№ 7
гр. Сливен , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора Диана Иванова Стоева (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212200600086 по описа за 2021
година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подс. М. А. Л. срещу Присъда №
260039/28.10.2020 г., постановена по НОХД № 834/2020 г. по описа на РС –
Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал
подсъдимата М. А. Л. за виновна в това, че на 30.01.2020 г., в гр. Ш., общ. Т.,
с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, възбудила и подържала
у С. З. С. от гр. Ш. заблуждение и с това му причинила имотна вреда в размер
на 100 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.209,
ал.3 вр. ал.1, вр.чл.54 от НК й е наложено наказание „пробация”, изразяваща
се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от 6 месеца, като подсъдимата следва да се явява и подписва
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от шест месеца.
С жалбата на подсъдимата присъдата на СлРС се оспорва като
неправилна и незаконосъобразна. Иска се изменението й с намаляване на
наложеното наказание. Същевременно се твърдят допуснати нарушения на
1
процесуалните правила, поради което се настоява за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли присъдата на СлРС да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Пред въззивния съд подсъдимата М. А. Л. се явява лично и поддържа
подадената жалба. При упражняване на правото на лична защита и последна
дума моли за по-леко наказание, тъй като има две деца, за които полага
грижи.
Съдът, след като се запозна с въззивната жалба, като взе предвид
становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната
инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна
проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК намери следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена от страна с правен интерес от
обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Производството пред СлРС е образувано по внесен от РП – Сливен
обвинителен акт против подсъдимата М. А. Л. за престъпление по чл.209, ал.3
вр. ал.1 от НК.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа страна следното:
Подсъдимата М. А. Л. е с основно образование, неомъжена, не работи,
неосъждана.
На 30.01.2020 г. в гр. Ш., общ. Т. свид. Стоян С., разглеждайки
приложението „Маркетингплейс“ в Интернет, попаднал на обява за продажба
на спалня, две нощни шкафчета, скрин и гардероб.
Чрез приложението „Маркетингплейс“ се свързал с подателя на
обявата. Отговорила жена, която обяснила на свид. С., че цената на мебелите
е 600 лв. Свидетелят С. заявил, че иска да ги купи. Жената му казала имената
си – М. А. Л. и обяснила, че е от гр. Р., има магазин и собствен транспорт и
може мебелите да му бъдат доставени още същия ден. Подс. Л. поискала от
свид. С. да й преведе цялата сума от 600 лв., преди мебелите да му бъдат
2
доставени. Свидетелят С. отказал да предплати цялата сума, като се разбрали
да преведе капаро от 100 лв., а останалата сума от 500 лв. щял да преведе при
доставката на мебелите.
Подс. Л. предоставила на свидетеля трите си имена и ЕГН.
Свид.С. веднага отишъл в офис на „Изипей“ в центъра на гр. Ш., където
превел на името на подс. Л. сумата от 100 лв. След това й се обадил да я
уведоми. Подс. Л. го уверила, че още същият ден или най-късно на следващия
мебелите ще му бъдат доставени в гр. Ш.. На следващия ден, след като не
получил мебелите си, свид. С. позвънил на подсъдимата, като поискал тя да
му върне парите. Подс. Л. го уверила, че ще му ги върне. След това
изключила мобилния си телефон и компютъра си.
Още на 30.01.2020 г. подсъдимата получила и взела парите – сумата от
100 лв., която била преведена от свид. С.. Поради влошеното си финансово
положение, тя изхарчила парите за нуждите на семейството си.
Подс. М. А. Л. живее в гр. В., общ. В., заедно с двете си малолетни деца.
Безработна е и няма магазин, в който да извършва търговска дейност.
Горната фактическа обстановка по сходен начин е възприета от
първостепенния съд, като същата се установява безспорно с оглед събраните
по делото доказателствени материали, взети в тяхната съвкупност.
Доколкото с въззивната жалба, както и в с.з. пред настоящия състав не
се оспорват фактическите констатации на първата съдебна инстанция, а се
претендира намаляване размера на наказанието или алтернативно връщане на
делото за ново разглеждане на прокурора, настоящата инстанция дължи
цялостна проверка на работата на първоинстанционния съд, включително
относно дейността по обсъждане на доказателствените материали. Правилно е
заключението на контролираната инстанция за съответност на направеното от
подсъдимата самопризнание на останалите приобщени доказателствени
източници. Изводите по фактите са коректни и почиват на обективен прочит
на наличния доказателствен материал. Лаконичността на анализа на
доказателствените данни в мотивите към първоинстанционната присъда
кореспондира с процедурата, по която се движи производството и липсата на
каквито и да е доказателства, опровергаващи признанията на подсъдимата за
извършеното престъпление. Свидетелските показания на пострадалия С.,
обясненията на подсъдимата, дадени в качеството й на обвиняема на
досъдебното производство, както и писмените доказателствените материали
изцяло съответстват помежду си. В този смисъл въззивният съд не констатира
съществени нарушения при обсъждането на събраните доказателства и
тяхната оценка. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както в съдебното производство пред първата съдебна инстанция,
така и в досъдебната фаза. Разпоредбите на НПК са приложени правилно от
образуване на делото до приключване на съпроизводствените действия в
3
първата инстанция. Липсва необходимост от повтаряне на определени
процесуални действия, а фактите по делото са установени несъмнено въз
основа на доказателствата и са изведени коректно в приетата от СлРС
фактическа обстановка в мотивите към присъдата. Мотивите към присъдата
имат изискуемото съдържание – изложени са приетите за установени от СлРС
факти, обсъдени са доказателствените материали, формирани са правни
изводи съобразно доказателствата и установената въз основа на тях
фактическа обстановка. Обобщено, настоящият съд не намира основания за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
СлРС е достигнал до аргументиран извод за виновност на подсъдимата
по повдигнатото й обвинение. Настоящият състав на въззивния съд в рамките
на осъществяваната проверка формира също извод, че подсъдимата Л. с
деянието си е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 209, ал.3 вр. ал. 1 от НК, за което е повдигнато
обвинение с обвинителния акт. Подс. Л. на 30.01.2020 г., в гр. Ш., общ. Т., с
цел да набави за себе си или другиго имотна облага, възбудила и подържала у
С. З. С. от гр. Ш. заблуждение и с това му причинила имотна вреда в размер
на 100 лева, като случаят е маловажен. Установена е по несъмнен начин
обективната и субективната страна на деянието. Характерно за
престъплението измама е доброволното предоставяне на средствата от страна
на пострадалото лице, водено от погрешна представа защо предоставя парите.
Видно е, че изпълнителното деяние на измамата в настоящия случай се
изразява във възбуждане и поддържане на заблуждение у свид. С..
Категорично са установени фактическите действия на подсъдимата, в
резултат на които е формирала у свид. С. невярна представа, поради която той
се е разпоредил със сумата от 100 лв. Последващото поведение на подс. Л. е
било насочено към поддържане заблуждението у свид. С. – подсъдимата
първоначално го уверявала, че ще получи мебелите, а в последствие – че ще
му върне парите, докато не преустановила контакт с него, а междувременно
похарчила получените пари за свои нужди. Подс. Л. е съзнавала, че всички
тези твърдения не отговарят на истината – тя няма магазин и собствен
транспорт, с които да изпрати мебели на пострадалия, както и че не може да
му върне парите. Несъмнено въз основа на твърденията на подсъдимата свид.
С. е бил въведен в заблуждение, поддържано впоследствие за истинските
причини, поради които Л. се нуждае от парични средства, и така мотивиран
свид. С. е извършил разпореждане със сума в размер на 100 лв., превеждайки
същите на подсъдимата чрез „Изипей“. По този начин подс. Л. е причинила
имуществена вреда на свид. С. в размер на 100 лв. Тези действия на
подсъдимата доказват характера на извършеното престъпление измама.
Контролираната съдебна инстанция е изложила подробни съображения
защо се касае за маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, с който
4
извод настоящата инстанция се солидаризира. Действително е налице една
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния измама,
като размерът на имуществената вреда е значително под размера на
минималната работна заплата за страната, а подсъдимата е с чисто съдебно
минало и добри характеристични данни.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл,
който съдът установи от конкретно обективираните действия на подс. Л.,
обсъдени подробно по-горе. Действията на подсъдимата са били насочени
към получаване на парична сума, срещу която подсъдимата е знаела, че няма
да изпрати очакваните от свид. С. мебели. Очевидна е целта на подсъдимата –
да се облагодетелства лично за сметка на свид. С., на когото облагата за
подсъдимата ще причини имотна вреда. По тези съображения, съдът намира,
че подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му
последици.
Всичко гореизложено мотивира извода, че правилно и законосъобразно
първата съдебна инстанция е признала подсъдимата за виновна по
повдигнатото обвинение, тъй като по делото е установено категорично
извършването на престъпление по посочената квалификация от подс. Л. от
обективна и субективна страна.
В пределите на проверка на заявеното с жалбата оплакване за
несправедливост на наложеното наказание, въззивният съд констатира
следното:
С атакуваната присъда на подс. Л. е наложено наказание „пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, като подсъдимата следва да се явява и
подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от шест месеца. Наказанието е определено в хипотезата на
чл.54 от НК, при отчитане чистото съдебно минало на подсъдимата като
смекчаващо отговорността обстоятелство и липсата на отегчаващи такива.
При законова възможност за налагане на наказание до 1 година „лишаване от
свобода“ или „пробация“, съдът е наложил по-лекото по вид наказание –
„пробация“, индивидуализирайки го в минималния законов размер от 6
месеца. Подходът е правилен при отчитане на всички конкретни особености
– тежкото материално и семейно положение на подсъдимата, факта, че няма
доходи и полага грижи за малолетни деца. Въззивният съд не установява
наличието на обстоятелствата по чл.55 от НК – многобройни смекчаващи или
обстоятелство с изключителен характер, за да приложи този законов текст.
Наложеното от първоинстанционния съд наказание е съответно на деянието и
5
дееца и удовлетворява критерия за справедливост. Така установените
обстоятелства не дават възможност за определяне на наложеното наказание
при условията на чл.55 от НК, което към настоящия момент е определено в
минималния предвиден в закона размер за наказанието „пробация“.
Неоснователно се явява поради това оплакването за несправедливост на
присъдата и същата следва да бъде потвърдена и в частта относно
наказанието.
По изложените съображения въззивната инстанция намира
първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и материално и
процесуално законосъобразна. Наказанието е наложено в минималния размер
предвиден в закона за наказанието „пробация“ и не са налице основания за
прилагане на чл.55 от НК. Наведените оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон съдът намира за неоснователни.
Изцяло неоснователно е искането за връщане делото за ново разглеждане –
при проверката си настоящият състав не констатира допуснати в хода на
производството съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правото на защита и даващи основание за връщане на делото в
предходен процесуален стадий. При липса на основания за изменение или
отмяна на присъдата, същата следва да бъде потвърдена.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от
НПК, Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260039/28.10.2020 г., постановена по
НОХД № 834/2020 г. по описа на РС – Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6