Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Варна, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XХХ –
ти състав, в публично заседание проведено на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6721 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес *** срещу И.С.В., ЕГН: ********** с адрес: *** обективно кумулативно съединени искове да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- сумата от 456,93 лв., представляващо неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30040049237/27.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане на дължимата сума, на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД,
- сумата от 72,44 лв., представляваща неизплатено договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № 30040049237/27.11.2015 г., на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД;
- сумата от 413,92 лв., представляваща възнаграждение за пакет от услуги, на осн. чл. 422 от ГКП, във вр. с чл.10а от ЗПК и
- сумата от 175,00 лв., представляваща неустойка за неизпълнено задължение по договор за кредит№30040049237/27.11.2015 г.
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 539/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1186/2019 г. на ВРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът излага, че на 27.11.2015 г.
бил сключен Договор за потребителски кредит № 30040049237/27.11.2015 г. между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор и И.С.В., като длъжник, съгласно който кредиторът предоставил на длъжника сумата от 500 лв.
за срок от
9 месеца, при размер на месечната погасителна вноска от
65,51 лв., при годишен процент на разходите (ГПР): 49.87 %, годишен лихвен процент: 41.17%, Лихвен процент на ден: 0.11 %, или общото задължение по кредита възлизало на 589.59 лв.
Потребителят избрал и закупил пакет от допълнителни услуги в размер на
465,66 лв., заплащането на която сума също била разсрочено на девет равни месечни вноски в размер на
51,74 лв. Падежът на месечните вноски била на седмо число от месеца.
Излага се още,
че пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, си е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, че при настъпване на неблагоприятни за нея събития, тя няма да изпадне в забава, а кредитът й да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски -
длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски, че ако сменят датата на заплащане на месечното и възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за нея, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които ответникът е получил, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Излага, че предвид факта,
че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само една непълна погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски креди на 08.03.2016 г.
договорът бил прекратен от страна на „П.К.Б.“ ЕООД и съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК размерът на кредита станал предсрочно изискуем, начислена била неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото прекратяване на договора. Размерът на неустойката се определя на базата на неизплатената част от задължението на длъжника към датата на прекратяването на договора като процент,
изрично посочен в ОУ.
Съгласно т.12.4.
от Общите условия към ДПК № ********** при прекратяване на договора КЛ дължи неустойка в размер на 35% (тридесет и пет процента) върху остатъчния размер на главницата по погасителен план.Начислената неустойка по ДПК № ********** била в размер на 175.00 лв./сто седемдесет и пет лева/.
Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 120.00 лева (сто и двадесет лева). Плащанията са разпределени по следния начин 43.07 лв./четиридесет и три лева и седем ст./ по главницата, 17.15 лв./седемнадесет лева и петнадесет ст./ по договорното възнаграждение и 51.74 лв./петдесет и един лева и седемдесет и четири ст./ по възнаграждението за пакет.
Сумата от 8.04 лева (осем лева и четири ст.) е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита,
на основание т.12.1
от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛХ + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“.
Твърди, че претендираните от П.К.Б. суми са предявени на основание изтекъл погасителен план, като видно от приложеното към исковата молба извлечение падежната дата на последната вноска по погасителен план е 07.09.2016 г. Моля, да ни бъдат присъдени падежиралите вноски по Договор за потребителски кредит (ДПК) № **********.
Ответникът в срока за отговор е депозирал такъв чрез назначения му съда особен представител адв. Д.Д..
В отговора оспорва предявените искове по основание и по размер. Навежда твърдение за нищожност на клаузите на договора, поради неравноправния им характер. Като неравноправни клаузи сочи „Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни улуги“. Излага, че подписването на това споразумение е било задължително, тъй като изобщо не би се стигнало до подписването на основния договор, ако е налице отказ от страна на потребителя да подпише процесното споразумение, тъй като съгласно т.1 от Споразумението подписването на същото е условие за разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Сочи, че на основание същото това Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се претендира сума от 465,66 лева, което на практика е допълнително увеличаване на ГПР над законно допустимото от 50%. На основание чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/, чиито разпоредби се прилагат и към посочените отношения максималният процент на ГПР/разходите/ не може да надвишава 5 пъти размера на законната лихва, или 50% от предоставената сума, т.е. сума в размер на 250 лева. Сочи, че на основание чл.33, ал.2 от Закона за потребителския кредит обезщетението за забава не може да надвишава размера на законната лихва, която е основният лихвен процент плюс десет пункта, или към момента 10%, а ищецът претендира лихва от 41,17%, което е незаконно и не се дължи. Твърди значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Твърди, че цената на услугата, т.е. лихвата, която ответникът ще заплаща за срока до края на договора се завишава многократно и неколкократно следствие на уговорените допълнителни такси. За потребителя не е уговорена в договора нарочна възможност при такива хипотези да се откаже от договора за заем.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и И.С.В., като длъжник е сключен договор за потребителски кредит № 30040049237/27.11.2015 г., съгласно който ищецът предоставил на ответника сумата от 500,00 лв. срещу уговорено възнаграждение в размер на
89,59 лв.; че съгласно договора на ответника е следвало да бъде предоставен и пакет допълнителни услуги, срещу който ответникът се задължил да заплати възнаграждение в размер на 465,66 лв.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №539/28.01.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 1189/2019 г. на ВРС е разпоредено ответникът да заплати на ищеца „П.к.Б.“ ЕООД следните суми: в размер на 456.93 лева, представляваща дължима главница; в размер на 72.44 лева, представляваща договорно възнаграждение; в размер на 413.92 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги; в размер на 175 лева, представляваща неустойка, както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 25.01.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и за сумата от 75,00 лева, представляваща разноски по делото.
С исковата молба по делото е представен Договор за потребителски кредит № 30040049237 от 27.11.2015 г. (л.20-23) между „П.к.Б.“ ЕООД и И.С.В., съгласно който ищецът предоставя на ответника заем в размер на 500,00 лв., който трябва да се погаси чрез 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 65,51 лв. всяка и вкл. главница и лихва и в размер на 51,74 лв. за погасяване на задължението по закупения пакет допълнителни услуги в общ размер на 465,66 лв. Съгласно чл.2, т.6 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 41,17%, годишният процент на разходите за заема е 49,87%, а общата дължима сума от заемателя е в размер на 1055,25 лв.
Между страните е подписано споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в:
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно втори абзац от споразумението кредиторът предоставя на клиента правото да се възползват от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в Общите условия срещу задължението на клиента да заплати на кредитора възнаграждение за предоставянето (респективно възможността за предоставянето) не тези услуги.
В споразумението е посочено също, че клиентът е уведомен и разбира, че сключването на настоящото споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е условие за сключването на Договора за потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия.
Представени са общи условия и погасителен план.
Представено е и преводно нареждане за кредитен превод от 27.11.2015 г., с което наредителят „П.К.Б.“ ЕООД е превел И.С.В. сумата от 500 лв. с основание 30040049237 (л.41).
Представено е и искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт, Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Допълнителна преддоговорна информация, и Общи условия на П.К.Б. ЕООД към договор за потребителски кредит.
Към договора е подписан от страните и погасителен план (л.39).
На л. 42 от делото е представено извлечение от сметка към договор за потребителски кредит № **********, от което е видно, че ответникът не е погасил нито една вноска по кредита.
На л. 43 от делото се намира Уведомително писмо, с което
ищцовото дружество уведомява ответника, че считано от 08.03.2016 г. договорът му е едностранно прекратен и всички задължения по кредита са предсрочно изискуеми. Начислена му е и неустойка в размер на
175,00 лв.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и с правно основание чл. 240, ал.2 от ЗЗД и чл. 10а от ЗПК. Първият иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителният иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемите вземания, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „П.к.Б.“ ЕООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата 500,00 лв. срещу задължение за връщането й заедно с договорна лихва и такси в посочения размер, изпадането на заемателя в забава, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на заемателя.
Между страните не се спори, че вземането произтича от сключен между ответника И.С.В. и „П.к.Б.“ ЕООД договор за паричен заем № 30040049237/27.11.2015 г. Не е спорно и обстоятелството, че сумата по кредита е предадена от кредитора на ответника, като това обстоятелство е удостоверено и с подписването на договора за паричен заем. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на
падежните дати, съгласно договора за
заем.
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване, съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. Видно от представените от ищеца доказателства на кредитополучателя е предоставена преддоговорна информация, европейски формуляр, договор, отговарящ на изискваният на ЗПК –
необходимо съдържание, шрифт, размер на годишния процент на разходите и др. Към договора има погасителен план и Общи условия.
В случая договорът е сключен съобразно правилата на ЗПК.
В т. VI от договора е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 465,66 лева. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит“.
В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени вида, размера и действието, за което се събират съответните такси. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Или от изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в ОУ. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Поради изложеното съдът намира, че така уговорената цена за пакета от допълнителни услуги по естеството си представлява скрита лихва над определената в договора. Така именно размерът на годишния процент на разходите излиза извън рамките, определени от ЗПК – петкратния размер на законната лихва. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С процесния договор за потребителски кредит страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу възнаграждение съизмеримо с размера на кредита, поради което тази клауза се явява нищожна на осн. чл. чл. 21, ал.1 от ЗПК и следователно сумата претендиране на основание допълнителното споразумение в размер на 465,66 лв. не се дължи на ищеца.
Ищецът претендира и неустойка по т.12.4 от Общите условия към ДПК, съгласно която при прекратяване на ДПК на основание чл. 12.3 от ОУ кредитополучателят дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси, както и неустойка в размер на 35% върху остатъчния размер на главницата по погасителен план.
Съгласно чл. 12.3 от Общите условия в случай че кредитополучателят просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща покана, уведомление, предизвестие или други на кредитополучателя.
В самата искова молба няма изявление до кредитополучателя, че кредиторът ще счита кредита за предсрочно изискуем, респ. че договорът е прекратен. Доколкото срокът на кредита е изтекъл към датата на подаване на исковата молба такова изявление от страна на кредитополучателя е и безпредметно. Представеното с исковата молба уведомление не е достигнало до знанието на кредитополучателя, доколкото не са представени доказателства за това. По-надолу в исковата молба ищецът изрично заявява, че претендира процесните суми на основание изтекъл погасителен план. Поради изложеното по-горе съдът намира, че договорът с ответника не е бил прекратен до изтичането на погасителния план, нито е редовно обявена предсрочна изискуемост на същия, доколкото до кредитополучателя не е достигало изявление на ищцовото дружество в този смисъл. С оглед на това и начислената въз основа на т. 12.4, във вр. с т. 12.3 от ОУ на кредитора неустойка се явява неправомерно начислена, поради което не следва да се дължи от кредитополучателя. Отделен е въпросът, че така определената неустойка е прекомерна, тъй като е в размер трикратно по-висок от основния лихвен процент.
Ищецът в исковата си молба признава, че ответникът е извършил плащания по кредита в размер на 120,00 лв., които ищецът бил разпределил за главница – 43,07 лв., договорна лихва – 17,15, възнаграждение за пакет – 51,74, както и лихва за забава - 8,04 лв.. Съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗПК при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита. Доколкото съдът намира за нищожно споразумението за закупен пакет за допълнителни услуги, то заплатените по него суми от 51,74 лв. следва да се приспаднат от платената договорна лихва. По отношение на сумата от 8,04 лв., представляваща лихва за просрочие същата не е предмет на настоящото производство, поради което не е ясно за какъв период е начислена, за да бъде приспадната. Не фигурира дата на заплащане на сумата то 120,00 лв. и в извлечението от кредитна сметка на ответника. Поради това съдът намира, че същата следва да бъде отнесена съща към договорната лихва, дължима от ответника.
Така ответникът следва да дължи на ищеца заплащане на главницата по кредита от 500,00 лв. и на договорната лихва от 89,59 лв. Както беше изложено по-горе от главницата са заплатени 43,07 лв., или остават дължими 456,93 лв., поради което искът за главница се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло. По отношение на договорната лихва от договорния размер от 89,59 лв., следва да се приспадне останалият размер от заплатените 120,00 лв. над 43,07 лв., или сумата от 76,93 лв. Поради това искът за договорна лихва се явява основателен за сумата от 12,66 лв., като за разликата над тази сума до предявените 72,44 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д. № 1186/2019 г. на ВРС, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 525,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 125,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., и 300,00 лв. за особен представител, от които съобразно с уважената част следва да бъдат присъдени 220,50 лв. В производството по ч.гр.д.№ 1186/2019 г. на ВРС, ищецът е направил разходи в размер на 75,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00 лв., или съобразно с уважената част сумата от 31,50 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.С.В., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“
ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 456,93 лв. (четиристотин петдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки), представляващо неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30040049237/27.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2019 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 539/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1186/2019 г. на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.С.В., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“
ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 12,66 лв. (дванадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща неизплатено договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № 30040049237/27.11.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12,66 лв. (дванадесет лева и шестдесет и шест стотинки) до предявените 72,44 лв. (седемдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки), на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 539/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1186/2019 г. на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“
ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу И.С.В., ЕГН: ********** иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 413,92 лв. (четиристотин и тринадесет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща възнаграждение за пакет от услуги, и сумата от 175,00 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща неустойка за неизпълнено задължение по договор за кредит№30040049237/27.11.2015 г., на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 10а ЗПК, вр. с чл. 19, ал.6 от ЗПК, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 539/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1186/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“
ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** сумата от 220,50 лв. (двеста и двадесет лева и петдесет стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 31,50 лв. (тридесет и един лева и петдесет стотинки), представляваща разноски, направени в производството по ч.гр.д.№1186/2019 г. на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: