Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 28.04.2016
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6
състав
в публичното заседание на шестнадесети
февруари
две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № 5028 по описа
за 2012 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ във връзка с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК.
Предявен
е иск от Й.Т.Й. против Г.П.Й. с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че с нотариален акт № 144, нот.дело
№ 2869/93 г. ищцата и покойния й съпруг Г. Х. Й. дарили на единствения си внук Г.П.Й.
собствения си апартамент, намиращ се на ул. „Ч.“ № * /сега А.Н./, ап.**, вх.*,
ет.* с площ от 119,20 кв.м. и си запазили правото на ползване до края на живота
си. Твърди се, че съпругът на ищцата починал на 15.08.1999 г. и в апартамента
останали да живеят тя и ответника, неин внук, който започнал да се държи с
ищцата лошо, гонел я от апартамента, довел някакви хора, за да живеят под наем
и със заплаха от побой принудил ищцата да подпише договор за наем, който наем
бил получаван от ответника. Твърди се, че на 22.11.2000 г. с нотариална покана
ищцата поканила ответника да я посети в жилището на баща му, за да определят
размера на средствата, с които той може да подпомага ищцата като издръжка.
Поканата била занесена на ответника на 27.11.2000 г., но няма отговор, какъвто
няма и по втората изпратена покана, получена от ответника на 19.04.2007 г.
Твърди се, че ищцата получава пенсия в размер на 120 лв., страда от глухота,
сърдечна недостатъчност, тромбофлебит, болест на
паркинсон и спазми на мозъка, причинени от преживян стрес и смущение във
вестибуларния апарат. Поддържа се, че за да се лекува е необходимо да взема
редовно лекарства, чиято обща стойност е около 130 лв.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени дарението на апартамент № 12, находящ се в гр. С., ул. „Ч.“ № 2 /сега А.Н./, вх.*, ет.*, обективирано в нотариален акт № 144, нот.дело
№ 2869/93 г.
Ответникът
оспорва иска като неоснователен и моли съда да го отхвърли и присъди разноските
направени по делото. Поддържа, че изложеното в исковата молба не отговаря на
истината. Отрича някога да се е държал неуважително с баба си, отрича да я
нагрубявал или да й е отказвал помощ. Поддържа се, че отрицателното отношение от
страна на ищцата към ответника е провокирано и подбуждано от неговия баща,
който отдавна злоупотребява с алкохола. Твърди, че никога не е гонил баба си от
жилището. Поддържа, че е отговорил на нотариалната покана от 14.12.2000 г. и
този отговор е получен лично от ищцата на 08.02.2001 г. Твърди, че нотариална
покана от 05.04.2007 г. не е връчвана на ответника, не изхожда от неговата
баба, не е подписана от нея, а от адвокат Митрева без приложено към тази дата
надлежно пълномощно. Твърди, че ищцата освен пенсия има и друго
имущество-наследствени имоти.
В
съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск чрез процесуалния си
представител. Претендира разноски.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения срещу
него иск като недопустим и неоснователен и по съображения, подробно изложени в
депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните
по делото писмени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На
18.02.1993 г. ищцата и съпруга й Г. Х. Й. дарили на ответника, придобитият по
време на брака им и представляващ имуществена общност по смисъла на СК апартамент
№ 12, находящ се в гр. С., ул. „Ч.“ № * /сега А.Н./,
вх.В, ет.*. Сделката е обективирана в нотариален акт
№ 144, дело № 2869/93 г. на І нотариус при Софийска нотариална служба.
От
удостоверение за наследници № 166/10.01.2005 г. на СО, район С. се установява,
че Г. Х. Й. е починал на 15.08.1999 г. и е оставил свои наследници по закон
съпруга Й.Т.Й.-ищцата по делото и син П.Г. Й., не участващ в процеса.
С
нотариална покана с рег. № 3255, том І, № 38 от 22.11.2000 г. на нотариус Е.П.
с рег. № 379 на НК, редовно връчена на ответника на 27.11.2000 г., последният е
уведомен от ищцата, че поради материални затруднения иска ответникът да й
изпраща ежемесечно средства за подпомагане като издръжка, чийто точен размер ще
бъде определен при среща между страните. Ищцата е поканила ответника да я
посети в 7-дневен срок от получаване на поканата на адреса, посочен в нея.
С отговор
нотариално заверен под № 5139, том І, № 115 от 14.12.2000 г. на нотариус В.П. с
рег. № 206 на НК, редовно връчен на ищцата на 08.02.2001 г., ответникът е
поканил баба си да се върне в дома си, тъй като не той я е изгонил, както и че
ключовете от апартамента са в нея. Посочил е, че е студент и безработен, като е
подпомаган от майка си, която му дава и ще дава продукти, готви гозби, дава
пари за телефона, за плащане на държавните такси и данък смет.
С втора
нотариална покана с идентично съдържание и с рег. № 2576, том І-Д от 05.04.2007
г. на нотариус Е.П. с рег. № 379 на НК, връчена на ответника на 18.04.2007 г.,
ищцата отново е поканила ответника на среща за определяне размер на издръжка.
Поканата е подписана и изпратена чрез адвокат И.М.. С декларация с нотариална
заверка на подписа с рег. № 448 от 09.02.2011 г. на помощник-нотариус И.И.-.Ж. при нотариус Т.А. с рег. № 272 на НК, ищцата е
потвърдила извършените от адвокат И.М. действия по изпращане на нотариалната
покана до Г.П.Й. на 05.04.2007 г.
Ответникът
е оспорил разписка от 18.04.2007 г., относно нейната автентичност и с
твърдението, че подписът в нея не е положен от Г.Й..
Във
връзка с допуснатото от съда оспорване по реда на чл.193 ГПК е изслушано
заключението на съдебно-графическа експертиза, от което се установява, че
подписът положен за получател в процесната разписка,
удостоверяваща получаването на нотариална покана рег. № 2576, том І по
регистъра на нотариус Е.П., е положен от ответника Г.Й.. Това заключение не е
оспорено от страните.
С оглед
на прието по делото заключение, Съдът приема, че оспорването не е доказано, а
разписката е автентична, подписана от ответника и удостоверява получаването на
нотариалната покана от ответника на 18.04.2007 г.
От
удостоверение от 05.11.2001 г. на РСУ „Социално осигуряване“ гр. С., се
установява, че към посочената дата ищцата получава наследствена пенсия в размер
на 114,14 лв., а с експертно решение № 3375 от зас.№
135 от 12.09.2003 г. на ІV МБАЛ С. ЕАД се установява, че ищцата е с оценка на
работоспособността ЗАГ работоспособност-91,36% без чужда помощ с водеща диагноза
глухота, както и със следните общи заболявания: неврит на слуховите нерви,
практическа глухота, арт хиперт 2ст, паркиносов о.м треморна форма,
пристъпна ВБН, левостр.гон артроза.
На
08.02.2005 г. е издадено експертно решение № 0461 от зас.
№ 027 на ІV МБАЛ С. АД с пожизнен срок на инвалидността.
От
представените от ответника писмени доказателства-удостоверение за наследници №
177/05.03.1992 г. на Община Асеновград, се установява, че ищцата е наследник на
Т.А.Й. и по наследство и земеделска реституция е собственик на идеални част,
съобразно наследствената си квота на възстановените с Решение № 3158 от
13.08.1999 г. и Решение № 702 от 15.01.1999 г. на ПК Асеновград земеделски
имоти, съставляващи овощни градини, ниви и лозе.
По
делото е изслушано и прието заключение на ССчЕ,
оспорено от ответника като неотносимо, от което се
установява, че месечната издръжка на един пенсионер за периода 2000 г.-2007 г.,
съобразно икономическите условия в страната по данни на НСИ, варира от 91,60
лв. през месец януари на 2000 г. и стига до 281,86 лв. през месец декември 2007
г., а годишната издръжка на един пенсионер при същите условия и за същия период
възлиза на сумата от 14 309 лв. Средната месечна издръжка за периода 2000
г.-2007 г. е в размер на 149,05 лв.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
От правна страна:
Предявеният от ищцата иск е с
правно основание чл.227, б.”в” от ЗЗД.
Съдът намира, че предявеният иск
за ½ идеална част е недопустим и като такъв ще следва да бъде оставен
без разглеждане, а производството по него прекратено, предвид следните
съображения:
Ищцата се легитимира като
собственик само на ½ идеална част от процесния
апартамент. Същата е притежавала апартамента в режим на СИО със съпруга си Г. Х.
Й., който е починал на 15.08.1999 г. Следователно ищцата може да претендира
отмяна на дарението само по отношение на нейната ½ идеална част.
Притежаваната от съпруга й ½ идеална част се наследява по закон от
ищцата като негова съпруга и от сина й П.Г. Й., т.е. по ¼ идеална част.
На първо място ищцата не може да предявява чужди права по отношение на
притежаваната от нейния син ¼ идеална част. От друга страна не може да предявява
права и по отношение на наследената от нея ¼ идеална част, тъй като в
нито един момент в рамките на настоящия процес, нито в исковата молба е имало
твърдения, че до смъртта на Г. Х. Й. на 15.08.1999 г., Г.Й.-наследодател
на ищцата е имал трайна нужда
от издръжка; както и че е отправил такова искане
до ответника (негов внук) и от негова
страна е имало отказ да дава
такава издръжка. След като съдебната
практика непротиворечиво приема, че при
смърт на надарения задължението за даване на
издръжка (непоискана приживе) не преминава
в патримониума на неговите наследници, то с още по-голямо
основание при смърт на дарителя
правото за получаване на издръжка
не преминава в патримониума на неговите наследници. Затова ищцата не
би могла да претендира
отмяната на дарението относно тази 1/4 идеална
част, включително и предвид липсата на въведени с исковата молба фактически
твърдения.
По
основателността на иска за ½ идеална част от имота.
За да е основателен иск за отмяна на дарение с
правно основание чл. 227 ал. 1, б. "в" от ЗЗД, е необходимо да се
установи кумулативното наличие на няколко предпоставки: дарителят да се нуждае
от издръжка, да е поискал такава от дарения, който да му е отказал престирането
й.
Дареният дължи издръжка на
дарителя, ако същият се нуждае от такава. Отказът на дарения да даде издръжката
е основание да се иска от дарителя отменяване на дарението.
Изхождайки от характера на
дарението като правна сделка, сключена с оглед личностите и отношенията между
тях и субектите в тази сделка, съдът следва да уважи иска за разваляне на
дарението, когато анализът на събраните по делото доказателства сочи, че
дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване. Тъй
като задължението за издръжка в този случай не е задължение по закон, а морално
задължение, превърнало се в правно от момента на възникване необходимостта от
издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на
издръжката, и то с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя.
Дарителят трябва да се нуждае от издръжка поради трайното
му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото
притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности,
свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При
конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат
предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на дарителя са
по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност.
С оглед на горното
съдът намира, че искът е основателен.
По делото безспорно
се установи, че между страните съществуват валидни облигационни отношения по
силата на сключен между тях договор за дарение.
Предвид напредналата
възраст на ищцата - 92 години /83 г. към момента на подаване на исковата молба/,
заболяванията й - глухота, неврит на слуховите нерви, практическа глухота, артериален
хипертонит 2 степен, паркиносов
о.м треморна форма, пристъпна ВБН, левостр.гон артроза
и обстоятелството, че месечният й доход се формира единствено от пенсията в
размер на 114 лв., който е значително по-нисък от определения от държавата
размер на линията на бедност от 212,30 лв. за 2007 г. и 300 лв. за 2016 г., безспорно
се налага извода, че ищцата се нуждае от издръжка.
Нуждата от издръжка
се определя след преценка на всички посочени по-горе обстоятелства като
средната сума, необходима за издръжката на човек в пенсионна възраст е
общоизвестна, а по делото е установена и с приетото по делото заключение на ССче и възлиза на сумата от 149,05 лв. за периода от 2000
г. до 2007 г. Тази сума в случая се увеличава съответно с необходимите разходи
за лекарства за заболяванията на ищцата. В случая по делото е безспорно
установено, че ищцата е дарила на внука си Г.П.Й. през 1993 г. притежавания от
нея в режим на СИО апартамент № 12, находящ
се в гр. С. в жк на ул. „Ч.“ № *, вх.*, ет.* със
застроена площ от 119,20 кв.м. Запазила е правото си на ползване, но не живее в процесния апартамент. По делото са представени
доказателства за наличието на допълнително имущество-притежавани идеални
наследствени части от земеделски земи, но по делото не е доказано, че от това
имущество могат да се реализират доходи, възможно ли е да се получават наеми, в
какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед
възможност да се получат доходи от продажбата му.
Ищцата е поискала от надарения издръжка и не е получила такава.
Оттук следва, че нито единственият й паричен
доход, нито цялото притежавано имущество и потенциалните възможности, свързани
с това имущество, не са достатъчни за преживяването й.
От друга страна ответникът е в работоспособна възраст /на 41години/ и не е представил
доказателства, установяващи
обективна материална невъзможност за престиране.
Изпадането на
дарителя в трайна нужда следва да се преценява както към датата на поканата,
отправена преди исковата молба, така и към датата на исковата молба или към
датата на приключване на устните състезания, съответно датата на съдебното
дирене във въззивна инстанция.
Съдът съобразява и
всички факти настъпили след предявяване на иска.
Съдът приема, че и
двете нотариални покани са получени от ответника по съображения, изложени
по-горе в настоящото решение. Но дори да се приеме тезата на ответника, че същите
не удостоверяват надлежна покана, то безспорно подадената искова молба
представлява такава.
По този начин и чрез отмяната
на дарението изпадналата в
нужда дарителка възвръща имота в патримониума си, получавайки с това възможност да
задоволи възникналата своя трайна
нужда от средства за живот.
По разноските в настоящия процес:
Предвид прекратяване на производството
по делото по отношение на ½ идеална част от процесния
апартамент, разноски се дължат и на двете страни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноските направени
от нея за възнаграждения за вещи лица, които са в размер на 350 лв. От тази
сума съдът присъжда сума в размер на 175 лв. съответстваща на уважената част от
иска. На ищцата не се присъждат разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, тъй като с представения по делото договор за правна помощ и
съдействие от 12.02.2013 г. не се установява нито договорен размер на
адвокатско възнаграждение, нито заплащането му от ищцата.
На
основание чл.78, ал.4 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сума в размер на 750 лв. за заплатено от него адвокатско
възнаграждение, съобразно приложения по делото договор за правна помощ от
13.01.2014 г., съответстваща на прекратената част от предявения иск.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 424,84 лв. държавна такса,
съответстваща на уважената част от иска.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустим предявения от Й.Т.Й., ЕГН **********,*** против Г.П.Й.,
ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна
на договор за дарение с нотариален акт № 144, том ХV, дело № 2869/18.02.1993 г.
на І нотариус при Софийска нотариална служба на ½ идеална част от
следния недвижим имот, а именно: апартамент № 12, находящ
се в гр. С. в жк на ул. „Ч.“ № *, вх.*, ет.* със
застроена площ от 119,20 кв.м. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4
от ГПК Й.Т.Й., ЕГН **********,*** да заплати на Г.П.Й., ЕГН **********,***
сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лв./ разноски направени от него пред настоящата
инстанция.
В тази част решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОТМЕНЯ на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД сключения
между Й.Т.Й., ЕГН **********,***
и Г.П.Й., ЕГН **********,***
договор за дарение с нотариален акт № 144, том ХV,
дело № 2869/18.02.1993 г. на І нотариус при Софийска нотариална служба, по силата на който
на 18.02.1993 г. Й.Т.Й. е дарила на Г.П.Й. собствените си: 1/2 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. С. в жк
на ул. „Ч.“ /сега „А.Н.“/ № *, вх.*, ет*, състоящ се
от две стаи, дневна-столова и кухня и сервизни помещения, застроен на 119,20
кв.м. с обща кубатура от 439,09, при граници: изток-апартамент № 11,
запад-разделна стена, север-стълбище, юг-двор, заедно с мазе 11 от 7,26 кв.м.,
при граници: изток-мазе 10, запад-коридор, север-стълбище, юг-двор и 1.840 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК Г.П.Й., ЕГН **********,*** да заплати на Й.Т.Й., ЕГН **********,***
сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет лв./ разноски направени от ищцата пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК Г.П.Й., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 424,84 лв. /четиристотин двадесет и четири и 0,84 лв./ държавна
такса, съответстваща на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: