МОТИВИ НА ПРИСЪДА ПО НОХД №**7/15 г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 8 СЪСТАВ
Софийски градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу В.Р.Е. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198,
ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че за времето
от около 23.30 ч. на 06.12.2014 г. до 17.30 ч. на 08.12.2014 г. в
условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, като деянията са били извършени при условията на опасен рецидив,
след като подс. Е. е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК, а именно с присъда по НОХД №
9429/04 г. на СРС, присъда по НОХД № 8656/2008 г. по описа на СРС и присъда по
НОХД № 9083/2004 г. по описа на СРС, с които е осъден на лишаване от свобода за
срок от три години при първоначален „общ режим”, както следва:
1. На 06.12.2014 г.
около 23.30 часа в гр. С., на площад „Р.Р.”
в посока ул. „Ю.Г.” в близост до сладкарница „Н.” е отнел чужди движими вещи –
1 бр. дамска чанта, черна, тип „торба” на стойност от 10.00 лв. /десет лева/,
съдържаща 1 бр. портфейл на стойност от 5.00 лв. /пет лева/, съдържащ сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/,
1 бр. лична карта, издадена на името на С.Н.Д. - без стойност, 1 бр. СУМПС,
издадено на името на С.Н.Д. - без стойност, 1 бр. контролен талон, издаден за
л.а. марка „Сузуки” с ДКН *** - без стойност, 1 бр. талон „Гражданска
отговорност”, издаден за л.а. марка „Сузуки” с ДКН *** -без стойност, 1 бр.
полица за застраховка „Автокаско”, издаден л.а. марка „Сузуки” с ДКН *** - без
стойност, 1 бр. талон за ГТП, издаден за л.а. марка „Сузуки” с ДКН *** - без
стойност, 1 бр. квитанция за платен данък МПС - без стойност, фирмени документи
на „С.*” ЕООД и ЕТ „С.*” - без стойност, 12 /дванадесет/ бр. ключове с единична
стойност от 3.00 лв. /три лева/ и обща стойност от 36.00 лв. /тридесет и шест
лева/, 1 бр. ключ за л.а „Сузуки суифт” - на стойност от 10.00 лв. /десет
лева/, 3 /три/ бр. дебитни карти на
„Булбанк”, издадени на името на С.Н.Д. - без стойност, 1 бр. електронна
карта на СКГТ, издадена на името на С.Н.Д. - без стойност - като общата
стойност на отнетите вещи е 111.00 лв. /сто и единадесет лева/ от владението на
С.Н.Д., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила
– издърпал пострадалата С.Н.Д. назад, тя легнала на платното, ударила си
главата и ръцете и той издърпал чантата от дясното и рамо;
2. На 08.12.2014 г. около
17.30 часа в гр. С., на кръстовището на
улиците „Р.А.” и ул. „***” е отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта - черна, изкуствена кожа, на
стойност от 12,80 лв. /дванадесет лева и осемдесет стотинки/, съдържаща 1 бр.
дамски портфейл на стойност от 0,50 лв. /петдесет стотинки/, парична сума в
размер на 70.00 лв. /седемдесет лева/, 1 бр. часовник марка „Пиер Карден”
на стойност от 30.00 лв. /тридесет лева/, 1 бр. карта „Билла”- без стойност, 1
бр. дебитна карта на банка „ДСК”, издадена на името на К.Т.Т. - без стойност, 1
бр. мобилен телефон марка „Самсунг”, неустановен модел на стойност от 120.00
лв. /сто и двадесет лева/, 1 бр. розов калъф за мобилен телефон на стойност от
8,00 лв. /осем лева/, 1 бр. сим-карта на „Виваком”, издадена на името на ЕТ
„Елица”- на стойност от 6.00 лв. /шест лева/, 6 /шест/ бр. златни висулки, всяка една с нето тегло от 1,5 гр.
на единична цена от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, на обща стойност от
450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, 1 бр. златно синджирче с нето тегло
от 2,00 /два/ гр. на стойност от 100.00 лв. /сто лева/, 1 чифт златни
обеци с нето тегло от 2,00 /два/ гр. на стойност от 100.00 лв. /сто лева/, 1
чифт златни обеци с нето тегло от 10,00 /десет/ гр., на стойност от 500.00 лв.
/петстотин лева/, 1 бр. служебен пропуск за Народното събрание, издаден на
името на К.Т.Т. - без стойност, 1 бр. бадж за Народното събрание, издаден на
името на К.Т.Т. - без стойност, 6 /шест/ бр. ключове с единична стойност
от 3.00 лв. /три лева/, с обща стойност от 18.00 лв. /осемнадесет лева/, 4 бр.
флаш-памет от 16 гигабайта с единична стойност от 10,50 лв. /десет лева и
петдесет стотинки/, с обща стойност от 42.00 лв. /четиридесет и два лева/, 6
/шест/ бр. червила - без стойност, неустановен брой визитни картички - без
стойност, 2 /два/ бр. членски книжки за партия БСП, издадени на името на К.Т.Т.
- без стойност, 1 бр. спестовна книжка за банка „ДСК” АД - без стойност, 1 бр.
електронна карта СКГТ - без стойност- като стойността на отнетите вещи е
1457,30 лв. /хиляда четиристотин петдесет и седем лева и тридесет стотинки/ от
владението на К.Т.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила – издърпал чантата от лявата ръка на Т.,
като общата стойност на вещите, отнети от пострадалите Д.
и Т. е 1568,30 лв. /хиляда петстотин шестдесет и осем лева и тридесет стотинки/.
Подс. Е. не се признава за
виновен и дава обяснения по повдигнатото обвинение. Заявява, че не е извършил
двете деяния, за които е обвинен и твърди, че на досъдебното производство е
направил самопризнания вследствие на упражнено върху него насилие от полицаите.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение и излага съображения, че от събраните на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие доказателства безспорно се
установява, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Моли съда да
го признае за виновен и да му наложи наказание в размер на осем години лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
Защитникът на подсъдимия излага съображения за
недоказаност на обвинението, като посочва, че пострадалата от едното деяние С.Д.,
съгласно нейните показания, не е убедена в самоличността на лицето, осъществило
престъпно посегателство спрямо нея, а по отношение на пострадалата от другото
деяние К.Т., извършеното от нея разпознаване на лица на досъдебното
производство е опорочено. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен,
алтернативно – да му наложи наказание около минимума, предвиден в НК.
При последната си дума към съда подсъдимият заявява, че
не е извършил деянията, в които е обвинен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно вътрешното си убеждение
намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
В.Р.Е. е роден на ***
г. в гр. В., българин,
български гражданин, адрес: гр. С., ул.
„Х.” № 52, с основно образование, неженен, с ЕГН: **********, осъждан.
На
06.12.14 г. около 23.30 ч. св. С.Д. се прибирала към жилището си, находящо се в
гр. С., ул. „Ж.К.“ №4. Свидетелката преминала през подлеза на бул. „Цариградско
шосе“ при хотел „Плиска“ и излязла от страната на магазин „Била“. След това
свидетелката тръгнала по ул. „Ж.К.“. Когато стигнала до читалище „Николай
Хайтов“, неустановено лице се приближило към свидетелката откъм гърба й, изненадващо
я дръпнало и я съборило на земята. След това неустановеното лице издърпало
дамската чанта на свидетелката - черна, тип „торба”, на стойност от 10.00 лв., която
съдържала 1 бр. портфейл на стойност от 5.00 лв. със сумата от 50.00 лв., 1 бр. лична карта,
издадена на името на С.Н.Д. - без стойност, 1 бр. СУМПС, издадено на името на С.Н.Д.
- без стойност, 1 бр. талон, издаден за л.а. марка „Сузуки” с ДКН *** - без
стойност, 1 бр. талон „Гражданска отговорност”, издаден за л.а. марка „Сузуки”
с ДКН *** - без стойност, 1 бр. полица за застраховка „Автокаско”, издаден л.а.
марка „Сузуки” с ДКН *** - без стойност, 1 бр. талон за ГТП, издаден за л.а.
марка „Сузуки” с ДКН *** - без стойност, 1 бр. квитанция за платен данък МПС -
без стойност, фирмени документи на „С.*” ЕООД и ЕТ „С.*” - без стойност, 12 бр.
ключове с единична стойност от 3.00 лв. и обща стойност от 36.00 лв., 1 бр.
ключ за л.а „Сузуки суифт” - на стойност от 10.00 лв., 3 бр. дебитни карти
на „Булбанк”, издадени на името на С.Н.Д.
- без стойност, 1 бр. електронна карта на СКГТ, издадена на името на С.Н.Д. -
без стойност. Неустановеното лице побягнало в посока към бул. „Цариградско
шосе“, отнасяйки със себе си дамската чанта на св. Д..
На
08.12.14 г. около 17.30 ч. св. К.Т. се прибирала към дома си, находящ се в гр. С.,
ул. „Ж.К.“, бл.**. Свидетелката слязла на спирката на хотел „Плиска“ на бул.
„Цариградско шосе“ и тръгнала по ул. „Ж.К.“. Когато изминала около 100 метра, неустановено
лице се приближило към свидетелката и издърпало дамската й чанта - черна, от изкуствена
кожа, на стойност от 12,80 лв., съдържаща 1 бр. дамски портфейл на стойност от
0,50 лв., парична сума в размер на 70.00 лв., 1 бр. часовник марка „Пиер Карден”
на стойност от 30.00 лв., 1 бр. карта „Билла”- без стойност, 1 бр. дебитна
карта на банка „ДСК”, издадена на името на К.Т.Т. - без стойност, 1 бр. мобилен
телефон марка „Самсунг”, неустановен модел на стойност от 120.00 лв., 1 бр.
розов калъф за мобилен телефон на стойност от 8,00 лв., 1 бр. сим-карта на
„Виваком”, издадена на името на ЕТ „Елица”- на стойност от 6.00 лв., 6 бр.
златни висулки, всяка една с нето тегло
от 1,5 гр. на единична цена от 75.00 лв., на обща стойност от 450.00 лв., 1 бр.
златно синджирче с нето тегло от 2,00 гр. на стойност от 100.00 лв., 1
чифт златни обеци с нето тегло от 2,00 гр. на стойност от 100.00 лв., 1 чифт златни
обеци с нето тегло от 10,00 гр., на стойност от 500.00 лв., 1 бр. служебен
пропуск за Народното събрание, издаден на името на К.Т.Т. - без стойност, 1 бр.
бадж за Народното събрание, издаден на името на К.Т.Т. - без стойност,
6 бр. ключове с единична стойност от 3.00 лв., с обща стойност от 18.00
лв., 4 бр. флаш-памет от 16 гигабайта с единична стойност от 10,50 лв., с обща
стойност от 42.00 лв., 6 бр. червила - без стойност, неустановен брой визитни
картички - без стойност, 2 бр. членски книжки за партия БСП, издадени на името
на К.Т.Т. - без стойност, 1 бр. спестовна книжка за банка „ДСК” АД - без
стойност, 1 бр. електронна карта СКГТ - без стойност. След това неустановеното
лице побягнало в междублоковото пространство, отнасяйки дамската чанта на
свидетелката.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства – обясненията на подсъдимия /дадени в хода на съдебното следствие и
обясненията, дадени на досъдебното производство пред съдия, прочетени по реда
на чл.279, ал.1, т.3 от НПК/, показанията на свидетелите Д. /дадени в хода на
съдебното следствие и показанията от досъдебното производство, частично
прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК/, Т. /дадени в хода на
съдебното следствие и показанията от досъдебното производство, частично
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК/, Д. и К., заключение на
СОЕ /л.91-94 от досъд. п-во/, протоколи за два следствени експеримента от 10.12.14г.
/л.37-46 от досъд. п-во/, документи относно закупуване на бижута /л.102-104 от
досъд. п-во/, справка и бюлетини за съдимост /л.32-37 от делото/.
От доказателствата по
делото следва да се изключи протокола за разпознаване на лица от 10.12.14 г. /л.78-79
от досъд. п-во/, при което процесуално-следствено действие пострадалата Т. е
разпознала подс. Е. като извършител на грабежа върху нея. При извършване на
разпознаването са допуснати процесуални нарушения, които го опорочават и го
правят негодно доказателство. При разпита в съдебно заседание св. Т. посочва,
че непосредствено преди да се извърши разпознаването, единият от полицаите й е
показал снимката на лицето /подсъдимия/ на телефона си. По-нататък в разпита си
св. Т. заявява: „Докато чаках да наредят лицата за разпознаване, Д. ми показа
снимка на лицето на мобилен телефон, обясни ми, че ми показва снимката, за да
си го припомня“. Такова „припомняне“ на външния вид на заподозряното лице,
непосредствено преди да се извърши разпознаването, е недопустимо, тъй като е от
естество съществено да повлияе върху съхранения спомен на свидетеля относно
външните белези на лицето, което предстои да разпознае и в крайна сметка да
подведе свидетеля, дори неосъзнато от самия него, при идентификацията на
извършителя на деянието. Съдът счита, че при извършено по този начин на
досъдебното производство разпознаване, не е изключено допускане на грешка от
страна на разпознаващия. Съответно доказателствената стойност на разпознаването
не отговаря на законовото изискване на чл.303, ал.2 от НПК за доказване на
обвинението по несъмнен начин.
Извън посоченото по-горе
разпознаване на лица от 10.12.14 г., единствените доказателства по делото
относно авторството на престъплението са обясненията на подсъдимия, дадени на
досъдебното производство пред съдия /л.69 от досъд. п-во, прочетени по реда на
чл.279, ал.1, т.3 от НПК/, в които той прави пълни самопризнания за двете
инкриминирани деяния и протоколите за два следствени експеримента от 10.12.14
г. /л.37-46 от досъдебното производство/, които са извършени, за да се проверят
обясненията на подс. Е.. Въпросните следствени експерименти, проведени с
участието на подсъдимия, също имат правната природа на „самопризнание“ – процесуално-следствени
действия, с които лицето се самоуличава в извършване на престъпление, доколкото
при извършването на следствените експерименти подсъдимият подробно е пресъздал
конкретни извършени от него действия, за които е привлечен към наказателна
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.116, ал.1 от НПК, подсъдимият не може
да бъде признат за виновен единствено въз основа на самопризнание, неподкрепено
от други доказателства. В настоящия случай, за авторството на инкриминираните
деяния липсват други доказателства извън самопризнанието на подсъдимия,
обективирано в неговите обяснения от досъдебното производство и посочените два
следствени експеримента, и в съответствие с чл.116, ал.1 от НПК, съдът не може
да постанови осъдителна присъда само въз основа на тези доказателства.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА СТРАНА:
По делото не са събрани достатъчно доказателства, които
да установяват по несъмнен начин,
съобразно изискването на чл.303, ал.2 от НПК и при спазване на ограничението по
чл.116, ал.1 от НПК, участието на подсъдимия в извършване на инкриминираните
деяния. Налице са доказателства за извършени престъпления по чл.198, ал.1 от НК
спрямо пострадалите Д. и Т., но не и доказателства относно извършителя на тези деяния.
Предвид горното и на основание чл.304 от НПК подсъдимият
следва да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „б” вр. чл. 26, ал. 1 от НК
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: