Определение по дело №70093/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20434
Дата: 16 май 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20231110170093
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20434
гр. София, 16.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110170093 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Д. Д. С. и А. П. С., с която са предявени установителни искове за сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.04.2023г. по ч.гр.д. № 18355/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 4509.06
лева - незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот - апартамент,
находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски“, № 68, вх.1, ет. 1, вляво, абонатен
номер 18304, за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и за сумата от 68.13
лева - главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2020г. -
30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК-
05.04.2023г., до окончателното плащане;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане
за сумата от 458.72 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2021г. - 23.03.2023г. и 12.79 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г. - 23.03.2023г.
Сумите се претендират при условията на пасивна солидарност.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците в качеството им на
собственици на процесния топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр.София, бул.
1
„Васил Левски“, № 68, вх.1, ет. 1, вляво, абонатен номер 18304, като ответниците
имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение, което не са сторили. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза
на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл. 410 ГПК от 13.04.2023г. по ч.гр.д. №
18355/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и дадени указания от заповедния съд по
чл.415 ГПК. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на
експертизи и привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Д. Д. С. и А. П. С., чрез назначения особен
представител- адв. В., е депозиран отговор на исковата молба, с който исковата молба
се оспорва като нередовна, евентуално- като неоснователна. Оспорва се ответниците да
се намират в облигационно правоотношение с ищеца и да имат качеството на
потребители на топлинна енергия. Поддържа се, че не е налице действителен договор
за услугата дялово разпределение за процесния период, поради което претендираните
вземания за дялово разпределени са недължими. Оспорва се дължимостта и на
вземането за обезщетение за забава, а като довод за недължимост на претендираната
лихва за забава върху главницата за дялово разпределени се сочи, че не било доказано
поставянето на ответниците в забава с изпращането на покана или уведомяване
относно дължимостта и размера на главницата. Оспорва се и твърдението за наличие
на солидарна отговорност на ответниците с аргумент, че липсва законово или
договорно основание за заплащане на сумите при условията на солидарност.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
Производството по делото е с предмет вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2023г. по ч.гр.д. №
18355/2023г. по описа на СРС, 55 състав. Поддържаните в отговора доводи за
нередовност на исковата молба съдът намира за неоснователни, доколкото не се
установява нито едно от сочените в отговора основания за това, като при извършената
служебна проверка се установи идентичност в предметите на заповедта за изпълнение
и иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, както и предявяването на последния в
законоустановения срок за това. Неоснователни са и останалите възражения за
недопустимост, тъй като посочването на друго лице на едно място в обстоятелствената
част на исковата молба съставлява техническа грешка, предвид обстоятелството, че
имената на ответниците са неколкократно изписани в обстоятелствената част,
включително и в петитума на исковата молба, а вземанията, предмет на настоящото
производство, са индивидуализирани по размери и периоди, така и е посочен адрес на
процесния имот на първа страница от исковата молба. В останалата част изложените с
отговора на исковата молба доводи са относими към основателността на заявените
претенции, а не касаят процесуалните предпоставки за възникване и съществуване на
правото на иск. С оглед на горното, не е налице нередовност на исковата молба, както
и възражението на ответниците за недопустимост на предявените искове е
неоснователно.
Исковата претенция е допустима.
По исковете с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.150 ЗЕ в
тежест на ищеца е да докаже съществуване през исковия период на облигационно
отношение между ищеца и ответниците, които са собственици или вещни ползватели
2
на имота или го обитават на валидно договорно основание, по силата на което ищецът
се е задължил да доставя до процесния имот топлинна енергия и предоставянето през
исковия период на услугата дялово разпределение, а в тежест на потребителите на
енергията е възникнало насрещно задължение за заплащане цената й и изискуемост на
вземането; реално изпълнение на задължението на ищеца да предостави съответното
количество топлоенергия до имота в обем, съответен на претендираната цена и
изискуемост на вземането. В негова тежест е да докаже, че вземанията за потребения
консуматив се дължат солидарно от ответниците и основанието за това, включително
придобиването на имота в режим на съпружеска имуществена общност, ако се
позовават на това обстоятелство за възникване на солидарност.
В тежест на ответниците е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца,
да докажат изпълнение.
По исковете с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжниците в забава, както и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответниците е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца,
да докаже изпълнение.
На ищеца следва да се укаже, че не навежда доводи от къде произтича твърдяната
между страните пасивна солидарност.
Изложените в исковата молба твърдения обосновават интерес за ищеца от
конституиране на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач в производството.
Приложените към исковата молба документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети.
Доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа е
допустимо и относимо за изясняването на спора, тъй като поставените в исковата
молба въпроси касаят спорни обстоятелства по делото, за чието изясняване е
необходимо използването на специални знания от съответната област на науката,
поради което следва да бъдат уважени. Допускането на съдебно-счетоводна експертиза
не се явява необходимо.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК, което е основателно.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д. № 18355/2023г. на СРС, 55
състав.
КОНСТИТУИРА „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от уведомяването да изложи
обстоятелства, въз основа на които търси солидарното осъждане на ответниците.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на пасивна
3
солидарност.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
задачите, поставени в исковата молба, като посочи вземанията по пера, включително
мораторната лихва върху всяка главница.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Таня Йонкова Калпачка, телефон: **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще
бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да
започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече,
така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива.
Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на
добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени
значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство
или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния
процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2024г.
от 13:40 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при
липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание,
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и
препис от писмения отговор, подаден от ответниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4