Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Нина Светославова, като
разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 9584 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 65086 от 14.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 12704/2018 г. по описа на СРС, IІІ ГО, 140 състав, Т.Г.Г.е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.200, ал.1 ЗЗД сумата от 533, 62 лв., представляваща цена на топлинни услуги
(в това число и цена за дялово разпределение в размер на 28, 75 лв.), доставена
в апартамент 10, находящ се в гр. София, ж. к. „********, аб. № 193904, за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2018 г. до окончателното
изплащане. Искът с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забава върху главницата е отхвърлен за сумата от 100, 55 лв. за периода от
10.07.2015 г. до 15.01.2018 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сторените от него разноски в размер на 677, 36 лв.,
съобразно уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
С решение № 138433 от 11.06.2019 г.
постановено
по гр. д. № 12704/2018 г. по описа на СРС, IІІ ГО, 140 състав, на основание
чл.247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горепосоченото
решение № 65086 от 14.03.2019 г., като навсякъде в диспозитива на същото вместо
„Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „**********ап.10“, следва
да се чете „Н.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***
Срещу постановеното съдебно решение в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба
от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалвана част е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
са осъществява при публично известни Общи условия, които се изготвят от „Т.С.“
ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителите. Поддържа, че ответницата не
е упражнила правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребителите
за битови нужди в гр. София. Твърди, че в раздел VІІ от Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 са определени редът и
срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
срокът на задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответницата е
изпаднала в забава и дължи претендираната сума. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи предявените искове, като му присъди направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Н.Н.И., чрез адв. Л.Н. - САК,
назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Ищецът не е ангажирал доказателства
за датата на публикуване на фактурите за процесните задължения на интернет
страницата си и следователно не е установил изпадането в забава. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната от ищеца част.
Трето лице – помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор
на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са
уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, предявени срещу наследниците на Т.Г.Г.. Ищецът твърди,
че последната е била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент 10, находящ се в гр. София,
ж. к. „********, абонатен № 193904, като му дължи сумата от общо 634,17 лв., от
които 504, 87 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., отразена в обща фактура №
********** от 31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.
и обща фактура № ********** от 31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г.
– 30.04.2016 г., както и 58, 09 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2015 г.
– 15.01.2018 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди наследниците
на Т.Г.Г. да заплатят посочените суми, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по
делото разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
С молба от 08.05.2018 г. ищецът е
уточнил, че исковете, предмет на делото, са предявени срещу Н.Н.И., като
наследник на починалата Т.Г.Г., за
сумата от общо 634, 17 лв., от които: 504, 87 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016
г., 94, 21 лв. – лихва за забава върху стойността на топлинната енергия за
периода 15.09.2015 г. – 15.01.2018 г., както и 28, 75 лв. - представляваща
стойност на услугата дялово разпределение и 6, 34 лв. – лихва за забава върху стойността
за дялово разпределение за периода 10.07.2015 г. – 15.01.2018 г.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответницата Н.Н.И., чрез адв. Л.Н., назначена по реда на чл.47,
ал.6 ГПК, оспорва предявените искове. Счита, че отразеното потребление на
топлинна енергия не е реално, тъй като е извършено с уреди, които не са
преминали необходимия периодичен метеорологичен контрол. Оспорва годността на
абонатната станция и твърди, че същата не е въведена в експлоатация. Счита, че
претендираните суми за дялово разпределение и лихви не се дължат на ищеца, а на
фирмата за дялово разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове, като
й присъди сторените по делото разноски.
От представения нотариален акт № 73,
том І, рег. № 645, дело № 57/2004 г. от 02.02.2004 г. се установява, че Г.К.Г.и
Л.К.Д.са продали на Т.Г.Г.следния свой недвижим имот: апартамент № 10, находящ
се в жилищна сграда – бл. № ********, състоящ се от: една стая , кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 45,24 кв.м., заедно с избено
помещение с площ от 5, 32 кв. м. и 1, 605% ид. ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото.
Видно от представения протокол от
проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в
гр. София, ж.к. „***”, бл***вх. А и Б от 08.08.2002 г., етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, което дружество да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение.
На 27.08.2002 г. е сключен договор №
ТС 1712 между „Б.Б.“ ООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. „***”,
бл***вх.А и вх.Б, по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45
дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера
за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор №
У312/08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.“ ООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. М.Т.по
изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза се установява, че в
процесния имот радиаторите са демонтирани и има само 1 бр. водомер за топла
вода. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислявана
съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. върху пълната отопляема кубатура на
имота от 106 куб.м. Абонатната станция на процесната сграда е нова,
автоматична, с пластинчати топлообменници. Общият топломер се отчита ежемесечно
по електронен път чрез електронно устройство, с което се снемат показанията на
топлинната енергия в 0.00 часа на първо число на месеца. Същият е преминал
изискуемите метеорологични проверки съответно на 29.11.2012 г., 30.10.2014 г. и
03.11.2016 г. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните
разходи за сметка на топлопреносното дружество, а чистото количество топлинна
енергия, което отива при абонатите е разпределено между тях пропорционално за
отопление и битово горещо водоснабдяване. Технологичните разходи се изчисляват
със специализиран софтуер и проверката един път месечно е достатъчна, за да се
провери верността на математическия модел, който програмата за изчисление на
тази величина следва. За процесния период дяловото разпределение в сградата –
етажна собственост е осъществявано съгласно нормативната уредба от „Б.Б.“ ООД.
Съгласно главните
отчети и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение абонатът е заплащал само стойността
на топлинната енергия, отдадена от 1 бр. щранг – лира с размери 2 броя
тръби с дебелина 2, 6 милиметра и диаметър 1 (ф 30 мм) без индивидуален
разпределител на разходите за отопление. В периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г.,
когато не е имало осигурен достъп за отчет на водомера на същия е начислявано служебно
количество битово горещо водоснабдяване съобразно потреблението му от
предходния период 2013 г. -2014 г. За периода с осигурен достъп 2015 г. – 2016
г. отразеното в главните отчети съвпада с това в изравнителните сметки. Вещото лице е
установило, че доставената до имота
топлинна енергия през исковия период възлиза на 504, 89 лв., като в тази сума
не са включени предишни неплатени и просрочени суми и лихви по тях.
Пред СРС е изслушана и съдебно -
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Л.Б., от чието заключение се
установява, че няма данни за извършени плащания за покриване на начислените
суми за исковия период. Общият размер на неплатената главница възлиза на 533, 62
лв., от които: 504, 87 – стойност на топлинна енергия и 28, 75 лв. – стойност за
дялово разпределение. С изравнителните сметки е установена сума за доплащане в
края на процесния период от 5, 13 лв. Съгласно заключението размерът на
обезщетението за забавено плащане върху дължимите суми по процесните фактури с
лихвен период до 15.01.2018 г. възлиза на сумата от общо 100, 78 лв., от която:
94, 05 - върху стойността за топлинна
енергия и 6, 73 лв. – върху сумата за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните
тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Страните не спорят относно
обстоятелството, че ответницата, като наследник на Т.Г.Г., е собственик на
процесния имот и в това си качество е клиент на топлинна енергия, както и че са
обвързани от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия. Ето
защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на
въззивния контрол, поради което не следва да се обсъжда по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Б.Б.“ ООД с
договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици, като
третото лице – помагал на ищеца е осъществявало услугата дялово разпределение
за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки
потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
С влязлото в сила като необжалвано
решение е установена стойността на топлинната енергия пред исковия период 504, 87
лв., както и стойността на дяловото разпределение е 28,75 лв., които се дължан
от ответницата.
Спори се между страни във въззивното
производство относно обстоятелството дали ответницата дължи обезщетението за забава
в размер на законната лихва върху стойността на потребената топлинна енергия и
за предоставената услуга дялово разпределение и съответно дали същата е
поставена в забава.
За периода от м. 05.2014 г. до
м.04.2016 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.32, ал.2 от
Общите условия от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2. Ето защо, за
да бъде поставен длъжникът в забава, е необходимо ищецът да публикува фактурите
за потребеното количество топлинна енергия на интернет страницата си. Както в
първоинстанционното, така и в настоящото производство ищецът не е ангажирал
доказателства относно публикуването на фактурите на интернет страницата си,
респ. относно датата, на която е сторил това. Също така тези обстоятелства не
са безспорни в отношенията между страните. Ето защо и доколкото ищецът не е
изпълнил доказателствената си тежест да установи поставянето на ответницата в
забава, искът за заплащане на мораторна лихва се явява изцяло неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната му част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
С оглед изхода на спора, сторените
от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65086 от 14.03.2019 г., постановено по гр.
д. № 12704/2018 г., по описа на СРС,
IІІ ГО, 140 състав, поправено с решение № 138433/11.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 12704/2018 г., по описа на СРС,
IІІ ГО, 140 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********, с адрес ***, срещу Н.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********,
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 100, 55 (сто лева и петдесет и пет
стотинки) лв. - обезщетение за забава върху главницата (стойността на
топлинната енергия и стойността на услугата дялово разпределение), за периода
от 10.07.2015 г. до 15.01.2018 г.
Решението в частта, с която са уважени
предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес ***.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.