РЕШЕНИЕ
№
30
гр.
Враца 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.01.2022
г. /осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора веселин вътов, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА КАНД №
680 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Р.А.
К. ***, предявена чрез адвокат С.Д. от САК,
против РЕШЕНИЕ № 26 от 05.10.2021 г., постановено по АНД № 341 по описа за 2021
г. на Районен съд-Мездра, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба серия К, № 4827638 на ОДМВР- Враца,
издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
В жалбата се развиват съображения за
неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон- касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Релевирани са доводи, че съдът при постановяване на решението не е обсъдил
всички наведени в сезиралата го жалба възражения за незаконосъобразност на
оспорения ЕФ, като се акцентира на обстоятелството, че в последния не е
посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Иска се отмяна на
решението и на потвърдения с него ЕФНГ.
Ответникът
по касационната жалба, ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в съдебно заседание
и не изразява становище по същата.
Участващият в касационното производство
прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на
касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно. Правилно е
приложена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП и
е наложена съответната санкция, а непосочването в ЕФ на срока, в който подлежи
на обжалване не е от категорията на съществените нарушения, тъй като касае
срочността на жалбата. Моли за оставяне
на решението в сила.
В
настоящото производство от страните не са представени нови писмени
доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд - Враца, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи
и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения
с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения.
Предмет на касационнен контрол е
Решение №26 от 05.10.2021г., постановено по АНД № 341 по описа на Районен съд –
Мездра за 2021 г., с което е потвърден ЕФНГ серия К, № 4827638 на ОДМВР - Враца,
с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП, на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21,
ал.1 от същия закон.
За да
стигне до този извод, въззивният
съд е приел, че процесният ЕФ е издаден в съответствие с утвърдения образец на
министъра на вътрешните работи и съдържа посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП
реквизити относно териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършването му,
регистрационния номер на МПС и собственика му, описание на нарушението,
нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. По съществото на спора
районният съд е приел, че с обжалвания електронен фиш правилно е приложен и
материалният закон, тъй като е наложено законосъобразно по вид и размер
административно наказание за безспорно доказано, извършено от наказаното лице и
при сочените обстоятелства нарушение, именно на посочените разпоредби на ЗДвП,
поради което санкционният акт е потвърден.
Решението е валидно, допустимо и
правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
При постановяване на съдебния си акт
районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице, нито е допуснал нарушения
на материалния закон, които да са довели
до постановяване на неправилно решение. Съдът е проявил процесуална активност,
като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност и изключително подробно се е мотивирал защо е
достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него
електронен фиш. Обсъдени са възраженията на оспорващия и са формирани изводи за
несъстоятелността на същите, които изводи се подкрепят от доказателствата по
делото и изцяло се възприемат от настоящия касационен състав. В съответствие
със събраните доказателства и при правилното прилагане на материалния закон,
въззивният съд е приел, че нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство, което е преминало първоначална проверка в Български институт по метрология,
видно от Удостоверение БИМ №17.09.5126 от 07.09.2017 г., със срок на валидност
до 07.09.2027г., съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно средство
за измерване на скорост, като е преминало и последваща проверка, съгласно
приложения по делото и Протокол № 71-С-ИСИС/15.10.2020 г. В съответствие с този
протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол, органът е
съобразил допустимата грешка при измерване на скоростта от плюс минус 3 % над 100
км/ч и е редуцирал измерената скорост,
като при установена скорост от 126 км/ч за наказуема е посочена 122 км/ч, което
намаление е в интерес на наказаното
лице.
От друга страна в съответствие с чл.10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, е представен и Протокол за използване на АТСС. Този
Протокол с рег. № 967р-2334/05.05.2021 г. (л.15 от АНД № 341/2021 г.) е коректно попълнен, с посочена дата
02.05.2021г., начален и краен час на работа, наименование на пътя – I-1/Е79/ и точно местоположение на
контролирания участък – км 159+000, общото
ограничение на скоростта – 90км/ч, брой установени нарушения и е подписан от
съставилия го служител. В същия е отразена посоката на движение на
контролираните МПС – от гр. Враца към гр. Мездра, а в графата „посока за
задействане“ е посочено „О“, като в легендата е пояснено, че „О“ означава отдалечаващ
автомобил. От представената по делото фотоснимка с установена скорост е видно,
че автомобилът е заснет отзад, т.е. отдалечаващ се, което напълно съответства
на отразеното в Протокола. На самата фотоснимка са посочени конкретни GPS
координати,
индивидуализиращи с изключителна точност мястото на нарушението и точния час. Към
протокола е приложена и снимка на разположението на автоматизираното техническо
средство спрямо контролирания пътен участък.
Предвид изложеното правилни са
изводите на районния съд, че липсва нарушение на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно съдържанието на електронния фиш, който се издава в съкратено и
специално производство. За разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в
хипотезата с издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито
съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и
налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление. В
това производство голяма част от общите правила на ЗАНН и ЗДвП не намират
приложение, което разрешение абсолютно обективно е обосновано от изключително
високата степен на обществена опасност на нарушенията, свързани с
несъобразяване на правилата на ЗДвП, въвеждащи ограничаване на скоростта на
движение при управление на МПС. Затова, след като в чл. 189, ал.4 ЗДвП са
регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се
възприема като изчерпателно, т.е. достатъчно е електронния фиш да съдържа тези
реквизити и да е издаден според образеца утвърден със Заповед №
Із-305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, а в случая процесния
електронен фиш е именно такъв.
Действително съдът констатира, че в ЕФ
не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде обжалван. Това обаче в
никакъв случай не може да се счете за съществено процесуално нарушение, каквито
подробни доводи са изтъкнати и във въззивната и в касационната жалба, доколкото
очевидно и без това указание жалбоподателят и настоящ касатор е успял в срок да
упражни правото си на жалба и този пропуск в никаква степен не се е отразил на
възможността му да потърси съдебна защита на правата си.
Районният съд при правилно установена
и основана на доказателствата по делото фактическа обстановка е направил
съответни на приложимия към процесното деяние материален закон правни изводи.
Като е управлявал МПС със скорост от 122 км/ч, надвишаваща с 32 км/ч
позволената от ЗДвП за движение в извън населено място от 90 км/ч, касаторът е
реализирал състав на нарушение именно по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП. Правилно въззивният съд е приел, че по същество извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на
избраната от водача на автомобила скорост с въведеното със закона ограничение.
То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова
норма на чл. 182, ал. 2,
т. 4 ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер
Липсват данни, а и не се твърди от
страна на оспорващия да е депозирал декларация,
съобразно чл.189, ал.5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето,
извършило нарушението. След като не е упражнил правото си
да възрази и да посочи конкретно физическо лице,
което е управлявало на посочената дата автомобила, с
който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие, а именно -
издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с
който автомобил е извършено конкретното
административно нарушение, а съгласно представената справка, това е
именно касаторът Р.А.К..
Достигайки до тези изводи и приемайки
оспореният пред него ЕФ за законосъобразен, въззивният съд не е допуснал
нарушение на материалния закон и е постановил правилен съдебен акт.
Бранейки се предимно с доводи за
процесуална незаконосъобразност, касаторът не е посочил и представил правни
аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите в ЕФ,
оттам и изводите на районния съд. Това, че е недоволен от издадения ЕФ и счита
същия за незаконосъобразен, съдът намира за защитна теза, а не релевантен към
случая факт.
Гореизложеното обосновава заключение
за правилност на изводите на въззивната инстанция, които след проведено
процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали потвърждаването
на процесния електронен фиш с валидно, допустимо и съответно на приложимия
материален закон решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата
против него се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК Административен
съд - Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 05.10.2021 г.,
постановено по АНД № 341 по описа на Районен съд – Мездра за 2021 г., с което е
потвърден ЕФНГ серия К, № 4827638 на ОДМВР - Враца.
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.