№ 909
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20241000501328 по описа за 2024 година
Производството e по реда на член 294,ал.1 от ГПК.
С решение № 260 от 25.04.2024 г. на ВКС II г.о. по гр.д.№ 453/2023 г. е
обезсилено въззивното решение № 1366/17.12.2021 г. , изменено в частта по
разноските с определение № 1194 от 4.05.2022 г. , постановени по в.гр.д.№
1266/2021 г. по описа на САС в частите, в които в резултат на потвърждаване
на първоинстанционното решение № 5227 от 2.09.2020 г. по гр.д.№ 9642/2019
г. по описа на СГС са уважени исковете по член 108 от ЗС на П. Т. Л. срещу Г.
О. С. и „ Д енд Д Финанс – Заложни къщи“ ЕООД относно 2/3 идеални части
от поземлен имот с идентификатор № 68134.4354.151 по кадастралната карта
на град София на площ от 2 102 кв.м. и е отхвърлен искът по член 31,ал.2 от
ЗС на П. Т. Л. срещу Г. О. С. за парично вземане в размер на 6 351 лева,
разлика между уговорената наемна цена по сключения между ответниците
договор за наем и средния пазарен наем за посочения имот в периода
11.04.2019 г. – 19.07.2019 г. и делото е върнато на въззивния съд за ново
разглеждане на спора в обезсилените части с указания за съобразяване на
резултата на преюдициалния спор – предмет на гр.д.№ 7258/2019 г. по описа
1
на СГС .
С влязло в сила на 13.03.2024 г. решение № 339 от 5.03.2024 г. на СГС по
т.д.№ 1659/2022 г. въззивникът – ответник - „ Д енд Д Финанс – Заложни
къщи“ ЕООД е заличен от търговския регистър на основание член 632,ал.4 от
ТЗ и въззивното производство по отношение на него е прекратено с
определение от 17.02.2025 г. по липса на процесуална правоспособност – член
27,ал.1 от ГПК .
Въззивникът – ищец - П. Т. Л. изразява чрез пълномощника си – адвокат
М. Х. – становище за основателност на неговата въззивна жалба и
неоснователност на жалбата на насрещната страна по съображения, че
ищецът има правен интерес от провеждане на ревандикационния иск и той не
е отречен от касационната инстанция с оглед основанието, на което е
обезсилено първото въззивно решение – разрешаване на спора въпреки
наличие на процесуална пречка пред упражняването на правото на иск по
член 229,ал.1,т.4 от ГПК.
Въззивникът – ответник - Г. О. С. изразява чрез пълномощника си –
адвокат О. С. – становище за основателност на неговата въззивна жалба и
неоснователност на жалбата на насрещната страна. Решението по иска по член
108 от ЗС е недопустимо по липса на правен интерес от воденето му, тъй като
ответникът не е оспорил правото на собственост на ищеца ; спорът е относно
ползването на съсобствения имот и самият ищец претендира разпределянето
му , а решението по иска по член 31,ал.2 от ЗС е правилно по липса на
отправено писмено поискване.
Основанието, на което ВКС е обезсилил отчасти въззивното решение –
нарушение на член 229,ал.1,т.4 от ГПК и дадените от него указания по член
294,ал.1 от ГПК за съобразяване на изхода по гр.д.№ 7258/2019 г. по описа на
СГС изключват на този етап на производството възможността на въззивния
съд за проверка на правния интерес от предявяването на иска по член 108 от
ЗС. Правният интерес е условие за допустимост на установителния иск за
право на собственост, какъвто предявеният не е . Вън от това разясненията в
ТР № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС касаят преценката по същество на искането за
предаване владението на идеална част от недвижим имот при заявен от
съсобственик срещу друг съсобственик иск по член 108 от ЗС .
Предмет на повторното разглеждане са предявените с искова молба с вх.
2
№ 107859/30.08.2019 г. и уточняваща молба с вх.№ 32435/12.03.2020 г. ( на л.
119 – 120 от делото на СГС) искове на П. Т. Л. срещу Г. О. С. за ревандикация
на 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 68134.4354.151 по
кадастралната карта на град София на площ от 2 102 кв.м. и осъждане на
ответника да заплати обезщетение за пропуснати ползи в размер на 6 351 лева
(съгласно допуснатото с определение от о.с.з. на 10.07.2020 г. изменение /
намаление на искането чрез частично оттегляне на иска - с молба с вх.№
65692/7.07.2020 г. на л.156 от делото на СГС ) от невъзможността на ищеца да
ползва имота , равняващо се на разликата между договорения ( в сключения на
1.08.2018 г. между ответниците С. и „ Д енд Д Финанс - Заложни къщи“ –
понастоящем заличен търговец) наем и средния пазарен наем съобразно дела
му в съсобствеността за периода 11.04.2019 г. – 19.07.2019 г. Искането за
предаване на владението на 2/3 идеални части е основано на следните
твърдения : ищецът - управител на дружество, което е собственик на съседен
имот, застроен със сервиз за обслужване на камиони, пожарни автомобили и
автобуси – придобил частта, за да увеличи мястото за паркиране към сервиза,
но не бил въведен от праводателите му във владение на имота, обратно на
изявленията им в нотариалния акт, по причина че ответникът го е завладял
изцяло и го предоставил срещу наем на дружеството „ Д енд Д Финанс -
Заложни къщи “, то ползва имота, ограден и охраняван , за търговската си
дейност и така ищецът е лишен от възможността да го владее и ползва .
Ответникът С. е оспорил иска по член 108 от ЗС освен като недопустим
за разглеждане поради висящото преюдициално дело и като неоснователен,
тъй като той не е и не е бил владелец, а държател на частта от имота на ищеца
и праводателите му, а след сключването на договора на наем не е държател на
никаква част от имота. Оспорил иска по член 31,ал.2 от ЗС по липса на покана
и съвпадение между размера на реалния добив и пазарните равнища на
наемите.
Съединеният иск на Л. срещу С. за вземане по член 30, ал.3 от ЗС за
припадащата се на дела на ищеца част от събраните от ответника по същия
договор и за същия период наеми в размер на 2 613 лева е уважен с
необжалваното в тази част първоинстанционно решение. Съединеното искане
по член 32,ал.2 от ЗС за разпределяне на ползването на имота е изпратено по
подсъдност на СРС на основание член 118,ал.1 от ГПК.
3
Преюдициалният спор – предмет на гр.д.№ 7258/2019 г. на СГС - е
разрешен с влязлото в сила на 12.10.2023 г., недопуснато до касационно
обжалване въззивно решение № 1390 от 18.11.2022 г. по в.гр.д.№ 2196/2021 г.
по описа на САС. С него са отхвърлени всички искове на С. за
недействителност на сделките – дарение от 11.03.2019 г. и продажба от
11.04.2019 г. – придобивни основания на настоящия ищец, както и искът му за
изкупуване на собствените на последния 20/30 идеални части от поземления
имот. Зачитайки силата на пресъдено нещо на решението , въззивният съд
приема, че ищецът Л. е придобил валидно 2/3 идеални части от спорния
поземлен имот и правото му на собственост не е прекратено към момента на
приключване на устните състезания във въззивното производство.
Изложените твърдения в исковата молба и възражения в отговора на
същата сочат на спор, породен от недопускането на ищеца от ответника да
упражнява фактическа власт върху притежаваните от него 2/3 идеални части
от поземления имот, тъй като е установил фактическа власт върху целия имот
отпреди сделките, от които ищецът черпи права. Както самият ответник
посочва, в 2018 г. е извършил на свои разноски и със съгласието на
праводателите на ищеца подобрения и промени в имота с цел привеждането
му в състояние,отговарящо за ползването му като покрит паркинг от бъдещия
наемател „ Д енд Д Финанс - Заложни къщи“, но противно на неговия интерес
отказали да му заплатят припадащите им се части от разходите и заявили
очакване да получат части от наемите в хода на изпълнение на сключения от
него еднолично договор за наем от 1.08.2018 г. Според свидетелствата на С. Б.
ищецът не могъл да влезе във владение на закупения от него имот поради
предоставянето му за ползване от първия на втория ответник и това било
причината да не бъде изпълнен и сключеният между ищеца и „ БУЛАВТО
БЪЛГАРИЯ“ АД ( свидетелят е управител на това дружество ) предварителен
договор за наем за същия имот.
Налице е фактическо положение, при което ответникът упражнява
фактическа власт върху целия имот ( до 13.03.2024 г. чрез наемателя „ Д енд Д
Финанс - Заложни къщи “) и не допуска ищеца да упражнява фактическа
власт съобразно дела му. Нарушението е осъществено без оглед на това дали
ответникът е владелец или държател ( в т.ч чрез нов наемател ) на дела на
ищеца и е основание за уважаване на осъдителната претенция за предаване
4
владението върху него. Тази съдебна защита не е изключена от възможността
за постановяване на разделно ползване по заявеното в същата искова молба и
препратено по подсъдност искане по член 32,ал.2 от ЗС, тъй като то ще служи
за реализирането на другото правомощие на съсобственика - ползването на
общия имот , съгласно разясненията на ТР № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е установено, че уговореният в договора от 1.08.2018 г. между
ответника С. и дружеството „ Д енд Д Финанс - Заложни къщи“ наем за
паркинга за периода 11.04.2019 г. – 19.07.2019 г. е 1 200 лева месечно. Той е
по- нисък от пазарния наем за същия период в размер от 2 904 лева месечно
съгласно приетата съдебно – оценителна експертиза. Условие за възникване на
правото на ищеца да получи обезщетение за ползите, от които е лишен като
неползващ съсобственик, над размера на припадащата му се част от събрания
от ответника наем, е отправянето на писмена покана – член 31,ал.2 от ЗС. По
делото няма твърдения такава да е отправена преди 11.04.2019 г. и това, както
правилно е приел СГС, обуславя извод за неоснователност на иска .
Като е уважил иска по член 108 от ЗС изцяло и отхвърлил иска по член
31, ал.2 от ЗС , първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт,
който въззивният съд потвърждава .
По разноските : за всяко от производствата страните имат право само на
разноски за адвокатско възнаграждение за защита по неоснователната жалба
на насрещната страна. За първото въззивно производство въззиваемият Л. е
направил разноски в общ размер на 3 000 лева, а въззиваемият С. разноски в
общ размер на 3 085 лева , без да има разграничение на разноските по двата
иска, направените от всяка от страните възражения за прекомерност са
неоснователни с оглед пренесения пред въззивната инстанция спор с
материален интерес от 85 110, 80 лева и на страните се дължат части по
съразмерност, както следва : 2 776,13 лева в полза на въззиваемия Л. и 230,20
лева в полза на въззиваемия С. . За касационното производство въззиваемият
Л. е направил разноски за адвокатско възнаграждение за защита по
касационната жалба срещу уважаването на иска по член 108 от ЗС в размер от
2 200 лева и въззиваемият С. е направил разноски за адвокатско
възнаграждение за защита по касационната жалба срещу отхвърлянето на иска
по член 31,ал.2 от ЗС в размер на 1 215,50 лева, които следва да им се
присъдят . За второто въззивно производство въззиваемият Л. е направил
5
разноски в общ размер от 2 000 лева, без разграничение по исковете,
като му се дължи част съразмерна на интереса по неоснователната жалба на
насрещната страна – в размер на 1 850,76 лева , а въззиваемият С. е направил
разноски в размер на 1 500 лева само за защита по въззивната жалба срещу
отхвърлянето на иска по член 31,ал.2 от ЗС. По възражението на насрещната
страна съдът го намалява до минималния размер по член 7,ал.2,т.2 от НМРАВ
- 935,10 лева и му го присъжда.
Воден от горните съображения , САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5227 от 2.09.2020 г. на СГС I – 30 състав
по гр.д.№ 9642/2019 г. по описа на СГС в частите, с които е уважен искът по
член 108 от ЗС на П. Т. Л. срещу Г. О. С. за установяване на правото на
собственост върху 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор №
68134.4354.151 по кадастралната карта на град София на площ от 2 102 кв.м. и
за осъждане на ответника да предаде владението върху тях и е отхвърлен
искът по член 31,ал.2 от ЗС на П. Т. Л. срещу Г. О. С. за парично вземане в
размер на 6 351 лева, разлика между уговорената наемна цена по сключения
от ответника договор за наем от 1.08.2018 г. и средния пазарен наем за
посочения имот в периода 11.04.2019 г. – 19.07.2019 г., съобразно дела му в
съсобствеността .
ОСЪЖДА Г. О. С., ЕГН: ********** от град София да заплати на П. Т.
Л., ЕГН: ********** от град Варна разноски за адвокатско възнаграждение за
всяко от инстанционните производства – в. гр.д.№ 1266/2021 г. по описа на
САС ; гр.д.№ 453/2023 г. по описа на ВКС и в.гр.д.№ 1328/2024 г. по описа на
САС , както следва: 2 776,13 ( две хиляди седемстотин седемдесет и шест лева
и тринадесет стотинки ) лева ; 2 200 ( две хиляди двеста ) лева и 1 850,76 лева
( хиляда осемстотин и петдесет лева и седемдесет и шест стотинки ) лева или
в общ размер на 6 826,89 ( шест хиляди осемстотин двадесет и шест лева и
осемдесет и девет стотинки ) лева .
ОСЪЖДА П. Т. Л., ЕГН: ********** от град Варна да заплати на Г. О.
С., ЕГН: ********** от град София разноски за адвокатско възнаграждение за
6
всяко от инстанционните производства – в. гр.д.№ 1266/2021 г. по описа на
САС ; гр.д.№ 453/2023 г. по описа на ВКС и в.гр.д.№ 1328/2024 г. по описа на
САС , както следва: 230,20 ( двеста и тридесет лева и двадесет стотинки )
лева; 1 215,50 ( хиляда двеста и петнадесет лева и петдесет стотинки ) лева и
935,10 ( деветстотин тридесет и пет лева и десет стотинки ) лева или в общ
размер на 2 380,80 ( две хиляди триста и осемдесет лева и осемдесет стотинки
) лева .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7