№ 374
гр. Благоевград , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500341 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на ищците П.К. и Б.Н.
против решение №909475/07.12.2020г. по гр.д. №1173/2016г. по описа на
БлРС. В нея са повторени фактическите твърдения от ИМ, изложени са
съждения за това, че те са доказани от събраните доказателства и въз основа
на това е обосновано, че решението е неправилно. Иска се неговата отмяна в
съответната отхвърлителна част и постановяване на ново по същество, с което
да бъде уважен изцяло искът на ищците. Заедно с това се поддържа искане за
отмяна на същото в частта, с която е уважен насрещният ревандикационен
иск и отхвърляне на същия. Претендират се разноски за настоящата
инстанция.
В депозирания отговор на въззивната жалба се сочи, че с обжалваното
решение е приложен правилно материалния закон и са спазени процесуалните
правила. Ето защо е застъпено, че атакуваното решение следва да се
потвърди, а жалбата да се остави без уважение. Претендират се разноски за
настоящата инстанция.
В настоящото производство не са приети нови доказателства по реда на
1
чл. 266 от ГПК.
Окръжният съд, като обсъди доказателствата по отделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Видно е от Удостоверение за наследници № 1239/25.05.2016г. , че
общата наследодателка на страните е Т.М. Н., починала на 08.03.1986 г.
Нейни наследници са дъщеря й С.Х.Т., и ответниците -ХР. М. М. и АС. М. Н.
– дъщеря и син на починалия преди нея на 26.05.1957 г. неин син М.Х.- Н..
Към момента на завеждане на делото е починала и С.Т., чиито законни
наследници са дъщеря й П.К. и по заместване наследчичката на втората й
дъщеря Б.Н..
Процесният имот, описан в първия акт за собственост като парцел VIII,
планоснимачен № 169, в квартал 42 по плана на град Благоевград е идентичен
с поземлен имот с идентификатор ************** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със заповед РД -18-
32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления
имот: град Благоевград, п.н. 2700, улица „адрес" №41, с площ: 470кв.м.,
трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, номер по преходен план: 169, кв. 42, парцел: 8,
при съседи: *****************.
Видно е от заменителен протокол от 1956 г., че на общата
наследодателка на страните е предоставен в собственост недвижим имот,
представляващ парцел VIII, планоснимачен № 169, в квартал 42 по плана на
Благоевград.
Т.М. Н. е придобила правото на собствеността върху имот на основание
обезщетяване за отчужден неин имот, реализирано с нот.акт №143, т.1,дело
№261/1959г. , съставен от Благоевградски народен съдия, както и с
нотариален акт № 86, том 1, дело № 152 от 1959 г. за собственост на
недвижим имот придобит по регулация, удостоверено от Благоевградски
народен съдия. Установява се от съдържанието на последния, че в
собственост на Т.Х. Н. са придаваемите части в регулация към парцел VIII,
пл. № 2415, в кв.42, които са следните части: 62 кв.м. от пл.№ 2414 бивша
2
собствевност на Х.З., 73.50 кв.м. празно място от имот пл.№ 2419 бивша
собственост на А.Л.Р., 71.70 кв.м. празно място с пл.№ 2421 бивша
собственост на И.Н.. Имотът е индивидуализиран с площ от 484 кв.м. и
съседи С.Г.М., А.С.Г., С.К.Б. и улица.
Не се спори от страните по делото относно собствеността върху
жилищната сграда, построена от С.В.Т. и С.Х.Т. след учредяването в тяхна
полза на суперфиция с нотариален акт № 139, том 1, дело №306 от 1959 г. от
Т.Х. Н.. Последната е отстъпила право да се построи върху собственото й
дворно място в Благоевград, представляващо парцел VIII, пл.№ 2415 в кв.42,
с площ от 485 кв.метра - една жилищна сграда съгласно предвидения
архитектурен план. С нотариален акт № 154, том II, дело № 363 от 1965 г.,
приобретателите на горното право на строеж са признати за собственици на
построената по силата на това право жилищна сграда в парцел VIII, пл.№2415
от тв.42.
От своя страна С.Х.Т. се е снабдила с нотариален акт № 76, том 1, рег.
№ 687, дело № 76 от 1998 г. за собственост върху недвижим имот, придобит
по давностно владение, с който е признава за собственик по давностно
владение на парцел VIII, пл.№ 169 в кв.42, целият с площ от 474 кв.метра, при
съседи: С.Г.М., наследници на А.Г., С.К.Б. и улица.
В полза на ответниците е бил съставен констативен нотариален акт №
47, том втори, рег. № 3765, дело № 241 от 2008 г. за право на собственост
върху недвижим имот , с който ХР. М. М. и АС. М. Н. са признати са
собственици по наследство на по 1/ 4 идеална част за всеки от тях от
поземлен имот с идентификатор **************, с административен адрес:
Благоевград, ул. „адрес“ № 41 с площ от 470 кв.м., с предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване до 10 метра. Видно е
от писмените доказателства, че ответницата Х. М. е заплащала данък за
недвижимия имот и данък смет през 2010г. , 2011г. и 2013г.
В хода на настоящото производство, ответникът А.Н. е дарил на
ответницата ХР. М. М., своята ¼ ид.ч. от имота с нотариален акт № 174, том
четвърти, рег. № 10941, дело № 697 от 2017г.
От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява,
че УПИ - VIII, пл.№ 2415 в квартал 42 по плана от 1955г. е образуван, като в
3
него попадат - площ от имот пл.№ 2415, от имот пл.№ 2414, площ от имот
2419 и площ от имот пл.№ 2421. Посочено е , че върху УПИ - VIII, пл.№ 2415
в кв.42 е отразена жилищна сграда с размери 9.00 м. х 7.20 м. или застроена
площ от 64.80 кв.метра.Експертът посочва, че в плана от 1997 г., процесният
имот представлява УПИ – VIII, пл.№169, в квартал 42 с площ от 465 кв.метра.
От разписния лист към този план е видно, че имот пл.№ 169 - дворно място е
записано на Т.Х. Н.. В имота е отразена едноетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ от 99 кв.метра. Експертът е констатирал, че нот. акт за
суперфиция не е отразен в разписния лист към плана от 1997г.
Като свидетели са разпитани двама съседи, живеещи в имоти от две
различни страни на процесния. Свид. Петров твърди, че има наблюдения
върху имота от 1998г. , когато е започнал да живее в съседство и от тогава
знае, че в имота живее С.Т. сама, а нейните дъщери са я посещавали често.
Категоричен е, че не познава наследниците на брата на С.Т. – М. Н. и не ги е
виждал в имота. Установява, че дъщерите й П. и Д. в имота са засаждали
градина и дръвчета, а след смъртта на С.Т. и на дъщеря й Д., грижита за
същия са от дъщерята на последната – Б., Б. според него е направила барбекю
в двора. Категоричен е, че не познава Х. и А..
Съдът намира за необходимо изрично да отбележи, че не кредитира
заявеното от същия свидетел, че доколкото знае баба Т. е оставила парцела на
баба С., а апартаментите, които е имала на сина си. Не се сочи кой е
източникът на знанието за тези факти, след като свидетелят не познава баба
Т.. Заедно с това твърдението не кореспондира с други доказателства в делото
и е общо и неясно. Т.е. не се сочи, дали страните са извършили приживе
доброволна делба, всички наследници на Т. Н. ли са участвали в нея. Заедно с
това липсват твърдения от страните и доказателства Т. Н. да е имала
апартаменти, които да е оставила на наследниците на сина си М. Н..
Свид. Стоименов твърди, че живее в съседен на процесния имот вече 60
години и помни от детството си, че в последния са живели баба Т. и дъщеря й
С. със съпруга й. Свидетелства, че след смъртта на баба Т. през 1986г. в имота
е останала да живее само нейната дъщеря и децата на последната са идвали
често в имота и са се грижили за него.
Свидетелят твърди, че не е присъствал на разговори дали имотът трябва
4
да се дели или е само на С.Т., както и че той лично не е виждал след смъртта
на баба Т. да го посещават ответниците Х. и А.. Свидетелят помни, че в него
са отглеждани зайци от ответницата, но не помни през кои години.
Като свидетел е разпитан и синът на ответницата Х. М., който заявява,
че имота е посещавала най – много майка му и той и брат му като деца.
Твърди, че е израстнал в къщата в този имот, защото са го оставяли при баба
Т.. Сочи, че майка му и С.Т. са имали нормални отношения, не са имали
дрязги и караници, както и че баба С. никога не ги е отблъсквала от имота.
Заявява, че никой и никога не му е казвал на него, на брат му и на майка му,
че нямат право да ходят в имота, както и че никой не ги е гонил от него. Сочи
и че не е чул баба Т. да е дала имота само на баба С.
Свидетелят установява, че имотът винаги е имал желязна портална
врата към двора, която от около 10 години се заключва, а преди това не се е
заключвала. Твърди, че сега я заключва братовчедка му Богдана.
Въз основа на установените факти, решаващият състав приема следните
правни изводи :
По установителния иск за собстеност с правно основание чл. 124, ал.1
от ГПК :
Ищците П.К. и Б.Н. заявяват в делото, че са придобили правото на
собственост върху целия имот с идентификатор ************** по КККР на
Благоевград на основание наследяване от С.Х.Т., първата от които нейна
пряка наследница, а втората е законен наследник на починалата дъщеря на
С.Т. - Д. Т.. За да придобият имота на основание сочения придобивен способ,
те следва да докажат, че той е бил в патримониума на наследодателката им.
Поддържат, че тя го е придобила на основание давностно владение, започнало
от 1986г., през която година е починала Т. Н., и продължило до смъртта през
2013г. на С.Т..
Установи се от писмените доказателства в делото, че Т. Н. е придобила
по възмезден начин, по силата на обезщетение за заменен имот и чрез
придаваеми по регулация части от съседни имоти правото на собственост
върху парцел VIII, планоснимачен № 169, в квартал 42 по плана на град
Благоевград, който е идентичен с поземлен имот с идентификатор
5
************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
Благоевград, одобрени със заповед РД -18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК. Правните последици на горните придобивни способи са
настъпили през 1959г. и до смъртта си на 08.03.1986г. Т. Н. не се е
разпореждала с правото на собственост върху имота. Поради това след
смъртта й 1/2 ид.ч. е придобит по наследство от дъщеря й С.Х.Т., а другата ½
ид.ч. е придобита от ответниците, които са наследници на починалия й син М.
Н..
Не е спорно в делото, а и от свидетелските показания се установява, че
след смъртта на общата наследодателка в имота са останали да живеят С.Т. и
съпругът й, като са живели в него и построената от тях къща до смъртта си.
Тези факти сочат на реализирана фактическа, както върху нейната
наследствена част, така и върху наследствената част на ответниците. По
отношение на наследената от С.Т. ½ ид.ч. тя е своила имота, т.е. реализирала
е владение, тъй като е знаела, че тази час е нейна собствена. По отношение
обаче на ½ ид.ч. придобита по наследство от ответниците, С.Т. е упражнявала
фактическа власт върху чужда идеална част. В ТР №1 от 06.08.2012г. на ВКС
по тълк.д. №1/2012г. на ОСГК е прието, че в хипотеза на наследяването като
общо правоприемство, владението е част от имуществото на наследодателя и
с преимането на наследството то продължава от наследниците по право,
независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Прието е в
същото решение, че след като основанието на което съсобственикът, в случая
С.Т. е придобила фактическа власт върху вещта, а именно наследство, то
признава такава и на останалите съсобственици Х. и А.. Това основание прави
упражняващия фактическата власт държател на частите на другите
съсобственици и така се счита за оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Ето
защо, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни действия държанието им във владение. Изложеното
предполага този съсобственик в спор за собствеността на целия имот да
докаже, че е престанал да държи тези ид. части за другите съсобственици, а е
започнал да ги държи за себе си, т.е. да ги свои, както и че промяната в
намерението му да свои е доведено до знанието на другите съсобственици.
В казуса се установи, че С.Т. е живяла в процесния имот съвместно със
6
своята майка, тъй като в него със съпруга й са построили къща, на основание
отстъпено им право на строеж от Т. Н.. Житейски логично е тя да продължи
да осъществява фактическа власт върху имота и след смъртта на майка си, но
липсват твърдения и доказателства С.Т. да е извършила действия -
фактически или правни, с които да е демонстрирала на другите
съсобственици по силата на наследяването, че има намерение да владее и
техните идеални части за себе си.
Единственият доказан обективен факт за намерението да превърне
държането във владение, което е демонстрирала С.Т., това е снабдяването й с
констативен нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност. Този нот. акт е външна изява на намерението й да свои ид. части на
Х.М. и А.Н.. Той е бил съставен на 12.11.1998г. и според настоящия състав
поставя началото на давностно владение по отношение на ½ ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор ************** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на Благоевград. За се придобие обаче правото на
собственост по този начин, следва да изтече 10 годишния срок по чл. 79 от
ЗС. През този период владението следва да е явно, спокойно и непрекъснато.
В случая този срок не е бил реализиран, тъй като преди изтичането му, а
именно на 23.09.2008г. сънаследниците – ответници в делото, са се снабдили
с констативн нот. акт за собственост за своите по ¼ ид.ч. от процесния имот
на придобивно основание наследство. По този начин те са нарушили
спокойното владение на С.Т. и са заявили собствените си права на
собственост. С фактическата демонстрация на намерението си да защитят
правото си на собственост те са прекъснали давността, която е текла в полза
на наследодателката на ищците. След прекъсването на давността, която е
период от време, започва да тече нова давност от 10 години, но такава не
изтекла към датата на смъртта на С.Т. – 17.03.2013г., поради което и ищците
не са наследици право на собстевност върху целия процесен имот, а само
върху ½ ид.ч. от него. Поради това въз основа на поддържаното придобивно
основание наследство не са придибили обема от права, който претендират.
Въззивният състав намира, че ищците не са придобили право на
собственост върху целия поземлен имот с идентификатор ************** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград и на второто
заявено основание давностно владение, започнало от смъртта на общата им
7
наследодателка през 2013г., присъединено към реализираното от нея такова
преди смъртта й. Поради вече обсъденото по – горе прекъсване на давността
и поставеното начало на нова давност от 23.09.2008г., е безспорно, че към
датата на предявяване на настоящия установителен иск – 10.06.2016г. не е
изтекъл нов 10 годишен срок по чл. 79, ал.1 от ЗС. Ето защо и на това
основание претенцията за собственост над ½ ид.ч. от поземления имот е
неоснователна.
Следствие от отхвърлянето на исковата претенция по установителния
иск за собственост на основание давностно владение е отмяната на
констативен нотариален акт № 76, том I, рег.№ 687, дело № 76 от 12.11.1998г.
на Нотариус Кирил Димов - рег.№ 202 в НК, с район на действие - Районен
съд - Благоевград, с който - С.Х.Т. е призната за собственик на основание
давностно владение на парцел VIII, планоснимачен № 169, в квартал 42 по
плана на град Благоевград, който имот е идентичен с процесния поземлен
имот с идентификатор **************, град Благоевград, община
Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД -18-32/10.05.2006 година на Изпълнителния директор на АК ,
последно изменение със заповед : няма издадена заповед за изменение на
КККР, адрес на поземления имот : град Благоевград, п.н. 2700, улица „адрес"
№41, с площ :470,00 кв.м., трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване , номер по
преходен план : 169, кв.42, парцел: 8, при съседи:*****************.
Наследодателя на ищците С.Т. не притежава признатите й с този нотариалния
акт права на основанието посочено в него и съгласно мотивите на
Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на
ВКС, издаденият констативен н.а. следва да се отмени от съда на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК, като отмяната е последица от постановяването на
съдебното решение, с което се признават правата на третите лица.
По насрещния иск с правно основание чл. 108 от ЗС :
Той предявен за ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
Благоевград, която ищците по него твърдят, че притежават по наследство и
която фактически се ползва от П.К. и Б.Н..
8
За да бъде уважен ревандикационният иск, следва да са налице
кумулативно следните предпоставки - ищецът да е собственик на вещта –
предмет на иска, вещта да се намира във владение или държане на ответника
и последният да упражнява фактическа власт върху нея без правно основание
за това. Изцяло в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е титуляр на правото на собственост върху процесната
ид.ч. от недвижимия имот на основание сочения от него придобивен способ,
както и да докаже останалите две предпоставки. Безспорно е установено в
практиката, че този иск е допустим както по отношение на цяла вещ(имот),
така и по отношение на идеална част от вещта или имота. Както беше
обсъдено във фактическата обстановка, ищците по насрещния иск доказаха,
че са придобили правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния УПИ на
основание наследяване от Т. Н. по заместване на починалия преди нея техен
баща, който е син на същата. Тъй като Т. Н. не е имала съпруг и е имала две
деца, последните, респ. техните наследници са придобили по наследство за
всяко коляно по ½ ид.ч. От своя страна правото на наследство за двамата
ищци е по равно, тъй като са брат и сестра и деца на М. Н.. Поради това са
придобили по ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ************** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград. Изложеното
прави доказана първата предпоставка за уважаване на иска за предаване на
владението на ид.ч. от недвижимия имот.
Втората е фактическата власт, върху ид.ч. предмет на иска, да се
осъществява от ответниците по него. Не е спорно в делото, а и от
свидетелските показания се установи, че към момента на предявяване на иска
фактическа власт върху целия имот се упражнява от П.К. и Б.Н.. Поради това
следва да се приеме за установена и втората предпоставка за основателност на
ревандикационния иск.
Ищците по насрещния иск доказаха, че ответниците по него
осъществяват фактическа власт върху собствените на първите ид. части от
спорния поземлен имот без основание, тъй като не са техни собственици.
Заедно с това липсва друго вещно или облигационно право, което да
обосновава наложената от П.К. и Б.Н. фактическа власт върху ½ ид.ч. от
имота, притежавана по наследство от Х.М. и А.Н.. Това налага извод за
даденост и на третата кумулативно необходима предпоставка за уважаване на
9
иска.
В хода на делото е извършено прехвърляне на притежаваните от
първият ответник АС. М. Н. 1/4 идеална част от недвижимия имот, с
нотариален акт № 174, том IV, рег. № 10941, дело № 697 от 2017г. С него е
изповядана сделка за дарение, като първия ответник АС. М. Н. е дарил на
втория ответник - неговата сестра ХР. М. М., 1/4 идеална част от процесния
имот. Съгласно разпоредбата на чл.226 от ГПК, ако в течение на
производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото
следва своя ход между първоначалните страни, като постановеното решение
във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя.
По изложените мотиви първоинстанционният съдебен акт следва да
бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода от въззивната проверка основателно е искането за
разноски за настоящата инстанция само на въззиваемите. Същите обаче не са
представили доказателства, че са направили такива, поради което не следва
да им се присъждат.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №909475/07.12.2020г. по гр.д. №1173/2016г. по
описа на БлРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 - месечен срок
от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10