Решение по дело №775/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ЕООД Чембо Юнион груп – гр.П., чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение №90 от 18.05.2023г., постановено по анд №64 по описа за 2023г. на Районен съд Димитровград. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че санкционираното дружество за занимава с търговия на едро и дребно, като с оглед на различното време на доставки на стоки на едро и нуждата същите да се пакетират, ползвало наемни лица на граждански договор. Работата не изисквала пълно работно време и била неопределена като количество и вид, и не можела да гарантира заетост на работниците през наемния период. Имало дълги периоди, в които не се осъществявала никаква трудова дейност, а от друга страна била налице необходимост от пакетиране на стоки за кратък срок. Именно заради това сключвали тримесечни бланкетни договори за извършване на определена работа. В тази насока били и обясненията по случая на управителя и собственика на дружеството. От проверяващите не били търсени друг вид договори освен трудов, които да оправдаят присъствието на лицето в обекта. Проверката била извършена по сигнал и проверяващите не установили лично нито едно от нарушенията, а констатациите им се основавали изцяло на сведения от полицията. Нарушението било недоказано, а наложената санкция прекалено висока и неотговаряща на съставомерността на деянието от обективна и субективна страна. Иска се отмяна на решението на въззивния съд. Допълнително, в нарочна писмена молба се претендира обезсилване на решението, в случай, че се приеме наличие на допуснато процесуално нарушение от страна на районния съд.

Ответната страна – Директор на Дирекция Инспекция по труда Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура Хасково счита, че решението на РС Димитровград следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане, тъй като била конституирана ненадлежна страна.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

С обжалваното решение Районен съд Димитровград е изменил Наказателно постановление №26-2300006 от 26.01.2023г., издадено от Директора на Инспекция по труда Хасково, с което за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на ЕООД Чембо Юнион Груп – гр.П., е било наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 2000 лева, като намалил размера на санкцията на 1500 лева. Въззивният съд приел, при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление, били спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не били допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на НП. Последното било обосновано, правилно и законосъобразно. Безспорно било установено, че на 14.12.2022г. лицето Е. Т.Б.полагало труд за търговеца, а не извършвало работа по граждански договор. Последният бил привиден – за прикриване на трудово правоотношение, като същият не бил представен в деня на проверката на място и на проверката по документи. Освен това Б. собственоръчно отбелязала в попълнена декларация при проверката, че с нея нямало сключен нито трудов, нито граждански договор. Същото изявление направил в писменото си обяснение и управителят на дружеството. Въпросният граждански договор бил представен едва в съдебната фаза на процеса, същият не бил вписан или деклариран при сключването му, т.е. липсвали обективни данни за реалната дата на сключване. Поради това този договор бил използван за защитна версия. Съдът изложил в решението извършен принципен анализ на характеристиките на трудовите и гражданските договори и посочил, че в конкретния случай проверяващите лично констатирали, че Е.Б.полагала труд като извършвала препакетиране на хранителни продукти в склад на търговеца, от което било видно, че при изпълнението на работата, която била предмет на сключения договор, изпълнителят не действал самостоятелно и без контрола на работодателя, а работата била извършвана съвместно с останалите работници на търговеца на обект, стопанисван от последния. Наличието на сключен граждански договор и на другите събрани доказателства, не подкрепяли тезата на дружеството за наемане на посоченото физическо лице за извършване само на конкретна работа – опаковане на захарни изделия и нехранителни стоки. Налице била по-голяма продължителност и цикличност на трудовата дейност, които били характеристики на трудовото правоотношение, а и в декларациите били описани други елементи на този тип договори като време, място на извършване на труда, почивки. Тези обстоятелства, както и това, че Б. имала работно място и уговорено трудово възнаграждение, и извършвала работата изцяло с предоставени от дружеството материали, несъмнено водили до извода, че тя престирала своя труд. Налице било и получаване на възнаграждение за всеки отработен ден, а не общо заплащане за постигане на определен резултат. При това положение, правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице, като всички релевантни обстоятелства в тази насока били ясно описани в АУАН и НП. На последно място съдът обсъдил размера на наложната санкция, като извел извод, че същата следвало да бъде определена при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и да е в предвидения от закона минимум – 1500 лева. Това налагало изменение на НП в частта на наложеното с него административно наказание.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Касационната инстанция констатира, че в нарушение на чл.61, ал.1 от ЗАНН въззивният съд е разгледал делото с участие на ненадлежна страна –ответник. Видно от материалите по делото, като ответник (административнонаказващ орган) е конституиран и призован „Дирекция Инспекция по труда Хасково“ и на Дирекция Инспекция по труда Хасково са връчени призовката и съобщението по делото. Като административнонаказващ орган в списъка на лицата за призоваване в откритото съдебно заседание по делото е посочена Дирекция Инспекция по труда Хасково, а в Протокола от о.с.з. и в мотивите на решението на РС Димитровград за ответна страна е посочено „Адмнистративно-наказващия орган – Дирекция Инспекция по труда - Хасково“. Делото е образувано и разгледано пред районния съд след 16.02.2023г.

Съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН, в редакцията, обнародвана в ДВ бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г., по делото се призовава наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4 от ЗАНН. Така в производствата по обжалване НП пред районните съдилища след 23.12.2021г. за участие се призовава наказващият орган, издал НП, а не ведомството, към чиято структура същият принадлежи. В конкретния случай това е Директор на Дирекция Инспекция по труда – Хасково, а не Дирекция Инспекция по труда – Хасково, както неправилно и в разрез с нормата на чл.61, ал.1 от ЗАНН е прието от Районен съд Димитровград. В този смисъл е и задължителното за съда предписание на Тълкувателно постановление №3 от 28.04.2023г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по т.д.№5/2022г. по описа на ВАС. С тълкувателното постановление е прието, че съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл.58д, т.1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл.58д, т.4 от ЗАНН, т.е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението на районния съд е недопустимо, поради участие на ненадлежна страна по делото, и следва да се обезсили, като делото се върне за ново разглеждане на друг състав от същия съд, който следва да призове за участие в открито съдебно заседание надлежния ответник – наказващият орган, издал наказателното постановление съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН, Директор на Дирекция Инспекция по труда – Хасково, като се осигури възможност на надлежната страна да участва по делото.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.3 от АПК Административен съд Хасково

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №90 от 18.05.2023г., постановено по анд №64 по описа за 2023г. на Районен съд Димитровград и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с изложените в настоящото решение съображения относно тълкуването на закона, при участие на надлежните страни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: