор, протокол за проверка и от свидетелските
показания на актосъставителя, които по своята същност са последователни, логични,
непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че жалбата е
неоснователна.
Съдът извърши проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление
и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити.
В наказателното постановление са посочени имената и длъжността на лицето, което го е издало,
има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, както и името и
длъжността на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от
ЗАНН, описано е извършеното нарушение, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за
издаването на наказателното постановление. Съдът счита, че Директора на Дирекция "Инспекция
по труда", към момента на издаване на постановлението, е бил оправомощен да издава наказателни
постановления, съгласно чл. 15, ал. 3, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна Инспекция по труда" и с оглед разпоредбите на чл. 416, ал. 5 от КТ, чл. 47, ал. 2 от ЗАНН.
В АУАН и НП е посочено, къде е извършена проверката и респ. къде е и мястото нарушение,
което е адреса на седалище и на управление на дружеството жалбоподател.Налице е съответствие
между отразеното в АУАН и в НП както текстовото описание на нарушението, така и досежно
неговата цифрова квалификация. Съдът счита, че АУАН и НП съдържат реквизитите посочени
съответно в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и акта също е издаден от оправомощено
лице.Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и
съответно до неговата отмяна.
След анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и възраженията на
страните съдът счита, че нарушението, за което е санкциониран дружеството е доказано по
несъмнен начин.Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил фактическия
състав на нарушението по чл.7, от Наредбата за условията и реда за командироването и изпращане
на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г./,
тъй като в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда, е допуснало командироване в рамките на предоставяне на услуги
горепосоченото лице без сключено допълнително писмено споразумение, с което работодателят и
работникът да са уговорили изменението на съществуващото между тях трудово правоотношение
за заплащане на труда и мястото на полагане.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в
хода на производството не се изтъкнаха основателни доводи и не се ангажираха доказателства,
които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение
с обикновените случаи при подобен вид нарушение. С обжалваното наказателното постановление
е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер 1 500 лева на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ. В разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ законодателят е
предвидил административно наказание в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В конкретният
случай на дружеството жалбоподател е наложено наказание в минималния предвиден размер 1500
лева. Съдът няма нито правната, нито фактическата възможност да намали размера на
административното наказание и счита, че същото е определено съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
като са съобразени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи вината обстоятелства и в този си размер наказанието би постигнало целите, визирани
2
в чл. 12 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.
Разноски не се претендират, поради което и съдът не следва да се произнася.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 02-0003533/10.08.2021г., издадено
от директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Бургас, с което на „Бургас воркс БГ" ЕООД,
ЕИК ********* е наложено административни наказание на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на
труда във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева, за извършено административно нарушение по чл.7 от Наредбата за
условията и реда за командироването и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията до страните за неговото
изготвяне с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас, по реда на АПК.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3