Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 17.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет
и трети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при секретаря Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 2396 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявен от Сдружение
„Туристическо дружество Хан Аспарух“ иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника Държавата, че ищецът е собственик на недвижими имоти, находящи се в
гр.Варна, район Аспарухово, Южна промишлена зона, представляващи: ПИ с ид.10135.5501.163 по Кадастралната
карта на гр.Варна с площ от 917 кв.м., при граници: имоти с
ид.10135.5501.123; ид. 10135.5501.262; ид.10135.5501.281; ид.10135.5501.308 и
ид.10135.5501.24, ведно с построената в
имота двуетажна сграда с ид.10135.5501.163.1 по Кадастралната карта на гр.Варна
с площ от 79 кв.м., придобити по силата на чл.2, ал.4 от ЗДС поради
предоставянето им от Държавата за стопанисване и управление, а в условията на
евентуалност въз основа на изтекла в негова полза придобива давност в периода
от 08.05.1991г. до 19.06.2019г.
В
исковата молба ищецът твърди, че е собственик на ПИ с ид. 10135.5501.163 ведно
с построената в него двуетажна сграда с ид. 10135.5501.163.1 по Кадастралната
карта на гр.Варна построена през 1936г. като същите са безвъзмездно отстъпени
от Държавата на ОС на БТС за клуб по морски туризъм със заповед №
232/04.02.1980г. на Председателя на ИК на ОбщНС-Варна. С писмо изх.№
108/28.09.1981г. на ОС на БТС-Варна до секретаря на Туристическо дружество „Хан
Аспарух“ имотът е преминал за стопанисване към ищцовото дружество. Твърди, че
имотите са заведени в отчетните ведомости на дружеството като обект „Морска
база“.
Твърди, че туристическото дружество е
регистрирано с Решение от 08.05.1991г. на ВОС и е вписано в регистъра, в
следствие на което всички обекти стопанисвани от ТД „Хан Аспарух“ са били
вписани като ДМА на новорегистрираното Сдружение „Хан Аспарух“. Излага, че
считано от 08.05.1991г. до 19.06.2019г. ищецът владее процените имоти –
поземлен имот и сграда трайно, явно и необезпокоявано, поради което твърди в
евентуалност, че ги е придобило по давност.
Излага, че за процесния имот е
съставен АЧДС № 9701/08.04.2019г., с който е актуван като държавна собственост
с предоставени права за управление на Областния управител. Излага, че въз
основа на него със Заповед № РД-19-7706-114/19.06.2019г. на Областния управител
е разпоредено процените имоти да бъдат иззети от Сдружение „Туристическо
дружество Хан Аспарух“, с което за
ищецът се поражда правен интерес от установяване на собственото му право на
собственост по отношение на имотите. Моли предявеният иск да бъде уважен както
и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В предоставения срок за отговор по
чл.131 от ГПК ответникът – Държавата, чрез Областния управител е депозирал писмен отговор, в който
заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва
твърденията на ищеца, че е собственик на процесните имоти - ПИ с ид. 10135.5501.163
ведно с построената в него двуетажна сграда с ид. 10135.5501.163.1 по
Кадастралната карта на гр.Варна като твърди, че те са държавна собственост въз
основа на съставеният АЧОС № 9701/08.04.2019г. Не оспорва, че със заповед №
232/04.02.1980г. на Председателя на ИК на ОбщНС-Варна процесната двуетажна
сграда, актувана като държавна собственост с АДС № 7/21.01.1980г., е била
отстъпена безвъзмездно на Окръжния съвет на Българския туристически съюз /ОС на
БТС/, но оспорва понастоящем Сдружение „Туристическо дружество Хан Аспарух“ да
е негов правоприемник. Оспорва, че с предоставянето на правото на ползване на
имота държавата се е разпоредила с него
в полза на ползвателя ОС на БТС, поради което ползвателят не е станал
собственик. Именно по причина, че не е собственик, през 2009г. с писмо
Сдружението ищец е поискало
от Областния управител имотът да им бъде предоставен за безвъзмездно ползване.
Твърди, че имотите са и продължават да бъдат държавна собственост, поради което ищецът не би могъл да ги придобие по
давност в посочения период предвид законовата забрана за това в чл.86 от ЗС, а
така също и предвид наложеният мораториум за придобиване по давност на имоти
частна държавна собственост до 21.12.2022г. Моли предявените главен и
евентуален искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът – Сдружение
„Туристическо дружество Хан Аспарух“, чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Поддържа, че Държавата е
предоставила на Туристическо дружество „Хан Аспарух“ – универсален праводател
на ищеца за управление и ползване процесната сграда и поземления имот, в който
е построена, в следствие на което и по силата на чл.2, ал.4 от ЗДС ищецът е
станал техен собственик. Поддържа и
въведеното в евентуалност основание, а именно придобиване по давност на имотите
в следствие на упражнявано владение над тях с намерение за своене в периода от
1991г. до предявяване на иска през м.06.2019г. Моли предявените положителни
искове за собственост касателно сградата и поземления имот да бъдат уважени
както и за да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът - Държавата в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърди, че имотите не са били надлежно
предоставени за ползване от Държавата на праводателя на ищеца ТД „Хан Аспарух“,
нито същите се владеят от него. Твърди, че държавата е демонстрирала качеството
си на собственик на имотите чрез издаваните за тях през годините АДС. Счита, че
и самият ищец не е считал себе си за собственик на поземления имот предвид на
това, че през 2009г. е подал молба, с която е поискал от Държавата да му
предостави същия за ползване.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С АДС № 7/21.01.1980г. е
актуван като държавна собственост недвижим имот – Двуетажна масивна сграда
„Команден пункт“ Аспарухов мост със застроена площ на ет.1 – 94,68 кв.м. и на
ет.2 – 78,30 кв.м. находяща се в североизточния ъгъл на моста на стария канал.
Посочено е, че сградата е построена през 1938г. и е на стойност 13790 лева.
Отразено е, че на основание заповед № 232/04.02.1980г. и писмо №
060317/05.02.1980г. на Министерство на финансите имотът се отстъпва
безвъзмездно на ОС на БТС.
Цитираната заповед № 232/04.02.1980г.
е издадена от председателя на ИК на ОНС-Варна на основание чл.101 от Наредбата
за държавните имоти и с нея е наредено държавният имот – записан счетоводно със
стойност 13790 лева и представляващ двуетажна масивна сграда със застроена площ
на ет.1 – 94 кв.м. и на ет.2 – 78 кв.м. находяща се в североизточния ъгъл на
моста на стария канал да се отстъпи безвъзмездно за ползване на Окръжен съвет
на Българския туристически съюз-Варна.
Видно от съдържанието на
писмо изх.№ 108/.28.09.1981г. съгласно решение на Бюрото на ОС на БТС от
25.09.1981г. е решено „В Туристическо дружество Хан Аспарух да премине клуба по
Морски туризъм със щатната бройка домакин“.
С АДС № 3807/07.05.2002г.
е актуван като държавна собственост неурегулиран поземлен имот № 85 с площ от
922 кв.м. находящ се в гр.Варна, Южна промишлена зона“.
С АДС № 3973/14.10.2002г.
е актуван като държавна собственост имот - двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 173 кв.м. построена
през 1936г. находяща се в гр.Варна, Южна промишлена зона“ в имот пл.№ 85
С молба от 21.07.2009г.
/л.56/ изходяща от председателя на ТД „Хан Аспарух“ до Областния управител на
гр.Варна е поискано от Областната управа да им бъде предоставено безвъзмездно
ползването на спортни съоръжения и обекти, както следва: неурегулиран ПИ с пл.№
85 с площ от 922 кв.м. намиращ се в гр.Варна, Южна промишлена зона, при
граници: канал море-езеро; път; Варненска корабостроителница, съгласно АДС №
3807/07.05.2002г. ведно с построената в този имот двуетажна масивна сграда с
РЗП 173 кв.м. съгласно АДС № 3973/14.10.2002г. В молбата е посочено, че имотите
представляващи „яхт база“ се ползват от дружеството повече от 20 години
безвъзмездно на основание предоставянето им от ОС на БТС-Варна със заповед №
232/04.02.1980г.
С АЧДС № 9701/08.04.2019г.
на основание чл.71, ал.1 от ЗДС, чл.104, ал.1, т.9 от ППЗДС са актувани като
държавна собственост ПИ с ид. 10135.5501.163 по Кадастралната карта на гр.Варна с площ
от 917 кв.м., при граници: имоти с ид.10135.5501.123; ид. 10135.5501.262;
ид.10135.5501.281; ид.10135.5501.308 и ид.10135.5501.24 и сграда с ид. 10135.5501.163.1 по Кадастралната
карта на гр.Варна с площ от 79 кв.м. на два етажа, с година на построяване –
1936г. и предназначение - промишлена сграда.
Със заповед №
РД-19-7706-114/19.06.2019г. на Областния управител на гр.Варна е наредено да
бъде иззето от Сдружение „Хан Аспарух-Туристическо дружество“ недвижим имот
подробно описан в АЧДС № 9701/08.04.2019г. с предоставени права за управление
на областния управител , а именно: ПИ с ид. 10135.5501.163 по Кадастралната карта
на гр.Варна с площ от 917 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна сграда с
ид.10135.5501.163.1 по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 79 кв.м.
построена през 1936г., находяща се в
гр.Варна, район Аспарухово, Южна промишлена зона.
От заключението на проведената по
делото Съдебно-счетоводна експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото
лице Н.М. се установява, че в счетоводството на Сдружение
„Туристическо дружество - Хан Аспарух“ се води аналитичен запис от 1991г. на
ДМА „Морска база“, която представлява само сградата с ид.10135.5501.163.1 без поземления
имот върху който е построена, като сградата е предоставена за стопанисване и
управление от ОС на БТС. За тази сграда, но не и за земята, има аналитична
данъчна партида и за нея Сдружението е заплащало данъци. Вещото лице дава
заключение, че ТД „Хан Аспарух“ действало под шапката на Българския
туристически съюз преди 1989г. е продължило да се развива след промените като
Сдружение „Туристическо дружество – Хан Аспарух“ регистрирано през 1991г. и е
продължило да експлоатира същите материални активи в това число „Морската
база“. Новото дружество е продължило да описва същите ДМА в счетоводните си
отчети и баланси, като въз основа на това се прави извод, че е налице
икономическо правоприемство между ТД „Хан Аспарух“ и настоящото Сдружение
„Туристическо дружество - Хан Аспарух“.
От заключението на
проведената Съдебно-техническа експертиза поддържано в съдебно заседание от
вещото лице Г.Т. се установява, че имотът, за който на 21.07.2009г. е подадена
молбата до Областния управител /л.56/ от
името на ищеца за предоставяне ползването касае имот пл.№ 85 по КП на Южна
промишлена зона, който е идентичен на процесния имот с ид.10135.5501.163 по
Кадастралната карта на гр.Варна.
Видно от писмо от Община
Варна от 18.08.2020г. /л.137/ сградата с ид.10135.5501.163.1 е декларирана от
Сдружение „Туристическо дружество - Хан Аспарух“ през 2000г. като „Морска
база“. През 2010г. е предекларирана с наименование „Клуб морска база“ с РЗП от
172 кв.м. на два етажа, а през 2019г. е предекларирана като „нежилищна сграда –
Морски клуб на два етажа с РЗП 172 кв.м.“. По отношение на поземления имот с
ид.10135.5501.163 по КК на гр.Варна е посочено, че за него не се води данъчна партида
на името на Сдружението, като последно подадената декларация от 14.11.2019г. е
оставена без последствия поради това, че за имота с издаден АДС от м.04.2019г.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.Г.Н.и Б.Г.Б..
От показанията на свидетеля Неделчева
се установява, че е била счетоводител на Сдружението „Туристическо
дружество - Хан Аспарух“ от 1998-1999г., като познава обекта „Морска база“,
който представлявал двуетажна сграда и допълнителни съоръжения, в която се
помещавали създадени клубове, включително Яхт клуб „Морски туризъм“. Сградата
била включена в дълготрайните материални активи на сдружението, за нея били
плащани данъци. Сградата се ползвала и към 2015г., тъй като в нея се провело
отчетно събрание на сдружението. Пред базата имало и прилежаща територия
/акватория/, в която се разполагали яхти и която служела за достъп на
гражданите до морето, но тази земя не била собственост на сдружението, не била
сключена като ДМА в счетоводството на сдружението.
Свидетелят Б.посочва, че
познава сградата на дружество „Хан Аспарух“, която била предоставена от
Български туристически съюз от 1982г. Той самият бил председател на „Морски
клуб“ към туристическото дружество в периода от 2005г. до 2010г., който имал
общо огранизирани мероприятия с ТД „Хан Аспарух“. Към 1982г. сградата била
запустяла и се наложило да бъде извършен ремонт. След 1989г. настъпили промени
и ТД „Хан Аспарух“ се пререгистрирало в настоящото сдружение, а „Морския клуб“,
чиито председател бил свидетеля, се пререгистрирал в „Яхт клуб Варна“. След
2000г. имотът се ползвал от „Яхт клуб Варна“ и имал съвместни мероприятия с
дружеството „Хан Аспарух“. В годините след 1980г. земята около сградата /около
900 кв.м./, която била държавна се ползвала от дружеството „Хан Аспарух“ и от
Яхт клуба. През 2005-2006г. Областния управител обявил търг за продажба на
цялата морска база – сградата и земята и по този повод представители на
дружеството „Хан Аспарух“, на Яхт клуба и на дружество „Предизвикателство млад
моряк“ подали молба до областна управа, в която поискали да продължат да я
ползват. През годините /повече от 20-30г./ след 1982г. сградата била ползвана основно
от Яхт клуба, тъй като получили ключове за нея от ТД „Хан Аспарух“.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Изложената
в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея
петитум обуславят извод за предявени при условията на обективно кумулативно и в
условията на евентуалност съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника – Държавата, че ищецът Сдружение „Туристическо
дружество Хан Аспарух“ е собственик на недвижими имоти, представляващи ПИ с
ид.10135.5501.163 по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 917 кв.м. както
и на построената в него двуетажна сграда с ид.10135.5501.163.1 по Кадастралната
карта на гр.Варна с площ от 79 кв.м., находящи се в гр.Варна, Южна промишлена
зона.
Правният интерес за ищеца произтича от
твърденията му за принадлежност на собствеността по отношение на имотите в
неговия патримониум придобита на основание
предоставено право на ползване от Държавата, а в условията на евентуалност въз
основа на изтекла в негова полза придобивна давност в следствие на
осъществявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт в периода от 1991г.
до 2019г. с намерение за своене, което се оспорва от ответника с факта на актуване и на
двата имота като частна държавна собственост през 2019г. и издадената заповед
на Областния управител за изземането им от ищеца.
Спецификата на предявените установителни
искове обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните
досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си
за принадлежност на собствеността, а в тежест на ответника- да установи правоизключващите
си възражения, в това число че именно на него принадлежи правото на собственост
по отношение на процесните имоти.
Главното основание, на което се позовава ищеца в твърденията си за
принадлежност на правото на собственост по отношение на двата имота в неговия
патримониум е предоставянето им от Държавата за оперативно ползване и
управление на Туристическо дружество „Хан Аспарух“ – универсален праводател на
настоящия ищец - Сдружение „Туристическо дружество Хан Аспарух“. Твърденията на
ищеца, установени от представените писмени доказателства, както и заключението
на проведената по делото ССчЕ на вещото лице М. позволяват да се направи
обоснования извод, че през 1980г. двуетажната масивна сграда „Команден пункт“
Аспарухов мост, находяща се на североизточния ъгъл на моста на стария канал със
застроена площ на първия етаж от 94,68 кв.м., а на втория – 78,30 кв.м.,
представляващ държавна собственост съгласно АДС № 7/1980г. е отстъпена
безвъзмездно за ползване на Окръжния съвет на Българския туристически
съюз-Варна със Заповед № 232/04.02.1980г. на Председателя на ИК на ОНС-Варна. В
последствие, въз основа на решение на Бюрото на ОС на БТС от 25.09.1981г.
същият имот, обозначен като „Клуба по морски туризъм“ е преминал в Туристическо
дружество „Хан Аспарух“-Варна. При действието на Конституцията на НРБ от
1971г. юридическите лица с нестопанска цел – сдружения и фондации, регистрирани
по реда на ЗЛС, са били със статут на обществени организации, които са могли да
притежават собствено право на собственост, отделно от това на държавата.
Допустимо е било държавни имоти да бъдат предоставяни на тези организации за
ползване за постигане на целите им по реда на чл.101 и сл. от НДИ /отм./. През 1991г. е регистрирано новото ТД
„Хан Аспарух“, което е продължило да развива същата дейност и да оперира и
управлява същите материални активи като дружеството „Хан Аспарух“, съществувало
до 1989г. под шапката на БТС. На това основание и след справка в счетоводството
му, вещото лице по ССчЕ е дало заключение, че е налице пълно икономическо и
финансово правоприемство между дружеството, комуто Държавата е предоставила
ползването на клуба по морски туризъм през 1981г. и настоящото сдружение с
нестопанска цел - Сдружение „Туристическо дружество Хан
Аспарух“.
Установи се от цитираните по-горе
писмени доказателства, както и от заключението на ССчЕ обаче, че на ТД „Хан
Аспарух“ е било предоставено за ползване и управление само сградата /обект с
ид.10135.5501.163.1 по Кадастралната карта на гр.Варна/ – клуб за морски
туризъм, или т.нар. „Морска /водна/ база“. Същата се води в счетоводните
записвания на дружеството като дълготраен материален актив от 1991г. до
настоящия момент, за нея се води данъчна партида на името на ищеца и се заплащат дължимите
данъци. Пак за нея, като собствена на сдружението „Туристическо дружество Хан
Аспарух“, дава показания свидетелката Неделчева – главен счетоводител на
сдружението от 1998г.
Съгласно разпоредбата на чл.2,
ал.4 ЗДС, когато имот е бил предоставен от държавата по надлежния ред на
юридическо лице с нестопанска цел за стопанисване и управление /ползване/,
придобиването на право на собственост върху този имот от съответното юридическо
лице е по силата на закона, като не е необходим изричен акт за прехвърлянето на
имуществото. В този смисъл и Решение № 41/09.07.2020г. по гр.д.№ 1607/2019г. по
описа на ВКС, II
г.о.
С
цитираната разпоредба от обхвата на държавната собственост са изключени имотите
и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел,
дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях
имущество. Има се предвид именно хипотезата на предоставено право на
стопанисване и управление на имота от страна на Държавата, а не разпореждане
чрез нарочна правна сделка. Само в този случай нормата на чл.2, ал.4 от ЗДС би
имала правен разум, тъй като и без да бъде изрично посочено е ясно, че след
като държавата се е разпоредила с имуществото си в полза на друг правен субект,
нейното право на собственост по отношение на него се е прекратило.
Въз
основа на изложеното съдът приема, че ищецът Сдружение „Туристическо дружество Хан
Аспарух“ е станал собственик на имота с ид. 10135.5501.163.1 по Кадастралната
карта на гр.Варна, представляваща клуб за морски туризъм, или т.нар. „Морска
/водна/ база“ стопанисвана и управлявана от него на основание предоставянето и
за ползване от Държавата по аргумент от чл.2, ал.4 от ЗДС. Този извод не се
опровергава от наличните актове за държавна собственост № 3973/14.10.2002г. и
последващият № 9701/08.04.2019г., тъй като същите като официални документи имат
само декларативен характер, но не и конститутивно /правопораждащо/ действие и
при наличието на фактически състави, пораждащи права в полза на трети лица,
конкуренцията се решава от доказано установените, а не декларираните в актовете
права.
Не така стои въпросът по отношение на
втория имот предмет на правния спор, а именно поземления имот с
ид.10135.5501.163 по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 917 кв.м., върху
който е изградена процесната сграда. Противно на твърденията на ищеца, не се
установи той да е бил предоставен за ползване и стопанисване от Държавата на ТД
„Хан Аспарух“ аналогично на сградата „Морска база“. Същият не е зачислен в
счетоводството на дружеството преди 1989г., нито след това в счетоводството на
новорегистрираното Сдружение „Туристическо дружество Хан Аспарух“, за него не
се води данъчна партида на името на сдружението и не се заплащат данъци. Не е
приложима следователно хипотезата на чл.2, ал.4 от ЗДС, изключваща правата на
държавата по отношение на него, нито е оборена на това основание
удостоверителната сила на съставеният за него през 2019г. АЧДС № 9701. Това
налага да бъде разгледано и въведеното в условията на евентуалност от ищеца
придобивно основание касателно поземления имот, а именно придобиването му въз
основа на изтекла е негова полза придобивна давност в периода от 08.05.1991г.
до 19.06.2019г.
Оригинерното основание – придобивна
давност изисква установяването при условията на пълно и главно доказване
наличието на всички елементи от фактическия му състав, а именно трайно, явно и
необезпокоявано владеене на имота с намерение за своене в периода от повече от
10 години.
Съвкупният анализ на събраните по
делото доказателства не обосновава извод в подкрепа на приложението на този
способ за придобиване на правото на собственост по отношение на имота. На първо
място от ангажираните гласни доказателства чрез показанията на св.Неделчева и
св. Б.не се установява по категоричен начин Сдружение „Туристическо дружество
Хан Аспарух“ да е упражнявало трайно и лично владение на имота за себе си. И
двамата свидетели посочват, че знаят като собствена на ищеца само сградата, но
не и земята, която била ползвана само, за да се достига до водата, при това
съгласно показанията на св.Б.след 2000г. това е ставало съвместно с „Яхт клуб
Варна“, включително и в извършваните ремонтни дейности по пирса. Нещо повече, установи се, че през м.07.2009г.
Туристическо дружество „Хан Аспарух“ е подало молба до Областния управител, в
която е поискало да му бъде предоставено ползването на процесния имот с
ид.10135.5501.163, който съгласно заключението по проведената СТЕ е идентичен
на посочения в молбата „ПИ № 85 с площ от 922 кв.м.“, което означава че към
този момент не е считало себе си за собственик на същия. Дали и кога ищецът е
променил намерението си да владее имота лично за себе си, а не за собственика
/Държавата/ не е установено по делото. Само за пълнота следва да бъде посочено,
че дори да се приеме, че владението на поземления имот частна държавна
собственост е започнало от ищеца преди
влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от 1996г., нещо което не се
установява от доказателствената съвкупност, то течението на срока на давността
е спряно на основание §1 от ДР на ЗС до 31.12.2022г., поради което към настоящия
момент не е възможно посоченият способ да е породил правното си действие. На
това основание и двете разгледани придобивни основания – главно и евентуално
касателно поземления имот с ид. 10135.5501.163 по Кадастралната карта на
гр.Варна се явяват неоснователни и
исковите претенции основани на тях следва да бъдат отхвърлени.
И двете страни са направили искане за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като с оглед
изхода на спора такива им се следват. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски във връзка с уважения иск за собственост касателно
сградата, а именно: 775,03 лева – заплатена държавна такса, 392,50 лева – половината
от общо заплатените депозити за вещи лица, 10 лева – такси за съдебни
удостоверения и 2855,09 лева – заплатено адвокатско възнаграждение определено
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата на
разноските в размер на 4032,62 лева следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
Съобразно отхвърления иск за собственост на поземления имот в полза на
ответника следва да бъдат присъдени половината от сторените разноски, а именно в
размер на 150 лева, включващи заплатен депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, че Сдружение „Туристическо дружество
Хан Аспарух“, ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, кв.“Аспарухово“, комплекс Дружба, бл.19, вх.А,
представлявано от председателя Р.Н.С. е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, район Аспарухово, Южна
промишлена зона, представляващ: двуетажна сграда с ид.10135.5501.163.1 по
Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 79 кв.м. построена в имот с
ид.10135.5501.163 по Кадастралната карта, придобит по силата на чл.2, ал.4 от ЗДС поради предоставянето му от Държавата за стопанисване и управление, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение „Туристическо дружество Хан Аспарух“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, кв.“Аспарухово“ комплекс Дружба,
бл.19, вх.А, представлявано от председателя Р.Н.С. искове за приемане за
установено по отношение на Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че
Сдружение „Туристическо дружество Хан Аспарух“ е собственик на ПИ с
ид.10135.5501.163 по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 917 кв.м.,
при граници: имоти с ид.10135.5501.123; ид. 10135.5501.262; ид.10135.5501.281;
ид.10135.5501.308 и ид.10135.5501.24, при твърдения за придобиването му по
силата на чл.2, ал.4 от ЗДС поради предоставянето му от Държавата за
стопанисване и управление, а в условията на евентуалност въз основа на изтекла
в негова полза придобива давност в периода от 08.05.1991г. до 19.06.2019г., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение
„Туристическо дружество Хан Аспарух“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, кв.“Аспарухово“ комплекс Дружба, бл.19, вх.А, представлявано от
председателя Р.Н.С. сумата от 4032,62
/четири хиляди тридесет и два и 0,62/ лева съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Сдружение „Туристическо дружество Хан Аспарух“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, кв.“Аспарухово“ комплекс Дружба, бл.19, вх.А, представлявано от
председателя Р.Н.С. ДА ЗАПЛАТИ на
Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: