№ 1391
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502849 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 14.06.2021г по гр.д. № 9587/2020г СГС, ГО, І-14 състав е отхвърлил
предявения иск против Гаранционен фонд и е уважил частично предявеният под
евентуалност иск против ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп АД, като е осъдил
застрахователя да заплати на И. Б. К. сумата от 20 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.10.2018г от водач , застрахован по
договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск
за сумата над 20 000лв до 30 000лв. Съдът е приел, че не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е влязло в сила в отхвърлителната си част , като необжалвано.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗАД Булстрад Виена
иншурънс груп АД в осъдителната част , с твърдение за неправилност. Въззивникът
поддържа, че СГС неправилно е възприел установените факти. Оспорва
установяването по делото , че е застраховал ГО на водача на неустановения тролейбус
1
по линия №7. Поддържа, че по делото се установява, че е налице неидентифицирано
превозно средство, причинило ПТП и това оборва противоправното виновно поведение
на застрахования при ответника водач на МПС. Поддържа, че съдът неправилно е
приложил материалния закон и решението е необосновано. Поддържа, че неправилно е
приложен чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с
установените , претърпени от ищцата , вреди , както и че неправилно СГС е приел, че
не е налице съпричиняване на увреждането от страна на ищцата- нарушение на
разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД. Моли въззивната инстанция да отмени решението
на СГС в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявените
искове против дружеството – застраховател . Претендира направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна – ищец пред СГС И.К. не депозира писмен отговор на
въззивната жалба.
Гаранционен фонд депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна.
В о.с.з. въззивникът се представлява от юрк. З., който поддържа жалбата, моли по
съображения в нея първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира
разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата И.К. се представлява от адв. Л., който оспорва жалбата и моли
решението на СГС да бъде потвърдено в обжалваната част. Прави искане, ако съдът
намери, че ПТП е причинено от неидентифицирано МПС да бъде уважен предявения
иск против предпочитания ответник.
Гаранционен фонд се представлява от юрк. Я., който оспорва въззивната жалба,
моли същата да бъде оставена без уважение.Претендира разноските , направени по
делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
2
допустимо. Решението е правилно , като при неговата въззивна проверка настоящият
съдебен състав не констатира да страда от пороците, посочени във въззивната жалба
или да е постановено в нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице при ПТП
като пред първата инстанция претенцията е била насочена против Гаранционен фонд,
евентуално против ЗАД Булстрад виена иншурънс груп.
При предявен иск от увреденото лице при ПТП следва да се установи по делото,
че е претърпяло вреди в причинна връзка с виновно противоправно поведение на водач
на МПС, вследствие на ПТП. Пасивната материалноправна легитимация зависи от това
дали се установява увреждането да е причинено от неустановен водач или МПС или от
водач, чиято гражданска отговорност не е застрахована – в такъв случай отговаря
Гаранционен фонд или увреждането е причинено от водач, чиято гражданска
отговорност е надлежно застрахована по валиден застрахователен договор за
съответния период, в който случай отговаря застрахователят, застраховал ГО на
водача, причинил увреждането.
По делото се установява от представения констативен протокол от 02.10.2018г
на СДВР, Отдел ПП и от изслушаната САТЕ, че в гр. София, по бул. Сливница е
реализирано ПТП, в района на спирка на пл.Сточна гара. Според вещото лице
бул.Сливница се състои от две платна разделени с речно корито и е предназначен за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по три пътни ленти
плюс една вдясно за движение на автобуси на МГТ. Според вещото лице неустановен
тролейбус се е движил по бул.Сливница върху дясна пътна лента с посока от бул.
Г.С.Раковски към бул.Васил Левски. Според вещото лице приближавайки към
спирката водачът задейства спирачната система на тролейбуса с авариен режим. В
момента на аварийното спиране се е реализирало спирачно закъснение, което от своя
страна е довело до възникване на инерционна сила, която е въздействала на телата на
пътниците в тролейбуса. Посочената инерционна сила е предизвиката падането на
ищцата. Инцидента е настъпил в резултат на отрицателно ускорение на тролейбуса.
Според вещото лице причина за произшествието са субективните действия на
водачът на тролейбуса със системите за управление на тролейбуса, който е задействал
спирачната система на управлявания автобус с авариен режим на спиране, което е
довело до възникване на инерционната сила , причинила падане на пострадалата.
В о.с.з. на 29.03.2021г е изслушан свид. Н. Б., очевидец на инцидента , който
установява, че е пътувал с ищцата в тролейбус №7 , който се е движил по бул.
Сливница. Установява, че на спирката, на която тролейбусът е трябвало да спре, е
имало спрял автобус. Тролейбусът рязко предприел маневра наляво точно зад
автобуса, в резултат на което доста хора са изпопадали. Според свидетеля ищцата
3
стояла права до вратата и при предприетата маневра от водача на тролейбуса един
мъж паднал върху нея. Според свидетелят тролеят минал пред автобуса , спрял,
ищцата слязла и се оплакала от болка в ръката.
Съдът приема свидетелските показания за обективни и безпристрастни.
Свидетелят установява факти, които е възприел лично и които се подкрепят от
останалите доказателства по делото, свързани с механизма на ПТП. Свидетелските
показания могат да бъдат кредитирани по делото.
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на тролейбус №7 е
виновен за настъпилия инцидент на 02.10.2018г , при което е увредил ищцата. Същият
при неспазване на правилата за движение по пътищата причинява ПТП, при което
ищцата претърпява телесни увреждания. Този извод съдът приема при съвкупното
тълкуване на събраните констативен протокол , САТЕ и свидетелски показания,
съобразно които безпротиворечиво се установява, че водачът на тролейбус по линия
№7 е предприел рязка маневра, която не е била за предотвратяване на ПТП.
Поведението на водача на тролейбуса е противоправно , тъй като е в нарушение на
разпоредбите на чл.24 и чл.132,т.2 от ЗДвП. С оглед нарушаването на правилата за
движение по пътищата съдебният състав приема, че водачът на тролейбус по линия
№7 е действал виновно при форма на вина небрежност, тъй като той съзнателно е
нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели настъпилия вредоносен
резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Ето защо, съдът приема, че
водачът на тролейбуса е действал виновно и противоправно , тъй като е нарушил
законови разпоредби и е причинил неоправдани от законова гледна точка увреждания
на ищцата. Поради изложеното следва да се приеме,че е налице състава на чл.45 от
ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение на увреденото
лице , съответно и на отговорността на неговия застраховател, за заплащане на
увреденото лице на обезщетение за причинените му вреди на деликтно основание.
От представените по делото писма изходящи от Столичен електротранспорт ЕАД
до ищцата и до ГФ /л.33 и л. 47 от делото на СГС/ се установява, че за дата 02.10.2018г
всички тролейбуси, собственост на Столичен електротранспорт ЕАД имат сключена
индивидуална задължителна застраховка ГО на автомобилистите със ЗАД Булстрад
виена иншурънс груп.
По делото няма спор, че тролейбусът по линия №7 , в който като пътник е
пострадала ищцата е собственост на Столичен електротранспорт ЕАД.
Като съобрази гореизложеното съдебният състав приема, че по делото се
установява, че увреждането на ищцата при падане в тролейбус на 02.10.2018г е
причинено от деликтно поведение на водач, чиято ГОА е била застрахована към този
момент при ответника- застраховател.
Неоснователни са оплакванията на въззивника във въззивната жалба за това,че по
4
делото не се установява да е застраховал отговорността на виновния водач, както и че
ПТП е настъпило поради неустановено МПС, което е напуснало местопроизшествието.
От представените по делото писма, изходящи от Столичен електротранспорт
ЕАД, неоспорени по делото, се установява,че ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп е
застраховател на ГО за водачите на всички тролейбуси, собственост на дружеството,
поради което следва, че е застраховател на ГО на водача и на този тролейбус , при
пътуването, в който ищцата е претърпяла увреждане при ПТП. Този извод се подкрепя
и от обстоятелството , че в отговора на ИМ ответникът- застраховател по същество не
оспорва да е застраховал гражданската отговорност на водача на процесния
тролейбус.
Неоснователно е оплакването , че друго МПС е предизвикало процесния
инцидент- неустановено и напуснало произшествието. По делото има данни, че
автобус е бил спрял на спирката на тролейбус №7, поради което водачът на тролейбуса
е предприел резки маневри. Управлението на тролейбуса от неговия водач е причината
за падането на ищцата и нараняването . Същият е можел да предприеме маневри,
съобразени с обстоятелството, че вози пътници, готвещи се да слязат на предстоящата
спирка. Не спрелият автобус е накарал водачът на тролейбуса да маневрира рязко и
опасно за возещите се пътници. Единствено начина на опериране с уредите за
управление на тролейбуса от неговия водач са причината за рязката маневра и падането
на тъпниците в тролейбуса. Ето защо, по никакъв начин не се установява друго МПС
да е в причинна връзка с увреждането на ищцата, претъпряно след падане в салона на
тролейбус №7.
От изложеното съдебният състав приема извод, че е безпротиворечиво установено
по делото , че ищцата е пострадала като пътник в тролейбус №7, чийто водач е
действал деликтно- предприел е рязка маневра, опасна за пътниците в превозното
средство. Водачът на тролейбуса носи отговорност за вредите които е причинил на
ищцата , съответно неговия застраховател носи отговорност по силата на сключения
договор за задължителна застраховка ГОА за обезщетяване на причинените от този
водач на тролейбус вреди. Пасивно материалноправно легитимиран да отговора за
увреждането на ищцата се явява застрахователят- ответник по делото.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на
71години.
От изслушаната по делото СМЕ, изготвена от д-р К.-ортопед-травматолог,
неоспорена от страните се установява, че вследствие процесното ПТП ищцата е
претърпяла фрактура на една от костите на предмишницата, а именно лакътната кост,
5
в крайната ѝ част, която се пада към гривнената става на китката. Фрактурата е
закрита и разместена. Според вещото лице се е наложило да бъде намествана ръчно и
да бъде поставена гипсовашина. Според вещото лице ищцата е имала затруднения в
движението на крайника за около 3 месеца. По медицински показания шината е
следвало да бъде носена 30-35 дни. Според вещото лице болките и страданията, които
ищцата е търпяла са били интензивни до поставяне на гипсовата шина с постепенно
затихване към края на 3 месец. Според вещото лице за около месец ищцата е имала
затруднения в битовия живот. Според вещото лице за възстановяване при счупване
като процесното са необходими около 2 месеца, при ицщата с оглед възрастовата
група до 3 месеца, а при непровеждане на рехабилитация този срок може да се удължи
на 4-5 месеца.
В о.с.з. на 29.03.2021г вещото лице заявява,че е възможно увреждане като на
ищцата да бъде получено и при друг механизъм.
В същото съдебно заседание е изслушан свид. Р. К. – внук на ищцата, който
установява,че ищцата първоначално не е можела да извършва ежедневната си дейност,
имала е нужда от помощ, а после- за период от около 4-5 мсеца се оплаквала от
остатъчни болки в ръката.
Неоснователно е въззивното оплакване на застрахователя, съдържащо се в
неговата жалба,че по делото не е кредитирано заключението на вещото лице,че травма
като на ищцата може да се получи и при друг механизъм. Механизмът за получаване на
травмата е установен от свидетел очевидец- свид. Б. и се подкрепя от всички
доказателства по делото. По делото няма нито едно доказателство за това, че ищцата е
счупила ръката си при друг инцидент , а не описаното в исковата молба ПТП,
реализирано на 02.10.2018г.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на доказаните като обективни
факти претърпени травми – едно счупване на кост на лява предмишница,
първоначалните интензивни болки на ищцата, първоначалната й нужда от помощ в
ежедневнието, продължителността на периода за възстановяване- около 3 месеца,
проявяващите се и след този период болки в ръката съдът приема , че по справедливост
паричното обезщетение на ищцата за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 20 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
съдебният състав съобразява още момента на настъпването на увреждането , както и
конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях
определя дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната, доколкото
обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
По отношение на възражението за съпричиняване
В отговора на ИМ ответникът- застраховател прави възражение за съпричиняване
6
на увреждането от страна на ищцата, което поддържа във въззивната си жалба.
Според застрахователя ищцата е пътувала права и не се е държала за
предвидените за целта места в тролейбуса.
От разпита на свид. Б. се установява,че ищцата е стояла права , до вратата, тъй
като тролейбусът е приближавал спирка и тя се е готвела да слезе. В този момент върху
нея пада друг пътник.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото не се установява ищцата да е имала поведение, което да е
противоправно и да е в причинна връзка с увреждането при ПТП. Същата
действително е била права, но защото се е имала желание да слезе на близката спирка
от превозното средство. Още повече, ищцата не е очаквала водачът на тролейбуса да
маневрира рязко преди спирката и върху нея да падне човек. Ето защо, според
настоящият съдебен състав, действията на ищцата не са противоправни и причина за
увреждането ѝ. Възражението за съпричиняване , поддържано от застрахователя следва
да бъде оставено без уважение, като недоказано.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има насрещната на въззивника
въззиваемата страна. И.К. не претендира и не доказва разноски
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263904 от 14.06. 2021г по гр.д. № 9587/2020г по
описа на Софийски градски съд, ІГО, 14-ти състав , в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8