Р Е Ш Е Н И Е
№260016/22.2.2021г.
Гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 2 - ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на
10.02.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 405
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.3 ГПК от ***, ЕИК ***, срещу Р.И.И., ЕГН **********, за осъждане
ответника да заплати на ищеца следните суми по споразумение за обединяване на
кредити от 30.10.2017г.: главница в размер на 23 370,10 лв, договорна лихва от
2861,41 лв от 16.05.2018г. до 20.03.2020г., лихвена надбавка за забава в размер
на 302,07 лв от 10.04.2018г. до
20.03.2020г., вземане за разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв, ведно
със законната лихва от датата на подаване исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
В
исковата си молба ищецът *** твърди, че на 30.10.2017г. между страните е сключено споразумение за обединяване на
кредити, по силата на което страните са уговорили да обединят съществуващи
задължения на ответника от договор за кредит за текущо потребление от
09.02.2017г. и от договор за кредитна карта от 17.12.2015г. в един кредит под
формата на кредит за текущо потребление с цел да бъдат погасявани при еднакви
условия. В резултат на споразумението е възникнало ново задължение за ответника
в размер на 24455 лева, платимо в срок от 120 месеца чрез месечни вноски на 16 – то число от всеки
месец съгласно погасителен план. Кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент в размер на 6,792 % годишно, формиран от стойността на 6 месечен
СОФИБОР/ ЮРИБОР 0,268 % и надбавка 6,524
%, като крайният процент не може да бъде по –нисък от договорената фиксирана
надбавка. В случай на отрицателна стойност на съотв. лихвен индекс, същата се
приема със стойност 0 %, а крайният лихвен процент не може да бъде по
-нисък от размера на фиксираната
стандартна надбавка. Кредитополучателят се е съгласил наред с условията по
споразумението и с прилагането на Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и с Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните на банката. Ищецът е изправна страна по
споразумението – открил е нова кредитна сметка, по която се отчита
консолидираното задължение на кредитополучателя и закрил кредитните сметки, по
които са се отчитали старите задължения. Ответникът е допускал просрочия по
погасяване на кредита, като е платил вноските с падеж по погасителен план до
15.06.2018г., а вноската с падеж 16.06.2018г. е платена частично. При
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък
от кредита става предсрочно изискуем. Претендираната възнаградителна лихва се
дължи на осн. чл. 5 от споразумението, претендираната наказателна надбавка е
обещетение за забава, дължимо на осн. т.18.1 от Общите условия и същото е в
размер на 10 % върху частта от дължимата и непогасена по погасителен план
просрочена главница от 10.04.2018г. до 20.03.2020г., претендиранта сума от 120
лева представлява разход по изискуем кредит съгласно Тарифата на банката.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответната страна не е депозирала писмен отговор.
Доказателствата
по делото са писмени, изслушано и прието
по делото е експертно заключение на вещото лице Р.С. по назначената от съда
съдебно-счетоводна експертиза.
След
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът
е предявил иск за вземанията си, за които съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК в едномесечния срок от
уведомяването по чл.415 от ГПК, като е довнесъл дължимата държавна такса,
поради което предявените с молбата искове са допустими.
От
ангажираните писмени доказателства се установява, че страните са сключили
Споразумение за обединяване на кредити от 30.10.2017 г., по силата на чл.1 от
което са се съгласили да обединят съществуващи задължения на ответника,
произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление № 11/24194502 от 09.02.2017
г. и от Договор за кредитна карта № 02/23186926 от 17.12.2015 г. в един общ
дълг с цел да бъдат погасявани при еднакви условия като кредит за текущо
потребление. Ищецът и ответникът са установили в отношенията помежду си, че към
датата на сключване на споразумението предоставения кредит за текущо
потребление е изцяло усвоен от кредитополучателя и обединеният общ размер на
дълга съгласно чл. 2 възлиза на сумата от 24455 лева. Срокът на издължаване на
кредита е 120 месеца, считано от датата на подписване на споразумението.
Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент , който към датата на сключване
на договора е 6,792 % годишно или 0,04 % на ден, формиран от стойността на
6-месечен СОФИБОР 0,268 % и надбавка 6,524 %, като крайният лихвен процент не
може да бъде по- нисък от договорената фиксирана надбавка. Лихвеният процент се
променя с промяната на 6-месечния
СОФИБОР/ ЮРИБОР при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите
условия. В случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата
се приема за стойност 0 %, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък
от размера на фиксираната лихвена надбавка. В разпоредбата на чл. 6 е посочен
ГПР от 7,01 %, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в
Общите условия.
С
подписване на споразумението ответникът е признал наличието на дълг по стария
договор за кредитна карта от 17.12.2015г. и по стария договор за кредит за
текущо потребление от09.02.2017г., поради което съдът приема, че ищецът е изправна страна, тъй като
договорената парична сума е била усвоена от кредитополучателя още преди
преструктуриране на кредита, което обстоятелство се потвърждава и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Процесното споразумение е
сключено в писмена форма, разпоредбите на същото са формулирани по ясен и
разбираем начин. Представен е и погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Налице
е препращане към други документи в текста на договора – Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление на физически лица и Тарифа за таксите, но
доколкото ответника е подписал тези документи, следва да се приеме, че се е
запознал със съдържанието им. В договора не е посочено как се формира ГПР, но
тази информация е упомената в т.9.1 от ОУ. Видно от заключението на вещото лице
лихвеният процент по кредита е изменян в посока неговото намаление. Съгласно експертното заключение
последното плащане по споразумението за обединяване на кредити е направено на
19.06.2018г., като с това плащане е погасена изцяло вноска с падежна дата
16.05.2018г., а от вноска с падежна дата 16.06.2018г. са платени единствено
10,23 лв от дължимата редовна лихва, цялата в размер на 132,68 лв. Съдът
намира, че вземанията по процесния договор са станали изискуеми с връчване на
препис от исковота молба и приложените към нея документи на ответника на
09.08.2020г., което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда съгласно
чл.235, ал.3 ГПК. По отношение размера
на вземанията следва да се има впредвид, че съгласно експертното заключение има
увеличение на дължимата главница по споразумението за обединяване на кредити
чрез включване на сумата от 517,04 лв редовна договорна лихва от 16.07.2017г.
до 31.10.2017г. по договор за кредит за текущо потребление от 09.02.2017г. и
сумата от 47,17 лева дължима договорна
лихва от 20.07.2017г. до 30.10.2017г. по договор за кредитна карта от
17.12.2015г. Прибавянето към размера на редовната главница на задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм
по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между
търговци на основание чл.294 ТЗ - така Решение
№ 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на II т.отд. на ВКС. Поради
това извършените капитализации не следва да са съобразяват при установяване на
размера на дължимите от ответника суми. За определяне размера на същите е
заключението по трети вариант на ССчЕ и задълженията на ответника възлизат на
сумата от 22 825,93 лв главница, 2754,14 лв договорна лихва от
16.05.2018г. до 20.03.2020г., 293,30 лв обещетение за забава от 16.03.2018г. до
20.03.2020г. Искът за присъждане на разходи за предсрочна изискуемост в размер
на 120 лева следва да бъде отхвърлен изцяло поради ненастъпилита предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор преди датата на връчване на
препис от исковата молба на ответника по делото. Заплащането им е предвидено,
когато поради неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя да
обслужва кредита банката има право да пристъпи към принудително събиране на
вземането си. Последното обаче, може да бъда реализирано, едва след връчване на
уведомление до длъжника, което настъпи едва след образуване на делото.Освен
това съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Разходите, свързани със събирането на кредита, са действия по
управление на същия..
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждание в размер на 100 лева съобразно фактическата и правна сложност на
делото. Пропорционално с уважената част от исковете на присъждане в полза на
ищеца подлежат 1301,48 лева разноски в
настоящото производство. Разноски за юрисконсултско възнаграждание и държавна
такса в заповедното производство не следва да бъдат присъждани предвид
отхвърляне на искането да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл.417 ГПК, разноски се дължат единствено при уважаване на
искането.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА
Р.И.И., ЕГН **********,*** , да заплати на ***, ЕИК ***, следните суми по
споразумение за обединяване на кредити от 30.10.2017г., сключено между Р.И.И. и
***, а именно :
·
сумата
от 22 825,93 лева / двадесет и две хиляди осемстотин двадесет и пет лева и
93 стотинки / главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска -23.03.2020г., като отхвърля иска за горницата до пълния претендиран
размер от 23 370,10 лева главница
·
сумата
от 2754,14 лева / две хиляди седемстотин петдесет и четири лева и 14 стотинки /
договорна лихва от 16.05.2018г. до 20.03.2020г., като отхвърля иска за
горницата до пълния претендиран размер
от 2861,41 лева договорна лихва от 16.05.2018г. до 20.03.2020г.
·
сумата
от 293,30 лева / двеста деветдесет и три лева и 30 стотинки / обещетение за
забава от 16.03.2018г. до 20.03.2020г., като отхвърля иска за горницата до
пълния претендиран размер от 302,07 лева
обещетение за забава от 16.03.2018г. до 20.03.2020г
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ***, ЕИК ***, против Р.И.И., ЕГН **********,***, иск за
заплащане на сумата от 120 лева / сто и двадесет лева / дължими разходи при
изискуем кредит по споразумение за обединяване на кредити от 30.10.2017г.,
сключено между Р.И.И. и ***
ОСЪЖДА
Р.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на ***, ЕИК ***, сумата от 1301,48 лева
/хиляда триста и един лева и 48 стотинки /,
представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.
УКАЗВА, че съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК присъдените суми за ищеца могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка, ***. представител на ищеца с исковата молба – IBAN №***1, BIC - *** на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването на
страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :............................