Р Е Ш Е Н И Е
№ 744 / 2.10.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на втори септември, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Георги
Видев
2. Христина Юрукова
при секретаря Димитрина Георгиева и с
участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Видев
касационно административно дело № 763, по описа на съда за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационни жалби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и на Д.М.Б.
против Решение № 246 от 13.04.2020 г., постановено по адм.д. № 1244/2019 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав.
Обжалваното решение
е постановено по предявен иск за неимуществени вреди на лишения от свобода Д.М.Б.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 55 000 лв.,
ведно със съответната лихва, за периода 15.01.2009 г. до 29.10.2019 г., през
който е пребивавал в Арест – Пловдив, Затвор – Пловдив и Затвор – Пазарджик, като
претенцията се основава на пренаселеност на килиите, лоши битови условия и
ненавременно и неадекватно лечение на заболяването му. С решението искът е
уважен частично до размер 1 500 лв., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за периодите от 01.11.2016
г. до 20.09.2017 г. и от 13.06.2018 г. до 29.10.2019 г., през които ищецът е
пребивавал в Затвор – Пазарджик, предвид установеното от съда незаконосъобразно
бездействие на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, във връзка с което
е допусната пренаселеност на килиите. В останалата му част, над уважения размер
от 1 500 лв. до претендирания размер от 55 000 лв. искът е отхвърлен.
С касационната
жалба на Д.М.Б. се обжалва решението в отхвърлителната му част, като
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира се да
бъде уважена изцяло исковата претенция. Касаторът поддържа жалбата си лично
посредством видеоконферентна връзка.
Касаторът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – моли да бъде отменено обжалваното
решение в осъдителната му част, като неправилно и незаконосъобазно и да бъдат
отхвърлени изцяло исковите претенции или алтернативно искът да бъде отхвърлен
за сумата над 500 лв. до присъдения размер 1 500 лв. Излага съображения за
недоказаност на предявените искове. Не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбите. Счита, че съдът правилно е преценил събраните доказателства и е
присъдил обезщетение, съобразено с принципа на справедливостта.
С обжалваното решение е прието за установено,
че в периодите от 01.11.2016 г. до 20.09.2017 г. и от
13.06.2018 г. до 29.10.2019 г., т.е. в продължение на около 2 години и 3 месеца
ищецът е разполагал с жилищна площ която е била значително под стандарта от 4
кв.м. Съдът е приел също, че през част от времето от периода в килията му не е
имало санитарен възел. От друга страна, от събраните доказателства се е
установила неоснователността на оплакването на ищеца за ненавременност и
неадекватност на лечение на заболяването му. Напротив, съдът е отчел
показанията на разпитаните медицински лица и приложената медицинска
документация. Действително ищецът многократно е преглеждан от медицинските
фелдшери при затвора и след консултация с гастроентеролог и съответно
изследване е диагностициран с язва на двадестопръстника. Редовно са му
изписвани лекарства и е поставен на специална диета.
По отношение на останалите
периоди от исковата претенция, през които той е пребивавал в Арест – Пловдив и
Затвор – Пловдив, съдът е приел, че твърденията на ищеца са за свърхнаселеност
на килиите за недоказани, доколкото липсват данни за обитаваните от него килии
но площта им е отговаряла на изискванията. Съдът се е позовал на приложените
справки, според които килиите са били снабдени със санитарен възел и течаща
вода, били са налице необходимите системи за отопление и вентилация, достатъчно
осветление. Своевременно са извършвани мероприятия по дезинфекция, дезинсекция
и дератизация. В тази връзка районният съд е направил извод за липсата в тези
периоди на нечовешко и унизително отношение.
Предвид направените
констатации съдът е приел за справедлив размер на обезщетението 1 500 лв. за двете
години и три месеца при престоя си в Затвор – Пазарджик, през които е прекарал
в свръхнаселени килии, някои от които са били и без санитарен възел.
Настоящият
тричленен касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка по делото и от нея е извел обосновани и
законосъобразни правни изводи. От представената по делото справка от началника
на затвора действително се установява, че в периодите от 01.11.2016 г. до
20.09.2017 г. и от 13.06.2018 г. до 29.10.2019 г. ищецът е разполагал с жилищна
площ, която е значително под минималния стандарт от 4 кв.м., а и през част от
периода е бил затруднен да облекчава физиологичните си нужди поради липсата на
санитарен възел в килиите. Изводите за липсата на други твърдени неблагоприятни
обстоятелства (включително неадекватност на провежданото му лечение) също е
надлежно подкрепена със съответни доказателства, а именно: справки, списъци с
менюта, медицински документи, както и частично със събраните гласни
доказателства.
Основателни са и
доводите за липса на доказаност на твърденията на ищеца за по-раншните периоди
от исковата му претенция предвид неангажирането от него на никакви
доказателства в тази насока и недостатъчната конкретизация на неговите
твърдения.
Несъстоятелни са
възраженията и на касатора Б. за несправедлив размер на присъденото обезщетение.
Преди всичко следва да се посочи, че в съответствие със събраните по делото
доказателства, съдът е приел за установено, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди по отношение единствено на един не твърде дълъг период от малко
повече от 2 години. Освен това, в рамките на този период ищецът е бил подложен преди
всичко на неблагоприятното влияние на фактора недостатъчна жилищна площ, както
и от неудобството през част от периода да не разполага със санитарен възел в
спалното помещение. При това положение присъденото обезщетение в размер на 1 500
лв., т.е. над 50 лв. месечно е справедливо и представлява адекватна компенсация
за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съответно, неоснователни са и
насрещните възражения на главната дирекция за завишен размер на обезщетението.
Сумата от 1 500 лв. не е твърде значителна, справедлива е и е съобразена с
реалната икономическа обстановка в страната.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 246 от 13.04.2020 г., постановено по адм.д. № 1244/2019 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав.
Решението е окончателно.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/
Особено мнение на съдия
Георги Видев:
Не споделям съображенията на мнозинството от
съдебния състав, с които той е възприел доводите на първоинстанционния съд за
отхвърляне на исковата претенция за периода от 15.01.2009
г. до 01.11.2016 г. Непопълването на
делото с доказателства, по отношение на този период не би следвало да се
тълкува в смисъл, че ищецът не е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение, тъй като тежестта на доказване не се носи от него, а от ответника –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Това следва по аргумент от чл.
284, ал. 3, изр. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС и е посочено изрично в множество решения на
ЕСПЧ, включително – в пилотното решение Нешков и други срещу България. Освен
това практиката на ЕСПЧ е категорична, че в случаите, при които е установено по
отношение на ищец, че е бил поставен в неблагоприятни битови условия в затвора
в по-късен период, но не са събрани доказателства за по-ранни периоди, то
липсва основание да се приеме, че положението му в по-ранните периоди е било
по-добро. Не следва да се приема във вреда на ищеца липсата на достатъчно
конкретизация от него на килиите, в които е пребивавал, съответно на броя лица,
с които е съжителствал и на други подобни факти. Очевидно изминалото време го
затруднява да посочи конкретните номера и цифри. Но тази информация следва да
бъде съхранявана от главната дирекция, която е длъжна да осигурява достойни
условия на пребиваване на ищеца в
затвора и съответно носи тежестта на доказване, че е изпълнила това си задължение.
Поради това
намирам, че първоинстанционното решение следваше да бъде отменено частично,
като бъде присъдено съответно обезщетение и за исковия период от 15.01.2009 г. до 01.11.2016 г.
Съдия Георги Видев:/П/