Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260049/19.1.2021г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на петнадесети декември, две хиляди и двадесета година,
в публично заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина
Караджова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 4317
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба на Е.М. ЕООД, Булстат 204 360 179,
със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Л.Н.Р.,
депозирана чрез адв.Н.И.К. ***, срещу Наказателно
постановление № 03-012420/19.02.2020 г.
на И.А. И. – директор на Дирекция Инспекция по труда/ДИТ/-гр.Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 250 лева, на основание чл.416 ал.5 вр.чл.415в
ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128 т.2 във вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от
Кодекса на труда и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата.
Жалбоподателят счита наказателното постаноление за незаконосъобразно.
Като основания за това сочи допуснати нарушения при приложението на материалния
закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Моли съда да
отмени наказателното постановление и да им бъдат присъдени направените разноски
по делото.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.Н.К., редовно упълномощен. По същество адв.К. поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление на посочените в нея основания, които допълва с аргумента, че дори
и да са налице формално предпоставки за извършено нарушение, то е следвало да
бъде квалифицирано като маловажен случай и да не се налага наказание. В
условията на алтернативност моли определената имуществена санкция да бъде
намалена към минималния размер предвиден в закона.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
се представлява от старши юрисконсулт Б.Л.Н., редовно упълномощен, който моли
съда да потвърди наказателното постановление и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
След като прецени доводите на въззивника и
становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 10.01.2020 г. служителите на Дирекция Инспекция
по труда гр.Варна М.Ж. и П.М. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от страна на Е.М. ЕООД в обект Търговски център Елитис гр.Варна,
ул.Дрин № 59. На служителя на Е.М. ЕООД А.Н.Н. била
връчена призовка № 50/10.01.2020 г. на 17.01.2020 г. управителя на дружеството или негов законен
представител да се яви в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и да представи
документация по ЗБУТ, в т.ч. оценка на риска, протоколи, инструктажи, документи
по квотата по ЗХУ, за разпределение на работното време, графци и присъствени
форми за периода от м.април 2019 г., по начисляването и изплащането на трудови
възнаграждения.
От Е.М. ЕООД били предоставени:
-
заверено копие от
Трудов договор № 821/05.08.2016 г. между
Елитис ЕООД и Б.Б.Б.
за длъжността охранител в отдел ТЦ-Бургас с 8 часа работно време, основно
месечно трудово възнаграждение 626 лева, съгласно точка II.1 работодателят заплаща
трудовото възнаграждение ежемесечно аванс на 26-то число на текущия месец и до
10-то число на следващия месец окончателно изплащане;
-
заверено копие от
Допълнително споразумение към Трудов договор № 821/05.08.2016 г. от 31.10.2017
г. – между Е.М. ЕООД и Б.Б.Б. с промяна на основното
месечно трудово възнаграждение на 689 лева
-
заверено копие от
Допълнително споразумение към Трудов договор № 821/05.08.2016 г. от 25.03.2019
г. – между Е.М. ЕООД и Б.Б.Б. с промяна на длъжността
на пазач-портиер в отдел ТЦ-Бургас;
-
обяснение от 03.02.2020 г. от
управителя на дружеството, че на основание чл.123 ал.1 т.7 от Кодекса на труда
служителите на Елитис ЕООД са били преназначени към Е.М. ЕООД;
-
справка за изплатен аванс за
месец декември 2019 г., от която е видно, че Б.Б. е
получил сумата от 140 лева с подпис на лицето;
-
справка за заплати за месец
декември 2019 г., според която чрез платежно нареждане от 15.01.2020 г. на Б.Б. е преведена сумата от 457.52 лева;
-
заверено копие от
ведомост за заплати за м.декември 2019 година – срещу името на Б.Б. е записана е сумата от 610 лева като основна заплата, с
нетен доход 667,26 лева, аванс по сметка 140 лева, сума за получаване 527,26
лева;
-
идентификационна карта.
По време на проверката и в последващите проверка по
документи на 17.01.2020 г., на 21.01.2020 г., на 23.01.2020 г. и на 28.01.2020
г. като представител на дружеството присъствала като упълномощено лице Д.Т.Ф..
В хода на проверката били установени начислени и изплатени в по-малък размер
основни месечни трудови възнаграждения от договорените на няколко служители на
дружеството.
На упълномощеното лице Д.Т.Ф. като представител на Е.М.
ЕООД била връчена призовка № 175/04.02.2020 г. на 05.02.2020 г. управителя на дружеството или негов законен
представител да се яви в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и да представи писмени
обяснения за начисленото и изплатено през месеците ноември и декември 2019 г.
основно трудово възнаграждение на 8 служители от дружеството, между които и Б.Б., в по-малък размер от договореното, както и за
представяне на доказателства за изплатено възнаграждение в договорения размер.
На 05.02.2020 г. дружеството представило в Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна писмено обяснение от управителя на Е.М. ЕООД вх.№
20012029/05.02.2020 г., че през месец октомври 2019 година е въведена нова
организация за отчитане на работното време и определяне на работната заплата,
през месец октомври 2019 година към всички обекти на дружеството в гр.Варна и
страната са изпратени допълнителни трудови споразумения за подписване от
служителите. Към момента на подготвянето и изплащането на трудовите
възнаграждения за месеците ноември и декември 2019 година дружеството нямало
главен счетоводител и са допуснати грешки за някои служители, но те не са били
ощетени финансово и за следващия месец щели да им бъде начислена работна
заплата съгласно трудовите договори и последните допълнителни трудови
възнаграждения.
На 07.02.2020 г. част от изисканата документация
била представена в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна по олектронната поща.
За извършената проверка бил съставен Протокол за
извършена проверка № ПР2001026/07.02.2020 г. В раздела за констатирани
нарушения под точка 14 е отразено, че по предоставена документация – досие,
разчетно-платежна ведомост за месец декември 2019 година, присъствена форма за
месец декември 2019 година е установено, че на Божидар Болиславов Бербечелов на
длъжност „пазач-портиер“ в ТЦ-Бургас, полагащ труд по трудов договор №
821/05.08.2016 г. с Елитис ЕООД, допълнително споразумение от 31.10.2017 г. към
трудовия договор и допълнително споразумение от 25.03.2019 г. към трудовия
договор е договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 689
лева, а в разчетно-платежната ведомост за месец декември му е начислено и
изплатено месечно трудово възнаграждение по-малко от договореното основно
месечно трудово възнаграждение и е дадено
предписание да се изплати разликата със срок 17.02.2020 г., копие от протокола
е получен на 07.02.2020 г. от упълномощено лице Д.Т.Ф. – пълномощно №
3950/19.04.2019 г.
Към
административно-наказателната преписка е приложено заверено за вярност копие от
пълномощно рег.№ 3950/19.04.2019 г. по регистъра на нотариус Орлин Стефанов от Л.Н.Р.
като управляващ и представляващ Елитис ЕООД и Е.М. ЕООД за Д.Т.Ф. – с право да
подписва и да получава документи, АУАН и НП, безсрочно.
На 10.02.2019 г. св. М.О.М.-Ж. *** съставила срещу
дружеството акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-012420.
В съдържанието на акта било посочено, че Е.М. ЕООД в качеството на работодател
не е изплатил в пълен размер уговореното основно месечно трудово възнаграждение
за извършена работа през месец декември 2019 година, договорено с допълнително
споразумение от 31.10.2017 г. към трудов договор № 821/05.08.2016 г. в размер
на 689 лева на лицето Б.Б.Б. на длъжност
„пазач-портиер“ в ТЦ-Бургас. Според актосъставителката нарушението е извършено
на 13.01.2020 г., към който момент е следвало да бъде изплатено в пълен размер
договореното основно месечно трудово възнаграждение съгласно трудовия договор и
допълнителното споразумение към него. Св.Ж. квалифицирала нарушението по чл.128
т.2 във връзка с чл.270 ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда и чл.13 от Наредбата за
договаряне на работната заплата. АУАН бил надлежно предявен и връчен на същата
дата на упълномощено от представляващия дружеството лице – Д.Т.Ф. по пълномощно
№ 3950/19.04.2019 г., която записала, че има възражения.
Е.М. ЕООД чрез управителя и едноличен собственик на
капитала Л.Н.Р. подал срещу АУАН писмено възражение вх.№ 20014895/17.02.20 г., в което посочил, че Б.Б. е получил за месец декември 2019 година чиста сума 667,26
лева, поради механично допусната грешка при изготвянето на фиша за заплата на
лицето погрешно е посочено основно месечно трудово възнаграждение в размер на
610 лева и погрешен % на коефициента за ефективност/допълнително трудово
възнаграждение/, тъй като имало съставен АУАН за същото нарушение и за
предишния месец е трябвало да се издаде един акт за двете нарушения, тъй като
по този начин е нарушен принципът non bis in idem.
По постъпилото възражение
е изготвено становище от началник отдел АИПО при ДИТ-гр.Варна Д.О., че с оглед на представените доказателства за извършено изплащане на
сумата с ведомостта за есец януари 2020 г. и предлага да се приложи чл.415в
ал.1 от Кодекса на труда.
На 19.02.2020 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление № 03-012420, в което административно-наказващият орган възприел фактическите и правните констатации
на актосъставителя, квалифицирал нарушението по чл.128 т.2 във връзка с чл.270
ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната
заплата и наложил на Е.М. ЕООД административно наказание имуществена санкция в
размер на 250 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от
Кодекса на труда.
От въззивника бяха представени и приети в съдебно заседание: ведомост за
заплати за месец ноември 2019г.; допълнително споразумение към трудов договор №
821/05.08.2016 г. на Б.Б.Б.; допълнително
споразумение към трудов догвор № 378/22.11.2013 г. на М. М.Ч.; допълнително
споразумение към трудов договор № 001019/20.02.2018 г. на Е.С.Ш.; допълнително
споразумение към трудов договор № 698/04.11.2015 г. на Н.П.П.;
допълнително споразумение към трудов договор № 387/22.11.2013 г. на И.А.К.;
допълнително споразумение към трудов договор № 660/10.07.2015 г. на Р.Д.К.;
допълнително споразумение към трудов договор № 001162/20.06.2019 г. на Т.Х.Т. и
8 листа извадки от счетоводна програма на „Е.М.“ ЕООД, както и писмо вх.№
20015754/19.02.2020 г. от управителя на „Е.М.“ ЕООД до директора на Дирекция
„Инспекция по труда“, с приложен фиш за работна заплата за месец януари 2020 г.
Варна за Б.Б.Б..
От въззиваемата страна бе представен и приет в съдебно заседание сигнал с
вх. № 19120871/23.12.2019 г. по описа на ДИТ-гр.Варна от И.Н.Д. и още осем
лица, между които и Б.Б. за изплатени трудови
възнаграждение от Е.м. ЕООД за месец ноември 2019 г., послужил за извършената
проверка в дружеството.
Разпитана в качеството на свидетел в съдебно заседание актосъставителката
М.О.М.-Ж. потвърди
отразените в АУАН обстоятелства. Във връзка с постъпил сигнал в Дирекция „Инспекция
по труда“ извършила проверка на „Е.м.“ЕООД, при което установила, че фактите
сочени в постъпилия сигнал, а именно неизплащане в пълен размер на основно
трудово възнаграждение са налице. В конкретния случай съставила акт за лицето Б.Б. на длъжност пазач-портиер в „Елитис Мегастор“. Съгласно
допълнителното споразумение сключено на 31.10.2017 г. между работника и
работодателя „Е.М.“ ЕООД е договорено размер на основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 689 лева. От представените документи било видно, че на лицето е
начислено и изплатено основно месечно възнаграждение за декември 2019 година в
размер на 610 лева, т.е. действително не било изплатено в пълен размер
договореното между страните възнаграждение, за което нарушение съставила акт.
След съставяне на акта били представени документи за отстраняване на
нарушението. Съдът кредитира свидетелските показания на Ж. като обективни и
подкрепящи се от останаите доказателства по делото.
Съдът
изцяло кредитира и писмените доказателствени средства, съдържащи се в
административно-наказателната преписка и събрани в хода на съдебното
призводство, приобщени към доказателствата по делото, които са непротиворечиви
и взаимно допълващите се и не се оспорват от страните.
Описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на св. М.О.М.-Ж.
и писмени доказателствени средства, изброени по-горе и приобщени при условията
на чл.283 от НПК, кредитирани от съда на посочените по-горе основания.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено на 06.03.2020 г. на адреса на
седалището и управление ***, на Д.Т.Ф., видно от известието за доставяне, в
което е отбелязано, че са връчени 14 броя наказателни постановления, между
които и 12420. От представеното от дружеството заверено копие от пълномощно рег.№ 3950/19.04.2019 г. по регистъра на
нотариус Орлин Стефанов от Л.Н.Р. като управляващ и представляващ Елитис ЕООД и
Е.М. ЕООД за Д.Т.Ф. – с право да подписва и да получава документи, АУАН и НП да представлява дружеството пред ТД на НАП, Инспекция по труда и всички
други държавни и общински органи и служби, да получава и подписва всички
документи от името на фирмата, да извършва всички необходими правни и
фактически действия, включително да подписва актове и наказателни
постановления. Следователно наказателното постановление е връчено на упълномощено
за това лице. Седемдневният срок за обжалване на наказателното постановление
изтичана 13.03.2020 г. Жалбата срещу наказателното постановление е подадена по
пощата на 13.03.2020 г., видно от печата върху приложения пощенски плик.
Жалбата е подадена в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
наказателното постановление, от надлежна страна и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Жалбата е подадена чрез адв.Н.К. – надлежно упълномощен от Л.Н.Р. – управител и
едноличен собственик на капитала на Е.М. ЕООД видно от приложената разпечатка от Търговски
регистър. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
АУАН е съставен от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.416 ал.1 от Кодекса на труда нарушенията
на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните
контролни органи. Съгласно чл.399 от Кодекса на труда цялостният контрол
за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда към министъра
на труда и социалната политика. АУАН
е съставен от М.О.М.-Ж., работеща в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна на длъжност
инспектор и като заемащ посочената длъжност може да съставя АУАН.
Наказателното постановление също е
издадено от компетентен орган – директор на Дирекция Инспекция по труда-Варна.
Съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса на труда наказателните постановления се издават
от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда цялостният контрол за спазване на
трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда към министъра на труда и
социалната политика. В случая
наказателното постановление е било издадено от директора на Дирекция Инспекция
по труда гр.Варна, който е бил надлежно оправомощен за това от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда със Заповед № З-0011/12.01.2010 г. Видно от т.4 от заповедта с нея изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция Главна инспекция е оправомощил директорите на дирекции
Инспекция по труда да издават наказателни постановления по актове, съставени от
инспектори от съответната дирекция Инспекция по труда.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН.
При служебната проверка на атакуваното наказателно постановление съдът
установи, че са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като в АУАН
е описано пълно и точно нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата при които е извършено, посочена е нарушената законова
разпоредба, посочени са данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазени
са изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като в издаденото наказателно
постановление е дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е извършено, на доказателствата, които го потвърждават. Нарушението е в
достатъчна степен индивидуализирано и позволяващо на наказания субект да
разбере в какво е обвинен, а именно в това, че качеството на работодател не е
изплатил в пълен размер уговореното основно месечно трудово възнаграждение за
извършена работа през месец декември 2019 година, договорено с допълнително
споразумение от 31.10.2017 г. към трудов договор № 821/05.08.2016 г. в размер
на 689 лева на лицето Б.Б.Б. на длъжност
„пазач-портиер“ в ТЦ-Бургас.
От изложеното съдът стига до извода, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са
ограничили правото на защита на наказаното лице.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя,
направено в съдебно заседание, че с оглед липсата на вредни последици и
своевременното отстраняване на нарушението е налице маловажен случай и не е следвало да се налага за него
наказание. Действитело след приключване на проверката и преди издаване на АУАН
дружеството е изплатило изцяло на Б.Б. дължимото
трудово възнаграждение за месец декември 2019 г., който факт не се оспорва от
страните. Фактът на последващо плащане на дължимото трудово възнаграждение не
може да се разглежда като основание за заличаване на нарушението и отпадане на
административно-наказателната отговорност на нарушителя.
Съдът счита, че административно-наказващият орган
правилно е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма. Съгласно посочените разпоредби в
наказателното постановление - чл.128 т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от Кодекса на
труда и чл.13 от Наредбата, работодателят е длъжен: в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя – на негови близки или по писмено искане на работника
или служителя - чрез превеждането му на влог в посочената от него банка. Съгласно
чл.13 от Наредбата размерът на
работната заплата на работниците и служителите се определя в индивидуален
трудов договор в съответствие с постигнатите договорености по работната заплата
в колективния трудов договор. От анализа на посочените правни
норми се налага извод, че изпълнителното деяние на описаното в оспореното пред
районния съд наказателно постановление административно нарушение се осъществява
чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово възнаграждение в установения
срок. Тоест с неизвършване на законово вмененото задължение за изплащане на
трудовото възнаграждение и изтичането на срока за това, се осъществява съставът
на визираното в чл.128 т.2 от Кодекса на труда административно нарушение.
В конкретният случай, видно от представения Трудов договор № 821/05.08.2016 г. и
по точно точка II.1 от същия работодателят Е.М. ЕООД е следвало да изплаща трудовото
възнаграждение на посочения в АУАН и наказателното постановление работник/служител
Б.Б.Б. в срок до 10-то число на месеца, следващ
месеца на начисляване на заплатата. В процесното наказателно постановление
административно-наказващият орган коректно е посочил, че нарушението се състои
в неизплащане в пълен размер на уговореното и начислено трудово възнаграждение
на лицето за месец декември 2019 година. След като трудовото
възнаграждение е следвало да се изплати до 10-то число на месеца, следващ
месеца, през който е начислена заплатата и съответно през който е положен
трудът, то задължението е следвало да се изпълни най-късно до 10.01.2020 г . Така че правилно е определена
и датата на нарушението - 13.01.2020 г., тъй като към тази дата със своето
бездействие въззивното дружество вече се
е намирало в нарушение.
Неизпълнението на това задължение е установено по
категоричен начин от приложените по делото разплащателна ведомост за месец
декември 2019 година, съгласно която възнаграждението не е изплатено в пълен
размер, както и от последващия фиш за заплата на лицето за месец януари 2020
година, представено от въззивното дружество по административно-наказателната
преписка, от което е видно, че трудовото възнаграждение на Б.Б. за месец декември 2019 година е изплатено в пълен размер.
Горните обстоятелства не се оспорват от въззивното дружество.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че въззивното дружество като работодател не е изплатило в пълен
размер на работника уговореното и
начислено трудово възнаграждение за извършената работа през месец декември
2019 г. в установения срок до 10.01.2020 г.
Съдът счита, че правилно
административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.128 т.2 от
Кодекса на труда. Правилно е била ангажирана обективната отговорност на Е.М.
ЕООД в качеството му на работодател чрез налагане на административно наказание
имуществена санкция. Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от
конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на
дееца и т. н.
Съдът счита, че правилно
административно-наказващият орган правилно е приложил санкционната норма.
Съгласно чл.415в ал.1 от Кодекса на труда маловажно е нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. В случая
нарушението е отстранено веднага след установяването му, като трудовото
възнаграждение на Бербечелов е изплатено от работодателя в пълен размер. Не са
налице условията за ограничението на чл.415в ал.2 от Кодекса на труда, поради
което съдът счита, че правилно административно-наказващият орган е определил
санкционната норма на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда. Нормата гласи, че за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100
лв. С оглед на изложените по-горе обстоятелства съдът счита, че са налице
предпоставките, залегнали в нормата на чл.415в ал.1 от Кодекса на
труда.
За извършеното нарушение
административно-наказващият орган е наложил имуществената санкция на дружеството
– работодател към горната граница на размера, предвиден от законодателя. В
действителност в наказателното постановление липсват конкретни мотиви за
налагането на конкретната санкция, административно-наказващият орган не е
изложил основания защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на
санкцията. По преписката няма доказателства Е.М. ЕООД да е бил санкционирано за
извършени други нарушения на трудовото законодателство. Същевременно от
протокол № ПР2001026/07.02.2020 г.
и от показанията на св.Ж. се констатират данни за
допуснати и други нарушения на трудовото законодателства от въззивното
дружество. Това се потвърждава и от извършената служебна проверка от съда за
наличието на образувани множество административно-наказателни дела по жалби на Е.М.
ЕООД срещу издадени срещу него наказателни постановления от Дирекция Инспекция
по труда-Варна – 9 броя за 2020 година. Тези
обстоятелства според съда следва да се отчетат при определяне на размера на
административното наказание. При лекия превес на отекчаващите над смегчаващите
вината обстоятелства съдът приема, че наложеното за маловажно нарушение административно
наказание имуществена санкция в законосъобразения размер от 250 лева
съответства на тежестта на допуснатото нарушение и с нея ще се постигнат целите
на административното наказание, предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Потвърждава
наказателно
постановление № 03-012420/19.02.2020 г., издадено от И.А. И., директора на Дирекция
Инспекция по труда - гр.Варна, с което на Е.М. ЕООД, Булстат 204 360 179,
със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Л.Н.Р., е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 250
лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от Кодекса на
труда за извършено нарушение на чл.128 т.2 във вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от Кодекса
на труда и чл.13 от Наредба за
договаряне на работната заплата.
На
основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ осъжда Е.М. ЕООД, Булстат 204 360 179, да
заплати на Дирекция Инспекция по труда - гр. Варна сумата от 80/осемдесет/ лева
за юрисконсултско възнаграждение за защита в съдебното производство.
Оставя
без уважение молбата на Е.М. ЕООД да му бъдат присъдени направените разноски по
делото като неоснователна.
Да се изпратят съобщение на Дирекция Инспекция по труда - гр. Варна и на Е.М. ЕООД, чрез адвокат Н.К.,
че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението,
административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :