Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр.Плевен, 15.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №855 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).
Образувано е по жалба от „К.К.В - ТРАНСПОРТ ТРАНС" ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул. Васил Априлов
№49, ет.2, представлявано от К.Л.Г. с
ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника му адвокат Д.Д. от ПлАК с надлежно пълномощно, против Заповед за
прилагане на ПАМ №21-1075-000354/30.09.2021 год., издадена от Началник група в
сектор ПП при ОД на МВР-Разград, с която
спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП – прекратяване на
регистрацията на МПС с рег.№ ****** и
ППС с рег.№ ****** за срок от шест месеца.
В жалбата се сочи, че приложената принудителна
административна мярка е незаконосъобразна. За да бъде приложена , административният
орган е приел, че състав от ППС, влекач, марка МАН ТГХ, рег.№ ******,
собственост на „К.К.В. - ТРАНСПОРТ ТРАНС" ЕООД, с прикачено полуремарке
КРОНЕ СД, с рег.№ ******, собственост на „К.К.В. - ТРАНСПОРТ ТРАНС" ЕООД е
управлявано от водача М.В.Ц., за когото след извършена справка в РСОД е
установено, че управлява МПС, след като е бил лишен от това право по
административен ред. Сочи, че дружеството „К.К.В. -
ТРАНСПОРТ ТРАНС" ЕООД, макар да е собственик на влeкача и полуремаркето, управлявани от Ц., не е могло да
предостави управлението им, след като е знаело или е могло да предполага, че
водачът е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. Твърди,
че „К.К.В. - ТРАНСПОРТ ТРАНС" ЕООД е собственик на транспорти средства -
товарни автомобили и ремаркета и полуремаркета за тях, които отдава възмездно
на търговци, които извършват транспортна дейност за превоз на товари в страната
и чужбина. Товарният автомобил, марка МАН ТГХ, рег.№ ****** и прикаченото
полуремарке КРОНЕ СД, с рег.№ *******, собственост на К.К.В. - ТРАНСПОРТ ТРАНС
ЕООД, управлявани на 29.09.2021 год. от М.В.Ц., са предоставени за ползване с
договор за наем на „ТЕПИХ ТРАНС" ООД, което дружество в случая се явява и
работодател на Ц.. Сочи още, че в този случай дружеството не е в състояние да
контролира водачите на предоставените от жалбоподателя ППС на дружества , тъй
като не извършва пряко транспортна дейност, нито е в състояние да извършва
ежедневни проверки в надлежните органи за пътен контрол, дали на служители на дружествата наематели са наложени
забрани да управляват МПС.Счита, че отговорността на собственика на превозното
средство по чл.171 т.2А,б.А от ЗДвП за чужди виновни действия произтича от
осигуряването на безопасността на движението, до толкова до колкото собственикът
на превозното средство е знаел или предполагал, че го предоставя за ползване на
лице, което е лишено от право да управлява МПС по административен ред. Счита
още, че заповедта е необоснована и
издадена в нарушение на административно- процесуалните правила , тъй като
ограничава и правото на дружеството да се защити. В заповедта е посочено, че М.В.Ц.
е управлявал МПС след лишаване от това право по административен ред, като това
обстоятелство е било установено чрез извършена справка в РСОД. В заповедта не
са посочени причините за лишаването по административен ред на Ц., не е посочено
въз основа на какъв административен акт и на какво основание се е случило това.
В заключение моли съда да отмени оспорената заповед, претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв.Д. с пълномощно на л.5 от делото, който поддържа
жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспорената
заповед.
В съдебно заседание ответникът –Началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Разград не се явява и не се представлява и
не взема становище по съществото на спора.
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 25.10.2021
год., видно от отбелязването върху приложената на л.6-гръб от делото разписка, а жалбата против същата е
подадена на 3.11.2021 год., поради което
жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на
оспорената заповед, с която по неблагоприятен начин се засягат нейните интереси
и в този смисъл- имаща право и интерес от оспорване, пред надлежния съд .
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със Заповед за прилагане на ПАМ
№21-1075-000354/30.09.2021 год., издадена от Началник група в сектор ПП при ОД
на МВР-Разград, спрямо жалбоподателя „К.К.В - ТРАНСПОРТ ТРАНС" ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул. Васил Априлов
№49, ет.2, представлявано от К.Л.Г., е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП –
прекратяване на регистрацията на МПС с
рег.№ ****** и ППС с рег.№ ****** за срок от шест месеца. За да приложи
мярката, административният орган е взел
предвид, че на 29.09.2021 год. в 16,07 часа в северна индустриална
зона на главен портал на АДМ Разград (Амилум) с посока на движение път II-49, състав от ППС- влекач МАН ТГХ, рег.№ ****** и
прикаченото полуремарке КРОНЕ СД, с рег.№ ****** е управляван от М.В.Ц. с ЕГН **********,
като след извършена справка в РСОД е установено, че водачът Ц. управлява МПС,
след като е лишен от това право по административен ред. Самият акт за нарушение
с фабр.№504302/29.09.2021 год., №1251/30.09.2021 год. е приложен на л.25 от
делото и с него е ангажирана отговорността на М.В.Ц. затова, че на 29.09.2021 год. в 16,07 часа в северна
индустриална зона на главен портал на АДМ Разград (Амилум) с посока на
движение път II-49, управлява състав от ППС-
влекач МАН ТГХ, рег.№ ****** и прикаченото полуремарке КРОНЕ СД, с рег.№ ******,
собственост на К.К.В - ТРАНСПОРТ
ТРАНС" ЕООД с ЕИК 2023677, като след извършена справка в РСОД е
установено, че Ц. управлява МПС, след като е лишен от това право по
административен ред, с което е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП. С акта за
нарушение са иззети СРМПС №*********,
СРМПС част втора №Р010975859, 1 бр.рег.табела с № ******, бр.рег.табели с №
******.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съгласно
този текст, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Издателят на оспорената заповед Н.П.С., видно от приложеното на л.92 от
делото Удостоверение №330000-33349/10.11.2021 год., считано от 12.03.2019
год. е назначен на длъжност Началник на
група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР Разград със специфично наименование на длъжността
„старши инспектор“, която заема към
датата на издаване на оспорената заповед-30.09.2021 год. Издателят на заповедта
е оправомощен със Заповед №330з-2544/18.09.2018
год. Последната е приложена на л.34-35 от настоящото дело, издадена е от
Директора на ОД на МВР-Разград и с нея са възложени правомощия за издаване на
заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.2а от ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на
Началник на група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Разград, за цялата територия, обслужвана
от ОД на МВР-Разград, какъвто е издателят на процесния административен акт. От
своя страна и видно от мотивите на оправомощителната заповед № 330з-2544/18.09.2018
год., тя е издадена на основание Заповед № 8121з-1524/9.12.2016. на министъра
на вътрешните работи, приложена на л. 63
от делото. С тази последно цитирана заповед министърът на вътрешните работи е определил
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за
контрол по смисъла на чл. 165, ал.
1 ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена и в предвидената от
закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от
Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания
за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало
основание за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС от лице, което е
лишено от право да управлява МПС по административен ред, на описаните в ЗППАМ място и време. В
оспорената заповед са описани както датата и часа на констатираното управление
на МПС, така и мястото, на което физическото лице Ц. е управлявал МПС. Описани
са обстоятелствата във връзка с управлението на МПС по начин, даващ възможност
да се установи наличието на основание за
прилагане на мярката. За целите на прилагане на ПАМ, е достатъчно да се посочат
фактите, основанието, от което произтича правомощието на органа да упражни
предвиденото в закона свое правомощие, а именно-управление на МПС от лице,
което е : неправоспособен водач; не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство; след като е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен ред; след като е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по административен ред ; свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4;
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. Не се съдържа изискване в закона да
се посочи конкретния акт, въз основа на който е настъпило някое от изброените
горе основания. Независимо от това обаче, правото на защита на адресата на ПАМ
не е нарушено, предвид че по искане на пълномощника на
дружеството-жалбоподател, в хода на съдебното производство са изискани и
събрани писмени доказателства, от които се установява основанието за
неправоспособността на водача Ц.. Представени са следните писмени
доказателства: АУАН №401353/28.03.2021 год., съставен от мл.автоконтрольор от
състава на ОД на МВР-Сливен, с който Ц. е привлечен към
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДП
затова, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Със съставения АУАН и видно от
вписаните в него обстоятелства, на водача Ц.
са били иззети СУМПС №********* и к.т. **********. На същата дата,
когато е бил съставен и горният АУАН, срещу Ц.
е издадена и Заповед за прилагане на ПАМ №21-0804-000226/28.03.2021 год.
от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Сливен, приложена на основание чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДП поради отказа на водача да бъзе изпробван за наличието на алкохол
в кръвта, за което е съставен цитираният акт. Въз основа на АУАН №401353/28.03.2021
год. е издадено НП №21-0804-001146/10.04.2021 год. на Началник сектор ПП при ОД
на МВР-Сливен, с което за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДП, на Ц. са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. По данни от преписката, НП е връчено на Ц.
на 26.05.2021 год. и видно от справката на л.72 и сл. от делото, това НП е
влязло в сила на 3.06.2021 год.На основание това НП, с което водачът
е лишен от право да управлява МПС по административен ред - с административно
наказание, наложено по реда на ЗАНН, водачът Ц. не е имал право да управлява
МПС, считано от датата на влизане в сила на НП-3.06.2021 год. и занапред-до
изтичане на срока на лишаването на права-3.06.2023 год. В рамките на течене на този
срок-на 29.09.2021 год., е извършена и проверката на водача Ц., при която е
установено, че управлява състав от ППС, след като е лишен от това право по
адм.ред. Именно на 29.09.2021 год., Ц. е бил установен от младши автоконтрольор
при ОД на МВР-Разград, с-р ПП, да управлява състав от ППС, след като е бил
лишен от това право по административен ред, за което е съставен и приложеният
по делото на л.25 АУАН серия GA
1251/30.09.2021 год., фабр.№504302/29.09.2021 год., с който на Ц. е вменено
нарушение на разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДП. В конкретния случай наложено
наказание „лишаване от права” е било
изпълнено и фактически, поради което не е имало е пречка да се приложи мярката
по чл.171, т.2А, б.”а” от ЗДП. Лишаването е било изпълнено фактически, тъй като
СУМПС е било иззето фактически от водача още със съставения АУАН №АА
401353/28.03.2021 год. А съгласно чл. 81, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление или решението на съда, с което е
постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират
упражняването му. Редът за издаване и отнемане на СУМПС е регламентиран в Наредба №
I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (обн., ДВ бр. 97/15.10.2002 г.), в чиито чл. 20 е
предвидено, че отнемане на СУМПС се извършва въз основа на влезли в сила НП,
решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се
управлява МПС" или наложена принудителна административна мярка за временно
отнемане на СУМПС. Аналогично е предписанието на чл. 190 ЗДвП
, съгласно което след влизането в сила на НП, с което се налага наказание
на водач или собственик на МПС, препис от него се предоставя на съответното
структурно звено на МВР, където се водят на отчет водачът и МПС, а иззетите в
този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на МВР
за съхранение и отчет. Наказанието "лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството
за управление, по аргумент от чл.190, ал.2 от ЗДП. В случая процесното наказателно
постановление, вкл. в частта, с която е постановено лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 24 месеца, е влязло в сила на 3.06.2021 год., както
беше посочено, а СУМПС е било реално , фактически иззето от Ц. още със
съставяне на АУАН от 28.03.2021 год., тъй като на тази дата е била издадена и
ЗППАМ срещу Ц. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП. Поради което и на 29.09.2021 год., когато е съставен АУАН
№504302/29.09.2021, че управлява МПС, след като е бил лишен от това право по
административен ред, на тази дата Ц.
практически е бил лишен от това право.
Налага се
извод, че освен пълно, ясно и изчерпателно описание на фактите в самата
оспорена заповед, станали основание за прилагане на ПАМ, конкретните факти,
изпълващи хипотезата на чл. 171, т.
2А, б. "а" от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са установени
и с акт за административно нарушение. Този акт съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, а и следва да се има предвид, че описаната в акта фактическа
обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Съставеният акт за нарушение и
останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал.
1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На
основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр.
с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал.
1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и
обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите
индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за
съставянето му. Не подлежат на преценка в настоящото производство по оспорване
на заповедта за прилагане на ПАМ отразените в АУАН констатации относно
извършеното нарушение, нито правната квалификация на същото. Пропуски и
нарушения в процедурата по съставяне на акта за нарушение, както и съставомерността на вмененото деяние не могат
да се правят в настоящото производство. Не подлежи на преценка от съда по
настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН
административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал.
1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На
основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство,
обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в
мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно
управление на МПС от водач, който е бил лишен от правоуправление по административен
ред-въз основа на наложено наказание „лишаване от права“ по реда на ЗАНН, съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл правото на
защита на дружеството –жалбоподател не е накърнено – то е запознато с фактите и
обстоятелствата във връзка с приложената ПАМ, но в хода на съдебното
производство не е представило писмени доказателства, посредством които да обори
тези фактически данни във връзка с лищаването на водача Ц. от право да управлява
МПС по административен ред.
В този смисъл, мярката по чл. 171, т. 2а от Закона за
движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма
санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината. Притежаването на
автомобил предполага неговото ползване. Това ползване следва да става при
съобразяване със законовите изисквания, регламентирани в ЗДвП- от правоспособен
водач, който притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, който не е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление не е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. А тези изисквания на закона целят
осигуряване на безопасността на движението по пътищата, а прилаганите ПАМ по
ЗДвП, регламентирани в чл. 171 с. з.,
и преустановяване на административните нарушения. ПАМ са вид административна
принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т.
2а, б. "а" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение,
а не го санкционира. Временната невъзможност на адресата на акта да управлява
превозното средство, чиято регистрация е прекратена посредством ПАМ, всъщност
представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел
преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни
нарушения. Самият законодател е преценил, че конкретната ПАМ е съизмерима с
високата обществена опасност на конкретното административно нарушение.
Принудителната мярка е приложена спрямо ЮЛ „К.К.В. -
ТРАНСПОРТ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ********* и именно то е адресат на административния
акт, предвид че именно ЮЛ е собственик на състава от ППС, видно от справките на
гърба на л.25 и на л.26 от делото. Защото съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а,
б.а от ЗДП мярката - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство,
се прилага спрямо МПС на собственик, или който
управлява моторно превозно средство или спрямо МПС на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице
обстоятелствата по б.а . В случая е налице втората хипотеза на б.а по отношение
субекта на мярката. По делото е приложен договор за наем на МПС от 1.01.2021
год.на л.7, сключен между жалбоподателя и „Тепих транс“ ООД с ЕИК *********, по
силата на който договор жалбоподателят е предоставил под наем на наемателя за
временно ползване едно от включените в състава от ППС моторни превозни средства, а именно: МАН ТГХ
с рег.№******, за срок от 1/една/ година. На първо място следва да се посочи,
че е представена справка от ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен относно
актуалната трудова заетост на лицето М.В.Ц.. От същата се установява, че М. Ц.
действително е работил в „Тепих транс“ ООД, с когото жалбоподателят е сключил
горния договор за наем, но трудовият договор на Ц. е бил прекратен на
14.08.2020 год., т.е. преди датата на сключване на договора за наем между
жалбоподателя и „Тепих транс“ ООД. Независимо от горното обаче, дори трудовият
договор на Ц. с „Тепих транс“ ООД да не беше прекратен, този факт не изключва
приложението спрямо „К.К.В.ТРАНСПОРТ ТРАНС“ ЕООД на процесната принудителна
мярка. Ако друго лице е предоставило притежавания от жалбоподателя автомобил на
нередовен водач, в тази хипотеза законът
предвижда налагане на ПАМ спрямо собственика на моторното превозно средство,
като няма изискване нарушението да е извършено от него или собственикът да е
знаел, че лицето, управляващо автомобила му, е лишено от права. Отношенията
между жалбоподателя – от една страна, и останалите две лица – от друга, могат
да бъдат уредени на плоскостта на гражданското право, но не могат да изключат
прилагането на административната мярка, щом са налице предпоставките за това. За
целите на процесното административно производство е достатъчно моторното
превозно средство да се управлява от лице, което в случая е лишено от право да
управлява МПС по административен ред и това МПС да е собственост на друго лице,
тъй като приложимата разпоредба на чл.171, т.2а не поставя други изисквания за прилагане
на мярката, т.е. не е необходимо да се установява и доказва, че МПС е било
доброволно отстъпено или предоставено, респ. собственикът мълчаливо или изрично
да се е съгласил с използването на МПС от неправоспособно лице, или е налице
някаква друга хипотеза.
Мярката е приложена спрямо жалбоподателя за минималния
предвиден в приложимата норма срок от шест месеца, поради което неизлагането на
мотиви относно продължителността на прилаганата мярка не съставлява нарушение.
При издаване на заповедта са спазени процесуалните
правила на закона. Спецификата на мерките по чл. 171, т.
2А от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1
от АПК на органа за предварително уведомяване на
заинтересованите лица за започване на административното производство. Това е
така, защото поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в
своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за
движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и
необходимо условие за прилагане на мярката. В случая неуведомяването на
жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта, а и
самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на
заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. От друга
страна разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване
на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.
При издаване на заповедта са били налице и предвидените
в закона материалноправни предпоставки за това. За да достигне до този извод,
съдът съобрази следното:
Принудителната
административна мярка е приложена на основание чл.171, т.2А, б.“а“ в
приложимата към датата на издаване на заповедта редакция - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.,
съгласно който текст се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Управляваният състав от ППС е собственост на дружеството-жалбоподател. Този състав от ППС е бил управляван от М.В.Ц. и това е установено
от полицейските органи при извършена проверка, за което е съставен акт за
нарушение. Лицето, управлявало МПС М.В.Ц. към датата на съставяне на акта- 29.09.2021
год. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред и този факт
не е оспорен и не е оборен в хода на съдебното производство. Конкретните факти,
изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за
административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното, а и следва да се има предвид,
че описаната в акта фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управление
на МПС от лице, което е лишено по
административен ред от право да управлява МПС съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.
На това основание жалбата против оспорената заповед
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„К.К.В - ТРАНСПОРТ ТРАНС"
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. Васил Априлов №49, ет.2, представлявано от К.Л.Г. с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адвокат Д.Д.
от ПлАК с надлежно пълномощно, против Заповед за прилагане на ПАМ
№21-1075-000354/30.09.2021 год., издадена от Началник група в сектор ПП при ОД
на МВР-Разград, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП – прекратяване на регистрацията
на МПС с рег.№ ****** и ППС с рег.№*******
за срок от шест месеца.
Решението не подлежи на оспорване, по аргумент от
чл.172, ал.5, изречение второ от АПК.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: /п/