Решение по дело №728/2019 на Районен съд - Пазарджик

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         гр. Пазарджик,29.05.2019 г.

 

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНИ ХАРИЗАНОВА

                                    

при секретаря  Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№728 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В исковата си молба срещу МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. ищцата М.И.П.-Б. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.В.К. твърди, че е работела в ответната болница на длъжност „лекар пневмология и фтизиатрия“ по трудов договор от 30.11.2009г. Съгласно допълнително споразумение към този договор трудовото и възнаграждение е било в размер на 2000лв. Със заповед №5/15.03.2018г и е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1т.2 от КТ. След влизане в сила на заповедта и съответно преустановяване на трудовото и правоотношение ответникът дължи на ищцата следните суми: трудово възнаграждение за месец януари 2018г в размер на 1756.83лв.и обезщетение за забава в размер на 160лв. за периода 31.01.2018г до 18.02.2019г, трудово възнаграждение за месец февруари 2018г в размер на 1756.83лв. и обезщетение за забава в размер на 140 лв. за периода от 01.03.2018г до 18.02.2019г. и  трудово възнаграждение за месец март 2018г в размер на 878.26лв. и обезщетение за забава  в размер на 50 лв. за периода от 31.03.2018г до 18.02.2019г. Ищцата твърди, че ответникът не и е заплатил обезщетение за неползвал платен годишен отпуск за 2017г в размер на 695.34лв. и обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1756.83лв.Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата горните суми. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не изразява становище по исковете.  

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а се установява и от представените по делото писмени доказателства/ трудов договор от 30.11.2009г., допълнително споразумение №1/01.12.2009г., че за периода от 01.12.2009г. до 15.03.2018г. ищцата  е работила при ответника  като е заемала длъжността „  лекар –пневмология и фтизиатрия“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 000 лв, платимо на 30-то число на съответния месец.

Със Заповед№5/15.03.2018г на управителя на ответната болница трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ , считано от 15.03.2018г.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза. Вещото лице е установило, че за месец януари 2018г дължимото  нетното трудово възнаграждение на ищеца е  в размер на 1756.83 лв., за месец февруари  2018г  дължимото на ищеца  нетното трудово възнаграждение е в размер на 1756.83лв. и за месец март 2018г, дължимото трудово възнаграждение е в размер на 752.91лв.Съдът не следва да се съобразява с констатациите на вещото лице за дължимите мораторни лихви върху трите главници съставляващи трудово възнаграждение, тъй като вещото лице ги е изчислило за различни от исковите периоди.Според вещото лице дължимото обезщетение  за неползвал платен годишен отпуск за 12 дни е в размер на 1358.40лв. Вещото лице заключава, че брутното трудово възнаграждение на  ищцата за месец февруари 2018г като пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на  2264лв.Вещото лице не е установило при ответника документи, удостоверяващи изплащането на горните суми.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ и  чл.245, ал.2 от КТ във вр.с чл.86 от ЗЗД, по чл.224 от КТ и по чл.221 от КТ.

По обективно съединените искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ за неизплатени  нетни трудови възнаграждения за исковия период – месеците януари 2018г, февруари 2018г и март 2018г.и мораторни лихви и чл.245, ал.2 от КТ във вр.с чл.86 от ЗЗД - мораторли лихви върху вземанията за трудово възнаграждение съдът намира следното:

Безспорно се установи по делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка през процесния период, като трудовото правоотношение между тях е прекратено, считано от 15.03.2018г на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ – поради забава от страна на работодателя на излащането на трудовото възнаграждение. Установи се, а  и този факт не бе спорен между страните, че ищцата е престирала работната си сила при ответника, т.е. полагала е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната страна при престация на своя труд ищцата да се е отклонявала от параметрите на уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищцата е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение.  Поради това за работодателят е възникнало насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове.

  Безспорно се установи/ както от изслушаната съдебно икономическа експертиза, че дължимите на ищеца  трудови възнаграждения като нетна сума  са както следва : за месец  януари 2018г-1756.83лв., за месец февруари 2018г-1756.83лв./ които са и в рамките на заявените искови претенции/ и за месец март 2018г. 752.91 лв./ в рамките на исковата претенция след направено по реда на чл.214 от ГПК изменение на тази претенция чрез намаляването и/.

В контекста изложеното съдът счита, че исковете с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ са  изцяло  основателни.

Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца  сумата от 1756.83 лв. дължимо , но неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2018г , сумата от 1756.83лв. дължимо но неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2018г и сумата от 752.91 лв., дължимо, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2018г., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

По акцесорните претенции по чл.245, ал.2 от КТ във вр.с чл.86 от ЗЗД:

Основателността на главните искове обуславя и основателността на  акцесорните претенции за мораторни лихви върху всяка от главниците. Касае се за неизпълнение на парично задължение, при което длъжникът изпада в забава  и се дължи обезщетение за забавено изпълнение , равно на законната лихва. Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца  мораторна лихва за всяко забавено плащане, както лихвата  се дължи от момента  на изискуемостта на всяко отделно трудово възнаграждение. От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се установи, че изискуемостта на всяко едно от неизплатените трудови възнаграждения е настъпила на 30- то число на  съответния месец и работодателят е  в забава от  първо число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба, в който времеви порядък са и заявените искови  претенции. Изчислени по реда на чл.162 от ГПК тези претенции са както следва: мораторна лихва върху вземането за трудово възнаграждение за месец януари 2018г. е в размер на 187.41 лв. за периода от 31.01.2018г до 18.02.2019г. Мораторната лихва върху вземането за трудово възнаграждение за месец февруари 2018г е в размер на 173.26лв. за периода от 01.03.2018г до 18.02.2018г. и мораторната лихва върху вземането за трудово възнаграждение за месец март 2018г е в размер на 67.98 лв. за периода от 31.03.2018г до 18.02.2019г. Исковите претенции са под тези размер. Ето защо и акцесорните искове са изцяло основателни и  следва да бъдат уважени като следва да се осъди ответника да заплати на ищеца мораторна лихва в размер на 160лв. върху неплатеното трудово възнаграждение за месец януари 2018г за периода от 31.01.2018г до 18.02.2019г, мораторна лихва в размер на 140 лв. върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец февруари 2018г за периода от 01.03.2018г до 18.02.2019г и моторна лихва в размер на 50 лв. за неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2018г за периода от 31.03.2018г до 18.02.2019г.

По иска с правно основание чл.221, ал.1 от КТ съдът намира следното:

  Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие  в  хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ/ работодателят забави плащането на заплатите/, какъвто е настоящия случай работодателят му дължи обезщетение  в размер на брутното трудово възнаграждение  за срока на предизвестие – при безсрочно трудово правоотношение .Срокът на предизвестието / съгласно чл.326 от КТ/ при прекратяване на безсрочен трудов договор/ какъвто е този между страните по спора/ е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Липсват данни, а и твърдения страните да са се  възползвали от  дадената им правна възможност, поради което съдът приема , че в конкретния случай е приложим законовия регламент от 30 дни. Установи се, че  брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца , предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение и което БТВ е  базата / според чл.228, ал.1 от КТ / за определяне на обезщетението по чл.221 от КТ  е в размер на 2 264лв./ според заключението на вещото лице/. Ето защо и тази претенция се явява доказана по основание. Досежно размера   с оглед факта, че ищцата е предявила сумата от 1 756.83 лв. искът следва да се уважи в този размер като следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1756.83 лв. обезщетение по чл.221 от КТ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване  на исковата молба 18.02.2019г до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното:

Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото правоотношение.Прекратяването на трудовото правоотношение е първата предпоставка за пораждане на правото на обезщетение, която предпоставка в настоящия случай е налице , предвид обсъдената по-горе доказателствена съвкупност , а и този факт не бе спорен. Втората предпоставка за уважаване на  този иск е работникът или служителя реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през процесния период.От кредитиранато заключение на вещото лице се установи, че неползвания платен годишен отпуск е 12 дни и дължимото обезщетение възлиза на сумата от 1358.40лв.  Не е спорен факта, че това обезщетение не е било изплатено към датата на прекратяване на трудовото правоотношение  и ответникът е изпаднал в забава, считано от 04.05.2016г. Ето защо съдът счита, че и тази искова претенция  като  доказана по  основание и  доказана в размер от 695.34лв./ тъй като не е направено увеличение на претенцията/ следва да бъде уважена като следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 695.34лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 550 лв. разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/.

Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия  районен съд ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 460.72 лв./ по осемте  обективно и кумулативно предявени искове/  и сумата от 150 лева  за вещо лице.

На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .

Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

   

Р     Е     Ш     И  :

 

ОСЪЖДА  МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н.   да заплати на  М.И.П.-Б. с ЕГН ********** *** на основание чл.128,т.2  и чл.245, ал.2 от КТ следните суми :1/ сумата от  1756.83лв., дължимо, но неплатено нетно трудово възнаграждение  за месец  януари  2018г  и обезщетение за забава  върху тази сума в размер на 160лв. за периода от 31.01.2018г до 18.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба -18.02.2019г до окончателното изплащане на сумата, 2/ сумата от 1756.83 лв. дължимо, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2018г  и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 140 лв. за периода от 01.03.2018г до 18.02.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба  -18.02.2019гдо окончателното изплащане на сумата, 3/сумата от 752.91лв., дължимо, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2018г  и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 50 лв. за периода от 31.03.2018г до 18.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 ОСЪЖДА  МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н.   да заплати на  М.И.П.-Б. с ЕГН ********** *** на основание чл.221, ал.1 от КТ сумата от 1 756.83лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327, ал.1т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -18.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА  МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н.   да заплати на  М.И.П.-Б. с ЕГН ********** ***  на основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от 695.34лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-18.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА  МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н.   да заплати на  М.И.П.-Б. с ЕГН ********** ***   сумата от 550 лв., съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

 

 

ОСЪЖДА  МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н.   да заплати в полза на Районен съд-Пазарджик държавна такса в размер на  460.72 лв. и сумата от 150 лева  за вещо лице.

На основание чл.242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите възнаграждения и  обезщетения.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН   СЪДИЯ: