Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 26.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ Х.
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 302
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство – серия К, № 2268038 на ОД на МВР Ловеч е
наложено на И.Х.Н. ***, административно наказание на основание чл.189, ал.4,
във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 600 лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят И.Н., който го е
обжалвал. Моли електронния фиш да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно
издаден. Изтъква, че електронния фиш е бил издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Сочи, че
при връчването на фиша не му е бил представен снимков материал, поради което не
става ясно дали е бил приложен толеранса от 3 % в полза на водача. Счита това
за съществено процесуално нарушение, като се позовава на разпоредбата на чл.16,
ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
На следващо място изтъква, че не става ясно дали използваното техническо
средство е било надлежно одобрено от Българския институт по метрология и дали е
преминало съответните периодични проверки. Развити са доводи за това, че от
фиша не е ясно имало ли е на мястото, където е бил заснет автомобила въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта. Прави възражение и за изтекла давност
по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като фиша му е бил връчен на 06.03.2020 година. Като
процесуални нарушения сочи и липсата на датата на съставяне на фиша, както и
яснота относно издателя му.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Н. не се явява.
Депозирал е молба, в която заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея
възражения и пледира за отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразно
издаден.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в хода на устните прения, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На първокласен път І-4 (София – Варна), на километър 65+700, до с.Малиново,
Ловешка област имало монтирана стационарна видео-радарна система за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала превишена скорост на
участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. Системата
засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се движели в
посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този начин, не се налагало на
място полицейските служители да спират за проверка автомобил, който е бил
засечен да се движи с превишена скорост, а след това, в полицейското управление
се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и
техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците
им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 08.07.2018 г., системата за контрол на скоростта засякла и заснела
движещ се в посока гр.София със скорост от 116 км/ч лек автомобил с рег.№ **********.
В този участък от пътя имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на
скоростта от 60 км/час, видно от приложената по делото схема за организация на
движението в този участък от пътя /л.12/.
Видеозаписа от системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Ловеч, където от видеоклип № 00025 (веществено доказателство – снимка на
л.11) установили, че засечената в 19:12:36 часа на 08.07.2018 г. скорост от 116
км/час била от лек автомобил „А.Р ***” с рег.№ **********. От тази скорост
служителят на полицията приспаднал 3 % толеранс, като така наказуемата скорост
била изчислена на 112,52 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.17/, било установено, че
собственик на автомобила било дружеството „Е.А.“ ЕАД – София със законен
представител А.Е.А...
Въз основа на така констатираното нарушение, на 22.08.2018 г. /справка на л.16/,
срещу представляващия дружеството Асен Асенов бил издаден електронен фиш серия
К, № 2230609 /л.13/. След като бил връчен фиша, от дружеството представили декларация
по чл.189, ал.5 от ЗДвП /л.19 и л.20/, в която посочили, че на 08.07.2018 г. са
предоставили лекия автомобил „А.Р ***” с
рег.№ ********** на И.Х.Н. ***. С декларацията представили също така и копие от
личната карта на Н. и копие от СУМПС, което било издадено от Р. Т. на името И.Ч..
От представения апостил с превод от турски език /л.25-28/ става ясно, че
имената И.Х.Н. и И.Ч. са на едно и също лице, а именно на жалбоподателя Н.,
като последното е във връзка с придобитото турско гражданство.
В следствие на така декларираното от собственика на автомобила, на 11.09.2018
г. /справка на л.15/ бил издаден обжалвания в настоящето производство ЕФ № 2268038
/л.14/ срещу И.Х.Н.. В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата
на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което наложил на И.Х.Н., в
качеството му на ползвател, предвидената в чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП санкция „глоба”,
в размер на 600 лева.
От справката на л.15 от делото и от разписката на л.29 се установява, че
така издадения срещу Н. ЕФ му е бил връчен лично на 06.03.2020 година.
По делото липсват данни, на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят Н., да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, видно от мокрия печат с
входящ номер върху нея на СДВР – Отдел „Пътна полиция“, тъй като е заведена три
дни след връчването на фиша на И.Н.. Подадена е също така и от процесуално
легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят Н. е визиран като лицето
извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Поради тези съображения жалбата срещу ЕФ № 2268038 е допустима за
разглеждане.
Съдът счита за неоснователни наведените в жалбата доводи визиращи липсата
на реквизити на издадения електронен фиш. Следва да се има предвид, че по
отношение на електронния фиш ЗАНН има ограничено приложение, изхождайки от
същността на ЕФ като вид властнически акт. Във връзка с това, неоснователно е
наведеното в жалбата възражение касаещо липсата на дата на издаване на
електронния фиш и лице, което го е издало.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени
като задължителни такива реквизити на ЕФ, но това обстоятелство винаги може да бъде
установено със съответните доказателствени средства и видно от представената
разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил
издаден на 11.09.2018 г. /л.15/.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо
събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани
подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна
точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика,
при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНО) и
доводите на жалбоподателя за липсата на реквизити не могат да бъдат споделени. Разпоредбите
на ЗАНН визиращи реквизитите които следва да съдържат АУАН и НП не намират
приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липсата на изрична
разпоредба. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
електронните фишове – аргумент от нормата на чл.189, ал.8 от ЗДвП. Поради тази
причина несъотносими към случая са и аргументите за нарушение на разпоредбите
на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Последните сочат давностните срокове за
съставяне на АУАН и издаване на НП, но са неприложими за електронните фишове.
За последните важи единствено абсолютната погасителна давност по чл.82, ал.4,
във връзка с ал.1, т.5 от НК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, но в разглеждания
случай, предвид времето, когато е било извършено нарушението – 08.07.2018 г.,
тя не е изтекла.
Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично
установено, че на жалбоподателя е бил връчен само електронния фиш, но не и снимка
на заснетия от камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на
административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ
на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП.
Няма задължения да връчва и събраните относно констатираното нарушение
доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС, съгласно нормата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този смисъл и в контекста
на по-гореизложеното досежно възражението за липса на дата на издаване на фиша,
в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които
потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
относно реквизитите на наказателното постановление. В тази връзка, възражението
за нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
МВР (ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) е неоснователно, тъй като не се доказва да е
протоколирано искане от жалбоподателя за предоставяне на отпечатано статично
изображение във вид на снимков материал, нито са налице каквито и да е други
доказателства за това.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на формално основание. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена,
ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било
заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било
извършено извън населено място във фиша е било описано и мястото, където е
извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е
посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността
на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението
- чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото
веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 00025 /л.11/ заснет от
видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се вижда автомобила и регистрационния
му номер, като фиксираната скорост е 116 км/час. След като бил приспаднат
толеранса от 3 % е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния
пътен участък скорост с 52 км/час. Следва да се отбележи, че техническото
средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана така, че едновременно със
засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така че, ако
автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет,
още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да
оборва данните от вещественото доказателство. На разпечатката от видеоклипа
ясно е видно, че в момента на заснемането и засичането на скоростта, автомобила
с рег.№ ********** е бил сам на пътя, като нито в неговото, нито в насрещното
платно за движение е имало друг автомобил, за да съществуват съмнения чия
скорост системата е измерила.
Следва да се посочи, с оглед и наведеното в жалбата възражение, че
автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на
автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология
/л.10/ и от протокол от проверка № 11-С-ИСИ/26.04.2018 г. на ГД „МИУ” при БИМ
/л.9/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение
за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и
последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията
на Закона за измерванията.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя И.Н., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5
от ЗДвП е бил заявен в декларация от собственика на автомобила, като лице,
което го е управлявало в деня на извършване на нарушението.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че основателно наказващия орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят И.Н. е лицето извършило описаното в електронния фиш нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП. Предвид мястото на нарушението, което попада извън
населено място, както и обстоятелството, отразено в схемата за организация на
движението в пътния участък /л.12/, че скоростта на движение е ограничена с
пътен знак В26 и е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е
квалифицирано нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба
предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава
(в случая 60 км/час), е различна от посочената в ал.1 на чл.21 (90 км/час),
това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната да не превишава въведеното с
пътния знак ограничение е нарушил жалбоподателят и в този смисъл дадената цифрова
квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или
такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е
нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която
е наложена санкция на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се
издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като
законът не предвижда такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата
по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид
нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно
наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално
отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 600
лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса
за намаляването й.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 2268038 на ОД на МВР Ловеч, с който на И.Х.Н. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 600 лева на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :