О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №
гр. ВРАЦА, 27.12.2019 год.
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 27.12.2019 год. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ мл.с. ИВАН
НИКИФОРСКИ
като разгледа докладваното от
съдия Досов въззивно ч.гр.дело №678/2019 год., за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството
е по реда на 274,ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р.М.И. *** против решение
№902/25.10.2019 год. по гр.дело №1929/2019 год. по описа на РС-Враца в
частта, имаща характер на определение, с която съдът е оставил без разглеждане
като процесуално недопустим предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.439,ал.1
от ГПК за признаване за установено,че не дължи поради изтекла погасителна давност на "Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца сумите от: 3225.96 лв. главница за периода от 30.11.2001
год. до 05.03.2009 год., ведно със законната лихва
върху нея; 2447.56 лв. мораторна лихва за периода от 31.12.2001 год. до 05.03.2009 год. и 184.68 лв. разноски /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.04.2014 год. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 06.03.2012 год., издадена по гр. дело №
3868/2012 год. по описа на Софийски районен съд, и е прекратил производството по делото в тази му част.
Жалбоподателят поддържа, че решението
в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска същото да бъде отменено в тази част, а
делото върнато на първоинстанционния съд с указания за произнасяне по същество.
В срока по чл.276,ал.1 от ГПК
ответникът по жалбата "Топлофикация-Враца" ЕАД-гр.Враца е депозирал
отговор,в който мотивира становище за нейната неоснователност.
Жалбата е процесуално
допустима-подадена е от лице с правен интерес в срока по чл.275,ал.1 от ГПК
против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество,същата е
неоснователна
Гр.дело №1929/2019 год. по описа на РС-Враца е образувано по искова молба
на Р.М.И. ***,с която ищецът е предявил против "Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК
за признаване за установено, че не дължи на ответника
следните суми: 4523.73 лева - главница, представляваща потребена топлоенергия за
периода от 30.11.2001 год. до 31.12.2011 год., ведно със законната лихва
върху сумата от 27.02.2012 год. до изплащане на вземането,
сумата от 3444.07 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 31.12.2001 год. до 31.01.2012 год., както и сумата от 259,36 лева – разноски по делото,
от които 159.36 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, съставляващи
вземания по изпълнителен лист от 17.04.2014 год., издаден по гр. дело № 3868/2012 год. по описа на СРС и въз
основа на който е образувано изп. дело №20147220400982 по описа на
ЧСИ Г.Б.поради изтекла погасителна давност.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който е оспорил допустимостта
и основателността на предявения иск. Становището за недопустимост на част от исковата
претенция е обосновано с довод,че се
релевират факти, които са били известни на ищеца към датата на влизане в сила
на заповедта по гр.дело №3862/2012 год. на СРС. А
становището за неоснователност на останалата част от исковата претенция е
обосновано с довод, че за другата част от исковата претенция погасителната
давност не е изтекла нито към датата на
образуване на изпълнителното производство,нито след това.
По делото са събрани писмени
доказателства, въз основа на която РС-Враца е приел за установена следната
фактическа обстановка,относима към допустимостта на иска с правно основание
чл.439,ал.1 от ГПК.:
По заявление на "Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против Р.М.И. *** е
образувано частно гр.дело №3868/2012 год. по описа на Софийски районен съд.
Обективираното в заявлението искане е уважено, като на 06.03.2012 год. е издадена
заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми. След влизането на
заповедта в сила, на 17.04.2014 год. в полза на заявителя е
издаден и изпълнителен лист за сумите от: 4523.73 лева - главница, представляваща потребена топлоенергия за
периода от 30.11.2001 год. до 31.12.2011 год., ведно със законната лихва
върху сумата от 27.02.2012 год. до изплащане на вземането,
сумата от 3444.07 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 31.12.2001 год. до 31.01.2012 год., както и сумата от 259,36 лева – разноски по делото,
от които 159.36 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
По молба на "Топлофикация-Враца"ЕАД и въз основа на изпълнителния
лист на 21.07.2014 год. против длъжника Р.М.И. е образувано изпълнително дело №982/2014 го. по описа на
ЧСИ Г.Б.с район на действие този на ОС-Враца. До длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, която е връчена чрез залепване на уведомление след
извършени три посещения за адреса на призоваване. Първото изпълнително
действие, предприето по образуваното изпълнително дело, е налагане на възбрана на 11.05.2015 год.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил
обжалваното решение №902/25.10.2019
год, имащо характер на определение ,
по жалба срещу което е образувано настоящето въззивно частно гр.дело №678/2019
год. по описа на ОС-Враца.
За да приеме, че искът е недопустим за посочените по-горе част от вземането
и период, съставът на РС-Враца е посочил,че искът се основава на факти, които
са били известни на ищеца и които е могло да бъдат заявени в срока за
възражение по чл.414 от ГПК. Тези факти не са новонастъпили, по смисъла на
чл.439,ал.1 от ГПК, което води до недопустимост на иска в тази му част.
Решение
№902/25.10.2019 год, в
обжалваната част, имаща характер на определение, е валидно, допустимо и
правилно и следва да бъде потвърдено с препращане на основание чл.272 от ГПК
към изложените в същото мотиви, които са пълни, логични и последователни и
които настоящият състав на ОС-Враца напълно споделя.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се допълни следното:
Съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за периодични плащания, какъвто характер имат и задълженията на ищеца Р.И. към ответника
"Топлофикация-Враца"ЕАД. Както посочва и пълномощникът
на ищеца, касае се за множество вземания, давността за всяко от които е
започнала да тече от датата на неговата изискуемост /начисляване на съответната
сметка за топлинна енергия и издаване на фактура/ и е изтекла три години
по-късно, като същият давностен срок е предвиден и за лихвата върху всяка една
главница. По общо правило погасителната давност е юридически
факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона
период от време, след изтичане на който се погасява правото на иск за защита на
конкретно субективно материално право. Като
период от време давностният срок се характеризира с начален и краен момент. В
случая началният момент на давностния срок за всички вземания на ответника-кредитор
е преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към
тази дата / най-късно 06.03.2012 год., на която дата е издадена заповедта за
изпълнение/ е бил настъпил и крайният момент на изтичането на 3-
годишната давност за погасяване на вземанията за главница и лихва до 05.03.2009
год., от което следва,че към момента на изтичането на срока по чл.414,ал.2 ГПК
длъжникът е могъл да се позове на правопогасяващия ефект на погасителна давност
за тези вземания.
Ето защо и настоящият
съдебен състав намира, че погасителната давност за тези вземания не представлява
новонастъпил факт,по смисъла на чл.439 ГПК, което води до недопустимост на иск
с посоченото правно основание.
При тези си
съображения Окръжен съд-Враца
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№902/25.10.2019 год. по гр.дело №1929/2019 год. по описа на РС-Враца в
частта, имаща характер на определение, с която съдът е оставил без разглеждане
като процесуално недопустим предявения от Р.М.И. ***,ЕГН ********** иск с правно
основание чл.439,ал.1 от ГПК за признаване за установено,че ищецът не дължи поради изтекла погасителна
давност на ответника "Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца,ЕИК ********* сумите от: 3225.96 лв. главница за периода от 30.11.2001 год. до 05.03.2009 год., ведно със законната лихва върху нея; 2447.56 лв. мораторна лихва за периода от 31.12.2001 год. до 05.03.2009 год. и 184.68 лв. разноски /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.04.2014 год. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 06.03.2012 год., издадена по гр. дело №
3868/2012 год. по описа на Софийски районен съд, и е прекратил производството по делото в тази му част.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване- всяка от кумулативно предявените искови
претенции за главница, лихва и разноски е с цена под 5000.00 лева..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.