Решение по дело №310/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 86
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20213600500310
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Шумен, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20213600500310 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 463 във връзка с чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба, депозирана от М. Ж. М., срещу разпределение
извършено по изп. дело № 68/2016 г. на СИС на ШРС. Посочва, че
изпълнителното дело е образувано по молба на С. ИЛ. СТ. и Ц.К.П.а като
взискатели срещу него като длъжник за продажба на изнесеният на публична
продан съсобствен между тях имот, представляващ Жилищна сграда -
еднофамилна със застроена площ 81 кв. метра с идентификатор
83510.661.34.1, построена върху държавно дворно място, представляващо
поземлен имот с идентификатор 83510.661.34 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 52/ 25.11.2005 год. на
АГКК - СГКК, гр. Шумен(парцел XI - 5979 в кв. 202 по плана на гр. Шумен),
с площ 480 кв. метра, с адрес на ПИ: гр. Шумен, ул. „....“ № 20, заедно с
отстъпено върху дворното място вещно право на строеж, отстъпено въз
основа на Решение по протокол № 19/ 14.08.1975 год. на Изпълкома на ГНС -
Коларовград и Типов договор от 05.11.1957 год. на Председателя на ИК на
ГНС - Коларовград за отстъпване на правото на строеж върху държавна земя
върху дворното място, представляващо парцел XI - 5979 в кв. 202 по плана на
гр. Шумен, с площ 480 кв. метра, представляващо ПИ с идентификатор
83510.661.34. На длъжника е връчена 15.09.2015 г. Със Заповед № РД-07-
534/20.12.2016 г., Административният ръководител на ШОС командировал
ДСИ Е.Х. при НПРС, да осъществява дейност като ДСИ при ШРС по
отношение образуваните там дела, поради отвод на държавните съдебни
изпълнители от ШРС и ВПРС. Тя изготвила Постановление за възлагане от
18.09.2019г. , като постановление формално е влязло в сила, което давало
основание на ДСИ да изготви и предяви разпределението. Разпределението
му е предявено на 13.03.2021г., като за целта попълнил т.нар. заявление, с
което декларирал предявяването , но поискал и копие от други документи, но
1
му било отказано. С нарочно съобщение е уведомен за деня на предявяването.
Предявяването не било извършено от ДСИ, а от служител. На следващо място
посочва, че по силата на посочената Заповед , ДСИ Е.Х. е командирована да
разглежда делата в образувани в СИС-Шумен, но разглежда само изп.
№68/2016г. по описа на СИС- Шумен. Освен това излага, че двукратно ДСИ
си направил самоотвод (с разпореждане от 06.06.2017 г. и на 08.08.2018 г.),
на осн. чл.22, ал.1, т.6 ГПК от изпълнителното дело, като от
административния ръководител отвеждането не е допуснато и е разпоредено
да продължат изпълнителните действия. Била насрочена публична продан за
периода 30.07.2018 г. - 30.08.2018 г. Счита, че данните за нищожност на
разпределениетои предхождащите го съдебно-изпълнителни действия се
черпят основно от двата отвода. Излага подробни мотиви защо отводите
водят до нищожност на изпълнителните действия, а именно поради
допуснати съществени нарушения от административен и процесуален
характер. Съобразно изложеното моли извършеното разпределение да бъде
обявено за нищожно.
Моли на основание чл.389 ГПК съдът да допусне обезпечение чрез
спиране на въвода във владение на обявения купувач на имота.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от С.
ИЛ. СТ. и Ц.К.П.а, действащи чрез пълномощника си адв. СТ. СТ. от ШАК, в
който вземат становище за недопустимост на жабата, евентуално
неоснователност По същество излагат съображения и за неоснователност на
жалбата. Претендират разноски за настоящото производство в размер на 300
лева - адвокатско възнаграждение.
Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.462,ал.2
от ГПК.
Взискателите въвеждат възражение за недопустимост на жалбата, като
считат, че доколкото се явяват съдели на допуснат до делба съсобствен
недвижим имот нямат същинско качество на кредитор и взискател. Съдът не
възприема за основателно възражението, обратното ще означава, че в
подобна хипотеза всяка от страните в изпълнителното производство ще бъде
лишена от възможността да търси защита на правата си в хода на
изпълнителното дело.
Видно от приложеното копие на изп. дело № 68/2016 г. по описа на ДСИ
при ШРС (предишен № 824/2015 г на ЧСИ А.Т., с рег.№ 877 с район на
действие ШОС), същото е образувано по молба на С. ИЛ. СТ. и Ц.К.П.а,
против М. Ж. М., към която е приложен изпълнителен лист от 26.08.2015 г. по
гр.д.№ 413/2012 г. на ШРС, с който на осн. чл.348 от ГПК е изнесен на
публична продан следния недвижим имот: Жилищна сграда - еднофамилна
със застроена площ 81 кв. метра с идентификатор 83510.661.34.1, построена
върху държавно дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 83510.661.34 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 52/ 25.11.2005 год. на АГКК - СГКК,
гр. Шумен(парцел XI - 5979 в кв. 202 по плана на гр. Шумен), с площ 480 кв.
метра, с адрес на ПИ: гр. Шумен, ул. „....“ № 20, заедно с отстъпено върху
дворното място вещно право на строеж, отстъпено въз основа на Решение по
протокол № 19/ 14.08.1975 год. на Изпълкома на ГНС - Коларовград и Типов
договор от 05.11.1957 год. на Председателя на ИК на ГНС - Коларовград за
2
отстъпване на правото на строеж върху държавна земя върху дворното място,
представляващо парцел XI - 5979 в кв. 202 по плана на гр. Шумен, с площ 480
кв. метра, представляващо ПИ с идентификатор 83510.661.34. На длъжника е
връчена 15.09.2015 г.
Насрочена е била публична продан за периода 30.07.2018 г. - 30.08.2018
г. Съгласно Протокол от 31.08.2018 год., съставен от ДСИ Е.Х., В.Д.З. е
обявен за купувач на процесния недвижим имот.
На 18.09.2018 г. е изготвено Постановление за възлагане на процесния
имот, с което ДСИ Е.Х., след констатация за внасяне на продажната цена от
купувача В.Д.З. е възложила имота на последния. По подадена жалба от М.
Ж. М. срещу Постановлението за възлагане е образувано в. гр. дело №
378/2019г. по описа на ШОС, по което е постановено и влязло в сила
Решение№260008/21.08.2020г., с което жалбата е оставена без уважение.
Впоследствие от същия жалбоподател отново е подадена жалба срещу
постановлението за възлагане от 18.09.2018г. , в резултат на което е
образувано в.гр.д.№423/2021г. по описа на ШОС. Съдът, с Определение
№485/29.10.2021г. е оставил без разглеждане подадената повторно жалба,
който съдебен акт е потвърден с Определение №576/22.12.2021г. по гр.д.
№594/2021г. по описа на ВнАС.
На 29.01.2021г. ДСИ Е.Х. е извършила разпределение на събраните по
изпълнителното дело суми от продажбата на посочения по-горе имот, за
което е съставила Протокол за разпределение от 29.01.2021г., предявен на
15.03.2021г.
Жалбоподателят твърди, че разпределението е нищожно, като първото
възражение, което излага в тази насока е, че предявяването на
разпределението не е извършено от ДСИ, а от служител при СИС-Шумен.
Съдът намира същото за неоснователно, целта на предявяването е на страната
да бъде надлежно уведомена за извършеното разпределение. Фактическото
извършване на предявяването (лично от съдебния изпълнител или от
служители изпълняващи функции по движението на изпълнителните дела) е
без правно значение. Дори и да се приеме противното, че предявяването на
извършено законосъобразно, този факт може да рефлектира единствено върху
началото на течението на срока по чл.462,ал.2 от ГПК.
Следващото и основно възражение е свързано с твърдението, че
разпределението е извършено от ДСИ Е.Х., която два пъти си е направила
самоотвод по делото. Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя.
Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, ДСИ Е.Х. не
постановила надлежен акт, с който се отвежда от разглеждане на делото.
Двата документа представляват писма, адресирани до Председателя на ШОС,
в които е направено искане в този смисъл, но до същинско отстраняване от
разглеждане на делото не се достигнало. От друга страна неуважаването на
искане за отвод не води до незаконосъобразност на обжалваното
разпределение, същото е постановено в рамките на компетентността на и
правораздавателна власт на ДСИ, в предписаната от закона форма, съдържа
необходимите реквизити и е съобразено със всички императивни изисквания
на закона, ето защо направеното възражение се явява неоснователно.
Поради всичко изложено по-горе жалбата се явява неоснователна, ето
защо следва да бъде оставена без уважение.
По искането за допускане на обезпечение по чл.389 ГПК, съдът намира
3
същото за неоснователно. В случая производството е по жалба на длъжник,
против действия на ДСИ по посоченото изпълнително дело, с правно
основание чл.435, ал.3 ГПК. Не е налице хипотеза на предявен иск, респ. не
са приложими разпоредбите за допускане на обезпечение на предявен иск по
на чл.389 и сл. от ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат възложени разноските направени от
въззиваемите страни в настоящото производство, в размер на 300 лева.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №1598/20.07.2021г.
депозирана от М. Ж. М., ЕГН **********, адрес :гр.Шумен, ул.“...“ №24,
вх.1, ет.3,ап.7, срещу разпределение, извършено с Разпределителен протокол
от 29.01.2021г., предявено на 15.03.2021г. по по изп. дело № 68/2016 г. на
СИС на ШРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на въвода във
владение на обявения за купувач по изп. дело № 68/2016 г. на СИС на ШРС.
ОСЪЖДА М. Ж. М., ЕГН ********** да заплати на С. ИЛ. СТ., ЕГН
********** и Ц.К.П. – С.а, ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Шумен ул.
... № 15, разноски за настоящото производство в размер на 300 (триста) лева -
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва съгласно чл. 463, ал. 2 от ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред
Апелативен съд - Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4