№ 16
гр. Габрово, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20244200500593 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С постановеното решение №691 от 21.11.2024г. по гр.д.№4019/2023г. на ВКС е
отменено решението на ОС-Габрово по в.гр.д.№187/2023г. и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Въззивното производство пред ОС-Габрово е образувано по подадена от ответника
Н. Х. Д. чрез пълномощника адв.Д. въззивна жалба срещу решение №56/07.04.2023г. по
гр.д.№661/2022г. на РС-Севлиево.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост, както и за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърди се ,че заповедният съд се е произнесъл по
нередовно заявление по чл.417 ГПК относно разминаването в датата на нотариалното
удостоверяване на подписа на документа и датата на издаване, без да бъдат отстранени
нередовностите. Сочи се като порок, водещ до процесуална недопустимост , наличието на
различие за датата на издаване на записа на заповед, посочения падеж ,както са посочени в
обстоятелствената част на исковата молба, очертаващи предмета на спора , като не е била
предоставена процесуална възможност за отстраняване нередовностите на исковата молба и
конкретизиране на тези релевантни за делото факти, касаещи реквизитите на процесния
запис на заповед. Изразява се несъгласие с даденото от съда тълкуване . Наведени са
възражения относно доклада по делото . Позова се на погасителна давност за вземането по
1
процесиня запис на заповед, изведено о т.4 на ТР по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Оспорва се приетото от съда, че се касае за общо оспорване на съществуването на казуално
правоотношение и че ищецът не е длъжен да сочи основанието на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално
правоотношение. Поддържа се ,че следва да се изследва каузалното правоотношение между
издателя и приносителя на записа на заповед, като ищецът по установителния иск носи
тежестта да докаже валидно възникване и съществуване на заявеното в заповедното
производство парично вземане.
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и отхвърлен предявеният иск
по чл.422,ал.1 ГПК, ведно със законните последици.
От насрещната страна е депозиран писмен отговор чрез пълномощника адв.К., в
който са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Производството по гр.д.№661/2022г. на РС-Севлиево е образувано по предявен
установителен иск по чл.422,ал.1 ГПК от Н. С. Н. срещу Н. Х. Д., като
първоинстанционният съд е уважил изцяло исковата претенция и с постановеното решение
№56/07.04.2023г. е признал за установено ,че в полза на ищеца съществува парично вземане
в размер на 12 200,00 лева, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на
06.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, към длъжника Н. Х. Д., за което вземане е издадена
заповед № 229/08.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 399/2022 г. на РС – Севлиево.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо .
Неоснователни са наведените във въззивната жалба твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до недопустимост на обжалваното решение.
Дали записът на заповед съдържа изискуемите по ТЗ реквизити и е редовен от
външна страна, е въпрос по същество на спора .
Неоснователни са твърденията, че исковата молба е нередовна. Обстоятелствената
част и петитума на исковата молба съответстват на въведените изисквания в чл.127,ал.1
ГПК. Не съществува неяснота относно предмета на спора по предявени иск по чл.422 ГПК ,
видно и от направените оспорвания от ответника в писмения отговор на исковата молба.
Няма допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство
относно доклада по дело , което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя.
В хипотезата, в която се сочи обезпечителна функция на записа на заповед, спрямо
каузално правоотношение, не се променя предмета на спора, основан на менителничния
ефект, поради което обжалваното решението не е недопустимо.
Предмет на предявения иск по чл.422,ал.1 ГПК е установяване на вземането на
2
ищеца / заявител в заповедното производство/, основано на записа на заповед, представен в
заповедното производство по ч.гр.д.№399/2022г. по описа на РС-Севлиево.
Процесният запис на заповед съдържа императивно установените в чл.535 ТЗ
реквизити и е редовен от външна страна. В него са посочени дата на издаване – 06.07.2019г.,
мястото на издаване – гр.Севлиево, издателя – Н. Х. Д. , поемането на безусловно и
неотменимо задължение срещу представянето на този запис на заповед, при предявяване в
срок до 31.07.2019г., издателят да заплати сумата от 12 200лв., платима в гр.Севлиево.
Разминаването между посочената в записа на заповед година на издаване /2019 г./ и
отразената в нотариалната заверка на подписа на издателя /2018 г./, не е равнозначно на
липсата на дата на издаване . Това обстоятелство касае достоверността на посочената в
записа на заповед дата на издаване , за което по правилото на чл.е181 ГПК, в случая
достоверната дата е удостоверената от нотариуса – 06.07.2018г. , установено от данните от
изисканата и представена от нотариус Д. извадка от общ регистър, от която е видно, че
датата на вписване в регистъра на записа на заповед е 06.07.2018г . С оглед на това
достоверната дата на издаване на процесния запис на заповед е датата , на която е
удостоверено ,че този документ е представен пред нотариус – 06.07.2018г. Това
обстоятелство не води до нередовност на записа на заповед, тъй като е изпълнено
изискването на чл.535 ТЗ да съдържа дата на издаване.
Посоченият падеж в записа на заповед не е неясен и двусмислен. Обективираното
волеизявление е, че падежът на записа на заповед е на предявяване в срок до 31.07.2019г.
Редовността на записа на заповед ,както и дължимостта на вземането по
менителничния ефект, не са обусловени от това дали е бил предявен в посочения от издателя
срок. В установената съдебна практика се приема, че съгласно чл.514, ал.1, т.1 ТЗ
приносителят на менителница губи правата си джирантите, издателя и другите задължени
лица, с изключение на платеца, ако пропусне срока за предявяване на менителница на
предявяване. Издателят по записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът по
менителницата – чл.538, ал.1 ТЗ. Разпоредбите за менителницата се прилагат за записа на
заповед съответно, доколкото са съвместими с естеството му – чл.537 ТЗ, поради което при
пропускане на срока за предявяването му по чл.487, ал.1 ТЗ, по силата на чл.514, ал.1 ТЗ
поемателят не губи правата си спрямо издателя на записа на заповед. Непредявяването на
записа на заповед в срока за предявяване не рефлектира върху възможността за
принудително събиране на вземането от поемателя, ако не е изтекъл срокът по чл.531, ал.1
ТЗ. Тригодишният срок на погасителната давност по чл.531, ал.1 ТЗ тече от изтичане на
срока за предявяване по чл.487, ал.1 ТЗ / решение № 1/01.03.10г. по т.д.№ 520/09г. на ВКС, ІІ
т.о. , решение № 162/02.11.12г. по т.д.№ 1126/12г. на ВКС, ІІ т.о. и др./.
Направеното едва във въззивната жалба възражение от ответника за погасяване на
вземането поради изтекла давност , е преклудирано като несвоевременно заявено. Дори и да
се разгледа по същество, се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ
исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичането на тригодишна давност
3
от падежа. Падежът на процесния запис на заповед е посочен на предявяване, като съгласно
чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ издателят е определил по - дълъг от едногодишния срок за предявяване
по изр.1 на тази разпоредба – до 31.07.2019 год. Тълкуването на нормата на чл.531, ал.1 ТЗ
във връзка с посочения от издателя срок по чл.487, ал.1 ТЗ обуславя извода, че началото на
срока на погасителната давност тече от изтичане на срока за предявяване и тригодишният
срок не е изтекъл към 07.04.2022г / която се счита за дата на предявяване на иска по чл.422
ГПК/.
Съгласно установената съдебна практика съдът следва да изследва съществуването на
каузално правоотношение когато между страните съществува спор относно конкретно
каузално правоотношение и всяка сочи различно каузално правоотношение, неговия вид и
връзката му с менителничния ефект, като в случая тези предпоставки не са налице при
направеното общо оспорване на вземането от ответника с изложените доводи във
възражението по чл.414 ГПК и в отговора на исковата молба. В случая ищецът носи
доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед от
менителничния ефект на който претендира, че произтича вземането му , като посочването
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение не води
до промяна предмета на спора по предявения иск по чл.422,ал.1 ГПК – съществуване на
вземането, основано на процесния запис на заповед .
По изложените съображения вземането, основано на менителничния ефект, за което е
издадена заповедта за изпълнение № 229/08.04.2022 г. по ч. гр. д. № 399/2022 г. на РС –
Севлиево, съществува .Това обосновава и основателността на предявения по реда на чл.422
ГПК иск, който следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на
вземането по процесния запис на заповед в размер на 12200 лв., ведно със законната лихва
от 07.04.2022г., до който извод е достигнал и първоинстанционният съд, като обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски за производството
пред ВКС от 274 лв. заплатена държавна такса. За въззивното производство не са
представени доказателства за направени разноски.
На основание изложеното ,въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №56 от 07.04.2023г. по гр.д.№661/2022г. на РС-
Севлиево.
ОСЪЖДА Н. Х. Д. , ЕГН**********, от гр.** да заплати на Н. С. Н. ,
ЕГН**********, от ** , сумата от 274лв. разноски за касационното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5