Р Е
Ш Е Н
И Е
No260103
гр. Ботевград,
06.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря ****,
като разгледа докладваното от съдия ****гражданско дело No
1640 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правна квалификация чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл.
497, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- Т.В.Н. *** твърди, че на 12.05.2017 г. около
22.00 часа в с. Скравена, по главен път Е79, I-1 с посока на движение от село
Скравена към село Новачене М.Д.И. управлявал лек автомобил марка “БМВ”, модел
“320И” с рег. No СА****МР, а в същото време ищецът
управлявал лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с рег. No СО****ВН с посока на движение от село Скравена към гр.
Ботевград по път без име. Твърди, че в района на 188 км. предприел маневра
завой на ляво с цел да се включи в движението по главен път Е79, I-1 с посока
обратна на водача М.Д.И.. Поради движение с несъобразена скорост М.И.
реализирал пътнотранспортно произшествие с управлявания от ищеца автомобил,
който в момента на предприемане на маневрата - завой на ляво, не е имал
техническата възможност да възприеме, че управлявания от М.И. автомобил се
движи с несъобразена скорост, препречил пътя му и настъпил удар. Поддържа, че
водачът М.Д.И. нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за
настъпване на ПТП, при което по непредпазливост му причинил следните телесни
увреждания: политравма; контузио
торацис, абдоминалис ет капитис; контузия в поясния
и гръдния отдел на гръбначния стълб; контузия на главата - линеарна
фрактура високо фронтопариетално; фрактури на 3, 4,
5, 6, 7, 8, 9 и 10 ребра; парциален пневмоторакс
/наличие на въздух или газ в плевралната кухина/; подкожен
емфизем в ляво /навлизане на газ или въздух в
подкожния слой на кожата/; плеврален излив; фрактури на трансверзалните
израстъци на ляво на Л1 и Л2; дифизиарна полифрагментна фрактура на фемура
в ляво; хемоторакс синистри
/кръв в плевралната кухина/; подкожен емфизем в ляво на гръдния кош; разкъсно-контузна
рана на езика; контузия на врата; счупване на тялото /диафиза/
на бедрената кост - закрито; контузио церебри /контузия на мозъка/; диафрагмална
херния; линеарна фрактура в областта на черепа; остеохондроза, спондилоартроза, унковертебрална артроза, спондилолистеза, диастаза на лява
акромио-клавикуларна става и др.
Сочи, че след пътнотранспортното произшествие е
транспортиран по спешност и настанен за лечение в УМБАЛ “Света Анна” АД, с политравма, в увредено общо състояние, настанен в КАИЛ и
поддържан в изкуствена кома около 3 седмици поради изключително тежкото му
здравословно състояние. Ищецът е лекуван по повод на хемопневмоторакс
и фрактура на 3-10 ребро в ляво. На 13.05.2017 г. е приет в УМБАЛ “Света Анна”
- София в Клиника по ортопедия и травматология. След проведениконсултативни
прегледи с неврохирург, лицево - челюстен хирург, кардиолог, офталмолог и
анестезиолог и извършени компютърни томографии, ехографии
и рентгенографии са установени част от горепосочените
травматични увреждания. Взето е решение за извършване на оперативна интервенция
/торакоцентезис/ на 14.05.2017 г. и е поставен тръбен
дрен. На 18.05.2017 г. е взето решение за извършване
на повторно оперативно лечение на лявата бедрена кост чрез метална осетосинтеза – “Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур.” Излага, че на
19.06.2017 г. е изписан от болничното заведение. Поради влошаващото му се
състояние, на 22.07.2017 г. посетил УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”, където след направената
рентгенография на корем е била констатирана диафрагмална
херния. Поради продължилото гадене и повръщане, на 23.07.2017г. е проведен
консултативен преглед в МБАЛ “Токуда Болница София”.
На 07.03.2018 г. постъпил в УМБАЛ “Света Анна” АД - София в Клиника по
ортопедия и травматология за отстраняване на интрамедуларна
осетосинтеза /пирон/ на лява бедрена кост.
Излага, че във връзка с лечението си е направил
следните разходи: на 26.05.2017 г. сумата от 3020.00 лв. за медицинско изделие;
на 26.05.2017 г. сумата от 900.00 лв. за избор екип оперативни процедури с
голям и много голям обем на сложност на таза и долния крайник; на 19.06.201.7
г. сумата от 58.00 лв. за потребителска такса; на 03.07.2017 г. сумата от 50.00
лв. за първичен преглед от лекар - специалист; на 23.07.2017 г. сумата от
125.00 лв. за първичен клиничен преглед в неотложно звено, венозна инфузия и поставяне на периферен венозен път; на 24.07.2017
г. сумата от 80.00 лв. за преглед от лекар - специалист; на 24.07.2017 г.
сумата от 70.00 лв. за венозна инфузия и поставяне на
периферен венозен път; на 16.08.2017 г. сумата от 30.00 лв. за вторичен преглед
от лекар - специалист; на 22.01.2018 г. сумата от 50.00 лв. за ЕМГ; на
24.01.2018 г. сумата от 100.00 лв. за КАТ на глава. Сочи, че във връзка с
процесното ПТП е образувано досъдебно производство No 136/2017 г. по описа на
РУ- Ботевград, пр.пр. No 500/2017 г. по описа на РП -
Ботевград. Твърди, че управляваният от М.Д.И. лек автомобил марка “БМВ”, модел
“320И” с рег. No СА****МР, е имал договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, сключени със ЗД “****” АД.
Поддържа, че с молби от 22.01.2017 г. и 18.01.2019 г. е сезирал ответника за
изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди, а с молба от 26.03.2018 г. до дружеството е приложил банковата си
сметка, но такова до момента не е изплатено. Излага, че във връзка с лечението
си е направил разходи за медицински консумативи, лекарства и такси на стойност
4483.00 лв., като така причинените му имуществени вреди следва да му бъдат
възстановени. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника, в
качеството му на застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” относно
лек автомобил марка “БМВ”, модел “320И”, с рег. No СА****ВН,
чийто водач има вина за настъпилото на 12.05.2017 г. ПТП, да му заплати сумата
от 4483.00 лв., представляваща причинени му имуществени вреди – направени
разходи за лечение, както и сумата от 688.64 лв., представляваща обезщетение за
забава от 27.03.2018 г. – датата на предоставяне на банковата сметка, до
30.09.2019 г. /датата на предявяване на иска/, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът- ЗД “****” АД, гр. София, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Твърди, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото и
не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение,
като изискуемият в чл. 498, ал. 3 от КЗ тримесечен срок от предявяване на
претенцията пред застрахователя, изтичането на който е процесуална предпоставка
за допустимост на прекия иск по чл. 432 от КЗ, в случая не е изтекъл към датата
на подаване на исковата молба- ищецът е депозирал претенцията си за вреди пред
застрахователя на 22.01.2017 г., на 11.09.2017 г. застрахователят е изискал
представяне на допълнителни документи, като на 26.03.2018 г. пълномощникът на
ищеца е представил само удостоверение за банковата си сметка, като на
13.04.2018 г. застрахователят отново е изискал допълнителни документи. Същите
не са представени от ищеца, а вместо това той е депозирал исковата молба в съда
на 30.09.2019 г. Твърди, че застрахователят не е надлежно сезиран за
произнасяне и не е поставен началния момент, от който почват да текат сроковете
за произнасяне по чл. 496 от КЗ, съответно по чл. 498, ал. 3 от КЗ. Заявява, че
с действията си ищецът го е поставил във фактическа невъзможност да определи
размера на обезщетението, включително наличие/ липса на основание за плащането
му, както и да изплати такова в законовия 3 месечен срок, като последното е от
значение и за определяне на момента, от който ищецът може да претендира лихва
за забава.
По същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани, както и като
завишени по размер. Оспорва да е причинен деликт от М.Д.И.,
застрахован при дружеството. Сочи, че разследването по досъдебното производство
не е приключило, като не е установена вината на някоя от страните в пътния
инцидент. Оспорва законосъобразността на издадения на 12.05.2017 г. Констативен
протокол No 96, като неотговарящ на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба No Iз – 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране на МВР,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Оспорва твърдението, че
ищецът има качеството на пострадало и увредено лице по смисъла на чл. 478 от КЗ, тъй като в случая не е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Поддържа, че тъй като
Констативният протокол е съставен незаконосъобразно, от него не може да се
установят пострадалите лица и механизма на настъпване на процесното ПТП.
Твърди, че вина за настъпилия пътен инцидент има водачът на лекия автомобил лек
автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с рег. No
СО****ВН – Т.В.Н., като противоправното му поведение
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и причинените евентуално
вследствие на него телесни увреждания на същия. Заявява, че в условията на
евентуалност с това си поведение той е допринесъл с това си поведение за
настъпване на вредоносния резултат, като при определяне на обезщетението следва
да бъде оценен приноса за настъпване на всеки един от участниците в ПТП. Поради
това твърди, че травмите на ищеца са настъпили като резултат от неговото
виновно поведение - като водач на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел
“Голф” с рег. No СО****ВН. Оспорва твърдения от ищеца
механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва и твърденията за настъпили в
причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент имуществени
вреди. Счита, че е налице изключителен принос на пострадалия, който прекъсва
причинно следствената връзка между поведението на застрахования водач и
настъпване на събитието. Причина за настъпване на процесното ПТП се корени във
факта и че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан, като е налице самоувреждане на лицето и е налице изключителен негов
принос. Дори да се приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното
ПТП, то счита, че същите не са в резултат на деликт
по смисъла на чл. 45 от ЗД, а в резултат на случайно деяние. Прави и възражение
за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия,
като сочи, че причина за настъпване на телесните му увреждания са извършени от
него виновни нарушения на разпоредбите на ЗДвП, изразяващо се в непоставен
обезопасителен колан. Заявява, че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан,
не би се стигало до настъпване на вредоносния резултат или вредата не би била в
същия обем. Предвид това са налице основания за намаляване на обезщетение на
ищеца поради съпричиняване на настъпилите вредни
последици. Оспорва и твърдението на ищеца, че констатираният начален стадии на
деформираща остеохондроза,
спондилоартроза, унковертебрална
артроза, спондилолистеза и диастаза на лява акромио-клавикуларна
става са следствие на травмите, причинени от процесното ПТП. Твърди, че в
същите са диагностицирани близо година след ПТП, в който
период ищецът е претърпял друга травма или друго произшествие, довело до
възникване на посочените заболявания, което изключва причинно-следствената
връзка между настъпилото ПТП на 12.05.2017 г. и получаването им и съответно
извършените разходи за лечението и диагностицирането
им не са причинно-следствена връзка с процесното ПТП и не следва да бъдат обезщетявани от ответника. Оспорва като
неоснователна и претенцията за заплащане на лихва за забава от 27.03.2018 г. Претендира
разноски по делото.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото
безспорно се установява, че по НОХД No 102/2019 г. по описа на РС- Ботевград в
съдебно заседание на 22.02.2019 г. съдът е одобрил споразумение за решаване на
наказателното производство, като е признал М.Д.И. за виновен в това, че на
12.05.2017 г. около 22.21 часа в с. Скравена, обл.
Софийска, на първокласен път (ПП) 1 – 1, в района на 188-ми километър, с посока
на движение от гр. Ботевград към с. Новачене, обл.
Софийска, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
“БМВ 320 И” с peг. номер СА **** МР при условията на
независимо съпричиняване с Т.В.Н. *** нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1; чл.6, т.1 чл.16, ал.1, т.1
и чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата ( чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП:
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 6, т.1 от ЗДвП:
„Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“; чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти -
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне“; чл.21, ал.1 от ЗДвП : „При избиране на скоростта на движение
на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности в km/h - категория В, в
населено място - 50 km/h“) и тези визирани в
разпоредбата на чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от Правилник за прилагане на Закона за
движение по пътищата (чл.63, ал.1 от ППЗДвП: „
Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които
е разделено платното за движение и очертаване на неговата граница“ и чл.63,
ал.2, т.1 от ППЗДвП: „единична непрекъсната линия -
МГ. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат…..”)
като докато се е движил с управлявания от него лек автомобил „БМВ 320 И” с
рег.номер СА 51 25 МР със скорост от 117 км/час и несъобразявайки наличието на
предупредителните пътни знаци А26 - „Кръстовище с път без предимство“ и А40 -
„Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“ е пресякъл
единичната непрекъсната линия, отграничаваща дясното
от лявото платно за движение, навлязъл е в лентата за насрещно движение, в
резултат на което е настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и
извършващия в този момент ляв завой и намиращ се в лентата за насрещно движение
лек автомобил „****“ с рег.номер СО ****ВН и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице, сред които и на Т.В.Н. ***, изразяваща
се в: счупване
на лявата бедрена кост от многофрагментен тип,
наложило оперативно лечение, което увреждане му е причинило „трайно затруднение на движението на левия
долен крайник“ зa срок от около 9-12 месеца; гръдна травма изразяваща
се в счупване на ребрата вляво от трето до десето, което увреждане му е причинило „трайно затруднение
на движението на снагата“ зa срок от около 2-2,5
месеца; счупване
на страничните израстъци на първи и втори поясни прешлени, което увреждане му е причинило „трайно затруднение
на движението на снагата“ зa срок от около 2-2,5
месеца, и гръдна
травма с контузия на белия дроб вляво и хемоторакс/излив на кръв в гръдната кухина/ вляво, което увреждане му е причинило
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“, за което и на основание
чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложил
на М.Д.И. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от 3 /три/
години, считано от датата на одобряването на споразумението от съда.
По делото като
безспорни са обявени обстоятелствата, че ищецът е предявил застрахователната си претенция в ответното дружество ЗД
“****” АД с молба от 22.08.2017 г., както и че с молба
от 26.03.2018 г. е представил пред ответното дружество удостоверение за
банковата му сметка, на която да му бъде изплатено застрахователното
обезщетение. С молбата си до ответника от 22.08.2017 г., ищецът е заявил искане
да му бъде изплатено обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП –
разходи за лечение, в размер на 4370.00 лв., както и за неимуществени вреди в
размер на 300000 лв. Със същата молба ищецът е приложил заверени преписи на
съставения за ПТП-то Констативен протокол No 96 от 12.05.2017 г., както и
множество медицинска документация и фактури, посочени в молбата. Безспорно по
делото е и обстоятелството, че ответното дружество не е изплатило
застрахователно обезщетение на ищецът за претендираните от него имуществени
вреди.
С
писма изх. No НЩ-6173 от 11.09.2017 г. и изх. No НЩ-2484 от 13.04.2018 г. застрахователят
ЗД “****” АД е изискал от ищеца Т.Н.
още доказателства за виновността на застрахования в дружеството водач за
настъпване на ПТП-то, като е заявил, че до представяне на влязъл в сила акт,
доказващ това обстоятелство, ЗД “****” не е в риск и няма основание да му
изплати претендираното застрахователно обезщетение.
От представеното
заверено копие на Справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд се установява, че за управлявания от М.Д.И., признат за
виновен за причиняване на процесното ПТП (в съпричиняване
с Т.В.Н.), лек автомобил с ДКН СА****МР, към момента на настъпване на
произшествието на 12.05.2017 г. е имало валидна сключена застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество ЗД “****”
АД – застрахователна полица No BG/02/116002615869, със срок от 08.10.2016 г. до
07.10.2017 г. Посоченото обстоятелства се установява и от приетото по делото
заверено копие на застрахователни полици No BG/02/116002615869 на ЗД “****” АД.
По делото като
доказателства са приложени и заверени копия на наличните медицински
документации при УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД и при МБАЛ “Света Анна” АД – София,
свързани с приема, лечението и престоя на Т.В.Н. след процесното
ПТП от 12.05.2017 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите М.Д.И. - водач на другото МПС, признат
с одобрено от съда споразумение за виновен при условията на независимо съпричиняване помежду им с
ищеца Т.В.Н. за настъпване на процесното ПТП, и Б.Ц.З.,
от показанията на които се установяват обстоятелствата във връзка с това
произшествие. Свидетелят М.И. в показанията си сочи, че в управлявания от него
лек автомобил “БМВ” са били общо пет човека, както и че след инцидента видял,
че Т. лежи на земята. От приятели разбрал, че Т. е бил в тежко състояние, в
кома.
От показанията на свид. Б.Ц.З. се установява, че е пътувал в управлявания от ищеца лек
автомобил “****”, в който са били общо 5
човека, като той се е возел на задната седалка от лявата страна, зад
шофьора Т.. Заявява, че не си спомня дали двамата, които са били на предните
седалки, са били с поставени колани. Ударът бил от лявата страна на техния
автомобил. След удара Т. бил изпаднал от автомобила и лежал на земята- на
средата на пътното платно, на осевата линия. Бил с изкривени крайници и викал.
Сочи, че след катастрофата Т. бил 1 месец в кома, в Света Анна.
По делото е
изслушано и прието и заключението на вещото лице В.Т. по назначената
съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че съгласно наличната по
делото медицинска документация при ищеца са установени следните травматични
увреждания: счупване на лявата бедрена кост от многофрагментен
тип, гръдна травма изразяваща се в счупване на ребрата вляво от трето до
десето, счупване на страничните израстъци на първи и втори поясни
прешлени,гръдна травма с контузия на белия дроб вляво и хемоторакс/излив на кръв в гръдната кухина/ вляво. Всички посочени в исковата молба разходи и цитирани в заключението счетоводни документи са за закупени медицински изделия,
избор на екип, лечение, потребителска такса, проведени прегледи от специалисти
и проведени изследвания, което е било необходимо за лечението на пострадалия, вследствие на ПТП-то. Съгласно
заключението, всички констатирани при ищеца травматични увреждания са получени в резултат
на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да се получат при контакт с
части на интериора на автомобилното купе, като не е възможно по морфологичен
път да боде конкретизирано точно от контакт с кои детайли са получени.
Получените увреждания по своя характер представляват високоенергийна
травма.
От заключението
се установява още, че в резултат на произшествието пострадалият е получил счупване на лявата
бедрена кост от многофрагментен тип, като срокът на
възстановяване е около 9-12 месеца; гръдна травма изразяваща се в счупване на
ребрата вляво от трето до десето,при което срокът на възстановяване е около
2-2,5 месеца; счупване на страничните израстъци на първи и втори поясни
прешлени със срок на възстановяване за около 2-2,5 месеца; гръдна травма с
контузия на белия дроб вляво и хемоторакс/излив на кръв в гръдната кухина/вляво, при което увреждане
срокът на възстановяване е около 30 дни, ако не настъпят усложнения. Според
вещото лице, констатираните начален стадии на деформираща остеохондроза,
спондилоартрозата, унковертебралната
артроза, спондилолистезата
и диастазата на лявата акромиокловикуларна
става, диагностицирана на 12.02.2018 г., е възможно
да са в причинна връзка с процесното ПТП от 12.05.2017г., предвид липсата на
медицинска документация за състоянието на пострадалия отпреди инцидента. На
ищеца е проведено оперативно и медикаментозно лечение за продължителен период
от време, като след болничния престой е било необходимо и провеждането на
рехабилитации за посочения по-горе период. От същото заключение се установява също, че в медицинската
документация няма отразени контактни увреждания по тялото на пострадалия, които
да съответстват на такива, получаващи се от правилно поставен обезопасителен
колан. Вещото лице е посочило, че основните травматични увреждания са
локализирани в лявата половина на тялото на пострадалия- счупването на лявата
бедрена кост, ребрата вляво, контузията на белия дроб вляво и счупването на
напречните израстъци вляво на поясните прешлени, което сочи, че тялото на пострадалия
е било подложено на ударно въздействие ориентирано ляво странично, при което
обезопасителният колан не действа, тъй като е предназначен да ограничи
придвижването на тялото на пострадалия напред и нагоре, и следователно
уврежданията биха се получили независимо дали пострадалият е бил с поставен или
не обезопасителен колан. Съгласно заключението, заплатените от ищеца услуги, за
което са представени разходни документи, са извършени именно във връзка с
констатираните травматични увреждания на същия. Съда кредитира заключението като компетентно,
задълбочено и безпристрастно.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от
правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.
432 от КЗ - пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По
допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по реда на чл.
140 от ГПК, поради което и не преповтаря изложените в същото съображенията за
това. В допълнение следва да се посочи, че в случая са изпълнени предпоставките
за допустимост на иска, предвидени в чл. 498, ал. 3 от КЗ, като увреденото лице
е предявило претенцията си пред съда както след изтичане на тримесечния срок по
чл. 496 от КЗ – застрахователната претенция е отправена с молба от 22.08.2017 г., а искът е предявен на 30.09.2019
г., така и след отказ от страна на застрахователя да плати обезщетението /при
алтернативното изискване в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ на което и да е
от тези условия/.
Съгласно
чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да
е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, като по силата на ал. 2 в този срок застрахователят трябва или
да определи и изплати размера на обезщетението /т. 1 на чл. 496, ал. 1/, или да
откаже плащане /т. 2 на чл. 496, ал. 1 / - в посочените в б. “а”, “б” и “в”
хипотези. По силата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, когато по застрахователна
претенция по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не са
представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът за произнасяне
от застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същевременно, с ал. 4 на чл. 108 от КЗ е предвидено, че отговорът на застрахователя по чл. 492, ал. 2, т. 2, а
именно мотивираният отговор по претенцията, когато: 1. отказва плащане /б.
“а”/; основанието на претенцията не е било напълно установено /б. “б”/, или
размерът на вредите не е бил напълно установен /б. “в”/, се счита за отказване
на плащане. Наред с това, съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може
да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато за
удостоверяването на ПТП-то е бил представен някои от изброените в т. 1 – т. 5
документи, сред които констативен протокол за ПТП (т.1). Сред представените от
ищеца с молбата му за заплащане на застрахователно обезщетение до ответника
документи е и констативен протокол за ПТП No 36 от 12.05.2017 г. С оглед на
това, то и допълнително отправеното от застрахователя искане за представяне на
други документи, включително влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на
водача, управлявал застраховано в дружеството МПС, какъвто акт не се изисква от
закона, и какъвто към този момент не е съществувал, представлява неправомерен
отказ на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията - в
нарушение забраната по чл. чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ, а по силата на чл. 108,
ал. 4 от КЗ отговорът му, с който е изискал допълнителни документи, се счита за
отказване на плащане. Предвид всичко изложено съдът намира, че предявеният иск
е допустим.
По същество, съдът намира иска за
частично основателен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”
при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл. 380 от КЗ, лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
За да бъде
уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на виновно и противоправно поведение на водач/и на МПС, в
резултат на което ищецът е претърпял имуществени вреди; вида и размера на
вредите, както и наличие на причинна връзка между деянието и вредите; наличие на договор/и за застраховка гражданска
отговорност, сключен/и между ответника и виновния/те водач/и; реализиран в хода
на действие на същия/те застрахователен риск. В тежест на ответника е
докаже обстоятелствата, обуславящи липса на вина, доколкото
вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, както и за наличие
на действия на ищеца по съпричиняване на щетата.
В случая по
делото са установени всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на
претендираното право на застрахователно обезщетение по предявения пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото е
безспорно, че ищецът е сезирал ответното
застрахователно дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение
с молба от 22.08.2017 г., като с допълнителна молба от 26.03.2018 г. е
представил пред застрахователя удостоверение за банковата си сметка. Не е
спорно и обстоятелството, че ответникът не е платил на ищеца застрахователното
обезщетение.
Съгласно чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Задължителна за гражданския съд сила имат още влязлото
в сила решение на наказателния съд по реда на чл. 78а от НК и одобреното от
съда споразумение за прекратяване на наказателното производство. Поради това в
настоящия случай съдът намира за категорично установено извършването на
противоправното деяние от лицето М.Д.И., за което същият е признат за виновен с
одобрено от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство по
НОХД No 102/2019 г. по описа на РС- Ботевград, като същият е нарушил конкретно
посочени в одобреното от съда споразумение правила за движение по пътищата и
при условията на независимо съпричиняване с ищеца в
настоящото производство Т.В.Н. е причинил настъпването на процесното ПТП на
12.05.2017 г. между лек автомобил “****” с рег. No СО
****ВН (управляван от Т.В.Н.) и лек автомобил “БМВ 320 И” с peг.
No СА **** МР (управляван от М.Д.И.), в резултат на
което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице, сред които и на ищеца Т.В.Н. – престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а”, вр. ал. 1, б. “б” вр. чл. 342,
ал. 1 от НК. Съгласно трайната съдебна практика на ВС и ВКС, задължителната
сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав, като в
случая причинените средни телесни повреди са елемент от фактическия състав на
извършените престъпления, поради което и по силата на чл. 300 от ГПК настоящият
съд е длъжен да приеме за установени както факта на виновно извършване на деянието
от М.Д.И. – в съпричиняване с Т.Н., в резултат на което
е настъпило процесното ПТП на 12.05.2017 г. и неговата противоправност,
така и на причинените от деянието телесни увреждания на ищеца, квалифицирани
като средна телесна повреда. С одобреното от съда споразумениея
по НОХД No 102/2019 г. по описа на РС- Ботевград М.Д.И. е признат за виновен, в
това, че при процесното ПТП по непредпазливост е причинил на ищеца Т.Н. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост от многофрагментен
тип, наложило оперативно лечение, което увреждане му е причинило „трайно затруднение на движението на левия
долен крайник“ зa срок от около 9-12 месеца; гръдна травма изразяваща
се в счупване на ребрата вляво от трето до десето, което увреждане му е причинило „трайно затруднение
на движението на снагата“ зa срок от около 2-2,5
месеца; счупване
на страничните израстъци на първи и втори поясни прешлени, което увреждане му е причинило „трайно затруднение
на движението на снагата“ зa срок от около 2-2,5
месеца, и гръдна
травма с контузия на белия дроб вляво и хемоторакс/излив на кръв в гръдната кухина/ вляво, което увреждане му е причинило
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Поради това оспорванията на ответника, че така твърдените увреждания на
ищеца не са вследствие на процесното ПТП, както и че същият след ПТП-то е
претърпял друга травма или друго произшествие или заболявания на ищеца, довели
до настъпването им, са неоснователни, а посоченият въпрос не подлежи на
преразглеждане в настоящото производство предвид задължителната сила на одобреното
от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство. По същите
съображения неоснователно е и възражението на ответника, че евентуалните вреди
не са настъпили в резултат на деликт по смисъла на
чл. 45 от ЗД, а в резултат на случайно деяние.
Съдът намира за неоснователно като недоказано възражението на
ответника за наличие на изключителен принос на пострадалия за настъпване на
уврежданията, поради това, че е бил без поставен обезопасителен колан при
настъпване на ПТП-то. Доказателства за това не бяха събрани в производството по
делото, при доказателствена тежест за установяването му на ответника.
Същевременно от заключението на СМЕ се установява, че травматичните увреждания
на ищеца могат да се получат независимо от това дали е бил или не с поставен
обезопасителен колан, поради което последното обстоятелство се явява ирелевантно за причините за настъпване на уврежданията.
Съдът намира обаче за основателно възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, като
основание за намаляване на отговорността за вреди. Съпричиняване
е налице, когато със своето поведение на пътя пострадалият като участник в
движението е допринесъл за настъпване на ПТП или на вредите. В случая, на
основание чл. 300 от ГПК и въз основа на одобреното от съда споразумение за прекратяване на
наказателното производство по НОХД No 102/2019 г. по описа на РС- Ботевград съдът намира за категорично установен
факта на съпричиняване от ищеца – заедно със
свидетеля М.Д.И. – обвиняем в посоченото наказателно производство, на
процесното ПТП на 12.05.2017 г., настъпило между управлявания от ищеца лек
автомобил “****” с рег. No СО ****и управлявания от М.Д.И.
лек автомобил “БМВ 320 И” с peг. No
СА **** МР. Предвид това съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че с поведението си пострадалият обективно е
допринесъл за настъпване на ПТП, в резултат на което за него са настъпили процесните
уврежданията. Налице е съпричиняване на вредите, като
поведението на ищеца е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, поради
което на основание на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице
основание за намаляване на обезщетението. Съдът приема, че в случая
противоправното поведение на ищеца е съпричинило
вредоносния резултат, наред с това на другия деликвент,
в размер на 50%, с колкото следва да бъде намалено обезщетението за
претърпените от него неимуществени вреди.
На следващо
място по делото безспорно се установи, че за лекия автомобил, управлявани от другия
виновен за настъпване на процесното ПТП лице - М.Д.И., а именно лек автомобил
“БМВ 320 И” с peг. No СА ****
МР, към датата на произшествието на 12.05.2017 г. е имало сключен валиден
договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ответника ЗД “****” АД - застрахователна полица No
BG/02/116002615869 със срок от 08.10.2016 г. до 07.10.2017 г.
От заключението
на съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че посочените в исковата
молба разходи, които са на стойност 4483.00
лв., са за направени разходи, които са пряко свързани с точното диагностициране и проведеното лечение на травмите й,
причинени от ПТП-то.
При така
събраните по делото доказателства съдът приема, че в резултат на процесното ПТП
ищецът е претърпял имуществени вреди - разходи за лечение от причинените му в
резултат от същото телесни увреждания, които следва
да бъдат обезщетени. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя по застраховка гражданската отговорност на причинителите на
вредите на пострадалото при ПТП лице. Действителният размер на вредите
се установява от писмените доказателства и приетото от съда заключение на
съдебно-медицинската експертиза, а именно в размер на сумата от 4483.00 лв.
Предвид приетото от съда съпричиняване на вредите от
страна на ищеца, то дължимото му се
обезщетение за имуществени вреди се явява в размер на 2241.50 лв. (50% от 4483.00
лв.), до който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Над
този размер и за разликата до пълния му предявен размер от 4483.00 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с чл. 497, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. В процесния случай приложение намира
разпоредбата на т. 2 на чл. 497, ал. 1
от КЗ, като застрахователят е изпаднал в забава с изтичане на тримесечния срок
от предявяване на застрахователната претенция на 22.08.2017 г., а именно на
22.11.2017 г. Считано от 23.11.2017 г. същият е бил в забава за плащане на
дължимото обезщетение, поради което дължи законната лихва за забава върху
неговия размер.
Следва да се посочи, че доколкото в случая
искането на застрахователя към увреденото лице за представяне на допълнителни
документи не представлява искане по реда и условията на чл. 106, ал. 3 от КЗ –
с оглед изложените по-горе съображения във връзка с допустимостта на иска (а в
същия смисъл и Решение No 167 от 30.01.2010 г. по т. д. No 2273/2018 г. на ВКС,
II т.о.), то и забавата на застрахователя е настъпила именно с изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасянето му по претенцията,
съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Предявеният иск е за заплащане на лихва за забава
за периода от 27.03.2018 г. до 30.09.2019 г., поради което и съдът следва да го
уважи за така претендирания период на забава. Изчислена от съда с помощта на
програмен продукт за изчисления на законна лихва, то дължимата лихва за забава
върху главницата в приетия за основателен размер за посочения период е в размер
на 344.32 лв.
Предявеният иск поради това се явява основателен до така посочения размер, като
за разликата до пълния му предявен такъв от 688.64 лв. искът е неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото по съществото на спора и
с оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА на
пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
платимо от ответника по делото, в размер на 294.29 лв., определено съгласно чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба No 1/09.07.20004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в размер на
588.58 лв.), и съразмерно с уважената част от исковете. Възражението на
пълномощника на ответника за прекомерност а адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е в минималния предвиден размер и същият се
определя от съда.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
426.28 лв., от които 326.28 лв. за адвокатско възнаграждение и 100.00 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати съразмерно с уважената част от
исковете държавна такса в размер на 114.66 лв.
и разноски в производството за възнаграждение на вещо лице в размер на 50.00
лв., или общо такси и разноски в размер на 164.66 лв.
Воден от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД “****”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “****” No **, да заплати на Т.В.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 2241.50 лв. /две хиляди двеста
четиридесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение
на травматичните му увреждания, получени вследствие
на пътно-транспортно произшествие на 12.05.2017 г. по вина на водача на лек
автомобил лек автомобил “БМВ 320 И” с рег. No СА ****
МР, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, на
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 344.32 лв. /триста
четиридесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 27.03.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.09.2019 г. (датата на подаване на исковата молба
в съда) до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
имуществени вреди за разликата над 2241.50 лв. до пълния му предявен размер от 4483.00
лв., както и иска за лихва за забава за разликата над 344.32 лв. до пълния му
предявен размер от 688.62 лв.
ОСЪЖДА ЗД “****” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “****” No **, да
заплати на адв. В.В.О., с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 294.29 лв. /двеста деветдесет и четири
лева и двадесет и девет стотинки/ за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.В.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание 78, ал. 3 от
ГПК да заплати на ЗД “****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “****” No **, сумата от 426.28 лв. /четиристотин
двадесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ за направените по настоящото
дело разноски.
ОСЪЖДА ЗД “****”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “****” No **, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза
на Районен съд- Ботевград сумата от 164.66 лв. /сто шестдесет и четири лева
и шестдесет и шест стотинки/, за държавна
такса и разноски по производството, от които 114.66 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за разноски, както и 5.00 лв. /пет лева/ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :