и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 13/17.01.2005 г., постановена по НОХД № 496/2004 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимите Байрям Васви Раим и Рамадан Ергюн Нури и двамата от с.Ястреб, общ.Кърджали, за виновни в това, че на 03.04.2004 г. в района на микроязовир в землището на с.Ясреб, общ.Кърджали в съучастие като извършители причинили на Кристин Йорданов Делииванов от гр.Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание, довело до разсройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.54 от НК, ги е осъдил, както следва: Байрям Васви Раим на наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години и Рамадан Ергюн Нури на наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Осъдил е също подсъдимите да заплатят солидарно по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 168 лева, представляващи възнаграждания на вещо лице и пътни разноски на св.Атанас Николов Атанасов от гр.Пловдив. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Рамадан Ергюн Нури, който чрез защитника си – адв.Белев я обжалва като неправилна. Счита, че присъдата е незаконосъобразна - необоснована и несправедлива, и е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната цялост и пълнота, не доказвали, а напротив опровергавали обвинението, по което подсъдимият бил признат за виновен. Моли настоящата инстанция да отмени атакуваната присъда и да постанови нова присъдата, с която да бъде оправдан подс.Рамадан Ергюн Нури. В съдебно заседание жалбодателят не се явява. Представлява се от адв.Белев, който поддържа жалбата и счита, че в случая се касаело за неизбежна отбрана, т.к. в гърдите на подсъдимия бил опрян нож и намерението му било да спре нападението. Ако настоящата инстанция не приеме тази теза, то моли да бъде намалено наложеното наказание съобразно предвидените рамки в закона, т.к. същото било несправедливо. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като правилна, обоснована и законосъобразна. Наложеното наказание било справедливо, тъй като съответствало на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.312 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е събрал необходимите и поисканите от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. Пред настоящата инстанция нови не бяха събрани. С оглед на всички събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимите Байрям Раим и Рамадан Нури и св.Ердинч Нури се познавали добре, като първият подсъдми бил племенник, а втория зет, на свидетеля. На 03.04.2004 г. тримата се качили в лек автомобил “ВАЗ 2105” червен на цвят, управляван от св.Ердинч Нури и се отправили към находящия се в с.Ясреб микроязовир, за да проверят дали има рибари, които ловят риба с мрежи, т.к. те били зарибили язовира и друг освен тях нямал право да лови риба. Св.Ердинч Нури предварително бил сложил в автомобила две дървени бухалки, а също така качил и кучето си /мелез между немска овчарка и друга порода/. По същото време на брега на язовира се намирали свидетелите Кристин Делииванов и Атанас Атанасов, които чистили уловената по-рано то тях риба. Свидетелят Нури паркирал автомобила си непосредствено зад този на св.Делииванов, при което след като подс.Нури отворил вратата на МПС кучето излязло навън и започнало да лае заплашително срещу свидетелите Делииванов и Атанасов. Последните двама преустановили чистенето на рибата и Атанасов извикал на двамата подсъдми и св.Нури да приберат кучето, за да не ги ухапе. Св.Ердинч Нури се приближил до тях и им казал не му реагират с такъв тон и да не викат много. Св.Делииванов се изправил, като в ръката си държал ножа, с който почиствал рибатÓ и се приближил до св.Нури, като двамата си разменили по няколко остри реплики, обвинявайки се взаимно в невъздържаност. Св.Нури хванал с едната си ръка св.Делииванов за ръката, в която бил ножа, а с другата започнал да го блъска. В това време двамата подсъдими взели от автомобила двете дървени бухалки и започнали да удрят св.Кристин Делииванов, нанасяйки му удари в областта на горните крайници и тила на главата. Вследствие на нанесените му удари св.Делииванов се строполил на земята, при което двамата подсъдими го ударили още няколко пъти, след което се насочили към св.Атанасов и му нанесли няколко удара по горните крайници, гърба и главата. Опитвайки се да се предпази от ударите, св.Атанасов им извикал, че е служител на полицията. Малко след това подсъдимите преустановили нападението си и се отправили заедно с св.Ердинч Нури към автомобила, с който дошли, като преди това последният взел изпуснатия от св.Делииванов нож. Св.Атанасов направил опит да се обади по мобилния си телефон в полицията, но св.Нури подигравателно му казал, че на това място няма обхват. Междувременно св.Атанасов изтичал до падналия на земята свидетел Кристин Делииванов и след като видял, че от тила му тече кръв, натиснал мястото на кръвотечението с парче плат и му извикал няколко пъти по име, но последният не отговарял, не помръдвал и не давал признаци, че чува. Няколко минути след това пострадалият се раздвижил и запитал какво е станало, на което Атанасов му обяснил, че са го ударили лошо по главата и трябва да притиска раната си. С помощта на Атанасов пострадалият се качил на автомобила си “Фолксваген Голф” с ДК № К 54 35 и двамата потеглили за гр.Кърджали, като автомобила го управлявал Атанасов. По пътя Делииванов заявил, че му прилошава и погледа му се премрежва. В с.Стремци, от където минавал пътя им, Атанасов позвънил на дежурния в РПУ – Кърджали и съобщил за случилото се. В района на кв.”Байкал” Атанасов спрял полицейски патрулен автомобил, с който се разминавали по пътя и в който се намирали свидетелите Христо Димчев и Митат Али, на които Атанасов разказал за случилото се, като дал описание на лицата извършили побоя и лекия автомобил, с който се движели нападателите, след което се предвижили до ЦСМП-Кърджали, където на св.Кристин Делииванов била оказана медицинска помощ. Св.Митат Али и св.Христо Димчев междувременно успяли по автомобила да установят кой го ползва и отишли в дома на св.Ердинч Нури в с.Ясреб и след като провели разговор с него, той им предал взетия преди това от мястото на инцидента нож на св.Делииванов. Малко по-късно полицаите открили и двамата подсъдми, като подс.Байрям Раим извадил двете дървени бухалки от намиращата се в дома му селскостопанска постройка и ги предал на полицаите. Видно от заключението на вещото лице д-р Маринов по приетата от съда съдебномедицинска експертиза №9/2004г., на пострадалият Кристин Йорданов Делииванов е било причинено: отоци, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана на главата; кръвонасядане на лявата ръка и сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание, като последното е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Разкъсно-контузната рана на главата е довела до разстройството на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. Уврежданията са получени при действието на твърд тъп предмет. Описаното увреждане – сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. От заключението на в.л. д-р Маринов по изготвената съдебно-медицинска експертиза №8/2004 г. се установява, че на Атанас Николов Атанасов са били причинени: отоци, кръвонасядания и охлузване на кожата на главата, лявата ушна мида, гърба и дясната ръка, които са получени при действието на твърд тъп предмет. Било е причинено болка и страдание. Описаните увреждания представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъплението, за което са предадени на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че именно подсъдимите Раим и Нури са автори на извършеното престъпление. Основание за такъв извод дават показанията на свидетелите Атанас Атанасов и Кристин Делииванов, които съдът кредитира изцяло и частично на св.Ердинч Нури, частично обясненията на подсъдимите, заключението на съдебномедицинските експертизи и другите събрани веществени и писмени доказателства по делото, от които по категоричен начин се установява, че именно подсъдимите са нанесли удари по тялото и главата на пострадалия Делииванов и един от тези удари в главата е довел до причиняване на средната телесна повреда. Всички доказателства по делото относно нанесените от подсъдимите удари по пострадалия Делииванов са последователни, логични и непротиворечиви, поради което настоящата съдебна инстанция изцяло им дава вяра. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбодателят Рамадан Нури също не отрича, че е нанесъл удари в областта на рамото и главата на Делииванов, но твърди, че тези удари били нанесени при неизбежна отбрана, т.к. пострадалият бил опрял нож в корема на св.Ердинч Нури и именно, за да защити и предпази свидетелят Нури от нападението на Делииванов, подс.Рамадан Нури взел бухалката от автомобила и нанесъл в гръб удари по гърба и главата на Делииванов. Както правилно е приел и районния съд, по делото не са събрани доказателства, които да установяват, че св.Делииванов е замахнал с държания от него нож към св.Ердинч Нури или да го е опирал в корема му т.е. да е извършил нападение над св.Нури. В тази връзка правилно и обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.Ердинч Нури дадени на съдебното следствие в частта им, че св.Делииванов е опрял нож в корема му, т.к. на досъдебното производство той е бил разпитван в качеството му на уличено лице, което го прави заинтересован от изхода на делото, а и обстоятелството, че е родственик на двамата подсъдими, също го прави заинтересован и показанията му имат за цел оневиняването им. Анализирайки всички доказателства по делото, съдът съобрази и обстоятелството, че св.Делииванов е държал нож в ръката си, т.к. е почиствал уловената риба, а не го е взел с намерение да напада или намушква св.Ердинч Нури, още повече, че последният заедно с подсъдимите са отишли при свидетелите Атанасов и Делииванов и са влезли в пререкание с тях по повод кучето, което не е било вързано и заплашително е започнало да ги лае. Или липсват каквито и да било доказателства по делото за извършени неправомерни действия от страна на св.Делииванов създаващи непосредствена опасност за живота и здравето на св.Ердинч Нури, които да са налагали предотвратяването им от подсъдимите. Или от изложеното следва извода, че както подс.Байрям Раим, така и подс.Рамадан Нури са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129, ал.1 във вр. с ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 03.04.2004 г. в района на микроязовир в землището на с.Ясреб, общ.Кърджали в съучастие като извършители причинили на Кристин Йорданов Делииванов от гр.Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание, довело до разсройство на здравето, временно опасно за живота, както обосновано и правилно е приел Кърджалийския районен съд. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като е налице и общност на умисъла в действията на двамата подсъдими. Извършителите са съзнавали общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и пряко са желаели тяхното настъпване. При определяне вида и размера на наказанието на жалбодателя Рамадан Нури първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя. Съдът е определил наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложил наказание към минимума, а именно 6 месеца “лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил за срок от 3 години, предвид, че са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане и най-вече, че за поправянето на подсъдимия не е наложително, същото да бъде изтърпяно ефективно. Не са налице обаче предпоставките на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, както отново правилно е приел и районния съд, т.к. най-лекото предвидено в нормата на чл.129, ал.1 от НК наказание, не би се оказало несъразмерно тежко, предвид, че се касае за посегателство срещу личността при това без какъвто и да било повод и целите на наказанието не биха се постигнали по този начин. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Рамадан Нури деяние и би оказало възпитателно и предупредително въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 13/17.01.2005 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 496 по описа за 2004 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.336 във вр. с чл.332 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13/17.01.2005 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 496 по описа за 2004 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: Членове:1.
2. |