РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 538 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от Д.Г.Д. ЕГН **********, с адрес ***, сутерен и Г.Г.Н.
ЕГН **********,*** срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** Марк Бизнес Център, представлявано от Ж.В.П., К.К. и Я.Б., чрез
процесуалния представител адв. С.З.
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК, вр. чл.110, б. „в“ ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищците не дължат на ответника
обща сума в размер на 600,86 лева, от които 380,92 лева представляваща
главница, която ответникът твърди, че е предоставил на ищците за имот, находящ се
в ***, ИТН 300208748449, за които са издадени фактури с №№ 84324309, №
85917507, № 87469880, № 89095228 и №
90699424 за периода от 24.02.2011 г. до 26.07.2011 г., както и сумата от 219,94
лева, представляващи лихви за забава за периода от 25.03.2011 г. до 10.03.2017
г.
Твърди се в
исковата молба, че ищците са наследници на Г.Д.М., починал на 10.09.1987 г. и,
който се е намирал в договорни отношения с предмет доставка на ел. енергия с
праводателите на ответното дружество за имот, находящ се в ***. Сочи се, че
този имот е единствено жилище на първия ищец, който е живял в него със
семейството си и своята майка. Излага се, че в периода януари 2011 г до месец
август 2011 г. Д.Г. живеел в чужбина, като преди да тръгне заключил имота.
Навежда доводи, че след като се върнал в България през май 2012 г. установил,
че електроподаването в имота е спряно, поради което отишъл в офис на ответното
дружество където му обяснили, че баща му има дълг за ползване на ел. енергия за
периода от януари 2011 г. до август 2011 г ., който трябва да плати. Сочи, се
че ел. подаването вероятно е спряно през месец март 2011 г. Твърди се, че при завръщането
си, първият ищец установил, че без негово знание и съгласие и в негово
отсъствие е влизано в имота и е махнато ел. таблото, монтирано на стената в
къщата заедно с електромера, часовника и бушоните, поради което подал молба за
прехвърляне на партидата на негово име и възстановяване на ел. захранването. Излага се, че ищецът Д. многократно ходил до
офиса на ответника и подавал такива молби, попълвал формуляри, подавал няколко
възражения писмени и устни за това, че дългът не е на баща му и никой от
семейството му не е живял в имота през този период, както и за изтеклата
погасителна давност за събиране на такова вземане, но че до датата на подаване
на исковата молба ел. захранването в имота не е възстановено. Твърди се, че съгласно подадено писмено
възражение с вх. № **********/29.07.2015 г. от енергийното дружество отговорили
на първия ищец, че като наследник на баща си партидата в имота трябва да бъде
прехвърлена на негово име, но след като се заплатят всички задължения, както и,
че давността не се прилага служебно и е предложено завеждане на дело. Излага се
и, че през периодът от месец януари 2011 г. до месец август 2011 г., ищцата Г.Г.Н.
не е обитавала наследствения си имот, находящ се в ***, както и, че не е допускала никого възмездно
или безвъзмездно да обитава същия, нито е уведомявана за такова обитаване,
извършено без съгласието й. Навеждат се
доводи, че ищцата не е уведомявана за начислени дължими парични задължения за
доставена електроенергия от ответното дружество нито през 2011 г., нито през
следващите години, като разбрала за
претенциите на ответното дружество едва през 2016 година, предвид
необходимостта от завеждане на съдебно дело за възстановяване
електрозахранването в наследственият й имот. Твърди се, че след подаване на
възраженията на 29.05.2015 г. в отсъствие на ищците и без тяхно знание и
съгласие, от ответното дружеството са посещавали имота и са заменили
измервателните прибори. Твърди се, че подписът в констативния протокол не е на
някой от ищците, и, че екземпляр от
същия не им е връчван. Сочи се, че в резултат на неправомерните действия от
страна на ответника първият ищец не може да ползва единственото си собствено
жилище и бил принуден да живее под наем, да търпи неудобства и да понася
допълнителни разходи. Твърди се, че вземанията на ответното дружество за
посочения период за главницата и лихвите върху нея са погасени по давност
изцяло на основание чл. 111,6.
„в" ЗЗД, като в случая е приложима кратката тригодишна погасителна
давност, с оглед на периодичността на плащането и съобразно ТР № 3/2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Сочи се, че в конкретният случай липсват основания за прекъсване или
спиране на давността. Навеждат доводи, че е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск, доколкото ответникът твърди, че му дължат
процесните суми и позовавайки се на дължимостта на същите е прекратил ел.
подаването в имота. Навеждат и доводи, че титуляра на партидата е починал през
1987 г., поради което и не може да дължи суми за потребената енергия през 2011
г. Сочи се и, че ответникът като собственик на електромера, за който се твърди,
че е измерил процесната консумация на електроенергия, не е изпълнил
задължението си да осигури изправно средство за търговско измерване на
електроенергията доставяна в собственият им имот, през процесният период, както
и, че не е извършил съответните първоначална и последващи технически проверки
на СТИ, не е поставил необходимите пломби, пароли, ключове или други
устройства, които не позволяват нерегламентиран достъп до СТИ, поради което
считат, че не е осигурена изискуемата от закона защита на СТИ от неоторизирани
лица. Поради изложеното молят съда да уважи предявения иск и да им присъди
разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като недопустим, алтернативно като неоснователен и
недоказан. Твърди, че ищците не оспорват факта, че им е предоставена ел. енергия, но
че поради бездействието на кредитора вземането е погасено по давност. Навежда
пространни доводи защо счита, че предявения от ищеца иск е недопустим. Сочи,
че изпращането на писма, фактури и изобщо покани за плащане на погасените по
давност суми от кредитора свидетелства, че той поддържа, че има такова вземане
към длъжника, който не оспорва, че дължи. Твърди, че не е налице правен интерес
от „превантивното“ възражение за давност чрез отрицателен установителен иск от
длъжника пред възможно бъдещо заповедно дело на кредитора, както и, че такъв
интерес ще има едва при развило се производство по реда на чл.410 ГПК. Сочи, че
правен интерес от самостоятелното установяване погасяването по давност на
вземания, т.е. на правното качество „естествено“ на вземането, би могло да се
признае, и ако действително между страните по материалното правоотношение -
кредитор и длъжник - съществува спор относно това дали един вземания са
погасени по давност, т.е. ако кредиторът освен че иска от длъжника и го кани
извънсъдебно да плати едни вземания, твърди и, че те не са погасени по давност,
а длъжникът отказва да плати именно защото счита, че те са погасени по давност.
С оглед на изложеното счита, че правен интерес от предявяването на този иск не
може да се изведе от твърденията на ищеца. Отделно от това излага, че към исковата молба липсват доказателства,
които да удостоверят собственост или вещно право на ползване върху имота на
ищците, поради което и приема, че няма как да се докаже че са потребители ел.
енергия. Сочи и, че в исковата молба не е описан присъединявания обект, тъй
като административният адрес сам по себе си не описва присъединен обект, който
да се ползва за битови нужди, т.е. за живеене. Оспорва твърденията, че „Ч.Е.Б.“
АД не е доставял ел. енергия до границата на собственост. Излага и, че не са
налице доказателства за подавани сигнали от ищците. Отделно от това навежда доводи, че
отношенията по повод покупко-продажбата на електрическа енергия са уредени в ОУ
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, като в чл.13
от същите е договорено основното
задължение на всеки потребител на електрическа енергия - Да заплаща стойността
на използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в
Общите условия. Твърди, че доколкото ищеца не е предложил специални условия към така приетите ОУ то същия е
обвързан с тях, както и от общия начин и методика за отчитане показанията на
СТИ, изчисляване и фактуриране на отчетените количества електрическа енергия,
заплащане на сметки за електрическа енергия и ред за реализиране на отговорност
валидни за всички клиенти на „Ч.Е.Б.” АД.
Излага, че посочените задължения на ищците са станали изискуеми по
силата на ОУ, като съгласно които чл.19. ал.2 потребителя
разполага с десет дневен срок за плащане на задълженията за консумирана
електрическа енергия, след който период му се начислява мораторна лихва. Твърди, че неплащайки задължението си ищците
са неизправна страна по договора. Сочи и, че задълженията за
електрическа енергия са формирани уставен от ОУ ред, за което са издадени
първични финансово счетоводни документи данъчни фактури, които се явяват годно
доказателство за фактите и обстоятелствата посочени в тях и явяващи се
основание за тяхното издаване, а именно доставка на електрическа енергия в
посочените в тях периоди, в посочените в тях количества и на посочената в тях
стойност. Навежда и пространни
доводи относно неоснователното възражение за изтекла погасителна
давност, тъй като счита че не са налице всички елементи от фактическия й
състав: Изтичане на определен срок, бездействие от страна на носителя на
субективното право и волеизявление на правно задълженото лице, с което то се
позовава на изтеклия в негова полза срок. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения
иск и да му бъдат присъдени разноски.
В дадения от съда срок е предявен
и насрещен иск с искане Д.Г.Д. ЕГН **********, с адрес ***, сутерен и Г.Г.Н.
ЕГН **********,*** да бъдат осъдени да заплатят на Ч.Е.Б."
АД сумата от 228.82 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху неплатени задължения за
електрическа енергия в общ размер от 380,92 лева, за периода от 11.05.2014 г. до датата на
депозиране на насрещния иск, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозирането му до датата на плащането
й или до датата на влизане в сила на съдебното решение по настоящия иск, в
зависимост от това кое от двете обстоятелствата настъпи първо. Сочи, че
ищцовото дружество е енергийно предприятие по смисъла на ЗЕ и е лицензиант за
дейностите обществено снабдяване. Излага, че насрещната страна е клиент по
договор за доставка с клиентски номер 300208748449, с адрес на потребление: ***
и дължи сума в размер 380.92 лева - главница за консумирана, но незаплатена
електрическа енергия за периода м. 02.2011 г. до месец 07.2011 г. вкл. Навежда
доводи, че съгласно чл.35 от Договора при Общи условия, когато не плати
задължението, клиентът дължи на продавача обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за всеки
просрочен ден. Сочи и, че дори
главното вземане да е погасено по давност, за периода след 11.04.2017 г. то клиентът дължи обезщетение за забавено
плащане, което е в размер на 228,91 лева. Излага, че лихвите се изчисляват и дължат ежедневно като периодично плащане и, че същото не е погасено, тъй като не
е погасено главното вземане. Твърди и, че когато искът е предявен след
като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват
всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В дадения от съда срок са депозирани отговори
на насрещната искова молба. Ответницата
по насрещния иск Г.Г.Н. сочи, че искът е неоснователен и погасен по давност.
Възразява, че дължи изпълнение на претендираната сума, именно поради погасена
по давност. Твърди, че цитираната от ищеца по насрещния иск съдебна практика
касае съвсем различни от настоящия случай казуси. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения
насрещен иск и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът Д.Г.Д. счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Твърди, че по отношение на претендираните суми е изтекла погасителната давност.
Навежда и доводи, че цитираната от ищеца по насрещния иск съдебна практика
касае съвсем различни от настоящия случай казуси. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения
насрещен иск и да му бъдат присъдени разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца по
първоначалния иск и ответник по насрещния - Д. Д. моли съда да уважи предявения иск, да отхвърли насрещния такъв и
да му се присъдят разноски. В нарочни писмени бележки поддържа изложеното в
исковата молба. Счита, че главното вземане, за което е приложима кратката
тригодишна давност е погасено по давност. Твърди, че в хода на съдебното
производство ищецът не е доказал, че осигурил изправно средство за СТИ на ел.
енергията, доставяна в имота в процесния период, както и, че е извършвал
съответните първоначални и последващи проверки на техническото средство. Счита,
че предявената искова претенция е неоснователна, тъй като с погасяване на
главното вземане съгласно предвиденото в чл.119 ЗЗД се погасява и акцесорното
вземане. Излага, че цитираната от ищеца
практика на ВКС е неприложима в настоящия случай, доколкото тя разглежда
хипотеза, в която е било извършено плащане.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищцата по първоначалния иск и ответница по
насрещния - Г. Н. моли съда да уважи предявения иск, да отхвърли насрещния
такъв и да й присъди сторените по делото разноски. В нарочни писмени бележки
поддържа изложеното в исковата молба. Счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се е установил правния интерес на ищеца от воденето на
настоящия иск. Навежда доводи за неоснователност на твърденията на ответната
страна за липса на правен интерес от
воденето на иска. Твърди, че вземането
на ответното дружество е погасено по давност. Излага, че в настоящия случай не
са налице основания за прекъсване или
спиране на давността. Сочи, че с погасяването на главния дълг са се погасили и
произтичащите по отношение на него допълнителни вземания, дори за тях давността
да не е изтекла. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Навежда
доводи и, че предявеният насрещен иск е неоснователен. Твърди, че с
погасяването на главния иск се погасява и акцесорния такъв. Излага, че
цитираната съдебна практика от ответника е неприложима в случая, доколкото
същата касае хипотеза, при която е налице плащане на главното вземане, като в
този случай се приема, че не настъпва погасяване по давност на задължението за
изплащане на обезщетение за забава, а вземането за лихви се погасява за в
бъдеще, като се погасяват само лихвите, които са били дължими преди тригодишния
срок от предявяване на иска. Сочи, че в
настоящия случай никоя от страните не твърди, че сумата от 380,92 лева
представляваща претендирана от ищеца по насрещния иск задължения за ел. енергия
да е погасена чрез плащане, нито пък са налице подобни доказателства. Излага и,
че насрещната страна твърди, че сумата не е платена. Поради изложеното счита,
че цитираната съдебна практика е неприложима в настоящия случай. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск, да отхвърли насрещния такъв и да
присъди разноски. навежда пространни доводи за неоснователност на направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника по първоначалния иск и ищец по
насрещния такъв моли съда да отхвърли първоначалния иск, да уважи насрещния
такъв и да му присъди разноски. Твърди, че предявения от ищците иск е
неоснователен и недоказан, алтернативно и недопустим въз основа на изложените в
отговора съображения. Счита, че предявения насрещен иск е основателен и моли
съда да уважи същия. Моли съда дори да уважи първоначалния иск, да уважи и
насрещния такъв на основанията, изложени в насрещната искова молба, в която са се
позовали на практика на ВКС. Прави възражение по отношение на претендираните от
ищцата Н. разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от представения по делото
протокол за съдебна спогодба от 08.06.1956 г. на Плевенски народен съдия, че Г.Д.М. е получил
в дял следният недвижим имот, а именно: дворно място, ведно с бащина
наследствена къща при съседи: улица, В. Д., М.М. и И.М. и П.П. и Т.Г.,, с площ
от 1000 кв.м., дял І, кв. VІІ по плана
на с.Горни Дъбник, община Долни Дъбник.
По делото е депозирана и скица на
УПИ ХV-558, в ст. кв.21, както и удостоверение, издадено от кметство с. Г.
Дъбник, в което се сочи, че имот, намиращ се в стр. кв.21, парцел ХV-558 по
плана на селото с посторената в него жилищна сграда се намира на *** и е
собственост на наследници на Г.Д.М..
Установява се от приложеното по
делото Удостоверение за наследници, че Г.Д.М. е починал на 10.08.1987 г. и
оставил за наследници ищците по делото, както и съпругата си Е.П.М., починала
на 03.09.1992 г. /оставила за наследници Д.Д. и Г.Н./.
От депозираната по делото Покана
за изплащане на просрочени задължения къч Ч.Е.Б. АД за консумирана ел. енергия,
изпратена от „ЕОС Матрикс“ до Г.М. се установява, че дружеството, въз основа на
сключен договор з ответника по първоначалния иск за възлагане за събиране
на просрочени вземания уведомява същия,
че дължи към 09.03.2012 г. сума в размер на 407,71 лева за неплатено задължение
за консумирана ел. енергия, ведно със законната лихва върху нея за период от датата на падежа на
всяка фактура до датата на плащане.
Видно е от депозираното по делото
уведомление от „ЧЕЗ България“ ЕАД до Д.Г., че същите са го уведомили, че във
връзка с направено от него искане за сключване на нов договор за продажба на
ел. енергия за обект, находящ се на адрес в ***, го уведомяват, че давността не
се прилага служебно, а е възможност за
възражение в съдебен процес.
По делото е депозиран и
Констативен протокол № 3108138/25.09.2015 г. относно извършена проверка на аб.
№**********.
Установява се от депозираната по
делото от „ЧЕЗ България“ ЕАД справка за
задължения за клиентски номер №3002087484449, за обект находящ се в ***, с
титуляр Г. М., че дължимата сума за процесния период е в общ размер на 600,86
лева, от които 380,92 лева – задължение по фактури и 219,94 лева – задължение
за лихви по фактури.
По делото е депозирана от
ответника и: справка за задължение от 10.05.2017 г., от която е видно, че към
10.05.2017 г. общото задължение на ищците е в размер на 609,83 лева; справка за
задължение от 12.09.2017 г., от която е видно, че към 12.09.2017 г. общото
задължение на ищците е в размер на 619,93 лева
По делото са депозирани и:
Лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия №Л-135-11/29.11.2016 г. на „Ч. Е.Б.“ АД, Лицензия за разпределение на ел.
енергия №Л-135-07/13.08.2017 г. на „Ч. Р.Б.“
ЕАД; доказателства за публикувани ОУ на
договорите за продажба на ел. енергия на „Ч.
Е.Б.“ АД и „Ч.Р.Б.“ АД в местен и централен ежедневник; ОУ на договорите
за продажба на ел. енергия на„Ч. Е.Б.“
АД; решения на ДКЕВР за одобряване на ОУ на „Ч.
Е.Б.“ АД и „ЧЕЗ
Електроразпределение Столично“ АД.
Видно е от представената по
делото справка от „Ч.Р.Б.“ АД и кога са правени
отчитанията на СТИ на имот, находящ се ***.
По делото е представен и КП
№0803011/30. 03.2016 г. за извършена проверка и демонтаж и монтаж на СТИ за аб.
№ ********** на имот, находящ се в ***
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на св. Х.Н.Х., син на ищцата Г. Н. и
племенник на ищеца Д. Г.. Свидетелства, че майка му и вуйчо му са собственици
по наследство оставено им от техния баща на имот, находящ се в ***. Твърди, че
никой не е имал претенции към имота. Разказва, че към настоящия момент вуйчо му
се грижи за него. Излага, че от 2000 г. до 2007-2008 г. когато са ходили в
имота е имало ток, който се плащал. Разказва, че както той, така и майка му
разбрали, че има проблеми с тока през 2016 г., когато получили писма за
претендирани неплатени сметки за ток.
Твърди, че от юли 2011 г. в имота няма ток. Навежда доводи, че майка му не е
пускала друг в имота, освен вуйчо му, който в периода от 2010 г. до 2011 г. е
бил в чужбина.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните не се спори, а и се установява
от представените по делото доказателства, че между тях съществуват договорни отношения във
връзка с предоставяне на ел. енергия за имот, находящ се в
***. Спорен по делото е въпросът дали по партидата на наследодателя на
ищците са начислени погасени по давност суми по повод ползването на съответните услуги.
Такива са били начислени към
датата на исковата молба. Фактът на начисляване на процесните суми се
установява от приложените по делото справки за задължения представени от ответника
по първоначалния иск.
Доколкото в случая е предявен отрицателен
установителен иск - за това, че съответните суми са недължими, в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от воденето на настоящия
иск, а в тежест на ответника е да установи дължимостта на претендираната като
погасена по давност сума. Съдът намира, че ищецът има правен интерес да предяви
иск за установяване на недължимостта на вземането за процесния
период, тъй като към датата на завеждане на исковата
молба на същата са начислявани суми, които претендира, че са погасени по
давност. Доколкото ищецът е навел съображения
за погасяване на задължението му поради изтекла давност, съдът дължи
произнасяне първо по този основен за разрешаване на спора въпрос.
Погасителната давност е
фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно
субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на
задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Според разпоредбата на чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В случая падежът на всяко от задълженията за плащане на доставената ел.
енергия, е посочен в издадената от
ответното дружество справка и от която дата длъжникът е изпаднал в забава. Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е
необходима покана от кредитора. Основен въпрос по делото
е дали задължението на ищецът има характер на периодично плащане и дали по
отношение на него може да се приложи разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД, която
предвижда, че периодичните плащания се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. Според
тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието
"периодично плащане" по смисъла на горецитираната норма се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Задължението за заплащане на ел.
енергия има точно характеристиките на определено периодично
плащане - дължат се повтарящи се престации, породени от един правен факт
(договор за предоставяне на ел. енергия), падежът на плащанията по фактурите настъпва на определени интервали
от време (на определена дата от месеца), без значение дали периодите са равни
или плащанията еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято
изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер
на плащанията, поради което същите се погасяват с изтичане на по-кратката
тригодишна давност.
По отношение на акцесорното задължение за лихва разпоредбата на чл.119
от ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от
него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е изтекла,
тоест погасява се и акцесорното
вземане за обезщетение за забава върху главницата.
Поради изложеното съдът счита, че вземането на ответника, както за
главница, така и за лихва за периода от 24.02.2011 г. до
26.07.2011 г се явява действително погасено по
давност, доколкото от началния момент на давността, считан от настъпване на
изискуемостта на вземането, до предявяване на иска е изтекъл срок по-голям от
три години – претендира се вземане в периода от 2011 г, а искът е предявен на 20.01.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или
възражение или на искане за почване на помирително производство и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. По делото няма
представени доказателства от ответната страна, че в периода от изпадане на
ищеца в забава, ответникът в качеството си на кредитор на ищеца по
горепосоченото задължение, е предприел някакви действия по принудителното им
събиране, с които да се прекъсне погасителната давност.
С оглед изложеното съдът
счита, че така направеното твърдение за недължимост на вземането на ответника
за претендираната сума за периода от 24.02.2001 г. до 26.07.2011
г. е основателно, което
води и до основателност на предявения отрицателен установителен иск за
посочения период.
Съдът счита за
неоснователен предявеният насрещен иск. Както вече беше изложено с погасяване
на погасяването на главното задължение, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е
изтекла,
тоест погасява се и акцесорното
вземане за обезщетение за забава върху главницата. С оглед на приетото от съда, че е погасено по давност главното вземане
съдът счита, че е погасено по давност и акцесорното такова – за лихви.
Цитираната от ищеца по насрещния иск практика на ВКС е неотносима в настоящия
случай, доколкото касае хипотеза, в която е направено плащане на главното
задължение, а не погасено по давност такова. Поради изложеното съдът приема, че
предявеният насрещен иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По направеното искане за възстановяване на
подаването ел. енергия към дома на ищците, съдът намира, че има
характер на иск за изпълнение на договорно задължение от страна на ответника.
Същият не е приет от съда, в определението, с което е изготвен проекто- доклад
по делото, за съвместно разглеждане, не е направено възражение от ищците за
неприемането му за разглеждане, не е събрана дължимата държавна такса и не е
разпределена доказателствена тежест по него. Поради това, съдът не дължи
произнасяне по този иск.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците по
първоначалния иск
имат право на поискани и доказани разноски. Съдът счита за неоснователно
направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Преценката за наличието, съответно липсата
на прекомерност в подобни случаи зависи фактическата и правната сложност по делото и
е обвързана, както с
правната квалификация, така и с извършените процесуални
действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране на
доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения, свързани с
предмета на спора или със страните. Следва, разбира се да се отчете и
активността на процесуалния представител на страната. Фактическата и правна
сложност на делото в случая се явяват съразмерни на уговореното адвокатско
възнаграждение, в това число и съразмерно високи на правния интерес (което
разбира се само по себе си не може да обоснове правна сложност, но следва да се
отчете съвкупно с другите обстоятелства). В конкретния случай действията,
извършени от процесуалния представител на ищцата са свързани с депозиране на исковата молба, насрещна такава, снабдяване
с документи по делото и процесуално представителство в две открити съдебни
заседания. Поради изложеното направеното възражение следва да се остави без
уважение
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.Г.Д. ЕГН **********, с адрес ***, сутерен и Г.Г.Н. ЕГН **********,***, не дължи на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес
Център, представлявано от Ж.В.П., К.К. и Я.Б., сумата от 17 279,76 лева, представляващи задължения за периода 01.02.2001 г. до 30.09.2010 г, водени на името на ищеца, КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ, на основание чл.124 от ГПК, вр. чл.110, б. „в“ ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес Център, представлявано от Ж.В.П., К.К. и Я.Б. насрещен
иск срещу Д.Г.Д. ЕГН **********, за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 228.82 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху неплатени задължения за
електрическа енергия в общ размер от 380,92 лева, за периода от 11.05.2014 г. до датата на
депозиране на насрещния иск, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозирането му до датата на плащането
й или до датата на влизане в сила на съдебното решение по настоящия иск, в
зависимост от това кое от двете обстоятелствата настъпи първо.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес Център, представлявано от Ж.В.П., К.К. и Я.Б. да заплати на Д.Г.Д. ЕГН **********, с адрес ***,
сутерен, сторените деловодни
разноски в размер на 300,00 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** Марк Бизнес Център, представлявано от Ж.В.П., К.К. и Я.Б. да заплати на Г.Г.Н. ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски в размер на 1030,00 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: