Решение по дело №304/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.128 и сл. от АПК вр. с чл.13 ал.1 т.8 от Наредба №6/от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредбата/, образувано по жалбата на М. С. Д. против Уведомително писмо изх. №02-240-6500/2724#3 от 05.04.2022г, издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по мярка 13.1/НР1 за стопанската 2017г / по подмярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони в размер на 18 412.1лв и по подмярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения в размер на 1 119-89лв/ на основание чл.13 ал.1 т.8 от Наредбата. Фактите, на които се основава отказът са два: за кампании 2014г-2017г са заявявани за подпомагане едни и същи по местоположение площи от свързани по между си земеделски производители, което е изкуствено създаване на блоково земеделско стопанство с площ под 100ха с цел получаване на по-благоприятния размер на финансово подпомагане, а е изкуствено, защото от представените в хода на производството документи не става ясно, че жалбоподателя М. Д. осъществява самостоятелна земеделска дейност.

С жалбата се твърди, че Уведомително писмо №02-240-6500/2724#3 от 05.04.2022г, издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по мярка 13.1/НР1 за стопанската 2017г е не мотивирано, постановено при неправилно приложение на материалния закон, а е нищожно поради издаването му едва през 2022г вместо да бъде разрешен по същество въпроса за допустимостта на финансовото подпомагане в рамките на съответната стопанска година и да бъде изплатено до края на календарната. От съда се иска да бъде отменено и преписката да бъде върната с указания за оторизиране и изплащане на подпомагане по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020г. за 2017г. Претендират се разноските по делото. Заявено е изрично в петитума на жалбата и искане да бъде обявена нищожността на Уведомителното писмо в оспорената му част.

Ответника Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с доводи, че е налице разделяне на земеделско стопанство между свързани земеделски производители, чиято регистрация и подаване на заявления цели да се получи по-благоприятен размер на финансово подпомагане без да се постигат целите на мярката, тъй като не се извършва реално земеделска дейност от всеки един от тях. Твърди се, че географското съвпадение на заявените за подпомагане парцели от отделните земеделски производители и родствената връзка между тях доказват субективния елемент –координирани действия, чийто резултат е получаване на по-благоприятната ставка на хектар земеделска земя. Целта, която мярката преследва не може да бъде постигната при установеното заявяване на едни и същи площи, през различните стопански години от свързаните помежду си земеделски стопани, които не се стопанисват от всеки един от тях.

Претендира разноските по делото, включително възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300лв и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на един адвокат.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Уведомително писмо № 02-240-6500/2724#3 от 05.04.2022г, издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по под мярка 13.1/НР1 „Компенсационни плащания в планински райони“ и по под мярка и 13.2/НР1 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ за стопанската 2017г е валиден административен акт. По аргумент от чл.20 вр. с чл.20 ал.3 от ЗПЗП и чл.10б от Наредба №5/27.02.2009г за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, Държавен фонд „Земеделие“ РА издава административните актове / уведомителните писма/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, като делегирането на правомощията на Изпълнителния директор е допустимо. Оспореното Уведомително писмо е издадено от лице, назначено от УС на Фонда на длъжност Заместник изпълнителен директор с ресор „Директни плащания на площ“, на който орган са делегирани правомощия за издаване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5/27.02.2009г за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Спазена е писмената форма и изискванията за съдържание на административния акт – посочени са фактите, въз основа на които административния орган е направил фактически и правен извод за изкуствено създадени условия, подведени под основанието на чл.13 ал.1 т.8 от Наредбата, посочено изрично. Произнасянето по подаденото заявление за подпомагане извън сроковете за изплащането му не е от правно значение за валидността и законосъобразността на административния акт – касае изпълнение на правото на подпомагане, което се признава с административното волеизявление. Преклузивни срокове за постановяване на административен акт за оторизиране и изплащане на финансовото подпомагане не са установени. Компетентността на административния орган не е обвързана от сроковете за изплащане на подпомагане за съответните кампании. Ако се приеме тезата на жалбоподателя, то това означава да не се признава и изплаща подпомагане след изтичането на периодите – най-късно до края на годината, за която се отнася подпомагането. Ето защо искането за обявяване нищожността на административния акт в частта му за отказано подпомагане по мярка 13 от ПРСР 2014-202г следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Основателно е искането за отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон:

Отказът на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за отказ да се изплати финансово подпомагане по подмярка 13.1 от ПРСР 2014-2020г за стопанската 2017г в размер на 18 412.1лв, и по под мярка 13.2/НР2 в размер на 1119.89лв, от мярка 13 „Плащания за райони с планински или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони 2014г-2020г е постановен при не правилно приложение на материалния закон, защото:

Доводите за субективния елемент - само облага се преследва със заявяване за подпомагане през отделни кампании на едни и същи площи от свързани помежду си земеделски производители е основан на факти и приложени към тях частни документи, посочени от жалбоподателя в обясненията, дадени в отговор на Уведомително писмо за съмнение за изкуствено създадени условия. В това Уведомително писмо ответникът се позовава само на данните за свързаност между изброени физически и юридически лица, имащи качеството на кандидати за подпомагане, която води до съмнение, че заявените площи са в размер, създаден поради изкуствено разделяне на стопанство. Нищо повече не е посочено, нито са дадени указания за обстоятелства, които следва да бъдат установени, за да оборят съмнението и по специално не е указано, че се изследва самостоятелно и реално извършване на земеделска дейност върху заявените площи от кандидата за подпомагане. Указано е на кандидата, че дължи аргументирано да отхвърли съмнението за изкуствено създадени условия. При сравнение между даденото от жалбоподателя обяснение, в отговор на уведомяването за изкуствено създадени условия, и главния довод в оспорения административен акт, с който ответника обосновава състава на чл.60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013г - липса на годни доказателства за извършване на самостоятелна дейност, става ясно, че на първо място е нарушено правото на защита. Не е посочено в уведомяването за съмнение за изкуствено създадени условия, че онова което следва да се установи от кандидата е самостоятелно извършване на земеделска дейност върху отделно земеделско стопанство. Този аргумент е посочен като главен за обосноваване на субективния елемент по чл.60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013г. Заявяването за подпомагане на едни и същи площи от свързаните лица, но през различните стопански години от 2014г до 2017г се твърди да е изкуствено /формално/ намаляване размера на земеделското стопанство по аргумент, че жалбоподателя не извършва самостоятелна селскостопанска дейност.

В оспореното Уведомително писмо – частта за отказ, се съдържа позоваване на представените с обяснението частни диспозитивни документи, които са обсъдени като доказващи липсата на самостоятелност на дейността, извършвана от жалбоподателя. В обстоятелствената част на административния акт е посочено, че при изискване на доказателства за плащане на услугата почистване или косене на ливади и пасища по договор от 01.03.2017г с Булфорест 2012 ЕООД, е представено платежно нареждане с дата 01.11.2018г, което според ответника не е плащане по договора от 01.03.2017г, тъй като е уговорено да се плати по банков път до 28.02.2018г. Следователно, „очевидно“ закъснението да се плати сочи на липса на самостоятелна дейност. Същевременно договор със същото дружество Булфорест 2012 ЕООД за почистване и косене на ливади е представен и от С. Д. с уговорено плащане до 28.02.2018г и представено платежно нареждане от 02.10.2018г., което също не се отнася до този договор, въпреки издадена фактура от изпълнителя. Свързаното лице П. Д. лично и като едноличен собственик на Кръстец-2016 ЕООД и на Конарското ЕООД е представила договор за почистване на земеделска земя от 10.07.2017г, сключен между Кръстец 2016 ЕООД и ЗП Е. К. с цена 148лв без ДДС на декар. Приложено е платежно нареждане от 24.08.2017г за превод на сумата от 11 721.60лв по издадена от изпълнителя фактура на същата стойност за извършената услуга – почистване на земеделска земя от нежелана растителност за площ от 200-230дка или това са 20-23ха. Представено е и платежно нареждане от 18.04.2017г за превод на сумата от 9 000лв по издадена от Булфорест 2012 ЕООД фактура. Тази фактура е приета като плащане от друг, свързан с М. Д. земеделски производител и съответно е направен извода, че жалбоподателя няма самостоятелна стопанска дейност. За 2017г Конарското ЕООД има вписани като ДА нов трактор, придобит на 26.06.2017г и косачка, придобита на 26.05.2017г. Това са фактите, поради които ответникът счита, че в периода от 2014г-2017г е налице дейност по изкуствено създаване на условия за получаване на подпомагане от кандидата.

В Уведомителното писмо се сочи, че при съпоставяне на данни от кампания 2014г до 2017г е установено, че част от площите се заявяват от различни кандидати през отделните кампании, което е прехвърляне на част от площите между заявленията на П. Д., М. Д., С. Д., „Кръстец-2016“ ЕООД на П. Д. и „КОНАРСКОТО“ ЕООД също собственост на П. Д.. Не се посочва и твърди това прехвърляне през отделните стопански години да е на основание договори между тях за преотдаване под наем на идентичните площи или пре арендоването им. Съгласно Уведомително писмо за изкуствено създадени условия / стр.146, том Іви/ родствената връзка между П. Д. и С. Д. с М. Д. – родители и син, както и съпружеската между първите двама, и едноличната собственост на П. Д. върху двете търговски дружества, които също са земеделски производители и кандидати за подпомагане по мярката, ведно със заявяването на едни и същи площи през различни кампании от тези свързани лица, с един и същи адрес за кореспонденция е дало основание да се поискат обяснения с оглед установяване на субективния елемент от чл.60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013г. От М. Д. е изискано да отхвърли съмнението с обосновани аргументи – не са посочени факти, чието доказване би оборило съмнението на ответника в създаване на условия с цел облага. В обяснение на стр- 162, том Іви по делото М. Д. е посочил, че за 2017г е заявил за обработване и стопанисване 1025дка /102.5ха/ спрямо 113 дка, заявени през 2016г, която е първата година на регистрация като земеделски производител. Основанието за обработване на 1025дка земя са едногодишни договори за наем и многогодишни договори за аренда, сключени с физически лица, с общини и с Държавен поземлен фонд. Не пренаема и не преарендова земеделска земя – няма и въведено от ответника твърдение за пренаемане или пре арендоване на земя между М. Д. и свързаните с него земеделски производители. Следователно той е заявил за подпомагане земеделска земя, която ползва на основание сключени от него договори за наем/аренда, при това по аргумент от чл.5 ал.2 от Наредбата като подал заявление за подпомагане за първи път след 01.01.2014г жалбоподателят, а същото се отнася и за свързаните с него физически и юридически лица, не е длъжен да изпълни пет годишен ангажимент след първото компенсаторно плащане като подава заявление за подпомагане с декларирани площи в същия район / но не и за едни и същи земеделски земи/ и да извършва земеделска дейност в този не облагодетелстван район. Следователно няма пречка жалбоподателя да заявява за подпомагане различни по размер и географско местонахождение земеделски площи, предвид основанието за тяхното използване – едногодишни договори за наем, а не само многогодишни за аренда.

Безспорно е и се установява, че М. С. Д. е заявил за подпомагане по мярка 13 земеделска земя с площ от 91.61ха за стопанската 2017г; баща му С. Й. Д. е заявил площ от 38.05.ха по същата мярка за 2017г, от своя страна майката на жалбоподателя П. П. Д. е заявила площ от 40.52ха. За същата година и по мярка 13 е заявено подпомагане и от „КРЪСТЕЦ -2016“ ЕООД в размер на 45.33ха, а от „КОНАРСКОТО“ ЕООД е заявена площ от 42.88ха.

От справка за дейността на ЗП през 2016-2017г и приложените Анкетни формуляри за използвана земеделска земя се установява, че жалбоподателя към месец 11.2016г използва площ от общо 73.5625ха в землищата на село Юлиево и село Борущица, община Мъглиж, в землищата на селата Черновръх и Бангейци в община Трявна и землищата на селата Радовци и Игнатовци в община Дряново. Използваната през стопанската 2016-2017г земя е с площ по-малка от 100ха, а именно 73.5625ха. Заявил е за подпомагане през 2017г площ от 91.61ха или с 18.0475ха повече. На 24.01.2017г, след съставяне на Анкетните формуляри и справката за използвана към 24.11.2016г земя е сключен Договор за наем №ЗД-08-02/24.01.2017г за наемане на земи от Държавния поземлен фонд в землището на село Геша, община Дряново – пасища, мери, ливади с площ от 14.966дка, което е почти 15ха като тези земи са добавени в Заявлението от 2017г с искане за подпомагане и по двете под мерки от мярка 13 от ПРСР 2014-2020г. Изоставените земи почиства от храстовидна растителност, след което се поддържат с косене на тревата. За почистването използва храсторез и специализирана техника – Договора с Булфорест 2012 ЕООД, по който е уговорил отлагане на плащането за услугата. За стопанската 2017г е започнал създаване на трайни насаждения от маслодайна роза върху 14дка земя. За подготовката на тези 14дка представя договор за услуга с механизация между М. Д. и САГА СТРОЙ ООД за механизирано риголване с булдозер на 33 дка земя по 100лв или 3 000лв без ДДС от 13.11.2017г. и платежен документ за плащане по фактурата за закупуване на разсад от розови храсти. Липсва документ за заплащане на услугата, извършена от САГА СТРОЙ ООД, но е представена фактура от дружеството, издадена на 04.12.1027г. Липсата на плащане по нея не отрича доставката на услугата и нейното извършване, поради което не може да се направи извод от този факт, че жалбоподателя не извършва самостоятелна дейност. Договорът с Булфорест 2012 ЕООД е за почистване или косене на ливади и пасища, посочени от възложителя, попадащи в землищата на община Трявна, община Дряново и община Мъглиж, със срок на плащане до 28.02.2018г. Издадена е и фактура от дружеството с получател жалбоподателя. Представените към обяснението документи, макар и частни диспозитивни, а документа за плащане на розите –свидетелстващ, доказват самостоятелно извършване на земеделска дейност от страна на жалбоподателя, а извършената проверка на място сочи, че и целта на мярката по чл.3 ал.1 от Наредбата е постигната / стр.235, том Іви/. Съставът на чл.60 от Регламент ЕС 1306/2013г изисква условията за подпомагане да се постигнати формално и само с цел облагодетелстване, без обективно да се постига целения от подпомагането резултат.

Субективния елемент по чл.60 от Регламент /ЕС/№1306/2003г се извежда от причината за създаване на условията, без да се постига целта на мярката. Дори, когато със заявленията за подпомагане на идентични площи от различни, но свързани кандидати се постига получаване на по-висок размер на подпомагане с извършените действия, посочени в Уведомителното писмо, ако се постига и целта на мярка, тогава липсва фактическия състав на чл.60 от Регламент /ЕС/ №1306/2003г. Заявяването на едни и същи площи, които се ползват на различни правни основания – договори, сключени от всеки един земеделски производител със собственика на земята, а не на основание преотдаване под наем/пре ареднодоване по силата на споразумения между тях, само по себе си не сочи на субективния елемент: да се получи само облагата, но да не се постига обработване и не изоставяне на земеделската земя в не облагодетелстваните райони. Този факт, че едни и същи площи през отделните години се използват на самостоятелно правно основание от съпрузите и техния син не е достатъчен да докаже, че заявяването им за подпомагане по мярката е само с цел намаляване размера на стопанството на всеки един от тях и оттук единствената причина е облагодетелстване, след като е установено, че целта на мярката е постигната за процесната 2017г, съгласно резултатите от проверка на място на заявените от жалбоподателя парцели, а от документите към неговото обяснение не може да се обоснове, че той няма самостоятелна дейност като земеделски стопанин и вместо него друг обработва земята в районите с ограничения.

Уговорка за симулативно разделяне на едно стопанство / изкуствено създадено условие за размер/ може да съществува и между лица, които не са в родствена връзка, а последната е само обстоятелство, което я улеснява, и позволяващо да се предполага и субективния елемент - финансовата облага се цели за семейството, но всичко това именно по силата на Решението на Съда на ЕС /Слънчева сила ЕООД/ не може да бъде достатъчно основание за това декларирането на идентични площи през последователни кампании от различните земеделски производители да се квалифицира като „изкуствено създадени условия“. Нужно е да се установи, че преминаването им в различните земеделски стопанства е в резултат на координирани действия между свързаните земеделски производители, а поради това е симулативно, само формално намаляване на площта на земеделските стопанства.

Следва да се провери дали подаваните заявления от пет свързани помежду си кандидати в периода 2014г-2017г са довели до намаляване на размера на заявените за подпомагане площи през 2017г от М. Д. до под 100ха, както се твърди от ответника. Задачи, които да установят действително, че така нареченото прехвърляне на едни и същи площи / заявени от един кандидат през една година, а след това от друг през следваща/ водят до намаляване размера на площите от стопанството и основанието за това прехвърляне са поставени на вещи лица, чието заключението е прието без оспорване по делото.

През 2014г площта на БЗС за М. Д. е 7.04ха, а за П. Д. е 1.07ха – 8.11ха, което е под 50ха. С. Д. не е заявил площи за подпомагане през 2014г. Ответникът твърди в мотивите, че целта е намаляване на стопанството на М. Д. в размер не по-голям от 100ха, което обективно не е било необходимо през 2014г. През 2015г площта за П. Д. е 27.49ха, в това число и площта от 7.04ха, заявена през 2014г от М. Д., който през 2015г не заявява площи за подпомагане. С това прехвърляне обаче П. Д. увеличава заявената спрямо 2014г площ на БЗС от 1.07ха на 27.49ха., а М. Д.. С. Д. заявява площи от 36.03ха през 2015г, но те не съвпадат географски с площи, които са заявявани през 2014г от М. Д., а не може да съвпадат и с площи заявявани през 2014г от П. Д., която увеличава площта на стопанството си от 1.07ха на 27.49ха. През 2016г С. Д. намалява площта от 36.03ха на 26.39ха, но без това обективно да води до по-голям размер на подпомагането за когото и да било, защото М. Д. през 2016г заявява посочените и в обяснението му 11.33ха / 113дка/, за които има собствено правно основание за ползването им. Вижда се от таблица на стр. 102 от новообразуваното дело, че от площта на БЗС на М. Д., колкото е била към 2014г, неговата майка заявява през 2015г цялата му площ, но през 2016г заявява площи равни на 1.06ха, 1.58ха, 2.71ха, а през 2017г площите, които са заявявани от М. Д. през 2014г са 2.6ха и 2.78ха – с уговорката, че се касае за площи, които са реална част от имот с един и същи кадастрален номер / обект на правото на собственост и обикновено на договорите за наем/аренда/, които попадат в парцелите, образуващи БЗС на различни земеделски производители. В това се състои географската им идентичност – част от един и същи земеделски имот, която част се включва през различните години в БЗС на свързаните земеделски производители. Така нареченото прехвърляне на части от имотите в парцелите, образуващи БЗС не резултат от уговорка между свързаните лица за преарендоване, или пренаемане на земеделските имоти, от които са част тези площи. Освен това площите на БЗС на свързаните лица, поне през кампании 2014г, 2015г, преди търговските дружества да кандидатстват, са под 50ха и прехвърлянето не помага да останат в рамките на този размер с най-висока ставка на хектар. През 2016г и 2017г търговските дружества на П. Д. заявяват подпомагане, но тези дружества не са декларирали площи, които преди това да са заявявани от М. Д.. Ответникът не е изследвал в пълнота нито основанието ,нито размерите на стопанствата. Подхода му е формален, което е довело и до това в хода на съдебното дирене да се извършват съпоставки, които е следвало в хода на административното производство да бъдат способ за проверка на съмненията. Ответникът не е разбрал и задължителното тълкуване, дадено от Съда на ЕС – родствените връзки и постигането на финансово подпомагане дори по проекти между свързани лица е само повод за съмнение, а едва когато се установи, че създадените умишлено от тях условия за подпомагане постигат само облага, но отричат целта на мярката, едва тогава се сбъдва и състава на чл.60 от Регламент ЕС 1306/2013г. Не може да се твърди, че лица в семейна връзка не могат да бъдат подпомагани в не облагодетелствани райони, в които основното препитание е земеделска дейност и целта на мярката е именно тази – да не бъдат обезлюдени тези райони и земята да не се изоставя. След като нямат уговорки по между си за пренаемане на земята, а всеки от тях е сключвал договори за нейното ползване със собственика, то тогава прехвърляне на площи няма – нито правно, нито обективно. Никой не е длъжен да ползва една и съща земя в продължение на пет години и да я заявява – посочи се по-горе защо, както и никой не е длъжен да създава БЗС с площ над 100ха, М. Д. не е извършил намаляване размера на БЗС.

През 2016г М. Д. е обяснил, установява се и е безспорно, че е заявил 11.33ха, като през същата година П. Д. заявява 22.12ха, което е намаление спрямо 2015г, когато е заявила 27.49ха, а С. Д. заявява 26.39ха. Общият размер е отново под 100ха /71.72ха общо/. През 2016г Конарското ЕООД заявява 20.16ха, но дори и те да бъдат добавени към 71.72ха се получава общ резултат от 91.88ха тоест дали ще бъдат заявени за подпомагане от един от свързаните производители или от всеки един от тях, размера на площите им е под 100ха. В тази връзка следва да се каже, че в Уведомителното писмо е посочена цел под 100ха, а не под 50ха за жалбоподателя и за свързаните с него лица, поради което съдът не може да обсъжда дали субективния елемент /целта/ е получаване на подпомагане за площи с размер под 50ха. Площта на БЗС на М. Д. през 2017г е 102.51ха / това са земите, за които има основание за ползване/, но заявява за подпомагане по мярката Дори към заявената през 2017г площ от 91.61ха, като през тази 2017г баща му С. Д. заявява парцел с площ от 3.03ха , която съвпада географски с площта от 7.04ха, заявена от М. Д. през 2014г / кад номер 68823-2-4, виж таблица на стр.100 и на стр.102/. Дори тази площ да се добави към 91.61ха то няма да се постигне размер над 100ха, който да е необходимо да бъде намаляван, чрез заявяване на площи от БЗС от свързано лице. Главният въпрос, на който не е даден отговор, а съда не е длъжен да го търси извън посочените от страните факти, е защо след като всеки един от земеделските производители има собствено основание за ползване на заявените площи, и след като дори общия сбор на заявените от тях за подпомагане площи не надвишава 100ха, се счита че географското съвпадение между площите, заявени от М. Д. през 2014г, а след това заявявани от неговите родители, постига размер под 100ха. Не се установява БЗС на М. Д. да е изкуствено намалено по площ, чрез преотдаване на свързани с него лица, така че да се постига само и единствено облага без да се изпълнява поставения от мярката резултат – обработване на земеделските земи в районите с ограничения и предотвратяване на тяхното обезлюдяване. След като основанието за ползване на заявените за подпомагане площи са договори за наем/аренда, сключени със собствениците на земята от всеки един от свързаните земеделски производители, без между тях да е уговорено преотдаването им, то липсват координирани действия между тях, насочени към формално намаляване размера на БЗС на жалбоподателя. Не е установено площи, заявявани от М. Д. да са заявявани през следващи кампании, по –специално през 2016г от Конарското ЕООД, а през 2017 от Кръстец-2016 ЕООД. Д. П. Д. е създала тези дружества, за да им преотдава наета или притежавана от нея земя, така че да ползва облагата на по-високия размер на ставката, обусловен от площи до 50ха и съответно до 100ха е въпрос не относим към правото на М. Д. да получи подпомагане за 2017г по мярка 13 от Наредбата, което се установява по делото и не е изкуствено създадено предимство.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед обема на фактите и продължителността на производството.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. №02-240-6500/2724#3/ 05.04.2022г, издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по подмярка 13.1 „Компенсационни плащания в планински райони“ в размер на 18 412.1лв и по подмярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения в размер на 1 119.89лв.

ВРЪЩА преписката по Заявление с УИН 24/070617/01180 за кампания 2017г за постановяване на Уведомително писмо за оторизация и изплащане на финансово подпомагане по мярка 13 от ПРСР 2014-2020г. в срок до един месец, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на М. С. Д. сумата от 1930лв /хиляда деветстотин и тридесет/, представляваща възнаграждение за един адвокат пред две съдебни инстанции и държавна такса по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.