МОТИВИ към присъда №260000/15.03.2021г.,
постановена по ВНОХД №23/2021г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Производството е по реда на глава ХXI от НПК.
С Присъда №22/01.12.2020г.,
постановена по НОХД №389/2020г., Окръжен съд – Пазарджик е признал подсъдимия В.И.С.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 4 вр. с ал.1 от HK, за
което на основание чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложил
наказание ПРОБАЦИЯ при съвкупност от
пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност
два пъти седмично, за срок от една година и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, също за срок от една година. Съдът се е
разпоредил с приложеното по делото веществено доказателство и е постановил да
се върне на подсъдимия като вещ негова собственост, а в тежест на подсъдимия С.
са възложени направените по
делото от органите на разследването деловодни разноски.
Присъдата е атакувана с протест от ОП
- Пазарджик, която възразява срещу преквалифициране на деянието в по-леко
наказуемо, респективно, срещу налагане на наказание, обусловено и от тази
преквалификация. Изразява се становището за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на съдебният акт, постановен в разрез с доказателствата по
делото и процедурата, по която производството е протекло. Поради това се прави
искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по предявеното му обвинение с дадената от прокуратурата
правна квалификация на деянието – по чл.123 ал.1 от НК и с налагане на
съответно справедливо по размер наказание лишаване от свобода, изтърпяването на
което да се отложи с изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Апелативна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и
моли да се уважи.
Депозирана е и въззивна жалба /
неправилно именувана частен протест/ от М.Н. – частен обвинител по делото, чрез
повереника й адв. Р. с доводи, идентични с изложените в протеста, като се
счита, че неправилно и незаконосъобразно извършеното от подсъдимия е
преквалифицирано в по-лек състав на престъплението, както и че неправилно е
приложена разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като не са налични нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи отговорността на В.С. обстоятелства. Към
апелативният съд се отправя искане да се отмени присъдата и да се постанови
нова, с която подс. С. да бъде осъден по първоначално предявеното му обвинение
в извършване на престъпление по чл.123 ал.1 от НК.
В съдебна зала адв. Р. поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, като се присъединява и към доводите в
пледоарията на представителя на държавното обвинение.
Подсъдимият, лично и чрез защитника
си, считат протеста за неоснователен, а присъдата за правилна и законосъобразна
във всичките й части, поради което отправят искане тя да се потвърди изцяло.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след
като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените
оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността
и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на
въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Протестът и жалбата са
подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество – ОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови атакуваната присъда, Окръжният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият
В.И.С. работи като професионален секач към фирма „В.“ ЕООД, със седалище ***, представлявано
от св.В. ***. Същият е сключил трудов договор № 007/10.04.2017г. с фирма „В.“
ЕООД с.Д., като е назначен на длъжност „секач“ /л.15, т. 2 от дос. пр. / при
непълно работно време. Трудовият договор е преподписан с работодателя за пълно
работно време под № 29/21.03.2019г. /л.22, т. 2/. Подс. С. има издадено
свидетелство за правоспособност от М. на земеделието и храните, с валидност до
09.05.2026г. и регистрационен номер 0018974/9.05.2016г. Свидетелството за
правоспособност му дава възможност да работи с моторни триони и храсторези
/л.18, т. 2 /. На същия е провеждан първоначален инструктаж по безопасност и
здраве при работа, за което му са издадени служебни бележки № 8/10.04.2017г. и
№ 23/21.03.2019г. от фирма „В.“ ЕООД /л.19 и л. 25, т. 2 /. Според длъжностната
му характеристика на „секач“ има задължения да отрязва дървета с помощта на
моторен трион, да изпълнява ръчни операции по отместване на падналите дървета,
да спазва нормите, правилата и изискванията за безопасна работа, да използва
коректно машината и средствата за индивидуална и колективна защита да спазва
трудовата дисциплина и други /л.21, т.2/.
Фирма „В.“ ЕООД с.Ц. се занимава с
дърводобив и превоз на дървен материал. Същата участва в търгове и когато
спечели определен отдел за дърводобив от ДГФ, подс. С. бил изпращан от
работодателя като секач с моторен трион на място да извършва сеч. Винаги
работел сам, като сечел и извозвал дървения материал с коне. През лятото на
2019г фирмата добивала дървен материал в гора, в отдел 338, подотдел „А“ на
ДГФ, в землището на с.П., обл.П., местността „Б.“. „В.“ ЕООД има сключен
договор с ТП Д. П. № 9/30.04.2019г. за покупко - продажба на прогнозни
количества стояща дървесина на корен, включени в обект № 1909, съставляващи
отдели /подотдели между които и № 338 „а“. От Изпълнителна агенция по горите -
РДГ П., на фирмата било издадено позволително за сеч № */30.04.2019г. да
извърши сечта в отдел 338 подотдел „А“ в землището на с.П., обл.П., площно
сечище от 6 хектара. Категорията на дървесината била едра, средна и дребна
строителна дървесина, от дървесен вид бук.
Подсъдимият
В.С. и пострадалия Д.Г.Н. се познавали от деца. От едно село са и били
приятели. Пострадалият Н. имал къща и в с.Х., която смятал да продаде, тъй като
бил безработен и предвиждал да си купи с парите от къщата кон, с който да тегли
трупи в гората. По този начин мислел, че може да бъде назначен на работа във
фирма „В.“ ЕООД. Ето защо на 11.06.2019г. по страдалият решил да отиде в гората
е подс. С., за да се запознае с работата му като секач. Подсъдимият се съгласил
приятелят му Д. Н. да го придружи до местоработата в гората. За договорката
между двамата не бил уведомен работодателя на С. - св. А..
На 11.06.2019г.
около 7:30 часа подс.С. и Н. тръгнали с автомобил джип марка „О.Ф.“, per. № **,
собственост на подсъдимия, от с.Д. към отдел 338, подотдел „А“ на ДГФ, в
землището на с.П.. Първо се качали на поляна, където се намирали трите коня,
собственост на подсъдимия. Всъщност той ги отглеждал в гората. Подсъдимият С.
продължил към обекта за сеч с автомобила си, а Д. Н. взел един от конете и
тръгнал след джипа, като яздел коня. Д. Н. искал да прецени състоянието на
коня, с цел да закупи същия. Около 8:30 часа двамата - подсъдимият и пострадалият,
били вече в отдел 338, подотдел „А“ на ДГФ землището на с. П., обл. П., където
подс. С. трябвало да извърши сеч. Взел от автомобила моторен трион, бензинов,
марка „*“, модел 331 с фабричен номер *** и се качил до дърво, което трябвало
да отсече. Д. Н. останал с коня на пътя в подножието на склон, върху който
растяло дървото. Преди да започне да сече дървото, което било голямо,
подсъдимият С. погледнал, за да види къде се намира Н., както и коня му.
Преценил, че Д. Н. е далече от дървото, въпреки, че нямал добра видимост в този
момент. Подсъдимият започнал е моторната резачка да реже дънера на дърво. След
като изрязал основата на дървото, то се наклонило и започнало да пада по посока
склона и към пътя, където се намирал пострадалият Д. Н. с коня. Отсеченото
дърво паднало с голяма сила, поради тежестта си и наклона на терена. След като
било вече на земята, подсъдимият извикал Д. Н. по име, но той не се обадил.
Подсъдимият нямал и видимост от храстите към мястото, където стояли преди това
пострадалият и коня. Тъй като никой не му отговорил, подсъдимият се притеснил и
започнал да вика отново името на пострадалия, като едновременно с това слизал
по склона, покрай дървото, към пътя. Тогава видял, че клоните на отсеченото от
него дърво били пристиснали пострадалия, както и коня. Подсъдимият се развикал
за помощ.
На
виковете му се отзовал св. К. А., шофьор към фирма „В.“ ЕООД, който се намирал
на сечището е т.а. „К.“ е per. № **. Същият бил на около 150 метра от мястото
на инцидента и чул вик „Помощ“ . Затичал се и приближавайки паднало дърво,
видял под клоните му човек и кон. Не познавал пострадалия. Краката на същия
били насочени към гърба на коня. Опитал се да даде първа помощ, като бръкнал в
устата на пострадалия и извадил езика му е два пръста и той започнал, според
свидетеля, да диша. Челюстта му се отпуснала. Към местопроизшествието приближил
и св.Г.Л., който е горски стражар в ТП „Д.“ П. и обхождал по същото време със
служебен автомобил „Л.“ района, като отивал на сечището, с цел да издаде
превозен билет за автомобила на св.А.. След като бил спрян от св. А., двамата
пренесли и поставили пострадалия на предната седалка на служебния автомобил на
св. Л.. Пострадалият не говорел, бил със затворени очи и не се движел. На
задната седалка се качил подс.В.С., като придържал главата на пострадалия, да
не се клати на завоите по горския път. Пътувайки към с.П., обл. П. подс. В.С.
споделил със св.Л., че е убил приятеля си Д., като след отрязване на дърво то
паднало върху него. Св.Л. успокоявал подсъдимия и карал автомобила. След около
30 минути пристигнали до лечебницата в с.П.. В селото вече имало линейка е
екип, който веднага прегледал пострадалия. В екипа на ЦСМП към „МБАЛ-П.“ АД гр.
П. били медицинската сестра С.Т., медицински фелдшер М.С.и д-р А.Ч.. Същите
тръгнали с линейка в 9:53 часа от гр.П. за с.П., обл.П., с включени светлинни
сигнали и пристигнали в 10:07 часа на 11.06.2019 година. Пред здравната служба
им махнал да спрат св.Л.. След като спряла линейката медицинският екип на ЦСМП
бил уведомен от завеждащ медицинската служба в селото, че човекът, за когото е
повикан екипа, е починал. Свидетелят д-р Ч. отишъл до служебната „Л.“ на св.Л.
и констатирал също смъртта на Д. Н.. И на пръв поглед се виждало, че
пострадалият има големи травми, несъвместими с живота. Тогава се обадил на
диспечера в ЦСМП да се обадят на полицията. След около 40 минути пристигнал
екип на РУ на МВР П..
На
11.06.2019г в 09:43:10ч било прието повикване на телефон 112 от номер *** от М.
А.а, съпруга на св. В. А.. След още три обаждания в 10:19:16ч от ЦСМП П. са
уведомили оператора на телефон 112, че пострадалото лице е починало. В 10:20:36ч
е подаден сигнал в ОДМВР и РУ МВР П. за инцидента. Сигнализирана е и
Инспекцията по труда гр. П./л. 83, том1 /. По късно е извършена проверка от
същата институция, завършила с издаване на Протокол № ПР 1918860/29.07.2019г /
л.94 - 162, том 1 /. Констатирани са нарушения от подс. В.С. и фирмата, към
която е работел. В последствие с резолюция административно наказателната
преписка спрямо фирма „В.“ ЕООД е прекратена /л. 102, том 1 /.
Бил
издаден акт за смърт на Д.Г.Н. № 0013/12.06.2019г. от длъжностно лице по
гражданското състояние с.Д., обл.П. /л.88, т. 2 /. В делото е приложено
удостоверение за наследници на починалия Д. Н. /л.87, т. 2 /. Като такава е
посочена М.А.Н., негова майка. Приживе Д. Н. е живеел на семейни начала с Ж.А.А.
***, която е родила от съжителството 3 деца, в момента малолетни: Б.Ж.А.- на 6
години, А.Ж.А.на 4 години и Р.Ж.А. на 2 години. Не е извършено припознаване на
децата от Д. Н.. Понастоящем св.Ж. А. не живее с децата в дома на св.М. Н., тъй
като не са в добри отношения.
На 11.06.2019г.
в 10:20 часа в ОДЧ на РУ на МВР П. постъпил сигнал за пострадало лице от паднало
дърво в местността „Б.“, землището на с.П., обл. П. /л.18, т. 1 /. На място
пристигнал полицейски екип, в състава на който имало и разследващ орган. След
изясняване на местопроизшествието започнал оглед на същото, за което е съставен
протокол и фотоалбум /л. 6 до л. 16, т.1 /.
По
делото е назначена СМЕ /л.19 до л. 25, том 1 / за оглед и аутопсия на труп №
137/2019г. Заключението на същата е, че при огледа и аутопсията на трупа на Д.Г.Н.
на 32 години от село Х., ул.“Д..“ № * е установено следното: тежка,
несъвместима с живота, закрита гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и
опорно-двигателна травма; травматично разчленяване на гръбнака с прекъсване на
гръбначния мозък на ниво Тх 8- Тх 9; контузия на десния бял дроб; разкъсване на
слезката, черния дроб /многофрагментно/ и десния бъбрек; счупване на всички
десни ребра по предна аксиларна линия; кръвоизлив в гръдната кухина 1200 мл;
кръвоизлив в коремната кухина 800 мл; счупване на дясната раменна кост;
охлузвания по дясната ръка. Причината за настъпването на смъртта на Д.Г.Н. е
тежката, несъвместима с живота, закрита гръбначно - мозъчна, гръдна, коремна и
опорно-двигателна травма, довела до остро нарушаване на функциите на жизнено
важните центрове в гръбначния мозък, масивни кръвоизливи в гръдната и коремната
кухини и спиране на сърдечната дейност и дишането. Според вещото лице смъртта е
настъпила бързо, за минута. Констатираните при огледа и аутопсията травматични
увреждания са резултат от действието на твърд, тъп предмет с висока кинетична
енергия, чрез удар с или върху такъв и могат да се получат от паднало дърво
върху пострадалия към инкриминираната дата. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между получените травматични увреждания и настъпването на смъртта. При
огледа и аутопсията не са установени травматични увреждания, които да говорят
за борба и самозащита. Преди настъпването на смъртта на Д. Н. и в близките
часове преди това той не е бил употребил алкохол/ химическа експертиза л. 34,
т. 1 /. Състоянието на трупа отговаря на смърт от първо денонощие, преценено по
трупните изменения.
По
делото е назначена Съдебно - комплексна експертиза с експерти - специалист по
безопасни условия на труд и инженер лесовъд. Според нея механизмът на злополуката е следния : Злополуката с Д.Г.Н.
е станала при извършване на дърводобивна дейност - сеч на дърво в местността „Б.”
в землището на е. П. като смъртта се дължи на тежка несъвместима е живота,
закрита гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно- двигателна травма, довела
до остро нарушаване на функциите на жизненоважните центрове в гръбначния мозък,
масивни кръвоизливи в гръдната и коремната кухина и спиране на сърдечната
дейност и дишането, като е настъпила много бързо и предвид тежестта на
уврежданията е била неизбежна. Нараняването е получено в резултат на поваляне
на дървото. Видно от албумите от огледа на местопроизшествие по ДП и от
свидетелските показания, дървото е отрязано неправилно. Отрязаното дърво е бук
е диаметър 70 см на мястото на отреза, като същото е с нетипично разклонена
корона за този вид дървета, която е определяла посоката на естествено падане на
дървото надолу по склона. При рязането секачът не е имал пряка видимост е
починалия, къде точно се е намирал. Взел е в предвид посоката на естествено
падане на дървото и е направил голям засек, е цел дървото да бъде повалено в
посока надолу по наклона на склона. След засека, секачът е започнал да реже
дървото от няколко страни, като е започнал да обикаля дървото за по- голямо
улеснение и не е оставил предпазната ивица на място. На пъна се наблюдава и
започване на гнилота /виж снимка №18/. С тази гнилота дървото пада по-рано от
предвиденото, понеже предпазната ивица се е намалила и от гнилотата странично.
При падането дървото е набрало огромна скорост и поради вилужност, клонът е
натежал и цялото дърво се е завъртяло обратно на часовниковата стрелка, като
при падането обелва кората на съседно дърво. Засекът е по-голям в случая,
обикаляйки дървото, при този голям диаметър. Частта от основния ряз, която е
трябвало да бъде най-голяма, в случая се е оказала най-малка и дървото е политнало,
като е достигнало отдалечаващия се пострадал и коня в близост до него. Дървото
е дълго 30 метра и 4 метра е падало надолу по склона, като разстоянието на
опасната зона е 50 метра, а загиналият/Д. Н./ и коня, са били на отстояние от
около 28-30 метра от дървото по време на отсичането му, което е настигнало
починалия и причинило смъртта му, както и на коня. На практика дървото е
паднало по посоката на естественото си падане, предопределена от тежестта на
короната му. По този начин дървото е паднало надолу по склона по начин, с
корона падаща и обелващо стъблото на съседното дърво и приплъзваща се по него.
Цялото вече отрязано дърво по време на падането надолу по склона, под влиянието
на земното притегляне и спрямо тежестта си, буквално е политнало надолу по
стръмния терен, като е ударило пострадалия и коня с голяма сила. Именно този
удар е причинил телесните повреди на Д.Г.Н., довели до смъртта му; Според
разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив per. №
21/03.05.2019 г., издадено на основание чл. 144, ал. 4, т.1 от ЗГ; чл. 24, ал.2
от Наредбата за контрола и опазването на горските територии, издадено от ТП „ Д.
П. въз основа на заявление с вх. № 686 от 02.05.2019 г. от фирма „В.“ ЕООД, с. Д., са вписани двете имена на
пострадалото лице. Щом е подадено такова заявление от фирмата с лицата, които
ще работят на обектите и фигурира пострадалия на различни подотдели, за които е
дадено достъп, то той е бил предвиден да работи на тези обекти за което е даден
достъп, но той не е имал никакъв договор с фирмата извършила сечта. Не е имал
никакви трудови договори с фирмата, а е отишъл на обекта да види как се работи,
както и да закупи коня на секача, без знанието на управителя на фирма „В.“ ЕООД
с. Д.. Фирмата няма извършени нарушения от собственика и управител на фирма „В.“
ЕООД В. Г. А. и няма причинно - следствена връзка с настъпилия смъртоносен
резултат. Допуснатите от подсъдимия нарушения произтичат от “ПРАВИЛА за здравословни
и безопасни условия на труд в горските територии” на М. на земеделието и
храните където в чл. 2 е посочено, че са задължителни правилата за поведение за
всички физически и юридически лица и техни обединения, извършващи или възлагащи
дейностите по чл. 1 в горски територии. При извършване на сечта на дървото,
както секачът В.И.С., който не е видял къде е приятеля му, така и починалият Д.Г.Н.
са извършили нарушения. Експертите са посочили нарушенията на подсъдимия - чл.
12, който гласи: чл. 12. “Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко
засегнати от неговата дейност, в съответствие със своята квалификация, трудови
задължения и дадените му от работодателя инструкции “; чл.118 ал.4, според който: „Опасната зона около дървото за
поваляне е с радиус 50 метра; чл.123 ал.1, а именно : Чл. 123. (1) „Повалянето
на дърветата започва с определяне на посоката на поваляне и подготовката на работното
място“, както и чл. 123 ал.7 : „Повалянето на дърветата се преустановява при
намалена видимост, обилен валеж и в случаи на закачени събарянето им“. Според
експертите дейността „сеч и извоз“ до временен склад представлява източник на
повишена опасност, като средно около трима човека минимум почиват от това всяка
година в Б.. От гореизброеното, според експертите е видно, че при извършване на
сеч на дървесина в гората и секача и всички други намиращи се в близост в
дадено сечище, трябва да имат повишено внимание. Секачът е бил правоспособен,
тъй като е имал свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и
храсторези с регистрационен №0018974/09.05.2016г. с валидност до 09.05.2026г. Като
работник С. е имал инструктаж при започване на работа. Получил е дрехи и каска,
но няма данни да ги е носил по време на работата в гората. По отношение на
дървото е посочено - отрязаното дърво се е намирало в буково насаждение.
Типично за буковите насаждения е, че и са разновъзрастни и написаната средна
възраст в горскостопанския план не отговаря на възрастта на отделните дървета.
Така отрязано опасно дърво е на възраст от около 150 години, видно от всички
показания и характеристики за определеното дърво. Скоростта при падането на
дървото с такава височина при условие, че е имала противодействие при опиране в
съседно дърво и продължително търкане до сваляне на кората му, видно и от
снимковия материал, попречва на измерване на скоростта, която при условия на
безпрепятственост увеличава скоростта си и се сгромолясва с голяма сила. При
такова опиране и зажулване не може да се определи скоростта, но при всички
случаи е голяма с много голямо ускорение при падането на огромното сурово дърво
равно на дърво с тежест от четири тона, падайки под хоризонтала и ускорявайки
се непрекъснато от тежестта си, като в долната част ускорението е толкова
силно, че премачква всичко, а клоните се равняват като изстреляни от харпун, но
бият странично и всичко което засегнат е необратимо смачкано и повредено. Изводът
е, че С. е нарушил чл. 12; чл. 118 ал. 4; чл. 123 ал. 1 и ал. 7 от правилата.
Производството по делото е протекло по глава
27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 – направеното от подсъдимия
самопризнание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
съпроводено с декларация за отказ от възможността да се събират нови
доказателства по тези факти.
При
осъществения служебно, в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК,
въззивен контрол не се констатираха допуснати от първостепенния съд съществени,
неотстраними процесуални нарушения,
които по смисъла на чл.335 ал.2 от НПК
да предпоставят отмяна на присъдата на процесуално основание. Изложените
към присъдата мотиви покриват минималните изисквания на чл. 305 ал.3 от НПК и
дават възможност на страните да реализират правото си на защита в пълен обем, а
на въззивния съд – да осъществи въззивната проверка в предмета и пределите й, очертани
в чл.313 и чл.314 от НПК. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие, в
рамките на което подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по
обвинителния акт, се дължи проверка на процесуалната дейност на първостепенния
съд - налични предпоставки за съкратено следствие, спазване на регламентирания
ред за допускането и провеждането му, постановяване на присъдата в съответствие
с чл. 373 ал. 2 и 3 от НПК. Отразеното в протокола от проведеното съдебно
заседание говори, че желанието на подсъдимия да се ползва от привилегията на
посочената процедура при определяне на наказанието за инкриминираното деяние е
изразено ясно, недвусмислено и информирано, съзнавани и приети са от него
ограниченията, които този процесуален ред предвижда във връзка с приобщаването
на доказателствата по делото в изключение от принципите за устност и
непосредственост, което изключение изрично е разписано в закона. Инициираното
от самия подсъдим, консултиран от упълномощен от него защитник, провеждане на съкратено съдебно следствие и
заявеното в тази връзка признание на изложените в обвинителния акт факти, е
обезпечено от доказателствата, събрани в хода на досъдебното разследване,
поради което окръжният съд не е имал основание да откаже разглеждане на делото
по този ред.
Но,
след като е счел, че описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия
факти намират опора в доказателствата, събрани в досъдебната фаза на процеса,
окръжният съд е бил длъжен стриктно да се придържа към процедурата, разписана в
чл.371 и сл. от НПК. И въпреки, че правилно е оценил наличието на
предпоставките на закона за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда
на чл.371 т.2 от НПК, в хода на проведеното следствие и при постановяване на
присъдата окръжният съд се е отклонил частично от разписаното в чл. 373 ал.2 и ал.3
от НПК и в тази връзка нарушение на процесуалните правила се констатира.
Съкратеното съдебно следствие е процедура за улеснено протичане на
наказателното производство, в рамките на което всяка една от страните в процеса
допуска компромис – подсъдимият улеснява държавното обвинение в процесуалната
дейност по доказване на обвинителната теза като признава фактите, а прокурорът
се съгласява поради това с редукция на наложеното на подсъдимото лице наказание.
И за това нормата на чл.373 ал.2 от НПК предписва при съкратено съдебно
следствие по чл.371 т.2 от НПК да не се разпитват свидетели, вещи лица и
подсъдимият относно фактите, изложени в обвинителният акт, а задължение на съда
е /чл.373 ал.3 от НПК/ да приеме в мотивите към присъдата обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като недопустимо е отклонението от тези фактически
обстоятелства и отричането им или въвеждането на нови факти, които не са
отразени от обвинението и не са признати от подсъдимия. И освен изрично разписано
в закона, такова тълкуване на разпоредбите и в ТР №1/2009г., ОСНК на ВКС е дадено.
И
според т.8 от същото е недопустимо съдът по свой почин или по искане на
страните да събира доказателства за факти, несъвместими
с обстоятелствената част на обвинителния акт, защото подсъдимият доброволно
и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира
обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването
им чрез доказателствени искания. Допустимата защита на подсъдимия остава
ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт и в
тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и
правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с
предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. Всичко това е
възможно при условие, че е съвместимо с
фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните
очертания.
Окръжният
съд е уважил искане за допускане до разпит на свидетел, който вече е бил
разпитан в първата фаза на процеса, чрез който да се установи, че пострадалият
е бил жив известно време след инцидента и че подсъдимият е извършил действия по
оказване на помощ на Н., целейки по този начин преквалифициране на извършеното
в по-леко наказуем състав на престъплението.
Вместо
да откаже събирането на гласни доказателства, които да се противопоставят на
признатият от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК факт – че Н. е починал
веднага, минута след затискането му от дървото, окръжният съд е допуснал разпит
на свидетеля Л.. И дори е стигнал още по-далеч в незаконосъобразното прилагане
на закона. Окръжният съд се е противопоставил на заключението на изготвената по
делото медицинска експертиза, в която категорично заключение се съдържа – че
смъртта на пострадалият е настъпила
минута след затискането му от дървото. И едва с мотивите към присъдата окръжният
съд е приел за установени нов факт – че е бил жив, а на описаните в
обвинителния акт е придал друго, ново, превратно смислово значение,
респективно, направил е правна оценка на фактология, която липсва описана в
обвинителния акт като възприета от прокуратурата. Ако съдът е считал, че
посочените от него различни от описаните в обвинителният акт факти се извличат
от доказателствата, а фиксираните от прокурора не намират опора в тях, или е
считал, че доказателствената съвкупност е противоречива, или е считал, че
изготвеното заключение не отговоря на изискванията на закона и че се налага
повторно/допълнително изследване на определени обстоятелства, е следвало да
откаже провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, а не
едва с мотивите си да игнорира експертизата и да откаже да я ползва при
формиране на вътрешното си убеждение. И на последно място, но не по важност, изводите,
дадени от лице със знания и опит в специфичната област на изследване –
медицината, са игнорирани от окръжният съд с позоваване на колебливите показания
на свидетели, които нито образование, нито опит, нито квалификация по обсъждания
въпрос имат, което също е в разрез с изискването за обективно изследване и
оценка на доказателствените източници по делото.
Като е подходил по описания начин,
окръжният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което
обаче, според този състав, не представлява основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото на окръжния съд, друг съдебен състав за ново разглеждане, тъй
като в правомощията на апелативния съд, като съд по фактите и правото, е да коригира
непрецизностите и неточностите с настоящата присъда. Посоченото нарушение е
отстранимо, а безцелното и необосновано
връщане на делата на първата инстанция в случаите, когато нарушенията са
отстраними, е в разрез със забраната по чл.335 ал.2 от НПК. Или, обобщено следва
да се каже, че не се споделя фактическата обстановка и правните изводи в
посочената им част – че пострадалият не е починал за минута, а известно време е
преживял, тъй като тези факти са приети от съда в отклонение на процедурата, по
която е протекло наказателното съдебно производство – по чл.371 т.2 и сл. от НПК и не почиват на обективен прочит, анализ и и оценка на доказателствената
съвкупност.
Иначе,
в останалата част, фактологията е коректно отразена в мотивите, съответства на
приетата от обвинението, извлича се от и кореспондира с направеното от
подсъдимия С. самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и еднопосочните подкрепящите
го, събрани по досъдебното производство доказателства, доказателствени средства
и способи, подробно фиксирани, изброени изчерпателно и последователно в
мотивите към атакуваната присъда, което прави ненужно повторното им
отразяване в настоящите мотиви.
При
установената фактическа обстановка със съществените корекции, отчетени по-горе,
крайният извод, до който е достигнал окръжния съд, е неправилен и незаконосъобразен.
Въззивният съд намира, че по категоричен и несъмнен начин е доказано, че подсъдимият
В.И.С. е осъществил състава на престъплението по чл.123 ал.1 от НК.
Споделя се становището на първостепенния съд,
че подсъдимият е годен субект на наказателната отговорност по чл.123 от НК и че
осъществяваната от него дейност е правно регламентирана и представлява източник
на повишена опасност / в съзвучие с постановките на Постановление№
2/27.IX.1979г., Пленум на ВС/. Дейността на дървосекача е правно
регламентирана, тъй като за упражняването й е необходима предварителна
подготовка и съответна квалификация, която подсъдимият С. е имал, съобразно
издаденото му свидетелство за правоспособност per. № 0018974/09.05.2016г. на М.
на з. и х.. Дейността на дървосекач е източник на повишена опасност, тъй като и
най - малкото незнание или немарливо изпълнение създава опасност за живота и
здравето на други лица. И за това са създадени правила, по които тази дейност
следва да се изпълнява, като подсъдимият не се съобразил с голяма част от тях,
а именно с инкриминираните по делото чл. 12, чл.118 ал.4, чл. 123. ал.1 и ал.7
от правилата за безопасни и здравословни условия на труд в горските територии. Предприел
е изпълнение на дейността, въпреки, че не е имал видимост към мястото на падане
на дървото и към пострадалия и преди да отстрани Н. от мястото на сечта, без да прецени мястото си на
склона, дължината на разстоянието от дървото до пострадалия, радиусът около
отсичаното дърво и посоката на повалянето му. И така е нарушил разписаните
нормативи - технически и технологически изисквания и поради немарливо
изпълнение на занятие се е стигнало до причиняване на съставомерните вредни
последици – смъртта на Д. Н.. Действията на подсъдимия са condicio sine qua non
/условие без което не може/ – обективна предпоставка, без която не би настъпил
по такъв начин, в този вид и на това място общественоопасния резултат. Не може
да се сподели виждането на защитата, че макар и четири на брой, инкриминираните
нарушения са идентични по съдържание и се преповтарят, защото дори и прочитът
им говори, че с посочените разпоредби различни по вид и насоченост са
изискванията, очертани са различни обективни обстоятелства, с които
извършващият сечта следва да се съобрази.
Налице
е и виновно поведение на пострадалия, което се е намесило в причинния процес,
на който е поставило начало деянието на подсъдимия С.. Пострадалият Н. е бил
наясно с мястото, където се намира, обозначено и с табела, че се извършва сеч и
е забранено преминаването, наясно е бил и с дейността, която се извършва, като
сам не е положил усилия да се отдалечи достатъчно и така да неутрализира евентуалната
опасност за неговото здраве и живот. Независимо от това, константна е съдебната
практика, следваща непроменената и до днес наказателноправна теория /виж И.Н.,
Наказателно право на РБългария, Обща част, кн.2, стр.40-41/, според която
възможността при известни контрамерки от страна на засегнатия, причинният
процес, поставен с деянието на определено лице да бъде спрян и настъпването на
резултата предотвратено, не променя факта, че резултатът е предизвикан от
деянието на подсъдимия и че между тях съществува причинна връзка.
Деянието
е извършено по непредпазливост, при небрежност – подс. С. не е предвиждал
настъпването на смъртта на пострадалия като престъпен резултат, но е бил длъжен
и е могъл да го предвиди, предвид опита си като секач, предвид знанията си,
предвид обективната ситуация, в която се е намирал, осъзнавайки, че със себе си
е взел лице, което не е запознато с безопасните условия на труд, което лице се намира в близост до мястото,
където е предприел извършване на дейност, източник на повишена опасност.
Каза се вече, липсват основания да се
счете, че след инцидента пострадалият Н. е бил жив и на жив индивид помощ от С.
е оказана, за да се счете, че поведението на подсъдимия следва да се
квалифицира по чл.123 ал.4 вр. с ал.1 от НК. Според фактите и според
компетентното мнение на специалиста в съответната област на науката –
медицината, Н. е починал минута след инцидента, предвид тежките и несъвместими
с живота травми, които е получил, поради което помощ на починал човек не може
обективно да се окаже. Освен това по делото не е установено подсъдимият С.
помощ на пострадалия да е оказал. Според
теорията и съдебната практика, дали деецът е направил всичко зависещо от него
за оказване на помощ на пострадалия се преценява конкретно за всеки отделен
случай, като се съобразяват неговите възможности, наличната обстановка и
характера на извършените от него действия. Необходимо е извършените действия
обективно да са насочени към спасяване живота на пострадалото лице и субективно
същият да съзнава, че оказва такава помощ, а тя е необходима, ако пострадалият
се е нуждаел от нея и извършените от дееца мероприятия обективно са съдействали
за спасяването на живота му и той към момента на оказване на помощта е бил жив.
Сам подсъдимият още в автомобила е заявил, че е причинил смъртта на
пострадалия, т.е., той добре е осъзнавал, че Н. е починал и неговите действия
няма как субективно да са насочени към оказване помощ на починало лице. Съпоставянето
на експертното мнение, според което минута след притискането му от дървото
пострадалият е починал, с установените действия и на подсъдимия, и на
свидетелите, неминуемо изискващи доста повече време – първо повикване по име на
пострадалия от С., второ повикване, все без отговор от страна на Н., слизане по
склона към пътя и едва тогава, след визуализиране на затиснатото тяло на
пострадалия, отправяне на викове за помощ, говори, че много след смъртта на Н. подс.С.
е предприел каквито й да е действия във връзка с инцидента. А те са се изразили
във викове за помощ и в държане на главата на починалият вече Н. по време на
транспортирането му с автомобил. Реално,
действия по оказване на помощ – бъркане в устата на пострадалия с
изваждане на езика му, пренасяне на тялото му до автомобила с цел превозването
му до пункт за медицинска помощ, са извършили свидетелите А. и Л., но не и
подсъдимият, който дори и на телефон 112 не се е обадил. Поради казаното този
състав намери, че правилната правна квалификация на извършеното от подсъдимия В.С.
е по чл.123 ал.1 от НК, което наложи отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова присъда с признаването му за виновен по първоначално
предявеното му обвинение.
Индивидуализирайки
наказанието, което да е съответно на извършеното и на личността на дееца, както
и да постигне целите на наказанието по чл.36 от НК, съобразявайки
обстоятелствата по чл.102 т.3 от НПК, настоящият съдебен състав намери, че неправилно
наказанието на подс. С. е определено от окръжния съд при условията на чл.55
ал.1 т.2 б.“б“ от НК – при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства.
По изложените съображения
незаконосъобразно е била определена рамката на наказателната отговорност,
произтичаща от неправилното квалифициране на деятелността на подсъдимия, като
наказанието следва да се определи в рамките на предвиденото наказание за
извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК – от 1 до 6 години лишаване от
свобода. От окръжният съд правилно са отчетени в полза
на подсъдимия чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, семейното му
положение, изказаното искрено съжаление
и съпричиняването на резултата от пострадалия. Отчетените смекчаващи
отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни и което е
по-същественото, наличието им не водят до извод, че и най – лекото предвидено в
закона наказание за извършеното е несъразмерно тежко с обществената опасност на
деянието и дееца.
Процесът по индивидуализация на
наказанието не е механично отчитане на броя на смекчаващи/отегчаващи
отговорността обстоятелства, а от значение е относителната тежест на отделните
фактори, имащи значение за отмерване на наказателната санкция. И в тази връзка
неправилно от съда е прието, че смекчаващо отговорността обстоятелство е младата
възраст на С.. Конкретната възраст на подсъдимия може да смекчи отговорността
му, когато е обвързана с изводи за следваща се от нея по-ниска емоционална и
социална зрялост, като принципно положение е, че лице на 29 години би следвало
да е достигнало биологична и социална зрялост, която не предполага занижена
способност за мислене и самоконтрол, а доводи за обратното не са изложени.
Нужно е да се каже, че починалият Н. е бил само три години по-възрастен, също в
разцвета на силите си, ангажиран със семейство - жена и три деца, с които е
живял съвместно и за които е дължал и полагал грижи и които след смъртта му са
лишени от неговата подкрепа. Влошеното материално положение на семейството на
подсъдимия също няма никакво отношение към конкретното деяние и не може да
повлияе върху отмерване на справедливата санкция. Неправилно е посочено от
окръжният съд и че никакви отегчаващи отговорността на С. обстоятелствата по
делото не се установяват. Налице е грубо нарушаване не на едно, не на две, не
на три, а на цели четири правила за безопасно изпълнение на рискова дейност,
като нарушаването и на едно е достатъчно за съставомерност на деянието, а
според изготвената експертиза и още едно обективно обстоятелство С. е
пренебрегнал – гнилотата на дървото, която е била видима и е следвало да се
прецени в контекста на по - кратката продължителност на време и посоката на
падане на дървото, което С. не е направил. Наред с това ясно е още, че присъствието
на мястото на извършване на рисковата дейност на лице, което не е обучено, няма
правоспособност, не е минало инструктаж и т.н. е силно рисково и вместо да
откаже на Н., С. го е поканил и се е
съгласил пострадалият да го придружи. Н. не просто се е намирал по случайност
на мястото на инцидента, а е доведен съзнателно от С. на мястото. От
материалите по делото се установява и че в района на извършване на сечта от
подсъдимия, освен пострадалият е имало и други лица, опасност за здравето и
живота на които С. също е създал, като е извършвал сеч в разрез с основни
правила за безопасност и за щастие и до други трагични инциденти в резултат на
това не се е стигнало. Казаното мотивира този състав да счете, че наказание,
определено при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, в размер на 1г. и 6м. лишаване от свобода, е справедливо,
съответно на конкретното деяние и на данните за личността на дееца. Така
определено, наказанието ще реализира целите по чл.36 от НК, ще отговори на
изискванията на специалната и генералната превенция - ще обезпечи поправянето,
превъзпитаването и предупредително ще въздейства върху подсъдимия и останалите
членове на обществото. Налице е законово
изискване, предвид протичане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие, за редукция на така определеното наказание с 1/3 и на подсъдимият С.
следва да се наложи наказание в размер на 1 година лишаване от свобода. Предвид
характеристиките на личността на подсъдимия налице са, както законовите
изисквания, така и останалите предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК
и наказанието следва да се отложи с изпитателен срок в минимално възможния
размер от 3 години.
Правилно
и в съответствие с чл.301 ал.1 т.11 и чл.189 ал.3 от НПК окръжният съд се е
разпоредил с приложеното по делото веществено доказателство и е присъдил в
тежест на подс. С. направените по делото разноски, като изложените в тази
насока мотиви се споделят изцяло и не следва да се преповтарят.
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД постанови приложената по делото и обявена на страните в открито
съдебно заседание присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: