РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Пловдив, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно гражданско дело
№ 20235000500307 по описа за 2023 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от Ш. Ш. Х., чрез пълномощника адвокат Р. М., срещу
постановеното решение №75 от 28.03.2023 г. по гр.дело №239/2023 г. по
описа на Окръжен съд Хасково в отхвърлителната му част, с която не е
уважена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди частично за сумата над 40 000 лв. до 50 000 лв.
С постановеното решение съдът е осъдил ЗК ** АД, ЕИК ***, да
заплати на Ш. Ш. Х., ЕГН **********, сумата от 40 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП, настъпило на 07.09.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 30.11.2021 г. до окончателното изплащане, като искът в
останалата част – за разликата над 40 000 лв. до предявения размер от 50 000
лв. отхвърля. С решението е присъдено и обезщетение за имуществени вреди
в размер на 2 357,79 лв., ведно със законната лихва от 30.11.2021 г. до
1
окончателното изплащане, както и са определени разноските на страните.
Определена е ДТ в полза на бюджета на съдебната власт.
Видно от подадената въззивна жалба, жалбоподателят Ш. Ш. Х. е
останала недоволна от решението в отхвърлителната му част за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че е неправилно, тъй като
не е съобразено в достатъчна степен с конкретно съществуващи и доказани
факти и обстоятелства, не е отчетена съдебната практика по сходни случаи,
не отговаря на лимита на отговорност на застрахователя. Позовава се и на
процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, свързани с
недопускане на доказателства, които са относими към спора и своевременно
направени – назначаване на съдебно психологическа експертиза за
установяване на обстоятелства във връзка със състоянието и, имащи значение
при преценката по чл.52 от ЗЗД. Счита и, че не е взета предвид конкретната
социално икономическа обстановка в страната.
Моли да се отмени решението в обжалваната му част и се уважи
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в пълния и размер от
50 000 лв. Претендира разноските по приложен списък по чл.80 от ГПК – ДТ
за въззивното производство. Направено е доказателствено искане за събиране
на доказателства пред въззивната инстанция– назначаване на съдебно
психологическа експертиза, което е уважено с определението по чл.267 от
ГПК при подготовката на делото за разглеждането му понастоящем.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от застрахователното
дружество ЗК Л.И. АД, чрез пълномощника му юрисконсулт Р. Ч., с който се
счита същата за неоснователна. Моли да се потвърди решението в
обжалваната му част и претендира направените разноски за въззивната
инстанция – юрисконсултско възнаграждение по подробно изложени
съображения.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване,
наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на
10.04.2023 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 24.04.2023 г., което
е в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, тя е депозирана в
срок, както и от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване
2
валиден съдебен акт.
Видно от исковата молба, ищцата Ш. Ш. Х. твърди наличието на
настъпило ПТП на 07.09.2021 г. на път ***, в посока от гр.Х. към с.В., на
около един км. преди селото, по вина на К. Н. Д., като водач на лек автомобил
марка Д. С., рег.№***, който не се съобразява с пътните условия, с
конкретните условия на видимост, с интензивността на трафика и на десен
завой губи контрол над автомобила, излиза вляво по посоката на движение
извън пътното платно и се преобръща в нива, при което са и причинени
телесни увреждания, като пътник в автомобила. Посочва, че автомобилът е
застрахован по договор Гражданска отговорност при ответното
застрахователно дружество, обективиран в полица №****, със срок за
покритие от 28.02.2021 г. до 27.02.2022 г. За ПТП е съставен констативен
протокол №** от 07.09.2021 г., както и е образувано досъдебно производство
***/2021 г. по описа на РУ на МВР Х.. Описва механизма на ПТП, както и
настъпилите и увреждания в негов резултат. Транспортирана е по спешност в
МБАЛ Х. с болки, деформация и бързо прогресиращ оток на дясно бедро, с
невъзможни активни движения на тазобедрена става и коляно. Извършено и е
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур под спинална
анестезия. Изписана е с окончателна диагноза - счупване на дясно бедро,
определено и е домашно лечение и препоръки – да спазва постелен режим, да
се движи с помощни средства и да провежда антикоагулантна профилактика.
Твърди, че ПТП и причинило внезапно и неочаквано увреждане, множество
болки и страдания. Спазвала повече от месец строг постелен режим. След
това започнала да се придвижва с помощни средства. Имала нужда от чужда
помощ. Търпяла силни болки и безсъние. ПТП се отразило крайно негативно
на емоционалното и състояние. Изпитвала страх и безпокойство, постоянно
се връщала към тежкия инцидент, изпаднала в депресивно състояние, което
още продължавало.
Посочва, че е предявила застрахователна претенция пред
застрахователя на 30.11.2021 г., като не и е изплатено застрахователно
обезщетение в резултат от произшествието.
Въз основа на тези твърдения счита, че справедлив размер за
обезщетение за неимуществени вреди се явява сумата от 50 000 лв.
Ответното застрахователно дружество е подало отговор срещу
3
исковата молба, с който я оспорва изцяло и прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, като
пътник без поставен обезопасителен колан.
По делото са представени писмени доказателства, назначени са
съдебни експертизи, разпитани са свидетели.
В настоящото въззивно производство не се спори относно
обективните и субективните признаци на деликтния състав на чл.45 от ЗЗД,
отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите на основание чл.432,ал.1 от КЗ и липсата на съпричиняване
от страна на ищцата. Спорен е въпросът за размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. От значение за отговора на този
въпрос са събраните доказателства, а именно медицинска документация,
съдебните експертизи и свидетелски показания, както и допуснатата във
въззивното производство съдебно-психологическа експертиза, които всички
следва да бъдат преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Представени са писмени доказателства, а именно епикриза –
ортопедия, фактури и касови бонове. Изготвена е съдебно медицинска
експертиза от вещото лице д-р Х.Е.. Видно от констатациите на база
медицинската документация и преглед на ищцата, причинена и е фрактура на
дясната бедрена кост. Счупването е отломъчно по механизъм на огъване при
действие на травмиращата сила по протежение на костта /удар и натиск в
областта на коляното, в седнало положение и разпостранение на силата по
протежение на бедрото/. Довело е до затруднение в движението на десния
крак повече от 30 дни. Лечението се е изразило чрез операция – открито
наместване на костта, вътрешното и фиксиране със заключващ пирон.
Счупването е довело до затруднение в движението на десния крак повече от
30 дни. В началото ищцата е изпитвала болки с висока интензивност, които
постепенно са затихнали. Понастоящем изпитва болки в долната част на
бедрото, над коляното, особено при ходене. Счупването все още не е
зараснало. Костта е стабилизирана за сметка на заключващия пирон.
Установява се съществуването на белег от операцията. Последиците за в
бъдеще зависят от трайното възстановяване на счупването, което още не е
настъпило.
От устните обяснения на вещото лице в съдебното заседание на
4
27.02.2023 г. се потвърждава, че костта не е зараснала и, че все още ищцата
носи пирон, от който има болки, тъй като е чуждо тяло. Обичайният срок за
възстановяване и зарастване на костта е около 12 месеца, но към момента на
прегледа е изминала година и половина и няма данни да се е събрал калус,
което според вещото лице е неблагоприятно развитие на фрактурата.
Произшествието се е отразило на психиката на ищцата, която има нужда от
психологична подкрепа.
Съдът намира, че следва да кредитира констатациите на вещото
лице, като компетентни и основаващи се на преглед на ищцата и
медицинската документация, както и допълващите обяснения в съдебното
заседание, поради присъствието на страните, възможността им да задават
въпроси и неоспорването им.
Събрани са гласни доказателства. От показанията на свидетеля И. Н.
А. - П., близка на ищцата, се установява, че има непосредствени впечатления
за състоянието на ищцата още от приемането и в спешния център. Посочва за
ужасните и болки и мисли, че няма крак, как са и направили дупка без упойка
на крака с бормашина, за да не се набива костта и в месото. Посочва, че в
болницата била обездвижена, като майка и се грижила за нея. След
изписването също била на легло и срината, имала паник атаки, даже викали
линейка от гр.К. за това. Споделяла, че и е неприятно и неудобно да се
грижат за нея. В момента кракът и бил подут. Изпитвала болки. Не можела да
слиза и да се изкачва по стълби.
От показанията на свидетеля Н. М.., майка на ищцата, е видно, че
преди катастрофата ищцата живеела в Д., а след това – при нея. Била и
придружител в болницата, където и помагала за всичко. След изписването
около шест месеца не станала от леглото. Заедно с баща и се грижили изцяло
за нея. Няколко пъти викали линейка, тъй като правила паник атаки. След
шестия месец полека започнала да става, като използвала проходилка и
патерици. Сега използвала патерици, като при стъпване на счупения крак
изпитвала болки. Психически не била добре. Събуждала се през вечерта и
плачела. Не можела още да работи. Посочва, че преди катастрофата работила
в Дания в един ресторант, после в един хотел, но сега не можела да стои
продължително време права.
От показанията на свидетеля С. А. О., снаха на ищцата, се
установява, че има непосредствени впечатления още от приемането на
ищцата в болницата след катастрофата. Ищцата викала, имала адски болки.
Взели я в ортопедия и я дупчили с бормашина без упойка. Направили и
операция. Имала придружителка – майка и, която се грижила за нея, сменяла
и памперсите. Шест месеца била на легло и с памперси. Започнали панически
атаки, като сърдечни болки, поради което викали Бърза помощ. След шестия,
седмия месец започнала да става и да се движи с проходилка. Сега използвала
5
патерици. Не можела да изпълнява домакинските си задължения. Оплаквала
се от белега, който и останал, че не можела да носи къси поли, от болки.
Преди катастрофата живеела със семейството си в Д. По време на
катастрофата ищцата била дошла в България, за да се види с близките си.
Мъжът и в момента е в България, ходи на работа, а майка и се грижи за
ищцата.
Съдът намира, че следва да възприеме така събраните свидетелски
показания, като преки, непосредствени и непротиворечиви.
Пред въззивната инстанция е приета съдебно-психологическа
експертиза за състоянието на ищцата. От експертизата, изготвена от вещото
лице Б. се установява, че ПТП се е отразило негативно на общото
психологическо състояние на ищцата. Към настоящия момент тя е
интровертно функционираща, с повишено ниво на невротизъм –
неспокойствие, тревожност, лесна ранимост, страхови състояния, склонност
към негативни преживявания. Не е преодоляла психическата травма от
случилото се. Установяват се трайни промени в поведението и, във
възможностите за физическа активност и в социалното функциониране.
В устните си обяснения вещото лице поддържа, че в конкретния
случай ищцата няма психологична диагноза, в такъв аспект е здрава, но има
разстройства в психоемоционален план, които са тревожност, депресивност,
натрапчиви мисли, безпокойство, безсъние. Посещавала е личен лекар, който
и е назначил медикаменти, които снижават тревожността. Обяснява, че
отражението на подобни травмиращи събития върху дадено лице е много
индивидуален процес и зависи от личностовата структура, от собствения
ресурс за справяне. В случая при ищцата е налично интровертно
функциониране, която значи малко по-затворен тип, с базова лека повишена
емоционална нестабилност. На фона на тази характеристика едно травмиращо
събитие се преживява по-трудно, още повече, че при нея е имало едно
принудително отделяне от семейството и в Д. и вследствие на травмата е
била принудена да остане тук, което в нейните представи също е травмиращо
събитие.
Съдът намира, че следва да възприеме така направените
констатации, като компетентни. Те следва да се преценят с останалите
събрани доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, спрямо
материално правната разпоредба, уреждаща възмездяването на
неимуществените вреди.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост, като разпоредбата изисква при определянето на
неговия размер преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства - вида на увреждането, интензитета му, влиянието му върху
личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки, вкл.
и към настоящия момент, възрастта и работоспособността на пострадалия,
нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално
6
икономическите и обществени условия в страната, както и да се обсъдят
всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
В случая се установява настъпилото увреждане в резултат на ПТП -
счупване на дясно бедро, което е отломъчно по механизъм на огъване при
действие на травмиращата сила по протежение на костта, проведеното
лечение - операция с открито наместване на костта, вътрешното и фиксиране
със заключващ пирон, който все още не е изваден, поради обстоятелството, че
оздравителния процес не е приключил, счупването не е заздравяло,
изпитаните болки - изключително силни по интензитет в началото, с
намаляваща сила, които не са отшумели към настоящия момент, поради
неприключване на оздравителния процес. Установява се и психическото
състояние на ищцата в резултат от произшествието – разстроена в
психоемоционален план, което състояние се изразява в тревожност,
неспокойствие, лесна ранимост, страхови състояния, склонност към
негативни преживявания. Настъпили са трайни промени в поведението и, във
възможностите и за физическа активност, както и за социалното и
функциониране. В тази връзка се е наложило приемане на медикаменти.
Принудителното и оставане в България, за нея е било допълнително
травмиращо събитие спрямо затворения и начин на живот. Тези
обстоятелства, от които се установяват настъпилите физическа и психическа
травми на ищцата от ПТП, които не са отшумели, същата не е оздравяла и не
се е възстановила от тези травми, съчетани с начина и на живот, настъпилата
кардинална промяна в живота и, невъзможността и да работи, преценени с
икономическите условия в страната и установените застрахователни лимити,
водят до извод, че справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди
в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 50 000 лв. Тази сума следва
да се заплати от застрахователното дружество за изпитаните болки и
страдания от страна на ищцата в резултат на ПТП. Не до този извод е
достигнал първоинстанционният съд при определяне размера на
застрахователното обезщетение, поради което неговото решение следва да се
отмени в обжалваната част – за сумата над 40 000 лв. до 50 000 лв.
По отношение на разноските - жалбоподателят е представил списък
по чл.80 от ГПК, по който претендира сумата от 350 лв. депозит за вещо лице
по назначената съдебно-психологическа експертиза в настоящото
производство. Искането е основателно с оглед резултата по делото и
уважаване на исковата претенция. Поради тази причина следва да се присъдят
и разноските пред първата инстанция. Видно от постановеното решение на
ищцата са присъдени 404,50 лв. Ето защо с настоящото решение следва да се
присъди и сумата над 404,50 лв. до 500 лв. / или 95,50 лв./.
Застрахователното дружество следва да заплати и ДТ за въззивното
производство в размер на 200 лв.
7
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение№75 от 28.03.2023 г. по гр.дело
№239/2023 г. по описа на Окръжен съд Хасково в отхвърлителната му част, с
която не е уважена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди частично за сумата над 40 000 лв. до 50 000 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК ** АД, ЕИК ***, да заплати на Ш. Ш. Х., ЕГН
**********, сумата над 40 000 лв. до 50 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от нея болки, страдания и психически стрес в резултат на ПТП,
настъпило на 07.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021
г. до окончателното изплащане.
Решението в останалата му част, с която ЗК ** АД е осъдено да
заплати на заплати на Ш. Ш. Х., ЕГН **********, сумата 40 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки, страдания и психически
стрес в резултат на ПТП, настъпило на 07.09.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 30.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 2 357,79 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021
г. до окончателното изплащане, както и разноски, е влязло в сила, като
необжалвано.
Осъжда ЗК **АД, ЕИК ***, да заплати на Ш. Ш. Х., ЕГН
**********, сумата от 350 лв. направени разноски за въззивната инстанция,
както и още сумата от 95,50 лв. направени разноски пред първата инстанция.
Осъжда ЗК ** АД, ЕИК ***, да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПАС ДТ в размер на 200 лв. за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9