№ 397
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Астарджиев
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Димитър К. Арабаджиев
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000601228 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 15.07.2024г., постановена по НОХД № 575/24г. по описа на ОС
Благоевград, 5 н. с-в съдът е признал за виновен подсъдимия Б. В. В. за извършени
престъпления
1. по чл. 339, ал.1, пр.3 от НК – за това, че на 13.11.2023г. около 13:50 часа в гр.
Благоевград, на детска площадка, находяща се в ж.к. „Еленово“ между блок от номер 1
до номер 5 и блок от номер 36 до номер 38 и между ул. „Явор“ и блок номер 6, в себе
си е държал огнестрелно оръжие, пистолет марка и модел „Walter PP”, калибър 7.65,
номер „265961Р“, без да има за това надлежно разрешение, съгласно Закона за контрол
над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите , поради което и на
основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.372, ал.4 НПК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил
наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и
2. по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК - на
13.11.2023г. около 13:50 часа в гр. Благоевград, на детска площадка, находяща се в ж.к.
„Еленово“ между блок от номер 1 до номер 5 и блок от номер 36 до номер 38 и между
ул. „Явор“ и блок номер 6, по начин, опасен за живота на мнозина - чрез използване на
огнестрелно оръжие /пистолет марка и модел „Walter PP”, калибър 7.65, номер
„265961Р“/ е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице - А. Ю. С. от
гр. Благоевград и Т. В. М. от гр. Благоевград, като деянието е останало недовършено,
поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.373, ал.2 от
НПК, вр. чл.372, ал.4 НПК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание “лишаване от
1
свобода за срок от 10 /десет/ години.
На основание чл.23, ал.1 от НК съставът на Бл. ОС е наложил на подсъдимия
Б. В. В. най-тежкото от така определените наказания, а именно наказанието
“Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години, като е определил първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС и на осн. чл.59,
ал.1, т.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимия В. е бил задържан под
стража, считано от 13.11.2023г.
На следващо място с присъдата подс. Б. В. е осъден да заплати на
гражданския ищец А. Ю. С. сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 13.11.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като гражданският иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер
от 70 000 (седемдесет хиляди) лева.
С присъдата е налице произнасяне по направените по делото разноски, който
са възложени в тежест на подсъдимия на осн. чл. 189, ал.3 от НПК - 4 756,07 (четири
хиляди седемстотин петдесет и шест лева и седем стотинки) лева по сметка на ОД на
МВР – Благоевград - направени разноски в д.п., както и по сметка на ОС-Благоевград
сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева - държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск.
На последно място с присъдата Бл. ОС се е произнесъл по веществените
доказателства по делото, като на осн. чл.53, ал.1, б.„б” от НК е отнел в полза на
Държавата 1 брой късоцевно огнестрелно оръжие пистолет марка и модел „Walter
PPK“, калибър 7.65, номер „265961Р“; 1 брой пълнител; 4 броя боеприпаси кал. 7.65; 1
брой гилза, кал. 7.65, предадени в служба „ДОС“ при 02 РУ - ОД на МВР -
Благоевград.
От така постановената присъда е останал недоволен подс. Б. В., който чрез
служебно назначения си защитник – адв. В. М., я обжалва. Във въззивната жалба и
допълнението към нея, изходящи от адв. М., се оспорва правилността и справедливостта
на първоинстанционната присъда в частите й относно наложеното на подсъдимия В.
наказание и присъденото на гражданския ищец С. обезщетение за неимуществени
вреди. По отношение на наказанието защитникът счита, че по делото са събрани
доказателства за наличието на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
на подзащитния й обстоятелства , поради което намира, че са налице условията на чл.
58а, ал.4 от НК за приложение на чл. 55 от НК. Като такива адв. М. счита установените
по делото добри характеристични данни на подзащитния й, критично отношение към
стореното, оказано изключително съдействие при провеждане на разследването,
изразено съжаление за стореното и не на последно място – че не са настъпили фатални
последици за живота и здравето на пострадалата. В тази насока защитникът намира, че
неправилно първостепенният съд не е приложил разпоредбата на чл. 58, б.“а“, вр. чл. 18,
ал.2 от НК. По отношение на уважената част на гражданския иск защитата също
поддържа, че е завишена, тъй като по делото не са събрани доказателства за болките и
страданията, които С. е претърпяла. В заключение адв. М. прави искане за изменение на
2
първоинстанционната присъда, като наложеното на подс. В. наказание бъде намалено с
приложение на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
В хода на съдебните прения пред въззивният съд защитникът адв. М. поддържа
въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения, които
преразказва.
Подс. В. в лична защита заявява, че е съгласен с доводите на защитника си;
изразява съжаление за извършеното и сочи, че е съдействал на органите на полицията,
като им е дал оръжието. Моли за намаляване на наказанието.
Частният обвинител и граждански ищец А. С., редовно призована, не се явява.
Служебно назначеният й повереник адв. М. застъпва становище за правилност и
законосъобразност на атакуваната първоинстанционна присъда, вкл. и в оспорените й
части относно наказанието и присъденото на доверителката му обезщетение. Прави
искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Прокурорът от САП също счита обжалваната присъда за правилна и
законосъобразна и прави искане за нейното потвърждаване.
В предоставената му последна дума подсъдимият В. моли наложеното му
наказание да бъде намалено.
В настоящата инстанция се проведе съдебно следствие, като бяха приети в
качеството на писмени доказателства медицински документи, касаещи
здравословния статус на подс. В. и бе назначена и приета съдебно – психиатрична
експертиза, касаеща освидетелстването на подс. В..
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
Производството пред ОС Благоевград, 5 н. с-в е протекло по реда на глава
ХХVІІ от НПК /съкратено съдебно следствие/, като на основание чл. 371, т.2 от НПК
подс. В. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите
по чл. 372, ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е
приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание.
Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия В. се
подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство и липсват
основания за корекция на този извод на ОС Благоевград. Ето защо и настоящият
3
съдебен състав принципно приема, че в сочената, каквато е и процесната, хипотеза е
длъжен да приеме съществените релевантни факти точно така, както са описани в
обвинителния акт. Този извод следва от естеството на диференцираната процедура в
разновидността й по точка втора на чл. 371 НПК. В настоящия казус и въззивният съд
прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, което налага извод
за възприемане в цялост на същите съобразно отразяването им в обвинителния акт.
Извеждайки пред скоби изложеното, въззивната инстанция приема въз основа на
самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят за установени
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и
в мотивите на обжалваната присъда ( като ги допълни единствено относно актуалното
психично състояние на подс. В., за което бе назначена, изслушана и приета СПЕ в хода
на въззивното съдебно следствие), а именно:
Подсъдимият Б. В. В. е роден на ******** год. в гр. Разлог, с постоянен адрес в с.
***, общ. ***, ул. „***“ № * и настоящ адрес в гр. ***, ул. „***“ **. Същият е с начално
образование, работещ в строителството, разведен, осъждан.
Свидетелката А. С. била на 30 години, от гр. Благоевград. Същата живеела в
Благоевград на семейни начала със свидетеля Т. М.. Св. С. е майка на седем деца /на възраст
между 3 и 16 години /. Преди около 3-4 години подс. Б. В. и св. А. С. се запознали и
започнали интимни отношения. С. няколко пъти ходила да живее при подс. В. в гр. Разлог за
по 3-4 месеца, след което се прибирала в гр. Благоевград. През лятото на 2023г. св. А. С. се
скарала със св. Т. М. и за пореден път отишла да живее при подс. Б. В. в гр. Разлог, като със
себе си взела най-малкото си дете - момиченце на две години. Тримата живеели в жилището
на Б. В. в гр. Разлог, но около края на месец октомври – началото на месец ноември 2023г.
подс. В. и св. С. се скарали. Ето защо А. С. взела детето си и се върнала в Благоевград, като
първоначално се настанила да живее в дома на родителите си. Докато пребивавала при тях
подс. Б. В. се обадил по телефона на нейния баща – св. Ю. С. и му заявил, че ще ги убие
/него и съпругата му/, тъй като се месят в отношенията му с А. С.. Последната взела
телефона от баща си, за да говори с подсъдимия, който ядосан заявил, че ще я убие, тъй като
го е напуснала. Св. С. обяснила на подс. В., че живее с родителите си, които не я спират да
живее с него, но той сам си е виновен за раздялата им. Свидетелите Ю. С. и А. С. не
възприели сериозно отправените заплахи за убийство, а решили, че ги заплашва, тъй като е
разстроен от раздялата. Няколко дни по[1]късно св. С. отново се събрала да живее със св. Т.
М.. На 13.11.2023 г. в 10:16 часа подс. Б. В. позвънил по телефона на св. Б. И. от гр. Банско,
който обаче не отговорил на повикването. В 10:28 ч. св. И. върнал обаждането, при което
подсъдимият му заявил, че ще пътува от гр. Разлог за гр. Благоевград да прибере жена си
/свидетелката А. С./ и са му нужни около 100 лева, като го попитал дали може да му заеме
тази сума. Св. Б. И. му казал, че няма пари и не може да му даде. В 10:35ч. подс. В. се обадил
по телефона и на св. Г. Д. от с. Баня и го помолил да го закара с автомобил от гр. Разлог до
гр. Благоевград. Св. Д. му обяснил, че няма възможност, тъй като е зает и му предложил да
го закара на следващия ден. Подс. В. му казал, че чака автобус на спирката в гр. Разлог и ще
пътува с него до гр. Благоевград. На 13.11.2023г. около обяд подс. Б. В. пристигнал с автобус
от гр. Разлог в гр. Благоевград, където на автогарата срещнал св. Р. Ж., който е от
Благоевград и живее в съседство със св. А. С.. Подс. В. обяснил на св. Ж., че много обича А.
С. и ще направи всичко възможно, за да са заедно, като по време на разговора се разплакал.
Попитал го дали може да изведе св. С. от дома й, но той не изпълнил молбата му. Тогава
4
подс. Б. В. се отправил към изградените в ж.к. „Еленово“ в гр. Благоевград, между блок от
номер 1 до номер 5 и блок от номер 36 до номер 38 и между ул. „Явор“ и блок номер 6, три
детски площадки с тревни площи между тях и фитнес на открито, където предполагал, че
може да срещне св. А. С. с някое от децата й. Около 13:50 ч. подс. Б. В. отишъл на
посоченото място и видял, че на една от детските площадки, в непосредствена близост до
която има изградена обществена тоалетна, се намират свидетелите А. С. и Т. М., заедно с две
от най-малките им деца. Когато подс. В. видял, че С. е заедно с мъжа, с когото живеела в гр.
Благоевград, се ядосал много. Тръгнал право към двамата свидетели, които седели на пейка,
разположена вляво след входната врата на детската площадка, а децата им в този момент
играели на площадката. По това време св. И. С. се намирала в непосредствена близост до
същата детска площадка, разхождайки кучето си. Когато св. А. С. забелязала
приближаването на подс. Б. В., казала на св. Т. М., че това е Б., с когото е живяла в гр.
Разлог. Подс. В. се приближил на няколко метра от тях и А. С. му казала ядосано на
цигански език „Защо си дошъл, повече нямам връзка с теб и повече не искам изобщо да се
занимавам с теб, защото от този мъж имам пет деца и не искам да допускам повече никакви
грешки“, като се изправила докато говори и започнала да се удря по гърдите. Тогава подс. В.
пуснал на земята носената от него найлонова торба, пълна с детски дрехи и с дясната си ръка
извадил от вътрешен джоб на якето си пистолет марка и модел „Walter PP”, калибър 7.65, с
номер „265961Р“, черен на цвят. Насочил оръжието към двамата свидетели и натиснал
спусъка, но пистолетът бил с поставен предпазител и не произвел изстрел. Подсъдимият
спуснал предпазителя на пистолета, а в това време свидетелите С. и М. побягнали в посока
към тоалетната, находяща се в близост до площадката. Подс. В. се прицелил отново в
свидетелката С., която тичала с гръб към него и стрелял, като я улучил в областта на гръдния
кош в дясно. При този изстрел гилзата паднала на детската площадка в близост до кошчето
за смет, където стоял подсъдимият /гилзата била установена там при огледа на
местопроизшествието/. Пострадалата се присвила и продължила да тича, подминала
обществената тоалетна и продължила да бяга в посока блок №5, при което подсъдимият я
последвал. С. останала без сили и паднала в близост до блок №5. В това време свидетелят
М., който тичал по тревните площи в различни посоки се обърнал, видял че С. е паднала на
земята и започнал да търси камъни, за да ги хвърли по подс. Б. В.. Последният, който вече
бил излязъл от детската площадка и подминал тоалетната, видял действията на свидетеля
М., вдигнал пистолета и произвел изстрел към него, но не го уцелил. След този изстрел
пълнителят на пистолета паднал на затревената площ, където бил открит при огледа на
местопроизшествието. Подс. В. се опитал да стреля отново, но не успял, тъй пистолетът
нямал пълнител, обърнал се наляво и започнал да тича към ул. „Яворов“, където имало
новострояща се сграда, в която в този момент работил св. А. Я.. Св. М. подгонил подс. В.,
носейки камък в едната ръка, псувайки и заплашвайки подсъдимия, че ще го намери и „ще
умреш, са ще видиш“. Подс. В. докато тичал, установил, че има един патрон в джоба на
якето си, забавил хода си и го поставил в цевта на оръжието. След това спрял на разстояние
около 30-40 метра от св. М., държейки пистолета надолу с дясната си ръка, и казал „Ела“. Св.
Т. М. останал на място и продължил да псува, а подсъдимият се отдалечил спокойно,
насочвайки пистолета с дясната си ръка към дясното си слепоочие. Подържал в тази позиция
пистолета, после го свалил надолу и пак го насочил към слепоочието си, като след малко
отново го свалил надолу и продължил да ходи. Подс. Б. В. се отправил пеш по алея
„Яворов“, свързваща кварталите „Еленово“ и „Струмско“ в гр. Благоевград. След като
стигнал в квартал „Струмско“ отишъл на ж.п. спирката с намерение да изчака пристигането
на влак и да се качи на него. Там обаче е установен от полицейските служители Е. Д. и Г. Г.,
които го задържали и отвели в сградата на 02 РУ на МВР Благоевград. По времето, през
което св. Т. М. тичал след подс. Б. В., св. Ж. Г., работник в Общинско предприятие „Чистота“
работил в района на блок №6 в ж.к. „Еленово“, като почиствал около бордюрите с лопати и
количка, при което вдигал шум. Чул викове и отишъл да види какво се случва. На около 70-
5
80 метра от мястото където работил, зад блок №5, видял св. А. С. седнала на земята, а до нея
стояло едно от децата й. Свидетелят Г. видял, че от под една от мишниците на пострадалата
има кръв и я попитал как е, но тя не успяла да му отговори. Тогава св. Г. позвънил на тел.112
и подал сигнал за случая. На 13.11.2023 г. за времето от 15:40 ч. до 16:40 ч. е извършен оглед
на местопроизшествието, при който са иззети черно-бяла-розова на цвят полиетиленова
чанта, в която има дрехи, гилза и пълнител с надпис „Walter 7,65” с 6 шест броя патрони.
След отвеждане на подс. Б. В. в сградата на 02 РУ на МВР Благоевград, същият е предал
доброволно намиращия се във вътрешен ляв джоб на якето му пистолет марка и модел
„Walter PP”, калибър 7.65, номер „265961Р“, с патрон в цевта и дръпнато чукче в крайно
задно положение, без пълнител и мобилен телефон „Huawei“. Б. В. е посочил в протокола, че
предава пистолета, с който е стрелял по А.. Извършено е освидетелстване на подс. Б. В. с
негово съгласие, при което са предадени и дрехите, с които същият е бил на
местопрестъплението, а именно черно кожено яке, черно текстилно яке от шушляков плат,
черна тениска с къс ръкав, червена тениска с къс ръкав, светлосин потник, черен панталон с
черен кожен колан и черни маратонки.
Видно от заключението на вещото лице, изготвило назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза /том 3, л.57-67/, на 13.11.2023г. А. С. е получила единично,
пронизващо /с входна и изходна рана/ огнестрелно нараняване в областта на гръдния кош
вдясно, с нараняване на десния бял дроб и на трето ребро от дясната гръдна половина по
предна аксиларна /мишнична/ линия с хемоторакс /кръвоизлив в гръдна кухина/ и
пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдна кухина/. Огнестрелното нараняване е
локализирано в област от тялото, а именно гръдния кош, където са разположени
жизненоважни органи и системи. В конкретния случай е наранен жизненоважен орган,
какъвто е белият дроб и при неоказване на своевременна и висококвалифицирана
медицинска помощ неминуемо би настъпил смъртен резултат, поради което следва да се
приеме, че са осъществени критериите на квалифициращия медико-биологичен признак
„Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. Експертът сочи, че в
наличната по делото медицинска документация липсва морфологично описание на
огнестрелните наранявания, поради което от медицинска гледна точка не би могло да се
посочи с категоричност кое от двете огнестрелни наранявания е входно и кое е изходно, а
поради това не може да се посочи разстоянието, от което е възпроизведен изстрела – от
упор, близко или далечно разстояние. От показанията на свидетелите по делото обаче може
да се приеме, че е възпроизведен единичен изстрел от разстояние, в момент, в който тялото
на пострадалата е било обратно с гръб към възпроизвеждащи изстрела, т.е. нараняването на
гърба може да се приеме за входно, а нараняването по предна повърхност на гръдния кош за
изходно такова. Изготвена е комплексна балистична, трасологична и дактилоскопна
експертиза /том 2, л.35-41/, от заключението на която се установява, че изследваният
пистолет е марка „Walther", модел „РР", кал. 7,65 мм., с №265961Р, предназначен за стрелба с
патрони кал. 7,65. Същият е годен да произведе и съгласно чл. 4 ал. 2 от ЗОБВВПИ
представлява огнестрелно оръжие. С него е стреляно след последното му почистване. В
пробата, иззета от цевта на пистолет „Walther" са регистрирани капсулни микрочастици със
състав: олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba). Вещите лица сочат също, че представените за
изследване 7 бр. патрони са кал. 7,65 мм, предназначени за стрелба с пистолети и картечни
пистолети кал. 9 x18 мм, включително и за пистолета - обект. Патроните са годни за
употреба по предназначение и съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси
за огнестрелно оръжие. Представената за изследване 1 бр. гилза, е част от патрон кал. 7,65
мм, предназначен с пистолети и картечни пистолети кал. 7,65 мм. Гилзата е била стреляна
с:изследвания пистолет марка „Walther", модел „РР", калибър 7,65 мм., с № 265961Р.
Капсулният състав на гилзата е олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba). Видно от заключението на
комплексната експертиза, в НСБК на Лабораторията по съдебна балистика при НИК - МВР,
не се съхраняват гилзи и куршуми - веществени доказателства от неразкрити престъпления
6
на територията на с употреба на огнестрелно оръжие, стреляни и съответно изстреляни от
представения за изследване пистолет „Walther", мод. „РР", кал. 7,65 мм., с № 265961Р.
Експертите са отразили още, че в пробата, иззета от лявата ръка на Б. В., са регистрирани
капсулни микрочастици със състав: олово-антимон[1]барий (Pb-Sb-Ba), една със състав:
олово-калай-антимон-барий (Pb-Sn-Sb-Ba) и две с непълен състав: олово-калай-антимон (Pb-
Sn-Sb). В пробата, иззета от дясната ръка на Б. В. В., са регистрирани четиридесет и осем
капсулни микрочастици със състав: олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba), една със състав:
олово-калай-антимон-барий (Pb-Sn-Sb-Ba) и три с непълен състав: олово-калай-антимон
(Pb-Sn-Sb). В пробата, иззета от левия ръкав на черното кожено яке са регистрирани
седемдесет и осем капсулни микрочастици със състав: олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba) и
две с непълен състав: олово-калай-антимон (Pb-Sn-Sb). В пробата, иззета от десния ръкав на
черното кожено яке са регистрирани сто двадесет и седем капсулни микрочастици със
състав: олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba) и една с непълен състав: олово-калай-антимон (Pb-
Sn-Sb). В пробата, иззета от левия ръкав на черното шушляково яке са регистрирани сто
седемдесет и осем капсулни микрочастици със състав: олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba). В
пробата иззета от десния ръкав на черното шушляково яке са регистрирани петдесет и пет
капсулни микрочастици със състав: олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba). Съставът на
преобладаващото количество капсулни микрочастици, регистрирани в пробите от ръцете и
якетата на Б. В. В., съответства на състава на капсулните микрочастици, установени в цевта
на пистолета и тези по гилзата – обект на изследване.
Изготвена е дактилоскопна експертиза по отношение на описания горе пистолет
/том 2, л.27-29/, в заключението на която се сочи, че върху обектите на експертизата –
пистолет „Walther" с № 265961Р, 1 бр. патрон, 1 бр. пълнител с надпис „Walther РР 7,65мм" с
6 бр. патрона и 1 бр. гилза няма дактилоскопни следи.
В хода на разследването от изготвени справки е установено, че на подс. Б. В. не е
издавано надлежно разрешение за притежаване, съхранение и носене на огнестрелни оръжия
и боеприпаси съгласно ЗОБВВПИ на територията, обслужвана от РУ на МВР Разлог. Не е
издавано и разрешение за носене и/или съхранение на огнестрелно оръжие „Walther", модел
„РР", кал. 7,65 мм., с №265961Р. По отношение на В. не е издаван и удостоверителен
документ по чл. 54 ал 1 от ЗОБВВПИ за притежаване на газ-сигнално оръжие /том 2, л.74/.
Извършена е и справка в ЕАР КОС, при която е установено, че посоченото оръжие
не се води на отчет и контрол /том 2, л. 47/.
Видно от изготвената в хода на разследването химическа експертиза /том 1, л.87/, в
кръвната проба, взета от Б. В. се доказва наличие на етилов алкохол в количество 1,42 %о.
От заключението по извършената токсикохимична експертиза /том 3, л. 35-39/ се
установява, че в предоставените за изследване кръвна проба, взета от Б. В. В. е установено
наличие на диазепам, който е лекарствен препарат от групата на бензодиазепините, както и
кафеин и негов метаболит - теобромин, никотин и негов метаболит котинин. В
предоставените за изследване проба урина, взети от Б. В. В. е установено наличие на
диазепам, който е лекарствен препарат от групата на бензодиазепините, както и кофеин.
Според експертите установеното количество диазепам в кръвната проба, взета от Б. В., е в
концентрация на нормална терапевтична доза, която е между 100 ng/mL и 2500 ng/mL.
Концентрацията на диазепам в кръвната проба, взета от лицето Б. в В., е 580 ng/mL и би
могло да се определи употребата до 24-36 часа. В представените за изследване кръвна проба
и проба урина, не е установено наличие на упойващи и наркотични вещества от следните
групи: барбитурати, трициклични антидепресанти, кокаин, морфин (опиати), оксикодон,
амфетамин, метамфетамин, MDMA /екстази/, метадон, EDDP (метаболит на метадон),
тетрахидроканабинол, бупренорфин, респ. и на техни метаболити.
В хода на разследването е извършена и ДНК експертиза /том 3, л. 46-52/, от която се
установява, че за изследваните ръкохватка, оребрени части, спусък и спускова скоба на
7
пистолет „Walther" сериен № 265961Р и ръбове на патрон и дрехи - дънков панталон, син
потник, червена тениска, черно кожено яке, черно яке и черна тениска са установени
подобни смеси на клетъчен материал, по-голямата част от който произхожда от Б. В..
Останалите алели в анализираните четири смеси на клетъчен материал не могат да бъдат
интерпретирани. 3а пълнителя с 6 бр. патрона и външна страна на чифт обувки /обект № 5/
са установени смеси на клетъчен материал от повече от две лица с много нисък интензитет,
които не могат а послужат за идентификационно изследване, както и установените в
отделни локуси единични алели с много ниски нива за 1 бр. гилза /обект № 2/.
От изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /том
3, л.73-93/ е видно, че подс. Б. В. не боледува от психично разстройство или умствена
недоразвитост. На 13.11.2023г. осв. Б. В. е бил клинично здрав. Могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното - опит за убийство, или да ръководи постъпките си.
Не е страдал от умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство
на съзнанието. Вещите лица сочат, че не намират достатъчно клинични и психологични
основания, за да обсъждат състояние на физиологичен афект при освидетелствания В. -
причинна обусловеност, характеристика, интензитет и фази на протичане. Преди и към
момента на инцидента, същият е контактен, отговаря адекватно на задаваните въпроси,
потиснат, плачлив, емоционално лабилен, ориентиран, апсихотичен. Експертите заявяват, че
при изследването В. съобщава за дългогодишен прием на медикаменти за лечение на
тревожно-депресивна симптоматика. Същите той приема продължително и в
нетерапевтични дози. Непосредствено преди и по време на инцидента не се регистрират
депресивни смущения или отклонения извън обичайното състояние и личностови
особености на освидетелствания. С оглед психичното състояние, вещите лица сочат, че Б. В.
е бил в състояние адекватно да възприема фактите и да дава достоверно обяснение за тях.
Същият е контактен, отговаря адекватно на задаваните въпроси, епизодично плачлив,
емоционално лабилен, ориентиран, апсихотичен. Общата психологична характеристика на
В. очертава човек с холеричен темперамент, акцентуирана емоционално-нестабилна личност
нетърпяща критика и непризнаване на собствената му значимост, снижена фрустрираност,
мнителност и изострено чувство за собствено правосъдие. Равнището на развитие на
интелекта му и личностовата структура съответстват на календарната възраст.
Психологичните преживявания и механизми, свързани с инкриминираното деяние, са
свързани c болезнена привързаност към жената, ревностни изживявания, злоба,
отмъстителност и засилен страх от изоставане, характерни за личностовата структура на В..
Към времето на инкриминираното деяние не е налице разстройство на възприятията, при
което се нарушава правилното отношение към външния свят. Способността му правилно да
възприема характера и значението на извършеното е съхранена и не е болестно повлияна.
Според вещите лица изпитото количество алкохол от В. е повлияло върху поведението му
при инкриминираното деяние. Концентрацията на поетото количество алкохол отговаря на
средна /умерена/ степен на алкохолно опиване „дисфоричен“ тип, което е довело до
„заостряне“ на негативните му личностовите особености и се е изявило с отмъстителност,
злопаметност, подчертана емоционална лабилност, агресивни прояви.
Изготвена е видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /том 3, л.157-
172/ на запис от изградено видео наблюдение в района на местопрестъплението,
стопанисвано от Община Благоевград. Видно от заключението на експертизата,
видеофайловете са цифров презапис /експорт на видеоархив от оригиналните файлове,
записани върху информационния носител от записващо устройство. Не са установени следи
от манипулация/намеса върху записаната информация. Установени са прекъсвания в
таймкода, вероятно дължащи се на сензор за движение на записващата система. Извлечените
снимкови файлове не подлежат на лицева идентификация, като причината за това е
отдалечеността на камерата, ъгъла на заснемане, ниската резолюция и недостатъчната
запълненост на кадъра. Действията на заснетите лица са онагледени в изследователската
8
част на експертизата.
Актуалното (към 29.10.2024г.) психично състояние на подс. Б. В. е следното: същият
страда от Разстройство на адаптацията с преобладаващо засягане на емоциите и
поведението и елементи на хистрионност и спада към раздел –Реакция на тежък стрес и
разстройства на адаптацията код F-43 по МКБ-10 и се кодира като F-43 25. Това е състояние
на субективен дистрес и емоционално разстройство , обикновено нарушаващи социалното
функциониране, които възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени или
към последиците на стресогенно жизнено събитие.Разстройство не би възникнало без
наличието на стресогенен фактор. Клиничната картина варира и включва депресивно
настроение, тревожност, безпокойство /или смесица от тях/ , чувство за невъзможност за
справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, в някаква степен нарушава и
извършването на рутинни ежедневни дейности , които обаче не се включват в психотичния
регистър. Лицето може да е склонно към драматично поведение с изблици на насилие,
включително и автоагресия /споделени в миналото суицидни мисли/. Това състояние не е
същинско психично заболяване – психоза и не се приравнява към „ умствена недоразвитост“
и/или „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ по см. на НК. Осв.
свързва състоянието си с влошените взаимоотношения в групата, в която е настанен в
затвора гр.Бобов дол. Това състояние при осв. е възникнало като реакция на
дисхармоничната личностова структура на осв. спрямо екстремалните условия, в които се
намира ; същата е в пряка причинно – следствена връзка със събитията от престоя му в
затвора и представлява реакция а индивида, преработваща неблагоприятните стресогенни
жизнени събития.
Осв. е със запазени базисни психични годности и може да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
При осв. е съхранена способността да фиксира и в значително дълъг времеви период
да възпроизвежда подредеността и съдържанието на събитията около инкриминираното
деяние. От медицинска гледна точка може правилно да възприема, запаметява и
понастоящем да възпроизвежда факти и събития, свързани с инкриминираното деяние, както
и да дава правилни и достоверни обяснения за тях. Същият страда от Разстройство на
адаптацията с преобладаващо засягане на емоциите и поведението и елементи на
хистрионност. Това е състояние, което е интензивно и продължава повече от 6 месеца, но не
повече от 2 години. Касае се за психогенно /реактивно/ състояние с временен и обратим
характер. При осв. В. вследствие на своевременно започналата медикаментозна терапия,
състоянието му е значително подобрено, повлияха се настроението и основния емоционален
фон, сънят се нормализира. Препоръчва се с оглед недопускане на повторна проява на
дезадаптивни прояви и реакции, с оглед превенция на тревожно – депресивното състояние,
същият да остане в Психиатрично отделение под контрол, наблюдение и приемане на
медикаменти още 2 месеца с оглед доброто повлияване.
Така приетите от настоящия въззивен състав фактически констатации се
припокриват с приетите от първоинстанционния съд относно релевантните за
предмета на делото обстоятелства, залегнали в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Единственото допълнение е свързано с актуалното понастоящем
психично състояние на подс. В. с оглед на приетата в хода на въззивното съдебно
следствие съдебно психиатрична експертиза. Изводът за доказаност на включените в
предмета на доказване и приети за установени по делото от ОС Благоевград факти, е
направен в съответствие с изискванията на разпоредбата на и чл. 373, ал.2 от НПК
предвид диференцираната процедура, от която се е възползвал подсъдимия В.. Пред
9
настоящия състав не се оспорва преценката на първоинстанционния съд, извършена по
реда на чл. 372, ал.4 от НПК за „подкрепяне” на самопризнанието на подсъдимия В. от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, въпреки което при
извършената проверка въззивният съд не констатира незаконосъобразност при
формиране на извода на контролираната инстанция за подкрепеност на
самопризнанието му. Производството по глава ХХVІІ пред ОС Благоевград е протекло
при стриктно спазване на правилата, гарантиращи осведомеността на подсъдимия за
последиците от направеното от него самопризнание и след избор на защитника за
участие в посочената процедура, като уличаващи подсъдимия доказателства се
съдържат както в показанията на разпитаните свидетели, в писмените доказателства и
доказателствени средства, веществените доказателства, както и в способите за
събиране и проверка на доказателства ( заключенията на изготвените съдебно-
медицинска, комплексна балистична, трасологична и дактилоскопна, химическа,
токсикохимична, СМЕ по метода на ДНК анализ, видео-техническа и лицево-
идентификационна експертизи). Ето защо и след самостоятелен анализ на събраните и
проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите
на първата инстанция по фактите, включително и за извършителството от страна на
подс. В. във вменените му деяния.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд
законосъобразно е извел правния извод, че подс. Б. В. е извършил от обективна и
субективна страна съставите на престъпления по чл. 339, ал.1, пр.3 от НК и по чл. 116,
ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
На първо място следва да се посочи, че подс. В. е годен субект на наказателна
отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на
престъплението, не е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието и както тогава така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките. Установените при
първоначалното ( в д.п.) изследване на подс. В. холеричен темперамент, акцентуирана
емоционално-нестабилна личност нетърпяща критика и непризнаване на собствената
му значимост, снижена фрустрираност, мнителност и изострено чувство за собствено
правосъдие, както и актуалното (към 29.10.2024г.) му заболяване - разстройство на
адаптацията с преобладаващо засягане на емоциите и поведението и елементи на
хистрионност, не са ескулпиращи го обстоятелства по смисъла на чл. 33, ал.1 от НК.
1.Относно обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал.1, пр.3 от
НК:
От обективна страна на 13.11.2023г. около 13:50 часа в гр. Благоевград подс. В.
е държал огнестрелно оръжие –пистолет марка и модел „Walter PP”, калибър 7.65,
номер „265961Р“ без да има за това надлежно разрешение. Втората изпълнителна
10
форма на престъплението по чл.339, ал.1 от НК – “държането” е от категорията на
т.нар. „продължени престъпления“, при които изпълнението се характеризира с трайно,
продължаващо непрекъснато осъществяване на състава, до настъпването на някакви
зависещи или не от волята на дееца обстоятелства, които го прекратяват. Съставомерно
“държане” по чл. 339, ал. 1 НК е налице, когато за огнестрелното оръжие няма
надлежно разрешение и то обективно се намира във фактическа власт на дееца. В
случая безспорно се установи, че огнестрелното оръжие пистолет са е намирало във
фактическото държане на подс.В., който е осъществял пряк физически контакт и е
боравел с оръжието.
На следващо място държането на огнестрелното оръжие е станало без за това
подсъдимият да е имал надлежно разрешение от органите на МВР. Предвид характера
на огнестрелното оръжие, чието държане би могло да доведе до причиняване на
наранявания и човешки жертви, законодателят е въвел специален разрешителен режим
с оглед упражняването на строг контрол върху неговото придобиване и държане. Подс.
В. не се е съобразил именно с този специален режим, предвиден в ЗОБВВПИ и държал
огнестрелно оръжие без надлежно разрешение.
От субективна страна, съдът прие, че деянието е осъществено при пряк умисъл
от страна на дееца – подс. В. е съзнавал всички елементи, обхванати от обективната
страна на деянието по чл. 339, ал. 1 НК, съзнавал е противообществения характер на
осъществяването деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал и целял тяхното настъпване.
2. Относно обвинението за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3,
т.6, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК:
От обективна страна на инкриминираната дата – 13.11.2023г. около 13:50 часа –
подсъдимият В. е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице - А. Ю. С.
и Т. В. М., като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца
причини. Подс. В. е осъществил всички обективно необходими действия, свързани с
довършването на изпълнителното деяние „ умъртвяване“ спрямо пострадалите С. и
М., като се е снабдил с огнестрелно оръжие (пистолет марка и модел „Walter PP”,
калибър 7.65, номер „265961Р“), което е съдържало множество боеприпаси –патрони
кал. 7,65 мм, насочил е оръжието от сравнително близко разстояние към св. С. и
възпроизвел изстрел към жизнено важна част от тялото й ( причинявайки й
огнестрелно нараняване в областта на гръдния кош вдясно, с нараняване на десния бял
дроб и на трето ребро от дясната гръдна половина по предна аксиларна /мишнична/
линия с хемоторакс /кръвоизлив в гръдна кухина/ и пневмоторакс /навлизане на
въздух в гръдна кухина); след това подс. В. се прицелил към св. М. и възпроизвел
изстрел в него, но не го уцелил; стрелбата на подсъдимия била преустановена въпреки
желанието му поради факта, че пълнителят на пистолета, съдържащ боеприпасите,
11
паднал от оръжието на земята и съответно не е могъл да произвежда повече изстрели с
него. Комплексният анализ на посочените обстоятелства води до еднозначен извод, че
посегателството е било насочено именно към живота на пострадалите С. и М., а не към
засягане на здравето им или сплашване. В настоящия случай подс. В. чрез
предварително набавяне на средство, годно да умъртви другиго, воден от ревност и
желание да накаже пострадалата и мъжа, с когото е живеела, е отишъл в близост до
дома им и е възпроизвел изстрели към тях, което означава, че са налице активни и
целенасочени негови действия, извършени многократно, в повтарящ се порядък и
водещи до извод за липса на каквато и да било грешка в предмета или причинния
процес на посегателството. Така описаният установен по делото механизъм на
деянието, броят и насочеността на изстрелите и въобще целенасочеността на
нападението, сочат на несъмнена установеност за осъществено въздействие на подс.
В. срещу живота на пострадалите С. и М., а не срещу тяхното здраве.
Посегателството срещу живота им е останало във фазата на опита поради независещи
от дееца причини по смисъла на чл. 18, ал.1, пр.2 от НК, тъй като въпреки обективно
годните и достатъчни за причиняването на смърт действия от подс. В. по
възпроизвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие от близко разстояние спрямо
пострадалите ( с което е осъществил изпълнителното деяние), не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици – на
пострадалата С. е оказана своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ,
без която неминуемо би настъпил смъртен изход от нараняването; въпреки
възпроизведения от близко разстояние изстрел по св. Т. М., подс. В. не го е улучил.
Налице е и квалифициращият деянието признак, визиран в чл. чл.116, ал.1, т.6,
пр.1 от НК - опитът за убийство е извършен по начин, опасен за живота на мнозина.
Подс. Б. В. е извършил престъплението като е възпроизвел изстрели с огнестрелно
оръжие на открито публично място в гр. Благоевград - детска площадка, до която
имало изградени още две детски площадки и фитнес, които са заобиколени от
множество жилищни блокове в близост. Изстрелите са били насочени към
пострадалите А. С. и Т. М., но в обхвата на стрелбата са попадали и съвсем реално е
имало опасност да бъдат простреляни както хора, намиращи се в района на детската
площадка в този момент /децата на пострадалата А. С., свидетелите И. С. и Ж. Г. /,
така и хора, намиращи се в близките жилищни блокове.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал обективните условия на деянието, а именно
общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да отнеме живота на
друго лице и отражението му върху действителността (общественоопасните
последици), с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и
волевият момент - подсъдимият е искал, пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици от конкретен вид. Съдът намира, че във волеви аспект
12
деецът пряко е целял настъпването на вредоносния резултат - смъртта на пострадалите
С. и М., като в тази връзка съобразява обективно механизма на деянието –
предходното планиране на деянието, използваното оръжие на престъплението, броят
на изстрелите и жизненоважната анатомична област на тялото на С., която е засегната,
и така – с факта на извършването му - е обективирано желанието за причиняването на
конкретния вредоносен резултат, който не е настъпил поради независещи от дееца
причини. Именно поради така установените факти съдът намира за несъмнено
установено, че деянието на подсъдимия разкрива пряката насоченост на умисъла, с
който е осъществено. В съзнанието на дееца са съществували и представи, че чрез
възпроизвеждането на изстрели на обществено място и наличието на други хора, вкл.
и деца, го извършва по начин, опасен за живота на мнозина.
В заключение въззивният съд намери, че законосъобразно ОС Благоевград е
квалифицирал деянията, извършени от подс. В. като престъпления чл. 339, ал.1, пр.3
от НК и по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Основната спорна / оспорена чрез въззивната жалба от подсъдимия чрез неговия
защитник/ по делото дейност на първоинстанционният съд е тази по
индивидуализацията на наказанията, следващи се на подс. В. за извършените
престъпления и в частност за това по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл.
18, ал.1 от НК, тъй като е по – тежко наказуемо и водещо при определянето на общо
най – тежко наказание.
За извършеното от подсъдимия Б. В. престъпление по чл.116 от НК са
предвидени наказания „лишаване от свобода“ от петнадесет до двадесет години,
„доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“. Несъмнено на първо място
следва да бъде обсъдено кое от алтернативно посочените в закона наказания се явява
най- подходящото по вид наказание за извършеното от подсъдимия Б. В.
престъпление. Съставът на Благоевградския ОС е приел в това отношение, че следва
да бъде наложено най - лекото от алтернативно предвидените наказания – „лишаване
от свобода“. На следващо място при определяне на конкретния размер на наказанието
„лишаване от свобода“ е отчетено от контролираната инстанция значителен превес на
смекчаващите отговорността на подс. В. – изразеното от подс. Б. В. съжаление,
критично отношение към стореното, оказаното съдействието на разследването,
позитивната оценката за личността на подсъдимия от неговата общност, че е „добър
човек“, че в случая се касае за опит за убийство и не са настъпили фатални последици
за живота и здравето на пострадалите. Въпреки че е приел наличие и на отегчаващи
отговорността на подс. В. обстоятелства - обременено съдебно минало на дееца, пияно
състояние, завишената степен на обществена опасност на деянието, осъществяващо
два самостоятелни квалифициращи признака на престъпление по чл.116 от НК –
13
съставът на Благоевградския ОС е счел, че наказанието „лишаване от свобода“ следва
да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, но за минималния предвиден в
закона срок от 15 (петнадесет) години, след което и предвид разглеждането на делото
по реда на диференцираната процедура, предвидена в глава ХХVII от НПК в
хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК е
приложил привилегията, визирана в чл.58а, ал.1 от НК, като е намалил така
определеното наказание “лишаване от свобода” за срок от 15 години с 1/3 ( 5 години)
и е наложил на подсъдимия В. наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 (десет)
години.
Така извършената от състава на контролираната инстанция дейност по
определяне на следващото се на подс.В. наказание е законосъобразна и се споделя от
въззивния съд, като депозираната от защитника въззивна жалба, с която се иска
смекчаване на наказателната отговорност на дееца се явява неоснователна. В тази
насока на първо място следва да се посочи, че искането на защитата за определянето
на наказанието при условията на чл. 55 от НК не съответства на данните по делото,
които не разкриват нито многобройни, нито изключителни по своето естество
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Така личността на подс. В. е със
завишена степен на обществена опасност, тъй като той е многократно осъждан (
видно от свидетелството му за съдимост на л..л. 125- 126 от т.I на д.п.), вкл. и на
ефективно наказание „лишаване от свобода“, което означава, че наложените му в
миналото наказания на са изиграли своето поправително и превъзпитателно
въздействие. Отделно от това психологичното и психиатричното изследване на В.
установяват, че той е с холеричен темперамент, акцентуирана емоционално-
нестабилна личност нетърпяща критика и непризнаване на собствената му значимост,
снижена фрустрираност, мнителност и изострено чувство за собствено правосъдие,
като мотивите за конкретното деяние са свързани c болезнена привързаност към
жената, ревностни изживявания, злоба, отмъстителност и засилен страх от изоставане,
характерни за неговата личностовата структура - които обстоятелства от своя страна го
характеризират като личност със склонност към извършване на противообществени
прояви. Обществената опасност на конкретното деяние по чл. 116 от НК ( въпреки
отчетената по – горе липса на летален изход на пострадалите) също е завишена, тъй
като са осъществени два квалифициращи признака на престъпния състав, налични са
данни за предварителна подготовка и планиране на деянието от дееца, а същото е
приключило във фазата на опита по независещи от последния причини. В тази насока
не следва да бъдат споделени и доводите във въззивната жалба за приложимост на
хипотезата на чл. 58, б.“а“, вр. чл. 55 от НК именно поради довършеността на опита за
убийство от една страна, а от друга – че пострадалата С. е била простреляна от
подсъдимия и е оцеляването й се дължи единствено поради оказаната й своевременна
и адекватна медицинска помощ. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че
14
така определеното на подс. В. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет)
години се явява справедливо - адекватно на обществената опасност на деянието и
дееца и съответно на престъплението, поради което не са налице основания за
неговото намаляване.
По отношение на престъплението по чл. 339, ал.1, пр.3 от НК, съставът на ОС
Благоевград, съобразявайки горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
на подс. В. обстоятелства, отново е индивидуализирал наказанието „лишаване от
свобода“ при условията на чл. 54 от НК към минималния, предвиден в закона размер
от 3 (три) години „лишаване от свобода“, което е редуцирал на осн. чл.58а, ал.1 от НК
с 1/3 ( с 1 (една) година) и му е наложил наказание от 2 (две) години „лишаване от
свобода“, което също се явява справедливо и съответно на престъплението.
Законосъобразно ОС Благоевград, 5 н. с-в е приложил института на чл. 23, ал.1
от НК, определяйки на подс. В. едно общо най-тежко наказание между така
определените му по настоящото дело, а именно 10 (десет) години „лишаване от
свобода“. Обсъждането приложението на чл. 24 от НК, уреждащ увеличаване на
определеното общо най – тежко наказание, е безпредметно поради липсата на въззивен
протест или въззивна жалба от частния обвинител, позволяващи утежняване
положението на подсъдимия (чл. 337, ал.2, т.2 от НПК), като същественото е, че
контролираната инстанция е изложила съображенията, поради което е приела
приложението на чл. 24 от НК за неудачно в конкретния случай.
Правилно определеното общо наказание „лишаване от свобода“ от 10 години е
постановено да бъде изтърпяно при първоначален „ строг“ режим на осн. чл. 57, ал.1,
т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, а при изпълнението му на осн. чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото, считано от 13.11.2023г.
На второ място е оспорен от защитника на подсъдимия размерът на
присъденото на гражданския ищец С. обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 35 000 ( тридесет и пет хиляди) лева. И в тази й част въззивната жалба не е
основателна. Несъмнено гражданската отговорност на подс. В. спрямо пострадалата С.
е ангажирана на основание чл.45 и сл. от ЗЗД, т.е. на плоскостта на непозволеното
увреждане. Безспорно е също, че деянието по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1, вр. чл.
115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, имащо характер на престъпление, е виновно и
противоправно извършено. Установено е по категоричен начин и наличието на
вредоносен резултат, неминуемо довел до болки и страдания на пострадалата С. -
огнестрелно нараняване в областта на гръдния кош вдясно, с нараняване на десния бял
дроб и на трето ребро от дясната гръдна половина по предна аксиларна /мишнична/
линия с хемоторакс /кръвоизлив в гръдна кухина/ и пневмоторакс /навлизане на
въздух в гръдна кухина/. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия В.. За определяне на размера на дължимата
15
от подсъдимия обезвреда за причинените на пострадалата С. неимуществени вреди,
обусловени от горепосоченото нараняване е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
визирания в нея принцип на справедливост. ВКС изтъква в т.2 на ПП №4/1968 г., че
понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при
определянето му следва да изхожда от конкретните обстоятелства като характерът и
начинът на извършване на увреждането, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. Без съмнение на пострадалата са били причинени
болки и страдание и отрицателни психически изживявания, свързани с травмата. Те не
могат да бъдат остойностени, тъй като поначало нямат паричен еквивалент. Могат
обаче да бъдат възмездени по справедливост. Настоящият състав, след като прецени
естеството на увредата, застрашеността на живота й и предприетите спрямо С. в
спешен порядък множество медицински интервенции, намери определения от ОС
Благоевград размер от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева за съобразен с принципа,
посочен в чл.52 от ЗЗД. Обстоятелството, че след проведеното оперативно и
медикаментозно лечение прогнозата за възстановяване на С. е благоприятна и не са
налице данни за настъпили неблагоприятни последствия и усложнения ( съгласно
заключението на СМЕ на л.л. 57-67 от т. III на д.п.) не води до извод да прекомерност
на присъденото обезщетение, тъй като ефикасността на проведеното лечение спрямо
С. не означава, че болките, страданията и тревогите на майка на 7 деца следва да бъдат
пренебрегнати и омаловажени. Ето защо и в тази й част присъдата е законосъобразна.
Поради действащото диспозитивно начало по отношение на гражданската претенция и
липсата на съответна жалба от гражданския ищец, присъдата в отхвърлителната й част
до пълния предявен размер на иска от 70 000 (седемдесет хиляди) лева следва да се
приеме за влязла в сила. Предвид изричното искане в тази насока на гражданския
ищец правилно е била присъдена и законната лихва върху уважената сума от иска от
датата на увреждането / тъй като тогава делинквентът е изпаднал в забава – чл.84, ал.3
вр. ал.1 от ЗЗД/ до окончателното заплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК
законосъобразно в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото
разноски, вкл. следващата се държавна такса върху уважената част от гражданския
иск и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Извършеното от ОС Благоевград разпореждане с веществените доказателства
(1 брой късоцевно огнестрелно оръжие пистолет марка и модел „Walter PPK“, калибър
7.65, номер „265961Р“; 1 брой пълнител; 4 броя боеприпаси кал. 7.65; 1 брой гилза,
кал. 7.65, предадени в служба „ДОС“ при 02 РУ - ОД на МВР – Благоевград) не обема
всички веществени доказателства по делото, но липсват пречки впоследствие по реда
на чл. 306, ал.1, т. 4 от НПК първостепенният съд да се произнесе с отделно
определение. По отношение на веществените доказателства, за които е налично
произнасяне, правилно съдът е постановил отнемането им в полза на Държавата, тъй
16
като вещите са били предмет на престъпление и притежаването им е забранено.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното и основание 334, т.6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
апелативен съд, НО, ІІ състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 15.07.2024г., постановена по НОХД №
575/2024г. по описа на Окръжен съд Благоевград, 5 н. с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17