Р Е Ш Е Н И Е
Номер ….
20.05.2021
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 28.04 Година 2021
в публичното заседание, в следния
състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2. ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана И.а,
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно търговско
дело № 1053 по описа за 2021 година, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.
258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Г.Ф.против решение № 260473/23.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 2316/2020г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е
осъден Г.Ф., Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, да
заплати на Т.Х.Т. ЕГН: **********,***, сумата в размер на 10 000 лева -
обезщетение по чл.557 , ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ за неимуществени вреди - болки
и страдания, вследствие смъртта на брат му Д.Х.И., настъпила на 13.11.2018 г.,
в резултат на ПТП, причинено от М.Г.Г., при
управление на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530ХД“, с рег. № ***, за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за заплащане
на обезщетение над присъдения размер от 10 000 лева до пълния претендиран размер
от 20 000 лева и искането за присъждане на законна лихва от 10.01.2019г., като
неоснователни и са присъдени разноските по делото. Във въззивната жалба
въззивника излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното решение в осъдителната част. Посочена е съдебна практика. Развити
са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане
да се отмени решението на РС в обжалваната част и да се постанови друго, с
което да се отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Евентуално, в
случай, че съдът приеме, че се дължи обезщетение на въззиваемия,
прави искане размера на същото да се редуцира по справедливост, като се отчете
степен на съпричиняване на вредоносния резултат, не по-малко от 80 %.
Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от страна на въззиваемия, с който се взима
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са
съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Посочена е съдебна
практика. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и
правилно. Претендират се разноските по делото.
В законния срок не е постъпило
писмен отговор от страна на третото лице помагач на страната на ответника - М.Г. ***.
Въззивният съд след като обсъди
установените по делото обстоятелства, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52
от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД..
Видно от приложеното по делото НОХД 98/2020г. на ОС
– С.З. с влязла в законна сила присъда №
15 от 21.05.2020 г., М.Г.Г. е бил признат за виновен
в това, че на 13.11.2018 г. в гр. С.З., на път I-5, км. 235+800, при управление
на МПС - лек автомобил, марка +БМВ“,
модел 530ХД с рег. № ***, в нарушение
на правилата за движение: чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват и чл.21
ал.1 от ЗДвП-при избиране скоростта на движение на водач на пътно превозно
средство категория „В“ е забранено да превишава 50км/ч в населено място, като
управлявал автомобила със скорост от 113,8 км/ч, в резултат на което причинил
по непредпазливост смъртта на Д.Х.И. с ЕГН: **********, поради което и на
основание чл.343, ал.1, б.„в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК, му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две години и осем месеца, изпълнението на което е било отложено с
изпитателен срок от пет години, като е бил лишен и от право да управлява МПС за
срок от пет години и осем месеца.
По делото е представен и констативен протокол за
ПТП с пострадали лица за настъпилото на дата 13.11.2018г., около 07.50
часа, в гр. С.З., на път I-5 км.
235+800, пътно – транспортно произшествие, в който е отразено, че по отношение
на лек автомобил, марка „БМВ“, модел 530ХД,
с рег. № ***, няма сключена валидна застраховка ГО, а като пострадали
лица са посочени Д.Х.И. – починал на място и Руси И. Запрянов – с коремна
травма, таз, лява раменна става. Липсата на валиден
застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение
на управлявания от М.Г. ***, към момента на ПТП – то, лек автомобил, марка
„БМВ“, модел „530ХД“ с рег. № ***, се установява и от представената по делото
справка за проверка на сключена такава застраховка.
Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки ищецът Т.Х.Т. е брат на починалото, вследствие гореописаното ПТП, лице Д.Х.И..
За
претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие загубата на брат му, са
разпитани свидетелите Н.Р.Т. ( съпруга на ищеца) и Т.Д. Х. (племенник на
ищеца), от чиито показания се установява, че приживе починалият И. и ищецът Т.
поддържали непрекъснато връзка помежду си, помагали си взаимно, като след
смъртта на брат си, ищецът изпаднал в шок, първите дни не ходил на работа, имал
високо кръвно налягане, наложило се да увеличат приеманата доза лекарства за
това, посетил кардиолог по повод на влошеното му здравословно състояние и до
сега, като ходил на гробищата, се разстройвал много. От показанията на двамата
свидетели се установява още, че двамата братя са живели заедно в една къща в с.
Тракия до 1996г., след което се преместили, всеки със своето семейство, да
живеят в гр. С.З., като продължили да поддържат чести контакти, а всеки уикенд
си ходили в родната си къща на село. Двамата ходили заедно на лов, а също така
работили заедно и на различни места в града през различни периоди от време,
като пример свидетелите дават работата им при работодател - С. ВД. В подкрепа
на изложеното относно местоживеенето на двата братя и местоработата им през
различни периоди от време са приетите като писмени доказателства по делото
удостоверения за адреси и справки за трудови договори, които макар да не
обхващат целия процесен период, за който разказват
свидетелите, установяват, че от 1996г. Т.Т. е с
адресна регистрация в гр. С.З., а брат му от 2001г. и че двамата братя са
работили в :С. ВД“ ООД заедно в периода от 2008г. – 2010г. и в „Е.“ ООД в
периода 2011 – 2013 г. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели,
тъй като са еднопосочни и взаимодопълващи се,
пресъздават техни преки и непосредствени впечатления и кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства. Отделно от това, по делото не се събраха
доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение
достоверността на техните показания.
Видно
от молба от ищеца до Г.Ф., получена на 10.01.2019 г. от Фонда (видно от
известие за доставяне), същият е предявил претенция за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на брат му, вследствие
гореописаното ПТП. По делото не е представена цялата кореспонденция между ищеца
и Гаранционния фонд, но по делото не е спорно, че Гаранционният фонд не е определил
и не е изплатил обезщетение на ищеца.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
При констатираната
допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
По направените
във въззивната жалба възраженията на въззивника:
На първо място се оспорва, че не са налице
всички елементи на ФС на нормата на чл. 45 от ЗЗД, въпреки постановената
присъда по НОХД
98/2020г. на ОС – С.З., във връзка със съпричиняването на вредоносния резултат.
В този смисъл съдът напълно споделя извода на СтРС
да не разглежда направеното едва в първото по делото
съдебно заседание от процесуалния представител на ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Видно от отговора на исковата молба,
ответникът не е направил такова възражение за съпричиняване, поради което и на
основание чл. 133 ГПК във връзка с чл. 131 ГПК той губи възможността да стори
това по – късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
В съдебно заседание на 24.04.2021 г. настоящия съдебен състав е приел, че не са
налице новоузнати доказателства по смисъла на чл.147 ГПК, които да дават основание да се назначи исканата експертиза, като видно от
приложения отговор на исковата молба, не е направено такова възражение пред РС
в законоустановените срокове. Поради което настоящия
съдебен състав намира, че доказването на възражението за съпричиняване, което е
в тежест на ответника, не е установяването от него изцяло по негова вина.
На второ място:
спорният момент е - налице ли е трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца
и починалия му брат, които да обосноват заплащането на обезщетение от страна на
ответника.
Съгласно приетото в TP № 1/2018 г. особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци.
В
конкретния случай е налице трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му брат, което
се установява от разпитаните по делото свидетели. Двамата братя са живели заедно в една
къща в с. Тракия до 1996г.. Освен това, са работили при един и същ работодател заедно
в периода от 2008г. до 2013 г. Приживе починалият И. и ищецът поддържали
непрекъснато връзка помежду си, помагали си взаимно, като след смъртта на брат
си, ищецът изпаднал в шок и бил много разстроен, което се отразило на
здравословното му състояние. Установи се, че двамата
братя са прекарвали повече време заедно, отколкото със съпругите си и
семействата си. Първоинстанционният съд
правилно е кредитирал показанията на тези двама свидетели, като се отчете
възможната заинтересованост на всеки от тях, тъй като установяват сходни факти
и пресъздават непосредствени впечатления. Правилно при това положение е неговия
извод за размера на присъденото застрахователно обезщетение.
По
въпроса за приложението на разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр.
101/2018 година/, съдът споделя изводите на първата инстанция, поради което
препраща към тях.
Предвид
горното въззивната жалба на ответника като неоснователна следва да се остави
без уважение. Решението на СтРС, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на
спора на въззиваемия следва да се да присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно представения по делото
списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед цената на иска в размер
на 20 000 лв., настоящето въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260473/23.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 2316/2020г. по описа на Районен съд – гр.С.З..
ОСЪЖДА Г.Ф., Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр.
С.***, да заплати на Т.Х.Т. ЕГН: **********,***, чрез адв. Ж.З., сумата в размер на 1000
лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника М.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.