Решение по дело №155/2020 на Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№   189                                                          19.07.2021г.                                  град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на четиринадесети юли                                                 две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 155 по описа на съда за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.118, ал.1 и 3 от КСО.

К.И.П., ЕГН ********** *** обжалва решение №2213-09-153-13/10.02.2020г. на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил В ЧАСТТА, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата му против разпореждане №**********/29.11.2019г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което на основание чл.68, ал.1, 2 и 3, чл.69б, ал.1 и 2 от КСО във вр. с чл.50 от Регламент на Съвета ЕО №883/2004г. и чл.40 от Регламент ЕО№987/2009г. на Европейския парламент и Съвета е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ в частта касаеща периодите 01.04.1976г. – 31.01.1977г. и 05.03.1977г. – 10.02.1978г. за длъжност „тракторист, прикачник“, посочени в УП-3 №12/09.07.2010г. и УП-3 №41/11.11.2016г., издадени от „КОМОСС“ ООД гр.София. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Твърди наличие на условия за зачитане на стажа в „КОМОСС“ ООД – гр.София, за прекатегоризация на стажа в СМЕК „Бобов дол“ – Автобаза през периода 25.03.1980г. – 28.01.1982г. от втора категория труд и за увеличаване на стажа от Италия на 9г,3м. Моли за отмяна на решението в оспорената част.

            В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.

            Представителят на ответния директор на ТП на НОИ - гр.Кюстендил не изразява становище по жалбата.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Със заявление вх.№2213-09-153/10.09.2019г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за ОСВ. Представил е удостоверения за осигурителен стаж, трудова книжка и документи от Италия за положен труд.

            По отделни възражения в жалбата органът е събрал следните доказателства:

            За стажа в „КОМОСС“ ООД – гр.София през периодите 01.04.1976г. – 31.01.1977г. и 05.03.1977г. – 10.02.1978г. жалбоподателят е представил удостоверения обр.УП-3 №012/09.07.2010г. и обр.УП-3 №041/11.11.2016г. от „КОМОСС“ ООД – гр.Дупница за положен труд на длъжностите „тракторист-прикачвач“ и „тракторист“ от втора категория труд по т.52б от ПКТП /отм./. В удостоверение №012/09.07.2010г. има саморъчно записване на управителя на дружеството /Е. В./ от 11.11.2019г., че подписите в документа не са на длъжностно лице от фирмата. В същото време в трудовата книжка на л.66 от делото фигурира записване за работа в „МТС“ – Станке Димитров като „тракторист“ през периода 24.01.1977г. – 15.04.1977г. с всичко прослужено време от 2м,21д. с подписи на личен състав и директор, като печата е нечетлив. С Констативен протокол №КП-5-09-00677454/11.11.2019г. на старши инспектор по осигуряването П. И., подписано и от представляващия осигурителя /управителя Е. В./ в процедура по чл.108, ал.1 от КСО е констатирано, че печата на дружеството в двете удостоверения е различен от действителния такъв, т.к. седалището на дружеството от 2001г. е в гр.София, а не в гр.Дупница, като в тази връзка са релевирани и обясненията на управителката от 11.11.2019г. Освен това е записано, че при извършената проверка на разчетно-платежните ведомости за периодите по удостоверенията е установено, че жалбоподателят не фигурира във ведомостите. С оглед на изложеното е прието, че осигурителния стаж през двата периода не следва да бъде зачетен. С оглед на това, в изготвените описи за осигурителен стаж този стаж не е зачетен на основание Констативния протокол.

За стажа в СМЕК „Бобов дол“ – Автобаза през периода 25.03.1980г. – 28.01.1982г.  е представена трудова книжка, съгласно която жалбоподателят е полагал труд през посочения период при осигурителя на длъжност „шофьор“ в дейност: добив на въглища с всичко прослужено време 1г.,10м,3д. Трудовата книжка е оформена с подписи на длъжностното лице, а заверката за общия стаж съдържа общото прослужено време, подписи на личен състав и началник и печат на дружеството /вж. л.64/. В описите на осигурителния стаж от 16.09.2019г, 18.11.2019г. и 12.02.2020г. този стаж е зачетен по трудова книжка от 3 категория на 1г, 09м,29д.

            Стажът в Италия по описите за осигурителен стаж е изчислен за периода 01.01.2007г. – 31.10.2018г. на 07г,07м,14д. въз основа на документ Е-205г. След издаване на оспореното решение, с изх.№2213-09-153-15/12.02.2020г. пенсионните органи са изпратили до националния осигурителен институт в Италия формуляр Е205 за потвърждаване стажа за периода 01.09.2018г. – 31.12.2019г., но липсват постъпили доказателства за това.

            С разпореждане от 29.11.2019г. въз основа на данните по преписката длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказало да отпусне лична пенсия за ОСВ на заявителя, като е обсъдило поотделно липсата на право на пенсия на лицето по чл.68, ал.1 и 2 от КСО /няма необходимата възраст от 64г и 02м към датата на заявлението, като е на 62г,03м,03д и няма общ ОСВ към 3 категория труд от 38г,08м, а има 35г,04м,16д/, по чл.68, ал.3 от КСО /няма навършена възраст за 2019г. – 66г,04м/, по чл.69б, ал.1 от КСО /няма необходимия стаж от 1 категория труд от 10г, а има 03г,07м,12д/ и по чл.69б, ал.2 от КСО /няма необходимия стаж от 2 категория труд 15г, а има общо 09г,08м,18д, положен от първа и втора категория/. В разпореждането е отразено в „забележка“ отказът от зачитане на стажа по удостоверенията обр.УП-3 от „КОМОСС“ ООД – гр.София.

            Процесното решение е издадено по жалба от П. срещу разпореждането за отказ на органа, в която се възразява срещу незачитане на стажа в „КОМОСС“ ООД, начина на изчисление на стажа от Италия и срещу зачитането на стажа като шофъор в СП „БКС“ – гр.Дупница през периода 28.06.1988г. – 20.04.1992г. от 3 категория с искане за признаването му от 2 категория труд

            С оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил жалбата е уважена частично по отношение стажа в СП „БКС“ – гр.Дупница, който следва да се зачете от 2 категория труд по записа на т.63б от ПКТП /отм./. По останалите възражения в жалбата за стажа в „КОМОСС“ ООД и стажа от Италия органът е установил законосъобразност на изводите в разпореждането за отказ да се отпусне пенсията, сочейки, че заявителят си е послужил с документи с невярно съдържание, а стажът от Италия е приет за правилно изчислен по представения от П. формуляр Е205, входиран в ТП на НОИ – Кюстендил на 31.12.2018г. Поради изложеното, органът е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу разпореждането в частта за отказите за периодите в „КОМОСС“ ООД и е върнал пенсионното досие за произнасяне на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за периода в СП „БКС“ – гр.Дупница, с указание да се зачете от 2 категория.

            Решението е връчено на адресата на 17.03.2020г., а жалбата по делото е подадена чрез администрацията на органа на 04.03.2020г.

            По делото жалбоподателят представя Свидетелство за зрелост и квалификация №005696/12.07.1976г. от МНП за придобито средно образование и квалификация „трак.машинист III клас“ и „шп.монтъор разред втори“.

            В съдебното производство е прието писмо от прокурор Георги Константинов от РП – Кюстендил, съгласно което по пр.№277000-87/2020г. на РУ – Дупница, пр.пр.№2615/2019г. по описа на РП – Кюстендил е образувано ДП №255/2020г. по описа на РУ – Кюстендил за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК – съзнателно ползване на неистински официални документи – посочените удостоверения УП-3 от „КОМОСС“ ООД – гр.София, като по делото няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, а с Постановление от 08.10.2020г. на КРП ДП е спряно на основание чл.244, ал.1, т.3 от НПК за срок от 1 година и не е приключило.

            С протоколни определения от 19.10.2020г. и 07.06.2021г. съдът е указал на жалбоподателя необходимостта да сочи доказателствени искания по жалбата, като посочи имената на свидетелите, които желае съда да разпита и да посочи дали има искане за назначаване на експертиза, като е указал, че при липса на отговор ще приключи делото със събраните доказателства. Указанията на съда са редовно съобщени на жалбоподателя чрез неговия пълномощник – сина В.К.И., който е лице за контакт по пенсионната преписка и по чието искане съдът неколкократно е отлагал делото с цел даване възможност на жалбоподателя за лично явяване предвид сведението, че се намира в Италия. Въпреки направените многократни усилия от съда, указания не са изпълнени. Налице е пълно бездействие на жалбоподателя по установяване и доказване на възраженията в жалбата, което е в негова тежест по реда на чл.154, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, указано изрично в определение №328/02.06.2020г. на съда /вж. л.68/.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът намира, че решението на директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се форма и при спазване на установените процесуални правила.

Решението в оспорената част е издадено в съответствие с материалния закон.

            Доказването по делото се подчинява на правилата по чл.40 от НПОС. Съгласно чл.40, ал.1-3 от НПОС, осигурителният стаж се доказва с посочените документи, между които са записванията в трудовата книжка, разплащателните ведомости на осигурителя, други разходооправдателни документи, договори за възлагане на труд и др., респ. с документ по утвърден образец въз основа на данните от първичните документи за положен труд.

            За първия спорен период 25.03.1980г. – 28.01.1982г. като „шофъор“ в СМЕК „Бобов дол – Автобаза“:

            Възражението на жалбоподателя по делото нарушава процедурата по чл.118, ал.1 от КСО досежно пределите на съдебния контрол. Предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТП на НОИ – Кюстендил в оспорената негова част. Това решение е издадено по повод жалба на П. срещу разпореждането за отказ да се отпусне пенсията. В жалбата обаче липсва релевирано възражение за процесния спорен период. Т.е. жалбоподателят не е въвел по допустим правен способ и съответно не е ангажирал валидно произнасяне на органа, поради което не може да формулира възражението за първи път в съдебното производство. Липсата на възражение за зачитане на този стаж в жалбата до директора на ТП на НОИ препятства решаване на въпроса в съдебното производство.

            Независимо от това, за пълнота на мотивите съдът ще посочи, че съгласно описа на осигурителния стаж, времето на полаган труд е зачетено от 3 категория при правилно прилагане на материалния закон. Релевантно доказателство за стажа е трудовата книжка на л.64 от делото. Същата е оформена редовно по правилата на т.8 от Наредбата за трудовите книжки, одобрена с ПМС №149/20.03.1953г. и т.6, б.“в“ от Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, издадена от МФ, Комитета по труда и работната заплата и ЦС на профсъюзите, в сила от 29.12.1967 г., обн., ДВ бр.20/12.03.1968г. Визираните норми императивно изискват при оформяне на стажа след прекратяване на трудовия договор спазване на определени правила, свързани с наличие на подпис на ръководителя и печат на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне и двете страници. Трудовата книжка по делото съдържа нормативно предвидените подписи и печати на отделен ред след прекратяване на трудовото правоотношение. Отделните записвания в трудовата книжка са хронологично последователни и без противоречия с подписи и печати на работодателя. Трудовата книжка има съдържанието по чл.349, ал.1 от КТ поради което се ползва с материална доказателствена сила относно вписаните в нея обстоятелства, съгласно правилото на чл.347 от КТ. Записванията в трудовата книжка обаче не са достатъчни за да обосноват извод, че трудът на жалбоподателя попада в записа по т.7а от ПКТП /отм./, т.к. не е установено, че длъжността „шофъор“ в дейност: добив на въглища е положен в подземен рудник, т.к. се касае за работа в Автобазата на предприятие, което не може пряко да се отъждестви с минно такова. Пасивността на жалбоподателят не установява данни за характера и условията на полагания труд.

            За втория спорен период за работа при осигурителя „КОМОСС“ ООД – гр.София:

            Доказателствата за положен труд в рамките на допустимите такива по чл.40 от НПОС са удостоверенията обр. УП-3, трудовата книжка на л.66 от делото и Констативния протокол №КП-5-09-00677454/11.11.2019г.

            Констативния протокол на контролните органи е издаден в редовно производство по чл.108, ал.1 от КСО и в битието му на официален писмен документ се ползва с материална доказателствена сила, необорена в рамките на съдебното производство по делото. С него е оборена доказателствената сила на удостоверенията обр. УП-3 №012/09.07.2010г. и №041/11.11.2016г. за положен труд при условията на 2 категория през периодите 01.04.1976г. – 31.01.1977г. и 05.03.1977г. – 10.02.1978г. Нещо повече, имайки предвид, че и двата документа са производни и следва да обективират данните от първичните записвания в разчетно-платежните ведомости, предвид липсата на данни в тези ведомости за дейност на жалбоподателя през посочените два периода, то е верен извода на органа за отсъствие на условията за зачитане на стажа като осигурителен такъв за лицето. Липсата на записвания за положен труд от лицето във ведомостите, изключва достоверността и на записванията в трудовата книжка за другия период, помесващ се между двата – 24.01.1977г. – 15.04.1977г. по повод твърденията в жалбата за връзка между МТС – Дупница и „КОМОСС“ – гр. Дупница.

            За третия спорен период за положен осигурителен стаж в Италия:

            Стажът в Италия е установен посредством годно доказателствено средство, издадено по приложимото съюзно право – документ Е205. Жалбоподателят не ангажира доказателствени искания за неправилно изчисляване на стажа по твърдението в жалбата. В рамките на административното и съдебното производство липсват постъпили нови документи за друг стаж, допълващ или увеличаващ зачетения такъв по описите за осигурителен стаж на П..

            Изводът от изложеното е, че при правилно прилагане на относимите материалноправни норми, органът е достигнал до законосъобразен извод за отсъствие на правото на пенсия към момента на подаване на заявлението досежно възраженията на оспорващия по делото. Правилото на чл.142, ал.1 от АПК задължава съда да ограничи рамките на съдебната проверка за съответствие на решението на органа с материалния закон към момента на издаване на решението. Няма нови факти от вида на визираните такива по чл.142, ал.2 от АПК, имащи значение за делото и променящи извода на органа по приложението на нормите от КСО. Приетите документи за придобито от жалбоподателя техническо образование не са преки доказателства за положен труд при осигурителите за спорните периоди, а справката от РП – Кюстендил не установява допълнителни данни, извън данните в оспореното решение.

На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще отхвърли оспорването.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на К.И.П. /с посочени лични данни/ срещу решение №2213-09-153-13/10.02.2020г. на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил В ЧАСТТА, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. против разпореждане №**********/29.11.2019г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което на основание чл.68, ал.1, 2 и 3, чл.69б, ал.1 и 2 от КСО във вр. с чл.50 от Регламент на Съвета ЕО №883/2004г. и чл.40 от Регламент ЕО№987/2009г. на Европейския парламент и Съвета е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ за периодите 01.04.1976г. – 31.01.1977г. и 05.03.1977г. – 10.02.1978г. на длъжност „тракторист, прикачник“, посочени в УП-3 №12/09.07.2010г. и УП-3 №41/11.11.2016г., издадени от „КОМОСС“ ООД - гр.София и във връзка с изчисляването на осигурителния стаж в Италия.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: