Р Е Ш Е Н И Е
№39
гр. Русе, 24.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд, наказателна колегия в открито заседание
на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета
година
в състав:
Председател: СВИЛЕН СИРМАНОВ
Членове:
ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
при секретаря Недялка Неделчева и в присъствието на прокурора Георги Георгиев като разгледа
докладваното от съдия
Радославова ВНОХД
№ 796 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.
Подсъдимият К.Н.Х. е обжалвал чрез служебния си защитник адв. Ю.Д. ***1/18.09.2019
г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 855/2019 г., с която е признат за виновен
в това, че през периода от 25.11.2018 г. до 27.11.2018 г. в гр. Русе
противозаконно лишил от свобода В.С.Д., поради което и на основание чл. 142а,
ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието. Съдът е възложил на подсъдимия заплащане на направените разноски по
делото.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят, ведно със служебно назначеният му
защитник – адв. Ю. Д. поддържат жалбата и допълнителните съображения към нея, в
които сочат основания за несправедливост и
необоснованост на присъдата, довели до явна несправедливост на наказанието и
молят за нейното изменение като бъде наложено наказание лишаване от свобода,
чието изпълнение бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с което
ефективно могат да бъдат постигнати целите на наказанието.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният
съд намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано
лице и като такава е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. С оглед определения в
чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК предмет на въззивната проверка и с оглед
разрешението, дадено в т. 4 на ТР № 5/21.05.2018 г. по т. д. № 5/2017 г. на
ОСНК на ВКС, настоящата инстанция, ревизирайки изцяло правилността на присъдата
констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани
достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства.
Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни
фактически (съобразно съвкупността по чл. 378, ал. 2 от НПК) и правни изводи, относно
деятелността на подс. Х., а именно, че с действията си през периода от 25.11.2018
г. до 27.11.2018 г. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 142а, ал. 1 от НК, за което е бил предаден
на съд.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е направил
задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, въз основа на които е установил фактическа обстановка,
идентична с изложената в обвинителния акт. По нея страните не спорят, поради
което настоящата инстанция не счита за нужно да я преповтаря. Същата съответства
изцяло на събрания доказателствен материал и въз основа на него първоинстанционния
съд е достигнал до правилни правни изводи, относно съставомерността на деянието
и неговата правна квалификация, както и авторството на подсъдимия, които напълно
се споделят от втората инстанция.
Доводите в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е
приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 142а, ал. 1
от НК като е дал изключителна вяра на показанията на пострадалата, са неоснователни
предвид предмета на разследване, доколкото деянието, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия е противозаконно лишаване от свобода. Не почиват на
нито едно от събраните по делото доказателства твърденията на жалбоподателя, че
всички последващи действия на пострадалата Д. са предприети с цел да оправдае
поведението и отсъствието си пред родителите си, тъй като майка й била ядосана
заради държането й на масата по време на вечерята с приятелите – свидетелите Д.
и М., на 25.11.2018 г. В този смисъл, внушението, което се прави, че Д. е
пребивавала доброволно в гаража на подсъдимия в периода от вечерта на
25.11.2018 г. до след обяда на 27.11.2018 г., въпреки установеното по безпорен
начин нанасяне на побой от негова страна през целия този инкриминиран период,
меко казано противоречи на всяка житейска логика. В случая настоящият състав
напълно споделя изводите на районния съд, че е без значение дали пострадалата е
могла да избяга, тъй като пантата на гаражната врата е била счупена и въпреки,
че подсъдимият е заключил вратите, гаражът е могъл да бъде отворен отвътре, чрез
повдигане на резето. Ключовият момент тук е именно в заключването на вратата на
гаража, с което подсъдимият е демонстрирал намерението си да държи пострадалата
в помещението против волята й, с ясното съзнание за противоправността на това
си поведение. Подкрепя се като правилен изводът на първоинстанционния съд, че
подсъдимият е държал пострадалата заключена в гаража против волята й, за да
може да се саморазправя с нея, като за целта е упражнявал физическа и
психическа принуда спрямо нея именно, за да препятства възможността й да
напусне гаража. Жалбоподателят се позовава на твърденията на свидетелите В. П.
и И. И., с които В.Д. се е видяла на 27.11.2018 г., след като почти две
денонощия е била държана затворена насила и според които тя и подсъдимият били
спокойни и усмихнати. Прочитът на показанията на св. Илиева от съдебното
заседание на 18.09.2019 г., обаче установява, че В. не била така приказлива,
както обикновено, а даже изглеждала уплашена, не била сресана, изглеждала небрежно.
Показанията на пострадалата, които районният съд правилно е кредитирал, се
подкрепят не само от показанията на останалите свидетели, а и от заключенията
на вещите лица по назначените експертизи – съдебно медицинска и техническа, с
която е определено местоположението на мобилния телефон, ползван от
пострадалата през процесния период. Пряко уличаващо подсъдимия е заключението
на техническата експертиза, проследяваща хронологията на комуникацията между
подсъдимия и пострадалата след извършване на деянието.
При направента индивидуализация от районния съд на наказанието на подс. Х.
са били отчетени всички отгечаващи отговорността му обстоятелства –
продължителността на противозаконното лишаване от свобода, подбудите на
подсъдимия за извършване на престъплението, действията му по отношение на
пострадалата през целия период на задържането, изразяващи се в нанасяне на
продължителен побой, чрез удари с юмруци по главата, тялото и крайниците, психическа
принуда и унизително отношение, изразяващи се в принудата през цялото време да
стои седнала в автомобила, без възможност да го напуска, освен за задоволяване
на естествени нужди и то в гаража пред самия подсъдим, лишаване от храна и вода
през целия период на задържането, като същевременно е установено, че не е
налице нито едно смекчаващо отговорността обстоятелство и в този смисъл
определеното наказание, ориентирано над средния предвиден размер и под
максималния такъв, е законосъобразно отмерено, съобразно предвиденото за
извършеното в особената част на НК. Следователно, наложеното наказание не се
явява несправедливо или несъразмерно завишено и правилно не е отложено неговото
изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, каквито предпоставки и настоящият
състав не намира да са налице. Съдът съобразява високата обществена опасност на
престъплението, подбудите на подсъдимия и наличието само на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Поради продължителния период на извършване на
престъплението – близо две денонощия, съдът намира, че деянието се отличава с
много по-висока степен на обществена опасност от други престъпления от същия
вид. Целите както на личната, така и на генералната превенция на наказанието не
биха могли в случая да бъдат постигнати чрез прилагане спрямо подсъдимия на
института на условното осъждане. Това би се явило необосновано снизхождение при
индивидуализиране на наказанието, което не намира опора в събраните по делото
доказателства, касаещи авторството на престъплението и няма да способства за
постигане целите на наказанието.
Липсват допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото от
първата инстанция, поради което въззивният съд счита, че присъдата следва да се
потвърди изцяло като обоснована и законосъобразна.
Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 131/18.09.2019 г. на Русенския
районен съд, постановена по НОХД № 855/2019 г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.