№ 364
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100501235 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 283279/14.04.2021г. на Етажната
собственост на сграда с адм. адрес гр. Варна, ж.к. „ТР.“, бл. 12, вх. Б, чрез процесуалния й
представител адв. К.Й. А. от АК- Варна, срещу решение № 261022 от 23.03.2021г.,
постановено по гр.дело № 5194/2020г. на Варненския районен съд, ХLVІ-ти състав, с което
е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Н. АНГ. П., ЕГН ********** от гр. Варна,
ж.к. „ТР.“, бл. 12, вх. Б, ап. 122, иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК, във вр. с чл. 45, б. “б“ ЗС за приемане за установено по отношение на ответника, че
въз основа на издадена по частно гр. дело № 20508/2019г. на ВРС, 30 състав заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК Н. АНГ. П. е отстранен от жилището си за срок от три години
в изпълнение на влязло в сила решение на ОС на ЕС, прието на 06.11.2019г.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Оспорва правния извод на съда за недоказаност на иска поради липса
на доказано връчване на предупреждение за преустановяване на нарушенията на ответника.
Въззивникът твърди, че доказателства за това обстоятелство са представени със заявлението
за издаване на заповед по чл.410 от ГПК и към исковата молба. Излага твърдения за
допуснати процесуални нарушения на чл.47 от ГПК. Отправеното искане е за отмяна на
1
решението.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от адв. Р.Д., особен представител
на насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Етажната собственост на
сграда с административен адрес гр. Варна, ж.к. „ТР.“, бл. 12, вх. Б, срещу Н. АНГ. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „ТР.“, бл. 12, вх. Б, ап. 122, с правно основание чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 45, б. “б“ ЗС за приемане за установено по
отношение на ответника, че въз основа на издадена по частно гр. дело № 20508/2019 г. на
ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК Н. АНГ. П. е отстранен от жилището си за
срок от три години в изпълнение на влязло в сила решение на ОС на ЕС, прието на
06.11.2019г. и да бъде осъден да заплати разноските за исковото и за заповедното
производство
Исковата молба се основава на следните фактически твърдения: ответникът е
собственик на самостоятелен обект в сграда с административен адрес гр. Варна ж.к. „ТР.“,
бл. 12, вх. В. В периода от м.07.2019г. - м.11.2019г. ответникът П. най-малко трикратно е
нарушил правилника за вътрешния ред и добрите нрави в етажната собственост. Налице е
нарушение и от приятелка на ответника - Юлияна, с която той живее на семейни начала.
Навежда се, че в период от 2 месеца до 07.2019г. П. проявява хулиганско поведение,
непрекъснато и многократно нарушавал правилника за вътрешния ред, блъскал по вратите,
от апартамента му се чували силни викове около 24:00ч. и силна музика, нанасял щети по
входа, отправял заплахи за живота и здравето на живущите в етажната собственост. Излага
се, че на общо събрание на етажната собственост, проведено на 09.07.2019г. по повод
хулиганско поведение на Н.П. в периода до м.07.2019г., е взето решение да се отправи
писмено предупреждение към него. За това обстоятелство е съставен протокол. Протоколът
е залепен на информационното табло на входа, на входната врата и на етажите.
Твърди се, че в периода от м.07.2019 – м.11.2019г. ответникът продължавал да
извършва действия, които представляват заплаха за живота и здравето на живущите в
етажната собственост. Тези действия се състояли в непрекъснатите викове, скандали, обиди,
заплахи, разрушаване на собствеността на сградата, блъскане по вратите на апартаментите,
звънене на звънците през нощта. П. водел външни лица в сградата, включително и
приятелката си Юлияна, живееща с него на семейна начала, която облекчавала естествените
си нужди в асансьора, държала се агресивно, обиждала и заплашвала живущите в етажната
собственост. На последващо общо събрание на етажната собственост, проведено на
06.11.2019г., с кворум най-малко 78,12% части от общите части на сградата е взето решение
за изваждане на Н.П., собственик на ап. № 122, от етажната собственост поради
продължаващите противообществени прояви в периода м.07.2019г. – м.11.2019г. Посочва се,
че е съставен Констативен протокол за установяване на обстоятелства с № 002/24.10.2019г.,
подписан от трима свидетели в присъствието на полицейски органи, който има действие и
на повторно писмено предупреждение към П. за извеждане от етажната собственост, като
екземпляр от протокола е представен и връчен на ответника. По изложените съображения се
настоява за изваждане на Н. АНГ. П. от апартамент № 122 , находящ се в гр. Варна ж.к. ТР.
бл. 12 вх. В за срок от 3 години. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът,
чрез назначения особения представител, оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва да е отправено предупреждение към П. със срок за поправяне на допуснатите
нарушения. Оспорва П. системно да е нарушавал правилника за вътрешния ред в сградата
или решенията на общото събрание. Твърди се, че описаните исковата молба нарушения не
налагат определяне на максимален срок за изваждането. Моли се за отхвърляне на иска.
С обжалваното решение предявеният положителен установителен иск е отхвърлен,
2
като недоказан.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
От приложеното ч.гр.д. № 20508/2019г. по описа на ВРС се установява, че въз основа
на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Етажната
собственост на сграда с административен адрес гр. Варна, ж.к. „ТР.“, бл. 12, вх. Б, е
издадена заповед № 9663/23.12.2019г., с която е разпоредено изваждането на Н. АНГ. П.,
ЕГН ********** от гр. Варна от апартамент № 122, находящ се в гр. Варна, ж.к. „ТР.“, бл.
12, вх. Б за срок от три години, на осн. чл.45 ЗС вр. чл.17, ал.2, т.2 и чл.38, ал.3 от ЗУЕС.
Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 11.03.2020г., който, в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подал писмено възражение срещу същата. За възражението
заявителят е уведомен на 14.05.2020г., като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявил
настоящия положителен установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1, б. „б“ от ЗС, собственикът на етаж или на част
от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до три години ако
систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред
в сградата или добрите нрави. Според чл. 45, ал. 2 ЗС, общото събрание може да вземе
решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от
управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил
нарушението. На осн. чл. 46, ал. 2 ЗС, въз основа на влязлото в сила решение на общото
събрание по чл. 45 ЗС управителят или председателят на управителния съвет може да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс. В случая, като доказателство по делото е представен протокол от ОС на ЕС, на което
е взето решение за извеждане на Н. АНГ. П. от етажната собственост по реда на чл. 45 от
ЗС. Липсват доказателства за предупреждение към ответника, отправено преди вземането на
решението.
Съвкупната преценка на събраните доказателства по делото обуславя извод за
неоснователност на предявения иск. В този смисъл са изложените от първоинстанционния
съд мотиви, към които настоящия състав препраща, на осн. чл.272 от ГПК.
В допълнение намира за необходимо, с оглед релевираните въззивни оплаквания, да
изложи следното: Обстоятелството, че в полза на ищеца е издадена заповед по чл.410 от
ГПК само въз основа на представения протокол от общо събрание на етажната собственост
не може да санира пропускът на страната да отправи писмено предупреждение срещу
ответника, преди вземане на решението на ОС. Като не е изпълнил вмененото му от закона
задължение по чл. 45, ал. 2 от ЗС, то взетото решение на ОС на ЕС не е в състояние да
3
произведе целения резултат. Като неоснователно се преценява и следващото оплакване на
въззивника. Въззивният съдебен състав не констатира нарушение на правилата за връчване
на съобщения и призовки. Първоинстанционният съд е изпълнил стриктно разпоредбите на
чл.47 от ГПК, като е назначил особен представител на ответника.
Предвид съвпадението на правните изводи на настоящата инстанция, с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивната страна следва да заплати на особения представител на въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение на размер на 300 лв., определено по реда на чл.47, ал.6,
изр. второ от ГПК вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Воден от горното съставът на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261022 от 23.03.2021г., постановено по гр.дело №
5194/2020г. на Варненския районен съд, ХLVІ-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от
Етажната собственост на сграда с адм. адрес гр. Варна, ж.к. „ТР.“, бл. 12, вх. Б срещу Н.
АНГ. П., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „ТР.“, бл. 12, вх. Б, ап. 122, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 45, б. „б“ ЗС за
приемане за установено по отношение на ответника, че въз основа на издадена по частно гр.
дело № 20508/2019г. на ВРС, 30 състав заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК Н. АНГ. П.
е отстранен от жилището си за срок от три години в изпълнение на влязло в сила решение
на ОС на ЕС, прието на 06.11.2019г.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда с адм. адрес гр. Варна, ж.к. „ТР.“, бл. 12,
вх. Б да заплати на адв. Р.Д. сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща следващото й се
адвокатско възнаграждение на размер на 300 лв., определено по реда на чл.47, ал.6, изр.
второ от ГПК вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 2, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4