РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 10.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Христина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК
във връзка с чл.79 и сл. от Закона за
задълженията и договорите, чл.92 от Закона за задълженията и договорите и
чл.200 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния
директор Оле Бьорн Шулстъд, срещу А.Г.Д. с ЕГН ********** *** по чл.415 във
връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 и сл. от Закона за задълженията
и договорите за признаването за установена дължимостта на сумата от 167.74 лева
(сто шестдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга (в това число неплатени абонаментни такси
и използвани услуги) по договор за телекомуникационни услуги от 24.12.2015 г.
(сключен между А.Г.Д. и „Теленор България”ЕАД - гр. София; неплатеното
задължение е за периода от 10.12.2015 г. до 09.05.2016 г. по фактура
№**********/10.05.2016 г. с 15-дневен срок за плащане след нейното издаване),
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по
пощата (24.10.2017 г.) до окончателното плащане; предявени са и обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за осъждането на ответницата да заплати
на ищеца следните суми – по чл.92 от Закона за задълженията и договорите за
сумата от 52.02 лева (петдесет и два лева и две стотинки), представляваща
начислена договорна неустойка по посочения договор, както и по чл.200 от Закона
за задълженията и договорите за сумата от 291.80 лева (двеста деветдесет и един
лева и осемдесет стотинки), представляваща дължими лизингови вноски по посочения
договор, а също и за направените
съдебно-деловодни разноски. В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея не е бил получен писмен
отговор от ответницата.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
В
съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответницата на
отговор на исковата молба, неявяването на ответницата и неин представител в
първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответницата делото да
бъде разгледано в нейно отсъствие, указването на ответницата на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради постъпилото
искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответницата, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно
чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него
е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни.
С оглед на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявените
искове са основателни и трябва да бъдат уважени. На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 145.47
лева внесена държавна такса и 180 лева заплатено адвокатско възнаграждение. В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да бъде
осъден да заплати разноските по частно гр. дело №3942/2017 г. по описа на ДРС съразмерно
на установените като дължими в настоящото производство суми (167.74 лева от
претендираните в заповедното производство 924.72 лева), т.е. в размер на 37.19
лева (от 25 лева внесена държавна такса и 180 лева заплатено адвокатско
възнаграждение по частно гр. дело №3942/2017 г. по описа на ДРС).
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че А.Г.Д. с ЕГН **********
*** има следното неплатено парично задължение към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд, (за което
е издадена Заповед за изпълнение №2111/27.10.2017 г. по частно гр. дело №3942/2017
г. по описа на ДРС) – в размер на 167.74 лева (сто шестдесет и седем лева и
седемдесет и четири стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга (в това число неплатени абонаментни такси и използвани услуги) по
договор за телекомуникационни услуги от 24.12.2015 г. (сключен между А.Г.Д. и
„Теленор България”ЕАД - гр. София; неплатеното задължение е за периода от
10.12.2015 г. до 09.05.2016 г. по фактура №**********/10.05.2016 г. с 15-дневен
срок за плащане след нейното издаване), заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението по пощата (24.10.2017 г.) до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА А.Г.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд, следните суми: 1) 52.02 лева (петдесет и два лева и две стотинки), представляваща начислена договорна неустойка по посочения по-горе договор за телекомуникационни услуги от 24.12.2015 г. 2) 291.80 лева (двеста деветдесет и един лева и осемдесет стотинки), представляваща дължими лизингови вноски по посочения по-горе договор за телекомуникационни услуги от 24.12.2015 г. 3) 325.47 лева (триста двадесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща направените разноски по гр. дело №4/2018 г. по описа на ДРС. 4) 37.19 лева (тридесет и седем лева и деветнадесет стотинки), представляваща разноските по частно гр. дело №3942/2017 г. по описа на ДРС съразмерно на установените като дължими в настоящото производство суми.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИСИ от
решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: