Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
град Раднево, 21.10.2019г.
РАДНЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при секретаря Иванка Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧАНОВА АНД №216 по описа на Районен съд
Раднево за 2019год., за да се произнесе взема предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН,във връзка с чл.34, ал. 1 от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №24-002423 на Изпълнителна агенция Дирекция „Инспекция
по труда”, със седалище С. З., с което на Д.П.Д. в качеството му на „Механик минни машини -
ГТЛ” му е наложена глоба в размер на 500
лева, на основание чл.413, ал.1 от КТ, за това че е нарушил чл.126, т.10 КТ
като при изпълнение на работата, за която се е уговорил, не спазил вътрешните правила, приети в
предприятието и попречил на другите
работници и служители да изпълняват трудовите си задължения.
Жалбоподателя прави искане за отмяна на
атакуваното НП поради това, че е издаден акта за установяване на
административното нарушение след изтичането на тримесечния срок, посочен в чл.34,
ал.1 от ЗАНН. Твърди, че е изтекла предвидената в закона давност, за която
съдът следи служебно и не е следвало да се образува административно-наказателно
производство. Проверката била извършена на 15.03.2019г.,а акта бил съставен на
05.07.2019г. Изтъква и други нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване на неговото право на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява лично, вместо него се явява адв.Р..
Моли да се отмени издаденото НП относно извършеното нарушение, като
твърди, че предвидената в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН давност била
изтекла, а и не било ясно точно в какво се обвинява неговият подзащитен. Именно
затова моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” С. З. – се
явява юриск. Л., която твърди, че наказателното постановление е законосъобразно
и правилно и е издадено в съответствие с разпоредбите на КТ и подзаконовите
нормативни актове. Твърди, че е спазен срока за издаване на АУАН, тъй като са
се вместили в срока от една година. Моли съда да остави в сила наказателното
постановление.
Съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на
страните в процеса.
Съдът, след като подложи на преценка
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От органа Дирекция Инспекция по труда
Стара Загора, във връзка с настъпили трудови злополуки в Рудник „Трояново-
север”, село К. на 13 и 15.03.2019г. и са извършени две проверки- съответно на
15.03.2019г. и на 20.03.2019г. В резултат на извършените проверки е издаден
протокол за извършена проверка №ПР1908629 от 27.03.2019г., в който са
констатирани следните нарушения:
1. При извършена проверката на участък
„РТНК5” се установило , че на ЗС 2511 е допуснато един от гидеросите до втора
двигателно редукторна група да не бъде закрепен по начин, който да осигури
сигурността на съоръжението и безопасността на пешеходците и работещите в близост до пътния маршрут, в нарушение на
чл.50, от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване.
2.При извършена проверка в участък „Вулканизация” се установило, че е
допуснато работно оборудване да се
използва не по предназначение и при условията , за които е предвидено , в
нарушение на чл.189 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване.
Има издадени две предписания, свързани
пряко с констатираните нарушения.
Никъде в протокола не става ясно кой е
извършителя на тези нарушения.
Категорично нарушението е констатирано още на датата на издаване на
протокола- т.е. 27.03.2019г.- тогава и е описано в протокола за проверката.
Технологично се изисква време за
запознаване на АНО с вътрешните нормативни актове и правила, за да се установи
чие точно е било задължението за обезопасяване на посоченото място, където е
осъществена злополуката на 15.03.2019г.
Съдът не споделя възражението на адв.Р.,
че не било ясно за коя точно трудова злополука бил наказан Д. - тъй като и в
акта и в наказателното постановление ясно е посочена датата на извършване на
нарушението и тя е 15.03.2019г.т.е. става ясно, че се обсъжда единствено и само
злополуката, осъществила се на тази дата.
В съдебно заседание бе разпитан актосъставителя
Х.З.М.. Същият установи категорично, че повод за проверката са били трудовите
злополуки от 13.03. и 15.03.2019г. На Д. е съставен по-късно акта, тъй като е
било необходимо да се установи чие е задължението за обход и установяване на
състоянието на задвижващата станция на ГТЛ. Наложено е наказанието на механика
на предходната смяна, на тази в която е станала злополуката, тъй като АНО е
преценил, че повредата е следвало да се отстрани от предходната смяна или
най-малкото да се установи и докладва. АНО е преценил, че не е направен обход
за да се установи състоянието на задвижващите станции от механика – Д. и това е
една от причините за осъществената трудова злополука. Видно от представените по
делото обяснения на жалбоподателя, на същия въобще не му е било известно, че е
налице повреда, която всъщност той е следвало да констатира и отстрани.
За да стигне до този извод той е
визирал нарушение на разпоредбата на чл.41, ал. 2 от Инструкцията за безопасността на труда при експлоатацията,
текущото поддържане и ремонта на гуменолентовите транспортьори /ГТЛ/ в „МИНИ
МАРИЦА –ИЗТОК” ЕАД :
Механика минни машини-ГТЛ е длъжен по
време на огледа, който извършва всяка работна смяна, да установи състоянието на
задвижващите станции, задвижващите ,
отклонителните и обръщателни барабани, натегателните устройства, редукторите, лагерите и мазането
на механизмите, състоянието на пресипките и облицовките им, състоянието на
спирачките, чистачките, ролките, движението и състоянието на платното.
Посочил е също, че Д. в качеството си
на механик минни машини ГТЛ не е изпълнил задълженията си по Длъжностната
характеристика за заеманата от него длъжност, в частта си „Основни функции и
задължения” в точка 2.17 а именно: „Да спазва трудовата и технологична
дисциплина в участъка /комплекса/.
С поведението си Д. е нарушил според АНО разпоредбата
на чл.126, т.10 от КТ като при изпълнение на работата, за която се уговорил,
работникът или служителят е длъжен да спазва вътрешните правила, приети в
предприятието и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения.
Въз основа на акта е издадено и
наказателно постановление, което повтаря изцяло приетата в акта фактическа
обстановка и правни изводи за допуснати нарушения.
Съдът намира, че са допуснати нарушения
при съставянето на акта и наказателното постановление, но същите не са
съществени и не накърняват съществено правото на защита на жалбоподателя.
По отношение на първото възражение за
изтекла давност за издаването на акта- повече от три месеца от откриването на
нарушителя - то съдът счита, че не се установи точната дата на откриването на
нарушителя, въпреки проведените разпити и събраните писмени доказателства.
Датата на извършването на това нарушение не съвпада с откриването на
извършителя. Първите данни за достоверна дата за откриване на нарушителя са от
датата на поканата за съставянето на
акта- 06.06.2019г. Акта е съставен на 05.07.2019г. – т.е. категорично в
тримесечния срок от откриването на нарушителя и категорично в едногодишния срок от извършването на нарушението.
Началото на тримесечната
административнонаказателна давност е обусловено от откриването на нарушителя ( чл.
34, ал. 1 от ЗАНН). Още с Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г.
по н. д. № 48/1981 г., ВС, ОСНК е постановено, че въпросният срок започва да
тече за всички контролни органи, натоварени паралелно да водят борба против
едни и същи нарушения, от деня в който за пръв път е открит нарушителят.
Моментът, от който започва да тече срока за съставяне на АУАН по чл.34,
ал.1 от ЗАНН, е този на откриването на нарушителя. Нарушението се
счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за
самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и
обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на
конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато
административно нарушение.
Няма как да се приеме, че
някоя от тези дати е такава, от която следва да се отчита 3- месечния срок по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Към тези две дати проверяващият орган все още не
е формирал знание за извършено от обективна страна нарушение, за да пристъпи
към съставяне на акт. Трайно в практиката си касационната инстанция приема, че
едва към датата на протокола, финализиращ извършената от контролния орган
проверка, е възможна преценка дали от обективна страна е налице или не нарушение.
Единствено фактът на изискване и получаване на документи не е достатъчен за
такава преценка, тъй като е необходимо те да бъдат анализирани. В случая такъв
анализ е направен и е изпратена поканата за съставяне на акта на 06.06.2019г. и
именно от тази дата започва да тече 3-месечния срок по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, който в случая към датата на съставяне на
процесния АУАН - 05.07.2019 г., не е изтекъл.
В приложените по делото обяснения на
жалбоподателя – от 17.03.2019г. и тези от 12.07.2019г. фактически има признание
за извършеното нарушение. От обясненията става ясно, че действително е имало
повреда на гидероса на ЗС 2511, която
обаче не е била известна на Д. и към момента на съставянето на акта вече била
отстранена. Твърди, че машиниста на станцията е знаел, че гидеросата не е
укрепена но не го е уведомил, което по никакъв начин не го освобождава от
задължението сам да се убеди в изправността на гидеросите и съответно за
задвижващите станции, да констатира повредата и евентуално да я отстрани, или
поне да я докладва.
Същественото
при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на
извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли
императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на
нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали
е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание,
реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в
хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда
спора по същество.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Районен съд гр. Р., достигна до следните
правни изводи.:
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен
орган. Съставеният АУАН съдържа необходимите по
чл.42 от ЗАНН реквизити. Въз основа на така съставения
АУАН е издадено атакуваното НП на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” град С. З., което се явява компетентно лице с оглед разпоредбата на
чл.416 КТ.
Съгласно чл.34, ал.1, изр.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В същата разпоредба и в ал. 2
на чл. 34 от ЗАНН са предвидени и по-дълги срокове, след изтичането на които не
следва да се образува административнонаказателно производство в зависимост от
спецификата на различните административни нарушения. Именно тези срокове
отразяват спецификата на обществените отношения, защитени чрез обявяване на
деянията, които ги увреждат, за административни нарушения и представляват
изрична нормативна уредба, спрямо която не е необходимо да се прилага НК по смисъла
на чл.11 от ЗАНН. Следователно при реализиране на административнонаказателната
отговорност на лицето, ще важат сроковете, предвидени за образуване на
производството в ЗАНН и специалните закони. В конкретния случай материята за
административнонаказателната отговорност, свързана с нарушаване на изискванията на инструкцията по безопасността
на труда си важат общите давностни срокове предвидени в разпоредбата на чл.34
ал.1 от ЗАНН и те не са нарушени.
Нарушението, което съдът
намира за несъществено е посочената за нарушена норма от длъжностната
характеристика на лицето. В длъжностната характеристика има норма, която изцяло
преповтаря нормата на инструкцията, цитирана като нарушена- чл.41, ал.2 от
Инструкцията отговаря напълно на нормата на 2.2. от Длъжностната
характеристика, която е следвало също да се посочи като нарушена. Но тъй като е
посочена нормата на Инструкцията, то съдът намира, че нарушението не е
съществено, поради което и не води до незаконосъобразност на наказателното
постановление. Правилно е посочена нормата на чл.126 т.10 от КТ- тъй като с
бездействието си жалбоподателя е попречил
на друг работник да изпълнява
трудовите си задължения.
Посочената санкционна норма
е чл.413, ал.1 от КТ- където се предвижда, че който наруши правилата за осигуряването
на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лева. АНО е наложил
наказанието в максимален размер, тъй като действително задълженията на механика
са много прецизно описани и с поведението си - бездействието си жалбоподателя е
предизвикал трудовата злополука с друго лице. Видно от приложените по делото
обяснения, жалбоподателя не сочи обективни причини, които да са му попречили да
осъществи задължението си да провери състоянието на задвижващата станция в
началото и края на смяната си,нито е проявил критичност към проявената от него
вина. Посочването, че машиниста на станцията е знаел за повредата не го
оправдава, а дори посочва липсата на комуникация между работещите в смяната и
отново потвърждава неизпълнението на задълженията на механика. При определяне
на размера на санкцията са взети предвид както тежестта на нарушението,
настъпилия резултат, подбудите за неговото извършване, както и имотното
състояние на извършителя. Служебно известно на съда е обстоятелството, че
трудовите възнаграждения на работниците в комплекса МИНИ”Марица Изток” са
повече от средната работна заплата за страната, което предполага получаването
на чиста сума за месец повече от 1500 лева.
Предвид
гореизложеното наказателното постановление се явява законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-002423 ОТ 26.07.2019Г. НА Камен
Маринов, Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” със седалище С. З., с което на Д.П.Д.,ЕГН **********,***, в
качеството му на механик минни машини –ГТЛ е наложено наказание глоба на
основание чл.416, ал.5 КТ в размер на 500 лева, за това, че не е изпълнил задължението си в чл.41, ал.2
от Инструкцията за безопасността на труда при експлоатацията,
текущото поддържане и ремонта на гуменолентовите транспортьори /ГТЛ/ в „МИНИ
МАРИЦА –ИЗТОК” ЕАД, и не е установил състоянието на ЗС 2511, на 15.03.2019г.,
като законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване с частна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване
на съобщението от страните пред Административен съд град С. З..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :