РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Монтана, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Костадин Живков
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаАнна
Евгениева Иванова (РП-Монтана)
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211600600181 по описа за 2021 година
Производството е по чл.318 и сл НПК.
С присъда на Районен съд-Лом, постановена на 19.05.2021година по
нохдело № 451/2020година, подсъдимият Р. М. В. е признат за невинен в
извършване на престъпление по чл.343б, ал.1; НК ; признат е за виновен по
обвинение в извършване на престъпление по чл.270, ал.1 НК, като е осъден на
шест месеца лишаване от свобода с постановено ефективно изтърпяване на
наказанието и приложение разпоредбата на чл.68, ал.1 НК.
Присъдата в нейната осъдителна част е обжалвана от защитника на
подсъдимия с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност; искането
е за отмяна на осъдителната присъда.
В открито съдебно заседание на въззивния съд представителят на
Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Подсъдимият поддържа жалбата; защитникът на подсъдимия излага
конкретни съображения в в подкрепа на въззивната жалба.
1
Въззивният съд, като провери правилността на обжалваната присъда
във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и като
обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в
наказателния процес ; жалбата е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК.
Разгледана по същество - същата е основателна.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната
присъда, е проведено незаконосъобразно - при допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуални правила.
Конкретните съображения на въззивната инстанция са следните:
Подсъдимият и жалбоподател в настоящото производство е обвинен
в това, че на 09.09.2020 год., oкoлo 20,00 часа, в с. Р обл. М по yл. „ххх“,
управлявал MПC - л.а., м. ххх мод. хх с per. №хххх, с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - 1,30 на хиляда, установено no надлежния
ред с техническо средство AЛKOTECT 7510, № ARDM 0225 -
престъплението no чл. 343б, aл. 1 oт НК.
Подсъдимият Р.В. е обвинен и в това, че на същата дата -09.09.2020
год., около 20,00 часа, в с. Расово, обл. Монтана, противозаконно е попречил
на орган на властта - Цххх А. Цх, полицейски инспектор V степен (ТП) в
Участьк - М към PY - Л , OДMBP М да изпълни задълженията си no чл. 70,
an. 1, т. 1 ЗМВР: „Полицейските органи могат да извършват проверки за
установяване самоличността на лице: 1. За което има данни, че е извършило
престьпление или друго нарушение на обществения ред“, като не се е
подчинил на подаден сигнал за спиране на автомобила, който управлявал, и
продължил движението до дома си, където отказал да даде документ за
самоличност и оказал съпротива на полицейски служител – престъпление по
чл.270, ал.1 от НК.
Както бе посочено и по-горе, по първото обвинение подсъдимият е
признат за невинен , а по второто - признат за виновен с налагане на
наказание шест месеца „лишаване от свобода“ с постановено ефективно
изтърпяване и приложение на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК.
Постановяването на оправдателната присъдата по обвинението по
чл.343б, ал.1 от НК е формирано като последица от решаващия извод на
първостепенния съд за недоказаност на това обвинение и конкретно съдът е
приел, че не е установено именно подсъдимият да е управлявал лекия
2
автомобил. Присъдата в тази й част не е протестирана. Същевременно обаче
при постановяване на осъдителна присъда по обвинението по чл.270, ал.1 от
НК съдът е приел в нейната диспозитивна част, че едно от действията на
подсъдимия, осъществяващо от обективна страна състава на това
престъпление, се изразява именно в това, че не се е подчинил на подаден
сигнал за спиране на управляван от него автомобил и продължил движението
до дома си; другите действия - отказал да даде документа си за самоличност и
оказал съпротива на полицейски служител. Налице е вътрешна
противоречивост в съдебния акт, тъй като, след като е приел, че подсъдимият
не е управлявал автомобила, няма как впоследствие последният да е признат
за виновен по обвинението по чл.270, ал.1 от НК и за това, че не е спрял при
управление на автомобила на подаден сигнал за спиране. На следващо място,
в мотивите на своя съдебен акт районният съд е приел, че от обективна
страна изпълнителното деяние на престъпния състав на чл.270, ал.1 от НК е
осществено от подсъдимия чрез следното действие, осуетяващо проверка на
неговата самоличност : отказал да даде документ за самоличност. Липсват
мотиви да осъществяване на друтого обективно действие, за което осъден и
което също е посочено в диспозитивната част на присъдата- оказване
съпротива на полицейски служител.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че декларираната от
съда увереност за доказаност на обвинението в горепосочената част почива
на некачествено изпълнение на задълженията на първоинстанционния съд за
обсъждане на материалите по делото, за задълбочен и обективен
доказателствен анализ и точна доказателствена преценка, съобразена с
изискванията на закона за достоверно установяване на фактите. Всъщност,
касае се до пълна липса на мотивировка на съдебния акт, съответстваща на
изискванията на закона, която да позволи на въззивния съд да провери
правилността на решаващия извод на първостепенния съд за осъждане на
подсъдимото лице.
Налице, както бе посочено и по-горе, и противорочие между
мотивите на присъдата и нейния диспозитив. Липсата на мотиви и
противоречието между диспозитивната част на присъдата и нейните мотиви
препястват изцяло възможността на въззивната инстанция да установи
действително формираната воля на съда за какво да бъде осъден, респ.
оправдан подсъдимият. Когато, осъществявайки проверка на
първоинстанционната присъда, въззивната инстанция констатира неяснота
относно вътрешното убеждение на решаващия съд, /а такава в случая е
3
налице/, то винаги е опорочено, защото оставя съмнения в категоричността на
изводите на съда относно наличието или липсата на релевентните факти. В
тази хипотеза порокът на мотивите е абсолотен и въззивният съд следва да
упражни правомощието си по чл.335, ал.2 във вр. с 334, т.1 НПК.
Липсата на мотиви е основание за безусловна отмяна на съдебния
акт; в този смисъл е безпредметно да бъдат обсъждани останалите доводи за
неправилност на присъдата в нейната осъдителна част. Същата следва да бъде
отмената в тази й част, както и частта по приложението на чл.68, ал.1 НК.
В останалата част - тази, с която подсъдимият и жалбоподател в
настоящото производство е оправдан по обвиненето на чл.343б, ал.1 НК,
както бе посочено и по-горе, присъдата не е протестирана и е влязла в сила;
в случай е приложим принципът за забрана на влошаване положението на
подсъдимото лице.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 335, ал.2 във вр. с
чл.334, т. 1 НПК въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъдата на Районен съд-Лом, постановена на
19.05.2021 година по нохдело № 451/2020 година, в частта, с която
подсъдимият Р. М. В. е признат за виновен по обвинението в извършване на
престъпление по чл.270, ал.1 НК, като е осъден на шест месеца лишаване от
свобода с постановено ефективно изтърпяване на наказанието и приложение
разпоредбата на чл.68, ал.1 НК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ломския
районен съд в отменената част.
В останалата част присъдата - тази, с която подсъдимият Р. М. В. е
признат за невинен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК,
присъдата е влязла в сила.
ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5